Стивън Канел
Работилницата на дявола (20)

19. Славата е мечтата на мъртвите

В Амарило се бяха качили на друг влак и се връщаха във Ванишинг Лейк. Сега, когато беше последовател на Християнския хор, на Декстър му бе определен личен съслужител^[1], който да го води по пътя на Божията мисъл. Този съслужител беше жестокият, закоравял във войната Рандъл Рейдър. Когато не слушаше безкрайните несвързани проповеди на Фанън Кинкейд, Декстър беше принуден да седи с Рандъл и да чете Библията от дълга филмова лента, която трябваше да държат нагоре към слънчевата светлина. Фотосите съдържаха само Стария завет и последната книга на Новия, Откровението на Йоана. Фактът, че всички други книги липсват, не се споменаваше. Рандъл започна обучението на Декстър, като се съсредоточи предимно върху Второзаконието — една от петте Моисееви книги, която всеки нов член на Християнския хор трябвало да разбере напълно. Рандъл му каза, че Фанън е съвременният Мойсей и се бори от името на Господ, опитвайки се да изведе паството си от метафоричен Египет, който в днешно време бил не корумпираната държава, а поквареното съзнание. Макар и загрубял от войната й живота по железопътните линии, Рандъл плачеше, докато четеше Второзаконието.

— „Никой от тия хора, от тоя зъл род, няма да види добрата земя, За която се клех, че ще дам на отците ви — почтително шепнеше той, докато четеше първата и втората глава на Второзаконието. — Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море.“

Декстър научи нова метафора за разделянето на Червено море. Рандъл му обясни, че железопътната система, от която Фанън извежда паството си, разделя морето от корупция и фалшиви морални ценности в Америка. Рандъл добави, че библейското му име е Ангела на пергамската църква — дълга и прекалено претенциозна титла, защото в края на краищата той беше само съслужител.

Докато четяха Второзаконието, погледът на Декстър бе привлечен от Божиите заповеди „Не убивай“ и „Не кради“.

Когато той попита за тези два крайъгълни камъка на християнството, Рандъл отговори:

— Как може човек да открадне нещо, което вече е откраднато? — А по отношение на убийството му припомни цитат от Евангелието на Лука, 22:36. — „А който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож“.

Декстър се отказа да задава повече въпроси и примирено се съгласи с всичко. Бе попаднал в ръцете на фанатици.

Вечер всички сядаха в кръг в товарния вагон и топлеха ръцете си на огън, запален в тенекии, а Фанън им изнасяше политически, социални и религиозни лекции.

— Затворът е целувка по устните на поражението — тихо каза Кинкейд една вечер, когато обсъждаха неизбежното им хвърляне в затвора, ако позволят да ги заловят живи.

По пода на вагона бавно пробягваха сенки. Членовете на Християнския хор гледаха Фанън така, сякаш бе произнесъл нещо толкова важно, че се нуждаеха от време, за да го асимилират.

— Бойното поле на Армагедон ще бъде или в Канзас, или в Небраска, или в Мериланд — за хиляден път повтори той.

Всички седяха, мълчаха и размишляваха върху великите мъдрости на Фанън. Поради тази причина членовете на Хора рядко се осмеляваха да стъпват в онези щати.

— Гадните евреи контролират банковата система — продължи Кинкейд. — Това е предсказано в Откровението на Йоана с кошмарното му видение, което предрича, че никой няма да си намери работа или да си купи магазин^[2]. За нас вече съществува възможност да живеем в общество без разплащане с пари в брой. Компютърните технологии извършиха това дело за евреите. Банковата система вече е мултинационална и сега юдеите контролират богатствата на света. Частните им банки дават кредити, които всъщност са дълг срещу валутата на различните страни, вместо да бъде така, както винаги е било — страните да пускат в обръщение валута въз основа на продуктивността на икономиката си. Тази промяна даде финансовата власт в ръцете на международните еврейски банки, които контролират всички нас.

Лекциите му бяха още по-емоционални, когато Фанън бръщолевеше неспирно за смесените бракове и замърсяването на чистата арийска кръв.

— Белите хора в Америка са овце — заявяваше той. — Нашите бели братя са слепи и не виждат какво става в Съединените еврейски щати.

Декстър слушаше и кимаше. Той беше хванат в капан. Бе направил ужасна грешка, когато разказа на Фанън за смъртоносната си тайна, скрита в запечатани контейнери в леденостудените води на дъното на Ванишинг Лейк. Той възнамеряваше да избяга от Дяволската работилница и после да вземе контейнерите, за да извърши сам следващия етап на изследванията. Бе споделил това в миг на неописуем страх, когато мислеше, че е на секунда от смъртта. Признанието му беше единственият коз за сделка. Сега Демил знаеше, че ако смъртоносното биологично оръжие попадне в ръцете на този фанатик, Фанън може безразборно да изтреби огромен брой от населението. Но Декстър не можеше да измисли начин да поправи грешката си.

Вниманието му отново бе привлечено от Фанън, който сега говореше за смъртта. От думите му ставаше ясно, че не очаква да оцелее във войната си срещу правителството на Съединените щати. Той твърдеше, че само ще нанесе първия удар и после ще загине. Други трябвало да вземат меча му и да маршируват към победата.

— Боб Матюс го е казал, преди да умре — продължи Фанън.

Напоследък Декстър слушаше много за Боб Матюс, мъченика бял сепаратист, убит от агентите на ФБР.

— Не забравяйте думите му — заповяда Фанън. — „Единственото, което знам, че не умира, е славата в мечтите на мъртвия.“

Всички седяха и мълчаха в тракащия по релсите товарен вагон и мислеха за собствената си смърт и слава като мъченици за Каузата. Всички освен Декстър, чиято единствена мисъл беше как да избяга. Но близостта на Рандъл Рейдър правеше това все по-невъзможно.