Дороти Гарлок
Завинаги твоя (12)

Дванадесета глава

Вратата се затвори и Нели започна да трепери. В гърлото й беше заседнала буца, която й пречеше да говори. Дъждът се стичаше на обилни струи от стрехата. Яркият блясък на светкавица освети тъмното било на платото. Тя разгърна мушамата над главата си.

— Не си тръгвай още.

Нели спря смълчана. Искаше й се да му каже нещо, да разруши стената, която ги разделяше, да му покаже, че желае да остане с него. Беше разговаряла с няколко мъже, с изключение на братята си, нито един от тях досега не я бе смущавал, както този тук.

— Не би трябвало да разговарям с теб — мрачно каза той. — Не съм мъж, който може да говори с такова момиче.

— Защо ме спря тогава? — в гърдите й се надигаше гняв. — Първо към самата нея, задето изобщо бе дошла, и после към него. — А и защо да не поговорим? Аз съм достатъчно голяма.

— Не съм човек, който се застоява на едно място. Аз съм койот, който ходи на два, вместо на четири крака. Някои казват, че съм скитник. — Въпреки самоиронията в думите му, Нели долови горчивината и самотата в тях.

Стояха с лице един към друг, само на крачка разстояние, а дъждът тропаше успокоително по покрива над главите им. Силен гръм отекна откъм каньона и бързо заглъхна.

Тя потрепери.

— Студено ти е. Искаш ли да се върнем вътре и да изчакаме, докато дъждът поутихне?

— А ти? — премаляла го попита Нели вместо отговор.

За нейна изненада, той се засмя.

— Господи! И защо трябва да искам подобно нещо? Та аз тъкмо стоях вътре и се чудех как да намеря начин да те видя, когато ти се появи на вратата.

В гърлото й забълбука смях и разпръсна напрежението й.

— Руби би могла да ни изхвърли отново под дъжда!

Този път той се разсмя, искрено и сърдечно.

— След като тя хвърли толкова усилия да ни остави насаме, бихме могли да поседнем малко. Ей тук има една греда. — Улови ръката й и я поведе към ъгъла на верандата.

Сърцето на Нели най-сетне се отпусна от обзелото я щастие и тя радостно се засмя. Седна, а Сейдж се настани откъм външната страна, за да я предпазва от водните струи, които се стичаха от стрехата.

— Ще се измокриш — предупреди го момичето.

— Няма, ако се покрия с мушамата. — Постла мушамата върху коленете им и я придърпа около раменете си. Усещането за малкото, доверчиво момиче, притиснато към него, не можеше да се сравни с никакво друго чувство досега. Нели, Нели! Не можеше да повярва, че тя е до него в тъмнината. Беше толкова близо, че можеше да усети стройното й бедро, допряно до неговото. Забеляза, че трепери, обви ръката си около раменете й и я притисна в извивката на мишницата си.

— Студено ли ти е, Нели?

Беше й много приятно, когато той произнасяше името й. Никога досега не се бе чувствала толкова развълнувана. Но не от студ трепереше.

— Не, не ми е студено. Сейдж? — Обърна се към него, но беше толкова тъмно, че не можеше да види очите му. Ала усещаше върху лицето си дъха му с лек мирис на тютюн. — Ще ме помислиш ли за глупачка, ако ти призная, че треперя от… вълнение?

— Аз също съм развълнуван. — Гласът му беше нисък и много нежен. На Нели й се искаше да намери достатъчно смелост, за да постави ръката си върху гърдите му. Усещането за силното, стегнато тяло, притиснато до нейното, караше сърцето й да бие учестено и надигаше сладостна тръпка по гръбнака й.

— Никога досега не съм седяла така с мъж. — Тя се засмя като малко момиченце и измъкна ръката си изпод мушамата, за да отметне падналата над очите й коса. — А ти? С момиче, искам да кажа.

— Не. Но мисля, че ще ми хареса да стоя така винаги когато вали… с теб. — Ръката, която я бе прегърнала, я притисна по-силно и тя се облегна на нея. — Опитвах се да намеря начин да те видя. Имах предчувствието, че това ще стане.

Нели тихо се засмя и ръката му улови нейната под мушамата.

— Защо, мислиш, дойдох у Руби? Едва не умрях, когато видях, че на масата й има цяло гърне с масло!

— Така ли? Изобщо не съм забелязал. Виждах само малкото тъмнокосо момиче, което бе застанало до вратата. — За първи път от много години насам самотата не тежеше на раменете му като непоносим товар и той се почувства свободен и млад.

— Бях толкова нервна, Сейдж. Мислех си, че всички са разбрали, че само си търсех повод да дойда да те видя. О, мислиш ли, че трябва да се срамувам, задето признах, че искам да те видя? — Отново се засмя и скри лице в гърдите му.

— Изобщо не трябва да се срамуваш. Това признание много ме зарадва. — Той сведе глава, докато я допря до нейната. — Нели, мила, от деня, в който те видях, не мога да престана да мисля за теб. И преди да те пусна да си отидеш, бих искал да те целуна. Ще ми позволиш ли? — Преглътна буцата, която заседна на гърлото му. Никога не бе желал нищо друго, освен да закриля това чудесно, подобно на фея момиче. Искаше му се да я грабне и да я отнесе някъде, където щяха да бъдат само двамата. Той щеше да се бори, да работи неуморно, за да й осигури безопасност и спокойствие. Глупак, изстена мислено. Тя не ти отговори. Избърза и я уплаши!

— Никога не съм се целувала с мъж досега. Не зная как се прави — прошепна Нели с несигурен глас.

Той се засмя с облекчение.

— Няма нищо сложно.

— Предполагам, че си го правил често.

— Няколко пъти, но никога не съм го искал повече, отколкото сега.

Тя се облегна на рамото му и вдигна глава. Сърцето му заби лудо. Заля го вълна от желание, но това не беше страст, а непреодолима необходимост да я закриля. Разтворените устни на Нели молеха за нещо — той нямаше представа за какво, но щеше да се погрижи да го получи.

Наведе се и допря устни до нейните. Целувката, въпреки че беше изпълнена с топлина и обич, беше само лека милувка. Той искаше нещо повече, но някакъв вътрешен глас го предупреждаваше да не насилва нещата, така че положи една целувка върху челото й и я погали по бузата.

Тогава забеляза, че мушамата се бе свлякла и водата се стичаше по гърба му. Придърпа я отново и усети как Нели се отдалечава от него. Опита се да я притегли обратно, но тя се възпротиви.

— В джоба ти има нещо, което ми убива — извинително прошепна момичето. Никога не се бе чувствала толкова щастлива. Леката ласка на устните му бе толкова нежна, толкова сладка — нещо, което по-скоро даваше, отколкото отнемаше. Искаше й се да се притиска до него, да го докосва с ръцете си и мислено се закле да го направи още преди тази вълшебна нощ да свърши.

Ръцете му пуснаха нейните и той започна да рови из джоба си.

— Съвсем забравих за това. — Сложи в дланта й някакъв малък предмет. — Направих го за теб. Не е голям като този на Руби, но мисля, че стана по-сполучлив.

Пръстите на Нели се обвиха около малката дървена фигурка.

— О, благодаря ти! Не беше необходимо да си правиш този труд, но наистина много се радвам. — Вдигна бухалчето пред лицето си. — Искам да го видя. Не мога да чакам, докато се прибера у дома.

— И не е необходимо да чакаш дотогава.

Сейдж пусна мушамата върху главите им и тя ги обви като призрачен пашкул. Бръкна отново в джоба си, извади кибрит, драсна една клечка в нокътя на палеца си и прикри пламъка с длани.

Нели разглеждаше малкото късче тъмно дърво. То беше издялано съвършено — от големите кръгли очи и малките ушички до покритите с малки перца крачета, стъпила върху тънко клонче. Започна да го върти в ръцете си и на устните я заигра усмивка. Клечката догаряше и тя духна пламъка. Стисна бухалчето в едната си ръка, а с другата погали бузата, почти допряна до нейната.

— Благодаря ти, Сейдж — прошепна. — Винаги ще ценя подаръка ти.

— Нели… Нели…

Тя остана неподвижна, с надеждата, че той ще я целуне отново, и Сейдж не закъсня. Притисна длани към гърдите му. Дъхът им се смеси за момент, преди устните му да покрият нейните. Нежно, сякаш се страхуваше да не й причини болка, той я целуваше отново и отново. Не бързаше. Тя откликваше с готовност и по-скоро чувстваше, отколкото чуваше, как той тежко си поема дъх всеки път, когато се отделяше от нея. Ръката й се плъзна към врата му и го притисна по-силно.

Този допир едва не го подлуди. Даваше ли си сметка тя какво прави? Дали разбираше какви усилия му струва да се въздържи да не разтвори малката влажна уста, за да я вкуси и да й се наслади докрай? Позволи си един кратък миг на страст и я целуна жадно. Ала това само й вдъхна допълнителна смелост и тя плъзна ръка по гърдите му.

Сейдж смъкна мушамата, допря страна до косите й и пое дълбоко въздух.

— Трябва да се върна вкъщи — измърмори Нели, но не направи опит да се отдръпне, затова той отново я притисна и допря устни до челото й.

— Искаше ми се да не се налага, но няма как. — Сейдж се изправи и й помогна да стане. — Не зная кога ще се върна. Прибирането на добитъка ще ни отнеме поне една седмица. — Леко докосна меката коса и улови един немирен кичур. — Дъждът престана, но всичко е в локви. Ще те пренеса на ръце, за да не се намокриш.

Той я повдигна, сякаш беше малко дете. Ръцете й се обвиха около врата му и Нели отново се притисна към него, доволна, че има оправдание да се порадва още малко на близостта му. Мъжът се опитваше да запази равновесие и тя се засмя в ухото му.

— Няма да ти е толкова смешно, ако те изпусна в калта — подразни я Сейдж.

Ръката й се стегна около врата му.

— Няма да го направиш! Ще се държа здраво, за да те повлека със себе си!

— Струва си да опитаме — погали той бузата й с устни.

— Кой пере ризите ти, Сейдж? Тази ухае много приятно.

— Сам си ги пера. Но понякога го прави Руби.

— Ти много я обичаш, нали?

— Да. Двамата със Стоунуол са моето семейство.

— Никого ли си нямаш?

— Не. Всички починаха.

Нещо в тона му накара сърцето й да се свие.

— Някой ден ще ми разкажеш ли за тях?

— И аз бих искал — тихо отвърна той.

Стигнаха до къщата. Сейдж се изкачи на верандата, но не я пусна. Иска ми се да не се налагаше да я пускам, тъжно си помисли Сейдж в момента, в който Нели си каза мислено: Иска ми се да не се налагаше да ме пуска.

Сейдж я притисна към себе си.

— Мога ли да се надявам на още една целувка? — подразни я лениво, но гласът му издаваше изгарящия му копнеж.

— А искаш ли? — не можа да се въздържи да го подразни и тя. Всичко беше толкова ново, толкова прекрасно — да разговаря с него така, без да й се налага да обмисля всяка дума.

— Много. Ако не ми позволиш, ще те пренеса обратно и ще те оставя в калта.

Нейният смях се примеси с неговия. Бяха толкова погълнати един от друг, че не чуха шума от отварянето на вратата.

— Нели! — Единият от близнаците се втурна на верандата. — Кво, по дяволите, правиш със сестра ми? Пусни я!

— Клей… Пит… — засрамено извика Нели.

— Пускай я! — заповяда Клей. — Що се навърташ тук?

Сейдж остави Нели на земята, но продължи да държи ръката й.

— Пренесох я от къщата на Руби, за да не си намокри роклята — търпеливо обясни той.

— Много време ти отне! Тъкмо тръгвах да я търся!

— Клей! Нямаш право! Аз съм голяма жена!

— Ти си само едно хлапе, когато става въпрос за мъже. Влизай вътре!

— Няма! — възнегодува Нели.

— Върви — тихо каза Сейдж и я побутна леко. Тъй като тя не помръдна, той добави: — Всичко ще бъде наред.

Лицето на Нели пламна и тя се подчини. Сейдж се обърна към брат й:

— Няма от какво да се притесняваш. Аз съм последният мъж на земята, който ще нарани Нели.

— Стой по-далеч от нея! Ясно?

— Слушай, момче — процеди през зъби Сейдж, — не ми казвай кво да правя. Радвам се, че се грижиш за сестра си, но не ме нервирай!

— Моята сестра не е за някакъв си скитник!

— Съгласен съм.

— Клей, кво, по дяволите, става тук? — Пит отвори вратата и застана до брат си.

— Хванах го с Нели. Седеше тук и я държеше на ръце. Казах му да стои настрана от нея.

— Не искам неприятности. Много уважавам сестра ви, но предупредих брат ти да си държи езика. Няма да позволя да тръгнат приказки, задето съм прекарал малко време с Нели.

— Мисля, че туй е нещо, с което трябва да се оправи Мейсън — каза Пит. — Ако той мисли, че си подходяща компания за нея, ще ни го каже. Прибирай се, Клей. По-добре да не се забъркваме в нещо, с което не можем да се справим. — Решително избута брат си и затвори вратата.

Сейдж остана неподвижен за миг, после тръгна към къщата на Руби. Вятърът донесе вой на койот, който прозвуча самотно, извиси се до писък и заглъхна по посока на хълма.

Младият мъж впери празен поглед в тъмнината. Липсваше му дар слово, но отчаяно разбираше, че трябва да намери начин да се сближи с братята на Нели. Трябваше да ги накара да разберат, че обича сестра им. Всички думи, които намираше, му се струваха празни и неподходящи. Тази вечер беше разбрал, че не е лесно да се говори за любовта, когато тя е толкова дълбока и искрена.

Седна на гредата, където допреди малко беше стоял с нея. Сви цигара, драсна клечка и я запали. Над главата му прелетя прилеп. Леденият вятър го шибна в лицето. Зимата идваше.

Дръпна няколко пъти от цигарата, преди да я хвърли в калта. От много време нямам собствен дом. Ще трябва да свикна да стоя на едно място, и мога да го направя. Отдавна ми се иска да намеря подходяща земя. Няколко крави и коне. Преди всичко коне. Нищо прекалено голямо — просто място, което ще бъде само мое. Някое красиво кътче, в което пътят ще ме отвежда в моя дом. Искам да гледам своите коне на поляната, да зная, че вкъщи ме очаква собствената ми жена и децата ми тичат, за да ме посрещнат. Мъжът е половин човек, когато е сам. Той има нужда от съпруга, за която да работи, да се грижи и от която да зависи. Руби и Стоунуол са истински късметлии.

Сейдж продължаваше да размишлява, но не за самотата си, а за възможността да изтегли парите си от банката на Изток, да построи собствен дом и да убеди Мейсън Махафи, че е подходяща партия за сестра му. В едно нещо беше убеден — нямаше да откъсне Нели от семейството й, освен ако то откажеше да го приеме. Но ако това се случеше, той щеше да реши какво да прави. Нямаше да се откаже. Бе намерил идеалната жена и нищо нямаше да го раздели от нея.

Нели се ослушваше зад вратата и когато братята й се прибраха, ги последва в кухнята. Застана до масата с блестящи от гняв очи. Пит се засмя и й намигна, но лицето на Клей приличаше на буреносен облак.

— Нямаше никакво право да ме излагаш така, Клей!

— Нямал съм право! Кажи ми кой има повече право от родния ти брат?

— Не правех нищо неприлично. Ти се отнесе към мен като към дете. — Очите й се напълниха със сълзи.

— За мъже като него ти знаеш толкова, колкото и Дора!

— По-тихо, Клей. Виктория е тук — предупреди го Пит. — Нали не искаш да чуе как се карат в семейство Махафи?

— Какво искаш да кажеш с това „мъже като него“? — извика Нели, без да я е грижа, че някой може да я чуе.

— Той е убиец, това! Наемник! Убил е трима души още когато е бил на шестнадесет години. Стой настрана от такива мъже!

Дъхът й секна, но тя не сведе глава.

— Не ти вярвам!

— И Пит чу, когато Люд ни разказваше за това. Момчетата го харесват, но се страхуват от него. Той е само един бездомен скитник — горчиво заключи Клей.

Острите му думи я нараниха дълбоко и очите й отново се напълниха със сълзи. Отвори уста да каже нещо, но премисли и изправи решително слабичките си рамене.

— Той беше много мил и внимателен с мен и аз няма да повярвам на някакви отвратителни слухове за него, освен ако лично не ги потвърди. — Устоя на обвинителния поглед на брат си. Отчаяно се опитваше да запази самоувереността, която бе придобила през последните няколко седмици. Устните й бяха свити решително, а главата й — вдигната.

— Мейсън ще го накара да си събере багажа — упорито заяви Клей.

Загледана някъде над главата на брат си, Нели изрече бавно:

— Ако се стигне дотам, аз ще тръгна с него. Стига той да пожелае.

— Господи! Поговори с нея разумно, Пит!

— Мисля, че се горещиш за нищо, Клей. Тя само е поговорила с този човек. Не виждам нищо лошо в това. Сдържай гнева си, докато Мейсън се върне. Той ще се оправя с положението.

На Нели й се искаше да се разридае с глас. Току-що бе преживяла най-вълнуващото нещо през живота си, а ето че Клей разваляше всичко. Ако не стискаше малката дървена фигурка в ръката си, би могла да си помисли, че случилото се на верандата на Руби е било само сън. Въпреки че изгаряше от нетърпение да разгледа подаръка на Сейдж, тя го пусна в джоба си, за да му се порадва насаме. Сейдж, Сейдж! Ти не си лош човек! Как би могъл да бъдеш такъв, какъвто те описва Клей? Аз бих усетила това, когато ме целуваше! Сигурна съм, че бих усетила!

— Най-добре е да отидеш да си легнеш, Нели. — Гласът на Клей беше толкова строг, че у нея отново се надигна гняв.

— Не се опитвай да ме изпратиш в леглото като непослушно дете! Ще си легна, когато сама пожелая, Клей Махафи, и ще ти бъда благодарна, ако отсега нататък си гледаш само твоята работа. — Сякаш за да засили раздразнението й, Пит се разсмя и тя се обърна към него като дива котка: — Същото важи и за теб, Пит. Ти си мислиш, че не зная нищо, само защото толкова дълго бях затворена на онзи таван! Е, понаучих доста неща от Виктория, откакто пристигнахме тук. Тя не би позволила на никой да я отпрати в леглото. И аз няма да го позволя!

Пит продължаваше да се смее.

— Чу ли? Нашата малка сестричка е станала същинска фурия! По-добре се пази, Клей!

Близнакът му не се засмя, а само сбърчи притеснено чело.

— Това е нещо друго. Какво смята да прави Мейсън с Виктория? — Той седна до масата и наклони стола си назад. — Колкото по-дълго остане тук, толкова по-трудно ще й бъде да се премести. А и къде би могла да отиде?

Момичето се обърна, когато Пит заговори:

— Мейсън знае, че всички мъже тук ще се нахвърлят върху нас като разярени оси, ако се разчуе, че се опитваме да изгоним Виктория от ранчото. Сейдж, който толкова обича Руби и Стоунуол, твърди, че те са много привързани към Виктория. Достатъчно е Руби да каже само една дума… — Пит веднага спря, като видя разстроеното лице на сестра си. — Нямам предвид, че Мейсън ще пострада нещо от Сейдж, но другите няма да стоят и безучастно да гледат как Виктория си тръгва оттук. Ако Мейсън е достатъчно умен — а аз мисля, че е, — той ще се ожени за Виктория и всичко ще се уреди.

— Това е отвратително, Пит. — Нели пренебрегна думите му за Сейдж и се съсредоточи върху казаното за Виктория. — Би било много нечестно от страна на Мейсън да използва Виктория по този начин.

— Ама няма да бъде честно и ако я накара да замине оттук. Нито пък ще бъде честно, ако тя насъска приятелчетата си срещу нас. А така всеки от двамата ще получи онова, което иска.

— Грешиш, Пит — тихо възрази Нели. — И двамата ще загубят. Нищо не би могло да бъде по-тежко от това да си обвързан за цял живот с човек, когото не обичаш. — Обърна се и излезе, преди някой от двамата да забележи сълзите, които не можеше да възпира повече.