Катрин Кингсли
Любовен порив (24)

Глава двадесет и трета

— Вкъщи, любима моя, и нито миг по-рано за това, което съм намислил да направя — каза Ейдън, докато носеше Серафина нагоре по стълбите. Тя го бе прегърнала възможно най-удобно през врата и опираше бузата си до неговата. Изпитваше невероятно удоволствие от това да усеща гърба й в ръцете си и щеше да изпита още по-голямо, когато най-после успееше да я занесе до спалнята им. Там имаше намерение да й покаже точно колко я обичаше.

Той най-малко очакваше да й се обясни в любов, докато тя се издигаше десет стъпки над главата му, с ръце, вкопчени в клоните на едно дърво. Но думите се изплъзнаха от устните му неволно и бяха най-голямата истина, която някога бе изричал. И сега, след като бе признал любовта си към нея, нямаше намерение да се отрича от казаното. Рейф беше прав. Бе влюбен в нея от главата до петите и се чувстваше като най-щастливия мъж на света.

Както винаги, Плъм отвори вратата точно когато Ейдън стигна до нея.

— О, милорд… Нейна светлост? Удари ли се? — извика той. Лицето му бе изгубило обичайно спокойния си израз. — О, небеса! Да извикам ли доктора?

— Нейна светлост е в цветущо здраве, макар и малко поизмокрена — засмя се Ейдън. Въпреки това беше трогнат от дълбоката загриженост на Плъм към Серафина. — И двамата сме вир-вода благодарение на склонността на съпругата ми да тича навън по време на гръмотевични бури.

— О, разбирам, милорд — отвърна Плъм неуверено. — Ще бъде чудо, ако и двамата не хванете грип. Трябва веднага да повикам доктора.

Серафина надигна глава.

— Не се тревожете, Плъм. Въпреки всичко, което ви е говорила майка ви, малко дъждец не може да навреди на никого.

Мисълта, че Плъм можеше да има майка, се стори необикновено забавна на Ейдън, въпреки че Плъм може би имаше майка някъде по света. Той си представи стара жена, която напълно приличаше на оплешивяващия прислужник, да седи нейде в някаква хижа и да плете три — четвърти чорапи на възлюбения си син.

— От това, което виждам, милейди, мога само да заключа, че дъждът ви е понесъл много добре. Бузите ви отново са порозовели, а това със сигурност е прекрасна гледка. — Плъм отправи поглед към Ейдън. — Докато отсъствахте, от Лондон се завърна лорд Делауеър заедно с Джени и Тинкърби. Сестра ви иска да поговори с вас.

— Може да предадете на сестра ми да върви да се обеси — кисело отвърна Ейдън. Той не възнамеряваше да се впусне в повторно пререкание с Шарлот особено след това, което си бе наумил да направи със Серафина.

— Ейдън? — През отворената врата на всекидневната се разнесе умоляващият глас на Шарлот. — Моля ви? Трябва да говоря с вас и вашата съпруга.

— Мисля, че поне може да й дадем възможност — промърмори тихо Серафина в ухото на Ейдън. — Тя има право на това. Навярно се чувства ужасно.

Ейдън тихо изруга през зъби. После внимателно изправи Серафина на крака.

— Само за минута, Шарлот, една-единствена минута. И двамата трябва бързо да съблечем мокрите си дрехи.

Той обви Серафина с ръка през талията и я въведе в залата. Двамата оставяха мокри следи след себе си. Предположи, че Шарлот ще получи сърцебиене при вида на стичащата се от тях вода и кал, по безукорно чистия, мраморен под, а да не говорим за безценния килим от Обюсон.

— Е, какво има да ни казвате? — попита той веднага щом затвори вратата зад себе си.

— Само това, че ужасно съжалявам — каза тя с поглед, сведен към скута си. — С… сгреших, като обвиних съпругата ви и Рафаел в прелюбодейство. Трябваше да се вслушам в сърцето си и да разбера, че това не може да бъде истина.

— Кажете това на Серафина — с горчивина в гласа отвърна Ейдън. — Вие я наранихте, Шарлот, и то само заради глупавите ви и прибързани заключения.

— Да, да. Това е вярно — изрече тя и ги погледна с насълзените си сини очи. — Аз единствена трябва да се разкайвам за греховете си, сега разбирам това. Моля, приемете моите извинения.

— Според мен най-добре е да забравим всичко. — Обади се тихо Серафина. — Няма смисъл да градим живота си върху това, което вече е минало. Убедена съм, че можем да продължим да живеем в мир и разбирателство точно както преди.

— Благодаря — прошепна Шарлот с кърпичка, притисната до устата й. — Не заслужавам вашата прошка, скъпа сестрице. Но намирам, че се показвате като истинска християнка с вашето милосърдие.

— Съгласен съм със Серафина — обади се Ейдън, изненадан от готовността, с която Серафина прости на сестра му, но все пак облекчен, че тя не възнамеряваше да прави сцена. През последните две години имаше достатъчно такива за цял един живот. — Нека всички опитаме да се престорим, че това никога не се е случвало — добави той, при все че някакво безпокойство се зараждаше у него — и то идваше от усещането, че Шарлот твърде бързо се бе разкаяла. — Но всичко, което ви казах преди това, остава в сила. Сега, ако ни извините, трябва да се преоблечем в сухи дрехи.

— Разбира се — отвърна Шарлот, като мачкаше носната си кърпичка в малка топка. — Моля ви, не искам да ви задържам и минута повече.

Ейдън хвана Серафина за ръката и на практика я изведе насила от стаята. В съзнанието му се въртяха много по-важни неща, отколкото хладните извинения на сестра му.

 

 

Ейдън затвори вратата на спалнята зад тях и погледна към Серафина.

— Е, жено — изгледа я от главата до петите той. — Какво предполагате, че ще ви направя сега?

Серафина докосна брадичката си с пръст.

— Може би ще ме изнасилите, милорд? — отвърна с надежда тя. Нищо друго не й дойде на ума.

Ейдън избухна в смях.

— Вие никога не сте говорили със заобикалки. Да, ще ви изнасиля. Но, първо, нека да махна тези мокри дрехи.

Той я обърна с гръб към себе си и разкопча роклята й. После плъзна дрехата през ръцете й и нежно целуна голото й рамо, докато роклята се свлече на пода в безформена маса.

— Ммм — промърмори той, като същевременно насочи топлите си ръце към кръста й и изхлузи долната риза през главата й.

Хладният полъх погали плътта на Серафина, докато той откри гърдите й и прокара длани през тях. После ги обви в шепите си и започна да ги гали.

— О, боже, колко сте нежна — дрезгаво изрече той. Притегли я в прегръдките си и впи устни в нейните за дълбока, проникновена целувка.

Допирът му я накара силно да потрепери. Толкова отдавна. Толкова отдавна, откакто той за последен път я бе прегръщал по този начин и бе накарал тялото й да запее от пламенно въодушевление. Тя свали жакета му и откри широките му рамене. Под мократа му ленена риза пръстите й търсеха голите му гърди. Зърната му се втвърдиха под нейния допир. Той изстена. После за миг я освободи от прегръдката си, докато бързо събличаше жакета и ризата си, събу ботушите си и захвърли всичко на една страна.

— Ейдън — прошепна тя, когато той отново я придърпа в прегръдките си. — О, колко много ви обичам. Не знаех колко много до момента, в който си помислих, че съм ви загубила завинаги. Но вие сигурен ли сте, че изпитвате същото към мен? — попита тя неуверено. — Зная, че искахте да сляза от дървото и може би сте казали това само за да постигнете целта си.

Той я повдигна леко на ръце и я постави на леглото. После с пламнали от копнеж сини очи се настани до нея.

— Наистина ви обичам — каза с дрезгав глас. — Мисля, че ви обичам от момента, в който ви срещнах за първи път. Но бях такъв проклет инат, за да си го призная, и затова мога да се изритам.

— Няма значение — отвърна меко тя и с облекчение прокара пръсти през гъстата му, копринено мека коса. — Сега вече знаете, че ме обичате, и това е най-важното в този момент.

Той я целуна по брадичката.

— Може и да го зная, но признавам, че съм уплашен до смърт. Изминалата седмица ми показа причината за страха ми. О, Исусе! Серафина, никога преди не съм бил завладяван от такива буйни чувства и нито едно от тях не беше на шега. Никога през живота си не съм предполагал, че някога ще се превърна в ревнив съпруг. Но любовта ми към вас ме превърна в един безумен, беснеещ лунатик. — Въздъхна. — Съжалявам, любов моя. Съжалявам, че някога въобще съм се усъмнил във вас. А още повече съжалявам, че се държах като истинско копеле в Лондон, когато вие най-малко заслужавахте такова отношение.

— Недейте, Ейдън. — В очите й се появиха сълзи. — И аз съм виновна за това. Можех да ви кажа, че ви обичам, защото това беше самата истина. Със сигурност трябваше да ви кажа за Рафаел още от самото начало. Но сега, след като знаете истината… нали я знаете, Ейдън? — попита неуверено тя.

— Да. Зная истината. Рейф ми разказа всичко за вашите уроци. Аз самият трябваше да се досетя за това, защото единствено Рейф може да превърне една горска нимфа в истинска графиня само за три кратки седмици. — Той се ухили. — Но благодаря на Бога, че е имал благоразумието да остави непокътнато очарованието на горската нимфа. Щях да го обеся, ако ви бе разглезил. Нали знаете, че именно това е причината, поради която се влюбих във вас.

Серафина се разсмя през сълзи. Мислеше си, че Ейдън нямаше и най-малка представа защо се бе влюбил в нея. Той не трябваше да знае, че тя беше неговата съдба, че винаги е била неговата съдба. Съмняваше се, че той щеше да й повярва, ако тя се окажеше толкова глупава, че да му разкаже. Което тя не възнамеряваше да стори. Неволното изпускане на езика му в момент на паника беше едно нещо. А да му каже, че той наистина някога е бил принц, беше друго.

— Рафаел каза, че може да превърне всяко нещо, в нещо красиво — каза тя вместо това. — И все пак трябваше да го видите как се опитва да постигне това. Търпението му беше поставено на голямо изпитание.

— Съмнявам се — Рейф винаги е харесвал предизвикателствата и никога не се е оставял лесно да бъде победен. Само че, братовчед ми е последната личност, за която искам да мисля сега. — Той я целуна по челото.

— Ейдън — ами Шарлот? — Серафина искаше всичко между тях да се изясни, преди да стигнат по-далече.

— Какво искате да знаете за тази проклета Шарлот? — попита той нетърпеливо и прокара пръст по извивката на гърлото й.

— Нали няма да продължавате да й се сърдите? Може да е сторила ужасна грешка, но ние всички грешим, а Шарлот наистина изглежда, че съжалява. Не желая тя да страда безпричинно.

Ейдън бавно хвана в шепи едната й гърда. Той започна да гали зърното й с палеца си и накара цялото й тяло да се възбуди от желание.

— Не мисля, че ще страда безпричинно. До утре сутринта ще е отново старата Шарлот. Сега не искам да мисля нито за нея, нито за баща ми, ако възнамерявате след това да заговорите и за него.

Серафина въобще не се бе сетила за лорд Делауеър, но тъй като Ейдън бе повдигнал въпроса, си помисли, че можеше да се възползва от случая.

— Вече простихте ли му? — попита тя, като се опита да пренебрегне коварния зов на тялото си. — Поведението му в Лондон беше наистина безукорно. Всъщност мисля си, че той успя да очарова много хора там.

Ейдън въздъхна продължително.

— Да, така е. Да, простих му, при все че ще ми отнеме много време, за да свикна с новото му състояние — все още трябва много да се лекува. Не желая повече да обсъждаме този въпрос в момента. — Той сведе глава над гърдата й, пое я суета. Топлият му език си играеше с твърдото й, чувствително гърло. Това я накара да полудее, докато ръцете му се приближиха до задните й части и ги обхванаха в шепи.

Тя потрепери от възбуда при допира му.

— Обичам ви до болка — промърмори тя и прокара ръцете си през силния му гръб, през широките му рамена. — Мисля, че винаги съм ви обичала.

Ейдън обхвана лицето й с ръце и погледна в очите й. Погледът му беше мътен и изпълнен с желание. Пръстите му леко проследяваха очертанията на скулите й.

— Не зная дали е завинаги, но зная със сигурност, че вие сте моят живот, Серафина. Вие сте най-важното нещо на света за мен. Никога не съм очаквал, че ще имам достатъчно късмет, за да открия любовта, но въпреки всичко това стана и не възнамерявам да ви пусна да си отидете по никаква причина.

В очите на Серафина отново се появиха сълзи. Той наистина я обичаше. Знаеше това от нежния тон на гласа му, от начина, по който той я докосваше — толкова внимателно, с такова уважение. Закълнете се, че ще ме обичате завинаги… Ейдън. Той й бе изпратен обратно през времето. Отново й го бяха върнали. Спомените й я бяха поддържали през всичките тези години на дълго чакане, но това, че той в действителност я обичаше, беше истинският подарък за нея.

Тя вдигна глава към него и го целуна. Ръцете й го прегърнаха през врата.

— Любете ме — прошепна тя. — Подпечатайте с любов вашите брачни клетви, Ейдън.

Той не й отвърна със слова. Вместо това се придвижи над нея. Ръцете и устните му говореха достатъчно. Милваше голата й плът, играеше си с жадното й за любов тяло, докато тя не изстена и започна да се извива от пламенния му допир. Пръстите му се плъзнаха още по-надолу, заровиха се във влажните й къдри, като търсеха сърцевината й. Тя въздъхна трепетно, когато той започна и там да я гали. Това я докара до лудост от желание.

От гърлото му се откъсна сподавено стенание, когато тя извика и сграбчи с бедра ръката му. Тялото й бе възбудено до краен предел. Копнееше да проникне в нея. Той й даде малко почивка. Пръстите му забавиха ритъма си и тя силно потрепери. Той сподавяше с уста пронизителните й писъци на удоволствие. Целуваше я с настървение, езикът му проникваше все по-дълбоко. Плам. Огън. Толкова много любов.

През велура на панталоните му пенисът му пулсираше към корема й. Той нетърпеливо се изправи, освободи се и отново се настани между бедрата й.

— Серафина… — изстена, като проникна в нея с тласък толкова мощен, толкова жизнен, с цялата си дължина. — О, боже! О, Всемогъщи Боже, прекрасно е.

Тя напълно му се отдаде. Тялото й се движеше ритмично, за да посрещне неговото при всеки удар. Той проникваше дълбоко в нея, после се отдръпваше, отново се потапяше и тя издаваше стенание с всеки нов тласък. Светът се завъртя около нея, докато не остана нищо друго, освен тялото на Ейдън в нейното, резките му стонове срещу бузата й, солената му пот, която тя облизваше от пламналата му плът, ръцете й, които непрекъснато го галеха и подканяха да се движи по-бързо и по-силно.

— Ейдън! Сега! — изкрещя тя. Цялото й тяло се разпадна на хиляди частици от върховна възбуда. Целият свят се завъртя във вихрушка и я помете в сърцевината си, мрак и светлина се сляха в експлозия и заплашваха да я унищожат.

Тялото на Ейдън се обтегна като струна, той целият потрепери, когато отметна главата си назад и изкрещя неистово. С последен тласък семето му проникна в нея на носещи живот вълни.

— Закълнете се, че ще ме обичате завинаги — изстена той към устата й.

— Кълна се. Сега и завинаги.

Брачната клетва беше спазена. Обещанието — изпълнено. Пред тях стоеше едно ново начало, защото сега те бяха свързани от любов, силна, чиста и неразрушима.

Серафина охлаби прегръдката си и постепенно престана да трепери. Никога през живота си не се бе чувствала толкова слаба. Краката й бяха натежали от умора. Той изстена и се отдръпна наполовина от нея. Зарови лице в косата й.

— Мисля, че съм мъртъв — успя да изрече. — И ако това е небето, смятам да остана тук.

Серафина се засмя.

— Ако това е небето, сестра ви няма да е доволна.

— О, боже! Не смейте да споменавате сестра ми в момент като този. Ако въобще трябва да говорим за нея, Лоти навярно седи на долния етаж, изпълнена с мрачни мисли за греха, който извършваме.

Серафина вдигна врата си към устните му за милувка.

— Не говорете такива неща, Ейдън. Най-вероятно Шарлот се е зачела в Библията и търси подходящия пасаж, за да обясни поведението си.

Ейдън надигна глава.

— Мога да се сетя за безброй по-подходящи пасажи. Като например „вашите две гърди са като млади сърни — сестрици, които пасат сред лилиите.“ Песента на Соломон.

Като каза това, той се надвеси над гърдите й и започна да ги милва с устни, докато Серафина не загуби представа за реалността около себе си и светът за нея стана само той и тя.

 

 

Двамата пропуснаха вечерята. Ейдън превърна остатъка от следобеда и цялата вечер в едно пиршество на страстта. Серафина се събуди, когато луната се показа. Червата й куркаха от глад. Ейдън лежеше сред купчината от дрехи около себе си. Едната му ръка покриваше главата му. Дишаше дълбоко в съня си.

Тя се усмихна. Не беше изненадана за това, че беше изтощен. Беше й се отдал с цялото си същество. Така й показа колко много я обича и по какви всевъзможни начини може да разкрие любовта си.

Тя си облече нощницата, наметна халата и се измъкна тихо от стаята. Заслиза по стълбите, като заопипва слепешком пътя си. И звук не се чуваше. Беше доволна от това, защото не искаше да събуди някой от прислужниците, които се бяха оттеглили за заслужена почивка преди два часа.

Но когато достигна гостната, долови стенание, сякаш някой беше наранен. Спря се и се ослуша внимателно. Стонът отново се разнесе по посока покоите на Шарлот, които бяха в съседство с библиотеката.

Знаеше, че Шарлот преживява тежко случилото се, така че Серафина се приближи до вратата и почука леко с надеждата, че може би щеше да й помогне с нещо. Никой не отговори. Серафина бавно натисна дръжката и влезе в тъмната всекидневна. От полуоткрехнатата врата на спалнята се процеждаше лъч светлина. Звукът отново се разнесе — този път продължително, тихо скимтене.

Тя прекоси стаята. Очите й се опитваха да свикнат с мрака. Тя замръзна на мястото си, шокирана, когато бледата светлина от свещта озари сцената на леглото.

Шарлот лежеше на леглото. Нощницата й бе вдигната над гърдите. Отдолу беше гола. А Фредерик, лакеят, се бе протегнал между краката й, с глава, заровена между бедрата на Шарлот.

— Още! — простена Шарлот. Камшикът в ръката й изплющя по голия гръб на Фредерик и задните му части. — По-дълбоко, по-силно, глупако!

— Не мога, милейди. Моля ви, не мога повече — простена Фредерик и отправи умолителен поглед към Шарлот. — Не искам повече. Моля ви!

Камшикът отново изплющя и остави още една кървава ивица по гърба на Фредерик.

— Не ми казвайте какво не можете да правите, какво искате и не искате. Вие работите за мен и аз няма да ви позволя да се отпускате. По-силно, казах. Дайте ми наслада, тъп прислужник такъв!

Серафина се препъна към стената. Тя покри устата си с ръце. Гадеше й се. Току-що бе станала свидетел на нещо отвратително — един акт, който превръщаше правенето на любов в нещо мръсно. Защото това, което бе видяла, нямаше нищо общо с любовта. Шарлот, богобоязливата Шарлот принуждаваше един безпомощен камериер да я задоволява, като го смазваше от бой по време на акта.

Шарлот й бе признала, че краката й никога не бяха преставали да усещат, когато Серафина се бе опитвала да я убеди да използва мехлема. Бе й говорила само за непрестанната си болка. На Серафина никога не бе й хрумвало, че действието на мехлема е толкова благотворно и можеше да възбуди сексуални чувства в Шарлот, при все, че нищо не можеше да извини развратното й поведение. Нищо чудно, че Фредерик изглеждаше толкова зле, когато се завърнаха. Шарлот сигурно го тормозеше от дълго време насам.

Идеше й да влезе и да измъкне Фредерик навън, но знаеше, че не можеше да стори това — не и без да постави в неловко положение и тримата. През ума й мина мисълта да събуди Ейдън, да го накара да спре покварените действия на Шарлот. Но Ейдън щеше да бъде ужасен, даже и ако наистина успееше да спаси Фредерик. Никога не ще успееше да изтрие от съзнанието си сцената как Шарлот лежеше гола, с разкрачени крака и принуждаваше с камшик един лакей да проникне в нея. Не, Ейдън не заслужаваше това. Серафина нямаше да каже на никого какво бе видяла.

Просто щеше да открие начин сама да се справи с положението. На сутринта щеше да поговори насаме с Фредерик — да му намери друга работа, без да разкрива, че знаеше какво Шарлот го принуждаваше да върши. Може би Рафаел щеше да се съгласи да наеме Фредерик в Саутуел. Щеше да му изпрати бележка.

Серафина се прокрадна обратно към вратата. Успя да напусне покоите на Шарлот, преди напълно да бе припаднала.

 

 

С разтуптяно от паника сърце Шарлот се отправяше на инвалидния си стол надолу по стълбите и после по коридора — път, който Серафина всяка сутрин изминаваше, за да събере градинарските си инструменти веднага след като закусеше в стаята си.

Беше сигурна, напълно сигурна, че бе видяла Серафина да се прокрадва във всекидневната миналата нощ. С ъгълчето на окото си бе забелязала мигновеното отдръпване на бяла нощница и дълга тъмна коса, но никой друг в къщата не отговаряше на това описание.

Ако въобще знаеше нещо, Серафина веднага щеше да каже грозната клюка направо на Ейдън. Все още не бе му казала, защото Ейдън се появи долу за закуска и не спомена нищо, нито пък показа някакъв признак, че знаеше какво Фредерик бе правил на Шарлот само преди часове в леглото й. Ейдън никога не би замълчал по въпрос като този.

Сега тя трябваше да стори нещо, за да не позволи на Серафина да разпространи истината, защото веднъж узнаеше ли я Ейдън, с нея беше свършено. Той никога не би повярвал на протестите й, не и ако обвинението идваше от съпругата му. Ден преди това, Ейдън бе показал истинската си същност, когато стана дума за неговата уличница. Той, глупакът, повярва само на нея.

Нямаше време за губене. Серафина трябваше да бъде отстранена, и то бързо. Това беше единственото разрешение за всички проблеми на Шарлот. Веднъж Серафина да беше отстранена от пътя й, животът щеше да възвърне нормалния си ход.

Тя зачака, стаена до отворената врата на дрешника до стълбите. Ръцете й стискаха в скута тежкото кристално преспапие. Острите му ръбове се врязваха в пръстите й. А какво щеше да стане, ако Серафина не минеше оттук? Ами ако тя решеше вместо това да намери Ейдън и да му издаде тайната й?

Точно тогава Шарлот чу в коридора шумоленето на поли и тропота на токчета по дървения под. Сърцето й подскочи от очакване, когато Серафина сви зад ъгъла. Тя стаи дъха си, когато Серафина се приближи с толкова невинно, нищо не подозиращо лице.

Шарлот избра подходящия момент. Тя се появи на инвалидния си стол и се престори на изненадана точно когато Серафина се изкачи до края на стълбите.

— О! — извика тя и се хвана с едната ръка за гърлото. — Вие ли сте, скъпа сестрице! Стреснахте ме. Тъкмо преброявах чаршафите и калъфките за възглавници. Както винаги няколко липсват.

Серафина забави крачка, после спря.

— Така ли? — попита тя с безизразно лице, което не издаваше нищо от това, което си мислеше. — Сигурна съм, че ще ги откриете.

— Естествено. В градината ли отивате?

— Да — отвърна Серафина. — Баща ви ме чака. Извинете. — Тя се обърна.

В този момент Шарлот се изправи на крака с високо вдигнати ръце. Стовари с всички сили преспапието върху главата на нищо неподозиращата Серафина.

Серафина изпищя, после бавно се строполи на земята. Слепоочието й се обагри с алена кръв. Шарлот я побутна с крак, но Серафина не помръдна.

С триумфална усмивка Шарлот се надвеси над нея. Лицето на Серафина бе пребледняло, устните й посиняваха.

Без усилие Шарлот претърколи тялото на Серафина до края на най-горното стъпало. После бързо я бутна надолу по стръмното стълбище.

Наблюдаваше със задоволство как тялото се удряше и извиваше, докато най-накрая се приземи на пода в една безжизнена купчина като отпусната, счупена кукла.

За миг изчисти преспапието от кръвта и космите. После избърса ръцете си, за да премахне всички следи от престъплението си, и натика окървавената носна кърпичка в ръкава си. Върна се на инвалидния си стол и се отдалечи бързо във вътрешността на къщата.