Карън Робърдс
Пирати на любовта (7)

Седма глава

— Защо избяга?

Този въпрос бе така прям и приятелски, че Кети се изненада. Дълго време гледа втренчено картите в ръката си, преди да отговори.

— Мисля, че е ясно защо.

Когато най-после вдигна глава, видя, че Джон я гледа настойчиво. По погледа му разбра, че отговорът й го е подразнил. Той поклати глава.

— За мен не е.

Картите, които държеше в ръка, сега лежаха, без да им обръща внимание, върху завивката. Кети въздъхна. Не можеше да го отклони от тази тема.

— Трябваше да знаеш, че ще избягам, щом имам възможност. Дявол да го вземе, държиш се така, сякаш съм направила ужасна грешка. Знаеш ли, ти не си ми нито баща, нито брат, нито мъж, нито дори годеник. Ти си пиратът, който ме отвлече и принуди да… Е, не съм била и не съм длъжна да остана при теб.

— Искаш да кажеш, че си избягала, защото гордостта те е накарала да го сториш?

Джон я гледаше замислен. Кети отново въздъхна. Чувстваше, че не бе в състояние да води този разговор сега, но реши да направи всичко възможно, за да му изясни позицията си, без да разкрива раздвоеността на собствените си чувства.

— Джон, струва ми се, че подценяваш чудовищността на това, което ми причини. Аз съм възпитана като лейди. А една лейди не прави… ах…

— Любов? — вмъкна той с лека усмивка.

Кети гордо повдигна глава.

— Една лейди не позволява никакви волности на мъж преди сватбата. Ти брутално ме изнасили — и то неведнъж. Естествено бе да използвам първата удала ми се възможност, за да избягам!

— Значи искаш да кажеш, че си избягала, защото не си могла да търпиш това, че спя с теб?

— Защото ме изнасили! — остро го поправи Кети.

— Наречи го, както искаш — за Джон тази формулировка бе маловажна. — Затова ли избяга?

— Да — отговори тя и почувства облекчение, че най-после тази тема остана зад гърба й.

— Лъжеш ме, миличкото ми. Това, което правя с твоето тяло, ти харесва. Не можеш да го скриеш от мен. Зная го съвсем точно.

Всепроникващият му поглед я накара да се зачерви до уши. „Как можах да се оставя да ме вмъкне в този разговор?“ — питаше се тя отчаяно. И още по-важно бе как да се измъкне от него, без да му разкрива повече, отколкото искаше?

— Ако мислиш така, значи си много самоуверен, капитане — промълви тя, без да го погледне в очите. Не успяваше да контролира ужасната червенина на лицето си.

— Значи сега отново съм капитанът, така ли? А последните две седмици така хубаво ме наричаше Джон. След като тази специална тема не ти харесва, можем да си говорим за друго — в гласа му се долавяше хитра нотка. — Кажи, не беше ли по-разумно, след като се раздели с девствеността си, да изчакаш, докато те пусна да си идеш. Защо трябваше да бягаш и да се излагаш на такава опасност? Мили боже, нали няма да кажеш, че се разочарова, като ме видя да влизам в онзи пъкъл? Ангели пееха в очите ти ода на радостта.

— Зарадвах се, разбира се. Признавам — Кети прехапа устни. — Но обстоятелствата бяха необичайни.

— Съгласен съм — известно време Джон не каза нищо повече, но бръчките по челото му станаха по-дълбоки. Явно прехвърляше отново и отново нещо в мислите си.

— Тичала си, за да доведеш помощ — думите му звучаха като обвинение. Кети гледаше картите си, сякаш бе омагьосана от тях. Ето от това се страхуваше още от мига, в който той подхвана този разговор.

— А нима предпочиташ да не бях го направила? — отвърна му в своя защита.

— Не, аз обичам живота си — Джон замълча и погледна малкото угрижено лице, което не бе обърнато към него. — Кети, погледни ме!

Тя вдигна неохотно поглед и срещна неговия. Погледът му бе открит, докато нейният блуждаеше някъде.

— Защо докара помощ? Ако сексът с мен не ти харесва, имаше идеалната възможност завинаги да се отървеш от него, както и от мен. Казах ти дори къде е полицейският участък! Защо не прие предложението ми?

Кети внезапно погледна право в сивите му очи. Ако очакваше да му се обясни във вечна любов, ще трябва дълго да чака, закле се тя.

— Аз не съм като теб, капитане. Не можех да стоя просто ей така и да гледам как умираш!

— Това ли било? — очите му блеснаха подигравателно. — Или лека-полека започваш да ме харесваш?

— Не бъди толкова самоуверен! — ядосано каза Кети. — Ти си два пъти по-възрастен от мен и въобще не си моят тип! Наистина ще предпочета един джентълмен пред един пират разбойник! — думите му я бяха улучили по болното място, но Кети бе твърдо решена да не го показва. — И въобще — продължи тя — защо тръгна подире ми? Нали според всичко, казано от теб, в Кадис имало тълпи жени, които щели с удоволствие да споделят леглото си с теб? Защо не ме остави просто да си ида? Би ли могло да се каже, че ти, ах, започваш лека-полека да ме харесваш?

С облекчение се залови за думите му, за да го ядоса, както той направи преди малко. Очите на Джон горяха.

— Имам съвсем прост отговор на този въпрос, дива котко с остри нокти. И го запомни добре: задържам винаги това, което ми принадлежи.

— И значи аз ти принадлежа? — попита тя, а от сините й очи заизскачаха искри.

— В момента — да.

Сега Джон бе този, който желаеше да смени темата на разговора. Взе отново картите си и се опита да посвети Кети в тайните на играта „21“. Тя се съгласи, но продължи да размишлява. Възможно ли е нейният силен пиратски капитан да е започнал да губи ума си по нея? Мисълта за това я стопляше и вълнуваше така, както не бе предполагала. Ако Джон я обичаше, то той бе точно там, където тя желаеше, а именно — в краката й! От време на време ще му позволява целувка, но не повече. Капитан Хейл има още много да учи как да се държи с една лейди! Тя се засмя при мисълта, че нейният весел пират ще бъде принуден да се задоволява с целомъдрените обичайни целувки, които бяха позволени в светското общество. Това въобще нямаше да му хареса! Е, може би тя ще отстъпи, ако я моли достатъчно дълго…

— Приличаш на котка, изяла току-що цяло гърне сметана — подхвърли Джон между другото и така я изтръгна от унеса й. — Кажи за какво мислиш.

— За играта естествено — отвърна му предизвикателно и сбърчи нос. Чудесното видение отново бе подобрило настроението й. — За какво друго?

— Да, за какво друго? — попита той тайнствено и се обърна към картите си.

Така на този разговор бе сложен край.

Откакто дойде в съзнание, Джон стана труден пациент. Понякога бе ужасно саркастичен, а после беснееше, защото не можеше да стане от леглото да свърши сам най-прости неща. Не позволи на Кети да го нахрани още веднъж, но нарязването на месото на малки парчета, преди да го сложи в уста, бе неизбежно. Това много го ядосваше и той изливаше яда си върху момичето. Докато му помагаше, острите му забележки се сипеха върху й като град. Кети успяваше да потисне реакциите си. Иначе щеше да го прати по дяволите, но знаеше, че принудителната безпомощност го измъчваше ужасно. Макар че понякога й костваше много усилия, тя се държеше мило с него. Предложи му също, ако желае, или тя сама, или Питързхем да му помогнат при бръсненето и къпането и той й позволи да го изкъпе, макар досега да предпочиташе помощта на Питързхем. Веднъж не допусна тя да смени превръзките от раните му и Кети направо му каза, че се държи като сърдито дете. По бузите му изби червенина от яд. Явно искаше да й отговори, защото отвори уста. Но след това размисли и й позволи да си свърши работата и да му даде лекарствата. По-късно отново целуна лакътя й. Кети го погледна, въздъхна и му прости.

Под контрола на доктор Сандоз той все пак се лекуваше, но щом „Маргарита“ отплава, пак стана предишният тиранин. Имайки предвид чувството за срам на Питързхем, Кети го уговори да облече една от пижамите, които той така презираше. Джон се съгласи с мрачно лице, но след това се оплака, че не се чувства добре в това досадно нещо. На Кети вече й бе почти все едно дали е гол или не. Единственото средство, с което все още успяваше да го укроти, бе заплахата, че ще го остави на грижите на Питързхем. Джон не искаше и да чуе за това. Желаеше тя да бъде непрекъснато до него, да му чете, да играе с него на карти или шах, да говори или просто да е там. От време на време момичето се качваше на палубата за не повече от 15 минути, когато задремваше за малко.

— Изглеждаш бледа, Кети — каза й един късен следобед Хари, когато отиде до него на кърмата.

„Маргарита“ бе на път повече от седмица. Корабът се движеше много бързо по леките вълни, а силният вятър издуваше платната му. Преди да отговори, Кети вдъхна дълбоко соления морски въздух.

— Трябва да призная, че се чувствам малко зле усмихна се тя и му намигна. — Джон е като дете, изисква непрекъснато внимание.

— Но и ти самата си дете — остро й отговори Хари, а в очите му се четеше гняв. — Ако още в началото знаех, че си толкова млада, нежна и невинна, не бих позволил Джон просто ей така да те вземе. Бе подло от негова страна да посяга на честта ти.

Неочакваната откровеност на Хари учуди Кети. На него естествено му беше известна непристойната връзка между нея и капитана, както и на всеки друг на кораба. Постоянното й присъствие в каютата на Джон не оставяше никакво съмнение в това. Капитанът обичаше жените и преди да го ранят, нищо на света не би го спряло да си вземе своето без нейното съгласие. Въпреки всичко това бе тема, по която не бе лесно да се говори. Кети малко се поизчерви, но отговорът й бе искрен.

— Не би могъл да му попречиш да стори това, което той направи. Но както виждаш, преживях го. Един ден, когато отново съм си у дома, това може би ще ми изглежда като едно невероятно приключение.

Докато говореше, тя се усмихваше странно и си мислеше, че сигурно няма да се върне толкова скоро у дома. Поведението на Джон не показваше, че ще иска да се отърве от нея в близко бъдеще.

— Другите пленници ги освободиха в Кадис — внезапно каза Хари.

— Зная — Кети се усмихна. — В деня, когато избягах, чух Джон да ти казва да се погрижиш за това.

— Значи затова си го направила! Често съм се питал дали си знаела. Но и тогава бе твърде късно… Просто бе твърде късно — Хари спря и внезапно се изчерви.

— Да, така беше — съгласи се Кети, загледана в далечния хоризонт.

— Бих го убил за това, което ти причини — пророни той. Като наблюдаваше спокойствието й, Хари напълно изгуби контрол. — Той е един от най-старите ми приятели, но наистина бих го убил!

Някои от екипажа погледнаха към тях, изненадани от неочаквано силния глас на Хари. Когато видяха, че Кети е на кърмата до младия втори офицер, те се ухилиха с разбиране. Сигурно ще има нова буря, когато капитанът усети какво става между двамата. Той не бе от мъжете, които делят жената си с друг!

Кети забеляза погледите им, които издаваха, че знаят всичко, и изведнъж се ядоса на Хари. Увлечението му по нея полека-лека започваше да взема надмощие! Тя се молеше Джон да посрещне предаността на Хари със снизхождение. Точно както екипажът, така и тя не си правеше илюзии за реакцията на Джон, щом установи, че Хари се е влюбил в нея. Джон бе силен и обичаше собствеността му да си е негова и когато възстанови силите си, лесно би могъл да се справи с Хари. И по всяка вероятност би го направил, ако Хари дори само я докосне!

— Хари, това наистина не те засяга — искаше да го накара да мълчи, преди Джон да е надушил нещо.

Хари се втренчи в нея с невярващ поглед.

— Обичаш го, нали? — сопна й се грубо. — Боже мой, просто не мога да повярвам! Мислех, че си твърде чиста, твърде изискана… Но той непременно трябваше да те вкара веднага в леглото си. А ти си се влюбила в тази свиня! Кажи ми само едно, лейди Кетрин — особено натърти на титлата й — щеше ли да се влюбиш в мен, ако бях спал пръв с теб?

Преди да се замисли, Кети го удари силно в лицето. Когато чу обаче шепота сред екипажа, прехапа устни. Сега вече бе въпрос на време Джон да узнае, че нещо се е случило между нея и Хари! В едно такова затворено общество като това на „Маргарита“ всяка новина се разпространяваше със светкавична бързина.

— Извинявай — прошепна Хари със съжаление и се оттегли бързо.

Кети трябваше да се успокои, преди Джон да се събуди.

— Къде беше? — попита остро той още с влизането й.

Кети се бореше с желанието да сложи студените си ръце върху топлите бузи. Ако Джон заподозре нещо, нямаше да й даде мира, преди да му разкаже всичко.

— На палубата — отвърна му също така остро, без да му обърне внимание.

Запъти се към шкафа, където бяха гребенът и четките й. Без да го удостои с поглед, започна да смъква фибите от косата си. След това я реса така дълго, че тя се превърна в облак с цвят на мед около лицето й. Просто имаше нужда да прави нещо, независимо какво. Джон я наблюдаваше. Бе приковал поглед в дългите бляскащи къдри, но тъй като тя не му обръщаше внимание, сбърчи вежди.

— Жаден съм — каза най-накрая с глас, пълен с упреци. Бе открил, че е най-лесно да привлече вниманието й, като я помоли за някоя малка услуга.

— В купата до леглото има прясна вода. Вземи си сам — каза му жлъчно.

Джон последва предложението й, но я погледна объркано. Докато я наблюдаваше, по вените му се разля топлина. Виждаше в огледалото лицето й, меко и нежно като на праскова. Погледът му се спусна надолу, погали издутите гърди, а после помилва тънката й талия и закръглените хълбоци. Външността й бе така привлекателна, че само тя бе достатъчна, за да го възбуди. Джон се наслаждаваше на опиянението от желанието, което караше кръвта му да кипне. Реши, че след като има сили да я желае, то те ще са достатъчни и да я люби. И в очакване на приятното събитие по лицето му се плъзна широка усмивка.

— Ела тук! — каза Джон и се облегна на възглавницата. Чувстваше се отлично.

— Не съм ти робиня — отвърна тя и го стрелна с поглед през рамо.

Джон започна да се ядосва, тъй като не откриваше причина за грубото й държание.

— Не, не си — ядосано се съгласи той. Малката вещица започваше да става надменна. Трябваше отново да й се напомни коя е. — Ти си моя метреса и аз имам намерение да извлека ползата от този факт. Така че ела!

— Какво каза? — изкрещя тя и се обърна. От очите й заизскачаха мълнии и тя вдигна ръце. Инстинктивно Джон вдигна здравата си ръка, за да предпази главата си от евентуален удар. Реакцията му го развесели и едновременно с това го ядоса. Нима малкото дяволче си мислеше, че може да раздава заповеди само защото е прикован към леглото?

— Казах, че си ми метреса и че те желая — повтори хладно той, но продължи да внимава за евентуални нападения.

— Не съм твоя метреса! — процеди Кети през зъби и изведнъж всички събития през последните седмици се превърнаха в буца, която заседна в гърлото й и започна да я души. Меките й устни се разтрепериха, а в очите й блеснаха сълзи. Разплака се. Джон я гледаше и бе съвсем учуден, че думите му предизвикаха толкова проблеми. — Аз… Не съм… твоя… метреса! — повтори на пресекулки, обърна му гръб и захлупи с ръце лицето си. Ужасно хлипане разтърси цялото й тяло.

— Кети! Кети, скъпа! — сълзите й го покъртиха. Господ му бе свидетел, че не искаше да й причини такава болка. — Кети, послушай ме! Исках само да се пошегувам. Вземам думите си обратно. Съжалявам!

Тя продължи да плаче, сякаш сърцето й се късаше. Джон изруга кратко и доста неприлично. Опита се да стане от леглото. Като се подпираше на края му, успя да се изправи. Но когато направи само една крачка към нея, краката му отказаха да се подчинят, подкосиха се и той се строполи на земята. Удари главата си на ръба на масата. Въздухът в каютата затрепери от псувните му.

— Проклет глупак, идиот! — извика Кети, спусна се към него и коленичи. — Продължавай! Самоубий се! Да не мислиш, че ми пука?

Сълзите й продължаваха да текат. Джон зави от болка и посегна към тила й.

— Пусни ме, неблагодарно животно! — изкрещя тя и се опита да се освободи.

От дълго лежане и голямата загуба на кръв Джон бе все още слаб, но както и преди — по-силен от нея. Държеше я с мрачна решителност, макар да не можеше да вдигне другата си ръка, за да защити главата си от ударите й. И на раменете му имаше рани от нож. Най-накрая тя престана да се бори и се отпусна до него. Опитваше се по всякакъв начин да спре хлипането, което я разтърсваше.

— Кети! — кракът на Джон го болеше от грубия контакт с пода, а и главата му тупаше в удареното място, но той почти не го усещаше. Цялото му внимание бе насочено към коленичилото до него момиче. — Кети, скъпа, съжалявам. Моля те, прости ми! — гласът му звучеше меко, ръцете му галеха шията й, макар и да не я пускаха.

— Ти си достоен за презрение! — каза му през сълзи. — Иска ми се да те бяха убили! Иска ми се аз самата да те бях убила!

— Съжалявам — прошепна той още веднъж с разкаяние и поднесе съпротивляващата й се ръка към устните си, за да целуне дългите й пръсти. — Не исках да кажа това — улови с уста върховете на пръстите й и нежно ги засмука.

— Престани! — съвсем изненадващо кресна тя и дръпна ръката си.

Това така го смая, че забрави да я задържи и тя хукна към вратата веднага щом се освободи.

— Кети, върни се! — извика гневно след нея, но единственият отговор бе силното хлопване на вратата. — Кети! — изрева той и в същия момент разбра, че е безсмислено.

„Проклет глупак“ — ругаеше се той, докато се опитваше да се изправи, но почувства болка, преминаваща през целия му крак, и отново се отпусна.

— Питързхем! — ревът му разтърси целия кораб, но трябваше да извика няколко пъти, докато той се появи.

— Да, капитан Джон! — Питързхем побърза да му помогне. — Господи, какво се е случило? Вие кървите!

— Това сега няма значение — отговори остро Джон. — Помогни ми да стигна до проклетото легло, а след това намери Кети. Доведи я дори ако трябва да я влачиш за косите! Побързай! Не зная какво е намислила. Малката е откачила!

Питързхем напрегна всички сили, но капитанът бе твърде тежък за него. Джон изруга, понеже бе така безпомощен.

— Добре, сега върви! — изръмжа той след многократни неуспешни опити. — Намери Кети! Изпрати тук Хари и някой друг!

— Но, капитан Джон, вие кървите…

— По дяволите, човече, доведи момичето! Казвам ти, тя е бясна и може би ще направи някоя глупост!

— Да, сър, капитан Джон! — очите на слугата му го гледаха недоверчиво, сякаш питаха какво ли е направил.

Джон не го упрекна. За пръв път през живота си сам не си вярваше.

Няколко минути след излизането на Питързхем в каютата влязоха Хари и Финч канонирът. Двамата успяха да сложат Джон обратно в леглото. Бялата пижама бе напоена с кръв от раната на крака му, но нито Джон, нито Хари ги бе грижа за това. Когато вече нямаше нужда от Финч, Хари го отпрати и се обърна ядосано към Джон:

— Какво си направил с нея? — попита той пребледнял.

Джон, напълно учуден, вдигна поглед към него. Миг по-късно присви очи.

— Не разбирам теб какво те засяга — каза спокойно.

— Засяга ме, и то много! — изтръгна се от разгневения Хари. — Отдавна сме приятели, Джон, но ако направиш нещо на момичето, бог ми е свидетел, ще те убия!

— Не намираш ли, че си твърде загрижен за нещо, което принадлежи на мен? — попита го Джон хапливо. — Благодарен съм ти, но искам да ти напомня — тя е моя. Мога да правя с нея каквото си искам!

— Само през трупа ми! — гневно му отговори Хари.

— След като настояваш… — очите на Джон бяха студени като на кобра. — Ако нямаш нищо против, погрижи се да излезеш оттук. Това все още е мой кораб!

— Да, сър! — горчиво каза Хари и се завъртя на токовете си.

Вече бе изминал половин час, когато Питързхем почука на вратата. Междувременно Джон бе здраво ядосан на себе си заради високомерието и глупостта си. Освен това в главата му се въртеше ужасно подозрение. Какво ли се е случило между Хари и малката, докато той бе на легло и не можеше да им се изпречи на пътя? Бяха ли…?

Почукването на Питързхем прекъсна тези мисли.

— Влез! — извика нетърпеливо Джон.

На вратата се показа главата на Питързхем и капитанът го погледна учудено. Явно бе сам.

— Казах ти да я доведеш тук! — разгневено изрева Джон, но веднага погледът му потъмня от внезапен страх. — Намери ли я? Добре ли е тя?

— Да, капитане, намерих я и е добре, като се изключи това, че все още е много разстроена. Плакала е — очите му бяха пълни с укор. Джон въздъхна.

— Зная — за момент си помисли дали да не разкаже на Питързхем за случилото се, но след това отхвърли тази мисъл. Вместо това попита: — Е, защо не я доведе?

— Отказа да дойде. Извинете, капитане, но тя каза да вървите по дяволите — очите му блеснаха триумфиращо, когато повтори посланието на Кети. Бе ясно на чия страна е.

Джон дълго наблюдава Питързхем. Значи двама от най-старите му спътници се опълчиха срещу него. В един-единствен ден!

— Трябва да знаеш, че не съм докоснал малката — промълви Джон, защото разбра, че ако иска да говори с Кети, трябва да спечели подкрепата на Питързхем. — Казах нещо, което нарани чувствата й. Искам да й се извиня, а сега тя не желае да ме изслуша. Моля те, опитай се да я доведеш! Давам ти честната си дума, че нищо няма да й направя.

Последните думи бяха вял опит да развесели Питързхем. Не искаше да признае открито, че старият човек му е така необходим. Явно нещата бяха отишли твърде далеч, след като един капитан на кораб моли екипажа си да следва заповедите му. Лицето на Питързхем се отпусна и когато проговори, гласът му бе по-топъл:

— Много добре, капитан Джон. Аз ще й кажа, че раната на крака ви отново се е отворила и не мога да спра кръвта. Това ще я върне тук — обърна се и тръгна, но хвърли още един поглед. — И… хм… извинете, капитане, но трябваше да се уверя, че няма да й направите нищо.

Джон сбърчи вежди, но Питързхем вече бе излязъл. Какво имаше предвид с тази забележка? Той отдавна знаеше, че не би се поколебал да удари жена, ако сметне за необходимо. Какво го е накарало да си мисли, че няма да посегне на Кети? Явно Питързхем предполага, че по отношение на тази жена Джон е по-мек. Проклятие! Трябваше да я пусне да си иде. Сега, изглежда, ще преобърне целия му живот с краката нагоре!

— Ще ти причиня болка, ако ме докоснеш дори с пръст — закани му се упорито глас, идващ от вратата. — Ще се погрижа за крака ти и веднага си тръгвам. Ще остана някъде другаде, докато „Маргарита“ стигне, което и да е пристанище и ти не ще ми попречиш да го сторя. Когато хвърлим котва, ще се върна у дома, при баща ми. Ако все още е необходимо, Питързхем ще се грижи за теб.

Джон се изненада от смелите думи, идващи от човек, който все още бе пленник. Нима малката вещица е забравила с кого говори? Ще й даде… Погледна я и изведнъж почувства как гневът му се стопява. Малкото, изцапано от сълзите лице изглеждаше така угрижено!

— Кракът ми кърви твърде лошо — изстена той, като тайно се надяваше тя да дойде достатъчно близо, за да я хване.

— Заслужаваш си го! — бе нейният отговор. Леко подсмърчаше, когато се приближи до леглото. Бе нащрек. Вече близо, тя откри червените петна кръв върху бялата пижама и напрежението й понамаля. — Боли ли? — попита с глас, в който се долавяше лека симпатия. Донесе превръзки и вода, преди да седне в края на леглото.

Джон прецени внимателно разстоянието и въздъхна. Малката, хитра котка бе извън обсега му.

— Дяволски боли! — излъга той, като дебнеше възможността да я хване.

— Добре! — изруга тя и отново си спомни за своя гняв.

Когато повдигна пижамата над раната му, Джон я гледаше с отчаяние. Все още не бе сигурен дали ще я стигне. Имаше само един шанс и той знаеше това. Ако го изпусне, тя ще му избяга като уплашена птичка!

Кети започна да сваля превръзката от крака му. Когато видя леко заздравялата рана, пое дълбоко въздух. Действително се бе отворила. Джон дори успя да изстене. Слава богу, гледката бе по-ужасна, отколкото самата болка!

Запази ледено мълчание, докато почистваше кръвта от крака му. Джон чувстваше хладните й и спокойни ръце върху раната. Имаше късмет, че пижамата лежеше над хълбока му. Ако можеше да види какво въздействие оказват движенията й, Кети нямаше да е така спокойна!

Когато потърси малко от онази ужасна пудра върху отворената рана, Джон истински изстена. Гореше като огън! Още веднъж изстена силно и почувства, че Кети положи малката си, мека длан върху крака му, за да го успокои. Това бе твърде много! Имаше чувството, че всеки момент ще се пръсне!

Най-сетне раната бе превързана така, че Кети остана доволна. Тя остави настрана легена и пудрата и започна да събира прогизналите от кръв бандажи. Така най-после влезе в неговия обсег и Джон, бърз като пантера, я сграбчи. Здраво хвана тила й с ръка и я притегли към себе си така, че тялото й наполовина легна върху му. При това внезапно движение го прониза остра болка, но не й обърна никакво внимание. Това, което трябваше да каже, бе по-важно от всякаква болка. Обърна се малко, така, че да я вижда, а Кети го гледаше с разгневени, зачервени от плача очи.

— Това бе трик, нали? — попита спокойно. — Питързхем въобще не се е опитвал да спре кръвта.

— Искам да се извиня — промърмори Джон и в същото време усети как се напрегнаха мускулите му от близостта й.

— Нима вярваш, че с едно извинение ще изтриеш казаното? — попита тя и очите й веднага се напълниха със сълзи. — Или това е истината? Имаш право. Аз съм метреса, нищо, че това се случи против волята ми. Имаш ли представа колко омърсена се чувствам?

— О, Кети, не исках да кажа това — произнесе с глас, пълен с разкаяние. — Ти си моята любима, моята жена. Метреса бе несполучливо подбрана дума.

— Но е вярно — прошепна с треперещ глас.

Джон почувства как сърцето му се сви, като видя срама по лицето й. Срам, който той бе предизвикал не само с думите си, но и с държанието си. Изглеждаше толкова малка и безпомощна с тези очи, пълни със сълзи и с дългите си, буйни коси с цвят на червено злато. Меките й румени устни трепереха неудържимо. Изведнъж Джон разбра, че трябва да спре това треперене, ако не иска да полудее.

Очите на Кети се разшириха от изненада, когато я придърпа върху себе си, но преди и да помисли за отбрана, горещите му устни се впиха в нейните. Целуваше я страшно нежно и макар че искаше да крещи, да се бие, да го ухапе с всичка сила по езика, не го направи. Дълбоко в сърцето си знаеше, че се нуждае от целувката му както цветето — от вода. Тя бе като балсам за раните и потъпканата й гордост. Устните й трепереха като крила на пеперуда, но скоро престана да се отбранява и ги разтвори. Ръцете й започнаха да галят главата му. Пръстите й нежно заровиха из гъстите черни коси. Той изстена доволно, когато Кети започна да отговаря на целувките му.

Когато най-накрая вдигна глава, то бе, за да докосне с устни топлата й шия. Вместо да се отбранява, Кети милваше тила му.

— Луд съм по теб — прошепна Джон и я повдигна, за да я погледне в лицето.

Това, което видя, накара всичките му мускули да потръпнат от желание. Сините й очи, преливащи от любов, го гледаха изпод мокрите от сълзи ресници. Устата й бе тъмночервена като роза, а когато му се усмихна боязливо, дъхът му направо секна.

— Не исках да кажа това, любима. Моля те, прости ми!

Гласът му бе така нежен, както никога преди и голямата буца, заседнала в гърдите й, започна бавно да изчезва. „Аз обичам този мъж“ — помисли си тя с почуда и тази мисъл бе чудесна. Вдигна ръка и започна да милва небръснатата му брадичка. Наслаждаваше се на чувството, което изпитваше от допира на меката й длан с грапавата му кожа.

— Прощаваш ли ми? — попита отново той. Гласът му бе така плътен, а очите — така тъжни!

— Толкова много ли значи за теб моята прошка? — въпросът й бе изпълнен с нежност и надежда.

Джон я погледна с блеснали очи, а на лицето му заигра самоиронична усмивка.

— Е, нали ме виждаш, моя красавице — прошепна в ухото й той. — Желая те толкова много, че ме боли. И в тази минута реших никога повече да не те любя без твоето пълно съгласие. Имам нужда от теб, ако не желая да прекарам остатъка от живота си като беден монах.

Тези смели думи накараха Кети да се засмее. Бе типично за него да прави безсрамни предложения тъкмо когато се опитва да си издейства прошка за предишни свои безсрамия. В очите му играеше усмивка, когато наведе глава над нея. Насочи се към твърдите зърна на гърдите й. Устните му я изгаряха, огънят им проникваше през плата на роклята й, а Кети не се и опитваше да го отблъсне. Неволно изстена, щом приятната топлина се разля по вените й.

— Твоето тяло ми прощава — прошепна Джон.

Ръцете на Кети лежаха върху раменете му, но нямаха сила да се съпротивляват.

— Е, добре, прощавам ти — промълви най-после тя, като се надяваше капитулацията й да го спре да изпълни намеренията си, преди тя да се самозабрави.

— Това е хубаво, момичето ми.

Тези думи бяха казани точно когато устните му отново потърсиха нейните. Кети отговори на целувката му в началото неохотно, но после с нарастваща страст. Обви ръце около врата му, притисна се в него, като забрави всички обиди, които й бе нанесъл. Имаше такава нужда от него!

— Ах, Кети — изстена той и плъзна ръце под роклята й.

Притисната плътно до тялото му, Кети почувства твърдия му член и изведнъж разбра колко много го желае. Бе изминало толкова време… А сега тя го обичаше. Може би винаги го е обичала. Започна срамежливо да милва хълбоците му, но докосвайки превръзката, внезапно дръпна ръка.

— Джон, почакай! — опита се да се отдръпне. — Скъпи, не бива! Може отново да започне да кърви!

— Мислиш ли, че ме интересува? — Джон продължи да сипе горещи целувки по шията и гърдите й. — Как ме нарече?

Кети усети, че се изчервява, но не можеше да попречи и на това.

— Аз ли? Ами „скъпи“! — отговори му просто.

Той я отдалечи малко от себе си, за да я погледне. Сивите му, изпълнени със страст очи се спряха на зачервеното й лице.

— Точно това ми се стори, че чух! — доволно каза той.

Ръката му спря приятното си занимание и се насочи към копчетата на роклята й.

— Джон, наистина, недей! — Кети дишаше учестено, но говореше сериозно. — Не си достатъчно добре.

Той разкопча последното копче и започна да съблича роклята през раменете й. Кети успя да я хване, преди да я вдигне над пищната гръд. Той я погледна с очите на малко момче, което моли за някое лакомство, и каза:

— Ще стане, ако ми помогнеш. Така те желая! Моля те!

Кети изпъшка и му помогна да свали роклята. Заради горещината носеше само долна риза. Джон не й даде време да съблече и нея. Ръката му бързо посегна към панделката на гащичките й. Когато се освободи и от тази дреха, се зае с фустата й. Кети почувства горещия му, твърд член върху голия си корем и дъхът й секна. Инстинктивно се търкаше о него до мига, в който и двамата едва дишаха.

— Кети, люби ме! — изстена той. — Люби ме!

Момичето се втренчи в него. Бе готова да направи всичко, което той желаеше, макар и да не знаеше точно какво. Когато отвори очи, в тях гореше само страст. Той забеляза очевидното й объркване и погледът му потъмня още повече.

— Качи се върху мен! — обясни й нежно той.

Показа й как и тя го направи. Проникна дълбоко в нея и това спря дъха и на двамата. Движенията им бяха плахи и неуверени, но достатъчно добри, за да достигнат интензивност, каквато никой от тях не бе предполагал.