Хоан Мануел Хисберт
Загадката на остров Тьокланд (6)

Морското пътуване на съзаклятниците

Недалеч от мястото, където обикновено хвърляше котва моторната лодка на компанията, една разнебитена стара яхта „Дедал“ чакаше с угасени светлини. Ала не беше празна. Ако човек се приближеше и погледнеше внимателно, можеше да различи на борда няколко човешки сенки, които по всяка вероятност стояха в напрегнато очакване.

Когато изпълни познатия ни вече обред, Корнелиус Берцот отиде на кей Изток–3 в Дондрапур и предаде, надлежно подписан, своя „Договор за изследване“ на двамата служители, които трябваше да го откарат в Тьокланд. Той отправи многозначителен поглед в пристанищния мрак, обгърнал „Дедал“.

Върху дебнещата яхта настана известно оживление, за съвсем кратко време на борда й проблесна светлина, сякаш съобщаваше нещо, и после угасна. Сигналът не остана незабелязан от Корнелиус, макар че той не показа да го е видял. Продължи да върви подир своите придружители, които явно не бяха забелязали нищо.

След малко моторницата на компанията напусна пристанището. Няколко минути по-късно, все още с угасени светлини, „Дедал“ се плъзна крадешком по мазните и тъмни води.

Когато излязоха в открито море, повредената яхта привидно изостави преследването на хората на Казацкян и взе малко по-друг курс. Ала всеки добър познавач на тези географски ширини изобщо не би се усъмнил, че макар по различни пътища, двете лодки се насочват към Тьокланд, огромната призрачна скала в Индийския океан.

Берцот пътуваше сам. Не можеше да се каже, че двамата намръщени и мълчаливи типа му бяха истинска дружинка. Той не попита нищо. Отлично знаеше, че кандидатите, които минаха с него през червената завеса, са попаднали един по един в опасните клопки и мигновено са били отстранени от строгите надзиратели. Чувството за другарство го накара да съжалява, че не може да им помогне, но до известна степен обстоятелството спомагаше да се проведе смелото начинание, което трябваше да осъществи ведно с пътниците на „Дедал“.

Докато Корнелиус мислеше за голямото усилие, което ще се изисква от него, за да премине лабиринта, и се унасяше в дрямка от кроткото полюшване на лодката, в Тьокланд неописуемият създател на лабиринти мистър Анастасе Казацкян, напълно буден и впил поглед в океанската чернилка, очакваше човека, който пристигаше да превземе крепостта, пазителка на неговата тайна.

Нощното пътуване преминаваше спокойно и никой не можеше да предвиди бедствието, което щеше да разтърси мъгливото островче. Унасяйки се в сън, в онова състояние на тревожна дрямка, когато нито спиш, нито си буден, Корнелиус си спомняше някои от решителните събития, които предхождаха осъществяването на тази експедиция — двайсет и два дневната отсрочка, събитията извън Дондрапур и Тьокланд, — двата основни случая в тази история непосредствено след като журналистът Натаниел Марис обяви, че се предава при първото му влизане в лабиринта.

Като съпроводим Корнелиус в спомените му, ще уловим и останалите пътеводни нишки на неговото приключение.

Намираме се в кабинета на Корнелиус Берцот в Париж. Току-що е получил телеграма и я чете:

ВИДЯХ ТЬОКЛАНД — НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ТВЪРДИ НЕЩО, НО СЕРИОЗНИ ПОДОЗРЕНИЯ — СМЯТАМ НАЛЕЖАЩА ТВОЯТА НАМЕСА — ЩЕ ИЗЛОЖА ПЛАНА ЛИЧНО — ПРИСТИГАМ УТРЕ — ПРЕГРЪДКИ — Натаниел Марис

Корнелиус е изненадан от посланието, но веднага започва да действува. Запътва се към телефона и звъни на няколко души. Всъщност на всички, с които говори, казва едно и също:

— Обстановка за възможно разкритие на случая Тьокланд, опитай се да спреш всякаква работа в близките дни. Трябва да бъдем подготвени, ако се наложи да тръгнем. Марис ще бъде тук утре и ще може да ни обясни всичко.

На следващия ден същата сцена. Берцот и още няколко лица изслушват току-що пристигналия Натаниел Марис. Естествено разговорът се води около вълнуващото пътуване до Дондрапур и Тьокланд. Той вече завършва:

— … Напуснах, защото знаех, че рано или късно ще се натъкна на непреодолими препятствия и така може би щеше да бъде пропиляно много ценно време. От друга страна, вече бях видял достатъчно, за да имам известни предположения… Е, това е всичко. Как ви се струва?

Тук присъствуват Берцот и Марис. С появяването на Корнелиус в тази история някой сигурно бе си помислил, че става дума за журналиста, скрит зад нова личност. Не, Берцот е действително лице, също както Марис, само че не толкова познат на широката публика. Освен това всичко, което написа за своя живот и прадедите си в заявката за приемане, е вярно. Поне вярва в това, смята се за истински наследник на голям род търсачи на приключения.

— Тук се крие нещо. Сигурно е — решително отвърна Корнелиус. — Казацкян лъже или най-малкото не казва цялата истина. Не се съмнявам, че създаването на лабиринта е било за него бленувано начинание. Но щом се е впуснал в него, щом е искал да се усамоти на такова далечно и неприветливо място, наистина трябва да има други сериозни причини.

— Той би казал, че се е настанил на Тьокланд, за да използува естествения подземен лабиринт като рамка на своя замисъл — обоснова се Марис.

— Да, възможно е да го каже. Но изглежда малко вероятно. Можеше да намери много други лесни места за осъществяване на своята идея, включително и в Европа, места, много по-достъпни за големия наплив от посетители, които той казва, че очаквал след конкурса — намеси се Корнелиус. — Сигурен съм, че има нещо в Тьокланд, нещо, чието естество не мога да си представя, което е развързало налудничавите замисли на мистър Казацкян.

— Аз съм на същото мнение — потвърди Натаниел. — Само едно нещо е ясно относно желанията му: той се надява преди всичко да намери някой човек, само един, който да е способен да премине успешно лабиринта. За Казацкян това е жизнено необходимо. В непрекъснатите промени на изражението му винаги се процеждаше страх да не би този щастлив участник в конкурса да пристигне твърде късно. Така да се каже, неговата загриженост е зависима от някакъв съдбовен срок, който може да изтече всеки миг.

Подир тези думи се въдвори тягостно мълчание. То бе нарушено едва когато някой попита:

— Получи ли се вече поверителната справка?

— Да, тук е — отвърна Корнелиус. — Макар че не добавя нищо ново към известните ни вече неща, ще ви я прочета за всеки случай:

„КАЗАЦКЯН, АНАСТАСЕ ГЕОРГИ. Последният потомък на много голям род търговци на произведения на изкуството и старинни вещи. Англичанин от турски произход. Единствен наследник на огромно състояние и притежател на една от най-големите частни сбирки от старинни предмети в света. Неженен, близки роднини няма, сега е на седемдесет и две години. От шест години не ръководи лично сделките си в Англия, упълномощил е за това свои доверени сътрудници. Враг на славата и привърженик на неизвестността, той е съвсем малко познат извън специализираните кръгове. След като изоставил строго професионалната си дейност, направил продължителни пътешествия по различни части на света. В сбирката му от старинни вещи има истинско съкровище от много ценни книги и ръкописи, произведения на изкуството, мебели и механични играчки.

Приятелите му знаят за голямото му влечение към загадките, йероглифите, шифрованите послания, гатанките, кръстословиците, логическите задачи, ребусите и т.н., макар че до неотдавна споменатата дейност бе смятана само като едно от любимите му забавления. Понастоящем, изглежда, се е заел със създаването на лабиринт загадка с непознато устройство, като за целта е основал необичайна по същността си компания.

Сегашното му парично състояние е почти катастрофално — като последица от разходите за направата на лабиринта. До този момент е продал голяма част от художественото съкровище, завещано му от прадедите, подтикнат всъщност от неотложните си нужди. Изглежда немислимо, че ще може да изплати дори пет милиона долара, сумата, която е предложил като награда в международен конкурс, уреден от ръководената от него нова и странна компания, в случай че откаже да продаде и последните предмети от сбирката си. Въпреки неколкократните му опити, той явно не е получил нови заеми, тъй като чудатият и неразбираем характер на сегашната му дейност събужда само недоверие в банковите учреждения. Откакто протича споменатият конкурс, той е преустановил всякакви постъпки от този род и живее самотен в наетото островче Тьокланд, проверявайки лично пристигането на участниците в конкурса.

Според донесените оттам слухове, общото му здравословно състояние изглежда доста разклатено, а умственото му състояние се намира под съмнение.

Всички предвиждания сочат неговото приключение да завърши с пълен и унизителен банкрут. В кръговете на големия европейски капитал се смята, че за кратко време е пропилял огромното си състояние, завладян от безсмислени планове и мечти. Само една малка част от общественото мнение, групирана около списание «Имажинасион», вярва, че в намеренията му може да има известна доза истинска гениалност или практическо значение.

 

Агенция за поверителна информация

Таен монетен агент, С. А.“

— Добре — рече Марис. — Готов ли си да набележиш някакъв план? Смяташ ли, че си струва труда да опиташ?

— Да. Всички тук сме решили да вземем участие.

Останалите присъствуващи на сбирката кимнаха утвърдително.

— Налага се да включим още някого в групата. Отнася се за толкова „специална“ работа, че сигурно ще са ни нужни всякакви специалисти — продължи Берцот.

— Подготвителната работа не трябва да ни отнеме много време. Най-много след три седмици се налага да отпътуваш за Тьокланд, ако преди това не настанат други събития — добави Марис.

— Да, смятам, че ще успеем. За всеки случай, преди да предприема пътуването — пошегува се Корнелиус, — ще трябва да мина през пробните изпитания… освен ако не ме освободят както тебе.

— Още не знам защо го направиха — сподели Марис. — Мисля, че Казацкян поиска да ме използува за нещо…

На това място спомените на Корнелиус, потеглил най-накрая за Митичното островче, дадоха път на съня и бяха прекъснати. Верни на хода на събитията, ние също няма да настояваме. Нека оставим самите събития в своето неумолимо развитие постепенно да разкрият каква е стратегията на Берцот, Марис и останалите съзаклятници, за да постигнат една почти невъзможна цел — да разбудят загадката на Тьокланд и да изследват великолепието на неговия погребан лабиринт.