Стивън Канел
Работилницата на дявола (23)

22. Черната атака

Беше почти един след полунощ, понеделник.

Крис бавно караше новия линкълн „Континентал“ на баща си и спазваше пътните знаци. В кръвта му имаше достатъчно алкохол, за да оцвети балона, и той не искаше да го арестуват за шофиране в нетрезво състояние.

Излезе на Пета улица. Старите сгради от трийсетте години контрастираха на новите остъклени небостъргачи и приличаха на бедни роднини на богаташка сватба.

До олющените тухлени стени бяха натрупани кутии и кашони — жилища на бездомници. Навътре в тесните преки горяха огньове в тенекии.

„Среднощна мисия“ се намираше на Пета улица, на една пресечка от Уилшър. Крис намери свободно място за паркиране срещу църквата на Армията на спасението, включи скъпата алармена система на линкълна, после тръгна по улицата и влезе в Мисията, където преди две години бе прекарал много нощи на твърдо легло, измъчван от пиянство и кошмари.

— Тук ли е Кланси? — обърна се той към стареца, който метеше помещението.

Двамата не се познаваха, но веднага разбраха, че са сродни души, стигнали до дъното и останали доволни да почиват там.

— Горе в трапезарията е. В момента тук е пълно и имаме списък с чакащи.

Крис не каза нищо и се качи на втория етаж на сградата в испански стил. Там имаше голяма трапезария, пълна с дървени маси и метални столове.

Кланси бе с гръб към него. Беше шейсетгодишен, но движенията му бяха енергични.

Навремето Кланси Блек беше легенда на боксовия ринг. Наричаха го „Черната атака“. Безскрупулните организатори на боксови мачове го бяха използвали като вещ за еднократна употреба. Той обаче имаше лъвско сърце и през шейсетте години се боксира за титлата в средна категория, но противникът го разкървави и мачът бе прекратен. Когато кариерата му свърши, останаха само спомените и алкохолът. Кланси стана клиент на Мисията и повръщаше кръв от кръвоизливи в хранопровода заедно с другите пияници в уличката зад сградата. И тогава с Кланси Блек се случи чудо. По време на пиянски унес му се яви видение. „При мен дойде Господ Иисус и ме изпълни с величието Си“ — със страхопочитание прошепна Кланси. И оттогава той реши да се посвети на висше призвание, на висшата сила. Тази случка го накара да престане да пие, изпълни го със святост, спаси живота му и му даде бъдеще. Господ се всели в Кланси, който стана шеф на „Среднощна мисия“. Той беше единственият, който бе накарал Крис да се откаже от алкохола, макар и за малко. Преди три години Крис издържа без пиене трийсет дни, после не устоя и засрамен избяга, за да пътува по товарните влакове.

— Може да я използваш, Дани — тъкмо казваше Кланси на готвача. Двамата гледаха датата на консерва говеждо месо. — Сложи я в яхнията утре. Със сигурност ще е по-добре да ядат това, отколкото боклуците в кофите за смет, където са пикали плъхове.

Плешивата глава на Кланси лъщеше от топлината и яркото неоново осветление. Той се обърна, видя Крис и леко изкривеното му от бокса лице разцъфна в усмивка.

— Сигурно си обрал някоя банка, за да си купиш тези мокасини — рече Кланси.

— Как си? — попита Крис.

Чувстваше се неудобно и се срамуваше. Главата му беше замаяна. Винаги започваше така с Кланси. Искаше да му достави удоволствие и да бъде откровен с него. Крис съзнаваше как изглежда и Кланси сигурно забелязваше разширените капиляри на зачервеното му от алкохола лице.

— Реджи Безразсъдния и Джак Алабама ми казаха, че обикаляш с товарни вагони великите Съединени щати.

— Трябва да говоря с теб, Кланси.

— Ела да пием кафе.

Двамата напълниха чашите си и отидоха в трапезарията. Минаваше два часът и в Мисията беше необичайно тихо. Крис си спомни, че алкохолиците изпадаха в унес в десет вечерта. Кланси седна срещу него и зачака.

— Трябва да се излекувам — каза Крис.

— Да, несъмнено.

— Но как? Непрекъснато си повтарям, че съм приключил с пиенето, но се самозалъгвам.

— Вече ти казах, че трябва да намериш висша сила, чудо.

— Откакто Кениди почина, не мога да се обърна към Бога. Преди това вярвах, но сега… — Крис наведе глава. — Знам, че ти си се справил по този начин, Кланси. Но аз се съмнявам дали ще мога да го сторя. Има неща, с които не мога да се примиря.

— Питаш се що за задник е тоя Господ, който ти отне момиченцето и я накара да страда толкова много, нали?

Крис не помръдна и не каза нищо, но Кланси видя потвърждението в очите му.

— Да. Понякога е така. Вярата в Бога не винаги помага — ухили се Кланси.

Крис не се сдържа и също се усмихна.

— Мисля, че хората, които създадоха този проблем на мен и на Кениди, са във Форт Детрик, Мериланд, в една тайна лаборатория, наречена Дяволската работилница. Те са и в покровителствена от ЦРУ компания на име „Лаборатории Мерк“. Може би Съединените щати са доставяли биологични оръжия на Ирак. Вероятно ние сме създали синдрома от Персийския залив. За пръв път са го изпробвали тук, през осемдесетте години.

Кланси го погледна и попита:

— Е, и?

— Искам да ги спра, Кланси. Да ги разоблича и да им отмъстя заради Кениди, Лора и себе си. Това е първото нещо в безсмисления ми живот, за което ми пука.

— Ами направи го тогава.

— Не мога. Не мога да спра да пия. Опитвам се, но започвам да треперя и изпадам в делириум тременс. И нарушавам обещанието си.

— От пет години тук всеки ден виждам хора, които се опитват да намерят отговора. Те търсят висшата сила в Господ, но не могат да я намерят. И знаеш ли защо? Защото са зависими от алкохола. Повечето ми клиенти биха изпили огромни количества само за три дни. И ти, и те не знаете какво е умереност. И така, когато не може да намери висша сила, човек продължава да пие. Един ден някой друг идва тук и е обул обувките му. Казва ми, че онзи, другият тип, е умрял в кашон, без да има към кого да отправи молитвите си, и аз разбирам, че това е защото не е намерил своето чудо. Ти трябва да имаш висша сила, Лъки. Ние, които сме обсебени от алкохола, не можем да го направим сами.

— Защо?

— Всеки може да спре да пие за известно време. Виждал съм мъже, които не пият цяла седмица, и съпругите им престават да им крещят, но това е временно. Желанието остава. А желанието е физическа алергия, съчетана с психическа обсебеност. Това е опасна и трудно преодолима комбинация, затова трябва да имаш висша сила, нещо, което да те крепи и да ти дава сили, когато решителността ти отслабне.

— Но не и Господ. Чувствам се лицемер, когато се моля. Трябва да намеря пътя към Него, когато съм готов. Когато не съм толкова…

— Нервен — довърши мисълта му Кланси. Крис не каза нищо.

— Ако не можеш да паднеш на колене пред Бога, тогава намери висша сила в отмъщението. Ти искаш да издириш типовете, които са направили онези химични вещества, нали? Тогава отиди и ги намери. Превърни отмъщението в своя висша сила. По дяволите, Крис, всичко помага, стига да означава достатъчно много за теб. Пари, омраза, любов, дори жени. Трябва само да го искаш силно и да си готов да служиш на нещо по-голямо от себе си.

Крис дълго го гледа и накрая кимна.

— Познавам хора, които пет години се молиха на Бога, за да не пият трийсет дни. — Кланси хвана ръката на Крис. — Трябва да го правиш секунда след секунда. Ти стъпваш по под, който може да не те издържи, и всеки ден на въздържание е само обикновен ден и нищо повече.

— Как да се справя с пристъпите на делириум тременс? Не мога да ги преодолея.

— Трябва да ги преодолееш, синко. Ще се стегнеш и ще го направиш. За това няма лек. Организмът ти се е скапал. Излизането от това състояние не е нито приятно, нито лесно. И после няма да пиеш, докато търсиш отмъщение за смъртта на дъщеря си. Това е твоята висша сила.

— Ще бъдеш ли до мен, Кланси? Да ме пазиш да не се предам на слабостта?

— Това ми е работата, Крис. Така служа на моята висша сила.

Лъки се качи на горния етаж, легна в леглото на Кланси и се запита колко време ще мине, докато започнат халюцинациите.