Лора Паркър
Прелъстена (14)

14

— Копеле! — Едуардо се облече бързо и хукна към стаята на Тайрън, която се намираше в друго крило на Гранд Юниън Хотел. Владееше го само една мисъл — трябваше да защити Филаделфия, на всяка цена.

Тайрън измери с присвити очи посетителя, също така гневен като Едуардо. Клетвата, която ги беше обединявала цели седем години, като че ли не съществуваше.

— Ако си дошъл тук да ме убиеш, не бих те посъветвал да го сториш.

Застанали в двата края на малкия салон, двамата мъже се гледаха втренчено. Пламтящи черни очи пронизваха ледената светла дълбина на кристално ясен поглед. Въздухът помежду им вибрираше и само една искра би била достатъчна да подпали насилие, физически двамата бяха равностойни. Тайрън беше малко по-едър, затова пък Едуардо беше по-мускулест. Той познаваше добре единствения си недостатък. Силният гняв го тласкаше към необмислени действия, докато противникът му оставаше хладен и пресметлив при всички обстоятелства. Ала като видя брадичката на Тайрън да потръпва, осъзна, че човекът насреща му също има чувства, и това го смая. Тайрън беше възбуден. Но каквото и да го беше довело в Саратога, сигурно беше много важно, затова беше по-добре да поговорят, преди да се нахвърлят един върху друг.

Едуардо затвори бавно вратата зад гърба си. Търпение! Мае de Deus! Тайрън седна. Ръката му почиваше спокойно върху левия ръкав на ризата, под чийто маншет беше скрит деринджър.

— Пристигането ми в Саратога явно те изненадва — започна с твърд глас той, макар че не беше в състояние да скрие изцяло провлечения нюорлиански акцент. — А трябваше да го очакваш.

— В никакъв случай — отвърна Едуардо и се отпусна в отсрещното кресло. — Мислех, че писмото ми е обяснило всичко.

Тайрън го наблюдаваше със студените си змийски очи.

— Първо, аз мразя писмата. И второ, ти забрави да споменеш някои неща.

— Например?

Тайрън се усмихна — ако кривата гримаса изобщо можеше да бъде наречена усмивка.

— Например русата ти уличница. Веднага разбрах, че косата й не е истинска. Предполагам, че си я боядисал лично. За съжаление ризата ти ми попречи да я видя по-добре. Обича ли да го прави на килима?

Едуардо вдигна рамене с подчертано безразличие.

— Това не те засяга.

— Разказа ли ти за срещата ни в хотелската зала? Не, нали? На твое място не бих я оставил да се разхожда свободно, амиго. Скитащите котки не са особено взискателни.

— О, вече съм я опитомил. — Едуардо едва скриваше объркването си. Наистина ли Филаделфия и Тайрън се бяха срещнали? Или това твърдение беше само трик? Тайрън отдавна знаеше как да пробие бронята на душата му. Защо този път се опитваше да го разсърди?

— Коя е тя?

Преди да отговори, Едуардо изчака няколко секунди. Тъй като нямаше да разбере какво знае Тайрън, трябваше да каже истината, все едно какво щеше да му донесе тя.

— Филаделфия Хънт.

Тайрън опули очи, после отметна глава назад и избухна в луд смях.

— Брилянтно! Хлапачката на Хънт е новата ти уличница! Заслужаваш едно питие. — Той стана, взе бутилката с бренди от масичката, напълни догоре кристалната чаша и я тикна в ръцете на Едуардо. — За новата ти любовница! — извика той и отпи направо от бутилката. — Дано я яздиш дълго и успешно! Защо не пиеш? Не ти ли харесва брендито?

— Не ми хареса наздравицата.

Тайрън се направи, че не е чул отговора, и отпи още една глътка бренди.

— С жените невинаги е лесно… — започна замислено той, загледан в бутилката. — Щом намериш нова, изпитваш желание да си устроиш дом с нея. Ако е курва, знаеш за какво й плащаш. Но любовницата е нещо друго. Някои мъже се държат доста собственически, когато става въпрос за любовницата. Особено ако е красива като малката Хънт. Подобна връзка може да стане опасна също като женитбата. — В очите му се разсипаха сребърни искри. — Ти живееш с нея от чиста жажда за отмъщение. Никога не го забравяй.

— Трябва ли непременно да ми напомниш какви са причините за постъпките ми? — попита Едуардо и леко се приведе напред.

Тайрън кимна и седна отново.

— Значи си искал да се насладиш на кратка почивка. Е, дадох ти я. Бих желал да се върна скоро в Южна Америка. Впрочем, ти смяташе след банкрута на Хънт да заживееш отново в Бразилия. Аз ще те придружа.

— Затова ли ме потърси? Защото ти трябва спътник?

Тайрън сви рамене, сякаш искаше да се отърси от неприятен товар.

— Откровено казано, трябва ми човек, на когото мога да разчитам да пази гърба ми. А това си само ти.

— Чувствам се поласкан — отвърна Едуардо и отново се отпусна назад.

— Но не си готов да заминеш за Бразилия?

— Виж, в страната на norteamericanos открих доста неща, които ми харесват.

— За малката уличница ли говориш?

— Говорех по-скоро за уискито. Бърбън от Кентъки.

— Няма съмнение, че си си прекарвал приятно времето. — Тайрън се усмихна снизходително. — Аз бих предпочел твоята уличница. Ще ми я отстъпиш ли за един корабен товар бърбън?

— Защо се интересуваш от нея? — попита Едуардо и наклони глава. — Ти изобщо не обичаш жените.

— Лъжеш се, обичам ги дори много. Понякога са извънредно полезни. Но не понасям дългите връзки.

— Сигурно пак си изпратил Адел на улицата?

Тайрън присви очи, но отговори с безразличие:

— Там я намерих, значи беше съвсем естествено да се върне в старите си ловни полета.

Едуардо промърмори някакво португалско проклятие и изпразни чашата си.

— Познавам ли наследницата й?

— Ти я намери за мен. — Когато Едуардо вдигна вежди, Тайрън кимна. — Не се бой, ще чакам, докато й се наситиш. Тя е още млада. Изглежда недокосната. Явно си бил нежен с нея. Тази вечер в операта дори останах с впечатлението, че тя се е влюбила в теб. Естествено ти си хубав мъж и всички жени те обичат. Въпреки това съм учуден. Все пак ти докара баща й до банкрут, а тя е луда по теб. По едно време имах чувството, че ще я проснеш на пода в коридора и ще вдигнеш полите й.

— Това беше най-дългата реч, която съм чувал от устата ти. Защо се интересуваш от Филаделфия?

— Защото ти се интересуваш от нея, амиго. А каквото интересува теб, интересува и мен. Така е при кръвните братя. Ние делим всичко.

— Но ти не сподели Адел с мен.

— Доколкото си спомням, ти не я харесваше.

Мускулите на Едуардо се напрегнаха и той успя да се успокои само с нечовешко усилие на волята. Тайрън преследваше някакви свои цели и щеше да го мъчи, докато изтръгнеше реакция.

— Съжалявам, но Филаделфия принадлежи само на мен. Няма да я дам на друг мъж, дори на теб. Затова по-добре не я чакай, иначе ще остарееш и побелееш.

Тайрън се ухили и измъкна от джоба си колода карти.

— Ти винаги си обичал да играеш, макар че в последно време късметът те е изоставил. Откакто съм в този град, чух някои не особено радващи слухове. — Той смеси картите със сръчните си пръсти и ги подаде на Едуардо. — Хайде да играем за мис Хънт. Голяма или малка карта? Ти избираш. Е?

Едуардо изобщо не погледна картите.

— Престани с тези глупости! Тя е моя. Няма да ти я дам.

— Страхливец…

— Нямам какво да спечеля.

— Моето уважение.

— Надявах се, че съм го спечелил още преди години, когато само двамата с теб прогонихме цял гарнизон jaguncos на аржентинската граница.

Тайрън кимна.

— Тогава ти беше едно деветнадесетгодишно диваче от джунглата с мръсни коси и кървави ръце. Вземаше, каквото искаш, без да се замисляш. Борехме се заедно с враговете и забогатяхме. Но ти се промени, амиго, изми кръвта и мръсотията. Междувременно мислиш като повечето мъже. В очите ти чета копнеж за собствен дом, за мир и семейство. Тази жена е опасност за теб.

— Е, ти не си се променил, макар че също обичаш да си играеш на джентълмен. Защо мислиш, че съм станал друг?

— Много просто — аз си играя на джентълмен, а ти си такъв — отговори Тайрън. — Дай ми я, амиго. Ще ти се отрази добре да я видиш в леглото ми, а аз ще я науча на всичко, което ти си пропуснал. Ако след това още я искаш, ще получиш нова жена в добре познатото тяло.

— Аз ще се оженя за нея — отговори просто Едуардо.

Тайрън стисна зъби, но лицето му не се промени.

— Наистина ли искаш да се съюзиш със своя враг? Това ще те докара до лудост. Тя е законна плячка на победителя. Забавлявай се, но я пусни да си иде.

— Невъзможно. Аз я обичам.

— Merde! — процеди изненадано Тайрън. — Не си ли й казал кой си?

— Онова, което стана между баща й и мен, няма нищо общо с нея.

— Защо тогава не си й казал кой си? Peste! Няма нужда да ми обясняваш. Очевидно се боиш да не я загубиш.

Както винаги, Тайрън улучи точно в десетката. Ала Едуардо дори не трепна.

— Да оставим тази тема. Ако беше останал в Ню Орлиънс, вече щеше да си получил второто ми писмо и да си прочел една крайно интересна новост. Врагът, когото смятахме за мъртъв, е още жив.

Безизразното лице на Тайрън се разкриви в гримаса, която уплаши Едуардо.

— Маклауд!

— Може би ще оцениш иронията на съдбата — той е бил през цялото време в Ню Орлиънс, под носа ти. Или поне е живял в града до преди година.

— Откъде знаеш?

— Филаделфия има писмо, което Маклауд е написал на баща й преди година.

Тайрън скочи като ужилен.

— Трябва да говоря с нея.

Едуардо остана неподвижен. Вече съжаляваше, че не беше донесъл оръжието си.

— Тя не знае нищо. Освен писмото на Маклауд, притежава още две. Едното е от мен, писах го на баща й малко преди банкрута. Прочетох и другите, в тях няма нищо особено. Филаделфия няма представа какво означава за нас Маклауд.

— Тя знае нещо, иначе не би носила писмата със себе си.

Едуардо прокле безмълвно острия ум на Тайрън, хищническите му инстинкти, безскрупулността му.

— Виж, тя се надяваше да възстанови доброто име на баща си.

— А ти успя да я отклониш от този хубав план. А хората твърдят, че само мъжете крият разума между краката си! Защо тя смята баща си за невинен и как са попаднали в ръцете й тези писма?

По тила на Едуардо пролазиха горещи тръпки. За да прикрие неловкостта си, той посегна към бутилката с бренди. Той нямаше представа какво мислеше за цялата тази работа Филаделфия и как беше намерила писмата. Как да говори по темата, без да тръгне по пътя, по който не искаше да върви?

— Сега най-важното е, че Маклауд е жив. Може би е все още в Ню Орлиънс. Трябва да го намерим.

— Ние ли? — Думата падна като камък в тиха вода и вълните успокоиха нервите му. — Наистина ли си искал да се върнеш в Ню Орлиънс и да ми помогнеш да унищожа Маклауд?

— Да. — В писмото си Едуардо беше писал нещо друго, но сега изведнъж прозря истинското си намерение. Имаше само един проблем — какво да прави с Филаделфия? — Ще се освободя от клетвата, която дадох пред гроба на родителите си, едва когато Маклауд умре.

— Едва когато го убием — поправи го Тайрън. — Заради Маклауд положихме клетва с кръв и сме обвързани с нея, докато го пратим в гроба.

— Никога не си ми казвал защо трябва да го убиеш. Ти се стремиш към смъртта му много по-силно от мен.

— Аз никога не съм те питал какво са сторили бандитите на теб и на родителите ти — отговори хладно Тайрън. — Ти ми го разказа доброволно.

Още преди много време Едуардо беше разбрал, че в душата на приятеля му зее страшна черна дупка. Ако някога е имал човешки чувства, те бяха изличени окончателно от някакво нечовешко страдание. Въпреки гнева и дълбоката си мъка, Едуардо беше съхранил желанието да бъде щастлив. Подобни мисли изобщо не вълнуваха Тайрън. Понякога имаше впечатлението, че се е съюзил със змия. Тайрън никога не го допускаше близо до себе си, никога не показваше слабости, винаги беше нащрек. Ако между тях пламнеше сериозна битка, Тайрън без съмнение щеше да се опита да го убие. Той се надигна бавно.

— Уморен съм, Тайрън. Хайде да продължим разговора утре.

— И мис Хънт ли ще участва в разговора?

— Не. Тя няма нищо общо.

— А би ли потвърдила думите ти, ако я попитам?

Едуардо вече беше стигнал до вратата, но се обърна и в очите му засвятка гневът на младежа, с когото Тайрън се беше запознал преди седем години в джунглата на Амазонка.

— Остави я на мира, Тайрън. Ние с теб можем да се справим с Маклауд.

— Знам — прошепна Тайрън, след като вратата се затвори. — Ние двамата. Но ще използваме момичето като примамка.

 

 

Филаделфия седеше в леглото и следеше уплашено Едуардо, който нервно се разхождаше напред-назад.

— Що за приятел е този, който нахлува посред нощ в хотелската ти стая? Мисля, че никога вече няма да застана насреща му.

Той се усмихна с надеждата да я успокои.

— Тайрън има необичайно чувство за хумор. И не е очаквал да ни завари в такава интимна ситуация — излъга той. — Не се вълнувай толкова. Той изобщо не те видя.

— Но аз го видях съвсем ясно и веднага го познах. Вчера следобед ме заговори в залата на хотела. Никога не бях виждала човек с леденостудени очи.

Едуардо приседна на края на леглото. Тя се отдръпна от него, вдигна крака към гърдите си и се уви в халата.

— Защо си толкова уплашена, menina? Какво ти каза той?

Филаделфия сведе глава с надеждата падналата коса да скрие зачервеното й лице.

— Той… той ме смята за уличница. И след всичко, което видя през нощта…

Макар че отчаянието в гласа й разкъса сърцето му, той не се опита да я утеши.

— Ако беше почукал, щеше да ти спести неловката ситуация.

— Какво иска? — попита тя и колебливо вдигна глава.

За първи път, откак се познаваха, Едуардо не издържа на погледа й.

— Дошъл е в Саратога, за да се срещне с мен. Идването му няма нищо общо с теб. — Той стана и отиде до прозореца. — Впрочем, исках да те питам нещо. Случайно забелязах на писалището три писма. Защо ги носиш със себе си?

— Какво? Как така си ги видял? — заекна объркано тя.

— В Бел Монт бяха на писалището ти. Трябва да призная, че ги прочетох. Помислих, че си писала на Уортън.

За щастие това обяснение я задоволи.

— Защо предположи, че съм писала на него?

— Защото те ревнувах. Моля те, отговори на въпроса ми. Защо носиш тези писма със себе си? Какво означават те за теб?

Филаделфия избягна погледа му. Страхуваше се от този момент още откак напуснаха Бел Монт. Не — още преди това знаеше, че един ден трябва да му разкаже истината. Но поне вече не хранеше подозрението, че той играе някаква роля в тайнствената драма.

— Мисля, че баща ми е бил тласнат нарочно към банкрут. Надявам се, че тези писма съдържат указания за идентичността на враговете му. Адвокатът ми спомена, че татко е имал анонимни делови партньори. Вероятно те са участвали в инвестициите, които причиниха онзи огромен скандал. Едно от трите писма е от нюйоркски банкер на име Ланкастър.

Тя погледна Едуардо с очакване и той кимна.

— За него говорихме по време на пътуването към Бел Монт. Той вече не е между живите.

— Да. Второто писмо е написано от някой си Маклауд, който живее в Ню Орлиънс. Предполагам, че е искал да обърне вниманието на баща ми върху нещо, свързано със смъртта на Ланкастър. В писмото му пише нещо за проблеми със стари гробове. Пише и за Бразилия.

— Прочетох го — отговори с добре изиграно равнодушие Едуардо. — Ти явно знаеш много неща.

— Почти нищо. Ако не бях намерила писмата в ръцете на мъртвия си баща, нямаше да знам, че съществуват.

Едуардо я погледна смаяно.

— Нима е чел тези писма малко преди да умре?

— Нямам представа… Във всеки случай бяха в ръката му — а в другата стискаше пистолет.

— Негов ли беше пистолетът?

— Така предположи полицията. Икономката го потвърди. Никога не бях виждала това оръжие, но не се изненадах. Той беше банкер и понякога носеше със себе си големи суми или важни документи. Вероятно е носел пистолета за защита.

Страшният спомен за задимената стая… безжизненото тяло на баща й върху турския килим, неестествено изкривено… и грозната виолетова дупка в слепоочието му. Филаделфия потрепери, простена задавено и Едуардо бързо я привлече към себе си. Тя се разхълца неудържимо, но той не се опита да я възпре. Вероятно от смъртта на баща си не беше имала случай да се наплаче и имаше огромна нужда да изплаче някому мъката си. Или сълзите, които бе проляла заради боядисаната коса, бяха несъзнателен израз на дълбокото и отчаяние?

Накрая усети как тя се отпусна в ръцете му. Целуна я и я привлече в скута си. Тя се вкопчи в раменете му и той се запита как щяха да преживеят следващите дни. Беше казал на Тайрън всичко, каквото знаеше. Но се боеше, че Тайрън ще разпита Филаделфия. Ами ако й разкриеше истината, за да й изтръгне някакви признания?

Филаделфия се сгуши в него, търсеща утеха в близостта, в силата му.

— Понякога си мислех, че тайната на писмата ще ме подлуди — довери му тя. — Сега се радвам, че я споделих с теб. Ти обеща, че ще ми помогнеш да разгадая загадката. Този Маклауд сигурно знае нещо. Твърдо съм убедена в това. Затова искам да замина за Ню Орлиънс и да се срещна с него.

Той помилва нежно гърба й.

— И какво ще постигнеш с това, menina? Даже ако ти каже, че срещу баща ти е имало заговор, какво би могла да сториш? Никога няма да събереш достатъчно доказателства, за да призовеш виновните пред съда.

Тя се отдръпна от него и го погледна право в очите.

— Аз държа да узная истината. Не разбираш ли колко е важно това за мен?

— Ами старите гробове? — Той приглади косата й. — Не се ли боиш, че ще узнаеш неща, които ще те натъжат? Може би в миналото на баща ти има нещо, което той е премълчавал?

О, да, тя се боеше най-много от това. В погледа й блесна отчаяние.

— Защо ми казваш това? Да не мислиш, че ще повярвам, ако някой каже нещо лошо за баща ми? Никога!

— Ако си въобразяваш, че непоколебимата ти убеденост би могла да заличи миналите събития, ти се лъжеш, мила. Остави нещата, както са, и без това не можеш да ги промениш.

Мъката отстъпи място на нарастващ гняв.

— Ти не познаваш баща ми. До този момент си мислех, че би те харесал, но се оказа, че съм се заблуждавала. Той нямаше да те одобри.

Едуардо затвори очи и си припомни деня, когато бандитите лишиха дванадесетгодишното момче от всичко, което му беше скъпо на този свят, за да задоволят алчността на Уендъл Хънт.

— И защо мислиш, че не би ме одобрил?

Филаделфия се изчерви. Много пъти беше мислила как би реагирал баща й, ако му представеше Едуардо като бъдещия му зет, но не можеше да каже това на любимия си. Двамата никога не бяха говорили за женитба и това отново разпали гнева й.

— Той щеше да побеснее от гняв, че си ме направил своя любовница.

— На теб обаче ти харесва — контрира веднага той.

Без да помисли, тя замахна и му залепи оглушителна плесница, която разкъса нощната тишина. В следващия миг Филаделфия се стресна от постъпката си и инстинктивно протегна ръка към него, но той се отдръпна.

— Достатъчно — процеди през зъби той. — Вечерта беше много дълга и напрегната. Спи сега, menina, преди да те удуша.

— Моля те, Едуардо, аз… — Никога преди това не беше виждала тази дива, едва удържана ярост в очите му. — Съжалявам.

— Естествено. Винаги когато сме на различно мнение, ти търсиш убежище в нищо незначещи фрази. Най-добре е тази нощ да залостиш вратата, ако се боиш за скъпоценната си добродетел. И през следващите нощи също. Аз не спя с жени, които не ме искат. Предпочитам любовници, които лягат голи на килима — доброволно. Лека нощ.

Тя не го задържа. Нямаше смелост да го стори. Захълца и се хвърли на леглото, но сълзите не й донесоха утеха.

 

 

— Вярвам, че минералната вода ще ви се отрази добре, мисис Милацо — заговори окуражително Мае Бийчъм, когато влезе с придружителките си в павилиона Конгрес Спринг. — Ние сме възхитени от действието й, нали, Касандра?

— О, да, мамо — потвърди най-голямата й дъщеря. — Сара Еймс ми разказа, че след почивката в Саратога мигрената й окончателно изчезнала. Ако ми позволите една забележка, мисис Милацо, днес изглеждате ужасно изтощена. Повярвайте, две чаши минерална вода ще извършат чудо.

Филаделфия кимна със слаба усмивка на младата дама и майка й. В слепоочията й пулсираше тъпа болка. Ако двете не бяха дошли в стаята й още в осем сутринта, щеше да спи и досега. Съвсем беше забравила за уговорката. Четирите часа сън не бяха достатъчни да подобрят настроението й. Гневът й срещу Едуардо непрестанно нарастваше.

— Пристигнахме — обяви тържествено мисис Бийчъм и спря пред бара. — Три чаши — заповяда тя на едно от момчетата, които сервираха минералната вода, пременени със зелени престилки и шапки. Мисис Бийчъм проследи строго как момчето потопи големия черпак в извора с прясна вода и наля три чаши. След като ги постави на бара, тя му даде няколко монети, взе едната чаша и я подаде на гостенката си с доволна физиономия.

Филаделфия отпи предпазливо и миризмата на сяра я удари право в носа. Стана и лошо, закашля се и едва успя да преглътне.

— Е, да, трябва да мине известно време, докато свикнете — въздъхна мисис Бийчъм. — Все пак това е нещо като лекарство. Понякога си мисля, че не е зле да сипват вътре малко захар. Но ние сме възрастни хора и знаем какво е добро за здравето ни. Най-добре изпразнете чашата на един дъх.

Филаделфия не беше в състояние да последва майчинския й съвет. Бистрата течност се пенеше и миришеше на развалени яйца. Когато вдигна глава, тя проследи смаяно как майката и дъщерята изпиха противната течност с видимо удоволствие. Другите посетители на павилиона правеха същото. В голямото помещение с красиво резбован дървен таван, под от плочки и пъстри прозорци се бе събрала весела компания. Сигурно не идват тук само заради тази гадна вода, каза си сърдито Филаделфия.

— Синьора Милацо!

Още преди да е успяла да преодолее учудването си, тя се обърна и леденият поглед на Тайрън я свари напълно неподготвена.

— Добро утро, синьора — поздрави той и се ухили безсрамно. — Надявам се, че спахте добре след вчерашната богата на събития вечер. — Макар че думите бяха учтиви, злобните искри в очите му бяха недвусмислени. Тя знаеше много добре какво искаше да й каже — че беше видял голото й тяло на килима в салона.

Обзе я дълбок срам и тя затрепери с цялото си тяло. Чашата се изплъзна от безсилните й пръсти, падна на плочките и се пръсна на хиляди парченца.

— Господи, момичето има пристъп! — Викът на мисис Бийчъм достигна до нея много отдалеч, придружен от писъка на Касандра. Корава, безмилостна ръка я хвана за рамото и увеличи смущението й.

— Позволете… — Тайрън изтри с кърпичката си няколко капки вода от корсажа на роклята й — обиден, твърде интимен жест. Мисис Бийчъм шумно пое въздух. Ала Филаделфия не беше в състояние да се отбранява. — Само малка злополука — заяви той и прибра кърпичката в джоба си. — За щастие не се случи нищо лошо. — Едва тогава се обърна към мисис Бийчъм. — Лечебната вода явно не понася на братовчедка ми. Моля да ни извините. Ще я придружа до апартамента й.

— Братовчедка ли ви е? Е, в такъв случай… Предполагам, че вие знаете по-добре как трябва да се отнасяме към нея в подобни ситуации, мистър… — Мисис Бийчъм млъкна и погледна очаквателно Филаделфия. — Наред ли е всичко, мила моя?

— О, да — отговори с пресекващ глас Филаделфия. — Водата наистина не ми понесе… — Тя се опита да се освободи от Тайрън, но ръката му я стискаше немилостиво.

— Не бива да се безпокоите от един дребен пристъп на слабост, скъпа братовчедке — отбеляза студено той. — Никой няма да ви укори, ако се опрете на мен.

Това беше заповед, но поне й помагаше да запази част от достойнството си. Освен това се боеше, че ако не сложеше ръката си върху неговата, той щеше да я измъкне насила от павилиона. Затова се подчини и потрепери, когато усети сдържаната сила под ръкава на жакета. Поиска да се утеши с мисълта, че той е приятел на Едуардо, но не успя. Какво знаеше за нея?

— Желая ви приятно утро, дами — сбогува се учтиво той и я изведе от павилиона.

Щом излязоха навън, страхът й намаля. Ала нервите й бяха опънати до скъсване. Известно време вървяха мълчаливо през парка, после той посочи една пейка.

— Да седнем.

— Не. Искам да се върна в хотела.

— А аз си мислех, че предпочитате да разговаряме на обществено място, мис Хънт. — Значи знаеше истинското й име — и че не е съпруга на Едуардо. — Но когато една дама ме кани в апартамента си, никога не казвам не. — Подигравателният му смях я накара да седне веднага на пейката.

Едуардо ли му беше казал коя е тя? И какво искаше Тайрън от нея? Тя измери с изпитателен поглед високата, мършава фигура. Изглеждаше напрегнат, като човек, който е постоянно нащрек дали някой не се промъква зад гърба му с лоши намерения. Имаше вид на каубой, който винаги носи пистолет в колана. В Чикаго, особено когато докарваха говедата, Филаделфия беше виждала достатъчно каубои, познаваше ги и от снимките във вестниците. Пистолетите, винаги готови за стрелба, висяха на тесните хълбоци. Но този мъж беше много по-опасен.

Вместо да седне до нея, той вдигна единия си крак върху пейката, опря скръстените си ръце на коляното и се наведе към Филаделфия. Всъщност не беше нужно да заема тази сплашваща поза, защото ледените светли очи върху бронзовокафявото лице бяха напълно достатъчни да я сплашат. Тя и без това се чувстваше като обвиняема преди произнасянето на присъдата.

— Що се отнася до жените, винаги съм се възхищавал на вкуса на Едуардо — започна той. — Но вашата красота превишава многократно другите му завоевания.

Филаделфия се взираше безмълвно пред себе си, опитвайки се да не чува обидите. Май нямаше само да я осъди, ами веднага щеше да я екзекутира.

— Предприех дълго пътуване, за да помогна на Едуардо и да му покажа колко е бил заблуден.

— Мен ли имате предвид? — попита хладно тя. По дяволите, защо му даваше възможност за нови безсрамни забележки? Защото нямаше избор. Трябваше да се нагоди към него. Ако хората разберяха, че тя не е съпруга на Едуардо, щяха веднага да ги изгонят от хотела.

— Според мен мъжът нерядко бърка съчувствието с любовта.

— Съчувствие? И за какво има да ми съчувства Ед… мистър Таварес?

— А какво друго би могъл да изпитва към една красива млада дама във вашето положение? Баща ви е мъртъв, прогонили са ви от дома ви. Очевидно Едуардо се харесва в ролята на благородния рицар и се чувства задължен да ви спаси от трудното положение, в което сте изпаднали.

Защо знаеше толкова много?

— Едуардо ли ви разказа всичко това?

— А вие какво очаквахте? — попита провлечено той. — Или си мислехте, че ми е признал, че ще ви обича до края на дните си?

Точно това се беше надявала да чуе. Нима след нощната караница с нея Едуардо беше отишъл повторно в стаята на Тайрън?

— Нямам представа какво ви е говорил… Защо не ме просветите?

— Каза ми, че не ви е направил предложение за женитба. А след онова, което видях миналата нощ, бих препоръчал на жена във вашето положение да помисли много сериозно.

— Знам, смятате ме за безсрамна…

— Откровено казано, смятам ви за очарователна — отговори той, но комплиментът не разтопи леда в очите му. — Но може би се лъжа и вие сте доволна от сегашното си положение. Снощи видях смарагдите на китката ви. Според мен не е лоша компенсация за загубата на добродетелта ви. Все пак Едуардо е много богат и щедър. Смарагди, красиви рокли, луксозен хотел — вероятно трудно ще си намерите съпруг, който да ви предложи всичко това.

Филаделфия стана решително.

— Защо не ми кажете кратко и ясно какво искате от мен, мистър Тайрън?

Усмивката беше по-студена дори от погледа му.

— Напуснете Едуардо. О, да, той ви желае, но няма нужда от вас и скоро ще сложи край на тази връзка. В случай, че имате финансови проблеми, аз съм готов да ви обезщетя царски.

Странно… Защо този мъж, който очевидно я мразеше и презираше, й правеше такова предложение?

— Защо?

Той я гледаше изпод полуспуснатите си клепачи и й вдъхваше все по-силен страх — въпреки многото почиващи, които се разхождаха в парка.

— Знаете ли какво е саросю? — Тя поклати глава и той обясни, без да бърза: — Бразилски метис с индиански и португалски или испански предци и малко африканска кръв. За някои жени е все едно с кого спят. Но в Ню Орлиънс една жена с вашите качества никога не би омърсила полите си, като върви от същата страна на улицата с мулат, излязъл да се поразходи. Въпреки това сте станали любовница на един такъв мъж, мис Хънт. Значи аз ви правя услуга. По-добре е да си потърсите любовник в Саратога — можете да изберете, когото искате, със сигурност ще е по-добър.

Твърде шокирана, за да се чувства обидена, тя изсъска:

— И вие се наричате приятел на Едуардо? Що за човек сте, мистър Тайрън?

Той я хвана за брадичката и се наведе към нея.

— Аз съм опасен човек — за всички, които ми се изпречват на пътя, мис Хънт.

Тя го удари по ръката, събра полите си и избяга по алеята, следвана от любопитни погледи.

Тайрън я проследи с поглед, изпълнен с неохотно възхищение. Явно малката не беше толкова лесна за сплашване, колкото се беше надявал.

— Peste! — промърмори той. Ако разкажеше на любимия си за този разговор, Едуардо щеше да го удуши още преди залез-слънце.

Стомахът му се сви от вече познатата боязън. Откакто преди няколко месеца отпътува от Чикаго, той предчувстваше беда. Опасността дебнеше някъде извън обсега му на действие. Сега узна, че смъртният му враг Маклауд е още жив. Ланкастър и Уендъл Хънт не означаваха почти нищо за него. Ала новината за Маклауд показа, че правилно е преценил опасността. Естествено не беше случайност, че бе узнал тази новина от Едуардо, защото двамата бяха обвързани с мистична кръвна клетва.

Изведнъж той изпита странна тревога — щеше да загуби нещо скъпоценно, единствено по рода си. Тази красива млада жена щеше да му ограби най-важното в живота му, неоценимо като въздуха, който дишаше. Глупости… Никога не беше изпитвал потребност от нещо или някого. Да, уважаваше и обичаше Едуардо като никого другиго, но дали имаше нужда от него?

Тайрън тръгна бавно през парка. Цели седем години беше разчитал безусловно на Едуардо и беше имал пълното му доверие. Двамата знаеха, че в случай на нужда незабавно ще се притекат на помощ един на друг. Но ако Едуардо престъпеше клетвата, ако момичето означаваше за него повече от приятеля? Не, каквото и да станеше, Тайрън нямаше да се извини за думите, които й беше казал. Това беше честното му мнение. А ако Едуардо не искаше да го разбере — да върви по дяволите!

За съжаление тази мис Хънт е просто прелестна, помисли си мъжът и въздъхна. Нищо чудно, че беше завъртяла главата на Едуардо. Така му се искаше да я грабне в обятията си…

Тайрън спря и устните му се изкривиха в коварна усмивка. Може би трябваше да приложи по-меки методи, за да я примами в леглото си. Но тук щеше да възникне един малък проблем — ако я завладееше, ако я примамеше в леглото си дори за една-единствена нощ, Едуардо щеше да полудее от ревност. Значи трябва да го убедя, че идеята е била на мис Хънт, не моя, каза си Тайрън. Освен това нито една жена не е в състояние да забие клин между мен и Едуардо, продължи да размишлява той. Имаме да изпълним важна задача и малката курва с лице на мадона няма право да се меси…