Хоан Мануел Хисберт
Загадката на остров Тьокланд (9)

Напрежение в открито море

Наистина „Дедал“ се беше оказал внезапно в обезпокоително положение — една от моторниците на Казацкян току-що бе открила местонахождението му в открито море срещу бреговете на Тьокланд.

В лодката на компанията пътуваха четирима мъже, навярно въоръжени. Сътрудниците на Корнелиус се намираха в териториалните води на острова. Там компанията имаше върховна власт по договор, сключен с правителството на Дондрапур. Следователно „Дедал“ можеше да бъде задържан и никой не би могъл да му се притече на помощ.

Разполагаме с малко време, докато се приближи моторницата, за да научим кои са членовете на групата (имената на пътниците на „Дедал“), която помагаше на Корнелиус отдалеко.

Норберт Дип — опитен спелеолог, световна величина по подземни изследвания.

Пиер Паоло Манцони — археолог, изтъкнат специалист в тълкуването на загадки, послания и надписи, принадлежащи на древни цивилизации.

Валентина Маркулова — професор по логика и превъзходна познавачка в областта на занимателната математика, езиковите загадки и първоизточниците на таланта.

Изидор де Маливерт — вещ криминолог и директор на прочута агенция за частни детективи.

Марлен Баумгартен — знаменит психолог и психиатър, специалистка по нервни разстройства, от каквото навярно страдаше мистър Казацкян.

Фулхенсио Фабрегас — разностранен спортист и борец, отличен алпинист и подводничар, запознат с най-необикновените техники за бой и персонална защита.

Минос Тахтер — специалист по микроелектроника и създател на прибора, който позволяваше да се осъществява връзката между Корнелиус и хората от „Дедал“.

Експедицията попълваше журналистът Натаниел Марис, когото вече познаваме, същият, който убеди останалите, че загадката на Тьокланд си струва приключението.

Те по един или друг начин бяха участвували в действията на Корнелиус като част от групата му. Ала никога дотогава не бяха пътували заедно. Предвид сложността на случая Тьокланд, опитът и познанията на всички можеха да бъдат от полза, за да се разкрие цялата тайна.

„Дедал“ се намираше близо до брега на мрачното островче, но отдалечен от обичайния път на моторниците, които плаваха за Дондрапур. Беше точно на противоположната страна, за да се избегне всяка възможна среща. Случайно или не, една от лодките на компанията, които патрулираха около Тьокланд, откри присъствието на съзаклятниците и се насочи право към тях.

За краткото време, с което разполагаха, изненаданите пътници пуснаха в действие плана за извънредно положение, предвиден с надеждата, че няма да става нужда да го прилагат. Те обявиха „маскировъчна уборка“, като скриха предавателните уредби, специализираната литература на борда, камерите за подводно снимане и всички материали и сечива, които, ако бяха намерени, лесно щяха да издадат предназначението на тяхната експедиция.

С бързи, но точни движения, те успяха да придадат на „Дедал“ горе-долу убедителен вид на развлекателно корабче, управлявано от няколко богати туристи, отклонили се от курса, които случайно проявяват любопитство в тези негостоприемни води.

Натаниел Марис се скри зад едно буре, понеже, ако го познаеше някой от хората на компанията, измамата щеше да излезе наяве веднага. Мушнаха се в бъчви Фабрегас и Дип, останали като резерва, ако положението стане опасно. Другите, напрегнати и угрижени, чакаха на палубата и се стараеха да изглеждат колкото се може по-усмихнати и равнодушни, все едно че нищо не се е случило.

Когато моторницата на компанията беше вече толкова близо, сякаш се готвеше да ги удари с носа си, тя внезапно изви и спря с десния борд до тях.

— Сигурно ще ни проверяват — прошепна Минос Тахтер така, че можеха да го чуят само приятелите му.

— Никой да не губи самообладание. Може да хвърлят само един поглед — добави Валентина Маркулова, като казваше половината от това, което си мислеше.

— Най-малкото ще ни заповядат да обърнем и да отплаваме оттук с пълна скорост — рече мрачно Минос Тахтер, най-черногледият в групата.

— Няма да се отърват толкова лесно от нас — подхвърли Изидор Маливерт. — Не можем да оставим Корнелиус сам. При всички случаи ще се престорим, че си заминаваме, а по-късно ще се върнем.

— Вижте, те са четирима. Гледат ни, сякаш сме мишени на стрелбище. Какво ли им дава този Казацкян, за да ги държи в такова покорство? — не разваляше доброто си настроение Манцони дори в най-лошите мигове.

Един от агентите на компанията взе мегафон, който бе скрит дотогава.

— Мистър Анастасе Казацкян, президент на Компанията наемател на повърхността и недрата на остров Тьокланд, има честта да ви покани днес в девет часа вечерта в лагера на островчето. Голямото уважение, с което е удостоен нашият президент от присъствието на такива знаменити пътници в териториалните води на компанията, може да се сравнява единствено с удоволствието вие да му окажете чест, като приемете гостоприемството му.

След като изкряска посланието, онзи тип изчака известно време, без да престава да ги гледа. Тримата му приятели вършеха същото, като угодливи пирати, готови за изненадващо нападение.

Накрая с по-мрачен и безличен глас, почти заповеднически, този с мегафона попита:

— Какъв е отговорът?

На „Дедал“ бе настанал смут. Поканата по всичко напомняше на клопка, миришеше на съблазнителна отрова. Можеха да дадат само стратегически отговор. Подир кратко съвещание със своите приятели Изидор де Маливерт взе думата.

— Разбира се, ние сме възхитени от поканата, макар че не знаем на какво се дължи тази чест, нито кой е знаменитият президент. Но винаги е приятно, когато пътуваш, да се запознаеш с най-известните личности на всяка страна…

Като прекъсна последните му думи, агентът на Казацкян им посочи пътя към малкия пристан.

— … там ще хвърлите котва в девет без четвърт и ще бъдете откарани в лагера с нашите коли. Молим за пълна точност, нашият президент е много строг в това отношение.

Тозчас, без да се размени между двата плавателни съда ни дума повече, моторницата се обърна и потегли с пълна скорост, оставяйки пътниците на „Дедал“ в море от съмнения.

— Това означава, че те знаят кои сме и какво правим тук — изпъшка Минос, леко разтревожен.

— Разбира се, нашето присъствие е било забелязано — потвърди Марлен Баумгартен. — Моторницата знаеше, че ще ни намери тук.

— Сигурно са засекли нашите сигнали с Корнелиус — пошушна Натаниел Марис, който в този миг напускаше скривалището си ведно с Фабрегас и Дип.

— Това е почти невъзможно — отсече Минос, докачен и угрижен. — Използуваме съвсем непривични честоти. За да ги прехванат, трябва да разполагат с невъведени още устройства, невъзможно е да ги имат на Тьокланд! Конструираните съоръжения са последната новост в свръхминиатюрната електроника, само няколко страни са способни да ги разработят, все още са официална тайна. Как Казацкян би могъл да има подобно нещо? Това е глупост!

— Да, но постоянният надзирател на правителството в Дондрапур, тази загадъчна личност, която никой не е виждал, може да разполага с някакво много мощно съоръжение — намеси се Фулхенсио Фабрегас.

— Въпреки всичко, уверявам те, без да съм го виждал — Тахтер искаше да премахне от своите уреди всяко засягащо ги подозрение, — то дори не може да помирише нашите вълни!

— Тогава как са научили, че се намираме тук? — попита Норберт Дип. — От острова не могат да ни видят, закрива ни хребетът му. Не са минавали ни хеликоптери, ни самолети, никакъв друг кораб не ни е пресичал пътя… Може би компанията има радарно устройство!

— Ако е само това, няма причина за тревога. — Вечният оптимист Натаниел все пак не забравяше, че той е виновникът за експедицията; ако нещата свършеха зле, нямаше да си го прости. — Единствено са открили нашето присъствие, но не могат да знаят на какво се дължи…

— Обаче ще се опитат да разберат. Странен човек като Казацкян е способен да подозира най-лошото. Възможно е като предястие преди вечерята да ни подложи на подробен разпит — наруши мълчанието си Валентина Маркулова.

— Те ни го напомниха — намираме се в техни териториални води. Дори биха могли да ни предадат на правителството в Дондрапур — подхвърли Манцони със страх, че всичко ще отиде на вятъра, преди да е настанал върховният миг.

— Не, похватът на Казацкян не е такъв. Сигурно той най-много е заинтересуван правителството да не си пъха носа в работите му — следвайки привичките на своята професия, Маливерт се мъчеше да внесе ред в новите данни. — Ще видите как ще се опита да разбере всичко сам, с помощта на копоите си. Само от тях трябва да се пазим.

— Сега вярвам, че трябва да се пазя от тях! Тези типове са готови на всичко, достатъчно е да ги погледнеш — все така неспокоен, Минос предаваше тревогата си и на останалите.

В течение на няколко минути те продължиха да обсъждат положението. Поканата беше уловка. Постоянният надзирател на правителството беше уплашен и не проверяваше нищо. Имаше ли възможност да отхвърлят неприятната вечеря, без да излагат на опасност Корнелиус? Ще могат ли да подновят връзката подир всичко това? Докъде беше готов да стигне мистър Казацкян? Да вдигнат тревога в Дондрапур, би могло да бъде погрешна стъпка, все още нямаха точни доказателства срещу компанията. Щеше ли Тьокланд да стане тяхна гробница?

Накрая, като обобщи всички мнения с помощта на опита си да прилага логиката към сложните въпроси, Валентина Маркулова набеляза план за действие през следващите часове.

— Пред нас е почти целият подиробед. После, предвид новите събития, ще решим дали да отидем, или не на срещата с мистър Казацкян. Отсега нататък ще действуваме с удвоена предпазливост, моторниците на компанията могат да се появят всяка минута. Няма да променяме местонахождението си, за да не събудим подозрение. Веднага ще пуснем в действие втората част от предначертания план, макар че предвиждахме да го направим по-късно. Натаниел, Фулхенсио и Норберт ще слязат от яхтата още сега. Те единствени могат да го сторят, тъй като хората от моторницата не знаят за присъствието им. Изидор ще ги придружи, за да се върне после с лодката, защото онези от острова биха забелязали, че я няма. Ако слезлите ги грози опасност да бъдат открити, указанието е да се разпръснат. Ако някой бъде заловен, ще настоява да го заведат при постоянния надзирател. Ако той не е на работа или е изчезнал, а положението е много сериозно, ще стреля със сигналния пистолет, който всеки от нас носи със себе си. Тогава останалите ще предприемат окончателно нападение. Нужно е обаче да не избързваме и да не се поддаваме на паниката — нашият главен неприятел. Трябва да се пазим от някое прибързано решение, за да не разкрием играта си преждевременно. Сполука на всички и нека това приключение скоро да има добър завършек.

Членовете на спешно събраната изследователска група се разшетаха отново, макар че повечето от тях не бяха свикнали на преки действия; възбудени бяха от силното влияние, което загадката на Тьокланд упражняваше над тях, и от общото желание да помагат на Корнелиус до краен предел на силите си.

Докато лодката с определените четирима пътници се отправяше към островчето със скалистия бряг, който се спускаше отвесно над водата, останалите на яхтата включиха отново предавателя и пратиха ново съобщение:

„Пречката преодоляна. Пречката преодоляна. Засега никакви спънки. На борда всичко наред. Подновяваме връзката. Съобщи положението. Край на предаването.“

Вместо очаквания отговор, по веригата за приемане се настани мрачно мълчание.

— Не отговаря! — забеляза ненужно Минос, защото всички си даваха сметка, че дешифраторът не отбелязва нищо.

— Повтори предаването два, три пъти, колкото е необходимо! — настоя Манцони.

„«Дедал» вика Корнелиус. «Дедал» вика Корнелиус. Съобщи положението. Край на предаването.“

Все по-начесто и по-настоятелно посланието се носеше в ефира. Нямаше и помен от отговор.

Преварвайки всякаква забележка от страна на приятелите си, Минос от своя гледна точка направи бърза диагностика.

— Не е възможно микропредавателят му да се е повредил. Има постоянен капацитет на действие при всякакви изпитания в продължение на пет хиляди часа. Нещо сериозно трябва да се е случило с Корнелиус.

— Настоявай, изпращай му съобщението всеки трийсет секунди — невъзмутимо рече Валентина.

— Да, но ако не отговаря? — Минос имаше определена слабост да смята всичко за загубено.

— Ако не отговаря — взе най-сериозно думата Марлен, — ако Казацкян е предизвикал някакво огромно нещастие, нека знае отсега нататък, че всеки, който опетни нашето миролюбиво приключение с кръв или смърт, накрая ще бъде стъпкан от собствената си лудост. Няма да си тръгнем оттук, докато по един или друг начин не бъде въдворена справедливост.

— Корнелиус си е Корнелиус, а освен това е и един от нас. Случи ли му се нещо, компанията ще отговаря пред света — извика, макар и без да губи контрол, Валентина, като че искаше да я чуят от острова.

Като добави нови черни краски към отчаяното положение, спокойният досега участник в действието, океанът, разтърси с първия си щурм разнебитения „Дедал“. Зараждащата се ярост на вълните и смрачаващото се навремени небе известяваха опасността от надигаща се буря.