Сандра Браун
Размяната (10)

Десета глава

Никой не бе очаквал това нападение, въпреки че когато долови стаения гняв на Хенингс, Чийф би трябвало да го предвиди. Не бе от хората, които сами си навличат неприятности, но ако биваше предизвикан, никога не отстъпваше. Доста пъти бе участвал в ръкопашен бой и трябваше да разпознае предупредителните сигнали.

Мелина и Бърчмън издадоха уплашени викове. Лоусън сграбчи Хенингс за рамото и се опита да го изтегли, но той стоварваше безпощадни удари. Чийф успя да отбие първите няколко, но накрая юмрукът на Хенингс достигна до скулата му. Това го вбеси и го накара да отвърне. Замахна към противника си, но Лоусън бързо го издърпа.

— Престанете! Веднага! Хенингс, какво има, по дяволите? — Детективът положи усилие да го укроти и най-сетне яростта му се поуталожи. Блъсна го силно и Хенингс политна назад. Загубил равновесие, се строполи на един стол. Лоусън изкрещя срещу му: — Опитай отново и ще охлаждаш задника си в ареста! — Дръпна подгъва на тясното си яке, приглади го и се успокои. — Извинете за грубия език, Мелина.

— Извинен сте. Аз бих употребила доста по-груб израз. — Изгледа гневно Хенингс и извика: — Какво си мислиш, че правиш, Джем? Какво ти става?

— Ще ти кажа какво. Ако не беше той — изкрещя Джем, размахвайки показалец срещу Чийф. — Джилиън щеше да бъде жива. Убита е заради него.

Не можа да доизрече последната дума. Закри лице и зарида.

Чийф се обърна към Лоусън:

— За какво говори той, по дяволите? Защо не ми обяснихте положението по-рано? Трябваше да ми кажете за размяната на Мелина и Джилиън. Щях да бъда подготвен…

— Именно затова не ви казах. Трябваше да видя реакцията ви. Да проверя какво знаете.

Чийф не скри отвращението си от тактиката на Лоусън.

— Или защото знаехте, че ще се получи адски интересно шоу. Дано ви е харесало.

Лоусън преглътна обидата.

— Всичко ще ви бъде обяснено. Но може би трябва да отложим това за по-късно, когато страстите охладнеят.

— Не.

Мелина отхвърли предложението на детектива. Чийф видя сълзи в очите й, но изразът им издаваше непоколебима решителност. Ръцете й бяха свити в юмруци.

— Иска ми се да дам воля на чувствата си като Джем — каза тя. — Да се наплача. Не искам да стоя повече тук. Особено заради причината за тази среща. За никого от нас не е приятно. Но ако бихме стигнали до важни изводи, които ще бъдат от полза за откриването на убиеца на сестра ми, ще плача по-късно. Настоявам да започнем сега, за да приключим по-скоро.

— Разбирам ви — увери я детективът. — Ще се постарая да не ви задържам дълго. Благодаря за отзивчивостта.

— Единственият начин да ми се отблагодарите, е да откриете и арестувате човека, който ни причини това — рязко каза тя.

Обтегнатата кожа над бузата на Чийф се бе разцепила при удара на Хенингс. Попиваше кръвта с кърпичка, която му бе дал Бърчмън. Отначало бе така смаян от нападението, че не бе почувствал болка. Сега се отърсваше от шока. Болката вече достигаше до съзнанието му и половината му лице гореше.

През последните няколко минути една след друга го бяха връхлетели разтърсващи новини, между които не бе имал време да си поеме дъх. Болката от раната бе закъсняла, както и мъката от вестта, че Джилиън е мъртва.

В първите няколко мига бе вцепенен. Размяната на близначките. Убийството на Джилиън. Не бе успял да осмисли наведнъж толкова информация. Но сега си даваше ясна сметка за загубата и това бе много по-мъчително, отколкото кървящата рана на лицето му.

Тя бе мъртва. Онази красива, неустоима жена бе изчезнала, беше я загубил завинаги. Една нощ. Дори не цяла нощ, а само няколко часа. Невероятни часове! Искаше да се повторят. Искаше я отново.

Струваше му се неуместно да заплаче за жена, която почти не е познавал. Не бе заслужил правото да скърби за нея, както Мелина. Или дори Хенингс. Затова бушуващите в него чувства намериха друг израз. Гневно процеди през зъби:

— Какво, по дяволите, искаше да кажеш с това, че Джилиън е убита заради мен? — Вдигна глава и предизвикателно изгледа Джем Хенингс.

— Искате ли нещо за раната? — попита Лоусън с вбесяващо спокойствие.

— Не! Не, по дяволите! Също както Мелина, и аз желая да приключим час по-скоро. За начало, кажете ми защо този нещастник смята, че имам някаква вина за смъртта на Джилиън?

Бе шокиран, когато гласът му затрепери. Може би мъката му бе по-силна, отколкото сам осъзнаваше.

Обърна се към Мелина и бе изненадан, когато забеляза, че го гледа изпитателно, сякаш се опитва да прочете мислите му.

— Полковник Харт, защо не седнете и не ни разкажете за вечерта си с Джилиън?

Лоусън му посочи стол, за което му бе благодарен. Щом седна, детективът отново го попита дали се нуждае от нещо за раната, но той поклати глава.

— Какво искате да знаете? — вяло попита Чийф.

— Преди да започнем, бих искал да разменя няколко думи с клиента си — намеси се Бърчмън. — Не сме разговаряли на четири очи. Настоявам за това, преди да отговаря, на каквито и да е въпроси.

Лоусън обмисли молбата на адвоката и сви рамене:

— Добре. И без това всички се нуждаем от кратка почивка. Да ги оставим насаме. Хенингс. Мелина. — Посочи към вратата и тримата излязоха.

Бърчмън премести стола си по-близо до Чийф.

— Как е раната?

— Няма да умра. За какво искате да говорим?

В тона на адвоката се долови нотка на раздразнение:

— Съветвам ви да не създавате лоши отношения помежду ни, полковник Харт. Навярно сте изключително компетентен в областта си, както и аз в своята. Летели сте в Космоса и сте галеник на НАСА, така да се каже.

— За какво намеквате?

— Че не биха се отнасяли така благосклонно с астронавт, който е сгафил.

Чийф бе изненадан от жаргонния израз. Беше свикнал да слуша цинизми. Те бяха неизменна част от речника на повечето военни. Но не бе очаквал такъв език от уважаван адвокат. Предположи, че Бърчмън цели да привлече вниманието му и стратегията се оказа сполучлива.

— Слушам.

— Имиджът на всеки астронавт от НАСА трябва да бъде съвършен. Винаги е било така. Естествено в историята на програмата е имало няколко издънки, но досега ничии кирливи ризи не са били извадени на показ.

Чийф не каза нищо. А и адвокатът едва ли очакваше коментар.

— Успях да направя проучване за вас, преди да дойда — продължи Бърчмън. — Бих казал, че репутацията ви е безупречна. Уважаван сте от началниците и членовете на екипажа си, мъже и жени. Избухлив сте, но бързо се успокоявате и сте готов да се извините и да понесете отговорността за грешките си.

— Достатъчно, започнах да се изчервявам.

Адвокатът се намръщи на духовитата забележка на Чийф, но продължи със същия тон:

— Хетеросексуален сте. Никога не сте сключвали брак. Пазите в тайна интимните си връзки, макар и да се носят слухове, че са доста. Най-трайната ви романтична любов е с медиите. Спечелили сте симпатията им още в началото на кариерата си. Всеки път, когато се появите по телевизията с холивудската си привлекателност, естествен чар и ораторска дарба, НАСА ликува. В момента сте тяхно рекламно лице. Създавате им обаятелен образ, който биха желали да запазят, та данъкоплатците да не се оплакват на конгресмените си, че космическата програма гълта голяма част от парите им, особено колосалните й проекти, финансирани от държавния бюджет, вместо средствата да бъдат похарчени за приютяване на бездомните или спасяване на секвоите.

— Много сте изчерпателен, мистър Бърчмън, но едва ли всичко това има някакво значение, тъй като скоро се оттеглям от НАСА.

— Което ме кара да изтъкна каква трябва да бъде най-важната ви грижа — вашето бъдеще. Към която и област да се насочите…

— Все още не съм мислил по въпроса.

— Уважавам правото ви. Но приемете един съвет: не усложнявайте положението си с грешката, която правите сега — каза той и силно щракна с пръсти. — Създали сте си имидж на национален герой. Предполагам, че сте доволен от предимствата, които ви носи тази слава?

Чийф мрачно кимна.

— Вие сте талантлив човек, полковник Харт. Интелигентен. Ценна стока на свободния пазар. Но нека бъдем откровени. Досегашната ви кариера на астронавт ще бъде главното, на което ще разчитате, за да получите престижна работа. Освен с таланта и чара си, именно с това бихте привлекли интереса на кандидата, готов да плати най-висока цена. Ако имате благословията на НАСА, успехът ви в бъдеще е гарантиран. Но замесите ли се в скандал преди пенсионирането си, това ще ви струва скъпо и прескъпо — всеки ден, до края на живота ви. — Бърчмън замълча и си пое дъх, преди да продължи: — Не зная какъв театър са разиграли двете близначки снощи. И защо са се разменили. Всъщност не ме интересува. Единственото, което искам да узная от вас сега, е дали има за какво да се безпокоя при този разпит на Лоусън.

— Не.

Адвокатът упорито се взира в Чийф няколко мига, след което се отпусна на стола си с явно облекчение.

— Чудесно. Сега чуйте основните правила: не казвайте нищо, без да са ви попитали. Абсолютно нищо. Бъдете пестелив на думи. Не предоставяйте подробности. Не споделяйте нищо, което няма връзка с убийството на тази жена. Разбрахте ли?

— Да.

Бърчмън се отправи към вратата, но спря, преди да даде знак на другите да влязат.

— Просто проявявам любопитство. Когато влязохте тук, разбрахте ли, че жената, с която сте се запознали, не е Мелина Лойд?

Чийф поклати глава.

— Толкова удивителна ли е приликата помежду им?

— Не можете да си представите.

 

— Мелина, ще седнете ли?

Лоусън подържа стола й и тя безмълвно благодари. Когато всички се настаниха, детективът се обърна към Кристофър Харт.

— Вие не сте заподозрян, полковник Харт. — Замълча в очакване на някаква реакция. За негова изненада, Чийф остана спокоен и Лоусън добави: — Носите доста по-голям номер обувки от човека, оставил следи под прозореца на жертвата.

Кристофър Харт стисна зъби. Въпреки че седеше далеч от него, тя забеляза раздразнението му от злобния намек на Лоусън, че стъпките са единственото, което го елиминира като заподозрян. Но бе твърде умен, за да се хване на въдицата.

След разговора на четири очи с адвоката си Харт се държеше различно. Беше по-сдържан. Освен това изглеждаше по-спокоен. По-рано сините му очи имаха тревожен израз и издаваха силни чувства. Сега бяха непроницаеми. Все така ярки, но студени.

— Всичко, което искаме от вас, полковник Харт — каза Лоусън, — е да ни разкажете за последните часове на Джилиън Лойд.

Чийф с неохота даде знак на детектива да продължи.

— Какво точно искате да знаете?

— Кога я видяхте за първи път?

Разказа им за запознанството си с нея, а след това за пресконференцията и банкета.

— Дори за миг не бих предположил, че Джилиън не е медиен ескорт, мис Лойд. — Погледна Мелина и каза: — Справи се като професионалистка.

— Сестра ми имаше много способности. Ако обичате, наричайте ме Мелина.

Той кимна и продължи разказа си за вечерта:

— След банкета тя ме откара обратно до хотела.

— Никъде ли не спряхте по пътя?

— Само на едно място. Помолих я да купим пакетирани „такос“. Тя уважи желанието ми и обясни, че е длъжна да изпълнява молбите и прищевките на клиентите си. Така ли е, Мелина?

— Да.

Джем заговори за първи път, откакто отново бяха влезли в стаята:

— За бога, не може ли да прескочите тази част? Искам по-скоро да стигнем до връзката е надписите по стената.

— Надписи?

Чийф погледна Лоусън, очаквайки обяснение. Детективът хвърли гневен поглед към Джем.

— Ако не възразявате, мистър Хенингс. — Напомни на Джем, че предупреждението за ареста все още е в сила и отново се обърна към Чийф: — Поръчали сте „такос“ за вкъщи?

— Да.

— Къде ги отнесохте?

— В стаята ми в „Меншън“.

— Джилиън е дошла с вас в стаята ви?

— Да — спокойно отвърна той. — Взехме две порции. Призна, че и тя е гладна. Хапнахме на ниската масичка в апартамента ми.

— Нямаше ли свободни маси в ресторанта?

Чийф не можа да сдържи раздразнението си:

— Исках да пийна нещо. В заведението не се продаваше алкохол. Пих бърбън, в случай че искате да знаете и това. Един.

— А Джилиън?

— Също.

— Колко дълго остана при вас?

— Вечеряхме. Не си спомням в колко часа си тръгна.

— Видял ли я е някой да излиза?

— Не зная. Не я изпратих. Може би трябваше.

Тя видя Бърчмън да му хвърля предупредителен поглед, но едва ли някой от другите го забеляза. Лоусън продължи да разпитва:

— Значи хапнахте. Изпихте по един бърбън. Какво друго правихте?

— Разговаряхме.

— Разговаряхте значи. — Лоусън смръщи вежди, сякаш напрегна ума си да визуализира сцената. — Там, до масичката?

— Защо не изречете въпроса, който се изкушавате да ми зададете, Лоусън?

— Добре. Спахте ли с нея?