Катрин Кингсли
Любовен порив (16)

Глава петнадесета

Тази нощ Серафина се мяташе неспокойно. Не й помогна, че Ейдън спеше дълбоко с гръб към нея. През главата й минаваха тревожни мисли. Според нея беше много нечестно, че той въобще можеше да спи особено след всичко, което се случи през деня.

Не му спомена и дума за своите опасения, но тя не гореше от желание да отиде в Лондон, сигурна, че щеше непременно да се изложи. Силите й стигаха да се държи като дама само сред спокойствието на Таунсенд, но да се изправеше пред обществото, бе далеч по-ужасяващо.

Въпреки всичко, тя разбираше необходимостта от отиването, щом то можеше да помогне на Ейдън да възвърне семейната си чест. Тя просто трябваше да намери начин да се справи. Ако бедната Шарлот, която рядко се осмеляваше да напусне къщата, се окажеше достатъчно храбра, за да се съгласи на това пътуване, Серафина нямаше право да нервничи.

Но пред нея се издигаше по-значителен и даже още по-ужасяващ въпрос. Днес Ейдън й бе дал ясно доказателство за това, колко чудесно беше да се отпусне в прегръдката му, да усети докосването на порочните му ръце.

По-надолу от корема й пламна огън, когато тя си спомни за изключителните усещания, които Ейдън предизвика у нея — усещания, за които преди само бе мечтала. Ако точно в този момент Рафаел не се бе появил, тя нямаше представа какво щеше да се случи. Появата на Рафаел бе благословия, защото ако трябваше да се отдаде на Ейдън, това трябваше да стане от любов, а не защото бе обладана от безумно сладострастие.

Бе казала на Ейдън истината — че го харесваше. И тя наистина много го харесваше. Харесваше умението му да се шегува и начина, по който се смееше на най-глупавите неща. Харесваше неговата искреност в моментите, когато се решаваше да й я разкрие, даже и за своя собствена сметка.

Особено много й хареса начинът, по който я бе погледнал този следобед след падането. Когато я бе сграбчил в ръцете си, красивите му очи бяха изпълнени с дълбока загриженост за нея. Гласът му бе дрезгав от тревога.

Тя се почувства обичана за пръв път след смъртта на баща си. Изглеждаше, че за Ейдън нейното благосъстояние бе от огромно значение, даже и да не я обичаше. Но тя започваше да си мисли, че може би любовта не означаваше толкова много — може би бе достатъчно, че той се грижеше за нея, а тя — за него. А тя наистина се грижеше за него. Много, много повече, отколкото си бе мислила, че бе възможно, когато се омъжи.

Сега чувстваше привързаност към него. Ако трябваше да бъде напълно честна със себе си, бе изпитала същата привързаност още от първия ден в гората, сякаш той бе някой, когото винаги бе познавала и при когото винаги се бе чувствала добре. Тя бе тази, която го бе отблъснала, защото бе влюбена в образ от своето въображение. Беше открила, че тази измислица не бе устояла на действителността. Но Ейдън бе устоял, въпреки очакванията й.

Беше прав — той не бе принц. Но тя наистина вече не искаше принц. Тя искаше Ейдън, точно какъвто си беше — от плът и кръв. Обичаше го такъв, какъвто си беше — пълен с недостатъци.

Серафина рязко се изправи в леглото. Втренчи се в завивките, пръстите й сграбчиха одеялото, сякаш да я задържат срещу шоковете, които разтърсваха цялото й същество.

Нима бе възможно наистина да го обича? Тази идея изглеждаше абсурдна. Хората не се влюбваха просто ей — така. Та тя почти не го познаваше — бяха се срещнали само преди шест седмици, а четири седмици от това време прекараха разделени. Той бе представител на свят, за който тя нищо не знаеше. И все пак… все пак не можеше да отрече факта, че бе постоянно в мислите й, че искаше да бъде с него и че й липсваше, когато бе зает с други неща. Не можеше да отрече и факта, че го намираше за изключително привлекателен мъж, че той караше краката й да се подкосяват винаги, когато я докоснеше.

Серафина потрепери при спомена как топлата му ръка сграбчи гърдата й, а палецът му дразнеше зърното й, докато то не се възбуди от допира му. Днес я бе накарал да стене от желание, докато тя изгуби сили да мисли и можеше само да си поема дъх. Вече знаеше, че искаше нещо повече от него, повече от милувките му. А беше убедена, че и Ейдън я желаеше по същия начин.

Но тази вечер за първи път тя разбра какво беше да живееш в постоянно състояние на физическо желание.

Започна да разбира, че причините, които я караха толкова бурно да се противопоставя на опитите на Ейдън, бяха просто резултат от страх, страх, че той в действителност не го бе грижа за нея, страх, че щеше да я нарани физически. Но Ейдън й бе дал всички възможни доказателства, че тя наистина го интересуваше, даже и да не я обичаше, и че щеше да бъде нежен с нея. Тя го погледна и си спомни това, което й бе казал под дъба в деня, когато се венчаха.

Обещавам ви, че ще се отнасям към вас с нежност и с желанието да ви задоволя…

Тя му вярваше. От друга страна, той благоразумно бе подминал онази част, когато щеше да я нарани физически. Версията на любовната сцена, която й бе представил, представляваше съвкуплението на телата като блажено сливане, а не като отвратително насилване.

Може би не бе искал да я изплаши. Или може би, тъй като не бе подозирал, че говори на бъдещата си съпруга, просто бе изпуснал най-важните подробности с основанието, че не бе длъжен да й съобщава мрачната новина.

Може би, просто трябваше да събере кураж и да го попита за цялата истина. Със сигурност те не можеха завинаги да продължават така, особено след като тя изпитваше такива чувства към него и толкова много го желаеше. Положението изглеждаше безнадеждно.

Тя отново легна и притегли към себе си завивките чак до брадичката. Отново се замисли за сънищата си. Те винаги бяха толкова… чудесни, изпълнени с любов, щастие и желание.

Адам, който я целуваше на поляната и й нашепваше в ухото обещания за любов. Ще подновя собствената си клетва физически в момента, когато ви имам за себе си…

И тя искаше той да направи това. Отчаяно го желаеше от него, поне в съня си. Нима истинският живот бе различен? Тя желаеше Ейдън също толкова много, даже и да не знаеше как щеше да свърши всичко. Но очакваше, че твърде скоро щеше да открие това, без значение дали й харесваше или не. От горчив опит знаеше, че животът трябваше да се изживее в настоящето, лице в лице, с цялата му мрачна действителност. На нищо не можеше да се разчита, на нищо, което можеше да се предскаже за бъдещето.

Серафина се прозя. Внезапно се почувства много уморена. Тя се извърна в своята половина на леглото, мушна юмруци под брадичката си и хвърли последен поглед към силния гръб на Ейдън. Последната й мисъл, докато се унасяше в сън, беше, че имаше любовта, която да й показва пътя.

 

 

— Моя любов, моя сладка любов — каза Адам с протегнати ръце под нея, които я галеха по гърба, а след това обхванаха задните й части, като я издигнаха към него. Езикът му чертаеше горещ кръг по гръдта й.

Тя въздъхна от удоволствие, когато пръстите му напипаха женската й плът и леко се плъзнаха между влажните й гънки. Гальовният му допир предизвика буен огън в нея, докато най-накрая с остър вик тя се тласна към него.

— Адам! Обичам ви, о, колко ви обичам! — простена тя, желаейки го така, както нищо друго не бе желала. Бе чакала толкова дълго време и сега той бе неин и тя бе негова. Най-накрая бяха свободни да бъдат заедно, както Господ бе предвидил.

Той изстена. Краката му се придвижваха между бедрата й, за да ги разтворят. Топлината на тялото му я изгаряше навсякъде, където той я докосваше. Твърдият му пенис се придвижи към нея, той с мъка пое дъх, като се приготви да влезе в нея.

— Сара… вие сте най-красивата жена, която Бог някога е сътворил.

Той се изтласка в нея, докато говореше, като я разтвори широко.

— О, любов моя — толкова сте тясна. Не мога… Не искам да ви нараня — изстена той, като стигна до девствената й ципа. Тя извика от болка и инстинктивно се опита да се отдръпне.

— Сара, любима, опитайте да се отпуснете. — Той я погали по косите. — Любима моя. Трябва, трябва да направя това. Само миг, и всичко ще свърши, кълна ви се. — Той напъна силно.

Тя извика, не от удоволствие. Чувстваше се, сякаш ще я разкъса всеки момент. Остра болка проряза всяка частица от тялото й.

— Не, о, не! — изстена тя, като се опитваше да се отблъсне от него, докато той потъваше все по-дълбоко, прониквайки напълно в нея. — Толкова боли! Адам, боли ме!

Той продължи съвършено спокоен, като я държеше здраво.

— Съжалявам, любов моя, толкова съжалявам. Почакайте. Почакайте само момент и болката ще отмине.

— Не! — извика тя ужасена, че той щеше отново да се раздвижи и да я разкъса на парчета. — О, Майчице Мери, помогнете ми!

 

 

— Всичко свърши, любима — просто сънувахте кошмар. Тук съм. Никой няма да ви нарани, кълна ви се…

Тя преглътна още едно ридание и зарови глава в рамото му. И тогава рязко се пробуди: бе вдъхнала непогрешимия мирис на Ейдън, топъл и мъжествен. Ръцете му я държаха здраво, а гласът му я успокояваше.

— Ей… Ейдън — заекна тя, като се изскубна от прегръдката му. Тя седна и попи плувналите си в сълзи очи. — Какво… какво се случи? Какво правите? — За момент ужасена си помисли, че той я бе любил в съня й и това й бе причинило такава болка.

Той нежно я погали по косата.

— Имахте кошмар. Сега по-добре ли сте?

Тя кимна, като осъзна, че само бе сънувала.

— Така м… мисля. О, Ейдън, беше ужасно…

— Така и предполагах — каза той и седна до нея. — Викахте като на заколение. Искате ли да говорим за това?

— Вие ме излъгахте — каза тя безсмислено и отново изтри очите си с ръце.

— Излъгах ви? За какво? — попита със съвършено спокойствие, сякаш всеки ден слушаше такива изблици.

— Казахте, че ще е хубаво и ще ми хареса. А на мен не ми хареса въобще. Беше болезнено и ужасно. В края на краищата, истина е, че е пробождане!

— Какво, за бога, говорите? — попита той, като я погледна със смесица от загриженост и объркване.

— Знаете за какво говоря — каза тя, като сви ръцете си на корема. — Казахте, че сте го правили много пъти.

— Първо нямам и най-малка представа за какво говорите. Зная само, че ме събудихте, като викахте на помощ Майка Мери. — Ейдън прокара ръце през косата си. — Защо не започнем от самото начало? Какво е болезнено и ужасно и какво, за бога, искате да кажете с това, че сте прободена?

— Знаете много добре — обвини го тя. — Това, което искате да ми направите. И всички онези прекрасни неща, които ми казахте за правенето на любов, не са нищо друго, освен начин да ми направите това ужасно нещо.

Ейдън се втренчи в нея, сякаш тя си бе загубила ума.

— Казвате ми, че сте сънували как правя любов с вас и стигнахте до това заключение? — Той избухна в смях. — О, скъпа, понякога е трудно човек да ви разбере. Нима всичко е резултат от случилото се между нас този следобед?

— Нямам никаква представа какво ме накара да сънувам този сън — каза тя, все още трепереща, и опъна нощницата си около коленете си. — Зная само, че това бе истина.

— О, разбирам! — отвърна той с широка усмивка. — И сега знаете всичко за… това, така ли? — Той поклати глава. — Не съм срещал друг с по-развинтено въображение от вас.

Серафина трябваше да се съгласи с него. Но и тя бе права.

— Моето въображение няма нищо общо с това. В края на краищата, леля беше права — изгледа го намръщено тя. — Вие ми правите всички чудесни неща, докато не дойде моментът на истината. И тогава настъпвате с вашето копие и… и ме разкъсвате на парчета, докато ме пробождате с него.

Ейдън покри лице с едната си ръка.

— Копие? — изрече невярващ той. — Вашата леля ви каза, че ще ви пробода с копие? — Той отново прихна да се смее.

— Да. И ще ме накарате да кървя, след като го направите. Кръвта ми ще изтече и ще си го заслужите, ако умра на място.

Ейдън извърна глава и се изсмя гръмогласно.

— С… съжалявам — след минута пое дъх той. — Не искам да се подигравам на тревогите ви. Но, о, боже, това напълно обяснява, защо не искахте да бъдете с мен. Самата мисъл леля ви да ви обучава по тези въпроси… — Ейдън изтри сълзите от очите си. — Какво, по дяволите, ви кара да мислите, че тя, която е стара мома, знае всичко за правенето на любов? — Той я погледна с присмехулно.

— Тя е много образована жена — защити я Серафина. — Може да изражда бебета и доколкото мога да разбера, раждането е също толкова болезнено. Мисля, че тя знае какво говори. — Серафина скръсти ръце на гърдите си и го погледна злобно.

— О, наистина — каза сухо той. — И какво друго ви каза леля ви, освен глупостите за копията? — Той отново се засмя.

— Каза, че това е кървава работа — отвърна Серафина с желанието да го удари през смеещото му лице. Чудесно беше за Ейдън, че толкова леко се отнасяше към болката й, но тя знаеше истината. Сега наистина я знаеше.

— Е, добре… има нещо вярно в това — каза той със слаб стон. — Жената кърви, когато прави любов за пръв път, но това е само защото тя има малка мембрана в себе си, която трябва да бъде разкъсана.

Серафина напълно осъзнаваше това. Все още ясно си спомняше съня.

— Лесно ви е да кажете това. Нали не е ваша мембрана — отвърна тя предизвикателно.

— Не… но тя лесно се маха. Напомням ви, че нямам навика да спя с девственици, но мисля, че лесно ще се справя с това. Мога да ви обещая искрено, че после няма да съжалявате, даже и ако вие наистина усетите моментна болка. — Той вдигна ръката й и я целуна по дланта. После започна да я целува нагоре.

— Откъде знаете? — попита тя, като потрепери при допира на топлите му устни, които се притискаха към извивката на лакътя й.

— Ами — флегматично отвърна той, като вдигна глава. — Бих могъл да ви покажа.

Серафина преглътна с усилие.

— Какво ще стане, ако грешите?

Ейдън се замисли.

— Винаги мога да спра — отвърна той. — Просто ако желаете. — Той прокара пръст по бузата й. — Но не смятам, че ще стане така.

Серафина го хвана за ръката.

— Страхувам се — прошепна тя.

— Нищо чудно — отвърна той, като преплете пръстите си в нейните. — И аз самият щях да се страхувам, ако ми бяха напълнили главата с глупости. Никой не иска да бъде прободен. Но у мен няма нищо, което поне малко да прилича на копие. — Устните му трепнаха, сякаш намираше идеята за ужасно смешна.

— Сънувах го — настоя Серафина. — Ужасно боли. И… и не искам да ми причините това.

Ейдън я хвана за рамената. Пръстите му леко я милваха.

— Това е било само сън, любима. Съвсем не е толкова ужасно преживяване, колкото си представяте — каза той, като се взираше в нея в мрака.

Тя се почувства толкова объркана, че даже не можеше повече да прави разлика между Адам и Ейдън, между съня и действителността. Знаеше само, че бе преживяла нещо ужасно, нещо, което не можеше да понесе да й се случи отново. Тя премигна, за да задържи отново появилите се на очите й сълзи, и погледна Ейдън неуверено.

— Не ви лъжа, кълна се, и никога не съм ви лъгал, не и за това. Любовният акт е също толкова голямо удоволствие за жената, колкото е и за мъжа. Днес вкусихте от него, нали?

Тя кимна в съгласие и изтри очи с опакото на ръката.

— Хареса ми — със слаб глас призна тя.

Ейдън й се усмихна.

— Зная. И на мен ми хареса. А след това следва нещо още по-хубаво. — Той прокара пръсти през косите й, нежно задържа лицето й между ръцете си, милваше с палци извивката на ушите й. — Има само един начин да ви докажа това. Ще ми се доверите ли, любима? Ако така продължаваме, ще се подлудим един друг.

Серафина вдигна очи към него. Той я погледна с напълно искрено изражение. Сърцето й се преобърна от болка, защото в този момент тя бе напълно убедена, че наистина го обичаше. Само любовта можеше да я накара да му даде всичко, което той желаеше. Само любовта бе достатъчно силна, за да преодолее страха си. Само любовта я накара да го прегърне и привлече към себе си.

Тя отпусна глава върху гърдите му, чу биенето на сърцето му и въздъхна от облекчение.

— Наистина ви имам доверие — прошепна тя, като прокара ръце по мускулестия му гръб. — Наистина.

Той не отговори. Вместо това вдигна лицето й към своето и я целуна силно с жадна уста, като вкусваше от устните й и я караше да отвърне на неговите. Тя не можа да устои на това. Не можеше да устои на силната му мъжественост, на самата себе си, на собственото си трескаво желание. Отвърна му, както той искаше, вложи всичко от себе си в тази целувка, всичко, което беше, което някога е била и му показа колко много му имаше доверие.

Ейдън изстена от удоволствие. Обърна я и я положи по гръб. Ръцете му я галеха по раменете, по цялото й тяло, където и да я докоснеха, тя цялата пламваше от желание. Серафина се почувства като парче глина, което той мачкаше, ваяше и сътворяваше от нея нещо ново. Сякаш никога преди не бе познавала докосването му. Почувства се стара колкото земята, сякаш тялото й го познаваше от цял живот.

Той хвана гърдата й, сведе глава към нея и захапа зърното й през тънката материя на нощницата. Кожата й пламна, пламна от огъня на Луцифер, докато той ближеше с език връхчето на зърното й и си играеше леко с него.

— Ейдън, о, Ейдън! — извика тя. Ръцете й приближиха главата му още по-близо до нея. Гърбът й се извиваше в дъга, за да срещне горещия му допир.

Ейдън се протегна и в един момент плъзна нощницата й нагоре по бедрата и ханша й, после през главата и я захвърли на една страна. Отново докосна с устни гърдата й, но този път нямаше нищо, което да разделя устата му от нейната плът.

Серафина изстена, докато той смучеше зърното й. Влажният му език се движеше възбуждащо. Ръцете му галеха гърба й, издигаха задните й части, обгръщаха ги силно.

— Серафина, о, боже! — простена той с напрегнат глас. Сега пое другата й гърда. Езикът му си играеше с нея, като я караше да полудее от желание.

Ръцете й изследваха гърба му, всяка изваяна гънка на великолепните му мускули, които се раздвижиха, когато той се издигна на ръце. Той я целуна отново, този път без задръжки, впи дълбоко устните си в нейните, като по този начин прогони всичките й съмнения и колебания. Не можеше да си спомни защо някога бе изпитвала страх от него. Изстена леко от изненада и Ейдън задъхан се разсмя.

— Нима това ви прилича на копие? — попита той, като я хвана здраво за китките. Дишаше учестено.

— Не, ни най-малко — отвърна също толкова задъхано тя с безсрамното желание да погледне, да види този забележителен мъжки феномен, който толкова бързо променяше формата си. Тя се притисна в него малко по-силно, като се опитваше да добие по-добра представа за размерите му.

— Недей — промърмори той, като потри устни в бузата й. Намери ухото й и го захапа. — За бога, престанете да се извивате или ще полудея.

— Добре ли се чувствате? — попита изненадана тя.

— Да, много добре, чувствам се невероятно, но точно в това е проблемът, Титания. Ако започна да се чувствам прекалено добре, ще избързам и няма да мога да се насладя, така че вие трябва да бъдете малко по-милостива към мен. Нека ви дам един малък пример, за да ме разберете.

Той отпусна китките й и се изправи. Покри гърдите й с длани и започна да ги гали, а след това ги спусна към корема й. Серафина пое остър, трепетен дъх, когато той продължи надолу и палците му се плъзнаха в гнездото от къдри. Когато достигна цепнатината й, докосването му предизвика разтърсващо усещане през цялото й тяло.

— О, колко е красиво! — промърмори той. Сега започна да я гали нежно, толкова нежно, напред-назад, докато тя се извиваше безпомощно. — Толкова е топло и сладко, както всичко останало във вас. Точно така, разтворете леко крака. Виждате ли колко чудесно е усещането?

Серафина не можеше да отговори свързано. Тя изстена в съгласие, после въздъхна, като притисна бедрата си срещу него, докато той я галеше ритмично.

Той леко се раздвижи. Наведе се над нея. Устните му се впиха в нейните в жадна целувка. Езикът следваше ритъма на пръстите му, докато тя не си помисли, че можеше да полудее.

Зарови пръсти в гъстата му коса. Усещането прониза тялото й и я улучи точно в онова място, което пламтеше и пулсираше под милувките на ръката му. Изведнъж един от пръстите му се плъзна по-дълбоко в нея и тя извика. Удоволствието я убиваше. Тялото й отчаяно се напрегна, докато тя не си помисли, че можеше да се разпадне на парчета. Сграбчи Ейдън за рамената, очите й се втренчиха в лицето му. Неговите сега бяха тъмносини, почти черни. Изражението му бе неестествено напрегнато, когато погледна там, където ръцете му продължаваха да се движат върху нея и вътре в нея.

— Ейдън! — Серафина изви гръб, когато всичко в тялото й избухна в огън, както самото слънце избухваше отново и отново, докато най-накрая не загинеше в дъжд от искри, които я оставиха изтощена, трепереща, задъхана за глътка въздух.

— Ммм — каза Ейдън, като целуна едното от пулсиращите зърна на гърдите й. — Прекрасно. — Той вдигна глава и я целуна в устата.

— Ейдън, о, Ейдън, никога не съм си представяла — промърмори тя, когато най-накрая задиша по-спокойно. — Чувствам се чудесно…

— Добре. — Той махна един влажен кичур коса от челото й. — Следващата част също ще ви хареса.

— Сигурна съм, че трябва да се срамувам за това, че толкова много се наслаждавах на тази част — отвърна тя, като го погали с пръст по врата. После продължи надолу, като очертаваше линиите на силните му гръдни мускули.

— Не започвайте да говорите като Шарлот — каза Ейдън. Той стана и рязко изхлузи нощната си риза през главата, след което отново върна ръката й върху голата си гръд. Кожата му под пръстите й бе гореща и влажна. — Няма нищо лошо в това да се забавлявате. И колкото повече се наслаждавате, толкова по-щастлив ще се чувствам. — Той легна по гръб и издърпа чаршафа до кръста си. — Отдайте ми се, любима — каза с усмивка той, като сви ръце под главата си.

Серафина прехапа устни и Ейдън се разсмя.

— Обичам, когато правите така. — Толкова сте сладка, когато не знаете какво да направите или да кажете.

— Не съм сигурна какво трябва да направя — срамежливо отвърна тя. — Не съм свикнала да се любя.

— Целувайте ме — отзивчиво й каза той. — Мисля, че вече сте се усъвършенствали.

— Така ли? — тя бе много доволна да чуе това.

— О, да, наистина. Този следобед ви казах, че ви намирам за много схватлива. — Той потрепери, когато дланите й го погалиха по гърдите, по твърдите зърна. Това също й достави удоволствие.

Тя се наведе над него и го целуна, както той искаше. Ръцете му бързо я прегърнаха и я привлякоха. Голата му плът пламна срещу нейната. При този внезапен, остър допир сърцето на Серафина, което току-що се бе успокоило, отново се разтупка бясно.

Възбуденият му пенис се притисна в корема й. Но вместо да я изплаши, горещият му допир още повече я възбуди. Тя раздвижи леко тялото си и се потърка в него. Той изстена.

— А аз си мислех, че ще имате милост към мен — преглътна той.

— И вие не показахте никаква милост към мен — засмя се тя. — Не разбирам защо си мислите, че заслужавате специално отношение. — Ръката й се плъзна между телата им. Тя го докосна внимателно с един пръст, изненадана колко мек беше той.

Ейдън пое дълбок дъх. Събрала смелост, тя обви с пръсти пениса му, като се опитваше да определи цялата му дължина и форма. Такова кадифе около стомана, което пулсираше под пръстите й… Тя плъзна ръката си надолу-нагоре с жив интерес.

— Мили боже — с усилие преглътна той. — Мили, мили боже… о, любима. По-бавно. Моля ви… — Той я сграбчи през кръста и бързо я обърна по гръб. Дишаше тежко. Ръцете му минаха под нея и хванаха задните й части. Протегнаха се още по-нататък. Пръстите му напипаха меките й гънки и започнаха отново да ги галят. Докараха я до същото бурно желание, както преди. Тя изстена. Най-накрая знаеше какво искаше наистина. Ейдън — винаги е бил Ейдън…

— Моля ви — прошепна тя, като го притегли по-близо до себе си. — Моля ви, сега ли?

— Сигурна ли сте, любима? — трепетно попита той, като прокара влажната си уста по бузата й.

— Да, о, да! — каза тя, като вдигна бедрата си към него в отчаяна, безумна покана. Краката й се разтвориха.

Ейдън не се забави. Тя усети върха на пениса му, който се тласна в нея — едно странно, парещо нашествие, но тя го очакваше с нетърпение. Очакваше го целия и разтвори крака още по-широко с покана да влезе още по-дълбоко в нея. Искаше само да я притежава изцяло, изцяло да я направи своя.

Той направи лек тласък, като я разтвори, и въпреки че тя усети леко пробождане, това не беше нищо — въобще нищо в сравнение с удоволствието да бъде вътре в нея. Той силно я целуна, когато тласна по-силно този път. Сега проникна в нея с цялата си дължина, толкова силен, толкова съвършен.

Бедрата й се движеха в ритъма на неговите тласъци отново и отново. Изпълваше я по начин, който тя никога не си бе представяла, че бе възможен. Той бе всичко. Целият й свят, толкова истински, толкова твърд…

Ръцете й го галеха по гърба. Тялото й потръпваше в буен отговор, докато той я пренасяше отвъд времето, отвъд разума в света на чистата топлина и желание, където нищо не съществуваше, освен тялото му, движещо в нейното. Нищо друго не означаваше толкова много. Чувстваше се като първата жена на земята, а той — като първия мъж.

Тя въздъхна, когато вълна на облекчение премина през нея. Извика името му и трепетно се сви около него с пръсти, впити в гърба му.

Ейдън отново изстена. Цялото му тяло се стегна. Главата му се зарови в лицето й, когато направи силен тласък и се задържа.

— О, боже! — извика рязко той, като потрепери буйно. Тя усети гореща струйка в утробата си. Неговото семе. Загадката бе разгадана.

Той се отпусна върху нея тежко със стенание и тя го прегърна силно. Галеше го по косата, по тила. После обърна към себе си главата му и го целуна по бузата. Усещаше бавното му дихание в ухото си.

След няколко минути той се издигна на ръце и се наведе към нея. Целуваше я по челото, по клепачите, по носа. Бавно я целуна по устата, после й се усмихна като котка пред сметана.

— Ммм — измърмори той. — Добре ли беше? Справих ли се?

Серафина не успя да сдържи смеха си.

— Справихте се отлично и аз съм сигурна, че Очарователният принц не би се справил по-добре. — Тя приближи главата му до своята и го целуна.

— Благодаря на Бога — каза той, като се претърколи на своето място и я взе със себе си. — Опитах се да се сетя какво би направил един принц оттук нататък. Макар да смятам, че вие трябва да ме провъзгласите за крал. Никога един мъж не се е въздържал толкова пред лицето на такова безумно желание.

— Вие сте ужасно доволен от себе си, ваше величество — саркастично отвърна тя, като проследяваше с ръка очертанието на един прекрасно изваян бицепс.

— По дяволите, добре беше. Боже, Серафина, вие си нямахте и най-малка представа какво ми беше. — Той погали лениво гърдата й с пръст. — Въпреки това, заслужаваше си чакането. Убедена ли сте, че никога преди не сте правили това?

— Идиот! — любящо каза Серафина, като се протегна като котка под допира му. — Ако бях го правила, самата аз нямаше да чакам толкова дълго. Мисля, че ми харесва правенето на любов, Ейдън.

— О, да! — съгласи се той. — Мисля, че много ви харесва, което говори добре за мен. Обаче кажете ми едно нещо. Кой, по дяволите, е Адам?