Стивън Канел
Работилницата на дявола (47)

46. Дяволската работилница

Декстър бе приключил с превръщането на прионите в биологични оръжия. Това му отне по-малко от трийсет минути. Той провери протеиновите смеси с измервателния уред за pH.

Всичко изглеждаше наред. Демил погледна Фанън Кинкейд, който се бе облегнал на плота и се бе вторачил в него.

— Готово — каза Декстър, опитвайки се да избегне всевиждащия, ужасяващ, лазерен поглед на проповедника. Устата му беше пресъхнала.

Фанън се приближи до него и погледна трите нови метални контейнера, които Декстър бе приготвил и надписал.

— Това е за афроамериканците — обясни Демил. — А този — за евреите. Разделил съм го на две — за евреите ешкенази^[1] и за евреите сефарди^[2].

И погледна Фанън с надежда. Искаше да го зарадва, но не виждаше никаква реакция.

— Няма такова нещо като афроамериканци — мрачно каза Кинкейд. — Има негри и американци.

— Имаш право — съгласи се Декстър. Мъчеше се да не гледа металния катетър, който се подаваше от джоба на Фанън.

После внезапно Кинкейд го изгледа гневно и изръмжа:

— А сега събувай гащите, Декстър!

Лицето на Демил се зачерви и в същото време го обля студена пот. Той поклати глава, но от устата му не излезе звук.

— Рандъл, помогни на Декстър да си събуе панталона — тихо каза новият Мойсей.

* * *

Стигнаха до сграда номер 1666. Крис спря на стотина метра от входа, внимателно огледа терена и се опита да реши как би влязъл в сградата, ако беше на мястото на Фанън Кинкейд. От онова, което бе чул досега, му беше ясно, че проповедникът действа с военна прецизност. Това означаваше, че е оставил на входа пазачи. Ето защо Крис трябваше да разбере къде са позициите им и да ги обезвреди.

— Да вървим. Какво чакаме? — каза Стейси.

Крис сложи пръст на устните си и тя кимна. Постояха неподвижно.

— Слушай — прошепна в ухото й той. — Щурците не пеят. Уплашило ги е нещо, което не живее тук.

Крис направи знак на Стейси да залегне, после вдигна три пръста и изчезна в мрака. Тя предположи, че той ще се забави три минути.

Изведнъж й стана студено и се почувства ужасно самотна. Представи си как Макс работи в лабораторията на сградата, която застрашително се извисяваше пред нея. Знаеше, че в подземието Декстър и екипът му са разработили ужасни заплахи за човечеството. Нещо повече, в съзнанието й отекваше нещо, което бе казал Крис. Но Стейси не можеше да си позволи дори да предположи, че Макс е участвал в това. Тази мисъл беше безумна. После луната изведнъж се скри зад тъмен облак и Стейси се озова обгърната от непрогледен мрак.

Крис бавно обиколи сграда номер 1666, като се придържаше колкото е възможно по-далеч от стените. Въздъхна с облекчение, когато луната се скри зад облак, осигурявайки му прикритието на мрака. Напрегна и слуха, и зрението си и изведнъж чу изтракване на метал. Определи позицията на противника инстинктивно и безшумно запълзя по корем натам през високите треви. Но придвижването през тревите беше рисковано. Луната можеше изведнъж да се появи от облаците, да го освети и да го превърне в лесна мишена. Крис се промъкна до живия плет покрай сграда номер 1666 и чу, че някой се изкашля. Звукът го стресна, защото се оказа, че мъжът е само на няколко крачки от него.

Крис замря; дишаше само през устата. След миг се приближи още няколко сантиметра и най-после видя силуета на мъжа. Човекът лежеше по корем в храстите и държеше автоматично оръжие.

Крис се опита да си представи телосложението му и колко място заема в мрака, за да прецени дали е сам, или има и друг. Обходи с поглед сенките наоколо и реши, че човекът е сам.

* * *

Стейси приведена тръгна към сградата. Трябваше да намери лабораторията. Трябваше да я види със собствените си очи. Ако Макс бе работил там, Стейси щеше да разбере това. Все щеше да види нещо, оставено от него, някакво доказателство. Тя се приближи до сградата и си представи разположението на помещенията. Имаше отлична зрителна памет и това много й помагаше в колежа и в университета. Затвори очи и си представи указателя във фоайето и как изглежда местоположението на помещенията. Долу имаше няколко лаборатории — за примати, по биохимия и по още нещо. Но какво? И изведнъж се сети. Лаборатория по невротрансмисии. Една от специалностите на Макс беше невротрансмисии. Той бе написал няколко сензационни научни разработки за болестта на Алцхаймер и за приложението на невротрансмисията за стимулирането на отслабващата памет. Бе направил експерименти, които доказаха, че ако в мозъка се имплантират реконструирани участъци ДНК, това ще стимулира синтеза на ацетилхолин, който в много от случаите забавяше отслабването на паметта.

Освен това Стейси знаеше, че за да се приложи невротрансмисионна терапия върху плъхове или шимпанзета, е необходима пълна лабораторна екипировка и всякакви химични съединения. И точно такава би трябвало да бъде лабораторията на Декстър Демил.

Тя отново затвори очи и се опита да си спомни номера на лабораторията. Не можа да се сети, но беше убедена, че това помещение е в подземието. Затова реши да рискува и да слезе там. Бавно се промъкна в мрака, като внимаваше да не стъпва върху листа и сухи клонки, и стигна до сградата.

Вратата беше открехната, а стълбището — тъмно. Стейси бавно отвори и стъпи на площадката. Вдигна глава и видя, че на тавана няма крушка. Заслиза по бетонните стъпала. Сърцето й биеше като обезумяло. „Какво правя, по дяволите?“ — запита се тя, докато се промъкваше към светлината в дъното на стълбите. Стигна до мазето и спря. Стори й се, че чува гласове, затова се дръпна назад и се заслуша. И после отново чу мъжки гласове. Беше сигурна, че е намерила Фанън и Декстър, но беше хваната в капан. Ако останеше, където беше, те щяха да я видят, когато излезеха. Долу имаше още един етаж, където се намираше лабораторията за примати. Стейси слезе на пръсти по последните стъпала, застана на малката площадка, долепи гръб до студената бетонна стена и зачака.

* * *

Крис скочи на гърба на пазача, като в същото време уви дясната си ръка около гърлото му и пъхна в устата му шепа пръст преди той да успее да извика. После го стисна с всичка сила и усети как пазачът започна да трепери и да се гърчи конвулсивно, когато достъпът на кръв и кислород до мозъка му спря. Мъжът се съпротивляваше ожесточено, но Крис надделя. От пълната с пръст уста на пазача не излезе и звук. Ръцете му пуснаха оръжието и немощно се вдигнаха към гърлото, опитвайки се да откопчат пръстите на Крис. След двайсет секунди мъжът изгуби съзнание. Крис лежа върху него още трийсет, за да се увери, че човекът няма да помръдне, и се запита дали е мъртъв. Сетне внимателно взе оръжието му, опипа го и разбра, че е „Узи“.

— Добре ли си, Дейл? — прошепна в мрака друг мъж.

— Да — шепнешком отговори Крис, преправяйки гласа си, и допря два пръста до сънната артерия на мъжа под себе си. Не усети нищо.

Крис поклати глава, но мигновено забрави за убийството, което бе извършил. Така го бяха научили в специалните сили.

Стисна узито и започна да се промъква към мястото, където предполагаше, че се крие вторият пазач.

— Ти ли си, Дейл? — попита мъжът, скрит в храстите.

* * *

— Моля те… О, Боже! Господи. Не пъхай това нещо в мен — молеше Декстър.

Бяха го съблекли по бельо и го бяха сложили на един стол. Фанън включи в мрежата саморъчно направения си детектор на лъжата и нагласи реостата.

— Започваме от нулата — делово каза той и се приближи до Демил. — Свали си гащите, приятел.

— Моля те, моля те! Ще направя всичко каквото поискаш.

В същия миг навън се чу кратък откос от автоматично оръжие, последван от още един, с различна височина на тона.

— Две оръжия. Взимайте всичко! Изтегляме се! — заповяда Фанън.

Рандъл Рейдър грабна трите контейнера с прионите, натъпка ги в подплатена с дунапрен кутия, сложи я в раницата си и тръгна към вратата на лабораторията.

— Обуй си панталона! — изрева Кинкейд.

Декстър скочи и нахлузи панталона си, подскачайки от крак на крак. Бяха го спасили от ужасното преживяване с реостата, но след като чу изстрелите навън, той не знаеше от кое да се страхува повече.

— Да вървим! — извика Фанън и двамата с Рандъл помъкнаха Декстър, който държеше в ръка обувките си.

Тримата пазачи в коридора хукнаха към стълбището. Фанън, Декстър и Рандъл ги последваха. Отвориха вратата и побегнаха нагоре по металните стълби. Никой не забеляза Стейси.

Фанън, който държеше Декстър за ризата, опря пистолета си в гърба му и дрезгаво прошепна:

— Ще вървиш накъдето те бутам, инак ще застрелям жалкия ти задник и ще те смажа.

— Добре — с тънък гласец изписка Демил.

Фанън го блъсна навън и хукна до него, използвайки тялото му като щит.

Групата побегна вдясно от сградата. Изведнъж по улицата изрева джип. Вътре седяха двама командоси от Делта Форс.

Рандъл Рейдър и Лудия тексасец откриха огън веднага щом откритият джип зави. Смъртоносният поток от деветмилиметровите им автоматични оръжия покоси командосите. Телата им политнаха назад и паднаха на земята. Последните куршуми изсвистяха и рикошираха в джипа, откъсвайки парчета метал от още движещото се превозно средство.

Джипът измина още двайсетина метра и се блъсна в табелата, на която пишеше:

СГРАДА НОМЕР 1666

ЕСТЕСТВЕНИ НАУКИ

ВОЕННОМЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ

ПО ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

— В джипа! — изкрещя Фанън.

Всички се втурнаха натам. Изведнъж отново прозвучаха автоматични откоси. Пламъкът на дулото блесна на четирийсетина метра от тях.

Стреляше Крис Кънингам. Той повали двама от членовете на Християнския хор. Единият беше Лудия тексасец, който се олюля, когато десет куршума разкъсаха стомаха му. Лудия направи още две несигурни крачки и падна на задната седалка на джипа. Робърт Вейл скочи вътре и изхвърли Лудия на земята. Фанън блъсна Декстър на задната седалка и седна зад волана. Рандъл Рейдър се обърна към мястото, където лежеше Крис, и започна да стреля. Куршумите откъснаха парчета от бетонната стена и ги запратиха някъде в мрака.

Джипът потегли. Гумите разпръснаха огромни буци пръст и туфи мокра трева. Крис се изправи и стреля по него. Фанън угаси фаровете. Крис не чу куршумите му да поразяват метал.

* * *

Стейси чу стрелбата и се замоли на Бога Крис да е невредим. Започна да изкачва стъпалата към по-горния етаж на подземното ниво и намери лабораторията, в която мъжете бяха работили. Лампите още светеха и вратата беше отворена. Стейси влезе вътре и в същия миг стрелбата спря. Тя бързо огледа помещението и видя работния плот. Приближи се и погледна бележките, които Декстър бе забравил. Това бяха карти на ДНК. Но Стейси нямаше време да ги разчита. После видя нещо, от което кръвта й се смрази. Протегна ръка и взе една от стъклениците. Етикетът бе надписан с почерка на Макс. Тя погледна и другите стъкленици. Всички бяха надписани от Макс.

Той бе работил в тази лаборатория. Макс бе изследвал проби ДНК. И за какво бе използвал ацидоза? Дали бе помагал на Демил да прицели прионите в определени етнически групи? Беше й трудно да повярва, че съпругът й е работил в Дяволската работилница.

После чу викове и още изстрели, хукна нагоре по стълбите и излезе от сградата.

Застана отпред и се зачуди накъде да побегне. Някъде наблизо потегли кола.

Крис се върна на мястото, където бе оставил Стейси, но тя не беше там.

— Стейси! — извика той.

— Тук съм — отговори тя от сенките.

— Да тръгваме!

Хукнаха обратно по пътя, по който бяха дошли, към полето и горичката.

— Какво стана? — задъхана попита Стейси.

— Не говори.

Тя едва успяваше да догонва Крис. Изведнъж луната се показа от облаците и ги освети.

Във Форт Детрик прозвуча сирена, сетне край сграда номер 1666 блеснаха светлини, но Стейси и Крис вече бяха далече.

Най-после стигнаха до гората и Крис се обърна. По улиците на базата шареха фаровете на двайсетина коли.

— Какво стана? Уплаших се, че са те застреляли — рече Стейси.

— Казах ти да ме чакаш — ядосано отговори Крис.

— Чух стрелба.

Той поклати глава в недоумение и насочи вниманието си към маршрута им за бягство.

— Не можем да останем тук. След няколко минути ще намерят мъжете, които убих.

— Убил си хора?

— Да, така мисля — огорчено каза Крис. — Трябва да вървим. Тук е опасно. Ако командосите от базата са ходили в същото училище като мен, ще намерят следите ни в мократа трева и ще ни хванат за нула време.

— Когато бях тук, видях един път, който минаваше покрай оградата от източната страна на базата. Забелязах го, докато ме извеждаха от щаба на батальона за сателитни комуникации.

— Покажи ми го.

Тръгнаха между дърветата на хълма. Крис погледна релсите и с изненада установи, че призрачният Бял влак е изчезнал.

Хукнаха през поляната към оградата в източната част на базата, за която Стейси бе споменала. Зад тях се чу бръмчене на хеликоптер.

— Да се върнем под дърветата — извика Крис и дръпна Стейси.

От запад се появиха два хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“ и се насочиха към неканените гости. Прожекторите им ги осветиха. До гората оставаха петдесет метра.

— Арестувани сте — прогърмя глас от мегафона на единия хеликоптер.

И после картечницата изстреля поток от трасиращи куршуми, които взривиха тревата на десет крачки от тях и запалиха малък огън, който бързо угасна.

— Легнете по очи! — заповядаха им по мегафона. Крис и Стейси стояха неподвижно. Лицата им бяха вдигнати към заслепяващата светлина.

Единият хеликоптер кацна и Крис разбра, че бягството е невъзможно. Той кимна на Стейси и двамата изпълниха заповедта.

Командосите изскочиха от хеликоптера и се втурнаха към Стейси и Крис, които лежаха по лице на земята. Другият хеликоптер кръжеше над тях. Въздушната струя развяваше дрехите им. Командосите им сложиха белезници, грубо ги дръпнаха да станат, повлякоха ги към хеликоптера и ги блъснаха вътре. Двигателят изрева и хеликоптерът излетя в мрака.