Сандра Браун
Размяната (27)

Двайсет и седма глава

Когато влязоха, портиерът ги посрещна намръщено. Държането му не стана по-приветливо и след телефонния разговор с Джем.

— Каза, че можете да се качите, мис Лойд.

— Благодаря.

— Създадохте ми големи неприятности с мистър Хенингс. Защо излъгахте, че сте негова годеница?

— Значи… мистър Хенингс знае, че днес съм била в апартамента му?

— Да, госпожо.

— Страхотно! — промърмори Чийф. Докато вървяха към асансьора, неспокойно хвърли поглед назад. Тя също се обърна и видя как служителят от паркинга кара наетата, кола към общия гараж. Би предпочела да остане отпред, но бе твърде късно да помоли за това.

Последва примера на Чийф и прикри тревогата си. Когато влязоха в асансьора, той натисна бутоните за всички етажи. Озадачено го изгледа.

— Да си поиграем.

— Мислиш, че ни следят?

— Не съм сигурен. Не съм забелязал, но… — След кратко мълчание довърши: — Не мога да обясня защо, но ми се струва, че дори за миг не оставаме съвсем сами.

— И аз имам същото чувство.

— Ако някой е по петите ни, искам да му създадем възможно най-много трудности — каза той и посочи към светещите цифри на таблото.

— Вземай колкото искаш предпазни мерки. Сега, като си помисля, навярно Джем е побеснял, когато е разбрал, че съм тършувала в апартамента му. Дори не се обади да попита защо съм го направила.

— Лоша работа — отбеляза Чийф, когато асансьорът потегли нагоре.

С напрежение очакваха да спре на всеки етаж и се чувстваха изложени на опасност, когато вратите се отворят. Имаше още два асансьора, така че не се безпокояха, че ще създадат неудобство на другите обитатели на сградата. Във всеки случай на никой етаж не попаднаха на чакащи хора.

Когато спряха на петнайсетия, Чийф я побутна навън.

— Апартаментът на Джем е на седемнайсетия.

— Зная.

Без да спори, тръгна пред него. Той посочи към слабата светлина на изхода в дъното на коридора. Когато стигнаха дотам, Чийф отвори вратата за стълбището. Преди да я затвори, погледна назад. Беше чисто.

Осветлението в коридора бе слабо и дискретно. Въпреки че главното му предназначение бе да осигурява достатъчно светлина, за да се вижда накъде вървят, имаше и естетическа роля. Докато лампите на стълбището бяха поставени само с практическа цел, синкавобялата неонова светлина ги накара да се почувстват като под прожектори. Малко грим не би бил излишен.

Чийф й даде знак да запази тишина. Единственият звук, който се чуваше, бе учестеното им дишане. След като изминаха най-малко шейсет секунди, Мелина го погледна въпросително. Той поклати глава и безмълвно настоя да постои неподвижна и мълчалива още малко. Докато чакаше, остана загледана в разкопчаната яка на ризата му, под която се виждаха пулсиращите жили на врата му.

Най-сетне Чийф рязко вдигна глава.

Пристъпвайки внимателно, изкачиха двата реда стъпала до седемнайсетия етаж. Когато стигнаха до вратата, спря и я погледна. „Готова ли си?“, прошепна той. Тя колебливо сви рамене, но изведнъж събра кураж и кимна утвърдително.

Чийф отвори. Коридорът бе пуст и тих. Само от един апартамент се чуваше приглушен звук на телевизор. Поколебаха се там. След миг в дъното се отвори врата и на прага застана Джем Хенингс. Погледна към асансьорите с израз на нетърпение и гняв.

Понечи да се върне в жилището си, но случайно хвърли поглед към другия край и ги забеляза.

— Какво правите на стълбите?

— Гимнастика.

Плътно един до друг, предпазливо се придвижиха до него.

— Вече се питах защо се бавите. Портиерът се обади преди пет минути. Рядко се случва асансьорът да стигне дотук толкова бавно. — Отмести поглед към Чийф. — Както се казва, веднъж на сто години.

— И аз се радвам да те видя, Хенингс. Ще ни поканиш ли да влезем или ще говорим на площадката, та съседите ти да чуят как тази сутрин заложи капан на Мелина да бъде убита?

— Убита? — повтори той с насмешка. — Явно нищо не разбирате. — С енергичен жест им даде знак да влязат.

Тя понечи да пристъпи напред, но Чийф предупредително сложи ръка на рамото й:

— След теб, Хенингс.

Джем отново се захили, сякаш бе казал нещо смешно. Все пак тръгна пред тях. Чийф притвори вратата, но тя забеляза, че не завъртя секретната брава. Досети се, че иска да осигури път за бързо бягство, въпреки че при физическа схватка Джем безспорно би загубил.

— Да ви почерпя ли? — любезно попита Джем.

— Не сме дошли на гости.

— Така си и помислих — отвърна той и ехидно се усмихна на Чийф. — Цял ден сте слухтели и тършували, а? Когато се обърна към нея, усмивката му изчезна, както и фалшивата любезност. — Не си прикрила добре следите си, когато си нахълтала в апартамента ми, Мелина.

— Не ме интересуваше дали ще оставя следи или не открих това, което търсех.

— И какво беше то?

— Доказателство. Само не зная как да го тълкувам.

Джем се подпря на облегалката на дивана и вдигна ръце, сякаш за да покаже, че е готов да й обясни.

— Дейл Гордън, Джем — каза тя като встъпление.

— Какво общо има той?

— Познавал си го.

— Да.

Забеляза, че не само тя, а и Чийф е изненадан от откровеността му. Не бяха очаквали да бъде толкова отзивчив. Всъщност Чийф бе изразил желание да изтръгне истината със сила, ако Джем отговаря уклончиво на въпросите им.

Прямотата му засили опасенията й. Не би признал, че е познавал убиеца на годеницата си, ако не бе сигурен, че е защитен и тази истина няма да достигне до полицията.

— В каква връзка го познаваше, Джем? Зная, че не сте били приятели.

— Пази боже! — Леко разтърси рамене. — Всъщност не го понасях. Отношенията ни бяха чисто професионални. С Гордън работехме за една и съща организация.

— За клиника „Уотърс“? — попита Чийф.

— Не, Чийф. — Тя пристъпи крачка напред. — За брат Гейбриъл.

— Знаеш ли, Мелина — каза Джем и нехайно скръсти ръце и крака, — винаги съм смятал, че си доста по-проницателна от Джилиън. Сприхава и недоверчива, но малко по-интелигентна.

Не се поддаде на подвеждащите му намеци.

— Какво вършиш за брат Гейбриъл?

— Все още ли не си се досетила? — Цъкна с език. — Щом напоследък се вживяваш в ролята на детектив, би трябвало вече да си разгадала мистерията. Особено след като си разговаряла с онази Крофт и семейство Андерсън. Имаш всички парчета от мозайката, остава само да я подредиш.

Беше сигурна, че и Чийф е любопитен откъде Джем знае за срещите им е Линда Крофт и семейство Андерсън, но отново не се отклони от темата.

— Своя сперма ли използваше Дейл Гордън за…

— Своя? Не, за бога! Какво отвратително хрумване!

— Тогава твоя?

Джем се засмя.

— Стерилен съм. Не помниш ли?

— Значи поне това е вярно?

— Да, Мелина, вярно е. Преди години се подложих на вазектомия. Задължително е — каза той със сериозен тон. — Трябваше да бъда стерилен, за да получа тази работа.

Чийф сграбчи Джем за реверите, също както в офиса на Лоусън:

— Писна ми от тези недомлъвки. В какво се състои работата ти, Хенингс?

— Да бъда покровител на избраните. Да ги закрилям.

— Избраните?

— Като Джилиън. Каквато скоро ще бъде и Мелина. — Извърна глава и й се усмихна така, че я накара да настръхне. — Няма да продължа, докато този дивак не ме пусне.

Тя строго кимна на Чийф. Той го освободи, но очевидно едва сдържаше гнева си.

Джем остана невъзмутим. С влудяващо спокойствие изпъна ризата си и приглади яката и маншетите. Едва тогава продължи:

— Ако жената е омъжена или поддържа моногамна връзка, покровителят й може да бъде съсед или колега. Някой, който би могъл да я държи под око. Както в случая с Кейдънс Андерсън. Нейна закрилница беше жената, която почистваше къщата й три пъти седмично. Докато за неомъжени жени като Джилиън се изпращат мъже като мен, които стават техни партньори.

— Бил си назначен да я надзираваш?

— Още след първото й посещение в клиниката.

— Значи запознанството ви е било планирано?

— Да, Мелина — отвърна той търпеливо и снизходително. — Бях изпратен при нея. Като ангел — хранител. Колебаеше се дали да зачене по изкуствен път и аз я насърчих. Уверих я, че идеята е разумна и като неин партньор стопроцентово подкрепям решението й да има дете. Още от деня на изкуственото оплождане щеше да бъде обградена с внимание и нежност. Но не получих възможност за това, нали? Оказа се, че когато отидох в дома й да отпразнуваме събитието, съм похабил вниманието и нежността си за теб.

— Защо Джилиън бе убита, Джем?

Вместо да отговори на въпроса й, той продължи обясненията по свой начин:

— Ако Джилиън не заченеше при първия опит, трябваше да я убедя да опита отново. Ако първият опит се окажеше успешен, щях да се грижа за нея по време на бременността й. Да се отнасям с нея като с принцеса. Защото всъщност тя бе избрана за кралско величие. Джилиън щеше да бъде възвисена, боготворена. Щях да се старая да получава всичко, което пожелае. Мой дълг бе да я наблюдавам и да внимавам да не направи нещо, с което би навредила на детето, както и да не се отклони от правия морален път. — Щом изрече тези думи, гневно изгледа Чийф. — Но естествено тя го стори. С теб. Ти провали участието й в Програмата.

Чийф сви юмруци.

— Значи е истина? Ти си поръчал убийството на Джилиън, защото прекара нощта е мен?

Заплашително пристъпи към Джем, но тя протегна ръка да го спре.

— Не, Чийф. Искам да чуя това. Колкото и да е непоносимо, искам да го изслушам.

— Благодаря, Мелина. — Джем хвърли презрителен поглед към Чийф, след което отново се обърна към нея: — Избраните нямат право на интимна близост с други мъже, освен своите покровители.

— Които са стерилни — добави тя.

— Я виж ти! — възкликна той. — Мисля, че най-сетне получи просветление.

Докато мислено подреждаше парчетата, тя бавно кимна.

— Значи избирате млади и здрави жени. Като Джилиън и Кейдънс Андерсън.

Джем се усмихна:

— Съвършени във всяко отношение.

В очите на Чийф проблесна гняв:

— Развъждате бебета чрез генно инженерство.

— Кейдънс Андерсън е красавица, нали? — риторично попита Джем. — Притежава идеална физика и изключителен интелект. Надарена е с вроден музикален талант. Надяваме се отново да я използваме. Както и теб, Мелина. Сега, след като загубихме Джилиън. Тя стана жертва на собствената си греховна страст, затова ти беше избрана да заемеш мястото й. — Продължи със загадъчно напевен тон: — Джилиън изглеждаше съвършена. Дейл Гордън веднага я забеляза. Това бе задължението му — да открива перспективни кандидатки и да прави проучвания за тях. Беше лесно, защото медицинските им картони бяха на негово разположение. Джилиън бе физически идеална. С висок интелект. Освен това не беше обвързана, което понякога се оказва проблем. С две думи, сред най-подходящите кандидатки за Програмата. Програмата се нуждаеше от нея. А сега — от теб, Мелина. — Хвана ръцете й и ги притисна между топлите си влажни длани. Съблазнително й се усмихна и каза: — Толкова се радвам за теб.

След миг главата му се пръсна.