Дороти Гарлок
Завинаги твоя (14)

Четиринадесета глава

— Събуди се, сънливке — тихо прошепна Мейсън в ухото й.

Тя отвори едното си око и видя светлината от лампата на масата, която изпълваше стаята. Забеляза лицето на Мейсън само на няколко сантиметра от своето. Прокара пръсти през него, за да се убеди, че е истинско. Истинско беше. Усмихна се.

— Защо си запалил лампата?

— Исках да те погледам, докато спиш. От половин час чакам да се събудиш. — Говореше като малко момче и тя се разсмя.

— Бях уморена. — Пръстите й галеха зърната на гърдите му. Бяха прекарали една дълга, изпълнена с удоволствия нощ.

— А струваше ли си?

— Можеш да се обзаложиш!

Погледът му я милваше нежно и Виктория забеляза на лицето му нещо, което не бе виждала преди — искрена, споделена обич.

— Ти влезе под кожата ми още първия път. — Дъхът му се смеси с нейния и когато тя се опита да отговори, думите й бяха заглушени от целувката му.

— Мейсън…

— Не казвай нищо — отново я целуна той, преди да попита: — Много груб ли бях, скъпа? Много ли те боли?

Тя лежеше в прегръдките му, пъхнала бедрото си между неговите крака.

— Не зная. Изобщо не съм помръдвала. Мейсън?

— Хммм…

— Нели и близнаците…

— Искаш да си отида, преди да са ме видели да излизам от спалнята ти? — Той се отдръпна и я погледна закачливо.

— Не искам да си тръгваш, но не искам и да те видят.

— Не можеш да имаш всичко. Кое предпочиташ?

— Престани да ме дразниш! — помоли го тя и го погали с поглед. Мейсън изглеждаше щастлив като малко момче, което току-що е получило нова прашка.

— Защо, мислиш, се събудих толкова рано? Сега си тръгвам, но ще се върна. — Той притисна челото си към нейното, така че носовете им се докоснаха. — Веднага щом приключим с прибирането на добитъка и внесем парите в банката, ще изпратим някого да доведе свещеника. Тогава ще мога да те грабвам и да те водя тук, когато си поискам! Пред нас повече никога няма да стои въпросът кой е собственик на „Дабъл М“. Това ранчо ще бъде наше, нашият дом. Тук ще се раждат децата ни. Аз ще уча момчетата да бъдат добри каубои, а ти ще учиш момиченцата да свирят на клавесин. Тук ще остареем, тук ще умрем и ще бъдем погребани в гробището на хълма. И не искам да спориш с мен, единствена моя любов.

Целувката му беше толкова страстна и удовлетворяваща, че тя дори не помисли да спори.

Докато се миеше и обличаше, Виктория едва сдържаше вълнението си. Влажната кърпа подейства добре на болезнено пулсиращите й слабини. На слабата утринна светлина тя огледа тялото си. То изглеждаше същото, но нещо в него се бе променило завинаги — беше познало физическата страна на любовта, беше галено от мъжка ръка. Обличаше се механично. Нищо в досегашния й живот не я бе подготвило за вълнението, което бе изживяла предишната нощ. Сърцето й лудо биеше, а в стомаха й се надигна някакво напрежение, което не се успокои дори когато притисна ръка към корема си.

След като се убеди, че косата й е гладко сресана и роклята — прилично закопчана, тя излезе от стаята, долавяйки като в сън гласа на Мейсън откъм осветената кухня. На вратата се поспря и го погледна. Погледите им се срещнаха и й се стори, че се задушава.

— Добро утро — сякаш я подразни той.

— Добро утро — успя да измърмори Виктория и кимна към Пит и Клей. Отиде до печката и отмести свирещия чайник, за да не изври. Свистенето на парата отекваше неестествено в стаята. Ръцете й трепереха, но успя да налее вода за кашата. Усещаше погледа на Мейсън и не можеше да се въздържи, на свой ред, да не го погледне. Той й се усмихна нежно и някаква топлина се разля в сърцето й. Този мъж беше нейната друга половина — нейното сърце и душа, и тя никога вече нямаше да се чувства цялостна без него. За момент й се стори, че двамата са сами в стаята. Всичко останало беше изчезнало.

— Ще трябва да се оправяш без мен, Виктория. — Гласът на Пит разруши магията. — Успях да убедя Мейсън да ме вземе при прибирането на животните. Старият Клей ще изпълнява тук ролята на куче пазач.

Неудобството й се стопи и сърцето й запя щастливо. Отметна лъскавата, златиста плитка на гърба си и очите й заблестяха.

— Няма нищо, Клей. Остави ги да гълтат прах по пътя и да ядат само сушен грах. Ще ти направя боровинков пай.

Виктория долови нежния поглед на Мейсън. Как съм могла да си мисля, че е студен и безчувствен, запита се тя, загледана в тънките бръчици около устата му. Този спокоен, усмихващ се мъж нямаше нищо общо с човека със суровото лице, когото бе посрещнала на гарата в Саут Пас Сити. Мейсън я наблюдаваше преценяващо. Тя беше по-умна и съобразителна от повечето мъже, които познаваше. Но в същото време притежаваше женственост, каквато досега не бе виждал. Изведнъж бе изпълнен от гордост. Тя беше негова. Животът с нея нямаше да бъде скучен.

След закуска Виктория се наметна с дебел вълнен шал и бързо тръгна към корала. Над земята, като тънко одеяло, беше паднала сива мъгла. Мейсън не бе я помолил да излезе, но от погледа, който й бе хвърлил, преди да напусне кухнята, тя долови, че би искал точно това. Нели бе дошла да й помогне да приготвят закуската и сред шеги и закачки четиримата бяха изпълвали стаята с веселия си смях. Струваше й се, че от раменете й бе паднал тежък товар. Светът внезапно бе станал по-ведър и по-красив и Виктория почувства, че се е освободила от много от старите си задръжки. Някъде дълбоко в нея бълбукаше смях и тя се усмихна щастливо. Дори успя да изтласка в дъното на съзнанието си мисълта, че повече от седмица няма да види Мейсън. В мислите й нямаше място за нищо друго, освен за опиянението от предстоящите няколко минути насаме с него.

Конят му бе оседлан и той завързваше едно завито на руло одеяло зад седлото. Старият Хитч даваше някакви съвети на Пит, но гласът му така и не достигна до слуха й. Сетивата й бяха отворени само за високия мъж в палто от агнешка кожа, с черна шапка на главата, която бе притискала към гърдите си няколко часа преди това.

Гледаха се мълчаливо. Мейсън завърза одеялото и решително я дръпна зад пристройката.

— Много неподходящо време да те оставя. — Гласът му беше дрезгав и закачлив, а устните му галеха ухото й. — Ухаеш чудесно и изглеждаш щастлива!

Тя обви ръце около него:

— Ти също.

Ароматът, който се носеше от нея, и нейната близост го замаяха. Мейсън потисна с усилие желанието, което го измъчваше. Ръцете му се движеха по гърба и закръгления й ханш, притискайки я по-плътно към себе си.

— Тази седмица ще ми се стори цяла година, но мисълта, че си тук и ме чакаш, ще я направи по-поносима — страстно прошепна той и отново я целуна.

Тя жадно отвърна на целувката му и към слабините й се надигна вече познатият копнеж. Усети, че гърдите й отново се втвърдяват, както предишната нощ, когато той ги беше галил.

— Любов моя. — Мейсън вдигна глава и я погледна в очите. — Не трябва да напускаш ранчото по каквато и да било причина. Ще изпратя обратно Сейдж и Джим Листър. Сигурен съм, че те биха могли да се справят почти с всичко. Клей също ще бъде тук. Аз ще се прибера при първа възможност. Можеш да разчиташ на това!

Тя не откъсваше от него пълните си с болезнена обич очи:

— Ще те чакам.

— Целуни ме. Ще трябва да се задоволявам с това задълго — тежко каза той.

Устните му се разтвориха и уловиха нейните и тя се притисна здраво към него. Целувката им сякаш щеше да продължава вечно, тъй като и двамата бяха обзети от желание да се слеят един с друг.

— Мейсън! — каза тя със смях. — Пит или Хитч…

— Да не мислиш, че Пит и Клей не са разбрали след тази сутрин? Аз не можех да откъсна поглед от теб и не чух нито дума от онова, което ми говореха.

— Престани да ме дразниш! — Докосна с пръсти устните му. — Те не биха могли да разберат, нали?

— Целуни ме пак или ще им кажа!

— Бъди по-сериозен!

— Добре, но само за малко. — Той се засмя, после я погледна напрегнато. — Има нещо, което исках да обсъдя с теб. Клей е много разстроен, задето Сейдж обръща толкова внимание на Нели. Една вечер тя отишла до Руби и Сейдж я отнесъл на ръце обратно до къщата. Клей смята, че тя се е увлякла по него. На теб казвала ли ти е нещо?

— Зададе ми само няколко въпроса. — Черните й очи се присвиха и Виктория се намръщи. — Но защо Клей е толкова притеснен? Да не би да смята, че Сейдж не е подходяща партия само защото досега не се е задържал на едно място? Много мъже обикалят навсякъде, преди да се установят някъде за постоянно.

— Момчетата чули, че бил убиец. — Спокойните очи я гледаха изпитателно, а ръката му галеше косата й. — Сейдж е сериозен човек. Трябва да съм сляп, за да не го забележа. Откакто го назначихме на работа, той се труди много упорито.

— Татко го харесваше и му казваше, че за него тук винаги ще има място. Но Руби го познава най-добре от всички. Тя казва, че бил преживял нещо ужасно в миналото. Изрази се така: „Дяволът стои зад гърба му!“

— Това изобщо не ме успокоява — бавно каза Мейсън.

— Сейдж не би сторил нищо лошо на Нели! Веднъж видях как шибна един ловец с камшика само защото си беше позволил да удари една индианка. — Лицето й издаваше обзелата я тревога. — Защо не го съдиш по делата му, а по това, което говорят другите за него? От всички мъже, които идват тук, не бих поверила живота си и този на Нели на никой друг, освен на него.

— Дори на мен? — Искаше му се отново да я накара да се усмихне.

— Да. Дори на теб — отвърна тя и смекчи думите си с целувка. — До днес Сейдж не е докосвал дори ръката ми, докато ти…

— Докато аз съм те докосвал навсякъде — завърши вместо нея той. — И смятам да го правя отново и отново.

— Тази сутрин си невъзможен!

— Аха. Целуни ме пак. Трябва да тръгвам. — Върху лицето му се изписа комично отчаяние.

— Няма ли да се чудят какво те е забавило толкова?

— Няма. Казах на Пит, че те обичам, затова ще отида да те целуна и да те докосна тук… и тук…

— Не! Не си му казал!

Мейсън се разсмя, обгърна раменете й с ръка и я поведе към конюшнята, където Пит ги очакваше, възседнал вече коня си и изкривил лице във весела усмивка.

— Много се забави, Мейсън. Аз щях да я целуна и за половината от това време. Дий! — Пит заби пети в мустанга, който изцвили и се втурна напред.

Виктория стоеше на двора и ги наблюдаваше как се отдалечават. Мейсън се обърна и й махна. Тя също му махна в отговор и продължи да гледа след него, докато той се изгуби от погледа й. Тръгна бавно към къщата, питайки се как да убие времето, през което нямаше да бъде до него.

Вътре беше студено. Съвсем скоро нямаше да може да стои дълго в стаята си, освен ако не е завита в леглото. Загърната плътно в шала, Виктория сгъна измачканите чаршафи и приглади пухения дюшек. Сърцето й заби ускорено, когато забеляза очертанията на двете тела по средата. Обзе я желание да се сгуши на това място и да не мисли за нищо друго, освен за онова, което се бе случило там. Но беше обещала книгите на Дора.

Огледа се бързо, за да се увери, че всичко е в ред, отвори високия гардероб, дръпна едно от чекмеджетата и извади няколко книги. Често си бе представяла как един ден по тях ще учи собствените си деца. Извади и малка дъска, върху която бяха издълбани буквите на азбуката. Баща й я беше направил много преди да бе стигнала възрастта да се учи да чете.

След като затвори гардероба, остана за момент неподвижно, притиснала книгите към гърдите си и загледана към леглото, където двамата с Мейсън бяха прекарали нощта. Никога досега не бе изпитвала такова огромно задоволство. Постави ръка на корема си, точно над слабините. Беше ли там онова, което той беше разпръснал в нея? Бяха ли вече заченали детето, което един ден щеше да учи по същите тези книги? Би трябвало да изпитва неудобство, ала вместо това, тази възможност я радваше. Дали детето им щеше да има неговата тъмна коса и дълбоки сини очи, или щеше да бъде русо и тъмнооко като нея? Или може би щеше да вземе по нещо и от двамата? На лицето й грейна усмивка. Ако им се роди момче, ще помоли Мейсън да го нарекат Маркъс — като баща й. А Марта щеше да бъде много подходящо име за момиченце, въпреки че майка й никога не го бе харесвала.

Лек шум привлече вниманието й към вратата. Усмихната, Виктория вдигна поглед, очаквайки по навик да види Мейсън. Но там стоеше Дора.

— Намери ли книгите?

— Да, и веднага се връщам в кухнята, където е по-топло. Бъррр! Толкова е студено тук. Ти нямаш ли шал?

Зъбите на детето тракаха от студ.

— Не, но имам палто.

Виктория измъкна от гардероба синя плетена наметка.

— Това се нарича „Прегърни ме“ и можеш да го носиш, докато изплетем едно специално за теб. — По дължината на наметката бе нанизана пъстра усукана връв. Виктория я издърпа и я завърза под брадичката на Дора. Дрехата стигаше почти до коленете на детето. Тя се разсмя. — Малко ти е дълго, но засега става. Ще купя прежда и ще изплета шал специално за теб.

— А ще ми направиш ли такава връзка? — Дора повдигна шарената връв и я допря до бузата си. На лицето й грееше широка усмивка.

— Но ще трябва да ми помогнеш. Когато се научиш да плетеш, ще можеш сама да си правиш различни неща.

— И ще мога да направя шал за Мейсън?

— Разбира се. Ще му изплетем един червен за Коледа.

Утрото вече преваляше. Дора се оказа схватлива ученичка, но не можеше да задържа дълго вниманието си. Рано следобед вече настояваше да изтича при Руби и Нели и Виктория й разрешиха. През целия ден двете не бяха имали възможност да си поговорят насаме.

Нели изпрати сестра си до вратата и се върна в затоплената кухня.

— Не зная откъде взема цялата тази енергия — засмя се тя. — Много мило от твоя страна, че се зае да я учиш, Виктория. — Леко поруменелите бузи на момичето правеха очите му да изглеждат още по-сини. Само преди малко двама конници бяха препуснали на юг и единият от тях беше Сейдж!

Виктория остави книгите и дъската на полицата, близо до часовника. Дървата в камината бяха почти догорели. Тя подбра няколко по-тънки подпалки и внимателно ги хвърли в огъня. Когато се изправи, Нели стоеше до нея и се смееше закачливо.

— Няма ли да ми кажеш причината, поради която днес сияеш, Виктория?

— Толкова ли си личи?

— За мен е съвсем ясно. Разбрах го още тази сутрин, когато забелязах, че Мейсън не може да отдели очи от теб. Веднага се досетих, че нещо се е случило. Едва изчаках, докато Дора излезе, за да мога да поговоря с теб.

— За мен то е толкова ново, че не зная дали бих могла да ти го обясня. — В очите на Виктория танцуваха весели пламъчета и тя се усмихна щастливо.

— Обичаш ли го? — попита Нели и си отговори сама, още преди Виктория да бе отворила уста: — Разбира се, че го обичаш! Знаех си! О, толкова съм щастлива! Мейсън те обича. Тази сутрин те гледаше така, сякаш си най-ценното нещо на земята! — Нели обви ръце около врата на приятелката си и силно я прегърна.

— Толкова съм щастлива, че чак ме е страх! — Виктория погледна ясните очи на момичето. Ако имаше възможност измежду всички момичета да си избере сестра, на първо място би избрала Нели.

— Няма от какво да се страхуваш. Мейсън ще се погрижи за теб, както се грижи за всички нас. О, Виктория, той е най-прекрасният човек! Не говоря така, защото ми е брат. Напълно заслужава да го обича изключителна жена като теб!

По-късно същия следобед, след като бе забелязала, че Нели на няколко пъти отива до прозореца и гледа към пристройката за работниците, Виктория подхвана темата за Сейдж.

— Мейсън каза, че ще изпрати веднага Сейдж и Джим Листър обратно, за да останат при нас, докато го няма.

— Преди няколко часа ги видях да излизат — измърмори Нели и извърна глава, но Виктория успя да забележи руменината, която обагри страните й.

— Мисля, че трябва да поканим Сейдж на вечеря.

Нели се извърна рязко:

— Тук?

Виктория се разсмя.

— Все някъде ще трябва да яде. Така Руби ще храни едно гърло по-малко.

За миг Нели беше обзета от въодушевление, което веднага отстъпи място на разума. По лицето й се изписа нерешителност и тя тръсна глава.

— Клей не го харесва. Може да ни създаде неприятности.

— Не, не би го направил в моя дом — убедително възрази Виктория. — Докато е мой гост, той няма право да се държи грубо.

— Но, Виктория…

— Ти би се зарадвала, ако дойде, нали?

— Да, но ме е страх!

Виктория отново се разсмя.

— И теб ли? Добре, ето какво ще направим. Аз ще отида да го поканя, а ти се заеми да направиш пай с онези сушени ябълки. Ще накарам Клей да стъкми огъня в салона, така че след вечеря ще седнем там, за да ви посвиря. Как ти се струва?

— О, Виктория, много ще се радвам, ако наистина ни станеш сестра! — Нели я прегърна силно и веднага се отдръпна — Но какво да облека? А трябва да измия и косата си!

— Ще облечеш хубавата синя рокля. Ако разрешеш косата си старателно с четката, тя ще заблести като звездите.

Виктория намери стария Хитч в пристройката.

— Виждал ли си Сейдж?

Старецът окачи сбруята, която държеше, на един пирон и едва тогава се обърна към нея.

— Той и другия младеж, дет изглежда досущ кат брат си, отидоха да нацепят малко дръвца за огрев. Джим наточи брадвите, та да не фърчат трески.

Виктория заобиколи пристройката и се отправи към мястото, където обикновено цепеха дърва. Между дърветата, на височината на главата й, бяха наредени дълги редици трупи. Други бяха нахвърляни по земята и щяха да останат там, докато температурата паднеше под нулата. Замръзналите дървета се цепеха по-лесно, пък и след като мъжете приключеха с прибирането на добитъка, щяха да имат достатъчно време да се заемат с тях.

Клей държеше впряга, докато Сейдж сваляше тежката верига, придържаща голямата каруца, която бяха докарали от хълма. След като животните бяха освободени от товара, Клей ги поведе към обора. Сейдж забеляза жената и вдигна ръка до шапката си. Младият Махафи я отмина мълчаливо.

— Мадам.

— Здравей, Сейдж. Клей създава ли ти някакви проблеми?

— Не. Държи се добре.

— Нели и аз искаме да те поканим на вечеря.

По лицето му не трепна нито един мускул, но за момент той остана неподвижен. Само очите му се извърнаха към момчето и отново погледнаха Виктория.

— Благодаря, мадам. Но не искам да създавам неприятности на Нели. Все исках да поговоря за нея с Мейсън, но не намерих подходящ момент.

— Няма да има никакви неприятности, Сейдж. Клей не те познава така добре, както аз и съвсем естествено се притеснява за сестра си. Знаеш колко бързо се разпространяват слуховете в околността. Някои хора си мислят, че всеки, който се появи в долината, е преследван от закона престъпник. Необходимо е да поживееш известно време тук, за да разбереш, че това не е истина. Впрочем Нели ще бъде много разочарована, ако откажеш.

Той измъкна кесията с тютюн от джоба си и без да гледа какво прави, започна да си свива цигара. Когато отново погледна Виктория, в очите му светеше топъл блясък и върху устните му играеше усмивка.

— Никога не бих разочаровал Нели — меко каза Сейдж.

Виктория му се усмихна.

— Ще кажа на Руби да не те чака тази вечер. — Тя се извърна, отдалечи се и отново се върна: — Чул ли си нещо ново за Келсо?

— Разправят, че тръгнал към Атлантика. Предполагам, че е отишъл на север.

— Все още ми е трудно да повярвам, че се е скрил в къщата и се е нахвърлил върху Нели. Трябва да е полудял.

— Да.

— Но ти няма да тръгнеш да го гониш, нали, Сейдж? Остави го да си върви. С Нели всичко е наред, а и Стоунуол скоро ще се оправи. — Виктория почувства неговия надигащ се гняв и веднага съжали, че изобщо бе споменала бившия работник. — Сейдж, Келсо няма да се върне вече тук и ако тръгнеш след него, това би могло да намали шансовете ти за Нели.

Той си пое шумно въздух и я погледна твърдо.

— Решил съм да спечеля Нели, мадам. Ако братята й не ме приемат, това си остава за тяхна сметка. Предпочитам всичко да стане с тяхно съгласие, защото така ще бъде по-добре за нея, но нямам намерение да се откажа само за да им угодя.

— Да — обади се Виктория. — Виждам, че няма да се откажеш.

— Никъде няма да ходя, мадам. Но не мога да обещая нищо, ако Келсо се появи наблизо.

— Не искам нищо повече от това — честно си призна Виктория. — Татко би бил много доволен, ако можеше да узнае, че работиш в „Дабъл М“. Той веднъж ми каза, че ако успееш да намериш мястото си, ще станеш чудесен човек. Смяташ ли, че вече си го намерил?

Той хвърли угарката от цигарата и я смачка с ботуша си. Когато отново вдигна глава, обикновено сериозното му лице бе усмихнато. Толкова е хубав! Нищо чудно, че Нели така го харесва, помисли си младата жена.

— Може и да съм го намерил.

Когато тя си тръгна, той продължаваше да се усмихва.

По пътя към къщата на Руби Виктория разсъждаваше над думите му. Нямаше обяснение защо хората се влюбват. Винаги й се бе струвало, че жени като Руби са много по-привлекателни за мъже като Сейдж, отколкото такива като Нели. Дребничката срамежлива Нели беше последното момиче, което според нея би могло да привлече вниманието на Сейдж, но ето че точно така бе станало.

Клей не се появи в къщата, докато не стана време за вечеря, и веднага се прибра в стаята, която делеше с Пит. Виктория бе твърдо решена да не му позволи да развали вечерта на Нели, затова отиде до стълбището и го повика. Той отвори вратата и погледна към нея, напрегнал всеки мускул на младото си тяло.

— Би ли слязъл за малко, за да поговоря с теб? — извика тя и тръгна към салона. Веднага щом се озоваха вътре, затвори вратата и се обърна строго към него: — Поканих Сейдж на вечеря и…

— Той ми каза — грубо я прекъсна младежът.

— И бих искала да се държиш прилично — спокойно продължи мисълта си Виктория, въпреки че й се искаше да го плесне. — Когато те видях днес следобед, ми се стори, че си готов за кавга. Нели очаква с нетърпение да се срещне със Сейдж. Не разваляй вечерта й, Клей!

— Значи такава игра играеш? Предлагаш сестра ми на този скитник, за да отстраниш Пит и мен от пътя си и да наредиш нещата така, както ти се иска.

Лицето на Виктория пребледня от жестокото обвинение.

— Това не е вярно! Искам да ти припомня, че ти си гост в моя дом и трябва да внимаваш какво говориш!

— Не съм гост повече от теб, мадам. Виждам, че обработваш Мейсън и той започва да се поддава. Жените тук са рядкост, пък и това е най-добрият начин за него да получи онова, което иска — ранчото без повече неприятности, теб, за да държиш приятелчетата си далече от него, и, разбира се, жена в леглото!

Виктория беше поразена от злобата в гласа му. В стаята настъпи тишина. Струваше й се, че е останала без въздух, но не искаше да му покаже колко дълбоко я е наранил.

— И Пит ли споделя мнението ти?

— Не, но ти и това си забелязала.

— Съжалявам, че мислиш така. Но, първо, как смятаме с Мейсън да уредим нещата изобщо не е твоя работа и, второ, нямаш право да правиш Нели нещастна. Ако Мейсън имаше нещо против Сейдж да се среща със сестра му, щеше да ми каже. Имаме намерение след вечерята да се настаним в салона, така че очаквам от теб да стъкнеш огъня, за да ни бъде приятно. — Отвори вратата и допълни с леден тон: — Това, разбира се, в случай че намериш достатъчно сили у себе си да се присъединиш към нас. — Изобщо не се гордееше с последната забележка, но нямаше намерение да стои и безучастно да наблюдава как Нели страда.

— О, да, мадам, ще се присъединя към вас. Мейсън ме остави тук, за да държа нещата под око и няма да допусна някакъв си за нищо негоден скитник да ухажва сестра ми!

— Само ще ти напомня, че този за нищо негоден скитник е мъж, какъвто ти никога няма да станеш. — С гордо вдигната глава и с разбито сърце Виктория се отправи към кухнята.

Вечерта обаче съвсем не се бе оказала такъв провал, както се бе страхувала. Нели бе очарователна в синята си рокля. Беше сресала косата си и я бе привързала със синя панделка на тила. Дора не преставаше да бъбри, очарована от това, че най-после има компания. Двамата със Сейдж много си бяха допаднали. Той може би беше забелязал необичайното мълчание на Клей, но изобщо не го показа. От време на време отправяше по някой въпрос към него и получаваше едносричен отговор. Виктория се надяваше, че след вечеря Клей ще ги остави, но той остана в кухнята, докато двете с Нели прибираха съдовете. Дора спаси положението, като се зае да показва книгите си на Сейдж.

Външно съвсем спокойна, Виктория едва успя да изтърпи вечерта. Посвири на клавесина, дори изпя няколко песни, които знаеше. Дора изпълни любимата си песен и беше горещо аплодирана от Нели и Сейдж. Клей ги наблюдаваше мрачно и у Виктория се затвърди решението да намери начин да остави двамата влюбени за малко насаме.

Тя се изправи и затвори капака на инструмента.

— Утре сутринта пак ще имаме уроци. Дора, време е да си лягаш. Клей, моля те, угаси огъня в кухнята и донеси прясна вода за сутринта.

За момент си помисли, че ще й откаже, но той се изправи, погледна сестра си и излезе. Дора улови ръката на Виктория.

— Много се радвам, че дойде да ухажваш Нели, Сейдж. Кога ще дойдеш пак? Аз ще науча още няколко песни и ще ти ги изпея.

— Много бих се радвал, Дора.

Точно преди да излезе, Виктория забеляза порозовелите страни на Нели и засмяното лице на Сейдж.

Докато завиваше детето, чу, че Клей се връща през задната врата на кухнята с пълното ведро. Забърза нататък, за да го пресрещне, преди той да успее да стигне до салона.

— Клей…

При звука на гласа й тялото му се напрегна, младежът бавно се завъртя на токовете си и без да продума, се загледа в нея.

— Да, мадам. — Думите му преливаха от сарказъм и в тях липсваше всякакво уважение.

— Искам да ти благодаря, че не провали вечерта на Нели. Но виждам, че все още си в лошо настроение.

— Не съм в лошо настроение, мадам. Просто наблюдавам. Мейсън може и да е успял да те омае със сладките си приказки, Бог е свидетел, че той ги умее тез неща, като се има предвид опитът му с жените. Но аз няма да позволя сестра ми да тръгне нанякъде с някакъв си скитник. Всичко се нарежда точно така, както брат ми очакваше. Той ще те накара да се задъхваш като кобила в силна жега.

— Лека нощ, Клей — студено каза Виктория и открито срещна предизвикателния му поглед. Той пръв сведе очи. Тя остана на коридора, докато Клей, препъвайки се, изчезна в стаята си.

В спалнята си младата жена се разсъблече и бързо се сгуши в леглото. Тук вече можеше да даде воля на сълзите си. Нямаше кой да я види. Обхванала главата си с ръце, тя се разхлипа и между пръстите й започнаха да се стичат горещи струи. Плачеше за разбитите си мечти и изгубените си илюзии.

Щастието й бе продължило само един кратък ден.