Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пирати (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Island Flame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 95 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Rositsa (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Карен Робъртс. Пирати на любовта

ИК „Калпазанов“, София, 1993

Редактор: Стефка Димитрова

Коректор: Мая Арсенова

ISBN: 954–8070–73–1

История

  1. — Добавяне

Шестнадесета глава

Джон бе безнадеждно загубен. Знаеше го от момента, в който видя Кети да излиза на верандата с този младеж. Ревността, властна и примитивна, проникна в него и го изпълни изцяло. Бе способен на убийство, макар отлично да знаеше, че цялото това представление е подчинено на единствената й цел. И ето, тя я постигна — противно на волята си той тръгна след нея и с мъка успя да сдържи гнева си и да не й направи сцена. Спря го мисълта за триумфа в очите й. Месеци наред се бе опитвала да грабне сърцето му. Изпълнен с гняв, той разбра тази нощ, че все още обича малката мръсница. Дай, боже, никога тя да не научи това!

Притискаше брутално и безчувствено устни към нейните, а езикът му дълбаеше, без да се интересува дали й харесва или я боли. Начинът, по който тя отвори уста, обви ръце около врата му, а нежният й език докосваше устните и зъбите му, усили дълго потисканата страст, но и неудържимия му гняв. Тя наистина отвръщаше на целувка, която трябваше да я нарани! Разярен, той разбра, че тя си мислеше, че най-после е победила. Тази вечер завърши точно според нейния план. Той я обичаше. Сега ще се люби с нея, защото не можеше да се въздържа повече. Но ще я люби така, както може би не си го е представяла. Лицето му се изкриви. Хвана с ръка горната част на балната й рокля и с все сила я дръпна надолу. Тънкият материал поддаде лесно и се скъса със силен шум. Кети се стресна и с двете си ръце се опита да го отблъсне от себе си. Джон й позволи да се отдръпне леко, за да види лицето му. Знаеше, че изглежда страшен с тази смес от омраза, гняв и страст. Щом го погледна, от очите й веднага изчезна унесеното доволство. Джон знаеше, че прилича на луд и действително бе такъв. Тя най-после бе успяла да го накара да обезумее.

Не я изпускаше от погледа си, когато брутално сложи ръка върху ризата й. Пръстите му започнаха да мачкат болезнено зърната на гърдите й. Изпълнена със страх и негодувание, тя извика и се опита да избяга, но ръката му безпощадно я стискаше през кръста.

— Какво има, жено? — попита той заплашително и дръпна ризата от раменете й така, че гърдите й се показаха голи срещу него. Презрамките притиснаха ръцете до тялото й и тя нямаше възможност да го спре, когато се наведе и започна да смуче зърната на гърдите й. Устата му изтезаваше и нараняваше нежните им върхове.

— Джон, не го прави — изстена Кети, безпомощна в ръцете му. Бруталността му изгони всяка мисъл за секс от главата й.

— Не е ли това, което искаше?

Той бе разгневен и ужасно необуздан. В този момент Кети се страхуваше от него. Наистина съвсем сериозно той имаше намерение да я накаже заради поведението й тази вечер! Дори само смученето на гърдата, от която все още хранеше Крей, бе брутално. Усети как млякото й започна да тече и се изчерви от срам. Начинът, по който я вземаше, бе унизителен.

Джон вкуси топлата сладка течност и лицето му дяволски се преобрази. Неудържимото му желание се превръщаше в адски огън и макар да знаеше, че трябва да я има сега и тук, на място, той чувстваше странен, изгарящ го срам. Как може така да изнасилва майката на своето дете? Но кучката си го бе заслужила, дори го бе молила за това и нищо не можеше да го спре да не й го даде. Зарови с пръсти по-надолу към корема й и я натисна на седалката. Очите й се разтвориха широко и когато вдигна поглед към него, в тях се четеше страх.

— Джон, моля те — изстена тя тихо.

Ръцете й бяха все още приковани към тялото от презрамките на ризата, а тежкото му тяло върху й не й позволяваше да се движи. Той бе неин мъж. Имаше право да я обича, когато и където пожелае.

— Моля? Не искаше ли това? — попита той, кипнал, точно в лицето й. На трепкащата светлина на фенера приличаше не на човек, а на дявол.

Кети се разтрепери. Той се усмихна, чувствайки страха й.

— Не! Не така…! — извика тя, плачейки, и затвори очи, за да не вижда садистичната физиономия, надвесила се над нея.

— А как?

— Аз… аз исках да ме обичаш! — промълви отчаяно Кети. Тези ласкави думи накараха очите му да засвяткат още по-демонично.

— Но аз никога не бих разочаровал една дама — подигра се той и пъхна коляно между краката й.

Коленичи върху остатъците от златистата й бална рокля и впери жаден поглед в големите й розови гърди. Едрото тяло отгоре й правеше краката й неподвижни.

Джон плъзна ръка към копчетата на панталона си и започна да ги откопчава едно по едно. Правеше го почти с удоволствие. Кети бе съвсем шокирана. Нима имаше намерение да го прави в каретата? Явно бе така. Видя и набъбналия му от желание член, който рязко контрастираше с тъмния му, фин вечерен тоалет. Кети не можеше да откъсне поглед от него. Джон се изсмя грозно и започна да маха долното й бельо. Между него и целта му бяха все още придържаните от панделки гащички. Дръпна ги рязко надолу и те увиснаха на парчета върху бедрата й. Съпруг или не, Кети започна бясно да се бори и да маха с ръце и крака. Опитваше се да се изтърколи от седалката. Джон лесно я надвиваше и неуспешната й борба сякаш дори го радваше. Зъбите му блеснаха в тъмнината, когато я върна в старото положение. С едната си ръка държеше здраво ръцете й зад гърба, докато коленичи между краката й, а погледът му изгаряше беззащитната й срамна голота. На Кети й спря дъхът, когато видя откритата бруталност, изписана на лицето му. Замята глава насам-натам по тапицираната с кадифе седалка.

— Джон, не го прави! — отчаяна го молеше тя и знаеше, че ако това се случи, нещо между тях ще бъде разрушено завинаги. В съзнанието й винаги бе засменият и нежен Джон от Лас Палмас, който я любеше. А този тук бе брутален, груб непознат, който искаше да я нарани и унижи.

— Защо не, по дяволите? — гласът му прозвуча страшно, а ръцете му мачкаха болезнено нежното й тяло. — Ти си моя жена и лично по твоя вина. Ти ми принадлежиш. Трябва да призная, че е по-евтино да си купиш проститутка, отколкото да издържаш собствената си жена. Но сигурно ще заслужиш цената си. И то сега, веднага.

След тези думи я притегли към себе си и проникна в нея с брутална страст. Болезненият й вик му достави почти дяволско удоволствие. Искаше да я заболи. Обладаваше я коленичил над нея, като животно, а плачът й го възбуждаше още повече. Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите си от страст, а дъхът му беше хриплив. Кети бе затворила очи и хлипаше тихо. Преди го беше обвинила в изнасилване — боже мой, сега вече знаеше какво означава тази дума!

От гърдите му се изтръгна стон, когато се изпразни в нея. Остана няколко минути, сгушен в топлото й тяло, после отвори очи и се втренчи безизразно в покритото й със сълзи лице. Седна и й обърна гръб, докато оправяше дрехите си. Кети остана да лежи така, както я остави и не направи опит да покрие тялото си. Шокът и отчаянието я бяха направили апатична и й беше все едно какво още ще прави с нея. Джон се обърна и когато видя, че не се е помръднала от мястото си, устата му се изкриви от гняв.

— Още ли искаш? — подигра й се безчувствено. Каретата мина през някаква дупка и той трябваше да се подпре с една ръка.

— Би било удоволствие за мен да ти помогна, но почти пристигнахме у дома. Или искаш кочияшът да заеме мястото ми? В противен случай те съветвам да се покриеш.

Кети все още не помръдваше. С ядосано движение Джон сграбчи ръката й и я постави в седнало положение. Тя се отдръпна уплашено, а сините й очи бяха пълни със сълзи. Лицето на Джон потъмня застрашително.

— Казах да се покриеш! — викна й той.

Кети направи жалък опит да му се подчини, но ръцете й така трепереха, че не успя. Джон я наблюдаваше със стиснати устни. Най-накрая й се удаде да закопчее ризата си и да скрие гърдите си. Придърпа полите над краката си, но нищо не можа да направи със скъсания корсет. Беше отворен и под тънката копринена риза прозираше кожата й.

Джон изпсува, когато каретата спря рязко. Кети хвана предницата на роклята си с две ръце и се обърна с гръб към вратата. Джон бързо съблече палтото си и го наметна върху раменете й, преди да загаси фенера. В момента, в който вътрешността на каретата се потопи в тъмнина, вратата се отвори. Кочияшът стоеше отстрани и чакаше да слязат.

Джон скочи леко от каретата и протегна ръце към Кети. Тя се остави да я поеме като парче дърво и изведнъж й се зави свят. Краката й отказаха да я слушат. Джон изсумтя, почувствал слабостта й и я хвана по-здраво през кръста. Кети не бе в състояние да си помогне сама. Затвори очи и се облегна тежко на него. Бе сигурна, че всеки момент ще припадне.

С дълбока въздишка Джон прехвърли едната си ръка през раменете й, а другата — под коленете й. Понесе я като малко дете. Главата й висеше, отпусната надолу, и на лунната светлина изглеждаше призрачно бяла. Кочияшът стоеше и го зяпаше, докато най-накрая Джон се ядоса.

— Откарай каретата и се погрижи за конете — строго заповяда той и ядосан, с големи крачки се отправи по стълбите към къщата.

Залата бе съвсем празна, а робите отдавна спяха. На масичката в подножието на стълбите горяха две свещи, които очакваха завръщането на господаря и господарката. Тъй като ръцете му бяха заети, той трябваше да я остави и изкачи стълбите в тъмното. Задъхан, се наведе напред и с усилие загаси свещите. После изкачи черната като нощта стълба, осветена само от слабия блясък на лунната светлина, проникваща през скъпия прозорец над входната врата. Кети лежеше в ръцете му почти безжизнена и не направи усилие дори да го прегърне през врата. Чувстваше, че й става все по-лошо.

Джон спря пред спалнята й и се помъчи да я отвори. Трябваше да поотпусне малко Кети, която усети, че се смъква надолу и инстинктивно се хвана здраво за раменете му, когато вратата се отвори.

Топлият блясък на свещник с много разклонения освети стаята, която трябваше да споделят господарят на Уудхем и съпругата му. Огромното легло, чиито завивки бяха загънати и ги приканваха, стоеше в средата на стаята. В камината пред него гореше слаб огън, а там седеше Марта, заспала на един стол.

— Можеш вече да ме пуснеш — прошепна му Кети, развълнувана и притеснена, избягвайки да погледне Джон. Не искаше да събужда Марта. — Чувствам се малко по-добре.

— Така и изглеждаш — отговори й той хапливо, а сивите му очи ядосано и в същото време необяснимо тревожно гледаха бледото й лице. — Лицето ти е бяло като платно. Какво, по дяволите, става с теб? Нараних ли те?

Последният въпрос зададе с видимо усилие. По уплашения му поглед Кети разбра, че той се страхува, да не би да я е наранил, защото може би не се е възстановила окончателно след раждането на Крей.

— Да, нарани ме! — прошепна тя. — Мисля, че това бе целта ти!

— Мис Кети, вие ли сте? — Марта се изправи и огледа сънено стаята, примигвайки.

— Да, Марта, аз съм — присъствието на бавачката в този момент зарадва Кети. Колкото по-бързо изчезне Джон, толкова по-добре. — Пусни ме — повтори му тя шепнешком.

— Както вече ти казах, няма да ми нареждаш какво да правя — изръмжа в ухото й той, но поотпусна ръката под коленете й и я изправи на крака. С другата ръка упорито я държеше през кръста и Кети тайничко се радваше на тази опора. В главата й всичко се въртеше и ако той я пуснеше, може би щеше да падне.

— Ти закъсня, миличко, и аз… — подхвана Марта укорително, защото бе забелязала само сянката на Кети на светлината на огъня. Очите й се разшириха от изненада, щом видя Джон да стои зад господарката й и да я държи властно през кръста. Думите й секнаха. От острия й поглед не убягна разчорлената коса на Кети, наранената й уста и невиждащите очи. Беше ясно, че мис Кети няма да има нужда от нея тази нощ! По външния вид и на двамата личеше, че искат да бъдат сами.

— Е, явно нямате нужда от мен, мила. Ще си легна. Не се притеснявайте за Крей. Ако се събуди, ще го успокоя. На малкия господин ще му се отрази добре, ако за разнообразие посмуче от шишето!

Усмихна се с разбиране на двамата и тръгна към вратата.

— Марта… — извика настоятелно Кети след нея, защото се страхуваше да остане отново насаме с мъжа си. Когато Марта я погледна питащо през рамо, Джон я стисна по-здраво през кръста, а пръстите му се забиха болезнено в плътта й.

— Да, мис Кети?

— Остави я да си върви. Или искаш да те види в такова състояние? — изсъска Джон в ухото й.

Кети се замисли за разкъсаната рокля и недвусмислените белези на изнасилването, които все още изгаряха тялото й.

— Желая ти лека нощ, Марта — промълви със сухи устни тя.

Марта се усмихна с разбиране.

— Аз също, мила — каза й с едно намигване и напусна стаята, като съвсем внимателно затвори вратата зад себе си.

Джон не я пусна веднага. С всяка своя фибра Кети чувстваше голямото му, силно тяло зад себе си. Чуваше биенето на сърцето му до ухото си, усещаше дъха му, раздвижващ леко къдриците й. Тя се напрегна и се опита да го отблъсне, но хватката му не се охлаби.

— Сега вече можеш да ме пуснеш. Сами сме. Не е необходимо да се държиш така, сякаш си загрижен за мен — тези думи бяха пълни със сарказъм.

— Можеш ли да стоиш? — гласът му бе суров. Не обърна никакво внимание на присмеха й.

— Сигурно — отговори му с ледено достойнство.

Силната ръка около талията й лека-полека се поотпусна. Без опората му колената й започнаха да треперят, но Кети си наложи да стои изправена. Всичко, което желаеше, бе да се отърве от него колкото се може по-бързо.

— Лека нощ — каза му демонстративно и направи няколко крачки към леглото. После се обърна към него. Уж случайно се облегна на таблата на леглото, защото знаеше, че той е вперил поглед в нея. Нямаше намерение да я оставя сама. — Бих искала да си тръгнеш, ако нямаш нищо против. Уморена съм — гласът й леко трепереше и тя горещо се надяваше той да не е забелязал това.

— Съблечи се — каза й съвсем естествено и тръгна към нея. Бе пъхнал ръце дълбоко в джобовете на сивия си панталон и се поклащаше на пети напред-назад. Затвори очи, когато срещна погледа й. Кети го зяпаше, невярваща, с отворена уста.

— За тази нощ забавлението ти приключи — кратко и решително отвърна тя и ръцете й, с които държеше палтото си, побеляха от стискане. Опита се да се отдалечи от таблата на леглото, но залитна назад и отново се хвана. Без тази опора щеше да падне.

— Не желая повече забавления, както ти ги нарече — спокойно й отговори той и дори за секунда не извърна поглед от лицето й с хлътнали бузи. — Искам само да съм сигурен, че при теб всичко е наред. Можеш ли да се съблечеш или да ти помогна?

Кети го гледаше ядосано. Стоейки там, той изглеждаше така голям и непобедим, така хладнокръвен и спокоен, сякаш събитията от тази нощ не го бяха развълнували въобще. Тогава си припомни, че тя бе тази, която бе обидена и унизена. А той вероятно се чувстваше облекчен!

— Не намираш ли, че е малко късничко да се притесняваш за състоянието ми? — злобно го попита тя. — И ако не ми е особено добре, то ти си причината за това!

— Кети, съблечи се — повтори той непосредствено. Запъти се към камината и седна на стола, оставен там от Марта. Кети все още го зяпаше. Свали рязко палтото от раменете си и във внезапен пристъп на ярост го запрати към него.

Той го хвана съвсем лесно. Кети сви юмруци безпомощно и отново се хвана за таблата като удавник за сламка. Този гневен изблик й костваше последните сили. Главата й бе размътена, но по-скоро би умряла, отколкото да му позволи да я съблече, след като се бе държал с нея по такъв непростим начин!

За щастие в тоя момент той не я гледаше. Бе извадил тънка кафява пура от джоба на жилетката си и тъкмо се навеждаше към огъня, за да я запали. Откакто заживя в Уудхем, се научи да пуши и на Кети това не й харесваше особено. Правеше го по-различен, по-чужд отпреди.

Пое дълбоко въздух и понечи да откопчае роклята на гърба си. Джон се бе настанил удобно на стола и наблюдаваше разсеяно пламъците, докато пушеше пурата си. Димът се извиваше над него и миризмата бе отвратително силна. Бавно достигна до Кети, обви я и започна да я задушава. Тя усети, че коремът й се бунтува. Сложи ръка пред устата си, но бе твърде късно. Повърна там, където стоеше.

Когато ужасното гадене премина, Кети забеляза, че Джон стои до нея. Наведе се над нея и я хвана за лактите. Повдигна я внимателно от мястото, където бе повърнала. Усмихна се едва забележимо, когато видя измъченото й лице, но ако Кети имаше достатъчно сили, би прогонила тази високомерна усмивка от лицето му с плесници.

— Проклетата ти пура! — опита се да се защити, когато я постави да седне на края на леглото и избърса грижливо лицето й с мокра кърпа.

— Не вярвам — отговори й той и клекна, за да събуе обувките й. Кети бе твърде изтощена, за да стои изправена. Падна върху матрака, а краката й продължиха да висят надолу. — Колко изпи?

— Не съм пияна! — запротестира раздразнено Кети. Как смееше да допусне подобно нещо! — Не съм пила нищо друго, освен пунш.

— Пунш с шампанско — спокойно допълни той. — Видях как надигаше чашите, но никога не бих предположил, че…

— О, я млъквай! — изфуча Кети и още повече се ядоса. — Никой не се напива от пунш!

— Ти обаче изпи твърде много, скъпа моя.

Присмехът в гласа му наистина я разгневи. След всичко, което й причини тази нощ, той бе така нахален да й се присмива. С нечовешки усилия успя да се изправи отново. Ръката й описа голяма дъга и се стовари върху бузата му.

Кети го гледаше предизвикателно, когато докосна невярващо бузата му. Все още бе коленичил в краката й и се намираше на почти същата височина с нея.

— Заслужи си го — решително му каза тя и отново се отпусна върху матрака.

— Заслужил или не, за теб е по-добре да не го повтаряш — закани й се той след минута. — Следващия път мога да ти отвърна със същото.

— Надут тиранин — непримиримо промърмори тя и затвори очи, защото таванът отгоре й започна да се върти. Когато ги отвори отново, Джон бе над нея, лицето му се приближи и се размъти пред погледа й.

— Изчезвай! — просъска тя, но бе дарена неохотно с усмивка.

— След няколко минути — обеща й сериозно той, а ръцете му внимателно я хванаха за раменете, за да я търколят по корем. Кети усети как разкопча роклята й, съблече я и я хвърли настрани. След това започна да се бори с панделките на бельото й. Явно се бяха завързали на възел. Чу потиснатите му ругатни, когато се опитваше да ги развърже. Най-накрая успя и смъкна и гащичките й.

— Лошо ми е — изстена неочаквано тя, защото стомахът й отново неспокойно закурка.

— Зная — гласът му бе нежен, а ръцете му леко погалиха бедрата й, преди да отвърже панделките на чорапите й и да ги събуе. — Щом те съблека, ще ти донеса нещо, от което веднага ще ти стане по-добре.

— Какво? Отрова ли? — този въпрос бе чисто предизвикателство, но Джон не отвърна на провокацията. Обърна Кети отново по гръб, тъй като тя бе твърде немощна, за да направи каквото и да е сама. Усети топлината на ръцете му, когато махаше огърлицата й. После свали обеците и най-накрая шнолата за коса. Кети мигновено се отпусна и потъна в неспокоен сън. Изведнъж усети нещо хладно и мокро върху корема и слабините си.

— Какво правиш? — кресна му тя, отваряйки отново очи.

Джон продължи да я мие с някаква мокра дреха. Почистваше я така интимно, че Кети се изчерви.

— Имаш нужда от бельо — каза той и я погледна почти нежно. Щом завърши тоалета й, захвърли парцала и се изправи. Кети лежеше съвсем гола, а краката й продължаваха да висят смешно от леглото. Джон се обърна, прекоси стаята и се запъти към гардероба.

— Къде отиваш? — попита го тя, преди да се усети, защото се почувства ужасно самотна. Джон я погледна весело през рамо, докато ръцете му ровеха из купчината с нейно бельо.

— Предполагам, че искаш да спиш с нощница?

— Ооо — промълви Кети и кимна с глава. Гневът лека-полека утихна, както избледня и споменът за причината му. Страшният хаос в главата й заличи всичко.

— Ти ме нарани — оплака се тя и смътно си спомни ужасната болка.

Джон намери каквото търсеше. С една копринена риза в ръка се върна до леглото.

— Ти също — припомни й той и докосна леко с ръка бузата, която тя бе ударила. — Сега сме квит.

На Кети все повече й се приспиваше и това й се стори убедително. Позволи му да я постави на крака и се облегна на широките му гърди, когато той нахлузи нощницата през главата й. Усети страшно приятния мирис на мъжкото тяло и зарови лице в хладнината на копринената му риза, докато той оправяше нощницата й.

— Марш в леглото, прелъстителко — чу го да мърмори. Гласът му бе дрезгав и суров. Прегърна я и я положи твърде бързо върху мекия матрак. Този път бе легнала добре по дължината на леглото, готова за сън. Сините й очи бяха пълни с упрек, когато я зави до брадичката.

— Боли ме главата — каза му с такъв тон, сякаш вината за това бе негова.

Той й се усмихна и сега лицето му изглеждаше привлекателно.

— Ще се погрижа за теб — обеща й и закачливо чукна с пръст малкия й правилен нос. — Ще трябва да гледам да си по-често пияна. Неотразима си.

Кети едва успя да го погледне сънливо — ядосано. Той изчезна бързо и се върна след малко с чаша, в която имаше непозната на вид течност.

— Изпий това! — седна на леглото и й подаде чашата.

Кети се надигна, но дори от това леко движение всичко пред очите й се завъртя.

— Какво е това? — недоверчиво попита тя.

— Козина на куче, мила, с таен лек. Изпий го!

Прегърна я през рамо и я задържа изправена. Когато поднесе чашата към устните й, Кети бе принудена да пийне. Бе горчиво и тя се намръщи. Но щом легна отново на възглавницата и течността достигна стомаха й, наистина се почувства по-добре. Струваше й се, че плува, че е в безтегловност. Матракът изскърца и се надигна леко, когато Джон стана.

— Не ме оставяй сама — промълви тя и с усилие отвори очи, държейки ръката му. — Моля те!

— Ще остана при теб.

— Марта ще бъде така разочарована… — не можа да довърши мисълта си; дългите й ресници се склопиха. Джон се намръщи. Въпреки най-твърдите му решения малкото дяволче съвсем лесно можеше да го завърти около кутрето си. Отиде до камината и се загледа разсеяно в пламъците, размишлявайки самоиронично над глупостите, които, болен от любов, може да извърши.

Няколко часа по-късно изпращяването на горящо дърво събуди Кети. Стаята бе тъмна и изпълнена с тайнствени сенки. Кети запремигва объркано и се подпря на лакът, за да огледа помещението. Във въздуха витаеше слаб мирис на пура, който недвусмислено говореше за присъствието на мъж. Не си спомняше съвсем точно всичко, което се бе случило тази нощ, но някъде далече в паметта й изплува споменът за това, че Джон я бе съблякъл внимателно и я бе нарекъл с плътния си глас „любов моя“. Негова любов! Усмивка пробяга по устните й.

Вниманието й бе привлечено от светещото в оранжево пламъче на пура. Взря се в тъмнината и видя неясните контури, очертаващи дългата сянка на човек, седящ на стола пред огъня.

— Джон? — попита тя, макар да знаеше, че това може да бъде единствено той.

Пурата бе захвърлена в огъня и дългата сянка се надигна. Приближи се до леглото, а Кети радостно се облегна назад. Действително бе Джон!

— Как се чувстваш? — попита нежно той и се наведе над нея, като лицето му остана в тъмнината.

— Самотна — Кети въздъхна и не видя причина, поради която да продължи да крие любовта си към него сега, когато и той бе признал любовта си към нея. Неговата любов! Неговата любов! Тези думи звучаха в мислите й като благослов.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джон след дълго мълчание със странно сдържан глас.

На Кети й се прииска да види лицето му, но в стаята бе твърде тъмно. Е, добре, ще дойде сутринта, ще има много дни, в които ще се говори за любов. А сега искаше доказателства, които да почувства.

— Освен това ми е студено — прошепна му с благ глас и ръката й се прокрадна изпод завивките, за да погали съблазнително бедрото му. — Няма ли малко да ме стоплиш?

— О, боже, Кети, ти си все още пияна — простена той.

Кети се усмихна в тъмнината. Да, бе пияна. Опиянена от нектара на любовта му. Пръстите й закачливо продължиха по-нагоре. Той понечи да се отдръпне, но спря. От гърдите му се изтръгна дълбок стон. Сложи ръката си върху нейната и я притисна силно към тялото си.

— Искам те — със сподавен глас промълви той. Ръката на Кети се движеше по мекото кадифе, опипвайки и мачкайки. Напипа едно от твърдите кръгли копчета, разкопча го, а после и следващите. Малките й хладни пръсти се плъзнаха вътре и започнаха да милват нежно горещата му кожа.

— О, господи! — изстена той и легна до нея на леглото. Прегърна я и притисна силно тялото й към своето. Дебелите завивки бяха все още помежду им и Джон нетърпеливо ги отмести. Устните му с горещи целувки покриха нейните. Кети го прегърна силно през врата и му отговори с всеотдайни ласки. Почувства разтърсванията на тялото му, докато я притискаше към себе си.

Пръстите на Джон изгаряха гърдите, корема и бедрата й през тънката копринена нощница. Възбуждащите я ласки я караха да се мята насам-натам, а ръцете й се спуснаха от врата му надолу и започнаха да дърпат ризата му. Копчетата изхвърчаха и изведнъж силните му окосмени гърди се оказаха пред нея. Тя отдели устните си от неговите и започна да покрива тялото му с нежни, изпълнени с желание и копнеж целувки. Дишането й се учести.

Внезапно Джон стана и Кети едва не изкрещя, когато топлото му тяло се отдели от нея.

— Скъпи? — с дрезгав глас попита тя и коленичи зад него. Той седеше на ръба на леглото. Кети плъзна меките си ръце и обви с тях кръста му.

— Трябва да събуя тези проклети ботуши — със стиснати зъби й отвърна Джон, борейки се с опърничавите чизми.

Кети се разсмя тихо и много съблазнително. Притисна гърди към напрегнатите мускули на гърба му. Той изстена и пусна ботушите, за да й даде кратка, изгаряща целувка. Най-накрая се освободи от досадниците и с трескави движения се съблече. Кети остана на мястото си, наблюдавайки го безсрамно. На трептящата светлина от огъня кожата му изглеждаше златистокафява и блестеше. Изпод полузатворените си клепачи тя с възхищение гледаше силните мускули на ръцете и краката му. Когато най-накрая остана гол, го съзерцава дълго и така похотливо, че дъхът му спря. С всяка фибра на тялото си тя възприемаше мъжествеността му и неговата страст.

— Съкровище мое — прошепна той и се приближи до нея. Съблече нощницата й през глава и тя остана гола като него. Без никакви задръжки притисна тялото си към неговото и усети приятното гъделичкане на космите му по нежната кожа на гърдите си. Обичаше топлината на коравия му член. Той я положи на мекия матрак и раздели бедрата й с коляно.

Докато я любеше, Кети изживя луд, изгарящ екстаз. Търкаше се в него и противопоставяше мекотата си на неговата сила. Задоволяваше копнежа си, целувайки устните му. Сърцето на Джон биеше така силно, сякаш бе барабан помежду им. Веднъж и още веднъж я доведе до върха на удоволствието. Когато най-накрая се успокои, топлите му устни лежаха върху шията й, а пръстите му нежно галеха косите й. На Кети й се струваше, че е умряла и сега е на небето. Напипа, учудена, устата му, но още преди да успее да му разкаже за радостта си, заспа.

Джон също спа, но не толкова дълбоко и спокойно като Кети. Когато се събуди, слънцето изгряваше и първите му лъчи проникваха в стаята. Лежеше, а ръцете му бяха прегърнали здраво голото й тяло. Погали нежната й като коприна кожа, но тъй като това не предизвика никаква ответна реакция, се подпря на лакът, за да се полюбува на очарователното спящо лице.

С нежен поглед съзерцаваше дългите, тъмни мигли, нежния нос и съблазнителните извивки на фините й розови устни. Любуваше се на малката й, добре очертана брадичка, на тънката шия, на чудесните й гърди и крехка талия, разширяваща се в посока към закръглените хълбоци. Дългите й, елегантни крака също бяха открити за погледа му, изпълнен с възхищение. Мислеше си за невероятното блаженство, което тя му бе дарила тази нощ, и се учуди на собствената си страст. Никога преди това в живота си не бе изпитвал подобно нещо.

Заблуден слънчев лъч падна върху къдрица от косата й и тя започна да блести. Джон я взе между пръстите си, усети хубавия й мирис и замечтано я целуна. Внезапно се вкамени. Държеше се като болен от любов идиот! Миналата нощ всепоглъщащата му страст към нея го бе заслепила. Виждаше само красотата и желанието й. Дневната светлина, която отново го вразуми, дойде тъкмо навреме, ни минута по-късно. Джон благодари на бога, че Кети още спи. Знаеше, че в противен случай щеше да й признае любовта си и да я моли, може би на колене, да му отвърне със същото. Господи, как би й харесало това! Така отмъщението й би било завършено.

Джон скочи бързо от леглото и събра дрехите си, които лежаха така, както ги бе оставил през нощта. Сбърчи чело. Имаше нужда от време за размисъл, преди да види отново Кети. Не можеше да продължава така между тях двамата! Преди всичко той не можеше. Облече бързо само панталона и безшумно напусна спалнята.

Денят бе доста напреднал, когато Кети се събуди. Слънцето бе високо в небето. Протегна се сънено. Липсваше й топлината, която я обгръщаше през нощта. Отвори очи и зарови лице с любов във възглавницата до нея. Сигурно Джон тъкмо е излязъл на полето. Наистина трябва да я смята за сънливка! А също и за безсрамна прелъстителка, помисли си тя и се изчерви, като си спомни липсата на всякакъв срам и задръжки от нейна страна през миналата нощ.

Джон я обичаше. Тази мисъл премина през главата й, чиста и ясна, докато всички други спомени от изминалата нощ бяха неясни и объркващи. Имаше ли някакво съмнение в това, след като той я бе любил така страстно? Лека-полека лицето й се помрачи, когато си спомни другите детайли. Последната нощ бе спал с нея повече от един път. Първия път бе в каретата на връщане от бала по пътя за вкъщи. С ужасяваща точност всеки детайл на бруталното изнасилване мина пред очите й. Боже, как е могъл да направи такова нещо, след като я обичаше? Наистина ли каза, че я обича или просто си го е въобразила, понеже много желаеше да го чуе? Съсредоточи се и се опита да си спомни точно. Лицето й, чак до корените на косата, се покри цялото с болезнена червенина, щом отново си припомни всичко случило се. Бе се държала като ненаситна проститутка, почти го бе умолявала да спи с нея! По какъв начин го бе докосвала и покривала цялото му тяло с нежни целувки! Предпочиташе да умре на място.

Той не я обичаше. Не можеше да я обича, след като я бе изнасилил по такъв отвратителен начин в каретата! Многото шампанско, което бе изпила, комбинирано с потребностите на тялото й, бяха довели до това да си въобрази тези думи. Боже, как ли й се е присмивал! Колко ли я е презирал? Или още по-лошо — може би му е просто безразлично. Може би такива нощи са му до болка познати и той дори не се замисля особено над поведението й.

Ужасните й мисли бяха прекъснати от дискретно почукване на вратата. Пое дълбоко въздух и се опита да изглежда спокойна.

— Да?

— Най-после се събудихте, мис Кети — скара й се Марта с добродушен хумор и отвори вратата. — Капитан Джон ми каза да ви оставя да се наспите, но стига толкова. Малкият Крей разиграва такъв цирк, че човек може да си помисли, че ще умре от глад!

— Виждала ли си днес сутринта Джон? — попита Кети колкото може спокойно.

— Да, и ми направи много добро впечатление. Трябва наистина да сте го зарадвали много снощи!

С голямо съжаление Кети усети как по бузите й се прокрадва лека руменина. Нямаше съмнение, че тя го бе ощастливила тази нощ, както каза Марта! Унижението започна да стяга гърлото й и дори дружелюбният смях на старата жена не можа да й помогне.

— Навън из полето ли излезе? — трябваше да знае с колко време разполага, за да се подготви за следващата среща с него.

Марта изглеждаше учудена.

— Защо? Не, скъпа моя, той каза, че ще пътува за Атланта заради сделките си. Спомена, че ще отсъства около една седмица. Не ви ли каза това? — Марта бе смаяна. Сякаш в нея бавно започна да се надига подозрението, че нещо не е наред.

Кети преглътна и се помъчи да се усмихне лъчезарно.

— О, естествено, че ми каза. Просто за момент бях забравила — излъга тя. — Нали каза, че Крей е гладен? Бедният ми! Донеси ми го, моля те, и аз ще видя какво мога да направя за него.

През останалите часове на деня Кети обикаляше като призрак. Усмихваше се, играеше с Крей и отговаряше на всички внимателно. Една мисъл обаче тежеше на душата й — тя бе така безразлична на Джон, че след всичко, което се бе случило между двамата миналата нощ, на него не му пукаше да замине за Атланта, без да й спомене нищо за това! Дори без да се сбогува с нея! Така я болеше! През целия си живот не се бе чувствала така изоставена.

През късния следобед, тъкмо когато играеше с Крей в розовата градина, тя чу трополенето на карета пред входа. „Кой ли пък ще е този?“ — помисли си мрачно тя и се настрои за клюки с някоя любопитна съседка. Бе много вероятно да й зададат няколко неудобни, изучаващи въпроса, мина й през ума, изчервявайки се. Последната нощ във всяко едно отношение бе катастрофа.

— Имате посещение, мис — каза Питързхем и гласът му прозвуча много укорително.

Кети го погледна учудено. Тонът му я обърка.

— Кой е?

— Един джентълмен, мис. Не пожела да каже името си.

Кети разбра, че Питързхем е недоволен именно поради тази причина. И с право. Горещо се молеше да не е Пол, който ще иска да се извини за непристойното си поведение миналата вечер. Или още по-лошо: може би имаше намерение да продължи опитите си за сближаване. Кети взе Крей със себе си, когато Питързхем я поведе обратно към къщи. Припряно оправи прическата си, а прислужникът посочи салона.

— Ще го въведа тук, мис Кети. Ако имате нужда от мен, ще бъда наблизо и ще ви чуя.

Нима смяташе, че мъжът ще й посегне в собствения й дом? Кети го изгледа нетърпеливо и ядосано. След това отвори вратата към салона. Елегантно облечен господин със сребристосиви коси стоеше с гръб към нея. Щом Кети отвори вратата, той бавно се обърна. Позна го още по движенията. Вик на радост се изтръгна от гърлото й и тя се втурна през стаята, за да го прегърне.

— Татко! О, татко, така се радвам, че си тук!