Карън Робърдс
Пирати на любовта (1)

Първа глава

Лейди Кетрин Олдли бе красива девойка. Тя самата приемаше с удоволствие този факт. Беше й пределно ясно какво впечатление прави, когато стоеше облегната на перилото на борда на кораба „Ана Гриър“, а залязващото слънце превръщаше дългите й коси в искрящ пламък. Очите й блестяха, а силният морски вятър бе успял да зачерви страните й.

Седемнадесет години я бяха глезили и изпълнявали всяко нейно желание. Когато преди десет години майката на Кети напусна този свят, малкото момиче бе поверено на една бавачка и цяла армия гувернантки. Всички те се опитваха да я научат на неща, важни за една дама от 1842 година: да свири на арфа и пиано, да рисува еднообразни акварели, да говори перфектно френски, по всяко време да изглежда хубава и по детски безгрижна. Точно това винаги затрудняваше истинските дами. Когато поискаше, Кети можеше безупречно да изиграе ролята на блага, добре възпитана лейди, но по характер бе много войнствена. Изблиците й на гняв бяха принудили не една гувернантка да напусне разплакана къщата и никога повече да не прекрачи прага й. Самата Кети не отдаваше на това никакво значение. Нямаше амбиции и да научи нещо от книгите. Искаше да изживее живота, а не да чете за него.

„Това момиче е много безотговорно“ — викаше баща й, кипнал от гняв.

И това беше самата истина. Въпреки че най-различни гувернантки дълго и упорито се мъчеха да набият в главата й елементарни неща, необходими за всяко добро възпитание, момичето не проявяваше никакъв интерес и желание да бъде лейди. Когато се убедиха, че Кети използва умението си, за да чете само евтини булевардни романи, измъченият й баща най-после се предаде и освободи дъщеря си от досадната необходимост да бъде възпитавана. Вместо това тя се научи да танцува и имаше най-леката стъпка сред всички жени от околността. Когато вървеше, широките й поли се полюшваха елегантно, а погледнеше ли изпод дългите си мигли, предизвикваше изблици на възхищение. Смехът й звънтеше ясно като сребърна камбанка.

Най-добре обаче Кети бе усвоила умението да скрива истинската си природа от обожателите, които се тълпяха около нея. В обществото, и особено в присъствието на подходящи за нея млади мъже, поведението й беше по-благовидно от лицето й. Острият й ум и сприхавост бяха познати само на нейната бавачка, която винаги я предупреждаваше да не показва лошите си страни, преди да е намерила подходящ съпруг.

Бащата на Кети, сър Томас Олдли, девети граф в Бедстоук, посланик на английската кралица в Португалия, обичаше много единственото си дете, което виждаше рядко, и затова нямаше реална представа до каква степен то е твърдоглаво и своенравно. Знаеше само, че дъщеря му е красива и очарователна, което би могло да допринесе много за общественото му положение. За нещастие момичето бе наследило неговия буен темперамент, но, изглежда, умееше добре да се контролира. Пък и по-добре е жената да е духовита. Общо взето Кети бе едно добро дете и рядко му даваше повод за тревоги. От няколко месеца насам младежите от цял Лисабон тичаха подире й, но женитба с чужденец не би донесла никакви предимства за политическата му кариера. В главата на сър Томас назря идеята да изпрати девойката при сестра си в Англия. Само така ще избегне опасността от неравностоен брак. Самият той, след като приключи работата си като посланик, ще замине следващата година. Разчиташе напълно на това, че междувременно Кети вече ще е завладяна от лондонския сезон на баловете и ще е забравила своите португалски ухажори. Освен всичко друго, сестра му ще проучва основно всички нови приятели на Кети. Да, най-добре е да я изпрати в Англия!

Щом чу за този план, Кети дълго вика и бесня. Но когато бащата вземаше някакво решение, ставаше точно толкова твърдоглав и непреклонен, колкото и дъщерята. Най-накрая, с помощта на бавачката, успя да я убеди в практичността на това си намерение. Кети с нетърпение очакваше да бъде представена на кралица Виктория, която управляваше вече пета година и беше само с няколко години по-възрастна от нея. Но Англия бе далече, пък и бяха я напуснали преди седем години. Може би на мъжете там няма да им се стори привлекателна? Може би в Лондон са на мода по-скоро чернокосите дами, вместо очарователните блондинки? И бащата, и бавачката обаче я уверяваха, че с необикновената си красота ще блесне във всяко общество. Най-накрая Кети се остави да я убедят. Тя знаеше, че е красива и дълбоко в душата си бе убедена, че е в състояние да накара всеки мъж да й се възхищава. Когато най-накрая бурята на негодуванието й отшумя, графът въздъхна с облекчение и реши за себе си, щом пристигне в Англия, веднага да предприеме нещо срещу вироглавството на Кети.

После той изцяло се посвети на подготовката по осигуряването на надежден транспорт за дъщеря си, което съвсем не беше лесно в онези бурни времена. Напоследък много се заговори за банда пирати, която кръстосвала из португалски води и нападала невъоръжените кораби. Графът се смразяваше при мисълта, че дъщеря му може да попадне в ръцете на мъже, които няма да се съобразяват нито с невинността й, нито с високото й обществено положение.

Когато сър Томас научи от един приятел, че „Ана Гриър“ скоро ще вдигне котва, разбра, че господ е чул молбите му. Англия бе дала „Ана Гриър“ на португалските морски сили. Корабът разполагаше с внушителен брой пушки и оръдия. Кой пират би се осмелил да нападне такава плаваща крепост?

Изненадващо лесно се съгласиха да приемат Кети на борда. Корабът се използваше само за военни цели, но сега на него щеше да има малка група пасажери. Това не изненада нито графа, нито дъщеря му.

Преди тръгване се оказа, че раздялата с баща й съвсем не е толкова тежка. Погледът на Кети, изпълнен с любопитство и напрежение, бе отправен напред към лондонското общество. Беше твърде развълнувана, за да е тъжна. И без това рядко виждаше баща си. А и той скоро щеше да дойде. Беше я уверил също, че ще заобича леля си Елизабет от пръв поглед. От самото начало беше ясно, че Марта ще придружава младата госпожица. Кети не би изпитвала носталгия в нейната компания, а и графът щеше да е спокоен, че дъщеря му е в сигурни ръце.

Корабът „Ана Гриър“ плаваше вече трета седмица и Кети проклинаше деня, в който се бе съгласила за това пътуване. Скуката я убиваше. С изключение на Кети, всички пасажери изглеждаха подходящи за музейни експонати заради преклонната си възраст, а капитанът се интересуваше само от управлението на кораба и не проявяваше никакво желание дори и за лек флирт с най-красивата лейди на борда. Кети вече беше изпробвала чара си върху членовете на екипажа, някои от които изглеждаха доста атрактивно със суровата си външност. Но Марта непрекъснато я възпираше с присъствието си.

Кети подпря брадичката си с ръце, въздъхна и се загледа отчаяно над перилата. Защо ли не се случеше нещо интересно, само и само да се сложи край на тази ужасна скука!

Потънала в мисли, девойката започна да наблюдава една блестяща златна нишка на синята си брокатена рокля. Наистина е хубава рокля, мислеше си тя, докато плъзгаше ръката си по ръкава и се възхищаваше на многото елегантни дантели над китката. Това бе една от любимите й рокли. Тъмният син цвят се отразяваше в очите й и ги правеше тайнствени като самото море. Тесният корсет още повече подчертаваше тънката талия и заоблените й гърди. Затова не беше изненадана, че няколко моряка я изпиваха с погледи, докато извършваха малки ремонти по палубата. Кети нервно потропваше с крак. Едрият морски вълк със светли коси, навиващ наблизо корабното въже, прекъсна работата си и се втренчи в нея с отворени уста, поразен от удивителната й красота. С крайчеца на окото си Кети забеляза неговото възхищение и се обърна, усмихна се, а очите й блеснаха предизвикателно. Преди обаче да каже каквото й да е, една ръка здраво сграбчи нейната.

— Нима искате да говорите с тези груби моряци, мис Кети? — тихо, като котка, Марта се беше приближила зад нея. — Какво ще каже баща ви за това? Сама знаете, че не трябва да си имате работа с такива хора. Когато пристигнем в Англия, ще се омъжите за някой богат дук, конт или някой друг.

— О, тихо, Марта! — нацупи се Кети, но дребната, посивяла жена упорито я държеше за ръката. — Ще говоря, с когото си искам. Освен това имах намерение само да попитам този човек кога най-после ще пристигнем в Англия.

— Сигурно след една седмица, госпожице — каза морякът, усмихвайки се. Той не обърна никакво внимание на Марта.

— Още една седмица — Кети въздъхна, сведе поглед и се усмихна леко. — Сякаш е цяла вечност! Морските пътувания са толкова скучни! Така ми се иска да има нещо, с което да запълня времето си! — тя отново се усмихна на моряка, а той безсрамно се ухили в отговор.

— Престанете, мис Кети! — каза Марта, видимо ядосана от предизвикателното поведение на възпитаничката си. Дърпайки я за ръката, отчаяно се опитваше да я накара да си тръгнат, но Кети упорито се съпротивляваше. Изгубила всякакво търпение, Марта се обърна към ухиления моряк.

— Ако не се захванете отново с работата си и не престанете да закачате млади и невинни дами, ще кажа на капитана. Непременно ще го направя.

Морякът направи физиономия и отвори уста, за да й даде достоен отговор, но силен вик го прекъсна.

— Кораб на хоризонта! — прозвуча отвисоко.

— Къде? — попита веднага хор от гласове.

— Ляво на борд! — беше отговорът и всички мигновено погледнаха в тази посока.

Кети се повдигна на пръсти и потърси с поглед приближаващия се кораб. Навсякъде се виждаше обаче само вода, леко набраздена от бялата пяна на малките вълни. Слънцето тъкмо залязваше и целият хоризонт бе потопен в пламтящо червено. Кети беше сигурна, че надлъж и нашир няма никакъв кораб.

— Те се заблуждават — каза разочаровано на Марта. — Там няма нищо!

Морякът се обърна към нея и й се усмихна.

— Неслучайно не виждате нищо, госпожице. Корабът е още много далеч. Но след като Дейв го казва, значи е вярно. Той е много по-нависоко от нас и освен това има далекоглед. А ние ще успеем да го видим не по-рано от утре сутринта, и то ако пътува в нашата посока.

Може би имаше право. Кети остана на палубата дълго след като се стъмни, с надеждата да види кораба. Най-накрая студът и непрекъснатото мърморене на бавачката я накараха да се прибере в каютата. Зави се веднага в едно одеяло и седна, трепереща, на края на леглото, докато Марта приготвяше ваната. Под неодобрителния поглед на старата жена Кети щедро изля във водата парфюм с мирис на рози, влезе във ваната, отпусна се и полека-лека се стопли.

Марта обиколи цялата каюта, събра и сгъна разхвърляните навсякъде дрехи, като в същото време на висок глас укоряваше момичето за лошото й възпитание. Как може да говори така фамилиарно с някакъв си моряк! Освен това бавачката й се ядосваше и заради парфюма във водата. И двете прекрасно знаеха кои точно жени го използват. Марта въздъхна и каза, че майката на Кети би се обърнала в гроба, ако видеше дъщеря си в този момент.

Девойката усмихната изслуша тази проповед, излезе от ваната, грижливо се избърса и бързо навлече копринената си нощница. Търколи се в леглото и затвори очи, наслаждавайки се на удоволствието. Упреците на старата жена не можеха да я ядосат. Свикнала им беше. Съсредоточи мислите си над дилемата, какво ще облече утре. Искаше й се да изглежда колкото се може по-добре, защото възхищението в очите на онзи моряк й доставяше удоволствие. Ще го смае. Като че ли розовата рокля от коприна е най-подходяща. Размишлявайки, заспа. На сутринта облече светложълта копринена рокля и повдигна червеникавозлатистите си къдрици. Изглеждаше красива като самото слънце.

Щом стана готова с тоалета си, бързо се изкачи на палубата, за да види дали се е приближил другият кораб. Веднага го съзря. Беше прекрасен, съвсем различен от ниския военен кораб, на който плаваше тя. С издутите си платна изглеждаше грациозен като птица, а високо изнесеният му, горд нос леко пореше вълните. Уголемяваше се непрестанно и Кети забеляза, че с невероятна скорост се приближава до „Ана Гриър“.

— Толкова е хубав! — възкликна тя, когато усети присъствието на русокосия моряк от миналата вечер.

— Да, наистина — съгласи се той. — Но капитан Хог не си спомня „жабарите“ да имат такъв кораб, а този е с френски флаг. По-скоро изглежда като новите кораби от колонията Нова Англия. Капитанът нареди дамите да се приберат в каютата си, докато научим подробности. За всеки случай, нали разбирате?

Стана му неудобно от погледа на момичето и се извърна.

— Какво имате предвид, като казвате „за всеки случай“? За какво си мисли капитан Хог? Надявам се… Не за пирати!

На последната дума гласът й прозвуча една октава по-високо и морякът я погледна с безпокойство. Ако наистина към тях се приближаваше пиратски кораб, последното, което им трябваше, е присъствието на истерична жена. Той преглътна и започна бързо да говори.

— Не, госпожице, навярно не! Сигурно това е нов кораб, който ние просто не познаваме. Но докато разберем със сигурност, е по-добре дамите да останат в каютата си.

Обърна се към Марта, която тъкмо се появи на палубата, и повтори предупреждението си. След това кормчията му даде знак и той бързо се отдалечи.

— Мис Кети, трябва веднага да слезем долу! — каза бавачката и задърпа с всичка сила роклята й, за да я накара да се пусне от перилата.

— Никъде няма да ходя, Марта. Пусни ме! — извика Кети и решително се освободи от ръката на старата жена. — Каквото и да се случи, ще остана на палубата. Сама знаеш, че долу ще се побъркаме от ужас, ако не разберем какво става тук. Може би наистина е пиратски кораб. Ще имаме достатъчно време, за да се приберем, ако действително започне бой.

Бавачката енергично поклати глава. Тъй като твърде добре познаваше твърдоглавието й, Марта не поднови опита си да спори. Сър Томас отдавна е трябвало да предприеме нещо, за да вкара в пътя това вироглаво зверче. Мърморейки, старата жена остана на палубата.

Корабът все повече приближаваше и Кети вече можа да прочете името му, изписано с големи черни букви на носа — „Маргарита“. Хората, които тичаха по палубата му, изглеждаха големи колкото мравки. На кърмата стоеше само един човек, неподвижно наблюдаващ с бинокъл „Ана Гриър“.

Кети забеляза, че коприненият флаг, висящ на мачтата, бавно се спусна, а на мястото му се вдигна черен флаг с ясно открояващ се череп с кръстосани кости. Черният символ, за който толкова често се говореше по време на следобедния чай! Колкото пъти бе ставало дума за това, Кети винаги с гордост твърдеше, че нито един пират на света не би могъл да я уплаши, а напротив, с удоволствие би се срещнала с него. Сега обаче, сякаш с железни окови, страхът я стисна за гърлото.

— О, мис Кети, това са пирати! Пирати! Исусе Христе и вси светии, какво да правим? — ръката на Марта бе ледена, когато сграбчи здраво момичето. — Трябва да слезем долу, мис! Тук ще има бой!

— Почакай една минута, Марта. Трябва да видя… Може би въобще няма да се бият!

Точно когато отзвучаха последните думи, се чу оглушителен гръм и едно черно гюле изсвистя във въздуха и с шумен плясък цопна във водата пред тях.

— Искат да ни атакуват! — долетя вик от наблюдателя, който се бе покатерил високо горе на мачтата.

— Ако успеят, ще станат храна на рибите! — изрева капитан Хог. — Нека опитат, щом искат! — бързо започна да издава заповеди на всички страни, слезе ядосан от кърмата и се отправи към оръдията. — Заемете позиции! Заредете! Когато приключим с тези копелета, ще съжаляват, че не са си останали у дома, под завивките!

В този момент капитанът забеляза Кети и Марта, които стояха като заковани върху палубата, и започна да бълва ругатни. Закрачи с тежки стъпки към тях и като ги доближи, няколко секунди ги изучава мълчаливо. Когато отвори уста, ясно пролича стремежът му да бъде любезен.

— Лейди Кетрин, мис Джеймсън, веднага слезте долу! — след тези думи самообладанието му го напусна. — По дяволите, тук ще се бием! С истински оръдия и муниции! Вие, жените, имате ли ум в главите си? Веднага долу и се заключете! — завъртя се на токовете си и се отдалечи, защото не знаеше какво още би наговорил.

Когато от пиратския кораб гръмна още едно оръдие, Марта панически сграбчи ръката на Кети.

— Мис Кети, трябва да слезем долу! Нали чухте капитана? А сега започнаха и да стрелят! Моля ви, мис Кети!

Гласът на бавачката бе изпълнен с ужас и Кети напълно я разбираше. Самата тя бе изплашена до смърт, затова се остави Марта да я завлече към отворения люк. Докато се спускаха по стълбите, прогърмяха оръдия и от двата кораба. Кети въздъхна замислено. От това би излязъл чудесен разказ за лондонските салони. Естествено тя ще опише своята смелост съвсем скромно, но какво би станало ако пиратите превземеха кораба? Дали ще избият всички? Или пък ще вършат с тях още по-ужасни неща?

В последно време садистичната бруталност на пиратите към пасажерите и екипажите на завзетите кораби беше любима тема в разговорите на дамите от висшето общество на Португалия. Те си шушукаха за жени, които били събличани голи от търсещите плячка пирати и после изнасилвани от орди мъже. Ако жените били млади и красиви, похитителите понякога ги оставяли живи до пристигането им в някое пристанище, където ги пускали на свобода. Понякога, пък просто ги изхвърляли зад борда, след като им се наситят. Когато Кети слушаше тези разкази, по гърба й преминаваха тръпки на приятна възбуда. Но сега… сега това можеше да се случи със самата нея! Изведнъж цялата тази ситуация й се стори съвсем не възбуждаща, а по-скоро ужасяваща.

— Мили боже — молеше се тя, — помогни ми!

Разбира се, че пиратите няма да спечелят битката, успокояваше се тя. Беше благодарна на баща си за настояването му да я настани на борда на военен кораб. Не е възможно тази пиратска сган да превземе такъв тежковъоръжен кораб като „Ана Гриър“. Марта възбудено говореше, докато се опитваше да напъха Кети в малката каюта, която ползваха заедно. Девойката се добра до едното легло и легна, а бавачката трескаво обикаляше насам-натам. Най-напред заключи вратата, а после натрупа пред нея всички мебели, които успя да премести сама. Лейди Кетрин се разсмя. Цялата тази купчина пред вратата изглеждаше толкова смешна. Марта я изгледа с остър поглед.

— Надявам се, не изпадате в истерия, мис Кети? Няма причина да се страхувате. На тези дяволи и кракът им няма да стъпи на кораба.

Но едва изрекла тези думи, трясък от дърво, ударило се в друго дърво, я накара да се разколебае.

Пиратите се опитваха да превземат „Ана Гриър“. Когато хвърляха куките, за да долепят корабите борд до борд, отвсякъде се чуваха диви викове и звън от удряща се стомана. Португалският екипаж се биеше единно. Нов гръм от оръдие разтърси двата кораба и Кети почувства как „Ана Гриър“, улучена от гюле, рязко се наклони. А когато металните парчета от гюлето се изсипаха, като град върху палубата, на девойката се стори, че дъждовни капки барабанят върху тънкия покрив. Виковете на умиращите накараха бедното създание да пребледнее. Марта бързо й удари няколко плесници.

— Не слушай, мила моя, не слушай! — говореше й тя, като люлееше в ръцете си уплашеното момиче.

Шумът от битката над тях ставаше все по-ужасен. Кети се разплака и се хвърли отчаяна върху гърдите на Марта. Хълцаше, сякаш бе на седем, а не на седемнадесет години. Бавачката я прегръщаше нежно и у Кети се събуди споменът от детството, че когато Марта е до нея, нищо не може да й се случи.

Битката на палубата продължаваше сякаш от часове. Затворени в малката каюта, лейди Кетрин и Марта загубиха всякаква представа за време. Страшният грохот ги бе накарал да скрият глави под възглавниците. Изведнъж навсякъде се възцари тишина.

Няколко минути, които им се сториха цяла вечност, двете жени напразно напрягаха слух да чуят нещо, което да им подскаже какъв е изходът от битката. Кети сви юмруци и скочи от леглото. Трябваше да научи. Не можеше да издържи повече на тази неизвестност. Като сомнамбул тръгна към вратата. Марта се втурна след нея, хвана я през кръста и се опита да я задържи.

— Пусни ме! — изкрещя девойката. — Трябва да изляза оттук! Не издържам повече!

Опита се да се освободи, но бавачката с мрачна решителност я държеше здраво. В същия момент по коридора пред каютата се чуха стъпки. Двете жени се вцепениха, погледите им се насочиха към вратата. Не им беше ясно кой е победителят. Екипажът на „Ана Гриър“ или пиратите?

Някой се опита да проникне вътре и заблъска по заключената врата.

— Ей, Куинси, тук е заключено! Ела насам!

Гласът бе силен и треперещ от възбуда. Кети преглътна и усети, че краката й се подкосяват. Отпусна се на леглото и се вкопчи, търсейки закрила в Марта. Този глас с гъгнещ акцент със сигурност не принадлежеше на някой от португалския екипаж. Значи пиратите са завзели кораба!

— Всичко ще се оправи, мис Кети — шепнеше Марта уплашено. — Бог ще ни закриля! Бъди послушна и се скрий в гардероба! Твоята Марта ще се погрижи за теб.

Плачейки, Кети запротестира, но старата жена я повлече към високия гардероб от дъбово дърво и я напъха вътре. Кети се препъна и падна в задушаващата тъмнина. Нямаше достатъчно място дори да се изправи. Безмълвно, Марта затвори вратата и девойката чу изщракването на ключа. Скимтеше и хълцаше като малко, изплашено зверче, а бавачката я успокояваше шепнешком през тънкото дърво.

— Всичко ще се оправи, скъпа моя. Ще видиш. Само бъди послушна! Твоята Марта е тук.

Кети чу как старата жена се отдалечава от гардероба. Остана сама в миниатюрното помещение, изпълнена с ужас. Трепереше от страх и трябваше да потиска риданията си, като държи и двете си ръце пред устата. Сърцето й биеше толкова силно, че със сигурност всеки момент очакваше да изскочи от гърдите й. Чуваше как в коридора пиратите заудряха вратата.

— Ей, вие там, веднага отворете! — заповяда гласът със силния акцент.

— Отворете или ще стреляме!

Пиратите започнаха да разбиват вратата. Момичето падна на колене, защото краката й отново омекнаха, а зъбите й затракаха от страх. — Мили боже! — молеше се тя. — Помогни ми, о, боже!

Нов трясък разтърси каютата. След това още един и още един! Когато най-накрая шумът от строшеното дърво оповести влизането на насилника, Кети помисли, че ще загуби съзнание. Поддържаше я единствено мисълта, че ако това стане, ще падне безпомощна в ръцете на диваците. Сълзи се стичаха по бузите й. Напъха кърпа в устата си, за да заглуши трескавото дишане.

— Трябва да запазя спокойствие — каза си тя. — При най-малкия шум ще ме открият.

След това чу как пиратите с тежки стъпки влязоха в каютата. Гласът на Марта бе изпълнен със страх, когато пронизително изкрещя.

— Изчезвайте, неверници такива! Бог ще ви накаже!

Думите на бавачката заглъхнаха в гъгнене. Чу се изстрел, а после нещо тежко падна на земята.

— О, Господи, не! — изхълца Кети. Искаше да се притече на помощ на старата жена, но знаеше, че от това не би имало никаква полза, а само ще утежни още повече положението й.

Макар че напрягаше слуха си до крайност, не чу ни звук от Марта. Изпълнена с безсилие и страх, девойката слушаше как пиратите тършуват из каютата. Рушаха всичко, докато търсеха ценности, и Кети знаеше, че само след миг ще отворят гардероба. Скри се, доколкото можеше, между дрехите, които висяха там, но знаеше, че всеки, който отвори вратата, ще я види веднага.

Изведнъж чу приближаващи се стъпки и спря да диша. КРАЙ!

Вратата на гардероба се отвори с трясък. Вътре нахлу светлина. Точно пред нея се показа зачервено и изпито лице на човек, който спокойно можеше да й бъде дядо. Щом се ухили, от устата му се показаха черни, изгнили зъби. Кети изтръпна от ужас и инстинктивно направи опит да се свие още по-навътре. Изкрещя, когато пиратът я сграбчи за ръката и измъкна от скривалището.

Старецът се закикоти и привлече момичето към себе си. Опита се да притисне мократа си уста към нейните устни. Дъхът му бе ужасен и на Кети й се повдигаше от отвращение. Бореше се отчаяно, без да гъкне. Не й достигаше въздух, за да извика. Пиратът продължи да се кикоти и видимо се наслаждаваше на борбата й. След това я отдалечи от себе си, за да я огледа спокойно от глава до пети.

— Не е ли самата красота? — попита през рамо.

Кети видя друг мъж, наведен над присвитото тяло на Марта. Той се изправи и с нескрито възхищение се втренчи в девойката.

— За бога, Куинси, така е! По-добре да си вземем своето, преди капитанът да я види. Едва ли ще ни се удаде друга възможност.

— И аз мисля така! — изгрухтя Куинси.

Поотпусна малко обръча около китката на Кети, за да освободи едната си ръка. След това хвана яката на роклята и с всичка сила я дръпна надолу. Тънката коприна поддаде веднага, а заедно е нея и ризата от муселин. Останало голо до кръста, момичето с панически страх наблюдаваше двамата мъже. Значи слуховете за съдбата на млади дами, отвлечени от пирати, все пак са истина! Куинси прекъсна мислите й, като протегна ръка и започна да опипва гърдите й. При това докосване Кети нададе измъчен вик и в ужас се опита да избяга. Мъжът само се изсмя, нагонът го правеше все по-нетърпелив. Другият също се изхили и го подкани да побърза. Куинси я притисна към гърдите си и докато държеше ръцете й зад гърба, се опита отново да я целуне. Езикът му остави мокра следа по лицето й. Кети имаше чувството, че всеки момент ще повърне.

— За бога, по-бързо! — извика му другият, като облиза устните си, без да отделя поглед от голите й гърди.

Кети се бореше с отчаяна смелост срещу мъжа, който се опита да я събори върху леглото. Успя да го ухапе и зъбите й проникнаха дълбоко в ръката му. Когато пиратът се отдръпна, тя освободи ръката си и заби нокти в лицето му. Той изруга и сви юмрук, за да я удари. Момичето разбра, че губи битката и извика отчаяно за последен път.

— Какво, по дяволите, става там долу? — проехтя ядосан мъжки глас.

— О, боже, Куинси, това е капитанът! — извика морякът, изпълняващ ролята на наблюдател. Старецът, като опарен, бързо пусна момичето.

Тя пое дълбоко въздух и замахна, като ръката й описа дъга, чийто край бе ухото на Куинси. Той изкрещя и отскочи назад. Кети се втурна подире му, неудовлетворена от отмъщението си, но една желязна ръка я спря. Тя отстъпи и в сляпа ярост започна бой с новия си противник.

— Стига! — каза мъжът, когото не виждаше в заслепението си, и я разтърси. Кети най-после се успокои, вдигна глава и се взря в най-студените и безжалостни очи, които бе виждала някога през живота си. Те бяха сиви, сякаш изсечени от гранит. Лицето също не обещаваше нищо добро и девойката се разтрепери. Пиратът разбра, че вече се е успокоила и обърна поглед към двамата изнасилвачи. Кети го гледаше като хипнотизирана.

Косата му беше гарвановочерна и къдрава. Кожата му също бе тъмна и контрастираше ярко със стоманеносивите очи. Носът му бе дълъг и арогантен, а устните се сливаха в тясна, брутална линия. Изглеждаше над трийсетте. По хватката му Кети почувства, че притежава изключителна сила. Бе много висок, с мускулести ръце и широки рамене. В друга ситуация тя би го преценила като доста привлекателен.

Двамата моряци не издържаха на спокойния му, но заплашителен поглед. Куинси се канеше да проговори, но се отказа, когато видя как потъмня лицето на главатаря. Капитанът отново обърна суров поглед към Кети и тя бързо сведе глава. Едва сега пиратът осъзна красотата й и очите му се присвиха, когато се спряха на голата й гръд. Кети се изчерви, като забеляза какво е предизвикало интереса му, но понеже нямаше никаква възможност да се покрие с нещо, остана неподвижна. След няколко минути, сторили й се цяла вечност, той извърна глава.

— Куинси, О’Хелорън, заповядах ви да се държите любезно с всички пленници. Нямах предвид нито изнасилване, нито употреба на сила срещу една стара жена — каза той, докато гледаше Марта.

Бавачката едва сега изстена за първи път. Кети се отскубна и се хвърли към нея. Капитанът погледна след момичето и отново насочи вниманието си към двамата мъже.

— Но, капитане, ние искахме само да… — изскимтя Куинси и веднага млъкна, защото забеляза гнева, изписан на лицето му.

— Нито дума повече! — заповяда хладно главатарят, след което изстреля нова команда. — Хари!

Влезе млад мъж, облечен безупречно в униформа на втори офицер от британската флота, и козирува елегантно.

— Да, сър?

— Ескортирайте тези мъже обратно на „Маргарита“. По-късно ще реша какво да правя с тях.

— Слушам, сър!

Хари козирува отново и подкани мрачните Куинси и О’Хелорън да го последват през разбитата врата. Кети слушаше със смесени чувства отдалечаващите се стъпки. Естествено бе щастлива, тъй като се отърва от Куинси и приятеля му, но не й харесваше мисълта, че съдбата й зависи от благоволението на техния капитан. Този човек разполагаше с такава власт, че със сигурност никой и нищо не би му попречило да я изнасили.

— Трябва да ви изкажа съжалението си за поведението на моите хора — каза той, като се обърна към девойката, която бе коленичила до Марта. Пиратът направи учудващо учтив поклон. — Капитан Джон Хейл е на вашите услуги!

— Приемам извинението ви, капитане — отговори Кети достойно, докато се опитваше да придърпа роклята пред гърдите си, и полека се изправи. Гледаше недоверчиво. Безпокоеше се от неочакваната му учтивост. Чувстваше, че по този начин искаше да я изпита. В момента като че ли би било най-добре да приеме играта му. — Аз съм лейди Кетрин Олдли, дъщеря на графа на Бедстоук.

— За мен е чест да се запозная с вас, госпожице.

Хвана ръката й и с отмерена галантност я поднесе към устните си. Тя настръхна от докосването му. Като наблюдаваше тази явна любезност, Кети постепенно се поотпусна и дори се осмели да каже с изпълнен с възмущение тон:

— Бавачката ми бе ранена от вашия грубиян. Има нужда от незабавна помощ.

— Веднага ще се погрижа за това, госпожице — обеща й съвсем сериозно капитанът, но веднага след това високо се разсмя и пусна ръката й. — Значи вие сте ЛЕЙДИ? Така, така… — бавно произнесе той и я огледа от глава до пети. Приближи се спокойно и застана пред нея. Кети трябваше да наведе глава назад, за да го гледа в очите.

— Кажете ми само на колко години сте, милейди? — Небрежно погали с пръст брадичката й. От сините й очи сякаш изхвърчаха искри, а той се засмя отново, като че ли тя бе най-забавното нещо, което бе виждал досега. — По-добре ми отговори, сладурче. Иначе ще си помисля, че си по-голяма, отколкото изглеждаш, и ще се държа с теб по съвсем различен начин.

Думите му я разгневиха и тя го ритна. Малкият й, елегантно обут крак се блъсна в твърдите му мускули. Той извика, хвана я за раменете и грубо я придърпа към себе си. Кети се опита да го одраска, но пиратът без усилие изви ръцете й зад гърба и се захили пред разкривеното й от болка лице. Освободи едната си ръка и съвсем непринудено я плъзна по меките извивки на гърдите й.

Кожата й пламна. Тази интимна нежност я възбуждаше и девойката затаи дъх. Изви се и направи безуспешен опит да се освободи от желязната му хватка. Той продължи да гали гърдите й, като я гледаше почти с насмешка.

— Все пак, на колко години си, захарче? — попита отново.

Гласът му звучеше много меко, но бръчките по лицето му бяха станали по-дълбоки. И понеже тя не отговори, нежно прекара пръсти по зърната на примамливите полукълба. Кети дълбоко в себе си почувства надигането на болезнена възбуда. Беше шокирана от тези непознати усещания. Но в края на краищата тя бе лейди, дъщеря на една от най-аристократичните фамилии на Англия, и все още девствена. И след като това животно, този мерзавец се осмеляваше да докосва голото й тяло, то тя трябва поне да се защитава! Ала Кети стоеше неподвижна, вместо да крещи или да изпадне в несвяст, както се полага на една лейди. Изведнъж я заля вълна на гняв и срам, която заглуши всичко друго. Без да мисли, тя се изплю в лицето му. В първия момент той се смути. След това сбърчи заплашително вежди, а в очите му се появи гневен блясък. Съвсем спокойно обаче изтри лицето си с ръка. Кети се ужаси. „О, боже, сега сигурно ще ме убие“ — мислеше си тя. Известно време пиратът я наблюдаваше безмълвно и девойката почувства как и последната й капчица смелост се стопява. Започна да трепери от страх. Като забеляза ужаса й, капитанът се усмихна. Мускулите на бузите му се отпуснаха и ядът му попремина.

— Още много има да учиш, скъпа ми лейди — прошепна той и грубо я привлече към себе си. В следващия миг усети устните му да я докосват така пламенно и страстно, както никога досега. Кратките и непохватни целувки, които бе получавала един-два пъти в миналото, пораждаха у нея по-скоро презрение към нетърпеливите, тръпнещи момчета. Но сега я целуваше мъж, а не момче и сега тя бе тази, която изгаряше от нетърпение.

Езикът му разтвори устните й и проникна дълбоко в устата й. Кети едва не изгуби съзнание от изгарящата премала, която почувства. Заливаха я топли и студени вълни. Напразно се опитваше да го отблъсне. Той прокара ръка по дългата й коса и започна да я дърпа, докато Кети се съпротивяваше. Най-после се отпусна и се остави в прегръдките му. Той галеше с опитните си ръце потръпващите й гърди и нежно възбуждаше зърната й. Тя почувства нова гореща и опияняваща вълна, идваща от долната част на тялото й. С ужас направи последно усилие да се освободи, но той я дръпна така силно, че тя изкрещя.

Не й достигаше въздух, крайниците й омекнаха, сякаш всеки момент щеше да изпадне в несвяст. Каютата изчезна от погледа й, причерня й и тя се облегна на него, защото й се стори, че той е единственото сигурно нещо в този несигурен, люлеещ се свят. Когато я притисна към себе си, тя почувства твърдия член между краката му.

Докосванията му и примитивната мъжка близост пробудиха също нещо примитивно у нея. Чувстваше се странно и сякаш не беше вече тя. Мразеше го и се страхуваше от него, но ръцете му изгаряха тялото й, сякаш имаше треска. Несъзнателно обви треперещите си ръце около врата му и го целуна отново.

Когато я отдалечи от себе си, тя така трепереше, че едва стоеше на краката си. Той я наблюдаваше отвисоко с непроницаема физиономия. Този втренчен поглед накара Кети да се изчерви и да наведе глава.

— Значи не си толкова малка, колкото си мислих — каза бавно той.

Девойката изгаряше от срам. „Мразя го, мразя го — мислеше отчаяно тя. — Какво ме кара да се държа така?“

Капитанът постоя известно време, изучавайки я с поглед. Изведнъж я взе на ръце. Това бе толкова неочаквано за Кети, че тя онемя. Като я притискаше към гърдите си, той я пренесе през останките от вратата на каютата. Навън, в коридора, момичето видя труп на човек от „Ана Гриър“. Главата му бе отрязана от раменете и той лежеше в локва от засъхваща кръв. Кети изтръпна и извърна поглед от ужасяващата гледка. Ръцете на капитана я обгръщаха страшно приятно.

„Той го е направил — помисли си тя и изведнъж се стресна. — А сега ме води някъде, където ще прави с мен каквото си иска.“

Започна да маха с ръце и крака.

— Пусни ме веднага, убиецо! — крещеше девойката и напразно се опитваше да се освободи от ръцете му. Нейните усилия, изглежда, въобще не го смущаваха. Той просто не им обръщаше внимание. Отчаяна, Кети заби дългите си нокти в бузата му, докато се появи кръв. Той не направи и най-малкия опит да се защити, но гневният пламък отново се появи в очите му. Прехвърли я през рамо и тя увисна с главата надолу. Тази унизителна поза я накара да побеснее и закрещя. Пиратът замахна и я удари по задника. На Кети й секна дъхът от ужас. Никой досега не си бе позволявал да я бие!

Отвърна му със силен ритник, като заби острия ток на обувката си в корема му. Когато той изохка, на лицето й се появи доволна усмивка. Пиратът обаче отново стовари ръката си върху задните й части и първият удар в сравнение с този бе по-скоро закачка.

Момичето изплака от болка и пак се опита да се освободи. Последва нов удар и тя започна да го ругае с най-грозните думи, които бе чувала. Задъхана, сви юмруци и го заудря по гърба. Капитанът обаче продължи да я налага, докато се изкачваха по стълбата.

Когато излязоха на главната палуба, Кети лежеше отпусната на раменете му. Сълзи се стичаха по страните й, а задникът й гореше. Затвори очи, като видя сгърчените тела, търкалящи се навсякъде, и с последни сили сдържа плача си. Ненавиждаше човека, сторил всичко това. Бе изпълнена с безсилен гняв и срам.