Стивън Канел
Работилницата на дявола (26)

25. Евреин

— Как и защо е станала престрелката, е пълна загадка, Стив — каза репортерката Шанън Морисън, застанала пред портала на луксозното жилище на Бъди Бразил в Малибу. — Тялото беше откарано в шест часа сутринта, а полицаите си тръгнаха преди няколко минути. Ето и подробностите на тази странна история. Доктор Гари Айвърсън, педиатър от Лонг Бийч, който живеел в къщичката до басейна на известния като „лошото момче“ режисьор Бъди Бразил, се побъркал посред нощ и се опитал да убие Консуела Гутиерес, прислужницата на господин Бразил. Награденият с „Оскар“ режисьор чул изстрели и писъците на госпожица Гутиерес, взел пистолет и както личи по всичко, спасил живота й, като застрелял лекаря. Странният инцидент станал няколко часа след като трупът на сина на Бъди Бразил мистериозно бил откраднат от моргата в Санта Моника.

Камерата показа Стив Едуардс, който седеше в студиото на Кей Ти Ти Ви в Лос Анджелис. Стив учудено поклати глава.

— Имаш ли представа дали между тези две събития има връзка, Шанън? На мен ми се струва, че има.

— Все още трябва да сме много предпазливи в предположенията си и да изчакаме полицията да направи изявление. Според съседите, възможно е една от връзките да е, че доктор Айвърсън е употребявал наркотици и неотдавна е бил в клиника „Уиндсонг Ранч“ в Монтана, за да се лекува. Майкъл Бразил е бил арестуван за употреба на наркотици, докато е живял при баща си преди две години. Но в момента жителите на тази уединена общност в Малибу наричат Бъди Бразил герой, защото е спасил живота на Консуела Гутиерес.

Всички телевизионни канали излъчиха подобни репортажи. По новините показаха снимки на Бъди с известни киноактьори, правени по време на различни премиери, на които той се усмихваше, махаше на журналистите и показваше загорялото от слънцето си лице, разхубавено от пластичните операции, и белите си зъби, и изредиха списъци с касовите му филми. Наричаха го герой, хубавец, „лошо момче“, „режисьорът със златните ръце“ и „романтичният бунтар“.

Бъди гледаше всичко това от леглото на спалнята си. Бе принуден да изтърпи ченгетата почти три часа. „Слава Богу, че онази тъпа кучка Консуела не изръси някоя глупост, защото вероятно щяха да ме арестуват, че съм убил хладнокръвно Айвърсън.“

Линейката бе откарала трупа преди два часа и след като ченгетата си тръгнаха, Бъди заключи външната врата и си легна. Включи телевизора и се вторачи безучастно в екрана. Легендата се разрастваше пред очите му. Даваха го по всички канали. От двайсет години Бъди се опитваше да постигне такава известност и слава. И сега това ставаше, надминавайки и най-смелите му мечти. Но Бъди се чувстваше омърсен. И го беше страх. Бъди си знаеше, че е страхливец. Винаги се бе представял като бунтар, лошо момче, поставено извън закона, което играе по собствени правила, раздава правосъдие и не се бои от нищо. По ирония на съдбата обаче сега, когато светът най-после възприемаше този облик, Бъди искаше да избяга от лъжата.

Той гледаше безучастно екрана и не чувстваше нищо освен страх за бъдещето си.

На вратата се потропа.

— Сеньор Бразил?

— Да. Какво има? — сопна се той и се надигна да погледне през остъклената врата.

Беше Консуела. Дясната й ръка беше превързана.

— Сеньор, долу има едни хора…

— Не искам да виждам никого.

— Казаха да ви дам това. Консуела държеше нещо в ръката си.

Бъди седна в леглото и кимна. Тя влезе на пръсти и му даде един златен пръстен.

Бъди не се държеше добре с Консуела. Крещеше й и я наричаше идиотка. На свой ред тя бе казала на сестра си в Куернавака, че той е гринго, който употребява наркотици, възползва се от жените и прави извратен секс с проститутки, и го нарече дявол.

Но сега, когато Бъди бе спасил живота й, Консуела не знаеше как да се държи с него и какво да мисли.

— Благодаря. Остави ме на мира — студено каза той и тя бързо излезе, като безшумно затвори вратата.

Пръстенът му изглеждаше познат. Беше сигурен, че го е виждал. Две преплетени златни змии. И внезапно си спомни. Пръстенът му беше подарък от шефа на киностудията, когато филмът „Танцуващ със змии“ спечели сто милиона долара от прожекции само в Съединените щати. Това, беше през седемдесетте години. Бъди не хареса пръстена — предпочиташе по-големи бижута с диаманти. Но не можеше да си спомни какво бе направил с него. Кой би могъл да го вземе? Защо не беше в кутията му със скъпоценностите?

И изведнъж се сети. Бе подарил пръстена на Майкъл, когато синът му се бе преместил да живее в къщичката до басейна, след като го изхвърлиха от сиропиталището. Подарък за добре дошъл и за помирение. Бе излъгал Майк, че го е поръчал специално за него.

И сега, докато държеше в ръката си пръстена на мъртвия си син, в устата му отново се появи тръпчиво-сладникавият вкус на шоколад. Бъди се претърколи на леглото и натисна копчето на вътрешния телефон.

— Да? — каза Консуела.

— Кажи им да почакат до къщичката край басейна. Не… Не искам да ходя там. Да влязат в кабинета ми.

Бъди Бразил стана, облече нови джинси и черна копринена риза и обу правени по поръчка черни каубойски ботуши от кожа на носорог. Огледа подпухналото си лице в огледалото в банята, изплакна устата си с вода за освежаване на дъха и слезе на долния етаж.

Хората, които го чакаха, бяха трима. И не бяха в кабинета, а в хола, където цареше пълна бъркотия. Подът беше обсипан със стъкла, празни кутии от кока-кола и фасове, оставени от ченгетата. Единият от посетителите беше строен, слаб мъж с избръсната глава, а другият — разрошен тип с прошарени коси и папийонка. И накрая, но съвсем не на последно място, в хола стоеше поразително красива блондинка с изящни пропорции, зеленикаво-сини очи и страхотни гърди. Бъди я зяпна, пренебрегвайки двамата мъже, и лесно възприе обичайната си роля на човек без предразсъдъци, надраснал условностите.

— С какво мога да ви помогна? — попита той. Опитваше се да говори уморено, но решително.

— Аз съм Стейси Ричардсън. Това са господин Уендъл Кини и господин Крис Кънингам — отговори хубавицата.

Бъди погледна кльощавия мъж с избръснатата глава.

— Крис Кънингам? Навремето имаше едно момче, полузащитник в отбора на университета в Лос Анджелис. Наричаха го Лъки, защото винаги вкарваше гол в последната минута. Голям играч беше. Ако сте от Лос Анджелис, сигурно сте чували за него.

Бъди съвсем не подозираше, че мършавият гологлав мъж с нездрав вид е същият човек.

— Чувал съм — отговори Крис.

— Господин Бразил, дойдохме да ви зададем няколко въпроса за сина ви — каза Стейси.

Красивата блондинка водеше разговора. Бъди изпита желание да се чука с нея, но от пет години не бе правил секс с непрофесионалистки. Сега, след като Хайди Флайш не работеше и отново беше в ареста, той прибягваше до услугите на няколко от проститутките от стария й публичен дом, които продължаваха да се подвизават в Холивуд. Бъди предпочиташе курвите, защото се страхуваше, че другите жени ще му откажат. Проститутките никога не отказваха. И ако мъжът свършеше преждевременно или не можеше да го вдигне поради употреба на наркотици, не казваха нищо. Курвите винаги те караха да се чувстваш надарен и велик. Бъди гледаше младата жена и я желаеше, но знаеше, че само ще позира и ще се перчи и няма да събере смелост да й предложи секс.

— Първо, може би ще ми кажете откъде взехте този пръстен — каза той.

— Взех го от Майк, когато той почина — отговори кльощавият.

Бразил се приближи до него и видя, че Крис Кънингам е изумително висок, най-малко метър и деветдесет. Дори с изработените по поръчка ботуши Бъди беше по-нисък от него.

— Елате — каза той и ги заведе в кабинета си, където бяха всичките му трофеи от шоу бизнеса и снимките му с различни известни личности, сред които с трима американски президенти.

— Малко съм уморен, затова нека да бъдем по-кратки — добави Бъди и зае героична поза до барчето.

— Господин Бразил… — започна красивата блондинка.

— Бъди — поправи я той.

Тя го възнагради с усмивка и продължи:

— Господин Кънингам е бил със сина ви няколко седмици преди смъртта му…

— Къде? Чух, че Майкъл скита из Тексас и пътува по товарните влакове, за Бога. Защо го е правил?

— Той търсеше себе си — отговори високият слаб мъж. Бъди му направи знак да седне на дивана и се настани на високото столче до бара, за да изглежда по-висок. Видя, че на обръснатата глава на мъжа има голяма рана.

— Да пътува по товарните влакове — повтори Бъди. — Защо?

— Аз пътувах с него. В Тексас. Дълго разговаряхме за онова, което той искаше. Да ви кажа истината, господин Бразил, Майк беше самотен и объркан и мислеше, че никой не го обича. Той търсеше баща и аз му казах, че трябва да ви даде втори шанс. Взех пръстена, след като той почина.

— Искаш да кажеш, че си го откраднал — сопна се Бъди, раздразнен, че непознатият твърди за някакво несъществуващо приятелство с Майк.

— Не, господине — възрази Крис. — Преди малко ви го върнах и ако не го бях задържал, щеше да го открадне един от спирачите на влаковете.

„Майк е бил самотен. Мислел е, че никой не го обича… Какъвто бащата, такъв и синът“ — помисли Бъди и се обърна към русокосата.

— Какво искате да знаете?

— Евреин ли беше синът ви?

Отначало Бъди се озадачи, после се учуди. Накрая лицето му стана безизразно.

— Какво ви интересува, по дяволите? — бавно каза той и мигновено съжали за думите си, защото излизаше така, сякаш крие нещо. Вече му беше трудно да играе ролята на непукист, която бе усъвършенствал през годините.

— Предполагам, че лекарите в моргата са ви обяснили необичайните обстоятелства около смъртта на сина ви — каза Уендъл. — И подозренията си защо някой е откраднал тялото му.

Бъди кимна. Доктор Уелш му бе казал за опасенията им, че Майкъл е бил заразен от някаква рядка болест, изпусната от лабораториите, разработващи биологични оръжия, и някой, може би дори някое чуждо правителство, е откраднал тялото му, за да вземе проба от него. Бяха го предупредили, че това е строго секретна информация и че не искат да се разчуе по новините.

— Мисля, че биологичното оръжие, с което е бил заразен, е предназначено да поразява само хора от еврейски произход — каза Стейси. — Засега почти във всеки случай, който сме потвърдили, жертвата е евреин. Трой Лий Уилямс, който почина при незаконен експеримент с оръжието, е бил осиновен. Истинските му родители са евреи. Доктор Сандърс, приятелят ви доктор Айвърсън и пилотът, който разби хеликоптера си във Ванишинг Лейк — всички са били евреи. Само Силвестър Суифт, афроамериканец, не е бил евреин. Това все още ме озадачава. Дълго размишлявах върху факта, че става дума за биологично оръжие с протеини. Прочетох много неща по този въпрос и Уендъл и аз смятаме, че е възможно протеинът да е насочен генетично към определен етнос в човешкия геном.

— Какво?

— Ако доктор Демил се е опитал да използва протеинови маркировки, които са в човешката кръв, мисля, че е напълно възможно да се прицели в определени генетични групи. Чернокожите например са единствените, които се разболяват от сърповидна анемия. И само евреите ешкенази страдат от болестта на Тей-Сакс, фамилна идиотия. Това е, защото всяка генетична група има своя уникална ДНК и специфични протеинови маркировки. Прионите може да бъдат разработени така, че да атакуват само определена съвкупност от генетични маркировки на ДНК. Ако се замислите, в това има и научна, и тактическа военна логика… Ако водим война с арабите или с китайците, това биологично оръжие би унищожило само генетичния противник.

Бъди започна да изпада в паника.

— Заразно ли е това чудо?

— Заболяването може да бъде пренесено чрез поглъщане на заразени хранителни продукти, пряко преливане на кръв или ухапвания на комари. Това не е вирус, следователно не е много заразно. На ваше място не бих се притеснявала.

Бъди се запита дали бе докоснал Айвърсън, след като му пръсна черепа. По дяволите! Дали не бе стъпил в кръвта му с босите си крака? Не си спомняше почти нищо. Цял час след стрелбата беше изпаднал в емоционален шок.

— Евреин ли беше Майк? — повтори Стейси.

— Да — заеквайки отговори Бъди. — Името ми е… беше Петер Оленчук.

— Поляк ли сте?

Бъди изтръпна.

— Да, шибан поляк. И какво от това? — сопна се той и мигновено съжали за тона и думите си, защото хубавицата се стресна и явно се обиди.

— Вижте какво, госпожице… Как ви беше името?

— Ричардсън. И съм госпожа.

Бъди се сепна. Тя беше омъжена.

— Госпожо Ричардсън — продължи Бразил. — Много съжалявам. Но преди малко убих човек.

— Разбирам — каза тя. — А майката на Майкъл също ли беше еврейка?

— С име като Тоува? — иронично се усмихна Бъди. — Разбира се. Тоува беше една от най-великите източноевропейски принцеси. Казваше се Тоува Розен и преди да си помислите, че всички ние тук в Холивуд си сменяме имената, за да забравим произхода си, трябва да ви припомня, че живеем в общество, изхранващо се от реклама. Оленчук. Не исках да се мотая тук с това проклето име.

— Разбирам ви — тихо каза Стейси.

Бъди отново се почувства глупаво. Беше реагирал прекалено емоционално.

— Господин Бразил, мисля, че незабавно трябва да изследвате кръвта си. Само като предпазна мярка, за всеки случай. Не смятам, че има за какво да се притеснявате.

Бъди отново усети тръпчиво-сладникавия вкус на шоколад в устата си. Искаше му се да се обърне и да се изплюе, но се въздържа.

— Какво сте намислили да правите? — попита той.

— Решихме да се върнем във Ванишинг Лейк — отговори Крис Кънингам. — Искаме да разберем какво всъщност се случи там. Стейси мисли, че трябва да проверим в затвора. Да видим дали ще намерим нещо, което са забравили, когато са се изтегляли. Уендъл ще остане тук и ще прави изследвания, в случай че попаднем на нещо.

— Ванишинг Лейк? Където избухна големият пожар? — попита Бъди, спомняйки си инцидента от новините.

— Там се зарази синът ви — отговори Стейси.

— Не е ли опасно да се ходи на онова място, щом е имало епидемия от биологично оръжие?

— Правителството съобщи, че районът е обеззаразен. Вдигнали са блокадите на пътищата.

— Надявам се, че не грешите — каза Бъди, после ни в клин, ни в ръкав попита: — А вашият съпруг ще дойде ли?

И се усмихна, опитвайки се да си придаде безразличен вид, но когато се погледна в огледалото, видя, че усмивката му е сладострастна. Никога не се беше чувствал по-неудобно.

— Съпругът ми е мъртъв — тихо каза тя. — Убиха го хората от Форт Детрик, Мериланд. Казаха, че се е самоубил, но те са го убили, защото е разбрал какво правят. „Максимилиан Ричардсън е бил съпругът й — помисли Крис. — И е бил убит, защото се е натъкнал на тази история.“

— Те са убили и четиригодишната дъщеря на господин Кънингам. С произведения в Съединените щати пиридостигмин, част от коктейла от химични оръжия, използван в Ирак по време на войната в Персийския залив и пренесен обратно в Щатите от някои от войниците. А сега убиха и единствения ви син. Няма да се откажем, докато не докажем, че всички тези хора са били убити.

Бъди Бразил изведнъж усети, че го обземат непознати чувства. Докато караше към моргата, му се искаше да плаче или изобщо да покаже някаква реакция от смъртта на Майк, но не можа. После в кошмара, когато Майк падаше, Бъди разбра, че е изгубил нещо много важно, и бе плакал насън, макар и подсъзнателно. Сега изпитваше вина и изгарящ, безумен гняв.

Освен това знаеше, че повече не може да живее като страхливец. Предпочиташе да умре, отколкото да продължава така. Страхът бе погълнал самопрезрението му. Когато Майк се роди, той не го прие — направи го едва когато му показаха анализите на ДНК. А сега беше покрусен от смъртта му.

— На километър и половина оттук има болница. Да отидем да изследват кръвта ми — тихо каза той. — И после, ако искате, ще дойда с вас. Може да вземем частния ми самолет.

Това бяха първите му смислени изречения, откакто дойдоха гостите. В устата си вече не усещаше тръпчиво-сладникавия вкус на клисав черен хляб.