Илейн Кейн
Ариел (7)

Глава 7

Ариел бе спала малко през нощта. Бе стискала ръце в безсилие и направила добре отъпкана пътека между стола и леглото си. В един безбожен час бе поискала да си направи баня, бе легнала неподвижно в огромната вана и накарала чувството си за безсилие да напусне изтощеното й тяло, докато накрая бе завладяна единствено от мисълта за сън. Най-сетне, почти на зазоряване, тя се измъкна от прохладната вана. С още влажна кожа, Ариел пусна турската кърпа на купчина върху килима и се хвърли в леглото, като се унесе в неспокоен сън.

Сега, въпреки ярката слънчева светлина, която подсказваше, че денят преваля, тя все още бе изтощена, обзета от летаргично неразположение, сякаш покрита от дебело, вълнено одеяло. Кожата й бе така подута и чувствителна от продължителната изтощителна баня, че дори ръчно изработените набори на завивките й се струваха груби. Ариел се насили да отвори подутите си от сън клепачи, изстена, претърколи се и зарови лице в пухената възглавница. Не би могло да има по-лош кошмар от това, което се случи снощи.

Как бе могла да позволи на Кристофър Стонтън да я измами толкова лесно? В нощта на бала не й бе дал никаква друга възможност, освен да му се довери. Иначе трябваше да застане лице в лице с бухареца. Но като се обръщаше назад, по-скоро би рискувала с ужасните черни стражи, отколкото да се остави в измамните ръце на английската отровна змия! Тя бе сгодена за човек, чието сърце със сигурност бе студено като камък. Човек, който щеше да я отведе далеч от любимите места, докато най-голямото й желание бе да остане тук. Бе сгодена за лъжец, мъж, който не чувстваше никакви угризения от измамата, който всъщност й се наслаждаваше.

За неин най-голям ужас образът му изпълваше въображението й, но това не бе образ на плъзгаща се змия с играещ поглед. Това бе съчетание от мускулесто телосложение и заряд от енергия, които се излъчваха от него като съчетание на две противоположни сили. Сили, които причиняваха в Ариел буря, която бе плашеща и вълнуваща едновременно. Със срамна яснота тя си припомни тръпката, предизвикана от обгръщащите я ръце, и екстаза от прегръдката му. Почти можеше да чуе собствените си издайнически стонове на наслада.

Тя безмилостно отхвърли настрана предателските мисли. Мъжът, който я бе купил на цената на портокали и кожа, нямаше нищо общо с тези неща. Ездата до езерото, срещата им в градината, дори спасяването й от бухареца на бала, всичко това бе част от нейното падение. Той бе създал погрешен образ за себе си. Човек, който не съществуваше. Не бе търговецът с лекото чувство за хумор, когото бе намерила за неотразим. Под смайващо красивата кожа той бе едно от най-низшите животни. Докато я утешаваше с разбиране и си позволяваше волности с нея, той се бе присмивал на доверчивата й природа.

Тя мразеше Кристофър Стонтън.

Студеното, грубо поражение, което бе започнало да сломява сърцето на Ариел предишната нощ, се разрасна, заличавайки топлотата, която веднъж бе почувствала към него. Тя преглътна конвулсивно и отпрати безмълвна молитва на благодарност към Язид за това, че я предупреди. Лорд Стонтън, роптаеше тя наум, не бе по-различен от баща й — английски благородник с титла. Какво друго бе той, освен един лъжец и измамник, който бе изоставил бременната си жена в непозната страна? Майка й я бе уверила, че баща й наистина се грижел за тях. Често я уверяваше, че умрял при опит да се върне при тях. Но потайните слухове, които се разнасяха по коридорите и зад вратите, говореха друго на Ариел. Никакви кораби не бяха нагазвали във водите, никакви чужденци не бяха нападани и задържани срещу откуп, нито дори безмилостна средиземноморска буря не бе вилняла през месеците след раждането на Ариел, която да изхвърли египетския кораб в пристанищата на Танжер или Сале. Той бе тръгнал да види пирамидите и казал, че ще се върне навреме за нейното раждане, но — подобно на Кристофър — бе излъгал.

Тя затвори очи в отчаяно желание да бъде някъде другаде и някак, ако можеше, да избегне тази невъобразима съдба. Докато лежеше сред разхвърляните завивки след безсънната нощ, си спомни обещанието на Язид и духът й някак се повдигна. Тя провеси крака от леглото и с малко повече целеустременост, отколкото бе притежавала миг преди това, се подготви за деня. Първо ще видя султана, си каза тя с упорита решимост. С молбата ми и влиянието на Язид той сигурно ще може да бъде разколебан. Но ако трябва да направи това, бе нужно да побърза. Последните няколко седмици мула Мохамед бе по-зает от обикновено. Вероятно трябваше да чака с часове, докато успее да привлече вниманието му.

Наметна халата, който лежеше срещу крака на леглото, прекоси стаята и отвори капаците на прозорците. Слънцето обля всичко и оживи помраченото й настроение. Ариел се придвижи до гардероба и точно вадеше една раковинено розова туника с харемските панталони, които вървяха към нея, когато се вмъкна Чедила, която носеше поднос, а след нея плътно я следваше Рима.

— Сложи халата си и ела да хапнеш — каза Чедила. — Трябва да ядеш.

Ариел погледна без ентусиазъм към подноса с пресни смокини, като продължаваше да държи дрехите си. До малката кана с козето мляко с каймак и чинията с покрития с коричка и приготвен с билки хляб върху подноса стоеше кана с ментов чай, но нищо не я съблазни. Усмихна се на Чедила с израз на съжаление.

— Не мога да ям. Трябва да видя веднага султана.

— Не мисля, че това е възможно — предупреди я Чедила, като постави малка ваза с цветя до закуската на Ариел. — Дворецът е с главата надолу. Съмнявам се, че дълбокомъдреният ни султан ще се срещне с теб тази сутрин. Така че имаш повече от достатъчно време.

— Нещо може би не е наред с английския договор — дръзна да изрече с надежда Ариел и погледна настрани към Чедила.

Тя сви рамене в отговор.

— Това не е моя работа. Нашият мула ще се погрижи за всички възникнали проблеми. Моята работа е да се грижа за теб и възнамерявам да направя това с помощта на Аллах.

Ариел разтърка слепоочията си с раздразнение.

— А ти, дете мое, се нуждаеш от време, за да приемеш волята на Аллах, преди да се срещнеш с други хора.

— Ако имаш предвид онзи ужасен брачен договор, няма да слушам и дума за това — твърдо заяви Ариел, а главата й започна да я боли от безсънната нощ.

Чедила взе туниката от отпуснатата й ръка и я подаде ловко на Рима.

— Ще ми липсваш, дете на моето сърце. Но съм изпълнена с радост при знанието, че най-накрая ще намериш своето място в живота.

Ариел я погледна гневно, но предаността в очертаните с черен грим очи на Чедила изразяваше любов за цял живот. Внезапно сълзите, които не бе могла да пролее през нощта, рукнаха надолу по бузите й, когато се размекна в утешителната прегръдка на Чедила.

— Какво ще правя? Бях изиграна и използвана, и…

— За какво говориш, дете? Няма нищо, заради което да се чувстваш така объркана. — Ръката на Чедила очертаваше ритмични кръгове по гърба й.

— Всичко ме кара да бъда объркана — подсмръкна Ариел на рамото й.

Гласът на Чедила звучеше като успокоително припяване, когато я примамваше към леглото.

— Легни си, дете мое. Нуждаеш се от почивка. От време.

Ариел искаше да й каже, че Язид ще се погрижи за нея, че трябва да говори със султана и че с всеки изминал момент съдбата й безвъзвратно и окончателно се решаваше. Но тялото й се бунтуваше срещу желанията. Тя жадуваше за удобството на леглото, прохладните, съблазнителни завивки и успокояващото докосване на ръката на Чедила, която нежно я масажираше, премахвайки напрежението, което бе обхванало тялото й.

— Почивка… — мърмореше успокоително Чедила.

Миризмата на сгорещени масла проникна до ума й и тя се предаде на изтощението си. Нуждаеше се от почивка. След това щеше да бъде способна да мисли по-ясно.

Но докато се носеше на ръба на съня, една мисъл продължи да я преследва. Чедила грешеше. Аллах не би запланувал това за нея. Никога не би пожелал да я отдели от Ел Беди. Това не беше негов план; това бе план на Кристофър Стонтън. Раменете й се свиха от гняв и ръцете на Чедила се придвижиха умело по тях, като прогониха реакцията с нежните масажиращи върхове на пръстите.

Кристофър лъже, си мислеше тя, като се плъзгаше все по-близо до сладката забрава на съня. Искрящи сини очи и секващо дъха красиво лице й се усмихваха от света на сънищата. Той говореше, но думите му бяха подхванати от бриза и отнесени. Образът се разми и лицето се промени. Очите, които гледаха към нея, бяха зелени, не сини. А лицето, макар и все още красиво, бе по-тъмно. Нюансирано в маслинено кафяво, а не в бронзово. Язид, си помисли тя, носейки се на границата на съня. Язид я държеше и успокояваше. И сега можеше да чуе какво й казва.

— Довери ми се, Ариел.

Тя се усмихна.

След това отново лицето на Кристофър.

— Довери ми се.

Бризът се засили, като без предупреждение се превърна в сироко, пясъчна буря в ужасни размери. Образите в съня й се завъртяха и смесиха, докато се превърнаха в неясни очертания. И след това изчезнаха. Не остана нищо, освен бурята бушуваща около нея в един свят, където нямаше нищо познато. Струваше й се, че сирокото ще продължи безкрайно, преди да се унесе в черния сън от изтощение.