Илейн Кейн
Ариел (4)

Глава 4

Кристофър изчака останалите мъже да изчезнат в прохладната тъмнина на конюшнята, след това се обърна към Ариел, която се присъедини към него пред кабинката на Сироко. Тя беше облечена в свободни памучни панталони и алена роба на кралската гвардия. Бялата тъкан на панталоните й беше натикана в меки кожени ботуши, а черният пояс, който опасваше туниката, подчертаваше стройната й фигура. Снежнобял тюрбан увенчаваше главата й и придаваше завършен вид на целия този маскарад. Облечена в ярдове памук, тя беше толкова хубава, колкото и в леката копринена наметка, когато я видя да танцува.

— Казах, че трябва да се подготвиш за яздене, а не да се облечеш за пътуване в пустинята — подразни я добродушно той.

— Да не би да смяташ, че трябваше да дойда с евнуха си, Зиад, и да обявя на султана, че съм решила да се покажа на сцената? — попита раздразнено тя. — Това би било равносилно на молба да бъда затворена в стаите си, докато не се омъжа. Сега, ако има да ми казваш нещо, моля те, направи го, преди да е дошъл някой.

— Именно затова предложих да пояздим.

Ариел му хвърли ядосан поглед.

— Нямам кон, мистър Стонтън.

— Можеш ли да яздиш?

— Мога. Макар че минаха доста години, откакто майка ми ме взе за последен път на езда — каза тя неуверено. — Може и да съм забравила по-голямата част от това, което знаех.

— Ще си го спомниш много бързо — изрече Кристофър с раздразнителна самоувереност. Конярчето изникна като по чудо, изгледа бегло Ариел и се затича да изпълни нарежданията на Кристофър да оседлае някоя по-кротка кобила.

— Преди малко говореше с принц Язид — започна Ариел, неспособна да потисне интереса в себе си. — Как го намираш?

— Смятам, че е избухлив и незрял — заяви откровено Кристофър.

Ариел вирна гордо глава.

— Някой ден Язид ще стане султан и с основание смята, че султанът може да се държи по подобен начин. Не е ли същото и с вашия крал Джордж?

— Не до такава степен — отвърна натъртено Кристофър.

— Язид не може да не бъде такъв, какъвто е. — Ариел махна с ръка. — Майка му е вложила в него грандиозни идеи, още от детските му години. Тя трепери над него и не позволява на никого да забравя, че той ще стане султан. Вероятно знаеш, че майката на султана обикновено разполага с голяма власт, и Дайва жадува за нея.

Когато тя се обърна, за да се качи на коня, Кристофър я повдигна и я сложи на върха на оседланата бяла кобила.

Тя го изгледа учудено.

— Мисля, че се познаваш доста добре с човека, който е наставникът на Мароко.

— Един доста строг наставник.

Ариел му хвърли объркан поглед.

— Не се шегувам, мистър Стонтън. Ние сключихме сделка и бих искала да знам дали изпълни своята част от нея. Това е всичко. Сега, ако нямате нищо против, не можем ли да намерим някое място, където да поговорим на спокойствие.

— Както желаете, лейди Ариел. — Кристофър се метна на арабския жребец, доведен от момчето, и подкара встрани от Ариел, която се насочи към главния път.

— Заблуди ли те моят маскарад? — попита тя след минута мълчание.

— Ни най-малко.

Ариел направи обидена детска физиономия.

— Добре тогава, опитах се да си пусна брада и мустаци, за да завърша маскировката си, но не успях. Мисля, че ако разполагах с малко повече време, щях да приготвя някоя подходяща отвара, която да ми помогне в решаването на проблема.

— И това щеше да бъде истинско престъпление. Нищо не трябва да скрива лице като твоето. Нито воал, нито, разбира се, брада. Освен това — добави той нежно — очите ти винаги ще те издават.

Ариел се обърна настрани и се зае с оправянето на дългите алени пискюли, които украсяваха юздите на кобилата.

— Познаваш ли добре Мохамед Ел Язид? — попита внезапно Кристофър. Мускулите на гърба му се напрегнаха неконтролируемо, докато чакаше за отговор, и той се намръщи вътрешно. Какво значение имаше за него как се отнася Ариел Ленъкс към принца? След тази вечер той нямаше да има какво повече да каже на Ариел. Единственото нещо, което ги свързваше сега, бе взаимното желание да се освободят от това смехотворно споразумение, което щеше да доведе до един доста нежелан брак. Трябваше още тази сутрин да й каже, че „херцогът“ се е съгласил да отхвърли предложението на султана, и да приключи с цялата тази история.

В действителност обаче не можеше да направи това. Поне засега Кристофър не беше говорил още с Мохамед Бен Абдулах по този въпрос. Проблемът трябваше да бъде обсъден тази вечер, а единственото нещо, което султанът не обичаше, бе промяната в разписанието му за деня. Когато Мохамед обсъждаше достойнствата на конете, трябваше да се говори само за коне. Не можеше ей така да заговориш изведнъж за брак. Кристофър дори не беше сигурен защо настоя Ариел да поязди с него. Той все още нямаше отговор на въпроса й. Погледна я с ъгълчетата на очите си. Въпреки неопитността си, тя седеше на коня толкова гордо и уверено, като всеки берберин воин. Неволна усмивка се плъзна по устните му. В своята самоувереност тя бе още по-прекрасна. Чувстваше се истински привлечен от нея. Не можеше да го отрече. Защо да не й се наслаждаваше, щом имаше пълната възможност да стори това.

— Израснала съм заедно с Язид. Но аз съм само една жена, а той е престолонаследникът. Нямаше много време да се занимава с мен — каза Ариел. — Той и Сюлейман са единствените деца на султана, които са по-възрастни от мен, и когато майка ми пожела да получа образование, аз се обучавах с техните наставници — разбира се, отделно. Всъщност не съм ги виждала, откакто майка ми почина. А сега те са мъже и едва ли ще бъде редно да ги виждам често. Макар че — добави Ариел след кратка пауза — преди не повече от месец видях Язид в библиотеката на султана. Не мисля, че ме позна отначало, а след това не откъсна поглед от мен. Получи се доста неудобно. Не знам защо ти казвам всичко това — внезапно се осъзна тя. — Дори не трябва да бъда тук. И нямаше да бъда — добави тя, като се втренчи в Кристофър, преди нарочно да извърне очи встрани, — ако това не беше абсолютно необходимо.

Косата й, събрана под тюрбана, само подчертаваше финия овал на лицето й и красотата й разпали пламъка на желанието в стомаха на Кристофър. Погледът му се спря на лебедовата й шия и изведнъж му хрумна, че едва ли има по-подходящо място от това за една пламенна целувка. Точно в този момент тя се обърна, за да го погледне, и в очите й пролича тревога.

— Говорихте с херцога, нали?

— Знам какъв ще бъде отговорът му. Но нека намерим някое по-закътано място, за да обсъдим това. — Тези полуистини започваха да не се харесват на Кристофър. Трябваше да й каже кой е и да приключи с всичко това.

— Можем да свърнем по пътя за горичката пред нас — му каза Ариел, като посочи към линията от дървета, които започваха точно пред тях. — Отвъд нея има едно място, където можем да спрем. Спомням си го от времето, когато яздехме с мама.

Кристофър не отговори. Той се бореше със съвестта си.

— Обичате ли портокали? — попита Ариел с нотка на гордост, когато навлязоха в горичката. Тя се простираше докъдето стигаше погледът им.

— Всеки англичанин би дал царски откуп, за да притежава горичка като тази — каза Кристофър и отхвърли настрани предмета на вътрешния си спор със себе си. — Моите стоки са специално опаковани, заковани в сандъци и обвити с меки подложки. И въпреки това портокалите пристигат в Лондон смачкани, а понякога и развалени. Малко са тези лондончани, които някога са виждали истински портокал.

— Търговец ли сте? — попита Ариел с внезапно избликнал интерес.

— Отчасти — отвърна Кристофър. — Макар че повече не плавам на корабите си.

— А, разбирам.

Кристофър имаше отчетливото усещане, че тя бе разочарована от перспективата да се окаже обикновен капитан на товарни кораби.

— Притежавам цяла флотилия от кораби — продължи той, като едва се сдържа да не се ухили. — Ако се заема с управлението на един кораб, останалите капитани ще престанат да бъдат внимателни.

— В такъв случай наглеждате всичките си кораби? — попита тя, сякаш се опитваше да закотви в съзнанието си образа за неговата работа.

— Това вършат моите надзиратели и менажери.

— Тогава с какво се занимавате вие! — попита тя с известно съмнение.

— Карам всички да си вършат работата, а аз преговарям за пласмента на стоките, които корабите ми носят на борда си.

— Но сега сте в Ел Беди, за да помогнете за сключването на търговския договор?

— Да — отвърна безгрижно Кристофър.

— Следователно ще се върнете в Англия веднага щом херцогът откаже да се ожени за мен.

— По всяка вероятност договорът ще бъде ратифициран и без този брак — предположи той.

— Ако везирите не успеят да се отърват от мен с помощта на този договор, те никога няма да се съгласят на него. Мохамед няма да позволи да се надигнат недоволни гласове. Мирът между племената е нестабилен и не може да бъде подложен на рискове.

Кристофър се замисли мълчаливо върху тази информация. Бяха прекосили портокаловата горичка и сега минаваха през серия от малки паркове. От едната страна минаваше дълга стена от жив плет и Ариел насочи коня си към един малък отвор в него.

Когато се оказаха от другата страна на плета, пред тях заблестя едно кристалночисто езеро, широко около четиридесет метра. Около него цъфтяха дървета и се носеше пролетно ухание. Меките пастелни цветове на дърветата се отразяваха в спокойната вода. От едната страна изкуствен водопад падаше на каскади в езерото. От другата страна се намираше един уютен павилион.

— Тук всичко е толкова прекрасно, колкото си го спомням — пое си дъх Ариел, докато попиваше чудната гледка.

Кристофър я погледна и кимна. Тя едва ли знаеше предназначението на този уединен павилион с водопада и езерото, помисли си той. Скочи от жребеца и я свали леко на земята, като остави конете да пасат по килима от есмералдова трева. Ариел тръгна пред него и го поведе направо към павилиона. Тя влезе под купола му и го пресече към по-близката до езерото страна, където три мраморни стъпала слизаха право във водата.

Кристофър я наблюдаваше как седна на горното стъпало и започна да смъква първо единия, а след това и другия ботуш. Тя нави памучните си панталони до коленете и откри прекрасно оформени и леко загорели крака.

Кристофър тъкмо си представяше гледката на загорелия от слънцето цвят на кожата и над гази част от краката й, която бе открила, когато тя свали тюрбана си и го захвърли до ботушите. Плитката й се измъкна от затвора си като бронзово въже. Ариел повдигна ръце към тила и прокара пръсти през дебелите букли, бавно наклони глава назад и ги освободи. Той стоеше замръзнал над нея. Споменът за това, как се намираше в прегръдките му, изплува в съзнанието му и дланта на ръката му внезапно закопня за нежната й кожа. Всяко нейно движение бе съблазнително и очарователно, макар той да знаеше, че жестовете й са абсолютно невинни, че тя не желаеше да прибавя жарава към огъня на желанието, който бушуваше в него.

Всичко в природата му крещеше да я вземе в прегръдките си и я притисне към себе си, да я остави да види силата, която нейната красота и съблазнително очарование пробуждаха в него. Никога през живота му една жена не бе вдъхвала такова желание в него, никога никой не бе изпитвал силата на волята му по такъв влудяващ начин. И той беше готов да й каже, че е свободна от опасността да се омъжи за него! Как можеше да направи това и да задоволи едновременно глада си по нея? Той въздъхна и отстъпи на по-сигурно разстояние до арката на павилиона.

Ариел потопи крака в кристалночистата вода, наслаждавайки се на освежаващата прохлада, и вдишваше опияняващото благоухание на цветоносния въздух. Тя се усмихна на Кристофър, който бе станал необичайно тих.

— Този рай е построен от мула Исмаил като място за срещи — изрече тя и му преразказа историите, които майка й бе съобщила. За първи път от осем години излизаше от двореца и се забавляваше неимоверно.

— Разказват, че той имал над петстотин наложници и почти толкова деца. Винаги когато купувал някоя особено красива наложница, уреждал да я доведат тук за първата й брачна нощ. Не мога да си представя нищо по-хубаво от това да бъдеш тук по залез-слънце, с цветовете, които падат във водата, и шума от водопада, който бърза да се съедини със спокойствието на езерото, със силните ръце, които те притискат… — Ариел изведнъж млъкна и се изчерви, когато съобрази колко по детски вероятно изглеждаше в очите му. Тя погледна към Кристофър. Очите му се бяха стоплили до среднощно синьо и той я наблюдаваше с плашеща я напрегнатост.

— Мечтаеш ли за подобна среща, Ариел? — попита я той с дрезгав глас.

— Не. — Тя се обърна и се загледа в езерото, отказвайки да срещне погледа на хипнотизиращите му очи. Не искаше да повтаря грешката си от предната нощ. — Кажете ми за херцога — помоли тя, като смени темата. — Съгласен ли е с моята молба?

— Да.

Тя се осмели да надзърне към загорялото му лице и за свое облекчение откри, че странното напрежение се бе стопило, макар очите му все още да бяха тъмни и замечтани.

— Ще се закълнете ли в това?

Кристофър кимна.

— Херцогът смята, че трябва да убедим султана и неговите съветници да подпишат договора без този брак, защото подобно на теб, Ариел, той не е заинтересуван от политически брак по сметка.

— Няма ли нужда от моите имения, или от престижа, който моето име може да му донесе? — Кристофър се засмя и Ариел го изгледа раздразнено. — Султанът ми каза, че притежавам имения и къщи с голяма стойност по цяла Англия и че перспективата за брак с графиня, която освен това е и повереница на великия султан, ме превръща в добра партия за всеки англичанин.

— Прибери си ноктите, малка тигрице — изсмя се той. — Не исках да те обидя. Но домът Ейвън е много древен. Самият херцог има повече имения, отколкото би желал. А що се отнася до парите — продължи той и на лицето му падна тъмна сянка, — женитбата за пари е най-лесното нещо за него. Можеше да го направи преди много време, но не е такъв човек.

— Сигурно го харесвате — каза тихо тя.

Кристофър отново се засмя. Този път обаче в гласа му прозвуча цинизъм.

— Понякога не съм съвсем сигурен кой всъщност е той. — Той спря за момент. — Защо съветът няма да одобри договора без този брак?

Ариел сви рамене.

— Той прилича на договорите с Франция и Америка: търговско споразумение, което предполага взаимноизгодна размяна на стоки. — Кристофър кимна и Ариел продължи. — Султанът смята, че тези договори са много благоприятни за Мароко. Казва, че трябва да си сътрудничим с другите страни, ако искаме Магреб да процъфтява.

— А везирите?

— Тяхното мнение зависи от племенната им принадлежност. Съществуват много различни мнения.

— А какво смята Язид?

— Не знам какво мисли Язид за договора — отвърна тя и наклони замислено глава на една страна. — Но той не е съгласен със султана, че можем да процъфтяваме чрез търговия. Чух случайно как спорят по този въпрос. Язид твърди, че Мароко трябва да презира останалите страни. Той казва, че те ни правят по-слаби.

— А какво мислиш ти, моя очарователна политичке? — попита Кристофър с лукава усмивка.

— Не знам достатъчно, за да ви отговоря — отговори Ариел и се изчерви.

— Нямаш ли определено мнение за политиката на настойника си?

— Мисля само, че е прав, докато Язид е — как да се изразя? — неопитен — промълви Ариел след дълга пауза. Не искаше да критикува Язид, макар че в течение на последните години едва ли бе разменяла повече от няколко думи с него. Изпитваше почти сестрински чувства към него. От друга страна, не биваше да позволява на никого, особено на човек от чужда делегация, да смята, че не зачита мнението на престолонаследника. — Уверена съм, че след няколко години той ще се доближи по-плътно до позицията на султана.

— Не съм много сигурен, че принцът заслужава подобна лоялност, Ариел, макар че те поздравявам за нея. Не е толкова често срещано явление някой да е способен да види недостатъците на чуждия характер и да му ги прости.

Затоплена от нежните нотки в гласа му, Ариел се вгледа в опустошително красивото лице на Кристофър, след това насочи поглед встрани, към златните рибки, които храбро играеха около пръстите на краката й. Нещо я предупреждаваше, че трябва веднага да стане и да си тръгне. Кристофър бе сдържал обещанието си и бе убедил херцога да се откаже от брака, като й върне свободата. Нямаше повече неща за казване, както липсваше и особена причина да се разнежва от прохладния допир на водата.

Но слънцето все още бе високо в небето, а можеха да минат още осем години, преди да се върне отново при езерото на срещите. Точно сега Кристофър й напомняше за султана с начинът, по който я разпитваше за нейните мисли и проявяваше интерес към това, което правеше. Щеше да й хареса, ако Кристофър Стонтън й предложеше още едно следобедно пътешествие. Но той беше англичанин и неверник. Колко добре беше, че днес пътищата им се разделяха и никога нямаше да се кръстосат отново.

Сърцето на Ариел подскочи, когато пръстите на Кристофър погалиха страната й. Дори не беше забелязала, че е напуснал мястото под арката и бе коленичел до нея. Очите му отново бяха станали тъмни и напрегнати.

— Мисля, че е по-добре да демонстрираш лоялността си към някого, който би те уважавал в същата степен. Някой, който би могъл да ти покаже истинската магия на това място.

Ариел разбра, че той се готвеше да я целуне отново. Освен това долавяше смътно, че нещо повече от усещането за неговите устни, прилепнали до нейните, я привлече към него и я накара да приеме целувката му въпреки предишното й решение. Той беше красив и остроумен, и този следобед я бе накарал да се почувства ценна, така както никой друг не го бе правил от смъртта на майка й. Скоро той щеше да си отиде — ако не утре, то вдругиден. Ариел желаеше да се опива от спомена за този следобед. Желаеше целувка, която да не е част от сделката. Целувка, която да е истинска. И погълната от среднощните дълбини на очите му, тя разбра, че тази целувка ще бъде истинска.

Тя положи ръка на ръкава му, когато той я взе в прегръдките си и повдигна лицето й към себе си, жаден да опита отново вкуса на целувката й. Погледът й срещна неговия и Ариел помисли лениво, че в очите му се отразяваха дълбоките преживявания на човек, който е на ръба да се отдаде на безкрайно сладко мъчение. Беше изтъкан от противоречия. Здрави жили и мускули. Меки като кадифе сини очи. Енергичен, смел и искащ. Нежен, топъл и очароващ…

След това устните му докоснаха нейните и всички мисли отлетяха, прогонени от нежната топлина на устата му.

Ръцете на Ариел се обвиха около врата му. Връхчетата на пръстите й докоснаха косата му и се заровиха дълбоко в копринената й мекота, докато тялото й приемаше очертанията на неговото тяло. Допирът му възпламени огъня на желанието в нея и тя се разтопи в неговата горещина, приемайки нова форма подобно на разтопен восък. Беше същото като предишната нощ. Тя беше отровена от него. Едната целувка се превърна в хиляди. Той покриваше лицето й с тяхната топлина. Очите й. Веждите й. Чувствителното място, където челюстта й срещаше раковината на ухото.

В нея се зароди един неопределим подтик. Възбуждащ. Опияняващ. Всепоглъщащ. Миглите й трептяха като крилца на пеперуда, когато целувките му обсипваха врата й. След това устните му отново потърсиха нейните, този път по-настойчиво. Езикът му сновеше по зъбите й, опипваше вътрешната страна на устните й, след това се втурваше навътре, възбуждаше езика й и пораждаше нови усещания, които разтърсваха тялото й в конвулсии. Той прибра езика си и й позволи да навлезе в неговата уста. Тя го последва охотно. Пламъкът нарастваше, подхранван от емоциите, които той й бе разкрил, и се издигна до неимоверни висини, подсилван от търсещата му уста, учестеното му дишане и нежните стонове, които той издаде, когато тя смело промъкна отново езика си в неговата уста. Желаеше топлината на неговото тяло да се смеси с нейната, да диша заедно с него, да бъде обладана от миризмата му, която поглъщаше уханието на черешовите цветове и прохладата на водата в краката й.

Пръстите му галеха косата й, докато другата му ръка се движеше по нежната закръгленост на хълбоците й, притискаше я към него и скоро достигна до пояса. Връхчетата на гърдите й се втвърдиха в предусещане на неговия допир. Той откъсна устата си от нейната, когато разтвори джелабата и откри пълните й, твърди гърди.

— Съблазнителка. — Думата прозвуча като насечен шепот в устата й. Целувките му се спускаха по-ниско, като следяха очертанията на врата й. Езикът му очерта линия по раменете й, а ръката му сграбчи гърдите й. След миг устата му се затвори над стърчащото връхче на гръдта й. Тя простена от неописуемото удоволствие и притисна главата му към себе си с цялата сила, на която бе способна. Той го дразнеше нежно, след това го засмука и — една след друга — трескави тръпки разтърсиха тялото й.

— Моля те — прошепна тя през бушуващата в нея емоция. — Моля те, недей.

Кристофър я погледна с помътнели очи и бавно се отдръпна от нея.

Внезапен студ прониза Ариел, когато един тъмен дъждовен облак закри слънцето. Тя все още гореше и внезапният вятър посипа тялото й със студени иглички. Оправи дрехите си и постави пояса на мястото му. Как можеше да се чувства толкова прекрасно, и само миг по-късно — толкова отчаяна? — питаше се тя, като се опитваше да успокои дишането си. И защо мъжът, който запали този бушуващ огън в нея, сега седеше до нея с пръсти, заровени в косата си, там, където преди малко бяха нейните, и с такова изражение на лицето, сякаш бе срещнал смъртта си?

— По-добре е да се връщаме — каза Кристофър, като кимна към натрупващите се черни облаци.

Ариел се съгласи мълчаливо и започна да обува ботушите си. Докато навиваше косата на главата си и умело увиваше дългия бял плат, като по такъв начин възстановяваше очертанията на захвърления тюрбан, Кристофър пазеше зловещо мълчание. Тя привърши с тоалета си и се насочи към кобилата си. Почувства, че Кристофър се намира зад нея, но се метна в седлото, преди да успее да й предложи помощта си. Разочарована и ядосана, Ариел обърна кобилата и се запромъква през кипарисите, без да го чака.

Кристофър сви устни в тънка линия и възседна коня си. Той лесно настигна Ариел и заязди мълчаливо край нея. Беше действал като последния глупак, си каза ядосано той. Откраднатата целувка вчера бе просто акт на любопитство, и само по себе си това бе вече нещо лошо. Но да се предаде на очарованието на Ариел днес, когато се готвеше да откаже предложението на настойника й, бе нещо много повече от глупост.

Само да не беше толкова невинно съблазнителна, мислеше си той, като се взираше в клоните на портокаловите дървета, които вятърът бе започнал безмилостно да шиба. Как можеше да не осъзнава, че представлява огромна съблазън за него, докато стоеше с голи крака и с водопада от злато, който се спускаше по гърба й? Той смяташе само да й съобщи решението на „херцога“ да не се жени за нея. Вместо това се лиши от малкото останал му разум заради вкуса на целувките й. Вкусът на желанието, на което тя бе отвърнала с пълна сила.

Ариел бе посрещнала неговите ласки с неочаквана страст. Все още усещаше допира на бедрата й до тялото си, нежната закръгленост на задните й части в ръката си и начина, по който езикът й го влудяваше със стремителните си търсения. Толкова я желаеше тогава, че нямаше да се спре пред нищо.

И тя щеше да го последва.

Нещо му подсказваше именно това.

Единствено неговото колебание я изплаши. Иначе в този момент той вече щеше да излива семето си в нея.

Кристофър изстена и прогони мъчителната картина от съзнанието си. Стисна челюсти в безсилна ярост, когато първите дъждовни капки забарабаниха по лицето му. Това беше невъзможно! Той не искаше да се ожени за нея. Беше й казал — при това бе дал честната си дума, — че херцогът на Ейвън ще отхвърли предложението на султана. Поведението му бе доста незряло. Беше позволил на собствените си желания да надмогнат чувството му за здрав смисъл, една волност, която Кристофър никога не си бе позволявал. Подобни отстъпки водеха само до нещастия, нещо, в което много пъти бе имал възможност да се убеди.

Небето се раздра като разпран мях. На няколко крачки пред него Ариел гонеше кобилата си в галоп към конюшните. Кристофър я гледаше как се отдалечава и придържаше нервния си жребец, когато светкавица разцепи потъмнялото небе, последвана от застрашителния трясък на гръмотевицата. Изля се истински потоп, който се сипеше безмилостно върху коня и неговия ездач. Кристофър стоеше на едно място, възправяйки решимостта си срещу развилнялата се буря. Желаеше Ариел Ленъкс, не можеше да отрече това, а и тя го желаеше.

Но той не можеше да си позволи това. Не и на цената, която искаше султанът.

И Ариел, разбира се, също не го искаше.

Това няма да се случи повече, закле се той, когато още една светкавица разцепи почернялото небе. Тази вечер щеше да каже на султана, че няма да има никакъв брак, и неговата златна съблазнителка завинаги щеше да изчезне от живота му. Кристофър дръпна юздите, обърна жребеца по посока на двореца, и кон и ездач се понесоха напред като един, готови да избягат поне от дъжда.