Стивън Канел
Работилницата на дявола (44)

43. Превръщане на прионите в биологично оръжие

Стъмни се. Те се бяха скрили в гората на изток от медицинския център. Декстър бе нарисувал карта, която показваше къде се намира сграда номер 1666. Фанън изпрати Рандъл Рейдър и Лудия тексасец да намерят лабораторията и да разузнаят района. После огледа периметъра, осветен от лампите на сградите.

— Какво става там според теб? — обърна се той към Демил. — Изглежда, онзи влак ще тръгне.

Декстър погледна към щаба на батальона за сателитни комуникации, който се намираше на около километър и половина на изток. Хълмът, на който се криеха, беше по средата на разстоянието между медицинския център и щаба, където бе спрял странният Бял влак, състоящ се само от четири вагона. Изведнъж дизеловият двигател започна да бръмчи и влакът бавно потегли към източния край на Форт Детрик, където Декстър бе чувал, че са складовете за биологични оръжия.

— Не знам — рече Демил, макар че всичко му беше ясно, както и последиците.

Фанън се усмихна и тихо каза:

— Погледни ме, Декстър.

— Гледам те.

— Не. Погледни ме в очите.

Демил се обърна към него и Фанън го удари с юмрук в лицето. Декстър едва не изпадна в безсъзнание. Челюстта го заболя толкова силно, че в очите му бликнаха сълзи. Докато той се опитваше да накара мозъка си да функционира, лицето на Фанън застрашително се надвеси над него, досущ бледа, набраздена с кратери луна.

— Не ми казваш всичко, приятел. Само окаян грешник би се опитал да излъже един от Божиите ангели.

Все още зашеметен и със замъглено съзнание, Декстър усети, че Кинкейд го хвана за ризата и го дръпна да седне.

— Хайде отново да поговорим какво става там.

Демил усети бакърения вкус на кръв в устата си и разбра, че устната му е сцепена. Кръвта изглеждаше черна на лунната светлина.

— Защо ме удари? — изхленчи той.

— В следващия живот Господ ще накаже всички лъжци, Декстър, но аз ще ги пребия до безсъзнание в този.

— Мисля, че това е Белия влак — прошепна Демил. Езикът му докосна счупен зъб.

— Виждам, че е бял. Не съм сляп. Искам да знам какво прави.

— Така се казва. Белия влак. — Декстър изпитваше все по-засилващо се чувство на немощ и безнадеждност, граничещо с отчаяние. Ударът в лицето го убеди, че няма да измисли план, с който да хване натясно този човек. — Не съм го виждал, но съм чувал за него. Правителството го използва за транспортиране на токсични материали.

— Какво прави тук?

— В базата има много токсини и биологични оръжия, скрити в подземен склад. Това са незаконни неща, които не би трябвало да произвеждаме. До щаба на сателитните комуникации има подземен склад.

— Мислиш, че там изхвърлят токсични отпадъци?

— Не — отговори Декстър и си помисли колко е тъп Кинкейд. — Изнасят ги.

— Защо?

— Само мога да предполагам, затова не ме удряй.

— Тогава го направи! Предположи нещо!

— След бъркотията във Ванишинг Лейк Сенатската комисия по отбраната сигурно се е разтревожила, че тук нещо не е наред, затова адмирал Зол изнася незаконните си оръжия преди следователите на комисията да са ги намерили.

Фанън Кинкейд вдигна бинокъла и огледа Белия влак, който спря по средата на полето. Влакът приличаше на осветено от луната привидение. Бръмченето на дизеловия му двигател се носеше из равнината като далечно тракане на механична играчка.

— Този влак ще ни свърши чудесна работа — каза Фанън.

Към горната част на вагона след локомотива бяха прикрепени дълги дебели маркучи с помпи. Другият им край изчезваше в асфалтираната площадка на земята. Около влака сновяха мъже в защитно облекло — приличаха на астронавти на луната.

Декстър най-после събра смелост и попита:

— Как ще ни свърши работа?

— Зол ще бъде зает с изнасянето на токсичните отпадъци. Така по-лесно ще влезем в лабораторията, ще направим каквото трябва и ще излезем.

След час Лудия тексасец и Рандъл Рейдър се върнаха. Бяха намерили сградата.

— Може да влезем през една от страничните врати. Дезактивирах вътрешната алармена система — каза Рандъл. — Идиотът, който я е направил, направо си е просил да го оберат. Но това е типично за военните. Най-важното е да е евтино.

Фанън извади кутия с черна боя и членовете на Християнския хор намазаха лицата си.

— И така, хайде бързо да влезем и да излезем — каза Фанън, после се обърна към Декстър и го изгледа по странен начин.

— Декстър, като човек ти нямаш никакво значение за мен. Стойността ти се състои в онова, което трябва да бъде направено. Ти каза, че можеш да направиш това оръжие, и трябва да го сториш. Сигурно ти е минало през ума да се опиташ да ни устроиш засада в лабораторията. Вероятно си въобразяваш, че ще задействаш някоя скрита аларма и ще намериш начин да останеш невредим в престрелката после. Искам да те предупредя да не се опитваш да извършваш такива глупави маневри. Ние имаме опит. Всеки мъж от нас е участвал в битки. Ангелът на пергамската църква ще те следва неотлъчно и ще те изпрати при Създателя при първия обезпокоителен знак. До главата ти ще бъде опрян пистолет, докато не излезем от лабораторията. Напълно ли си откровен с мен?

Декстър го погледна и малкото, което бе останало от волята му, се изпари. Той не можа да каже нищо, само кимна.

— Добре — рече Фанън. — Да вървим.

Членовете на Християнския хор се разделиха на три групи и бързо слязоха от хълма, после, криейки се в сенките, безшумно се промъкнаха до сграда номер 1666.

Предвождани от Рандъл Рейдър и Лудия тексасец, те стигнаха до вратата, която вече беше разбита. Кинкейд остави пред входа четирима пазачи, които приклекнаха в храстите и се приготвиха да стрелят, ако се наложи да прикриват излизането на Християнския хор от сградата. Фанън, Декстър, Рандъл и още трима мъже слязоха по стълбите на сграда номер 1666. Беше десет вечерта и вътре, изглежда, нямаше никого. Демил се запита къде са служителите. В лабораторията винаги имаше хора. И веднага щом си зададе този въпрос, се досети какъв е отговорът. Смахнатият пророк бе предвидил всичко точно. Персоналът беше при Белия влак, в подземния склад или в щаба на Първи батальон за сателитни комуникации.

Декстър отвори вратата на лабораторията, използвайки отпечатака на дланта си, който по чудо още не беше заличен от базата данни. Той, Фанън и Рандъл влязоха вътре. Другите трима заеха позиции в коридора отвън. Декстър запали лампите. Флуоресцентната светлина озари в ярко бяло всичко в помещението. Демил огледа познатите шкафове, пълни с химически препарати и мензури с киселини. Той бе прекарал в тази лаборатория две години, работейки върху ускоряването на приона „Бледия кон“. Всичко, което му беше необходимо, за да промени pH-факторите и да превърне прионите в биологични оръжия, беше тук — киселините, измервателните уреди за нивото на pH, фрагментите ДНК от кръвта на евреи и афроамериканци. Ръцете му се разтрепериха и главата му се замая.

— Имаш трийсет минути. И гледай да не объркаш нещата — тихо каза Фанън Кинкейд.