Елен Танер Марч
Целувката на Принца (5)

Глава четвърта

Джема усети, че някой я разтърсва, и се събуди. Тя отвори очи и отначало не можа да познае брадатото лице, което се беше надвесило над нея. След малко обаче тя осъзна чие беше то и се сви на седалката. Конър се разсмя и й даде знак да слезе от каретата.

Навън валеше леко и Джема потръпна, когато застана в осветения от факли двор на някаква странноприемница. Една жена се приближи към нея, представи се като съпруга на съдържателя и я отведе вътре, след което я поведе по скърцащи стълби. Двете влязоха в една скромно обзаведена, но чиста стая, в която гореше огън. Джема свали ръкавиците си и простря измръзналите си ръце над огъня.

— Ще се върна след малко с вечерята ви — каза жената и направи реверанс, преди да излезе.

— Предполагам, че чичо ми е платил за тази стая? — попита язвително Джема, когато Конър влезе при нея и едрото му тяло изпълни рамката на вратата. — Ти не би могъл да си позволиш дори едно легло, да не говорим за вечеря, нали?

— Ние имаме само едно легло — отвърна спокойно той.

Погледът й проследи неговия и се спря върху желязното легло в ъгъла, върху което се виждаха две дебели възглавници и дебел пухен юрган. Джема погледна мъжа си.

— Но къде ще спиш ти?

— Тук, разбира се. Нали не си мислила, че ще имаме две отделни стаи?

Само че тя си беше мислила точно това и сега се втренчи ужасено в него. Конър се разсмя, когато забеляза изражението й, и свали палтото си. Той се приближи до огъня, а Джема бързо се отмести и отиде да отвори вратата, защото се почука.

Една прислужничка влезе с вечерята им и Джема забеляза, че тя хвърля изпълнени с желание погледи към Конър. Тя направо кипна. Не беше честно! Конър Макюън заслужаваше точно такава жена — същество без потекло и образование, което намираше грубата му мъжественост за привлекателна и което с удоволствие би споделило с него някой свинарник!

— Накъде сме тръгнали? — попита тя, когато прислужницата сервира храната и излезе от стаята. Джема изпитваше непреодолимо желание да се скара със съпруга си.

— Към една малка долина в Северозападна Шотландия. Едва ли си чувала за нея.

Джема беше уверена, че никога не беше чувала за мястото, което той имаше предвид.

— Дом ли имаш там?

— Горе-долу.

Тя се намръщи, когато си представи пещерата или колибата с под от пръст, в която той несъмнено се беше родил и израснал. Е, той можеше да изглежда колкото си искаше самодоволен! Тя не смяташе да му позволи да използва нито едно пени от парите й, за да построи красива, голяма къща! В мига, в който Конър Макюън се обърнеше с гръб към нея, тя щеше да тръгне за Лондон!

Докато Джема се хранеше, Конър я наблюдаваше и прикритият й гняв не му убегна. Внезапно той осъзна, че Джема никога не му беше задала някакъв личен въпрос. Защо ли? Той знаеше също така, че тя не беше момиче, което ще се затвори в себе си така, както тя беше направила след сватбата им. Какво ли зло се мътеше в умната й главичка? Може би обмисляше план за бягство?

Да, това трябваше да е, защото така можеше да се обясни и настоятелното й искане да вземе със себе си безбройните си вещи. Повечето от тях можеха да бъдат продадени на добра цена и парите, които щеше да получи за тях, щяха да й осигурят добър живот, докато не създадеше ново бъдеще за себе си. А това нямаше да бъде трудно за момиче с нейния интелект и красота.

При тази мисъл устните му потръпнаха. Ама че хитруша! Човек нямаше как да не се възхищава на упорството и решителността й и Конър трябваше да признае, че беше любопитен как тя щеше да му избяга. Той, разбира се, нямаше никакво намерение да й позволява това засега. Не и докато не спечелеше облога и Гленарис бъдеше в безопасност.

Въпреки че беше много гладна, Джема откри, че не може да яде много. Присъствието на едрия мъж убиваше апетита й. Вместо това тя наблегна на гарафата с вино, като си наливаше чаша след чаша. Конър я наблюдаваше, без да казва нищо, но когато тя понечи да си налее пета чаша — дали пък не беше шеста? — той я спря, като улови китката й с ръка.

Погледът й срещна неговия.

— Какво правиш?

— Преча ти да се напиеш.

Тя отметна глава.

— Малко си закъснял.

— Виждам — отвърна усмихнато той, но все пак измъкна чашата от ръцете й и сложи гарафата на пода под стола си.

Джема го огледа мълчаливо и предизвикателно. Главата й беше замаяна, но тя се чувстваше смела и безстрашна. Ако не беше голямото му космато палто, Конър изглеждаше почти като човек, а обноските му тази вечер бяха многократно по-добри в сравнение с ужасните му маниери от предишния ден и по време на сватбения им банкет.

— Знаеш ли, че си много загадъчен мъж, Конър Макюън?

Той я погледна изпитателно.

— Така ли? И по какъв начин?

— По много начини. Например, защо обноските и видът ти са като на обикновен просяк, а говориш като образован човек? Дори като джентълмен понякога.

— Така ли?

— Няма да ми отговориш, нали?

 

 

Той оглеждаше мълчаливо лицето й. Виното беше накарало зелените й очи да заблестят и беше зачервило бузите й. Когато погледът му се спря върху устните й, той си спомни сладостта на устата й, когато я беше целунал по време на сватбената церемония.

Когато Конър внезапно бутна стола си назад и се изправи, Джема се втренчи ужасена в него. Без да продума, той се наведе, вдигна я на ръце и я отнесе на леглото.

— О, не! — извика тя и се опита да му се изплъзне.

Конър бързо я затисна с тежестта на тялото си и ръцете му се озоваха от двете страни на главата й. Тя го гледаше втренчено и дишаше учестено.

— Страх ли ви е, госпожо Макюън? — подкачи я тихо той. — Защо?

— Знаеш защо! — отвърна задъхано тя.

— Наистина знам — съгласи се Конър, докато се наслаждаваше на усещането на стройното й тяло под своето. — Но дали ти знаеш?

Джема не отговори.

— Знаеш ли какво ще се случи, Джема? — попита отново той. — Ти не си имала майка, която да ти разкаже за някои неща. Знаеш ли какво става между мъжете и жените, когато са заедно, както сме ние сега?

Джема затвори очи.

— Да — прошепна тя.

Конър се наведе и обхвана с ръка едната й гръд през роклята.

Тя подскочи.

— Престани! Пусни ме!

Вместо да я послуша, Конър наведе глава и устните му се впиха в нейните. Брадата му драскаше лицето й и той усети как Джема потръпва. Той започна да я целува още по-дълбоко, като се опитваше да промъкне език между устните й, които тя стискаше упорито.

Джема замахна и добре прицеленият й юмрук се стовари право в окото му.

— Ау! — Конър се дръпна рязко назад и я погледна гневно. В него се бореха недоверие и желание и съвсем естествено желанието победи, въпреки че Конър никога не беше лягал с жена, която не проявяваше никакво желание да бъде с него. Той бе имал намерението да я спечели с опитното си любене, тъй като знаеше отлично как може да накара една жена, особено ако беше девствена като Джема, да изпита копнеж, като я целува и я докосва. Той имаше голям опит в любовните истории, но непокорството, което видя в погледа на Джема, и усещането за вцепененото й тяло му подсказаха, че тя няма да реагира на усилията му.

Дали пък не грешеше?

Той стана от леглото и бързо съблече дрехите си. Изпита огромно удоволствие, когато видя как Джема го зяпна с широко отворени очи да сваля панталоните си.

— Какво има? — подкачи я той. — Няма нищо, което не си виждала преди.

Той се върна гол на леглото и я притисна между бедрата си. След това се наведе и разкъса роклята й. Гледката на бялата й кожа под бродирания й корсет го възбуди. Мъжествеността му пулсираше неудържимо, докато той развързваше долните й дрехи и ги захвърляше на пода.

Джема се съпротивяваше, но бедрата му бяха приковали голото й тяло към леглото и Конър бе хванал двете й китки с едната си ръка и ги държеше над главата й, така че тя можеше само да се извива безуспешно.

— Ще викам! — изсъска тя.

— Никой няма да дойде. Все пак ние сме женени законно.

Конър забеляза искрите в погледа й и се стовари със стон върху нея. Не беше спал с жена от месеци, което сигурно обясняваше защо това стройно, непокорно момиче го вбесяваше. Устата му покри нейната, разтвори устните й и езикът му се плъзна между тях.

Джема се извиваше уплашено под него, но той легна с цялото си тяло върху нея, без да сваля устни от нейните. Джема усещаше тесните му бедра да се притискат в нейните, а копието му пулсираше между краката й. Докато китките й все още стояха стиснати в едната му ръка, другата му ръка се промъкна между телата им, плъзна се по стомаха й и смело се вмъкна между краката й.

— Не! — изстена тя срещу устните му, но ръката му продължи да я гали, докосваше я на място, което досега никой не беше докосвал, и я караше да се гърчи от усещания, каквито досега не беше познавала. В крайниците й започна да се промъква нещо странно, което ги караше да изглеждат натежали и отпуснати. Странни вълни на удоволствие преминаваха по тялото й.

Господи, това сигурно се дължеше на виното…

Сладкото мъчение продължаваше и пропъждаше страховете и съпротивата й, като ги заменяше с чисто удоволствие. Дъхът й замря, когато най-невероятни усещания започнаха да заливат тялото й. Тя усети как в нея се надига горещина, докато Конър продължаваше да я гали с ръце и устни. Джема усещаше как омразата й към него бавно се стапяше под бурята от удоволствие. За бога, какво ставаше с нея?

Горещината започна да става непоносима и бедрата й сами се издигнаха нагоре, за да посрещнат неговите. Конър изстена, разтвори краката й с коляно и навлезе дълбоко в нея.

Въпреки че Джема вече беше топла и влажна, тя не беше подготвена за острата болка от жестокото разкъсване на последната преграда пред девствеността й. В гърлото й се надигна вик, но през стиснатите й устни излезе само тих стон.

Конър я притисна към себе си и ръцете му се плъзнаха под стегнатия й задник, за да я повдигне към себе си, докато продължаваше да влиза и излиза бясно в нея. Никога досега не беше изпитвал толкова силно удоволствие, когато се забиваше в такова меко същество, чиито стенания щяха да го подлудят от възбуда.

Той скоро достигна върха, притисна се плътно към нея, изпъшка и заби лице в извивката на врата й. Миг по-късно той остана да лежи неподвижно върху нея.

Дълго време нито един от тях не се помръдна. Напълно изтощен, Конър лежеше върху младата си съпруга и се наслаждаваше на усещането от близостта й. След това той се размърда и бавно се отдръпна от нея.

Джема незабавно му обърна гръб, зарина лице в извивката на ръката си и започна да хлипа. Изненадан, Конър сложи ръка върху рамото й.

— Не ме докосвай! — изкрещя тя толкова силно, че сигурно всички в странноприемницата я чуха. — Ако ме докоснеш отново, ще те убия!

Той се сви от удивление. Това ли беше нейната благодарност за това, че се беше постарал да направи първата им брачна нощ приятна? Господи, нито една жена не беше бесняла като дяволица, след като се беше любила с него! Какво й ставаше, по дяволите?

Разбира се, Конър знаеше отлично отговора на този въпрос и внезапно изпита срам. Обзет от съжаление и растящ гняв, той стана от леглото и бързо се облече. Конър изпита силно изкушение да излезе от стаята, но знаеше, че не може да си позволи да остави лукавата си жена сама.

От друга страна, той нямаше намерение да се оттегли с подвита опашка. Нито пък смяташе да даде на момичето възможност да избяга и да го направи за посмешище пред всички. Той сграбчи палтото си и го простря на земята пред вратата.

Остана да лежи там през по-голямата част от нощта. Беше му студено и адски неудобно, а настроението му беше направо отвратително, защото приглушеното хлипане откъм леглото продължаваше и на Конър му се струваше, че никога няма да спре.