Илейн Кейн
Ариел (6)

Глава 6

— Получихте вашия договор — отбеляза Кристофър, влизайки в салона на покоите на чичо си. Той пренебрегна смущението в погледа на Робърт и преди да си наложи маската на държавен служител, си сипа прилична доза бренди.

— Не ми казваш, че си се съгласил с женитбата? — попита недоверчиво Робърт.

— Забелязва се изненадата ти, Робърт. Мислех, че в твоята област това е строго забранено.

— Всеки политик има своя момент. Но като оставим това настрана, мисля, че и двамата можем да очакваме поздравления — отговори Робърт. Той си наля бренди и вдигна чашата. — За договора! Ще се хареса на крал Джордж. А аз очаквам да срещна маркизата. — Отпи глътка от питието си и добави: — Преди години срещах майка й няколко пъти в Лондон.

Робърт успя някак да пропусне начумерения поглед на Кристофър при тази реплика.

— Истина ли е?

— Откъде по друг начин знам за това, че повереницата на султана е подходяща за теб? Лейди Каролин беше зашеметяващо красива. Нейните очи имаха най-необикновения цвят — почти златни, както аз ги наричам, — и тя напълно завладяваше сърцето на всяка подходяща партия за женитба през онзи сезон.

— А баща й?

Робърт премигна, спомняйки си:

— Евън Ленъкс беше мечтател. О, той беше красив дявол, какъвто трябваше да бъде, за да избяга тя с него. Но аз винаги съм мислил, че той не е истински мъж.

— Какво означава „тя избяга с него“?

— Родителите й не одобряваха тяхната връзка. Имаха доста по-големи планове за Каролин, а Ленъкс не беше бог знае каква партия, като изключим външния му вид.

— И така, те избягаха?

— Мисля, че според историята, която чух, са се оженили в Денвър и веднага след това са отплували за Европа. Вероятно са планирали да прекарат там медения си месец, докато родителите й се примирят с женитбата. Обаче нямаха шанс. Ленъкс убеди Каролин да пресекат пролива и никой от тях не се завърна.

— Тя е останала тук — отбеляза Кристофър, съобщавайки му историята, която знаеше от Ариел. — Какво всъщност се е случило с него?

Робърт поклати глава:

— Не зная. Около тях имаше много предположения. Носеше се мълвата, че Каролин е тук и е родила дете. Родителите й нито потвърдиха, нито отрекоха. Когато бяха разпитвани без заобикалки за нея, те казваха, че дъщеря им е мъртва.

Кристофър издаде звук на отвращение. Неговият собствен баща бе направил нещо също толкова коварно. Понякога английската аристокрация не бе нищо повече от куп егоистични тирани. Би могъл да преброи на пръсти истинските благородници сред тях. Робърт и Ан, както и неговата майка, се числяха към тях. За нещастие на Ариел нейните родственици не притежаваха тази привилегия.

— Добре, ще имаш късмета да я видиш утре. Надявам се ти и Ан да я забавлявате на вечеря.

Робърт се усмихна:

— Ще ни бъде много приятно.

Беше минало полунощ, когато Кристофър се завърна в стаята си, задоволил любопитството на Робърт с много съкратена версия на сърдечната му промяна. Той отвори вратата и намери Фатим спящ на стол пред огъня. Кристофър прекара пръсти през косата си, прекрачи берберина и го раздруса да се събуди.

— Ще поставиш на изпитание търпението на Аллах, братко — намръщи се Фатим замаяно. — Препусках ден и нощ, за да стигна до султана. После ти ме влачи из палата и ме остави да те чакам, докато отново се зазори. Моята майка нямаше да бъде доволна от теб, ако чуеше това.

— Кажи й, че ще потърся прошка от Аллах заради обида на сина й, Фатим. Но лично аз се съмнявам, че няколко безсънни нощи ще ти причинят трайна вреда.

— Ще видим, братко мой. Сега, надявам се, причината, поради която ме лиши от почивката ми, си заслужава цената, която аз платих. Какво каза султанът? Ако мога да помогна по някакъв начин, трябва да ми кажеш. Запомни! — каза той, когато усмивката се върна на лицето му. — Дължа живота си на теб и трябва да ми предоставиш всяка възможност да ти се отплатя. Такъв е законът на исляма.

— Боя се, че ще трябва да ми останеш длъжник за малко повече, Фатим. Моята работа не е опасна за живота. Ще се женя.

— Ай! — събуди се напълно Фатим, като удари с длан челото си. — Моите сестри сигурно ще поставят главата ми на поднос заедно с овчето месо, когато се върна вкъщи! Моето сърце е изпълнено с радост за теб, братко, въпреки че не мога да повярвам на твоите думи. Коя е жената, пленила сърцето на моя английски брат? Каква връзка има това с нашия велик султан Мохамед Бен Абдулах?

— Чувал ли си за лейди Ариел Ленъкс, султанската повереница? — попита Кристофър, учуден от собствената си гордост при това съобщение.

— Английската султанка? — по мургавото лице на Фатим се разля наслада. — Разбира се! Кои не е седял на огньове край палатки, през изпълнени със звезди нощи, и не е разменял истории за мистериозната английска султанка. Казват, че красотата й съперничи на слънцето. Тя е злато и бронз, и е толкова недосегаема, колкото шепа от топлия пясък на Сахара. — Той прекоси стаята и прегърна Кристофър. — Тя ще стане добра първа жена за теб. Като втора жена, не. Твоята първа жена би направила живота ти непоносим с ревността си.

— Тя ще бъде моята единствена жена, Фатим. Но тя все още не знае за женитбата ни.

— А, това е част от договора, който изработихте! Добра сделка, приятелю. Ние получихме дрехи и муниции, твоят крал получи кожа и плодове, а ти получи хубава жена. Довери ми се, няма да разглася твоето доверие на никого. Но трябва да обещаеш да я вземеш със себе си, когато дойдеш да посетиш майка ми — добави той радостно. — Моето най-чудесно възмездие ще бъде да видя лицата на сестрите ми, когато съобщиш, че взимаш за жена английската султанка.

Кристофър поклати глава.

— Имаш обещанието ми, Фатим. А сега нека двамата с теб поспим. Можем да приключим този разговор сутринта, преди да се прибереш у дома.

— До тогава, братко мой — каза Фатим с последна прегръдка. — Аллах Акбар! Има само един бог, и той е Аллах! — провъзгласи той, като излезе гордо от стаята със завъртане на бялата джелаба.

— По-добре би било да ми придаде малко вдъхновение утре — каза Кристофър в празната стая. Въпреки обясненията си на Робърт и Фатим, той все още трябваше да измисли задоволителен начин да каже на Ариел, че той е херцогът на Ейвън и че е променил решението си относно женитбата с нея.

 

Ариел постави върху коленете си обърната надолу книгата в кожена подвързия. Тя беше изоставила преди час всеки опит за сън. Лицето и съкрушителната мъжественост на Кристофър Стонтън преследваха мислите й, като правеха съня й, а сега дори и четенето й невъзможни. Тя се сгуши решително по-дълбоко в креслото си и се върна на същата страница от „Хиляда и една нощ“, която бе започнала преди половин час. Но приказката не можа да охлади мислите й.

Султанът от Шехерезада постоянно приемаше лицето на красивия англичанин, докато тя помисли, че ще изкрещи от липсата на контрол върху собствения си ум. Ариел захвърли нетърпеливо книгата и отиде до балконската врата.

Тя се облегна на отворената врата, галена от студения нощен полъх. Локвите от следобедния дъжд се отразяваха на лунната светлина и тя погледна в черното безоблачно небе и мислено намираше звезда по звезда от познатите съзвездия. Погледът й се насочи към Орион, най-любимото от всичките й съзвездия. Тя обичаше легендата за силния воин, с блестящия му, украсен със звезди колан, провесен ниско около хълбоците. Тази вечер й хрумна, че неговите очи трябва да са били сини като пустото небе, когато, преди хиляди години, бе полетял в небесата.

Ариел намота замислено около пръста си едно медено филизче, после го хвърли през рамо с възмущение. Беше постъпила точно като някоя млада принцеса, която закача всеки хубав мъж, който минава под прозореца й. Тя се завърна в стаята и тръгна покрай трепкащия огън към библиотеката. Пръстите й леко докосваха плетената подвързия, която украсяваше гръбчетата на книгите, плъзгаха се с удоволствие по инкрустираната със седеф спирала на герба, галеха неспокойно инкрустираните фигурите, докато търсеше това, което желаеше.

Накрая, неспособна да намери книгата със стихове, Ариел се изправи и безшумно потропа с върха на пантофа си по дебелия килим. Беше я чела в кабинета на султана, когато Язид високомерно й нареди да излезе, спомни си Ариел накрая. Мълчаливо размишляваше за това как да си вземе обратно книгата. Зиад се бе уединил отдавна, а Чедила, изглежда, отдавна спеше в килията, долепена до стаята на Ариел. Нямаше желание да ги буди. Сигурно щеше да може да отиде незабелязано до библиотеката и да се върне, помисли си Ариел. Не се чувстваше уморена, а имаше цяла нощ пред себе си. Тя взе решение промъкна се през вратата и като хвърли предпазлив поглед във всяка посока, се насочи към библиотеката.

Свещите в стенните канделабри се бяха смалили силно, а палатът беше тайнствено тих в този час. Тя забърза, като се опитваше да отхвърли неизразимото безпокойство, което натежа в стомаха й. Наближи далечния край на коридора и чу, че гласът на Сюлейман се надигна от стълбището. Язидовият глас се присъедини към него, и Ариел припна по-бързо, тъй като не желаеше да изслушва техните неизбежни укори, ако я хванеха. Приближи се до ъгъла, но преди да го заобиколи, поздравите на Сюлейман я спряха.

Тя се обърна неохотно към тях.

— Добре ли си, Ариел? — запита Сюлейман, когато двамата наближиха.

— Благодаря, добре съм, Сюлейман. Само не можах да заспя и мислех да взема нещо за четене от библиотеката на великия мула. — Ариел погледна надолу към върха на нощните си чехли.

— Къде е Зиад? — продължи той. — Не си добре забулена, Ариел.

— Съжалявам, Сюлейман — отговори Ариел, желаейки да избегне колкото може по-бързо това разследване.

— Не я закачай — намеси се Язид. — Тя няма да се подчинява на нашите закони повече. Остави я да се научи да показва себе си като неверническа жена. Тя язди вече така.

Ариел погледна Язид с възмущение.

— Това беше преди много години — укори го Сюлейман. — Тя вече не е непослушно дете, братко мой. Ариел е жена и знае своите задължения.

— Както винаги, братко, ти си много мек. Ариел си въобразява, че е нейно право да излиза навън на кон, непридружена, когато й харесва — подигра се Язид.

— Не бях непридружена, Язид — възрази Ариел с възмущение в гласа.

— Разбира се. Беше в компанията на бъдещия си съпруг, което, предполагам, е, защото не си и помисляла да излизаш без придружител. Но никой ли не ти е казал, Ариел, че дори християните не позволяват на мъж и жена да бъдат сами заедно, докато не си разменят сватбени клетви?

— За какво говориш, Язид? — погледна го внимателно Ариел.

Очите на Сюлейман се движеха въпросително от брат му към нея.

— Язид, сигурен съм, че имаш грешка — настоя той. — Херцогът не би…

— Твоят годеник, Ариел — продължи Язид, като игнорира Сюлейман. — Херцогът на Ейвън. Мъжът, с когото си яздила.

Ариел го гледаше озадачено.

— Няма смисъл да се преструваш. Зная предпочитанията на всички. Херцогът не показва интерес към млади момчета, и твоето глупаво преобличане не е измамило тези, които са ви видели.

— Не съм била с Ейвънския херцог, Язид. — Въпреки силата в гласа й, Ариел се олюля. Това, което загатва Язид, не е възможно, си каза тя. Умът й препускаше безцелно от мисъл на мисъл и тя се опита да обуздае нарастващата си тревога. Как е научил за тяхната езда? Дали навсякъде в двореца си има шпиони, както твърди? И какъв интерес може да представлява тя за него, та да я следи? Мислите й се объркаха като врящ казан, но не можеше да разбере нищо.

— Бях с мистър Кристофър Стонтън. Английски търговец и дипломат, който е тук, за да сключи договора. Не помолих Зиад да ме придружи, защото знаех, че с мистър Стонтън ще бъда в абсолютна безопасност — призна тя накрая. Държеше главата си вдигната, но като видя язвителната усмивка, разстлала се по лицето на Язид, я обзе ужас. Отвратителното предателство започна да разклаща подредения й свят.

— Ти наистина не знаеше, нали, сладка Ариел? — каза той с фалшиво съчувствие. — Кристофър Стонтън е херцогът на Ейвън. Каквито и истории да измисля за това, че е търговец, те може би не са чисти лъжи, но те е измамил с онова, което е пропуснал да каже.

— Ще бъдеш доволна, Ариел — каза Сюлейман меко. — Той е изтънчен мъж. Султанът е направил добър избор за теб.

Тя гледаше към Сюлейман с объркано недоверие. Как може той да я познава толкова добре и все пак да не я познава никак? Тя не би се омъжила за този мъж, или за който и да е мъж, който би я отвел от Ел Беди. Тук беше домът й. А най-лошото — тя беше измамена от мъжа, на когото се бе доверила. Мъжът, към когото се беше обърнала за помощ. Изречения от миналите два дни бавно започнаха да смразяват ума й и тя осъзна ужасната паяжина от лъжи, която той беше изплел около нея.

Кристофър Стонтън знаеше от момента, в който я срещна, че тя търси Ейвънския херцог. Тя даже беше попитала дали той го познава. Той я беше излъгал. Измамил. Изиграл. Поиска целувка срещу уверението, че ще говори с херцога, като й каза, че херцогът вероятно ще се съгласи да я освободи от женитбата. Херцогът! Той беше херцогът! Лицето на Ариел почервеня от възмущение. Най-лошото от всичко бе, че му позволи да я целуне. Бе искала целувките му. Бе стенала, въздишала в обятията му и се опитваше да го притегли към себе си, когато се отдалечаваше. Ариел чувстваше как отвращението й нараства, жлъчно и горчиво в гърлото й, и се страхуваше да не се поболее.

Прикована до мраморната стена, тя беше разтърсена повече, отколкото и в най-безумните си фантазии. Очите й стрелнаха Сюлейман, като търсеше в лицето му опровержение. Но от съчувственото изражение на лицето му беше ясно, че грешката беше нейна.

— Ще промениш решението си, Ариел — каза той, сякаш четеше по израза на очите й. — Един добър съпруг ще ти донесе голямо щастие.

Но Язид я познаваше по-добре. Бледите му зелени очи проникнаха с преценяващ блясък до най-съкровените й мисли и ги облякоха в думи.

— Той те измами, Ариел. Ти му се довери достатъчно, за да се измъкнеш и да се срещнете насаме, а през цялото време той те е лъгал. — Мургавите му черти бяха омекотени от съчувствие. — Натъжава ме мисълта, че ще се омъжваш за такъв човек, Ариел. Аз бих избрал силен мъж за теб. Някой воин или шариф от мароканския народ. Мъж, който не се бои да каже истината на една жена. Но не ми беше дадено аз да решавам — завърши той с многозначително свиване на рамене.

Гласът й се превърна в шепот:

— Сигурен ли си, че това е един и същи човек?

— Съмняваш се в думата ми? — попита Язид. После сви рамене: — Ейвънският херцог и Кристофър Стонтън са един и същи човек. Не е ли така, Сюлейман?

— Брат ми казва истината, Ариел — отговори Сюлейман. — Ние срещнахме херцога точно тази сутрин. Той беше много зает в кралските конюшни.

Сърцето на Ариел се стегна в пристъп на ярост. Колко глупава е била! Не беше ли достатъчно благоразумна, за да не се доверява на един неверник? Не беше ли научила от баща си колко лъжливи са англичаните. Червиви с лъжи. Тя бе оказала доверие на Кристофър Стонтън. А той го бе използвал срещу нея.

— Сюлейман — гневно заповяда Язид, като му махна с ръка да се отдалечи, — иди в покоите на баща ни. Виж дали още е буден.

Сюлейман кимна почитателно с глава към по-възрастния си брат и изчезна по пътя, по който бяха дошли.

Язид плъзна успокоително ръка около раменете на Ариел и я притегли към себе си, като притисна нежно главата й към гърдите си.

— Може би все още може да се направи нещо, за да прочистим раната от това отровно змийско ухапване.

Ариел се сгуши в прегръдката на Ел Язид, щастлива, че може да намери утешение в силата му, за да скрие срама и яростта си.

— Какво може да бъде направено, Язид? — попита тя и гъсти като сироп сълзи на разкаяние потекоха от очите й.

— Ще направя всичко, което е във възможностите ми, Ариел. Обещавам ти.

Триумф проблесна в дълбините на очите на Мохамед Ел Язид. Пръстите му леко галеха гърба й. Бе съумял да постигне целта си, мислеше си той, като се усмихваше в тъмнината. Имаше много пътища до победата, но мъдрият човек поема по най-лекия. Той вдигна кичур от косата й между палеца и показалеца си и го потри, като оцени прелестта му. Каква възхитителна награда би била тя. Глупавите английски неверници смятат, че са осигурили техния унизителен договор тази вечер, а баща му мисли, че има лоялността на управителите си. Колко сладка щеше да бъде победата му над тях.

Ще го отпразнува със сладкия нектар на единствената забранена за него жена, мислеше си той със студена усмивка. Ще има безкрайното удоволствие да бъде с нея. Нещо повече, ще се наслади на изкореняването на неверническата й гордост, като я научи да се подчинява.

Ариел погледна към Язид. Той беше богът на юношеството й и през целия си живот тя бе копняла за тази братска привързаност към него. Странно, мислеше тя, а устата й се разтегли в прекрасна, колеблива усмивка, че сега, когато най-много се нуждаеше от съюзник, той дойде да я избави.

— Трябва да ми вярваш, Ариел. Разбери най-сетне, че неверниците са недостойни.

Ариел поклати глава. Думите му бяха като успокоителен балсам за наранената й гордост. Тя отпъди всички спомени за Кристофър, които мислеше, че съществуват, отхвърли ги с пренебрежение настрана като прашни стари паяжини, които нямат място в новото й разбиране и забрави за херцога на Ейвън. Бавно умът й започна да се прояснява, болката в гърдите й стана студена и тежка, усилена от белезите от рани.

— Аз няма да се омъжа за Кристофър Стонтън — зарече се тя, а студената болка в нея нарасна, като заличи всички други мисли за него.

— Няма да е нужно — отговори Язид с тънка усмивка. Ноздрите му трепнаха, а черните зеници на светлите му очи се разшириха, когато тя го погледна в лицето.

— Баща ни не е там — съобщи Сюлейман, като се върна от мисията си.

Язид разхлаби прегръдката си и отдалечи Ариел от себе си.

Сюлейман го погледна странно, после се обърна към Ариел:

— Добре ли си, Ариел?

— Да. Язид обеща… — тя прекъсна думите си, тъй като Язид сложи пръст на устата си, зад гърба на Сюлейман.

— Язид обеща какво? — настоя Сюлейман.

— Нищо — бързо се поправи тя. — Той току-що обеща да говори със султана от мое име.

— Това не е добре. Договорите са подписани. Сега женитбата е закон.

— Кристофър Стонтън е измамник и лъжец, който заговорничи. Султанът не знае това. Язид ще говори с него и аз също ще представя жалбата си. Между нас казано, сигурна съм, че той ще разбере, че трябва да скъса на парчета този унизителен договор. В края на краищата, той е султанът — завърши тя със студен глас.

— Да — отговори спокойно Сюлейман. — Но той също държи на думата си.

— Ти не си наследник на трона. Може би си безсилен да повлияеш на султана, докато Язид е престолонаследник.

Ариел веднага съжали за думите си. Сюлейман винаги я наблюдаваше със снизходителната усмивка на по-стар брат. Но тя не можеше да разбере защо той взема страната на Кристофър Стонтън, когато тя толкова открито презираше идеята за този брак.

— Достатъчно — нареди Язид. — Във всеки случай, нищо не може да бъде направено тази вечер. Върни се в стаята си, Ариел. Сутринта ще говорим отново.

Ариел послушно се върна в стаята си. Но когато ръката й стисна месинговата дръжка на вратата, тя опря чело в студения кедър и въздъхна.

Въпреки изтощението си не би могла да остави нощта да мине, без да запълни пукнатината, която отвори между себе си и Сюлейман. Безмълвно реши да се отвърне от желаното удобство на спалнята и тръгна надолу по коридора.

Когато вратата се отвори, Ариел не беше сигурна как бе стигнала до стаята на Сюлейман. Коленете й се разтрепериха толкова, че не знаеше как успява да се задържи права. Никога не си бе позволявала такава волност с него или Язид. Но Сюлейман не попита защо е на вратата му. Той я хвана за ръката, като я поведе към купа възглавници близо до огъня. Той се сви на възглавница до нея и зачака, като я гледаше с лице, застинало от интерес.

— Какво има? — настоя той. — Бледа си като снега във високия Атлас.

Ариел гледаше надолу към ръцете си, хипнотизирана от пръстите си, докато те отлитаха алените ресни на възглавницата, сякаш независимо от волята й.

— Дойдох да се извиня, Сюлейман.

— Няма нужда, Ариел.

Милата прошка на Сюлейман направи така, сякаш нищо не се бе случило. Ариел стисна очите си, когато сълзите бликнаха между ресниците, потекоха надолу по бузите й и падаха върху здраво сключените й ръце.

— Нямах предвид тези неща… — заекна тя между хлипанията. — Аз се опитах да те нараня. Опитах се да те с-с-спра да не кажеш нещо добро за… — запъна се Ариел, неспособна да накара устните си да оформят името на Кристофър.

— Твоя възлюблен — довърши Сюлейман вместо нея.

Тя го погледна през мократа завеса на сълзите си.

— Трябва ли да го наричаш така?

— Той е именно това.

Ариел го погледна зло. Нямаше повече сила да спори. Нощта вече изглеждаше безкрайна. Всичко, което искаше, бе да спре вихрените мисли в главата си. Всичко, което искаше, бе блажен, спокоен сън.

— Баща ми те обича, Ариел — продължи Сюлейман със съчувствен глас. — Много вечери той ми е говорил за теб. Желанието на майка ти беше да се върнеш в Лондон. Тази женитба ще донесе просперитет за страната ни посредством договора. Не познавам херцога добре, но все пак имам чувството, че е добър и честен човек.

Думите му бяха искрени. Ариел обаче не искаше да ги чуе. Тя гледаше надолу в скута си и напразно се опитваше да върне на повредените ресни предишната им форма. Пръстите й замръзнаха, когато ръката на Сюлейман покри нейните. Той ги издърпа от скута й, а ръцете им се сключиха между тях в нежна прегръдка на уважение.

— Не позволявай сянката на баща ти да попречи на щастието ти, Ариел. Не бих искал да те виждам повече наранена от него. Освободи себе си от злата му барака. Отвори сърцето си за волята на Аллах. Дай на лорд Стонтън възможността да докаже себе си пред теб.

Ариел погледна към доброжелателното лице на Сюлейман. Тя се усмихна със съжаление.

— Не мога, Сюлейман. Не мога да простя лъжите и на двамата.