Хоан Мануел Хисберт
Загадката на остров Тьокланд (11)

Опасното решение на Анастасе Казацкян

През това време обстановката на „Дедал“ бе непоносима. Непрестанните повиквания до Корнелиус оставаха все така без никакъв отглас. Разбушувалото се яростно море заплашваше да преобърне всеки миг яхтата. Изидор де Маливерт не се върна. Хората от яхтата сметнаха, че огромните вълни са му попречили и са го заставили да се присъедини към групата на Натаниел Марис. Нищо не знаеха за съдбата му — бързината, с която бе вкаран в действие планът за нахлуване, не позволи да бъде пренастроен главният предавател на друга честота. Нямаха никаква връзка с Тьокланд.

В тази съдбоносна минута Минос успя да хване неочаквано последния осведомителен бюлетин, предаван от радио Дондрапур във всекидневната му програма.

„… съвсем изненадващо публикуваното комюнике днес в пет часа подиробед Компанията наемател на повърхността и недрата на остров Тьокланд съобщи, че нейният президент мистър Анастасе Казацкян, подтикнат от наложителни съображения, се е видял принуден да закрие международния конкурс, провеждан под негово шефство. В такъв случай баснословната парична награда няма да бъде дадена никому. Вследствие на това пробните изпитания и приемането на кандидати са прекратени. Всички, които са добили право да участвуват и очакват да бъдат натоварени тази вечер на лодката, никога няма да заминат за Тьокланд.

Веднага след като новината на компанията бе разпространена, канторите й в Дондрапур бяха опразнени и затворени. Нейните служители са изчезнали и нищо не се знае за местонахождението им.

По тази причина не ни беше възможно да допълним съобщението с повече данни. Засега не се знае какво становище ще вземе нашето правителство относно престоя на постоянния надзирател в Тьокланд или относно другите страни на този въпрос.

Нашата предавателна станция ще дежури непрекъснато. Щом получим нови сведения и подробности, ще ви осведомим своевременно.“

— Давате ли си сметка? — възкликна Валентина Маркулова. — Часът на посланието на компанията съвпада почти напълно с времето, когато бе прекъсната връзката ни с Корнелиус!

— Голямата упоритост на Казацкян може да бъде пречупена само от непредвидено събитие, което той не може да контролира — рече Марлен, като влагаше огромно старание да изтълкува действията на президента. — Нещо много сериозно трябва да се е случило!

В този миг великанска вълна подхвърли „Дедал“ няколко метра над развълнуваното море, запращайки го после в бездна от разпенена вода. По чудо яхтата не се преобърна, но пътниците й се изпотъркаляха по пода, докато успяха да се хванат за нещо устойчиво.

Това може би беше последното предупреждение на морето, готово да ги погълне завинаги. Сред грохота, който предвещаваше подводен земетръс, четиримата мокри до кости „моряци“, като плюеха вода, стигнаха бързо до решение, наложено им от обстановката.

— Ако преди това не потънем, ще се подслоним в пристана — извика Манцони. — Щом стъпим на острова, ще видим какво може да се направи.

— Да, разбира се, ще ни посрещнат с отворени обятия, вместо вечеря, ще ни дадат „лека закуска“. По-добре да изпия цял литър солена вода, отколкото да опитам „ястията“ на мистър Казацкян — рече Минос, който явно се боеше повече от хората на Тьокланд, отколкото от жадния за корабокрушенци океан.

— Дори да нямаше буря, трябваше да отидем на всяка цена — уточни Марлен, вкопчила се в някакви въжета. — Закриването на конкурса и мълчанието на Корнелиус променят всичко.

— Сигурно се нуждае от бърза помощ. Трябва да се намесим, преди да е станало прекалено късно, макар и да разкрием по този начин играта си — добави Валентина Маркулова, като нарочно не спомена морските усложнения и даде последното, единствено възможно наставление.

И тъй вдъхновените изследователи, пристигнали в Индийския океан с намерението да приложат научните си знания и силата на въображението си в най-невероятното изпитание, обречени на отчаяна борба да оцелеят, започнаха своето сражение с вълните, с надеждата да не се издавят и в същото време — да помогнат приключението на Берцот да не завърши с гибелен край.

Ала бурята, стигнала най-връхната точка на яростта си, издигаше хиляди клопки между тях и целта им.

Точно в тези минути, чувствувайки се разнищен от неуправляеми сили, които нямаха нищо общо с Корнелиус и приятелите му, Анастасе Казацкян бе започнал в кабинета си трескава разрушителна работа.

Натрупало енергия, изнемощялото му тяло, изглежда, се готвеше за последната си битка. В една застрашително нарастваща клада той хвърляше всичките си планове, ръкописи и книжа.

Отвън, смутени и гневни, неколцина от хората му, чийто вид сега бе по-отблъскващ от всякога, спореха на глас, обаче не смееха да се намесят.

Вътре, задушен от топлината и пушека, без да прекъсва работата си, исполинският мършав президент шепнеше с горчивина, почти плачейки, незавършени изречения:

— … ако дойде страшният миг, невероятното зазоряване, денят на безкрайната прозрачност, нека стане наведнъж, без предварително известие, без страх и без страдание… може всичко да продължи известно време както винаги, без страхът от съмнението…

Лицето му вече не се променяше така внезапно. Сега той приличаше на старец, който е на границата на силите си.

— … всичко вече е загубено, направих всичко възможно, но не стигна… Корнелиус Берцот беше най-голямата ми и последна надежда… сега съм сигурен, жестоко и пагубно сигурен, че той никога няма да стигне дотам…

След като изгори книжата, Казацкян пристъпи към прага, като се опитваше да се измъкне от стаята, в която вече не можеше да се диша.

— … би могъл да бъде най-красивият миг в историята, денят на утвърждаването на нашия свят… можеше…

Когато вече се канеше да излезе, той видя, че вратата е обсадена — разбунтуваните мъже, които бяха спорили, му препречваха пътя.

Разгорещен и предизвикателен, от тълпата се отдели един мъж. Не носеше като останалите работна дреха, облечен беше във военна униформа, разкопчан и небрежен, със звездички на полковник от войската на Дондрапур. Виждаше се съвсем ясно, че е главният подбудител на размирицата. Той се нахвърли грубо срещу мистър Казацкян:

— Стига вече съзерцания и преструвки, стара лисицо! Тази комедия не може да продължава нито миг повече. Престанете да се правите на луд и кажете веднъж завинаги за какво сте дошли на Тьокланд или в противен случай…

Тонът му беше заплашителен. Не се шегуваше. Останалите типове мълчаливо подкрепяха дързостта на военния.

Изненадващо Анастасе Казацкян превъзмогна явната си слабост, гласът му се издигна и отекна оглушително над наглите думи на разгневения водач.

— Разбирам в известна степен неверността на моите хора, но вие, проклет глупако, сте единственият, който няма никакво право да иска нещо. Погълнете отровния си език, предател такъв! — изплющя като камшик отговорът. — Вашето правителство не ви е изпратило тук, за да насърчавате безсмислени бунтове, „господин постоянни надзирателю“! Вие трябва да наглеждате само как се спазва договорът, а в това отношение не е имало нарушение. Така че… назад!

Макар и изненадан от убедителния довод, подстрекателят изкрещя заповеднически:

— Това е последната ви възможност! Що за дяволии искате да измъкнете от острова? Залежи ли има скрити тук? Или съкровища, заровени от пиратите? Минерали с несметна стойност? Каквото и да е, кажете го най-после. Няма да постигнете своето, искаме си нашия дял. Говорете или ще ви убия тук на място!

По лицата на размирниците премина тръпка — мистър Казацкян бе избухнал в ужасяващ смях.

— Ха, ха, ха! Залежи, съкровища, минерали!… Кръгъл глупак, не си разбрал нищо. Нямаш и най-далечна представа какво се крие на острова. Никога не ще го узнаеш. А дори да го узнаеш, жалки заговорнико, никога то не ще стане жертва на твоите грабителски стремежи… Но да не губим повече време за низости, а да влезем в последното действие на великата трагична опера. Твоята задача на Тьокланд е приключена. Махай се от очите ми!

За изненада на всички мистър Казацкян така силно блъсна полковника, че го събори.

Когато безочливият представител на властта понечи да отвърне и измъкна револвера от кобура си, хората на президента, подчинени на необузданата сила на своя шеф, го обезоръжиха и укротиха.

През това време кладата в бараката бе угаснала, без огънят да се разпространи.

Размирниците навън поутихваха. Мистър Казацкян използува почивката, за да нареди на хората си:

— Това ще бъде последната ми заповед и е сигурно, че вие всички ще я изпълните, както е сигурно, че светът съществува. Трябва да успеем, ако все още стигнем навреме, Корнелиус Берцот да излезе жив от лабиринта. Не мога да позволя този проклет остров да погребе най-добрия от всички влезли в него! Напред!