Сандра Браун
Размяната (3)

Трета глава

— Мис Лойд, оставих колата ви ето там, за да не чакате дълго да се измъкнете.

Веднага щом Чийф и Мелина излязоха от хотела след банкета, пред тях се появи помощникът от паркинга и посочи нейния „Лексъс“, паркиран наблизо. Двигателят бе включен и Чийф бе доволен, че климатикът работи. Беше астрономическа есен, но календарът не бе в синхрон с температурата на тялото му. Задушаваше се в официалния костюм.

Банкетът бе продължил твърде дълго. Всеки от записалите се за изказвания бе говорил повече от предварително определеното време. Докато дойде ред на Чийф да благодари за оказаната чест, самият той се почувства отегчен. Радваше се, че най-сетне си тръгва и бе благодарен на момчето, че се е погрижило с Мелина да избегнат нова среща с тълпата почитатели, които излязоха след тях.

Докато вървяха към колата, развълнуваният младеж попита:

— Как е в Космоса, полковник Харт?

Получи стандартния кратък отговор:

— Като извън този свят.

— Навярно е било вълнуващо.

— Беше.

Чийф добави петдоларова банкнота към тази, която бе подала Мелина.

— Благодаря, сър. Всичко хубаво.

Докато закопчаваха коланите си, Мелина му направи комплимент за речта.

— Представихте се блестящо. Когато напуснете космическата програма, бихте могли да започнете нова кариера като обществен говорител.

— Както много бивши астронавти.

— Някакви намерения в тази насока?

— Обмислям няколко възможности.

— Например?

Той разкопча сакото си.

— Може ли да поговорим за нещо друго?

Изгледа го смутено и прочувствено каза:

— Искрено съжалявам. Не исках да любопитствам.

— Не се безпокой, просто…

— Всъщност не е задължително да разговаряме. Ако желаете, отпуснете глава, затворете очи и си починете. Трябваше да предположа, че сте уморен. Вероятно последното, което бихте искали сега, е да говорите.

— Мелина. — Чийф протегна ръка и докосна рамото й, за да престане с извиненията. — Не съм уморен. Бих се радвал да поговорим. Но не за мен, съгласна ли си? Омръзна ми да говоря за себе си. Нека изберем друга тема?

— Добре. Каква да бъде?

— Секс.

— Добре — спокойно отвърна тя. — Искаш ли да споделя мнението си?

— Ако обичаш.

— Е, първо, смятам, че всеки трябва да го прави.

Той се усмихна широко:

— Доста си дръзка.

— Казвали са ми го. Понякога за мой ужас.

— Имаш ли нещо против да сваля сакото?

— Не.

Съблече официалния смокинг и го метна на задната седалка, а после разхлаби папийонката и разкопча яката на ризата си.

— Сега е много по-добре!

— Нещо за пиене? — предложи тя.

— Един силен бърбън?

— Имах предвид диетична кола или минерална вода.

— Бих пийнал, което и да е от двете.

— С бърбъна — добавиха двамата в един глас и едновременно се засмяха.

Когато смехът отшумя, той я погледна сериозно право в очите:

— Очаква ли те някой у дома?

Не разбра веднага смисъла на въпроса му. Едва когато спря на знак „стоп“, извърна глава. Погледът му срещна този на две сиви очи, които се оказаха най-красивата й черта. Бяха великолепни.

— Защо?

— Защото бих искал да те почерпя едно питие. Има ли някакъв проблем?

Тя поклати глава, обърна се напред и отново потегли.

— Добре, тогава би ли дошла с мен да пийнем по нещо?

— Чийф, нали правиш разликата между медиен ескорт и другия, по-непочтен тип компаньонка?

Ако въпросът й не бе изречен със закачлива усмивка, би се изплашил, че е прекрачил границата и поканата му й се е сторила обидна. Сложи ръка на гърдите си.

— Нямам намерение да подценявам професионализма ти. — След миг потръпна и каза: — Господи, и това не прозвуча добре, нали?

— Прав си — отвърна тя с насмешка.

Чийф се успокои и каза:

— Опиши ми работата си.

Предложи му съкратената версия, а след това обясни по-нашироко:

— През повечето време обикалям с колата из целия град и се грижа клиентът ми да пристигне навреме за срещите и медийните си изяви, да бъде спокоен и с положителна нагласа. Опитвам се да го предпазя от хаоса, който би могъл да настъпи всеки момент.

— Например?

— Поради улично задръстване. Внезапно отменена уговорка. Добавка към програмата в последния момент. Болест. Всичко, което би могло да ти хрумне. Понякога графикът е претоварен и нямам достатъчно време за придвижване. Затова нося всички тези неща със себе си. — Кимна към задната седалка. — Имам дори аптечка, кутия с шивашки принадлежности и ароматизирани кърпички за ръце.

— Ароматизирани кърпички?

— Веднъж придружавах телевизионна звезда, която имаше фобия от ръкувания с простосмъртни почитатели. Миеше ръцете си след всеки допир.

— Коя е?

Тя извърна глава и го изгледа с укор:

— Би ли искал да издам някоя твоя тайна на другите си клиенти?

— Нямам тайни.

Но дяволитата му усмивка издаде, че се шегува.

— Добре — провлачено каза тя. — Впрочем влажните кърпички стават и за почистване на телевизионен грим от тъмни тъкани.

— Сериозно? Значи всеки ден научаваш по нещо.

— Уча се, като импровизирам. Професията ми изисква да се отнасям с подобаващо уважение към известните личности, както и да се грижа, независимо дали заслужават или не, да бъдат обсипвани с ласкателства навсякъде, където отидат.

— Мога да те уверя, че се справяш.

Тя се усмихна.

— Значи тази вечер получавам червена точка. Трябваше да чувстваш, че от теб не се изисква нищо друго, освен да произнесеш речта си.

Беше му приятно да я слуша и продължи да разпитва. Разбра, че задълженията й невинаги са само да бъде личен шофьор и да ръководи пресконференции.

— Когато клиентът се нуждае от компания — получава я. Станах много добър слушател. Водя ги навсякъде, където пожелаят да отидат. В ресторанти, увеселителни паркове, на концерти или кино. Един редовен клиент, писател, който всяка пролет обикаля из страната да представя книгите си, обича да играе билярд. Това е неговият начин да се освобождава от напрежението. Винаги когато е в града, играем.

— Предполагам, че всеки път се оставяш да те победи.

— Точно така!

Чийф се засмя.

— И нямаш нищо против да изпълняваш прищевките им?

— Тези „прищевки“, както ги наричаш, карат клиентите ми отново да се обръщат към мен и ми помагат да намеря нови. Славата ми се разнася, особено сред авторите, които често пътуват. Естествено с колегите ми споделяме впечатления за знаменитостите. Кой е свестен, кой е странен и кой е непоносим.

Загледа се в профила й. Със сигурност не бе първият, забелязал колко е привлекателна. Пътуването с нея цял ден безспорно би било изкушение за мъж, който е далеч от дома и семейството си.

— Все пак трябва да има граница. Имам предвид, за прищевките на клиентите ти.

— Не бих завела някого в стриптийз бар и не бих уредила среща е проститутка или жиголо. Ако желаят това, трябва сами да се погрижат. Естествено не бих доставила и наркотик. Освен това… — Погледна към него. — Ето какво ще ти кажа: Веднъж придружавах актьор, който ми пусна ръка, докато пътувахме обратно към хотела му. Спрях, изритах го и го оставих да се прибира сам.

— Някакви последици?

— На кого би могъл да се оплаче? Жена му е негов мениджър. Тя ме бе наела. А и чудовищното му его не би позволило да признае, че е бил отблъснат.

Чийф се засмя заедно с нея.

— Подскажи ми за кого става дума.

След кратко колебание отвърна:

— Стар коцкар.

— Сещам се поне за петдесет такива. От театъра, киното или телевизията?

— Киното.

— Това ограничава възможностите. Какви са инициалите му?

Тя поклати глава:

— Твърде лесно.

— Къде ти пусна ръка?

Мелина му хвърли убийствен поглед.

— Над или под кръста? Кажи ми само това.

— Чийф!

— Добре. Ще дам воля на въображението си.

Изгледа го гневно, въпреки че всичко това й се струваше забавно.

— Над кръста.

— Хм. Не бих го упрекнал за опита.

— А аз бих. Старая се да изпълнявам желанията на клиентите си, но само в разумни граници.

— О, господи!

— Какво?

— Канех се да те помоля нещо. — Щом срещна погледа й, добави: — Стига да решиш, че е в разумни граници.

 

— Джем!

— Не се сърди, че не се обадих — припряно каза той. — Трябваше да се видя с теб, Джилиън. Особено след като си разменихме остри реплики.

— И аз съжалявам за това.

— Тогава — мога ли да вляза? Само за малко. Обещавам, че няма да остана дълго.

Не преливаше от радост, че го вижда и бе смутена от непредизвестеното му посещение. Имаше лош навик да се отбива без предупреждение, което дълбоко в себе си тя смяташе за натрапничество. Но усмивката му бе неустоима и умоляваща, а и не бе уместно да обсъждат недостатъците му на прага. Стори му път да влезе.

— Както виждаш, не очаквах друг гост.

— Изглеждаш великолепно. Харесваш ми без грим.

— Тогава трябва да се прегледаш при очен лекар.

Той тихо се засмя, притегли я към себе си и я целуна по устните, нежно и почти неусетно. Познаваше я достатъчно добре, за да разбере, че не е в настроение за дълбока целувка. Когато се отдръпна от нея, плъзна поглед към кърпата, увита около главата й.

— Харесва ми дори чалмата.

— Правя подхранваща маска на косите си.

Въпреки че още нямаше и девет часът, вече се бе облякла за сън, с къси памучни панталони и горнище. Беше удобно, но невзрачно облекло. Още един удар по самочувствието й бе фактът, че Джем изглеждаше безупречно. Дори със спортни панталони и поло — блуза бе елегантен, както обикновено.

Хвана ръката й, поведе я към всекидневната и седнаха на дивана.

— Трябваше да дойда тази вечер, Джилиън. Не исках да чакам до утре да ти дам подаръка. Трябваше да бъде днес. В деня, когато си заченала.

Плъзна ръка в джоба си и извади кутийка, обшита с кадифе.

— Джем! Когато каза „изненада“, предположих, че става дума за нещо като букет цветя. Или шоколадови бонбони. Но това? Не беше ли по-добре да почакаме, докато узная резултата от кръвния тест и разберем дали наистина съм бременна?

— Искам да знаеш, че винаги ще бъда с теб. Независимо дали се е получило този път, или ще се наложи да опиташ отново, искам да споделим това преживяване. Искам да бъда свързан с живота на бебето от самото начало.

Тя погледна кутийката и за миг с уплаха помисли, че ще й предложи брак. Но формата й бе продълговата, а не квадратна като на кутийка за пръстен. Когато Джем повдигна капака, взе тихата й въздишка на облекчение за радостно възклицание.

— Харесва ли ти?

— Великолепно е, Джем!

Златната верижка бе много нежна, но достатъчно здрава, за да издържи тежестта на медальона от малки рубини, подредени във вид на сърце.

— Реших, че цветът е подходящ за теб.

— Наистина е прекрасно.

Той извади колието от кутийката и го сложи на шията й. След това обхвана раменете й, накара я да се обърне с лице към него и погледът му издаде задоволство.

— Съвършено! Огледай се.

Придружи я до огледалото над тоалетката. Медальонът наистина бе изящен и рубинените отблясъци се отразяваха в кожата й. Обърна се към него и зае поза на фотомодел.

— Самата прелест, а?

— Красива си. И секси. Дори с кърпа на главата. И по време на бременността ще бъдеш красива и секси.

— А когато коремът ми се издуе като балон?

Той потърка долната част на корема й, плъзна другата си ръка около талията й и я притегли по-близо.

— Дори тогава. — Целуна я по шията, шепнейки: — Джилиън, желая те тази нощ. Моля те, нека остана.

Когато ръката му се плъзна между бедрата й, тя я спря и смутено му се усмихна:

— Съжалявам, Джем.

— Какво има?

— Не настоявай да останеш тази нощ, защото не искам да ти откажа.

— Тогава не ме отблъсквай — каза той и отново раздвижи ръката си.

Тя се отдръпна, когато се опита да я притисне към себе си, но нежно обхвана главата му.

— Просто не мога да бъда с теб тази нощ. Трудно е за обяснение. Когато разговаряхме по телефона, не успях да те накарам да ме разбереш, и сега не мога.

— А аз имам обяснение — троснато заяви той. — Днес си обядвала с Мелина.

— Какво общо има Мелина? — попита Джилиън с раздразнение.

— Ти ми кажи. След всяка среща с нея започваш да страниш от мен.

— Не е вярно.

— Тогава какво има?

— Не мога да го изразя с думи.

— Опитай.

Тя се замисли за миг и каза:

— Струва ми се странно да правя секс толкова скоро след процедурата.

— Четох, че лекарите насърчават двойките да имат сексуален контакт след това.

Бе изненадана, че знае какво препоръчват специалистите. Навярно бе направил свое проучване по въпроса.

— Така е. Смятат, че интимният контакт скоро след процедурата оказва положително влияние при двойки…

— Ние сме двойка.

— Но не сме се опитвали с години да създадем дете.

— Престани да увърташ. — Съблазнително й се усмихна и сложи ръце на талията й.

— Това е нещо лично, Джем — каза тя и се освободи. — Тази нощ сърцето и умът ми ще бъдат заети с друго, не би било честно спрямо теб, а и никой от двама ни не би изпитал наслада. — Изражението му й подсказа, че ще продължи да настоява, затова сложи пръст на устните му: — Моля те? Прояви разбиране. Остави ме да поразмишлявам тази нощ.

Очевидно разочарован, той целуна върха на носа й.

— Добре. Няма да се натрапвам. Ще си отида у дома и ще взема студен душ. Може би два. Предполагам, че трябва да свикна с тези хормонални несъответствия.

— Мисля, че да — каза тя и отвърна на усмивката му. — Бихме могли да се видим утре.

— На обяд?

— Обади ми се сутринта. Ще проверя дали съм свободна по обяд. Но със сигурност ще намеря време утре.

Изпрати го до вратата, а той отново леко я целуна по устните.

— Медальонът наистина е красив — увери го тя и докосна верижката на шията си.

— Ти си красива. Обичам те.

— И аз те обичам.