Илейн Кейн
Ариел (15)

Глава 15

Кристофър имаше чувството, че широките му крачки не го водеха достатъчно бързо по коридора. Той спря пред стаята на леля си и вуйчо си, вдигна ръка, за да почука, и направи усилие да изглади изопнатите от нерви черти на лицето си. Изненада се от бързия отговор на Ан, когато ръката му докосна вратата. Тя сложи ръка на сърцето си от облекчение, че го вижда.

— Слава Богу! — въздъхна тя, като се готвеше да го целуне по бузата, притегляйки го в майчинска прегръдка. — Робърт цяла нощ ходи напред-назад.

— А ти не ходи, нали скъпа? — отбеляза вуйчото на Кристофър, показвайки се зад жена си. Той потупа Кристофър по рамото. — Няма ли да влезеш? Султанският съвет ще се събере след по-малко от час и аз искам да науча всичко, което се е случило. Дума да няма! Много се радвам, че те виждам, момчето ми!

Кристофър леко се усмихна.

— Не мога да остана. Ариел е…

— Точно тук! — довърши Ан вместо него.

— Какво?

Въпросът му прозвуча като изстрел. Той мина покрай двамата, спря по средата на стаята и се огледа.

Ан мълчаливо кимна към шезлонга в един тъмен ъгъл на стаята, където Ариел се бе свила на кълбо.

— И ако не говориш по-тихо, ще я събудиш.

— Дяволски ми се ще да я събудя. И почти съм решил да го направя с една върбова клонка.

— Кристофър! — сряза го остро леля му. — Как може да говориш такива неща? Тя преживя голямо изпитание!

— Имаш ли представа на какво изпитание бях подложен аз току-що? — избухна Кристофър. — Дойдох да ви съобщя, че смятам да претърся двореца, за да я намерим, а тя си лежи тук на шезлонга и спи дълбоко.

— Дойде тук, за да види с очите си, че сме добре — меко възрази Ан — как можем да й се сърдим за това?

Кристофър прокара ръка по косата си и се втренчи в пода.

— Трябваше да си седи в стаята.

— Как би могла, когато толкова се е тревожила за другите хора, за които се чувства отговорна. За това дете например.

— Всеки друг в двореца… — троснато започна Кристофър, но още докато изричаше първите думи, усети, че това е несръчен опит да обясни бързо надигащия се у него гняв.

— Обаче тя не е всеки друг — каза Робърт, заставайки до стола. — Двамата с Ан тази вечер се убедихме съвсем ясно в това.

Кристофър погледна към Ариел, която въпреки шума продължаваше да спи. Под притворените й ресници се извиваха тъмни сенки. Обикновено златистият й тен сега бе избледнял от преживяното през тази нощ. Приличаше на малко котенце, свито под кашмирената наметка, която я покриваше, потънала в дълбок сън, необезпокоявана от никакви видения в съня си.

Гневът му се стопи. Как би могъл да й се сърди, когато тя бе в безопасност. Беше доволен, че е почувствала Ан и Робърт като близки хора и е дошла тук. Бавно отиде до вратата и направи знак на Зиад.

— Тя се чувства добре, Зиад. Иди да кажеш на Чедила и на слугинята. След това и ти легни да поспиш. Когато се събуди, тя ще има нужда непрекъснато от теб. Дотогава е в безопасност тук.

Евнухът се поклони и Кристофър затвори вратата.

— От колко време е тук, Робърт? — Сега вече бе по-спокоен. Гневът му отстъпи място на умората, обхванала цялото му тяло. Но време за сън нямаше. Щом Билад Ал Махзанът се събираше след по-малко от час, той трябваше да съобщи на Робърт всичко, което бе видял през нощта. Най-напред искаше да сподели опасенията си относно Мохамед Ел Язид.

— Тя дойде малко преди теб. Няма и половин час, нали Ан?

Ан кимна.

— Горкичката! Едва държеше очите си отворени. Чак когато ни видя, страховете й изчезнаха. В мига, в който разбра, че сме живи, умората я завладя.

— Ние, разбира се, я поканихме да влезе, тъй като и двамата бяхме будни, и се зарадвахме, че е дошла — каза Робърт.

— Отначало не мислех, че ще остане — добави Ан, — но след като седна, тя заспа дълбоко като агънце.

Кристофър помълча една минута. Техният разказ просто не се връзваше с другата информация, която бе събрал. Ако Ариел бе дошла направо тук, след като бе излязла от стаята на момчето, тя трябваше да е тук повече от половин час. Той бе прекосил разстоянието между двете стаи за няколко минути. Къде беше ходила Ариел, след като бе оставила момченцето и преди да дойде тук? Беше ли се срещала с Язид? И къде все пак, по дяволите, беше престолонаследникът?

— Защо не ми позволиш да поръчам да ти приготвят вана, Кристофър? — каза Ан. — След всичко, което ти се е случило, мисля, че ти трябва точно една от разкошните бани на султана.

Кристофър поклати глава.

— Благодаря ти, Ан, но трябва да информирам Робърт, преди да се види със султана. Ти имаш аудиенция при него, нали, Робърт?

— Разбира се. Това бе записано в дневния ред още преди Фантазията, точно както се бяхме разбрали.

Кристофър кимна, доволен от отговора.

— Сега ми кажи какво мислиш, че става. Кой предвожда въстанието, бухарецът, или както мислехме?

Кристофър отвори уста, за да отговори утвърдително, но после се отказа, като погледна Ариел, която спокойно спеше.

— Може би ще взема вана, Ан. Имаш ли нещо против да помолиш да я приготвят? А ти, Робърт, защо не дойдеш с мен? Ще ти разкажа всичко, докато се къпя.

Робърт разбра за какво намеква Кристофър, погледна го недоверчиво, но се въздържа от коментар и последва Кристофър надолу по коридора, който водеше до стаята му.

— Не мислиш, че Ариел има нещо общо с това, нали? — попита той, след като затвориха вратата.

Кристофър отиде до прозореца, вслушвайки се за момент в тишината на утрото, преди да отговори.

— Не — каза той най-после, върна се в стаята и свали пелерината и джелабата.

— Тогава защо не пожела да обсъждаш въстанието в нейно присъствие?

Кристофър седна на стола срещу Робърт, изу ботушите си и ги захвърли ядосано настрана. Какво си мислеше той? Да не би да смяташе, че Ариел, която беше обявила, че обича твърде много страната си, за да я напусне, участва във въстанието? Наистина ли вярваше, че ще изостави всичките си принципи заради принца? Дори и да е имала такова намерение, той не би свързал подобно действие с името на жената, която познаваше и за която смяташе да се ожени. Ариел беше твърде горда и открита. Не, не би могъл и не би желал да повярва, че тя е замесена.

— Мисля, че Мохамед Ел Язид има пръст в това — каза най-после Кристофър, наблюдавайки отблизо реакцията на вуйчо си. — Ариел е напълно лоялна и към двамата принца. Аз не бих могъл да ти съобщя за своите съмнения в случай, че тя може да ги чуе, преди лично да съм й казал това.

— А ще й кажеш ли?

Кристофър и Робърт кръстосаха погледи.

— Не веднага. Много е привързана към Язид. Ако й кажа за съмненията си, тя може да почувства, че неин дълг е да бъде при принца и да му съобщи за моите подозрения — каза Кристофър, убеден, че тя ще направи точно това. — Не мога да рискувам.

— Тя ще ти бъде жена — напомни му Робърт. — Може би трябва да й се довериш.

— Не и в това, Робърт. Все още не.

 

— Ариел… Ариел…

Някой я зовеше далеч в пустинята. Ариел отвори очи. Кристофър седеше до нея и държеше ръката й.

— Добро утро — каза той, усмихвайки се.

— Добро утро — отвърна тя и после, вече по-будна, попита: — Какво правиш в стаята ми?

— Не съм в твоята стая. Заспала си дълбоко в апартамента на леля и вуйчо. Не помниш ли?

Ариел сбърчи чело, опитвайки се да си спомни. Най-после бавно кимна.

— Исках да разбера дали са добре.

Кристофър се усмихна пак и Ариел не можа да не забележи колко привлекателна бе трапчинката на лявата му буза. Носейки отпечатъка на умората от битката, той все пак бе най-красивият човек, когото бе срещала досега.

— Не съм искала да заспивам. Сигурно са помислили, че съм дивачка.

— Напротив. Смятат, че си олицетворения на загрижеността поради твоята тревога за тях. И те са разбрали, че си много изморена.

— Колко е часът? — попита тя още замаяна от съня.

— Почти девет сутринта.

— Девет! — подскочи Ариел. — Къде са Язид и Сюлейман?

Кристофър я хвана за раменете и я погледна.

— Защо се тревожиш толкова? Какво трябваше да се случи досега?

— Да се случи ли? — Ариел го погледна с явно недоумение. — Откъде да зная какво се е случило или какво трябва да се случи? Ти беше този, който взе участие в битката и — продължи тя, като го прониза с поглед — ми обеща да дойдеш и да ми кажеш всичко веднага щом се върнеш в двореца. Знаеш ли, че цяла нощ не съм мигнала в очакване? Не зная нищо благодарение на теб!

— Върнах се преди по-малко от два часа, Ариел.

— О! — възкликна тя със слаб глас.

Прегръдката на Кристофър отслабна и Ариел усети, че поради някаква причина нещо, което току-що бе казала, го накара да почувства голямо облекчение. Но нямаше представа какво е то. В момента най-важното за нея бе, че принцовете също са се върнали невредими.

— Добре, трябва да отида в стаята си и да видя дали някой не знае нещо. Харемът сигурно гъмжи от новини.

Тя се надигна от дивана, но Кристофър я дръпна.

— Не отивай в харема!

Тя го изгледа уплашена от свирепия му поглед.

— Разбираш ли ме? — настоя той. — Не отивай в харема, докато не ти кажа, че е безопасно!

Ариел кимна с разширени от вълнение очи. Въпреки чувството, че харемът е напълно безопасно място за нея, тя усети, че почти е изчерпала желанието му да се разбира с нея и реши да не му се противопоставя повече.

— Няма — каза тихо тя.

— Обещай ми.

— Обещавам, Кристофър, няма да ходя в харема.

Под тънката копринена материя зърната на Ариел докосваха гърдите на Кристофър. Допирът им повдигна вълна от неудържимо желание, което нахлу в тялото му. Кожата й там, където пръстите му докосваха раменете й, бе като кадифе. Той я погали с палеца си, наслаждавайки се на съблазнителната мекота. Дългата й копринено бяла шия бе цялата пред очите му, когато тя наклони назад главата си, за да го погледне. Устните й бяха полуотворени, а погледът й беше пълен със смело очакване на неговата целувка. Тя беше невинност, предизвикателство и прелъстителност едновременно и той с желание се предаде на тази магия.

Навеждайки глава към вдлъбнатината в основата на врата й, той обсипа с целувки рамото й, нежно галейки копринената й туника. Уханието й го омайваше. Мирисът на жасмин и благоуханни треви се смесваше с топлината от тялото й. Той разтвори устни и поемайки дълбоко дух, прокара грубо уста по бузата й и страстно я впи в нейната, притискайки тялото й към възглавницата. Прекара езика си по очертанията на устните й и тя с желание ги разтвори. След миг езикът й потърси неговия, следвайки движенията му. Кристофър простена, когато езикът й премина по най-вътрешната част на устата му и помисли, че съвсем ще изгуби контрол. Езикът му потъна в устата й, като се стрелкаше бързо напред-назад. Ръцете й играеха по гърба му, танцуваха по цялата му кожа — докосващи, галещи, пърхащи като леки пера нагоре по свода на гръбнака му до основата на врата му, където пръстите й се вплетоха в косите му. Той се чувстваше толкова жив, както никога досега. Всяко нейно движение беше не по-малко съблазнително от тези на опитна куртизанка, като че ли тя инстинктивно усещаше къде да го погали и как да направи желанието му непреодолимо. Кристофър отдръпна устните си и обсипа с дъжд от целувки лицето й в желанието си сякаш да предяви иск за собственост към всяка негова част. Той прекара език по ухото й, леко притискайки мекия му край, преди да покрие с целувки врата й, следвайки път, който водеше към туниката й. Кристофър леко смъкна прозрачната коприна и за миг спря, за да се възхити на острите й втвърдени от очакване гърди. Сърцето му бясно туптеше. Той покри с ръка гладките й пълни гърди и привлече розовото връхче в устата си, всмуквайки неговата сладост. Ариел простена, изви се назад, молейки за повече. Той знаеше, че ако сега не спре, никога нямаше да може да го направи. Ан бе отишла с Робърт да изчакат резултата от срещата на султана с Билад Ал Махзана. Те можеха да се върнат всеки момент, а можеха да се забавят и часове. Но той знаеше, че няма да се възползва от удобната възможност и да компрометира Ариел. Не сега и не тук.

Той се наведе и отдръпна ръката й от врата си. Бавно привлече показалеца й в устата си и усети как по тялото й премина тръпка. Обгърна със същото внимание всеки един от пръстите й, докато всички влажно заблестяха. После целуна дланта й, прокарвайки език по ръката й до чувствителните вдлъбнатини на лакътя.

— Кристофър — простена тя и той още веднъж покри устата й с устните си, мислейки си, че името му никога не е звучало по-прекрасно.

— През сватбената ни нощ ще ти покажа още повече любовни удоволствия — прошепна той, — но засега ще трябва да почакаш, малка моя.

Страстта, която беше пропъдила всички мисли, бе внезапно овладяна. Ариел искаше още целувки от него, с желание го бе следвала, отивайки натам, накъдето той я водеше. А сега я мъмреше за страстното й поведение, предупреждаваше я, че той няма да отиде толкова далеч. Тя се почувства унизена както никога преди. Защо винаги, когато бяха сами, Кристофър я притегляше в прегръдките си? И защо тя никога не можеше да му устои?

— Пусни ме, моля те — прошепна тя. — Сигурна съм, че имаш други наложителни задачи.

— Ариел, аз мисля за теб. Ти положително знаеш…

— Наистина — сряза го тя, като извърна глава, за да не види сълзите върху миглите й. — Зная, че не си искал този брак, така както и аз не го желая. И че си се съгласил с условията на настойника ми, подведен от някаква теория, че съм в опасност. Предполагам, че ти дължа благодарност за рицарството, но не мога да ти благодаря за нежелателното обвързване, до което би ме довела твоята грижовност. Тази интерлюдия беше грешка. Имам твърдото намерение да се боря докрай за развалянето на годежа ни. Сега те моля да ме извиниш.

Преди Кристофър да успее да отговори, тя беше вече до вратата.

— Искаш ли да чуеш новини за принцовете?

Ариел спря. Отчаяно искаше да му докаже, че й е безразличен, че не я интересува нито той, нито това, което ще каже. Но тревогата й за Сюлейман и Язид я разяждаше дълбоко. Как би могла да си тръгне, без да разбере дали са живи. Чедила може да е научила нещо, но Кристофър е бил свидетел. Все още застанала до вратата, тя кимна:

— Да, много бих искала да зная дали са в безопасност.

— В безопасност са.

— Къде са? — попита Ариел, освобождавайки от гърдите си дълга въздишка, неподозираща, че я е таяла досега.

— Направили са бивак около Казбах.

— Значи бунтът е потушен.

— Отблъснати са зад стените на града. Засега сражението е спряло, мисля, че бухарците ще трябва да си починат и да се прегрупират, но те ще се върнат. Нанесоха ни много загуби. Загинаха много мъже.

— Бухарците? — обърна се Ариел към Кристофър с недоумение. — Те са най-верният полк на султана. Вероятно грешиш.

Той поклати глава.

— Не, Ариел. Не греша. Черните стражи вдигнаха въстанието. Има и други. Някои арабски племена, дори членове на правителството се присъединиха към тях. Само половината везири се появиха днес, когато Мохамед Бен Абдулах свика Билад Ал Махзан.

Ариел поклати глава, отказвайки да приеме думите му.

— Но защо?

— Не зная още — каза Кристофър. — Една от причините е споразумението. Много мароканци не искат да променят стария си начин на живот. Те приемат като богохулство идеите на Мохамед за установяване на връзки между Мароко и другите страни в областта на търговския и духовния обмен. Но има още нещо. Някаква друга причина — той сви рамене многозначително.

Тя знаеше, че има още, но достатъчно се бе унизила, за да измъкне информацията, че Язид и Сюлейман са добре. Не желаеше да продължава, останалото щеше да научи сама.

— Благодаря ти — каза тя бързо и тръгна, преди той да успее да я задържи.

Ариел изпита огромно облекчение при вида на Зиад, който я чакаше пред вратата на Белметови. Евнухът тръгна след нея, но Ариел забави крачка, за да вървят заедно. Навсякъде в двореца имаше стражи, хора, които тя не познаваше. И нито един не носеше аления пояс на бухарците.

— Какво се е случило, Зиад? — попита тя, когато тръгнаха надолу по коридора.

— По-добре да мълчим, докато не бъдем в безопасност в стаята ти.

Ариел го стрелна с изненадан поглед.

— Дори в двореца ли е толкова опасно?

— Не се знае на кого можеш да вярваш, любима господарке — обясни евнухът едва помръдвайки устни, втренчил поглед пред себе си. — Вчера точно онези, които искаха да убият нашия султан, потомък на Аллах, стояха на стража пред вратата му. Кой знае дали тези, които сега са на тяхно място, не са техни братя, дали тази нощ няма да вдигнат оръжието си срещу всеки мъж, жена и бебе, спящи зад тези стени.

Ариел потръпна, мислейки, че е оцеляла при вчерашното кръвопролитие по време на Фантазията единствено за да стане пленница в двореца. Когато стигнаха до стаите й, тя покани Зиад вътре. Изпрати Чедила да види как е детето, използвайки това като предлог, за да остане сама. Тя не искаше слугинята да чуе ужасните новини, които Зиад би могъл да й съобщи.

— Видя ли принцовете? — попита Ариел веднага щом останаха сами.

Зиад кимна.

— През миналата нощ бъдещият ти съпруг се сражава на страната на мула Сюлейман. Те заедно разбиха редиците на въстаналите бухарци. Тази битка преобърна хода на снощните събития и предизвика оттеглянето им извън града. Английският каид се би със силата на десет мъже. Той се извисяваше над останалите и се превърна в обща прицелна точка веднага щом се разбра, че именно той е християнинът, който е донесъл споразумението. Много предатели препуснаха след него изпълнени от желание да повалят един неверник. Но никой не успя. Където и да отидеше, той оставяше потоци кръв след себе си, и хората, които се биеха до него — воините на мула Сюлейман — започнаха да го наричат Сохда Агадир — Черната крепост. Те казват, че го закриля великата барака на Аллах, че не може да бъде победен.

— А Язид? — настоя Ариел. — Какво стана с престолонаследника?

Зиад я погледна притеснен. След миг й отговори:

— Не видяхме мула Мохамед Ел Язид, въпреки че английският каид обиколи целия град да го търси. В двореца чух, че се е бил до портите на града. Той пръв подгони страхливите предатели навън от стените на града. Чух, че ги е преследвал далеч в полето, но после се върнал да подкрепи града. Принцовете са превзели старата крепост.

Ариел кимна.

— Чух това.

— Мястото е добро. Оттам се виждат всички, които идват насам. Султанът няма да бъде победен, такава е волята на Аллах!

— Благодаря ти, Зиад.

Евнухът притисна дланите на ръцете си една към друга и докосна с тях челото си, докато се покланяше.

— На вашите услуги в очакване на щастието ви, любимо сърце на английския каид.

Ариел се намръщи, когато Зиад обърна гръб, за да застане на пост до вратата й. Беше много успокоена, че битките са минали успешно, но целият разговор я бе смутил. Какво искаше да каже Зиад, като я нарече „любимо сърце“ на Кристофър? Той бе прекарал цяла нощ с него и очевидно бе започнал много да го уважава. Но отиваше твърде далеч в предположенията си, ако мислеше, че Кристофър иска да се ожени за нея.

Мислите й предателски се върнаха в стаята на Белметови и сърцето й затуптя. Тя простена и се хвърли на леглото си. Нарастващото й увлечение по Кристофър Стонтън не беше нищо повече от желание на жена по някой мъж, укори се тя. Тя не го искаше. През по-голяма част от времето дори не го харесваше, въпреки че не можеше да си спомни какво точно не харесва у него. Това, което изпитваше към Кристофър, бе най-елементарно увлечение и тя нямаше да позволи то да бъде заменено с истинско желание. Мароко бе нейният дом и тя щеше да остане тук въпреки Кристофър, въпреки Дайва, въпреки всеки, който мислеше, че е по-добре тя да си отиде. Ариел се обърна и се загледа в извивките на арабеската върху тавана. Виждаше в тях как Кристофър се бие за султана, как отблъсква атаките на врага, нанасяйки и излагайки се на удари. Желаеше да му каже колко много се зарадва, като го видя, че се връща жив, но той я бе разсърдил толкова много, като й намекна, че тя не може да дочака до брачното им ложе. Ариел скочи от леглото, отиде до вратата и повика Зиад.

— Моля те, иди в стаята на лорд Стонтън и му кажи, че го викам.

Евнухът се поклони:

— Съжалявам, но не мога. Той излезе.

— Излезе ли?

— Тръгна към полесражението. Бунтовниците, обзети от силите на злото, отново са преминали стените на града.

— Да, разбирам — каза тя тихо. — Кажи ми, когато се върне, Зиад.

— Инч Аллах, любима господарке.

— Да — отвърна Ариел и се облегна на вратата, след като я затвори. — Ако е волята на Аллах.