Сандра Браун
Размяната (26)

Двайсет и шеста глава

Заповедта за обиск бе получена в клиника „Уотърс“ малко преди края на работното време. Всички от персонала бяха помолени да останат. Един по един бяха разпитани от полицията, Тъбайъс и Патърсън. Изглеждаха съвестни професионалисти и почтени граждани, включително четиримата лекари и андрологът, назначен на мястото на Дейл Гордън.

Главният клон от веригата клиники се намираше в Атланта. Представители на управителния съвет щяха да пристигнат в Далас вечерта. Обискът на сградата би се отразил зле на репутацията на всяка компания. А когато дейността й бе свързана със създаване на човешки живот, залогът бе далеч по-висок.

Тъбайъс ръководеше огледа, когато се обади Мелина. Настоя да разбере къде се намира.

— Детектив Лоусън с вас ли е? — попита тя.

— Защо?

— Там ли е?

— Да.

— Кажете му да поеме разследването на убийството на Маккомъс Стрийт.

— Какво убийство?

— Той трябва да знае. Или поне някой от отдела му. Вече съобщиха по телевизията за случая. Жертвата се казва Линда Крофт. Работеше в клиника „Уотърс“. Днес разговарях с нея.

— Господи! — промълви Тъбайъс. — Задръжте. Не затваряйте. — Закри микрофона и повика Лоусън да дойде от съседната стая. — Знаете ли нещо за убийство на Маккомъс Стрийт?

— Да, чух.

— Жертвата е работела тук. Мелина Лойд е разговаряла с нея днес.

Не бяха нужни повече обяснения.

— Ще се заема е това — каза детективът и със сурово изражение излезе от стаята.

Тъбайъс продължи разговора:

— Лоусън поема случая. Къде сте, мис Лойд? Полковник Харт все още ли е с вас?

— Запишете този адрес. Продиктува улица и номер.

— Почакайте. Какво е това?

— Домашният адрес на Тони и Кейдънс Андерсън. Помните ли ги? Те ви помнят.

— Двойката, чието дете беше отвлечено. Разговарях с тях.

— Но не сте ги попитали дали са имали странни посетители в болницата.

— Странни?

— Освен роднините и близките им приятели, познайте кой друг ги е навестявал, носил е подаръци и е правил снимки на майката и детето. Дейл Гордън.

Тъбайъс поглади късо подстриганите си коси. Не си спомняше да е задавал въпрос на съкрушеното семейство за посетителите им. За непознати хора — да. „Виждали ли сте някого да се спотайва в коридора? Или близо до стаята ви? Получавали ли сте заплахи напоследък?“

Но тогава не предполагаше, че Гордън или някой друг от клиниката е замесен, а търсеше доказателства, че зад зачестилите отвличания на новородени стои групировка, създала канал за търговия с деца.

— Семейство Андерсън напуснаха дома си — каза Мелина Лойд. — Укриват се, както и аз. Трябваше да посъветвам Линда Крофт да стори същото, щом силите на реда не са в състояние да защитят добрите от лошите.

Мълчаливо прие критичната й забележка.

— Но ако изпратите някого в къщата на семейство Андерсън — продължи тя, — може би ще се натъкнете на хората, които дойдоха в дома ми тази сутрин и които най-вероятно са убили Линда Крофт. Само предложение, естествено. Не ви уча как да вършите работата си, агент Тъбайъс. Но снощи ми се обадиха от щаба ви и днес бягам, за да спася живота си. Говорих с Линда Крофт и няколко часа по-късно беше убита с чук. Ако това продължи, Тони и Кейдънс ще бъдат следващите в списъка на жертвите.

Тъбайъс не се опита да защити гордостта си. Помоли я да повтори адреса, подаде го на един полицай и му нареди незабавно да изпрати патрулна кола там.

— Къде сте, агент Тъбайъс? — попита Мелина Лойд.

Отговори на въпроса й.

— Претърсихме сградата, но не можем да проникнем в медицинския регистър без съдебно нареждане, а за това е необходимо време. Надяваме се да го получим утре.

— Какво точно търсите?

— Обискирахме лабораторията.

— Територията на Гордън.

— Точно така.

— Какво е правил там? Освен да снима пациентките през шпионка в стената.

Тъбайъс се поколеба и с неохота отвърна:

— Подготвял е замразени проби от сперма.

— За оплождане?

— И ин витро. Помолих лекарите да отменят всички процедури, докато проведем по-задълбочено разследване.

— По-точно?

— Тази клиника от веригата „Уотърс“ предлага пълен пакет услуги. Освен че получава сперма от други банки, разполага и със своя собствена банка. Искам да разпитам всички донори.

— Няма ли да го приемат като намеса в личния им живот?

— Може би. Но искам да сравня всяка от съхраняваните проби с нови, взети и незабавно изследвани за ДНК при пълен контрол.

Последва мълчание и Тъбайъс разбра, че Мелина обмисля това, което бе чула. Най-сетне тя каза:

— За да установите дали всяка проба е от донора, посочен на етикета.

Той отговори уклончиво:

— Не мога да продължа това разследване, преди да разбера с какво си имаме работа.

— С други думи трябва да проверите всички и да разберете дали проба от донор XYZ наистина е взета от донор XYZ, а не примерно от донор ABC.

Беше невероятно проницателна. Впечатли го със схватливостта си. В съзнанието му се въртяха неприятни мисли, свързани с Дейл Гордън, особено след като бе видял снимките, скрити в апартамента му. Откога ли лабораторният специалист бе проявявал подобен личен интерес към пациентките? Дали бе просто извратен тип, който ги е снимал голи без тяхно знание? Или имаше нещо друго?

Тъбайъс потръпна при тази мисъл. Надяваше се подозренията му да се опровергаят. Ако спермата от анонимни донори бе подменяна, последиците бяха немислими. Вероятността неподозиращи жени и семейни двойки да са жертви на подобно злодеяние бе ужасяваща.

Сякаш прочела мислите му, Мелина Лойд каза:

— Мислите, че е подменял пробите, нали?

За да избегне масова паника, Тъбайъс отвърна:

— Не зная.

— Но е възможно.

— Има подобни случаи — призна той е неохота. — Преди няколко години един гинеколог…

— Беше развъдил свое потомство в цялата страна. Използвал своя сперма, вместо на партньор или анонимен донор. Спомням си. И подозирате, че Дейл Гордън може да е вършил същото?

— Първо ще проверим неговата.

— От пижамата на сестра ми?

— Да. Ще я сравним е всяка от съхраняваните проби.

— Имал е възможност да ги подменя — замислено промълви тя. — Без никой да знае или подозира.

— Моля ви, не правете прибързани заключения, мис Лойд. Имайте предвид, че Гордън не се вмества в профила на егоманиак, който би направил нещо подобно. Всъщност напротив! Колегите му твърдят, че е бил съвестен учен. Водел е старателни записки за всичко. Не е обичал да го разсейват, докато работи. Андрологът, който с бил нает на мястото му, сподели, че никога не е виждал толкова добре поддържана лаборатория. Според всички тук е изглеждал всеотдаен към науката, гордеел се е с работата си и е чувствал, че помага на човечеството, като извършва услуга, свързана със създаване на живот.

— Така е разсъждавал и доктор Франкенщайн.

— Това е само една от версиите, по които работя — увери я Тъбайъс. — Може би няма да се потвърди. Признавам, че и по-рано съм грешил.

— Но не мисля, че в случая се лъжете. Този достоен за уважение всеотдаен учен уби сестра ми и аз ще разбера защо.

Решителното й изявление го накара да потръпне.

— Мис Лойд, къде се намирате? Вие сте пряк свидетел на няколко престъпления. Ако откажете да дадете информация, която би могла да помогне за разкриването им, ще бъдете обвинена във възпрепятстване на правосъдието.

— Да, вече ми споменаха това.

— Тогава… По дяволите! — изруга той. Беше затворила.

Мелина преразказа на Чийф тази част от разговора, която не бе чул. Гласът й затрепери, докато говореше за Гордън.

— Господи! Подменял е спермата със своя?

— Тъбайъс работи по няколко версии, но тази е основната.

— Това означава, че е възможно Джилиън… да е… — Мелина закри лице и простена: — Господи!

— Добре ли си?

Енергично поклати глава и му даде знак да отбие. Преди колата да спре напълно, блъсна вратата и изскочи навън. Чийф слезе, заобиколи и когато стигна до нея, тя вече изправяше гръб.

Сложи ръка на тила й и опря другата си длан на челото й. Опита се да го отблъсне, но той не помръдна. Последва нова поредица спазми. Когато най-сетне свърши, Чийф й помогна да се облегне на капака на колата за опора.

— По-добре ли е?

Внимателно отмести кичур коса от лепкавата й буза. Избягвайки погледа му, Мелина отвърна:

— Неудобно ми е.

— Толкова често ми се е случвало в симулатора. И бог знае колко пъти други са ме опръсквали. Не ставай смешна.

Извади от задния си джоб носна кърпа и изтри устните й.

— Благодаря. Мисля, че за първи път в живота си повръщам пред мъж.

— Нормална реакция.

Когато го погледна, в очите й проблеснаха сълзи. Отразиха светлините на колите, които профучаваха покрай тях в насрещното платно на булеварда.

— Джилиън беше толкова развълнувана, толкова се надяваше опитът да е сполучлив! — каза тя. — Искаше да има дете. Нима това е грях? Дали не бе наказана за нещо?

— Мелина. — Обгърна раменете й и я притегли към себе си. — Знаеш, че не е така.

— Тогава как е възможно толкова красиво изживяване да бъде превърнато в нещо толкова отвратително?

— Не можеш да бъдеш сигурна, че Джилиън…

— Прав си, не мога да бъда сигурна. — Потръпна. — Не мога да понеса дори мисълта, че Гордън е използвал собствената си сперма. Гади ми се, когато се сетя за това.

Продължи да я притиска към себе си и да гали косите и. След минута я освободи и й помогна да се качи в колата.

— А сега накъде? — попита той, докато отново се включваше в движението.

— У дома. — Погледна я изненадано и тя вяло се усмихна. — Там искам да отида. До моята вана. Моето легло. Моята възглавница.

— Но се боиш.

— За съжаление не предупредих и Линда Крофт да вземе предпазни мерки.

Чийф продължи по пътя, без ясна посока.

— Сигурен съм, че Тъбайъс и Лоусън ще ти осигурят охрана.

— Не бих приела — каза тя без колебание. — Да ме държат под ключ и да не мога да мръдна никъде. Да ми казват само това, което желаят. Ще бъда с вързани ръце. Няма да мога първа да се изправя срещу…

Внезапно замълча и Чийф попита:

— Срещу какво?

— Нищо.

— Срещу онзи, който е поръчал убийството на Джилиън?

Когато срещна дръзкия й поглед, думите бяха излишни. Прочете отговора в очите й.

— Не си длъжен да бъдеш с мен докрай, Чийф — тихо промълви тя. — Не съм споменала името ти на Тъбайъс. Досеща се, че си с мен, но не съм потвърдила.

— Благодаря за това.

— Ти не си замесен.

— Какво говориш? — раздразнено попита той. — Затънал съм до уши в тази история. Не бих имал нищо против аз да застана пръв лице в лице с виновниците.

— Рискът е твърде голям.

— Готов съм да го поема.

— Ще избухне голям скандал, който ще предопредели бъдещето ти и цялата ти кариера в НАСА няма да означава нищо.

— Така ми каза и адвокатът ми. Но няма да ме разубедиш, нито пък аз теб. Ако се стигне дотам, ще трябва да свикна с положението, нали?

— Да — промърмори тя. — Джем ми каза това снощи. „Джилиън е мъртва, Мелина. Просто трябва да свикнем с положението.“

— Знаеш ли, колкото повече научавам за този чешит, толкова повече го намразвам.

Тя извади от чантата си лист хартия и клетъчния си телефон.

— Да видим на кого се обажда Джем най-често.

— Докато си заета с това, ще хапна нещо.

Чийф сви до заведение „Бургер Кинг“ и се нареди на опашката от коли.

— За мен само кока-кола, ако обичаш.

— Със захар и кофеин?

— Разбира се.

Поръча чийзбургер и пържени картофи и две големи кутии газирано. Докато поеме храната през прозореца, Мелина бе успяла да позвъни на два номера от паметта на телефона на Джем. Оказаха се за проверка на електронната поща в дома и офиса му. Когато набра третата последователност от цифри, бързо изключи и притисна телефона към гърдите си.

Чийф отхапа от сандвича си:

— Какво има?

— Номерът на Джилиън. Чух съобщението на телефонния й секретар.

Изкуши се да помоли Мелина да го набере отново, за да чуе гласа й, но се отказа. Щеше да изпита същата болка, която очевидно бе обзела нея. Дълго остана загледана пред себе си, след което решително набра следващия номер от списъка. Докато чакаше да позвъни, отпи глътка студена кока-кола.

Когато някой заговори, Мелина подскочи и бързо преглътна.

— Моля? — попита тя.

Протегна ръка към Чийф и притисна телефона към ухото му, за да чуе женския глас, който повтори:

— Свързахте се с Храма. Мир и любов.

Мелина решително натисна бутона за край. Чийф каза:

— Това е мястото, където онзи проповедник…

— Брат Гейбриъл.

— Щабът му в Ню Мексико.

— Номерът беше запаметен в телефона на Джем за автоматично избиране. Значи се обажда често.

Чийф рязко завъртя ключа и запали. Включи на задна скорост и бързо излезе от мястото за паркиране. Гумите изскърцаха и се вдигна дим, когато спря за секунда до кофата за смет, за да изхвърли остатъците от сандвича си, след което рязко натисна газта и пое към платното.

— Хенингс показвал ли е, че е религиозен? — попита той, докато се придвижваха по рампата.

— Не. Дори изрази изненада от религиозния характер на службата за Джилиън.

— Може би е съвпадение, че и той, и Дейл Гордън са се интересували от учението на брат Гейбриъл.

— Не вярвам. Ако беше съвпадение, Джем щеше да спомене.

— Аз също не вярвам. Просто разсъждавам на глас.

— Фактът, че номерът е запаметен в програмата му за автоматично избиране, означава, че не просто проявява интерес, а е последовател.

— Какво знаеш за Хенингс? — попита той. — За семейството му?

— Родителите му са починали, няма братя и сестри. Само някакви далечни братовчеди, които живеят в Лондон.

— Доста удобни лъжи за човек, който се старае да прикрие миналото си. Откъде е родом?

— Казва, че от Орегон.

— Но не си сигурна?

— Вече не съм сигурна в нищо. Страховито е, нали? Да бъдеш близък с някого, а да се окаже, че всъщност не го познаваш.

— Можеше да стане твой зет.

— Никога! Рано или късно Джилиън щеше да се вразуми.

Когато наближиха изхода и той забави, за да плати сметката, стигнаха до извода, че поне до известна степен Джем е замесен във всичко. Убийството. Дейл Гордън. Нападението срещу Чийф. Неканените посетители в дома на Мелина. Линда Крофт.

— Не е просто случайно въвлечен участник — процеди Чийф през зъби. — Мисля, че това копеле е ключов играч.

— Но в какво? Каква е ролята му? — попита Мелина с недоумение. — Джем е стерилен.

— Или поне така твърди.

— Кой мъж би твърдял, че е стерилен, ако не е? И каква е връзката между всичко това и брат Гейбриъл?

Изникваха все повече въпроси. Единствената им надежда бе да сплашат Джем и да изтръгнат отговорите от него.

— Ти си страхлива пътничка, Мелина — отбеляза Чийф, когато се наложи да спре на червен светофар.

— А ти си маниак зад волана.

— Каза да побързам. Правя всичко възможно. Жалко, че не мога да взема своята кола.

— Пази боже! Радвам се, че се сдобихме с тази таратайка.

Всъщност беше доволна, че кара Чийф. Тя бе добър шофьор и се нервираше, когато попадне сред мудни новаци, но не би се осмелила да рискува, както той. Беше внимателен, но караше твърде бързо и правеше маневри, при които сърцето й подскачаше. Но колкото повече минути успее да спести, толкова по-добре. Нямаше търпение да застане срещу Джем.

 

— Идват насам — с облекчение докладва Джем на мистър Хенкок. Предишните му няколко съобщения не бяха така обнадеждаващи.

— Сигурен ли сте?

— Поеха по най-прекия път от северен Далас. Може би отиват някъде другаде, но най-вероятно са решили да се срещнат с мен.

Съзнателно пропусна да спомене за посещението на Мелина и Харт при семейство Андерсън. Преди Джошуа и партньорът му да стигнат до дома им в предградието, съпрузите Андерсън бяха изчезнали, а отпред бе паркирана полицейска кола. Но все някога двамата щяха да се появят.

Междувременно каква полза би имало да занимава брат Гейбриъл с това? Излишно бе да го безпокои.

Не бе съобщил и за Линда Крофт. Сам бе издал нареждането. Веднага щом Джошуа му бе докладвал какво е намислила Мелина, освен да проникне в апартамента му, би инструктирал Джошуа да се погрижи медицинската сестра да замълчи завинаги. Съмняваше се, че знае нещо, което би навредило, но реши да отстрани дори най-нищожната вероятност.

Беше напрегнат ден, наситен със събития. Заради Мелина и нейния червенокож приятел Харт брат Гейбриъл вече бе получил твърде много неприятни вести. Защо още повече да усложнява положението, като му каже за Линда Крофт и семейство Андерсън? Правеше услуга на брат Гейбриъл, като му спестяваше нови грижи.

— Ще пристигнат след няколко минути. Засякох ги на кръстовището. Ще бъдат тук… Домофонът ми звъни. Задръжте, ако обичате, мистър Хенкок.

Пристъпи към вътрешния телефон до вратата и вдигна слушалката.

— Да?

— Имате гости, мистър Хенингс.

— О, кой?

— Младата дама, която днес твърдеше, че е ваша годеница. — Беше изнесъл на Хари назидателна лекция за това, че е пуснал в апартамента му жена, представила се за негова годеница, когато годеницата му бе мъртва от четири дни. Сега тонът му бе доста по-плах. — С нея е един господин.

— Кажи им да се качат, ако обичаш.

— Да, мистър Хенингс.

— И, Хари, очаквам още двама души. Изпрати и тях. Не е нужно да ми съобщаваш, когато пристигнат.

— Разбира се, сър.

— Не споменавай на мис Лойд за другите посетители.

— Както кажете, сър.

Джем продължи телефонния си разговор с Хенкок:

— Качват се. Джошуа ще дойде след малко.

— Жената трябва да остане невредима, мистър Хенингс.

— Вече ми казахте.

— Брат Гейбриъл изрично подчерта това. Не иска тя да пострада. Или поне — не сериозно.

— Разбирам — каза той, въпреки че всъщност недоумяваше. Защо брат Гейбриъл не желаеше просто да се примири със загубата? Защо толкова държеше Мелина да бъде пощадена? Програмата нямаше нужда от нея. По света имаше хиляди други жени, които бяха също толкова подходящи и биха създавали далеч по-малко проблеми.

Предполагаше, че за брат Гейбриъл тя не е просто „блудница“, за каквато би я сметнал всеки обикновен мъж. Но той не бе обикновен човек. За брат Гейбриъл Мелина бе пречка за неговата вдъхновена от Бога мисия. Тя се нуждаеше от духовни напътствия, превъзпитание и дисциплина. Желанието му да я спаси и да не гледа на непокорството й като на лична обида бе достойно за възхищение.

Джем не бе толкова духовно извисен. Беше му все по-трудно да прощава. Не можеше да приеме обидите й като прояви на духовните й недостатъци. Отношението й към него бе толкова унизително, че просто не можеше да го загърби и да й прости.

— Не се тревожете, мистър Хенкок — учтиво каза той. — Хората ми са професионалисти. Джошуа разбира колко деликатно е положението. Знае какво да прави.

— Да, сигурен съм в това.

Хенкок затвори пръв. Джем твърдо реши следващия път, когато докладва, да настои, а не просто да помоли, да бъде свързан лично с брат Гейбриъл. Неприятно му бе, че трябва да предава съобщенията си чрез мистър Хенкок, който според него не бе нищо повече от издигнал се секретар.

Но докато очакваше Мелина и Харт да се качат в апартамента му, мислите за надменния мистър Хенкок бяха изместени на заден план от далеч по-неотложни грижи.