Елен Танер Марч
Целувката на Принца (12)

Глава единадесета

— Конннъррр — прошепна един напевен женски глас в тъмнината.

— Хмм — измърмори той насън.

— Конннъррр! Къде сиии?

Той се размърда, но гъстата мъгла, причинена от изпитото уиски, отказваше да се вдигне. Той присви очи и се опита да завърти натежалата си глава.

— Джема?

Дъските на пода изскърцаха. Някаква сянка застана до леглото му в непрогледната тъмнина на стаята. Завивката беше отметната от тялото му, дръпната от някаква невидима ръка. Студеният нощен въздух погали тялото му.

— Хмм — каза отново той, но този път вече не толкова сънено, защото невидимата ръка се плъзгаше леко по гърдите му към стомаха. — Джема — прошепна тихо той, докато ръката се спускаше по-надолу, още по-надолу… докато внезапно той не усети, че го хваща за тестисите и стиска, стиска много силно!

Конър скочи с рев на крака, като се чудеше дали не сънуваше някакъв кошмар. В стаята около него цареше гробна тишина. В целия хан не се чуваше никакъв звук. По улицата под прозореца нямаше никакво движение. Всичко беше толкова неподвижно, че той започна да си мисли, че наистина беше сънувал. Но миг по-късно от тъмнината се чу тих женски смях и сърцето му заби учестено.

— Джема?

— Да?

Сърцето му заби още по-силно. Какво търсеше тя тук, по дяволите? Защо беше станала от леглото си и беше дошла при него, когато всички в къщата бяха заспали? Той не смееше дори за миг да си помисли, че…

— Конър? — Гласът й звучеше някак странно, но това вероятно се дължеше на болестта.

— Да? — прошепна той в отговор.

— Къде си, скъпи?

— До… — започна той и се спря. Нещо не беше наред. Джема никога досега не го беше наричала „скъпи“. Тя по-скоро би го нарекла варварин, селяндур или тъпанар.

Ръката му се стрелна напред и пръстите му се увиха около врата на жената. Когато започна да стиска Конър чу отчаяни звуци на давещ се човек. Някакви ръце се вкопчиха в неговите и се опитаха да разтворят пръстите му. Внезапно той осъзна, че тона не бяха малките, изящни ръце на жена.

— Юда! — изрева той и пусна жертвата си.

Конър се обърна бързо и запали една свещ. Пламъкът освети малката стая и той видя една фигура превита в сенките, хванала с ръце гърлото си. След малко фигурата се изправи, но вместо да изглежда уплашена или разкаяна, започна да се смее неудържимо.

— Конър, скъпи — каза Картър със същия женски глас, който беше използвал преди малко, — винаги ли се държиш толкова грубо с момичетата, които се опитват да се промъкнат в леглото ти?

Конър се хвърли върху леглото и зарови лице в ръцете си, като отчаяно се опитваше да се пребори с надигащия се в него гняв. Ама че глупак беше! Пълен идиот!

Той изпита разочарование и отчаяние, но когато след малко вдигна глава, вече беше решил, че ще бъде най-добре също да се разсмее.

— Заслужаваше си го, Картър — каза той колкото по-весело можеше. — Кълна се в господа, никое момиче не се е държало толкова грубо с мен.

— О, я стига, Кон. Уверен съм, че много жени са се опитвали неведнъж да ти откъснат топките.

Двамата се разсмяха отново, но този път Конър наблюдаваше Картър внимателно, а приятелят му повдигна яката на палтото си, за да скрие червените белези от пръстите на Конър върху врата си.

— Дойдохме веднага щом се върнахме в Инвернес и Джанет ни предаде съобщението ти.

Конър погледна към вратата.

— Ние?

— Да. Ийчърн и Кинг също са тук. Чакат в коридора.

— За бога, вкарай ги вътре, преди някой да ги е забелязал!

След няколко секунди тримата развеселени мъже вече бяха в стаята. Конър не каза нищо, докато ги наблюдаваше. Той беше скръстил ръце върху голите си гърди и стоеше мълчаливо, докато те се смееха на шегата на Картър.

— Къде е момичето? — попита най-накрая Кинг, надникна с любопитство в леглото на Конър и се намръщи. Той огледа Конър от главата до петите. — Ами ти, скъпо момче? Не ми приличаш много на варварин. Какво се е случило с маскировката ти?

— Ти какво очакваше, Кинг? — подхвърли подигравателно Ийчърн. — Брада, парцаливи дрехи? Мръсна коса?

— Ами, да, разбира се.

Устните на Конър потръпнаха. Само да го бяха видели преди два дни!

— Добре, Конър, стига толкова — каза Кинг. — Къде е момичето?

— Съпругата ми — отвърна натъртено Конър — беше тежко болна и сега си почива в отделна стая на горния етаж.

— Ама ти наистина ли си се оженил? — попита с недоверие Ийчърн.

Погледът, който му хвърли Конър, беше достатъчен отговор. Тримата се спогледаха и Конър се зарадва, когато видя колко разочаровани изглеждаха. Те очевидно не можеха да понесат мисълта, че той се бе справил толкова бързо със задачата. Само ако знаеха през какви адски мъки го бяха накарали да мине!

— Ако нямате нищо против — добави той, — бих искал да отпътувам за Единбург тази сутрин. Тъй като тази… шега беше твоя идея, Кинг, ще оставя теб да оправяш бъркотията.

— О?

— Точно така. Уреди момичето да се върне обратно при Арчибалд Беърд, когато се възстанови от болестта. Тя има много добър жребец, който се намира в конюшнята, а Дирк от Аландрохит ще докара цялата планина от нейни вещи. Те също трябва да бъдат върнати обратно. Както сами виждате, облогът е приключен, въпреки че трябва да се признае, че срещнах определени трудности. Но следващия път не намесвайте Гленарис, става ли? А сега си вървете. Изморен съм, а искам да тръгна преди разсъмване.

— И няма да останеш дори да се сбогуваш с нея? — попита Ийчърн, когато Конър се хвърли в леглото и дръпна завивката върху себе си.

Той изсумтя.

— Че за какво? Тя ще направи някаква гадна сцена.

— Сигурно имаш предвид сълзи и кършене на ръце.

— По-скоро изблик на насилие. Ще ме набучи на копие или ще ме прониже с кама. Ще ми разбие главата с нощно гърне. — Той се усмихна, без да иска. — Последното вече го е опитвала.

Тримата му приятели се спогледаха с удивление.

— Така — каза Кинг, като почукваше с пръст по устните си. — Означава ли това, че момичето не се е държало като нормална съпруга?

Конър изсумтя отново.

— Точно това означава.

— Но, скъпо момче, в такъв случай облогът все още не е спечелен.

Конър присви очи.

— Какво искаш да кажеш? — попита бавно той. — Тя се омъжи за мен, нали?

— О, да, уверени сме, че е така, и изгаряме от нетърпение да чуем как си успял да постигнеш това. Но според условията на облога се искаше нещо по-различно от брак.

— Така ли? И какво е то? — попита той. Радостта от това, че беше спечелил, вече се бе изпарила.

— Любов. Да не би да си забравил? Задачата ти беше да я накараш да се влюби в теб. При това, докато си облечен като беден просяк, а не като красивия леърд от клана Макюън.

— Има огромна разлика между брака и любовта — добави услужливо Картър.

— Но това е лудост! — избухна Конър и седна в леглото.

— Такава беше уговорката ни — каза Кинг. — Нали я помниш?

За бога, разбира се, че си я беше спомнил — сега. Но кой би могъл да предположи, че тези тримата щяха да държат толкова упорито на проклетата част за любовта? Бракът беше едно нещо, но на Конър му беше пределно ясно, че беше невъзможно да накара Джема да се влюби в него, особено след като тя беше показала, че предпочита да си избърше ботушите в трупа му.

— Забравете за това — тросна се той.

Картър го зяпна.

— Просто така ли?

— Да!

— Ако се откажеш от облога, губиш Гленарис — отбеляза Ийчърн с треперещ глас.

— Веднъж сключен, облогът не може да бъде отменен — напомни му Кинг. — Ти неведнъж си ни карал да спазваме това правило, Кон.

— Така е — подкрепи го Картър.

Тримата се загледаха в него с очакване.

Е, това беше краят. Конър беше попаднал в капана на същите онези правила, които никога не бе позволявал на останалите да нарушават. Думата му на Макюън го задължаваше да изпълни условията на облога и да се опита да накара малката отровна змия в стаята на горния етаж да се влюби в него или да загуби Гленарис в полза на Кинг Спенсър. Тази мисъл беше възмутителна.

Конър скръсти ръце върху свитите си колене и положи глава върху тях. Той не каза нищо, но мълчанието му сякаш казваше всичко.

— Ще трябва да продължиш с маскарада, разбира се — отбеляза след известно време Кинг. — Да си пуснеш дългата брада, с която си пристигнал тук. И да облечеш онова наядено от молци палто от меча кожа. Истински гений. Много ми се иска да те видя облечен в него.

Конър усещаше как му причернява от гняв, но си каза, че няма да се остави да бъде предизвикан от Кинг. През буйните си младежки години двамата с Кинг бяха имали сблъсъци за много различни неща — жени, коне, хазарт — но сега не му беше времето да си хаби силите, за да удуши Спенсър. Трябваше да се концентрира върху Джема. Едва ли щеше да му бъде трудно да я спечели. Трябваше да промени стратегията си, това беше всичко, да я привлече с любезност и уважение, вместо да се кара с нея за всяка дреболия. Това дори можеше да се окаже забавно.

Внезапно Конър вдигна глава и очите му се заковаха последователно върху всеки един от приятелите му. Ийчърн и Картър поне бяха достатъчно възпитани да пристъпят от крак на крак, сякаш им беше неудобно, и да сведат очи.

— И къде да я заведа, когато се възстанови? Не мога да я отведа в Гленарис или в Единбург, без да разкрия самоличността си, а това е едно от най-важните условия на облога.

— Хмм — каза Кинг.

— Това представлява проблем, нали? — добави Картър.

— Какво ще кажеш за колибата на стария Добсън? — попита внезапно Ийчърн. — В нея не живее никой откакто старецът умря. Тя е достатъчно отдалечена, така че никой няма да те разпознае, стига да се държиш настрана от селото.

— Не мога да заведа Джема там! — възрази Конър, който знаеше прекрасно каква беше порутената колиба, за която му говореше Ийчърн. Та тя се намираше на мили от най-близкия съсед и поне на няколко часа езда от село Арис.

— Къде другаде ще я заведеш? — попита го Ийчърн. — Какво може да си позволи един просяк като теб?

— Не. Не и в началото на зимата. — Конър поклати глава.

— Смея да твърдя, че няма да бъде чак толкова зле — намеси се Кинг. — По това време на годината времето в планините обикновено е хубаво, преди да падне снегът. Нали така, момчета? А на нашия Конър няма да му бъде необходимо повече от половината време, което остава дотогава, за да прелъсти хубавата си жена. Май не си имал голям късмет с нея, а, Кон?

Това вече преля чашата. Конър стана от леглото и се намръщи, за да им покаже, че е настъпило времето за отстъпление. Те го познаваха достатъчно добре и веднага си тръгнаха, като не се постараха да пазят тишина по стълбите въпреки късния час.

Конър остана заслушан след отдалечаващите се стъпки на приятелите си. Така. Значи най-накрая го бяха притиснали до стената и прекрасно знаеха това. Е, той щеше да се включи в играта им, но щеше да ги изхвърли на сутринта без дори да позволи на Кинг и Картър да видят Джема. На Ийчърн можеше да се има доверие, че ще си държи устата затворена, но Конър по-скоро щеше да убие другите двама, отколкото да им позволи да видят твърдоглавата фурия, която все още беше задължен да нарича своя съпруга!

 

 

Джема закусваше, когато Конър почука на вратата на стаята й. Тя се опита трескаво да оправи щръкналата си коса, но не постигна нищо. Тя можеше само да прехапе устни с надеждата да им придаде малко цвят и да придърпа юргана до брадичката си.

— Влез.

Конър беше довел някого със себе си — един младеж, който нямаше неговата мургава кожа и едрия му ръст, но в лице приличаше удивително на Конър. Весели сини очи се отправиха с неприкрит интерес в нея, докато тя гледаше непознатия и се червеше от неудобство.

— Тъй като вече сме семейство, помислих си, че няма да имаш нищо против да се запознаеш с братовчед ми Ийчърн Макюън — информира я мрачно Конър.

— Нямам — отвърна сухо Джема, — но можеше поне да ме предупредиш.

Тя забеляза изненаданата усмивка, която озари лицето на Ийчърн при думите й и й се стори странно, че не изпита към него враждебността, която винаги изпитваше към Конър. Ийчърн Макюън беше красив и добре облечен, а шитото му по поръчка палто и лъскавите му ботуши показваха, че финансовото му състояние беше значително по-добро от това на братовчед му.

Тя си помисли тъжно защо не можеше този Макюън да бе мъжът, който я спаси от бандитите на пътя за Дерби.

— Защо не седнете, господин Макюън? — предложи любезно Джема, сякаш го канеше в дневната на огромната къща на чичо си.

— С удоволствие, и ви моля да ме наричате Ийчърн.

Настроението й се подобри. Ето че пред нея най-накрая беше застанал един мъж с изискани маниери. Отново й се прииска да не беше омъжена за Конър Макюън, а за този приятен джентълмен.

— Ийчърн дойде от Инвернес по моя молба — каза Конър, докато местеше поглед между усмихнатите лица на братовчед си и жена си. Досега той не беше виждал Джема да се държи толкова добронамерено с непознат, а Ийчърн очевидно се забавляваше много добре. — Помолих го да се грижи за Хелиос през зимата.

— Какво? — изкрещя Джема.

Дори Ийчърн изглежда се стресна. Конър си помисли, че това беше добре. Той придърпа един стол, обърна го с облегалката напред, седна и кръстоса ръце върху облегалката. Конър беше доволен, че беше успял да изтрие самодоволната усмивка от лицето на братовчед си.

Междувременно Джема беше побесняла. Тя седна в леглото, без да забелязва, че одеялото се плъзна по раменете й и тя остана по нощница.

— Какво искаш да кажеш с това, че той ще вземе Хелиос за през зимата?

— Да, Конър — намеси се Ийчърн. — Какво искаш да кажеш?

— Там, където отиваме, няма къде да го държим — обясни Конър, без да сваля очи от Джема. — Той може да умре, ако остане цяла зима на студа. Ийчърн има конюшня, както и опитни коняри, които да се грижат за Хелиос. Обещавам ти, че при братовчед ми жребецът ти ще се чувства много добре.

Очите на Джема се насълзиха и тя сведе глава. Ийчърн погледна безпомощно към Конър, който бързо скочи на крака и буквално изблъска братовчед си навън.

— Страхувам се, че е време да тръгваш, момче.

— За мен беше удоволствие, госпожице Б… — започна Ийчърн, но не можа да продължи, тъй като беше изхвърлен в коридора.

— Нито дума повече — предупреди го Конър, когато излезе след него. — Нито дума.

— Но аз никога… кой е този Хелиос? И какво е станало с косата й, по дяволите?

— Отрязах я — отвърна сухо Конър. — И смея да ти напомня, че тя е госпожа Макюън. А сега ми направи една услуга и си върви.

— Къде?

— В Единбург. И вземи Хелиос със себе си. Искам жребецът да бъде настанен в собствената ми конюшня. Кажи на Джон Скаурс, че ако не иска да ми поднесат трупа му за закуска, ще трябва да се грижи добре за коня.

Ийчърн се втрещи.

— Нямам намерение да го ругая, Конър! Много добре знаеш, че никой не се отнася по-добре от него с конете.

— Просто му предай думите ми.

— Добре, де, добре, ще му кажа! Не е необходимо да се държиш толкова грубо. — Ийчърн беше обиден и започна бавно да приглажда ръкавите на палтото си, които се бяха намачкали, когато Конър го беше изблъскал от стаята.

— Искам да вземеш и това със себе си.

Конър свали от врата си една торбичка, завързана с кожена връв.

— Това са бижутата на Джема — обясни той докато обръщаше ръката на братовчед си с дланта нагоре и слагаше торбичката в нея. — Взех няколко от тях, за да я накарам да мисли, че съм ги продал, за да платя за престоя ни тук. Пази ги добре.

— Но как смяташ да платиш за престоя ви тук, след като ги даваш на мен?

Конър се ухили.

— Ами, момко, мислех, че ти ще се погрижиш за сметката, преди да си тръгнеш. Знам, че никога не пътуваш без достатъчно пари в джоба си.

— Върви по дяволите, Кон.

— И не забравяй да кажеш на госпожа Кенърли, че ще останем поне още три дни. Искам Джема да си почине добре, преди да тръгнем на север.

Ийчърн прибра торбичката в джоба си и поклати глава.

— Горкото момиче. Ако се съди по вида й, сигурно току-що е завършила училище. Обзалагам се, че животът й с теб няма да бъде лесен. Но знаеш ли какво, Кон?

— Не — отвърна намръщено братовчед му. — Какво?

— Тя ми харесва. — Ийчърн се хилеше. — Харесва ми, въпреки облещените й очи и рошавата й коса.

— Браво — каза Конър. След това хвана Ийчърн за раменете и го побутна към стълбите. — Можеш да я получиш веднага след като аз свърша с нея.

— Това не е честно! — възрази Ийчърн. — Не е честно, Кон! — повтори той.

— Такъв е животът — отвърна хладно Конър, влезе в стаята на Джема и затръшна вратата след себе си.