Илейн Кейн
Ариел (11)

Глава 11

Ариел се вгледа в образа, който се отразяваше в голямото огледало. Оттам сякаш я гледаше нейната майка. Когато се бе събудила, роклята, шапката и ръкавиците на лейди Белмет вече лежаха изгладени и поправени върху стола в стаята й. Сега, след като Рима бе прикачила дългата редица копчета на гърба на светлосиво — зелената рокля, Ариел не можа да свърже образа в огледалото със своя собствен. Малко по-високото от средния ръст тяло, внимателно оформено от стеснена в талията рокля, дългата шия, открита от вдигнатата прическа, над която Чедила доста се бе потрудила, високите скули и правият нос сякаш вече не бяха нейни. Въпреки че спомените за майка й бяха смътни, това бе нейният запазен в паметта й образ.

Ариел вдигна сламената шапката с широка периферия от масата и я сложи върху елегантната прическа, която Чедила бе настояла да й направи, тъй като смяташе, че ще подхожда на английската рокля и шапка. Панделката на шапката падна точно на мястото, където Кристофър я бе целунал по челото предишната нощ, събуждайки всички противоречиви чувства, които бе пораждала тази нежна страна от неговата същност. Ариел рязко махна шапката от главата си, издърпа няколко дълги, тъмнозлатисти кичура, сложи я в скута си и нервно стисна широката периферия между пръстите си.

— Няма да отида.

— Разбира се, че ще отидеш — сгълча я Чедила и грабна сламената шапка от ръцете й. — Но не мога да вървя след теб, за да следя външния ти вид. Не си ли спомняш нещата, на които те учеше майка ти?

Чедила внимателно нагласи разпилените кичури отново на мястото им и постави шапката на лейди Белмет върху главата на Ариел. Забоде я с една дълга игла за шапки, за да я закрепи добре на мястото й, преди Ариел да успее в знак на протест да я запрати в другия край на стаята. Жълтият диамант в края на иглата потрепваше срещу Ариел от широката зелена панделка, която украсяваше дъното на шапката, и й напомняше на пролетен минзухар. Вече не знаеше какво да мисли за Кристофър Стонтън. Ако бе останала недосегаема и гневна, щеше да й бъде много по-лесно да го мрази. Но последната нощ той бе така очарователен. Докато седяха край камината, тя бе открила, че неговата компания й е приятна. След това я бе целунал нежно и целомъдрено по челото и Ариел наистина не знаеше как да реагира.

Тя се бе подготвила за някаква порочна, настойчива целувка. Всъщност бе я очаквала и бе замислила точно как ще го отблъсне, като ясно му даде да разбере, че не желае нито част от плановете му да я направи своя жена да бъдат осъществени. Вместо това той я бе целунал нежно по челото и това бе повече жест на братска обич, отколкото на яростна настойчивост, каквато съдържаха другите му целувки. Ариел сплете пръсти в безсилие. Колкото по-скоро Язид осъществеше плана си за отменяне на брачния договор, толкова по-добре. Не искаше да се омъжва за Кристофър. Но все пак, неохотно си призна тя, не искаше и да го види унижен от директния отказ на неговото предложение. Нямаше желание отново да разпалва гнева му след онова, което бе преживяла вчера с Язид. Тя засмука навътре бузи и се намръщи замислено, после спусна непрозрачната копринена воалетка над лицето си и погледна решително в огледалото. Аз не съм Каролин Ленъкс, повтори си тя. И няма да отида в Англия.

Точно в десет часа Ариел почука лекичко на вратата на лорд и лейди Белмет. Зад нея Зиад бе застанал мирно с лява ръка върху дръжката на винаги готовия ятаган. Вторият евнух стоеше по-назад и държеше в ръцете си тежката кошница с обеда за пикника.

— Лейди Ариел — поздрави я лорд Белмет с отривист поклон, — влезте. Жена ми ще бъде тук всеки момент. Съдейки по нейното въодушевление по време на пребиваването ни в Мекнес, дойдох до заключението, че магазините в Лондон са я отегчили до смърт.

Възражението й бе прекъснато от крива забележка, идваща иззад нея.

— Не те ли е учила майка ти винаги да поглеждаш, преди да затваряш вратата, Робърт? Току виж си я хлопнал под носа на някого.

Ариел се извъртя и видя Кристофър, който се бе облегнал на рамката на вратата, а лицето му грееше развеселено.

— А твоята не те ли е учила да не се промъкваш незабелязано при хората? — отвърна закачливо Робърт.

— Разбира се, че го е учила — добави лейди Белмет небрежно, като тържествено влезе в стаята, облечена в рокля с цвят на розово шери и същата кройка като роклята на Ариел. — Елизабет има отлични маниери и предаде всичко, което знае, на двамата си сина. Обаче имам достоверни сведения, че Кристофър не е свикнал да обръща внимание на уроците, получени в детство.

За миг веселото настроение на Кристофър се промени рязко в някаква напрегнатост. Той изви невъзмутимо вежда към леля си.

— Не мисля, че е време да занимаваме Ариел с историите от моето детство. — Последва дълга пауза и с изнизването на минутите Ариел се почувства принудена да запълни празнината.

— Позволих си да приготвя обяд за нашия пикник, лейди Белмет. Надявам се, че не възразявате.

— Не може да се очаква по-добра идея от тази. И, моля те, наричай ме Ан. Скоро ще бъдеш моя племенница и не мога да си представя отношенията ни да бъдат толкова дистанцирани.

Ариел погледна бързо към Кристофър и отново към лейди Белмет.

— Разбира се — отвърна весело тя, но под маската на безгрижие в Ариел бушуваше гняв. Кристофър все още не бе казал на семейство Белмет истинските условия на техния годеж, а тя нямаше намерение да участва в неговата измама. Добре, реши тя, след като Кристофър не им е казал, ще им го каже тя. Ако не го направи, ще стане само по-зле. По-добре да разберат ситуацията, отколкото да бъдат изненадани по-късно, когато може да не я разберат правилно и да помислят, че тя не е права. Ще разполага с чудесната възможност да обясни всичко това по пътя към пазара.

— Ще тръгваме ли? — попита весело лейди Белмет.

— Да, разбира се. Мислех, че няма да се чувствате достатъчно спокойна, ако ни придружава единствено Зиад, затова доведох още един евнух.

— Аз го освободих.

Ариел се обърна към Кристофър с недоумение в погледа.

— Аз ще бъда там, а и Зиад се съгласи, че не са необходими трима мъже, за да се чувствате в безопасност.

— Зиад се съгласи?… — Думите замряха в устата й, докато възприеме тази внезапна промяна в плановете. — Вие също ли идвате, лорд Белмет? — попита тя, като се обърна.

— Не. Опасявам се, че пазаруването не е моя особена отличителна черта. Смятам да прекарам един спокоен ден на бюрото си. Трябва да изпратя няколко писма до моя крал.

Ариел отправи към Кристофър обвинителен поглед, но той само й се ухили.

— Нуждаеш се от двама бодигардове и аз съм на разположение. Защо да ангажираме друг?

— Защо наистина — допълни лейди Белмет. — Чувствам се напълно в безопасност с Кристофър. В края на краищата той се справя добре с езика и има опит в сделките с марокански стоки, така че съм сигурна, че ще се спазарим на добри цени с продавачите.

Ариел понечи да обясни, че има доста голям опит в пазаренето с търговците и че не се изисква специалният опит на Кристофър. Но запази тези мисли за себе си. Щом Зиад вече е бил отпратен, няма да отнема от ценното време, отредено за пътешествието им, за да му търси заместник, а и не искаше да провали пазарния ден на лейди Белмет. Вместо това тя кимна в знак на съгласие и мина покрай Кристофър, почти го докосна и хвърли бърз поглед назад към него.

Всяка надежда, че Кристофър ще се държи като джентълмен и ще си остане вкъщи, бързо бе разбита. Звукът от неговите леки, широки крачки зад нея показваха ясно, че никак не го бе грижа дали присъствието му няма да провали деня й. От закачливия разговор, който водеше с леля си, личеше, че едва ли се притеснява, че е нежелан гост. Факт, който само прибавяше масло в огъня на гнева й.

Когато достигнаха до каретата, тя се втурна по стъпалата, едва погледна към протегнатата ръка на лакея и се настани в най-отдалечения ъгъл. Докато лейди Белмет и Кристофър стигнаха до каретата, тя бе толкова раздразнена, че бе готова да даде израз на най-силния си гняв. Все пак възвърна малко от самообладанието си и когато лейди Белмет се настани на отсрещното място, отправи към нея нещо, което се надяваше да е било жизнерадостна усмивка.

Миг по-късно доброто настроение на Ариел се изпари.

Широките рамене на Кристофър изпълниха отвора на вратата и преди да има време да превъзмогне сътресението, той се качи в купето и зае мястото до нея. Ариел се обърна към него с безумно раздразнение.

— Твоят кон те чака навън.

Кристофър се настани удобно върху възглавничките и изпъна крака така, че значително навлезе в територията, която Ариел считаше за естествена част от своя интериор.

— Помислих си, че е най-добре да взема един кон с нас, в случай, че вие, дами, бъдете прекалено амбициозни при пазаруването. Но защо трябва да яздя на слънце, когато мога да се радвам на вашата компания и на прохладния въздух в каретата?

Ариел го погледна намръщено, след което се загледа през прозореца към земите покрай двореца така, сякаш никога преди това не ги бе виждала. Защо той да не може да изтърпи малко горещина? Тя можеше да понася тази задушна кутия, увита в килограми плат, а той да не може да понесе малко слънце и вятър. Арогантен, разглезен нахалник! Какво се бе случило с авантюристичния морски капитан, както сам се бе описал той, помисли си тя с насмешка. Всичко бе самохвалство. Всяка дума, която й бе казал, е била резултат на преструвки и надути фрази. Сега виждаше истинската му природа. Натруфен аристократ. Двуличен интригант. Качества, които доста му прилягаха, забеляза Ариел, докато каретата потегляше.

Когато екипажът затрополи надолу и се включи в главната артерия на двореца, между гърдите й потече тънка струйка пот и попи в корсажа на роклята, където вече усещаше да се образува едно влажно петно. Друга струйка се готвеше да потече от кръста надолу. И това, че Кристофър бе толкова близо, никак не й помагаше да се справи с чувството, че ще се задуши. Твърдият мускул на бедрото му се притискаше в нея и неравното клатушкане на каретата предизвикваше силно триене на това място, въпреки пластовете рокля, фуста и чорапи. Ариел се притисна още повече в ъгъла на каретата и изпъна гънките на полата си, като се опита ловко да се отдалечи от Кристофър, без да му достави удоволствието да разбере, че той е причината за нейното неудобство.

Ан Белмет се протегна и я потупа успокоително по нервната ръка.

— Зная, че е трудно да се почувстваш добре в моите обемисти поли, когато си свикнала с нещо много по-леко — подметна тя с усмивка. — Но винаги съм откривала, че колкото по-малко се движа, особено в горещината, толкова по-удобно се чувствам.

Ариел замръзна неподвижно посред нервните си движения и безмълвно стисна ръце в скута. Но не можа да се отпусне въпреки блъскането на каретата. Заговор, помисли си тя, като отново се взря навън. Как бе могла да приеме идеята да разговаря с лейди Белмет? — се почуди тя истерично. Всяка забележка, направена от лейди Белмет, бе израз на фина поддръжка на позицията на нейния племенник. Как изобщо бе могла да се надява, че семейство Белмет биха разбрали нейната позиция? Естествено бе да поддържат Кристофър.

Доброто самочувствие на Ариел спадаше с всяка изминала минута и мисъл. Защо всички се нареждаха в редицата на противниците? Лейди Белмет, настойникът й, Чедила и Сюлейман, всички стояха зад Кристофър. Само Язид бе на нейна страна. Без него, осъзна тъжно тя, докато минаваха през главната порта на двореца и се насочваха към центъра на Мекнес, тя нямаше никакъв шанс да се изплъзне от ръцете на Кристофър.

Но Язид бе наследник на султана. Ако мула Мохамед послуша някого, това щеше да бъде само Язид. А Язид бе обещал, че ще направи всичко необходимо, за да убеди баща си. Ако трябва да има само един съюзник, реши тя, най-добре това да е Язид. Със сигурност до вечерта той ще е говорил с нейния настойник. Всичко, което трябваше да направи, бе да прекара деня с Кристофър и неговата леля. Всъщност, осъзна тя, докато каретата забави и започна да пълзи покрай външните граници на пазара, колкото по-дълго задържеше Кристофър извън двореца, толкова повече време Язид щеше да има за разговора си със султана. Устните й бавно се извиха в усмивка. Това бе малка саможертва — да задържи лорд Стонтън зает в града, докато Язид изложи лъжите и измамите на Кристофър пред нейния настойник.

— О, Боже… — прошепна лейди Белмет с удивление, когато каретата спря. — Това е цял прием.

Соукът бе утихнал. Вече я нямаше суетнята, нито радостната възбуда сред виковете на търговците към вероятните купувачи, които изпълваха въздуха миг преди това. Ариел докосна шапката си, за да се увери, че не се е накривила и че лицето й бе добре забулено с воалетката. След това, като обърна гръб на Кристофър, отправи смела усмивка към лейди Белмет:

— Пристигнахме.

От каретата те се потопиха в море от проснати на земята тела. Навсякъде около тях по мръсната улица почтително се тълпяха лица; продавачи, клиенти и търговци, струпани в преклонение около каретата, която носеше султанския герб.

— Кога ще станат? — прошепна в ужас Ан Белмет и се огледа на всички страни за някакъв признак на раздвижване.

— Когато си тръгнем.

Изуменият поглед на лейди Белмет само увеличи ужасното притеснение, което се бе появило в стомаха й.

— Вярно е — продължи тя, като сви устни в знак на примирение.

— Но ние не сме кралски особи. Ние сме само посетители. Сигурно не могат да те разпознаят: покрита си от главата до петите.

— Бях забравила за това. Когато бях малка, никой не ми обръщаше внимание, но си спомням, че когато султанките идваха на пазара, ставаше както сега. А ние дойдохме в султанска карета. По това, което знаят, ние може да сме султанки, които са си устроили малка забава, като са се дегизирали.

— Не може да бъде — оспори лейди Белмет, но думите й замряха на устата, когато Ариел кимна с огорчение.

— Само преди няколко месеца един продавач продължил да се пазари за някакви стоки със своя клиент, когато една от жените на мула Мохамед спряла пред съседната сергия. Тя възроптала срещу факта, че не я познали в европейската й рокля и шапка.

— И?… — попита лейди Белмет с трепет.

— И обезглавила и двамата.

— Какъв ужас!

— След това четири дни излагала главите им в центъра на пазара за урок на останалите — завърши Ариел. Не смееше да погледне към лейди Белмет. Много се страхуваше от това, което можеше да види на лицето й. Тя се срамуваше от признанието, което току-що бе направила. Срамуваше се за родината си и за султана. За това, че една жена е могла да извърши такова отвратително деяние заради собствената си суета.

Кристофър се облегна на едно от колелата на каретата. Позата му противоречеше на интензивността на мислите му, докато наблюдаваше Ариел. Гласът й се бе снишил до такава степен, че се бе превърнал в потаен шепот, и въпреки прозрачния воал на периферията на шапката, той можеше да види студения цвят на лицето й, докато втренчено гледаше в гърбовете на тълпата. Без съмнение султанката, която бе заповядала това безумно убийство, не се бе замислила много, и досега Ариел страдаше заради нея от безчестието й. Той инстинктивно разбра, че тази, която е заповядала екзекуцията, е била майката на Язид. Ако бе способна на това, то тя бе способна да се отърве от Ариел точно по същия начин. Всички останали съмнения относно това, че Ариел се нуждае от закрила срещу Хатум Кадън и нейната банда везири, завинаги изчезнаха от мислите му.

— Не е чудно, че си престанала да идваш. — Лейди Белмет постави ръка върху ръката на Ариел в знак на разбиране. — Можем да пропуснем соука. Истината е, че изгладнях. Възможно ли е да направим пикника сега, а не по-късно?

— Вероятно сте права — съгласи се тихо Ариел. — Сега ще бъде по-лесно да се намери сенчесто място. — Тя се обърна към каретата, твърде погълната от собствените си мисли, за да забележи сериозния поглед на Кристофър.

Той подаде ръка на леля си да се качи в каретата след Ариел и викна на кочияша, преди да се присъедини към двете дами. Пътуването към подножието на планините не предлагаше нито едно от забавленията, които го бяха радвали по пътя им към соука. Преди, въпреки че Ариел бе разгневена, той се бе наслаждавал изцяло на предизвикателното й държание. Дори през облеклото светлата й душа прозираше и го привличаше като примамващо пламъче на прозорец. Сега обаче мисълта за такава безумна жестокост бе угасила светлинката. В този момент не искаше нищо друго, освен да я вземе в прегръдките си и да изтрие срама, който обременяваше душата й.

Кристофър се намръщи. Тя дори не би понесла да я докосне, още по-малко да й предложи да я успокоява. Нелепо, малко, дръзко момиче. Кога щеше да разбере, че не той, а Мароко и неговият народ са тези, които я нараняват!

Кочияшът извика на групата посивели араби, спрели до бежовите стени на старата крепост. Кристофър слезе пръв от каретата, като прецени с критичен поглед къде ще стъпи Ариел, която излезе навън след него. От най-високите предпланини, гледащи към града, имаха панорамен изглед във всички посоки. Под тях Мекнес се бе разпрострял като лабиринт от варосани стени и керемидени покриви, сложни като всяко друго мюсюлманско произведение на изкуството. Горичка от покрити с мъх евкалиптови дървета предпазваше изпосталелите затревени участъци земя от горещината и вятъра. Тя би могла да послужи като удобно място за техния пикник.

Когато Ариел слезе по стъпалата на каретата, лек ветрец погали кожата й и няколко отпуснати кичура коса я погъделичкаха по врата. Тя отиде до далечната страна на хълма и погледна надолу към града. На соука отново бе настъпило оживление, което някак успокои съвестта й. Тя извади иглата за шапки от косата си и махна сламената шапка и воалетката. Затвори очи и остави лекият ветрец да отнесе гадното унижение, което я изпълваше всеки път, когато разбереше колко често трябва да се сблъсква с омразното присъствие на Дайва. Лейди Белмет бе права, когато предложи да напуснат, и Ариел оцени този жест като истинско предложение за приятелство.

Дълбокият глас на Кристофър зад нея я изтръгна от унесеността й.

— Всичко е готово. Ан е поразена от гледката и ще се радва да й покажеш местните природни забележителности.

Ариел се обърна към Кристофър, като си играеше с края на шапката и след това вдигна стеснително поглед към него.

— Тя е много мила, Кристофър.

— Ще бъде щастлива, ако те чуе да й го казваш.

Ариел отново погледна към града под тях. Беше странно да си говорят така вежливо. Сякаш събитията от отминалия ден никога не се бяха случвали и те се бяха върнали към непринудените приятелски отношения от времето на тяхната езда. Но договорът съществуваше, а също и измамата на Кристофър. Като не знаеше какво да каже, тя тръгна към одеялото за пикника.

— Трябва да ми кажеш какво представляват всички тези неща. — Лейди Белмет кимна към внушителното количество сребърни купички, наредени в кръг в центъра на шареното одеяло, постлано за тях. Ариел се настани на дебелата възглавница и задържа ръцете си над предложения тас, докато един роб с тюрбан им поливаше с вода, ароматизирана с роза. Друг чакаше до нея с бродирана кърпа. Ариел даде знак, че лейди Белмет ще бъде следващата, и пое подноса, отрупан с храна за пикника им.

— Това е салата от маслини и мента, а тази е направена от портокали и моркови. Използвайте хляба си, за да си гребнете малко от салатата, ето така — обясни тя и демонстрира с къс от неравната пита. — Има също киби и пушено пиле. А за десерт — нещо специално — каб газел.

— А мислех, че това, което ядохме снощи, е пиршество! — възкликна Ан. — Какъв е десертът? Каб…

— Каб газел. Копита от газела.

Ан пребледня при забележката на Кристофър, който се приближаваше към одеялото.

Ариел отправи неодобрителен поглед към него.

— Името произлиза от тяхната деликатна форма, напомняща копитото на малка газела. Пълнежът е бадемова паста и нищо повече.

Ан веднага се засмя.

— Тогава нямам търпение да опитам един сладкиш.

През следващия час Ариел успешно забавляваше лейди Белмет с истории за Казбах и неговата слава. Живите образи на войските на великия Исмаил, охраняващи града, и двадесетте хиляди роби и занаятчиите, които работеха за изграждането на Ел Беди, очароваха Ан и следобедът бързо отлетя.

Докато ядяха, Ариел наблюдаваше Кристофър с ъгълчето на очите си. В началото на нейния разказ той се бе извинил, бе взел чинията си и отишъл под едно самотно маслиново дърво, където стояха конете. Сега бе погълнат в разговор със Зиад, който се бе присъединил към тях заедно с робите за пикника. Явно бе, че възхищението, което нейният евнух изпитваше към него, нарастваше с всеки изминал момент. Зиад винаги бе мил и покорен с нея, но рядко изразяваше уважение към някого, когото едва познаваше. За разлика от повечето пазачи на жените, той невинаги е бил евнух. Напротив, мъжествеността му е била отнета, когато е бил възрастен, бил е подложен на операция, която често убива мъжете. Вместо обаче да го направи угодлив, операцията бе закалила трудния му характер и гърбът му носеше белезите от безброй камшици. Първия път, когато Ариел го бе видяла, той бе болен и изтощен от бой, но въпреки това тя забеляза гордия блясък в очите му, който разкъса сърцето й. Бе отишла направо при султана, за да помоли за него, и от този ден нататък той бе стоял винаги на нейна страна. Увлечена в спомените си, Ариел бе изненадана от любопитния поглед на Кристофър, когато той се обърна да види останалите. Тя бързо измести очи, смутена от това, че е забелязал втренчения й поглед.

— Мисля да се разходя малко — съобщи Ан, когато Кристофър тръгна към тях. Тя стана, за да изтръска полата си, и като кимна на племенника си, безгрижно изостави Ариел.

Тъй като не искаше да отговаря на неизбежните въпроси на Кристофър, Ариел се престори, че я обхваща внезапен пристъп на глад. Тя сковано взе един каб газел от подноса и отхапа огромна хапка от изстудения деликатес, от който само миг преди това се бе почувствала много преяла, за да го погледне дори. Лъщящата бадемова паста покапа от сладкиша и преди да успее да направи нещо, голяма част от нея падна с цопване върху полата й.

— Може ли? — Кристофър застана на едно коляно до нея и с умел жест изтри сладката смес, от която остана само едно малко петно. — Ето, сигурен съм, че ще може да се изчисти по-късно.

С уста все още пълна със сладкиш Ариел отправи неодобрителен поглед към него и продължи да хрупка каб газела. Докато секундите се нижеха като безкраен наниз от перли, лицето й започна да гори от унижение. Въпреки това Кристофър не направи опит да облекчи положението й и вместо да запълни празнината с някакъв безцелен разговор, той просто я гледаше с ръка, подпряна на коляното, докато тя правеше усилия да довърши това, което изпълваше устата й, без да прибягва до методи, неподобаващи на възпитана жена.

— Трябва да се погрижа мула да те храни по-добре — замисли се Кристофър с насмешлива сериозност. — Не можем да те оставим да се тъпчеш със сладкиши, ще се разболееш. Или ще се закръглиш.

— Нямам намерения да преяждам — съобщи Ариел със засегната гордост.

— Удоволствие е да го чуя. Би било престъпление да загубиш така добре сложената си фигура заради прекалено голямата си склонност към сладкиши. — Погледът му дръзко заигра по извивките й, което надигна в нея вълна от гняв, докато преглъщаше остатъка от сладкиша.

— Какво ти дава право да ме обсъждаш? — Думите излязоха от устата й, преди да успее да се опита да ги задържи.

— Ние сме сгодени, не си забравила, нали? — попита Кристофър с леко подигравателен тон.

— Не, не съм забравила! И може ли да ти напомня, че въпросът още не е уреден. Всъщност мисля, че лорд и лейди Белмет заслужават да знаят, че нашата женитба не е свършен факт.

Той замълча и й отправи преценяващ поглед.

— Мисля, че трябва да поговорим, Ариел. Трябва да знаеш защо се съгласих на тази женитба.

Очите на Ариел потъмняха до остро, гневно кафено черно.

— Това, от което се нуждая, е да остана в Мароко, а не да бъда неделима част от някакъв хитър политически ход.

Кристофър пъхна пръст под брадата й и повдигна лицето й нагоре. Ариел рязко се дръпна.

— Стой мирно — нареди той. Леко докосна случайната капка бадемова паста в ъгълчето на устата й и отправи към нея безгрижна усмивка. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, Ариел. Нито Мароко. Нито аз. Запомни това. — Той повдигна капката от пълнежа към устните си, като не я изпускаше от очи, и облиза сладкото от пръста си.

Лицето на Ариел се сгорещи, тя погледна настрани и с голямо усърдие започна да тръска трохите от роклята си. Кристофър хвана брадичката й между палеца и показалеца си и леко я подръпна, докато не й остана нищо друго, освен да го погледне. Показалецът му все още бе влажен там, където го бе облизал преди малко, и мократа му интимност, комбинирана с думите му, накараха стомаха на Ариел да се превърна в горещо разтопено езеро въпреки недоволството, което бушуваше в сърцето й. Тя положи усилие да остане съвършено неподвижна.

— Ти ми се довери на бала на султана, а също и на езерото за срещи. Но сега не смееш да ме погледнеш в очите.

Ариел го погледна право в лицето, като му отказа всякакво снизхождение.

— Ти предаде това доверие. То отговаряше на нуждите ти, докато ме залъгваше с обещанията си. Сигурна съм, че е било доста забавно да играеш тази шарада за моя сметка. Мога да си представя как ти и лорд Белмет сте обсъждали моята глупост и липса на светски обноски, когато бях излъгана от вас двамата.

Изразът на лицето на Кристофър охладня, веждите му се сключиха в мрачна, гневна линия над очите.

— Никой не е правил такова нещо. И искам да зная кой ти пълни мозъка с тези лъжи.

— Съмнявам се, че е лъжа, милорд. Обзалагам се, че в случая става дума за това, че се чувстваш неудобно, виждайки образа си в огледалото сега, когато свалих маската от него — рязко отвърна тя и изопна предизвикателно рамене.

— Само внимавай на кого се доверяваш — измърмори с нисък глас Кристофър.

Ариел се изчерви.

— Доста си самоуверен, лорд Стонтън. Откъде знаеш на кого се доверявам?

Кристофър се наклони към нея и наведе глава твърде близо до нейната. Тя болезнено осъзна широкия му гръден кош и твърдата ленена риза под финото, меко зелено сако. Той я чакаше да го погледне и с неописуема сигурност Ариел знаеше, че ако направи това, всичките й опити да остане неповлияна от него, ще бъдат напразни.

— Смятам, че е много важно да знаеш какво искам, Ариел. И няма да позволя нищо да ми попречи да го получа — сериозно каза той.

— Ти искаш договора, не искаш мен — каза тя, като се надигна от одеялото.

— Наистина ли мислиш така, или това някак те спасява от гузната ти съвест? — попита той, като се присъедини към нея. — Знаеш ли какво искаш, Ариел? Би ли била наистина щастлива да останеш завинаги в Мароко? Ще бъдеш ли доволна от един ислямски съпруг с куп други жени? Ще бъдеш ли щастлива да стоиш заключена зад вратата на неговата къща, без да можеш да направиш крачка навън без бурнуса си?

Критичният поглед на Кристофър бе безмилостен. Дишането на Ариел се учести и сърцето й започна лудо да бие в гърдите. Тя се почувства като ранена птица, която напразно се опитва да полети. Откакто Кристофър Стонтън се бе появил в живота й, нещата се бяха усложнили неимоверно. Въпроси, които преди седмица не изискваха много размисъл, изведнъж започваха да изглеждат натежали от съмнения. Той не можеше да знае за Язид, си мислеше тя, уплашена от самата мисъл. И се молеше да не узнае колко лудо бие в този момент сърцето й.

— Не зная — прошепна Ариел. Искаше да си тръгне, да бъде някъде другаде, само не под настойчивия поглед на тези проницателни сини очи, но Кристофър я хвана за ръката. Хватката му бе нежна в своята настойчивост. Тя се обърна и го погледна смутена и отчаяна.

При вида на съмнението, което помрачи гордите й черти, Кристофър осъзна, че е мислил твърде много за себе си.

— Съжалявам — тихо каза той. Целенасоченото преследване на отговора на загадката с Язид не му бе донесло нищо, а бе ограбило много Ариел. Засега Кристофър изхвърли от ума си представата за Ариел в обятията на принца. Той се облегна на одеялото с намерение да изтрие сълзата, която щеше да се търколи по бузата й, но тя се извърна и я избърса нетърпеливо с опакото на ръката си.

— Аз открих картите си. Нямам повече тайни, Ариел. Нямам намерение да се женя за султанската повереница, за да улесня договора между нашите страни. Имам толкова малко вкус към това да бъда използван, колкото и ти. Но след като те срещнах, искам да те закрилям. Нещата се променят. Дали вярваш или не, ти повече не си в безопасност тук.

Ариел държеше главата си обърната настрана и гледаше към голия насип, откъдето Ан лениво се наслаждаваше на гледката.

— Кажи ми каква е тази голяма опасност.

Картината на Язид и Ариел в стаята изникна отново в съзнанието му. Независимо колко много искаше да й каже и веднъж завинаги да я накара да разбере, че няма намерение да я мами, той не можеше да рискува безопасността на всички онези, които зависеха от разкриването на тази информация, която тя можеше да съобщи направо на Язид. Защото, въпреки че нямаше никакво доказателство, той нямаше доверие и в принца. Когато Язид докаже, че заслужава доверие, или когато Кристофър узнаеше със сигурност, че Ариел не е обвързана с него, би могъл да й каже, но не и сега.

— Не мога — каза той.