Стивън Канел
Работилницата на дявола (40)

39. Изкушението

Крис застана пред къщата на Пепеляшка и се опита да определи накъде е изток.

През петдесетте и шейсетте години Шривпорт беше голям център на метални отпадъци и в резултат на това се бе превърнал в главната разпределителна гара на Юга. И сега, поради множеството железопътни линии, тук имаше всевъзможни фабрики, произвеждащи всичко — от топки до мебели. Постройките бяха сгушени сред дървета с огромни корони.

Въздухът беше влажен. Крис вървя към реката, докато фланелката не му плувна в пот. Повечето сгради, покрай които мина, бяха строени през петдесетте години и приличаха на мотели. Тук-там имаше по някоя хубава къща, строена преди Гражданската война.

След час Крис намери Черното леговище. Щом го зърна, разбра, че предупреждението е вярно. Нямаше кучета, нито деца, което беше лош знак. Освен това колибите бяха временни и по-импровизирани от обикновено. В другите биваци скитниците често строяха бараки от вехтории и откраднати материали и после ги оставяха на идващите след тях. В този бивак нямаше „постоянни жилища“. Всички бяха неприветливи коптори, направени от неприветливи хора. След като временните им обитатели се преместеха, копторите мигновено се разграбваха.

Крис съблече фланелката, която беше неподходяща с монограма си на кон и ездач, и я завърза на кръста си. Някога стегнатите му мускули бяха изтънели. Той все още имаше атлетично телосложение, но беше много отслабнал. Крис протегна ръка, взе малко кал от реката и натърка главата и лицето си. Така изглеждаше мръсен, сякаш не се беше къпал от няколко седмици. После събу хубавите си испански кожени мокасини и ги скри под мъха на едно дърво.

Бос и гологръд, Лъки Кънингам влезе в бивак „Черното леговище“. Никой не го закачи. Той се бе преобразил в един от тях. В този си вид Крис не беше интересен за никого като плячка за ограбване. Поглеждаха го веднъж и преставаха да му обръщат внимание.

Той започна да се мотае из бивака, като залиташе, сякаш беше дрогиран или пиян. Желанието му да пийне нещо нарастваше. Устата му се напълни със слюнка и стомахът го заболя. Някъде беше чел, че ако си на диета, трябва да стоиш далеч от кухнята, защото влезеш ли в помещение, където си свикнал да се храниш, започваш да изпитваш глад. Крис беше вечно пиян в тези биваци и сега го обзе замъгляваща съзнанието жажда за алкохол. Той усети, че решителността му отслабва, затова продължи да върви, спомняйки си Кениди и обещанието си да отмъсти за нея. Но ръката му беше в джоба, където имаше достатъчно пари, за да си купи бутилка от скитниците. Тези противоречиви мисли се въртяха в главата му, докато очите му оглеждаха временните обитатели на бивака.

И в следващия миг видя Бен Брук Боб и Пулман Хлапето. Те бяха край езерото, настрана от останалите. Крис ги познаваше от няколко години. Бен Брук Боб беше гаден кучи син, който бе висок колкото него и тежеше най-малко сто и двайсет килограма. Нещо по-лошо, той беше откачен. Веднъж изпадна в ярост и нападна с чук един скитник. Беше почти размазал на пихтия мъжа, когато неколцина скитници успяха да го дръпнат настрана. А Пулман Хлапето имаше детска физиономия и беше хомосексуалист, лична собственост на Боб. По товарните влакове пътуваха малцина педерасти, както и малко жени.

Крис реши, че вероятно ще изтръгне повече от Пулман Хлапето, ако го отдели от Бен Брук Боб, който ревниво пазеше кльощавия си любовник. След двайсетина минути Пулман стана и остави Боб сам край реката. Крис го проследи, промъквайки се между дърветата покрай бивака. Скоро разбра, че Хлапето отива в гората по голяма нужда. Пулман извади от джоба си бутилка и я сложи на земята. Сетне разкопча колана си, смъкна панталона си до глезените и клекна. Крис стоеше сред дърветата недалеч от него. Вниманието му беше раздвоено между клекналия Пулман и бутилката уиски, която примамливо лежеше пред очите му. После сигурно несъзнателно разбута зелените листа и Хлапето погледна право към него.

— Здрасти — ухили се Крис. — Отдавна не сме се виждали. Хайде, свърши си работата, после ще поговорим.

Крис излезе от скривалището си и взе бутилката. Стомахът го присви само при допира с алкохола. Представи си как огнената течност се стича в гърлото му и сгрява тялото му.

Пулман Хлапето го погледна учудено, бързо стана и вдигна панталона си.

— Не те познавам — каза той. На продълговатото му лице беше изписан страх, но и вълнение.

— Запознахме се преди няколко години в бивак „Оглозган кокал“ край Денвър. Още ли ходиш с Бен Брук Боб? — сладострастно се ухили Крис: опитваше се да изкара Хлапето от равновесие с държането си.

— По-добре се разкарай. Ако Боб те види, че говориш с мен, ще те убие.

— Боб няма да разбере, че сме разговаряли, ако не направиш глупостта да му кажеш. Искам само малко информация. Чух, че Фанън Кинкейд е бил в този бивак. Искам да знам къде е отишъл.

Без да съзнава, Крис отвъртя капачката на бутилката и я вдигна към устата си.

— Махай се от мен, по дяволите! Имаш ли представа какво ще стане, ако Боб те хване с мен? — Хлапето изпадна в паника.

— Само отговори на въпроса ми. Виждал ли си наоколо Кинкейд?

Крис отпи глътка, но я задържа в устата си — нещо не му позволи да я преглътне. Дълбоко в подсъзнанието си той чу гласа на Кланси. „Той ще разбере, ако се провалиш, затова недей да пиеш. Ти ще сразиш онзи лайнар.“ Той стоеше, без да може нито да изплюе алкохола, нито да го преглътне. Накрая друг взе решението вместо него.

— Какво правиш с приятеля ми, да ти го начукам? — прониза тишината гласът на Бен Брук Боб.

Крис рязко се обърна, но беше късно. Огромният скитник го удари в лицето и Крис се строполи на земята, като изплю уискито. Претърколи се вдясно секунда преди ножът, хвърлен с безпогрешна точност, да се забие на мястото, където лежеше. Крис скочи, но Бен Брук Боб заби рамо в стомаха му, като крещеше от ярост. Двамата паднаха върху купчина камъни.

Ръмжейки като див звяр, Бен Брук Боб нанесе три бързи удара по главата на Крис, който видя звезди и усети вкус на кръв в устата си. Схватката беше към края си, защото Крис едва съумяваше да запази съзнание. С отчаян рефлекс, усвоен по време на обучението си в специалните сили, той придърпа към себе си Бен Брук Боб и притисна ръцете му до тялото му. Съзнанието му леко се проясни. Той се претърколи, ритна с десния крак, изтласка се на левия и се озова върху Боб. После го хвана през гърдите. Но Боб изви гръб, отскубна се от ръцете му и се изправи. Крис нямаше сили и главата му беше замаяна. Още беше на колене. Бен Брук Боб се обърна и го ритна в лицето. Крис падна по гръб. Боб отново вдигна крак, но Крис успя да го ритне в слабините. Боб се преви на две. Крис протегна ръце и го дръпна на земята. Този път вкопчи пръсти в мускулестия му врат и започна да го души, спирайки притока на кръв към мозъка му. Боб отчаяно започна да се мята. После нещо във врата му изведнъж изпука. След няколко секунди Бен Брук Боб лежеше неподвижно по лице на земята. Крис стана и се обърна към Пулман Хлапето.

— Не ме удряй — ужасено изпищя скитникът.

— Говори, дрисльо — каза Крис. Беше напълно изтощен от двуминутната схватка и знаеше, че ако Хлапето побегне, няма да успее да го хване. За щастие, хомосексуалистът не се сети за тази тактика.

— Остави ме на мира — каза Пулман и отстъпи няколко крачки.

— Кажи ми, каквото те питам, инак ще свършиш като него — блъфира Крис. Главата му беше замаяна, а зрението — замъглено.

— Не знам нищо за Кинкейд, нито за оня дебел убиец, с когото пътува. Аз и Боб сме тук само от няколко часа.

— Какъв дебел убиец? За кого говориш?

Крис пристъпи заплашително напред. Пулман Хлапето погледна Боб за помощ, но грамадният скитник все така лежеше по лице.

— Викат му Лудия тексасец — каза Хлапето.

— Бяха ли тук, в този бивак?

— Двама от тях седяха ей на оная маса, до дърветата. Гледаха някакъв боклук. Само това знам.

— Кои двамата?

— Лудия тексасец и някакъв гаден скапаняк. Имаше татуировки на челото. „Яж лайна“ и „Шибай се“.

Устните на Пулман трепереха. Той изглеждаше на петнайсет-шестнайсет години, но Крис бе чувал, че е на двайсет и пет. „Дупетата“ като Хлапето се предаваха от скитник на скитник и Крис не знаеше дали да го съжалява, или да изпитва отвращение към него.

— Защо не се прибереш вкъщи? — попита Крис. — Махни се оттук, по дяволите. Този тип не ти трябва. Изчезвай, преди да се е свестил.

— Може би ще го направя — каза Пулман, но не помръдна от мястото си. Приличаше на хванато натясно зверче.

Крис се обърна и тръгна, оставяйки бутилката уиски там, където бе паднала. Отправи се към масата, която бе посочил Пулман Хлапето. В прахоляка имаше някакви хартии. Други плаваха в плитките води край брега на реката. Вятърът бе отвял няколко индигови копия в храстите. Крис ги събра и бързо излезе от бивака.

Приближи се до дървото, където бе скрил мокасините си, взе ги и тръгна към къщата на Пепеляшка. На половината път намери навит градински маркуч, пусна водата и изми калта от главата и кръвта от лицето си. Въпреки умората и болките от сбиването, усети, че върви с лекота, както преди футболните мачове, когато тръпнеше от вълнение преди двубоя. Бе намерил онова, което бе отишъл да търси, но бе направил и нещо по-важно — бе устоял на изкушението да пие. Не знаеше дали щеше да преглътне уискито, или не. Беше се поколебал, бе стигнал до границата, но не я бе прекрачил. Духът му се повдигна.

Влезе в двора на Пепеляшка, седна под сянката на магнолията и разгърна индиговите копия. Стейси го гледаше с любопитство. Крис още изглеждаше зле, но въпреки това се усмихваше. Тя долови промяна в него.

— Ето — каза той и посочи едно от копията. — Някой е отбелязал това с молив.

Стейси прочете: ПРЕД — ШП — БР — БМ (КСС-Ю)

— Изглежда от Шривпорт тръгва влак с предимство за Батън Руж, по линия „Канзас Сити Юг“. Сетне са отбелязали прехвърляне на линия „Норфък Юг“, която отива до Балтимор — каза Крис и погледна Стейси. — Питам се, защо Балтимор.

Двамата се замислиха, после Стейси рече: — Балтимор е само на осемдесет километра от Форт Детрик.