Сандра Браун
Размяната (19)

Деветнайсета глава

— Чай?

— Понякога пия, за да се отпусна.

— А опитвала ли си бърбън?

— В комбинация с болкоуспокояващо?

— Още по-добре.

— Ще видя дали имам.

Излезе от стаята. Докато бе сам, Чийф разгледа обстановката. Спалнята бе уютна, обзаведена с женски вкус, но нямаше нищо натруфено. Бе подредена, но не прекалено строго. На нощното шкафче бе поставена снимка на близначките в рамка. Той стана от фотьойла, взе я и погледна двете усмихнати лица.

— Можеш ли да ни различиш?

Мелина се върна с две високи чаши.

— Не. Благодаря.

Поколеба се, преди да му подаде едната.

— Не искаш ли?

Чийф взе чашата.

— Не, не мога да ви различа. И благодаря за питието.

— Моля.

— Значи прие предложението ми.

— Това ми отне по-малко време, отколкото да приготвя чай. — Кимна към снимката. — Аз съм отдясно.

Чийф отново погледна двете лица, поклати глава и промърмори:

— По дяволите!

Закрепи рамката върху нощното шкафче и отново се настани на фотьойла. Мелина седна на ръба на леглото и облегна глава на таблата, но остана загледана в снимката.

— Все още не съм изживяла скръбта си.

— Не си имала време.

— Така е, предполагам.

— Ще те връхлети изведнъж. Неочаквано. Сякаш върху теб се стоварва тон тухли. Ще осъзнаеш, че си е отишла завинаги. Тогава ще скърбиш.

— Говориш така, сякаш си го преживял. Загубил ли си някой близък?

— Майка си. Преди седем години. Беше мъчително.

— Когато родителите ни починаха — почти един след друг, — с Джилиън взаимно си помагахме да превъзмогнем мъката.

— Само двете ли бяхте? Нямате ли други братя и сестри?

— Само двете. Сега останах сама. — Замислено прокара пръст по ръба на чашата. Когато срещна погледа му, попита: — А баща ти?

— Жив е. — Нямаше какво да добави по въпроса и навярно усетила това, Мелина престана да любопитства. След продължително мълчание, което бе знак, че темата за скръбта е изчерпана, той отбеляза: — Странно положение, Мелина.

— Защо? Съгласна съм с теб, но защо смяташ, че е странно?

— Обикновено когато имам късмета да бъда в спалнята с красива жена и силно питие, не разговаряме за смърт и неразгадани мистерии.

Тя се усмихна, но насила.

— И за мен вече нищо не е нормално. След убийството на сестра ми всичко се промени.

— Тогава ще ме разбереш, когато ти кажа, че откакто се запознах с Джилиън, след като двете сте се разменили, животът ми се превърна в кошмар.

Изправи се като ужилена. Голият й крак се подаде и Чийф престана да се пита дали е облечена с нещо под халата. Гневно остави чашата си на нощното шкафче и застана срещу него.

— Знаеш ли какво ми хрумна току-що? Че всичко това нямаше да се случи, ако не беше ти?

— Права си. — Спокойният му тон я изненада. Беше очаквала да започне спор. След тази реакция не можа да каже нищо. — Успокои ли се? Готова ли си да ме изслушаш?

Мелина ядосано се отпусна на леглото и скръсти ръце пред гърдите си. Чийф учтиво попита дали да й налее още питие. Тя поклати глава.

— Добре — започна той. — Да изложим всичко, което знаем, да преценим нещата от всички гледни точки и да опитаме да стигнем до изводи. Съгласна ли си?

— Защо правиш това? — попита го. — Онзи ден в участъка ясно показа, че не желаеш да се замесваш, че си безучастен наблюдател и че колкото по-скоро се отървеш, толкова по-добре.

— Отначало наистина мислех така. Не исках да бъда въвлечен в бъркотия, за която нямам никаква вина. Права си, беше егоистично от моя страна. Сега се чувствам различно.

— Защо е тази внезапна промяна? Заради заплахата за живота ти? Или съвестта ти е заговорила?

— Съвестта ми заговори — каза Чийф и се усмихна. Тя не му отвърна. — Добре, натяквай ми го, Мелина. Заслужавам го, след като се държах като идиот.

— Увърташ.

След кратко колебание той каза тихо:

— Не желая да споделям каква е причината да дойда тук.

— Има ли нещо общо с Джилиън?

— Отчасти. Всъщност свързана е главно с нея.

Не обясни по-подробно, но за щастие тя се задоволи със съкратената версия.

— Друго?

— Мисля, че онзи, който е поръчал убийството на Джилиън, се опита да убие и мен тази вечер. — Успя да привлече вниманието й. Тя наостри слух. Враждебността, която струеше от нея, не бе така силна, както преди малко. — Поне ме накараха да повярвам, че се канят да ме убият. Може би е тактика за сплашване.

— Значи признаваш, че си изплашен?

— По-скоро ядосан. Може би просто индианската ми кръв е закипяла, но няма да допусна негодниците, които се нахвърлиха върху мен в тъмнината, опитаха се да ме отвлекат и ме заплашиха със смърт, да се измъкнат безнаказано.

Тя се замисли за няколко мига и безпомощно тръсна ръце:

— Но убиецът на Джилиън е мъртъв, Чийф.

— Нима вярваш, че Дейл Гордън е действал сам?

— Струва ми се правдоподобно.

— Тогава защо беше пред дома му снощи?

Мелина изненадано зяпна.

— Минах оттам — продължи Чийф. — Около сградата все още имаше полицейска лента, но се отбих с надеждата да се убедя, че онзи болен тип е единственият виновен за смъртта на Джилиън. Видях те в колата ти. Така се бе загледала в ужасяващата бърлога, че дори не ме забеляза. Разбрах, че не съм единственият, който смята, че Лоусън е пропуснал нещо. Убийството не е било просто действие на смахнат нещастник.

— И аз отидох с тази надежда — призна тя. — Да проумея, че всичко е свършило. Да открия нещо, което би ме убедило в това.

— И?…

— Стигнах до същото заключение като теб, Чийф. Има още нещо. Не мисля, че онзи жалък негодник е действал сам. Предполагам, че е бил манипулиран.

— Мислиш, че някой е знаел за маниакалната му страст към Джилиън и се е възползвал от нея, за да го накара да я убие?

— Нещо подобно. — Отчаяно заудря с юмруци по матрака. — Но кой? Защо? Джилиън нямаше врагове.

Той пресуши чашата си. Нито питието, нито болкоуспокояващата таблетка облекчиха пулсиращата болка около окото му. Почувства, че клепачът продължава да се подува, въпреки че го притискаше с торбичка лед. Понеже не помагаше, я остави.

— Мисля си и за двамата индианци, които поискаха да разговарят с мен. — Разказа й за срещите си с Декстър Лонгтрий и Джордж Абът. Мелина го изслуша без коментар. — Абът е послушно куче, но Лонгтрий е вожд, със страховита външност. Член е на междуплеменния съвет, очевидно има голямо влияние и е доста заможен. Убеждаваха ме да се включа в сдружение, което основават. — Описа й целите на Организацията за защита на население на Америка. — Искат да стана техен официален говорител.

— Звучи страхотно.

— Напротив.

— Защо?

— Никога не съм участвал в начинания, свързани със съдбата на индианците. И никога не съм бил ничия марионетка.

— Мислиш ли, че целят да те превърнат именно в това?

Недоверието й го ядоса.

— Да! Опитаха се да ме притиснат и принудят да дам отговор веднага. Казах им да се разкарат. Учтиво и завоалирано. После Лонгтрий ми се обади, броени минути след разпита на Лоусън, и намекна за „неприятни обстоятелства“ и „проблеми с полицията“, които предполагал, че може би са ме накарали да променя решението си.

Това й бе достатъчно, за да разбере какво го безпокои. Замислено смръщи вежди и присви устни.

— Мислиш, че е възможно нападателите да са били изпратени от Лонгтрий?

— Мина ми през ум.

— Индианци ли бяха?

— Не зная. Казах ти, че носеха маски.

— Но няма логика, Чийф. Не биха искали смъртта ти. Нужен си им, за да бъдеш техен представител.

— Вече споменах, че може би просто са искали да ме сплашат. — Погледна я право в очите. — Но нямам обяснение за първия им ход.

— Първия им ход? — За миг очите й издадоха недоумение, след което тихо попита: — Убийството на Джилиън?

Чийф се приближи към леглото и седна срещу нея.

— Възможно ли е да са я използвали?

— Искаш да кажеш, да са я придумали да преспи с теб?

— Нещо подобно.

Тя отвърна с насмешка:

— Откачил си. Първо, никой не би могъл да я накара да преспи с когото и да било.

— Не твърдя…

— Второ, идеята да се разменим за онази вечер не беше нейна. Аз настоях. Обясних това на Лоусън, но ти не присъства на разговора. Аз предложих на Джилиън да се срещне с теб. Отначало не искаше и да чуе. Но по-късно й се обадих и я убедих.

— Защо накрая е склонила?

— Мисля, че е проявила желание да се запознае с теб. Или…

— Или какво?

— Нищо. — Тя извърна глава. — Не зная защо Джилиън промени решението си.

— Хайде де! — гневно каза той. — Нали твърдеше, че не сте имали тайни една от друга?

— Но и не предавахме доверието си.

— Сега това няма значение. Джилиън е мъртва.

Изведнъж я обзе ярост:

— Благодаря, не беше нужно да ми го напомняш. Всъщност искам да си тръгнеш. Веднага.

Изпита съжаление, когато видя в очите й сълзи, но я притискаше колкото, за да защити себе си, толкова и заради самата нея. Не по своя вина двамата се бяха замесили в нещо мистериозно и опасно. Трябваше да разбере какво е. Да се пребори с него, дори ако е неизбежно за миг да причини още болка на тази жена, която вече страдаше достатъчно заради смъртта на сестра си.

Обхвана раменете й.

— Мелина, възможно ли е Лонгтрий или някой друг да се е свързал с Джилиън между срещата ви на обяд и обаждането ти, когато се е съгласила да ме придружи?

— Да се е свързал с нея?

— Може би са я заплашили.

— Щеше да ми каже. Да се обади в полицията.

— Или са я примамили с пари?

— Намеците ти стават все по-обидни.

Чийф не отстъпи:

— Може би са накарали гражданската й съвест да заговори, убедили са я, че ще направи услуга на едно етническо малцинство.

— Не. Джилиън се занимаваше с благотворителност. Подпомагаше различни каузи. Но не е проявявала пристрастие към индианците.

— Преди да преспи с мен.

— Копеле!

Опита се да се отскубне, но Чийф не я пусна.

— Мелина, защо Джилиън промени решението си?

— Не зная!

— Знаеш — настоя той. — Защо склони да се срещне с мен онази вечер?

— Вече ти казах.

— Излъга. Защо сестра ти промени решението си?

— Заради ИО!

След вика й настъпи тишина, нарушавано само от учестеното им дишане.

— Какво е това, по дяволите?

— Изкуствено оплождане. Джилиън се подложи на процедурата същия ден. Пусни раменете ми, ако обичаш.

Веднага я освободи. Плъзна ръка по устните и брадичката си.

— Да, разбрах. Когато бяхме в полицейския участък.

— Това е доста далеч от версията ти за заговор на Лонгтрий, нали?

— Защо с Хенингс са посещавали клиника за стерилитет?

— Не и Джем. Решението да има дете бе изцяло на Джилиън. Опита да зачене от анонимен донор.

— Искала е дете, но не непременно от Хенингс?

— Така ми каза на обяд същия ден.

Чийф стана и закрачи, надявайки се движението да му помогне да подреди мислите си.

— Все още не разбирам какво общо има това с мен.

Тя прехапа долната си устна, сякаш се чудеше дали е разумно да продължава разговора на тази тема.

— Какво, Мелина?

— Предполагам… Но това е само предположение. Разбрано?

— Да.

Дълбоко си пое дъх:

— Двойките, които прибягват към изкуствено оплождане… — Чийф кимна и я подкани да продължи. — Експертите им препоръчват да имат сексуален контакт в същия ден.

Той я погледна, очаквайки обяснение. След като не го получи, сам направи извод.

— Разбирам. Полезно е от психологическа гледна точка. И за двамата партньори, но най-вече за мъжа.

— Точно така.

— Тогава защо Джилиън не си е останала у дома в онази нощ и не е преспала с Хенингс?

— Джем е стерилен. Вазектомия.

Смисълът на думите й го накара да почувства лека слабост. Отпусна се на дивана.

Вече е по-спокоен тон тя каза:

— Джилиън не те придружи с намерението да преспи с теб. Не би използвала някого по този начин, особено без неговото знание и съгласие. Но когато се прибра в онази нощ, сподели, че помежду ви е възникнало взаимно привличане. Поне тя е останала с впечатлението, че е взаимно.

Чийф кимна.

— Може би, на подсъзнателно ниво… напомням ти, че изказвам само предположение, което би могло да се окаже напълно погрешно, но може би дълбоко в подсъзнанието си Джилиън е решила, че си подходящ донор на сперма. — След секунда-две добави: — Въпреки че ако си ползвал…

Не се осмели да я погледне в очите.

— Ползва ли?

— Разбира се.

— Ясно.

— Тя не ти ли каза?

— Не и за това.

— Имах презервативи.

— Хм.

Обърна се и за известно време и двамата останаха мълчаливи. Тишината бе смущаваща и тягостна. Често бе разговарял за презервативи с приятели, още от ученическите си години, но никога не ги бе обсъждал с жена извън леглото.

Изпита огромно облекчение, когато Мелина отново заговори.

— Джилиън не е имала никакви задни мисли при срещата си с теб, Чийф — спокойно го увери тя. — Процедурата бе силно емоционално изживяване за нея. За да се отърси от напрежението в онзи ден, реши да излезе с теб, просто за развлечение. Именно затова ми хрумна идеята и бях толкова настойчива. За да отклони мислите си от изкуственото оплождане и дългия период на размисъл, довел до решението й. Запознали сте се. Помежду ви е пламнала страст. Изживели сте я.

— Това обобщава случилото се.

— Не е била част от голям заговор. Не е действала в полза на Лонгтрий или на когото и да било.

— Права си. — Чийф въздъхна, стана от дивана и уморено се отпусна на фотьойла. — Зная, че си права. Дори за миг не ми се стори, че е неискрена. Всъщност не го мислех. — Разсеяно издърпа краищата на ризата си от колана и потърка корема си. — Тогава до какъв извод стигаме?

— Гладен ли си?

— Какво? — Изведнъж осъзна, че е забелязала неволното му движение и каза: — Не, не съм гладен. Усетих болка.

Разкопча ризата и видя няколко тъмни петна по ребрата и корема си. Когато вдигна глава, срещна тревожния й поглед.

— Имаш натъртвания.

— Не са тежки.

— Джилиън ми каза, че си невероятно красив.

Чийф затаи дъх:

— Нима?

— Употреби точно тези думи.

Не можа да каже нищо в отговор. Не знаеше какво.

Погледът й се спря близо до токата му и това го накара да се почувства неловко. Смути се при мисълта, че Джилиън й е описала преживяванията си с него. Изгаряше от любопитство да разбере какво точно й е казала, колко подробен е бил разговорът им. Сигурно между сестри, дори еднолични близначки, съществува граница, отвъд която не споделят всичко за сексуалния си живот.

Въпреки че Мелина бе нарекла любопитството му детински наивно, би дал всичко, за да узнае каква оценка му е поставила Джилиън. „Страхотен“? „Некадърник“? Или убийственото определение, когато става дума за секс, „горе-долу“?

Стори му се, че цяла вечност остана загледана в колана му. Най-сетне вдигна глава и го погледна право в очите. Почувства, че страните му пламват. Навярно Джилиън не бе споделила с нея и това. Просто не можеше да си представи как казва: „Задоволих го с уста.“

Унесе се в еротичен спомен за първото от многото изживявания, които бяха имали в онази нощ. Изплува в съзнанието му, завладя го и неочаквано почувства възбуда.

Но Мелина му бе задала въпрос и знаеше, че трябва да отговори адекватно.

— Лоусън?

Какво ли бе казала за детектива?

— Преди малко намекна, че е пропуснал нещо.

— Наистина смятам така — потвърди той, доволен, че бе отвлякла вниманието му. — Безспорно е опитен и добър в професията си. Мисля, че подходи към случая с добри намерения. Но е твърде зает. Претоварен с работа и ниско платен. Бързаше да приключи случая и прие доказателствата твърде лековерно.

— Доказателства, които са твърде очевидни.

— Напълно споделям мнението ти. Дейл Гордън изглеждаше необичайно организиран за човек, който току-що е преживял психически срив и е извършил хладнокръвно убийство. Сякаш бе поднесъл всички улики на тепсия, така че и кръгъл идиот да стигне до заключението, че той е убиецът.

Ледът в торбичката се бе стопил, но му донесе известно облекчение, когато отново я доближи до отеклия си клепач. След миг Мелина му нанесе словесен удар:

— Е, може би ФБР ще хвърли светлина по въпроса.

Чийф неволно пусна леда:

— Обадила си се на ФБР?

— Не. Те ме потърсиха. Агентите ще пристигнат в девет часа. — Погледна часовника на шкафчето. — Можеш да останеш.