Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Desert Flame, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 118 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Илейн Кейн. Ариел

ИК „Евразия“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Plamena)

Статия

По-долу е показана статията за Ариел (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Ариел.

Ариел
Ариэль
АвторАлександър Беляев
Създаване1941 г.
Русия
Първо издание1941 г.
Оригинален езикруски
НачалоАриэль сидел на полу возле низкого окна своей комнаты, напоминающей монашескую келью.

„Ариел“ (на руски: Ариэль) е научнофантастичен роман от Александър Беляев, публикуван за първи път през 1941 г. Главният герой, младият Ариел, получава способността да лети без помощта на апарати или приспособления.

По романа е направен едноименен филм през 1992 г., с режисьор Евгени Котов.

Вижте също

Външни препратки

Глава 10

— Лорд Белмет! — отвърна Ариел с реверанс, като положи всички усилия да скрие объркването си.

— Мога ли да ви представя моята съпруга Ан?

Ариел се усмихна колебливо на Ан Белмет.

— Приятно ми е да се запознаем, лейди Ан.

— Удоволствието е изцяло мое, уверявам ви, скъпа. — Ан Белмет прекоси стаята, без да обръща внимание на съпруга си и Кристофър, и хвана Ариел за ръцете, като ги стисна горещо. Усмивката й бе изпълнена с разбиране.

— Зная, че всичко това е като шок за вас. Моят племенник ми разказа за недоразумението, което се е получило при първата ви среща, но ние така се радваме, че ще бъдете член на нашето семейство. Зная, че майка му ще бъде също толкова радостна. Добре дошла.

Скованите пръсти на Ариел бяха стиснати за втори път, лейди Ан нежно я целуна по бузата и отстъпи до съпруга си. Обзета от противоречиви чувства, Ариел стоеше безмълвна между тях, като ужасно искаше да каже нещо леко и остроумно. Но единствените мисли, които изникваха в ума й, бяха противоположни на желаните. Белметови явно бяха симпатични хора и тя не искаше да ги обижда, като им каже, че смята техния племенник за лъжец и опортюнист и презира самата идея за предстоящия годеж. Вместо това тя стоеше изправена и се мъчеше да намери някакъв отговор на приветствието на лейди Ан. Не бе нужно да се тревожи, защото Кристофър се намеси, като се държеше толкова общително и приятно, колкото твърдо и непоколебимо се бе държал преди няколко минути.

— Трябва да извините Ариел, Ан. Тя току-що преживя разстройваща среща с принц Мохамед Ел Язид. Сигурен съм, че за няколко минути ще събере мислите си и ще стане по-разговорлива.

Ариел не пропусна да забележи нито това, че Кристофър наблегна върху името на Язид, нито остротата в гласа му. Но не можеше да му позволи да я унижава пред роднините си. Затова се обърна към него с усмивка, която трябваше да стопи снега и от най-високите върхове на Атлас.

— Благодаря ти, Кристофър. Ти се намеси доста късно в разговора ни, а аз не искам излишно да се безпокоиш заради мен. Всъщност — продължи ласкаво тя. — Язид ми донесе доста обнадеждаващи вести. Вие, лейди Ан, ще разберете молбата ми да запазя съдържанието на неговото съобщение за себе си.

— Разбира се, мила моя — отвърна Ан. — Сега ще вечеряме ли?

Когато бе настанена, Ариел откри, че Кристофър седи срещу нея. Той й отправи хладен преценяващ поглед и изви предизвикателно вежда нагоре.

— Какво щастие, че принцът е имал добри новини за теб. Би трябвало да ги споделиш с мен, когато ни се открие възможността да останем насаме.

Ариел му хвърли поглед, изпълнен с отвращение, докато лорд Белмет настаняваше жена си.

— Съмнявам се, че ще имаме този шанс — отвърна тя със сладък глас. — Забранено е една жена да се вижда насаме с мъж, особено ако той е неин годеник. Би било лоша поличба — предупреди заплашително тя, — ще стоя в усамотение до деня на церемонията — и надменно прекрати разговора, като се обърна към лорд Белмет, когото възнамеряваше да ангажира с каква и да е тема на разговор, така че да не се налага да поглежда към намръщения Кристофър.

Час по-късно Ариел все още доставяше удоволствие на Робърт и Ан с очарователни разговори. Кристофър не можеше да не се възхити на нейната непоколебимост. Тя успяваше да го пренебрегва почти изцяло. Той опитваше чудесното червено бургундско вино и слушаше нежния й смях, когато отговаряше на една от духовитите забележки на Робърт. Освен че се държеше така, сякаш той не съществува, поведението й по време на яденето бе смайващо. Бе се справила с положението достойно и с повече самоувереност, отколкото повечето жени с аристократичен произход. Всъщност бе сигурен, че тя очарова изцяло и Ан, и Робърт.

Ан се ядоса много на Кристофър, когато й съобщи за недоразумението с Ариел относно херцога на Ейвън. Тя застана твърдо на нейна страна и Кристофър осъзна колко голямо право имаше Ариел да се чувства измамена. Беше готов за тази нейна реакция и си казваше, че без значение какво прави тази вечер, дали го дразни или предизвиква, той ще прояви разбиране. Но все пак не бе предвидил, че ще попадне на онази трогателна малка сцена в нейната стая.

Докато я слушаше как описва на Ан втората си родина, Кристофър се чудеше дали причините, поради които искаше да остане в Мароко, не се различаваха значително от онези, които бе изложила пред него. Може би се стремеше да стане една от съпругите на принца. Стомахът му се сви от гняв при тази мисъл. Знаеше твърде добре всичко относно това какво означаваше да бъдеш на второ място за някого. Нямаше намерение отново да изпада в такова положение. Никога вече.

Погледът на Кристофър се любуваше на гледката от другата страна на масата срещу него. На светлината на свещта недокоснатата чаша с вино искреше пред Ариел като рубинено топазена огърлица, но нанизът от разноцветни скъпоценни камъни не можеше да се сравни по красота с нейната. Кожата на лицето й блестеше на меката светлината, а докато говореше, устните й се движеха в ритмичен такт, който предизвикваше смущаващо чувствени спомени за целувките й. Изблик на топлина разтърси слабините му и Кристофър рязко потрепери. Той искаше да знае дали Ариел бе в интимни отношения с Ел Язид. Не искаше да му слагат рога.

Към края на вечерята Робърт предложи да се преместят до огъня. Кристофър бутна назад стола си и се спусна към Ариел, решен да разруши ледения щит, който издигаше тя.

От погледа му Ариел не бе сигурна дали възнамерява да я обслужи със стола или да я удуши, и тя сведе глава. Но каквото и да бе намерението му, тя нямаше да му се подчини. Пое ръката, която той й подаде, и го погледна. Въпреки решението си да не позволи да бъде насилвана, тя все още се чувстваше засегната от язвителното му държание към нея пред Язид. Изобщо не бе сигурна, че може да спечели срещу него. Бе свикнала да стои в покоите със султани и крале, но Кристофър бе по-различен. Той излъчваше такова присъствие на духа, че бе ангажирал всяка фибра от съществото й, за да може да му се противопостави. Властната му челюст и непоклатимият авторитет, който излъчваше, сега бяха доказателство за непобедимост, която внушаваше страхопочитание.

Когато се приближиха до топлината на огъня, Кристофър поведе Ариел към канапето. Ариел видя, че няма друг избор, освен да приеме или да направи сцена, и се настани в по-далечния ъгъл на малкото канапе. Той седна до нея, небрежно прокара ръка зад гърба й и изпъна дългите си крака под такъв ъгъл, че зае по-голямата част от канапето. Когато се обърна да му направи забележка, в сините му очи се четеше смътна заплаха, която я възпря, и сметна, че е по-добре да замълчи, отколкото да даде повод да бъде унижена с някоя язвителна забележка, каквато — не се съмняваше — той щеше да й отправи пред семейство Белмет.

— Уверявам ви, лейди Ариел, цветята в Англия ще ви харесат много — каза лейди Белмет, като отново подхвана разговора на ботаническа тема, който бяха започнали на обяд.

— Чувала съм, че градините там са прекрасни — съгласи се Ариел.

Ан Белмет сподели с нея за любовта си към цветята и нейното въодушевено описание на богатите частни градини в Англия, както и на обществените паркове в Лондон, бе основната тема на разговор по време на обяда. — Изглежда са доста различни от нашите тук.

— Срамота е, че никога не сте виждала родината на родителите си — отвърна простодушно лейди Ан. — Но и двамата са умрели още докато сте била много млада, нали? Знаете ли, Робърт и аз ги познавахме, макар и бегло. Майка ви бе очарователна жена, а баща ви… — Ан Белмет се усмихна. — Не бе чудно, че избра него. Бе доста красив и романтичен.

Ариел застина при споменаването на нейния баща. Очевидно лейди Ан не знаеше нищо за това как е изоставил майка й. Спомените на Ариел за годините след смъртта на майка й бяха живи и мъчителни. Тя бе разкъсвана между надеждата, че той ще се върне за нея, и равния по сила ужас, че ще я отведе далеч от това, което се бе превърнало в неин дом.

— Никога не съм познавала баща си — отвърна тя с глас, който издаваше повече чувство, отколкото възнамеряваше да вложи в него. — Но мула Мохамед е чудесен настойник.

— Сигурен съм — каза лорд Белмет, като се протегна и я потупа по ръката, сменяйки тактично темата на разговор. — Трябва да посъветвате жена ми какво да си купи, докато сме тук. Тя съобщи, че възнамерява да посети утре соука.

— Никога ли преди не сте били на пазар тук? — очите на Ариел грейнаха от удоволствие. — Това е едно чудесно място. Всичко в соука като че ли става наведнъж. Възхитителни миризми изпълват въздуха, търговците крещят, когато минавате покрай тях, артистите бродят из улиците и се състезават кой да спечели вниманието ви. Сигурна съм, че няма да намерите нищо общо, с което и да е друго място, където някога преди сте били. На откритият пазар има всичко, което може да си представите, и всичко се продава, но ви предупреждавам, че е разумно голяма част от нещата да се избягват.

— Кои са най-добрите стоки?

— Зависи какво харесвате — закачливо изчурулика Ариел.

— Какво бихте купила там, Ариел?

Въпросът бе зададен именно от Кристофър и интересът в гласа му я изненада. Тя се обърна към него и изненадана откри, че огромният гняв, който го владееше през цялата вечер, бе изчезнал. За миг сякаш отново бяха на романтичното езеро. Объркана, Ариел се запъна и сведе поглед към сплетените си пръсти в скута.

— Не съм била на соука от години — призна си тихо тя. — Но когато ходех… — Погледът й се изпълни с живи образи. — Бих посетила златаря и търговците на кожи. Вероятно бих могла да намеря огърлица за Чедила или нещо за Зиад.

— Защо спряхте да ходите? — попита лейди Белмет.

— Сега от мен се изисква да се забулвам. Никога не можах да свикна да се увивам в плат от главата до петите. По-скоро бих останала тук, където мога да нося туника и панталони.

— На път от Сале — отбеляза сериозно Ан — носех шапка с воалетка. Кристофър ме увери, че е достатъчно благоприлично да се появявам така на обществено място. Ще бъде ли подходящо същото облекло и за пазара?

Ариел кимна.

— Майка ми посещаваше пазара облечена по същия начин. Рокля с висока яка, ръкавици и шапка с воалетка ще ви предпазят от всякакви непочтителни погледи. Бих била щастлива да изпратя своя евнух с вас. Той добре познава пазара, а английският му е отличен.

— Вие също трябва да дойдете, Ариел — с внезапен ентусиазъм настоя Ан. — Имам допълнителен кат дрехи за пътуване. Роклята може би ще се нуждае от малко поправка, но шапката и ръкавиците ще ви подхождат отлично. Облеклото е по-сковаващо от това, което сте свикнала да носите, но вероятно ще ви бъде забавно. Може би вие самата ще ми покажете пазара?

Ариел понечи да откаже, но разговорът за соука бе събудил толкова спомени в душата й. Не бе осъзнавала колко много й липсва. Изведнъж се усмихна и кимна. Защо пък не? Щеше да вземе втори евнух, просто за по-голяма сигурност. Нямаше причина да не отиде, а и именният ден на Чедила наближаваше. Можеше да й купи подарък.

Решението на Ариел внесе искра на въодушевление в атмосферата. Сините очи на лейди Белмет заблестяха от радост, а съпругът й весело се пошегува за загубите, които бе сигурен, че ще претърпи в резултат на тяхното нашествие на пазара следващия ден. Дори Кристофър изглеждаше доволен от нейното решение. Бдителността в поведението му, изглежда, бе отслабнала и той се присъедини към Робърт в неговите добродушни подмятания за пазарния ден.

Въпреки че Ариел не смееше да го погледне открито, а само хвърляше по някой скрит поглед с периферното си зрение, топлият ентусиазъм на Кристофър и доброто му чувство за хумор й подействаха благотворно. Без да съзнава това, стегнатата й, почти военна поза изчезна и тя се присъедини към техните весели закачки. След време Ариел се загледа навън и усети, че е станало доста късно. Въпреки това не искаше да си тръгне, докато ръката на Кристофър не я докосна нежно по косата, когато посегна да вземе брендито си. Осъзнала изведнъж, че седи твърде близо до него, Ариел се отмести по-далеч. Със сведен поглед тя се извини и благодари на семейство Белмет за чудесната вечер.

— Първото, което ще направя утре сутринта, е да ви изпратя роклята и шапката — увери я лейди Белмет.

— Много мило от ваша страна — отвърна Ариел. — Очаквам с нетърпение това пътешествие. Да дойда ли при вас в десет?

— Това ли е най-подходящото време? — попита Ан.

— Търговците почиват следобед. Между другото, ще трябва да се върнем навреме, за да се преоблечем за Фантазията утре вечер. Не бива да я пропускате, лейди Белмет — увери я Ариел, като се усмихна в отговор на въпросителния поглед на Ан. — Ако отидем сутринта, ще разполагаме с достатъчно време да се подготвим.

— Тогава нека бъде в десет.

— Благодаря ви отново — каза Ариел.

Кристофър излезе във вестибюла с нея. Ариел погледна нервно към високата, мъжествена фигура до себе си.

— Не е необходимо да ме изпращаш до покоите ми. Зиад ме чака и ще ме придружи.

— Нямам нищо против да го направя и аз — отвърна нехайно Кристофър. — Чувствам се преситен от вечерята. Една разходка ще ми дойде добре. — Зиад зае мястото си на десетина крачки зад тях и като не знаеше какво друго да направи, Ариел тръгна безмълвно по коридора, а Кристофър я хвана подръка. Стенните свещници хвърляха играещи сенки по пътя им. Не намираше какво да каже. Приятелската топлота, която бе наситила салона, сега изглеждаше почти илюзорна, а веселите и леки закачки — кухи и фалшиви.

Тя го погледна през дългите си прекрасни мигли. Защо винаги беше толкова спокоен, а тя все бе напрегната? Пръстите му върху лакътя й сякаш изгаряха плътта й, въпреки финия копринен ръкав, и тя подскачаше при най-леката промяна в натиска на ръката му. Той като че ли винаги получаваше по някакъв начин предимство в играта, която играеха. Или бе толкова очарователен, че я омайваше и тя забравяше упоритата си омраза, или бе съвсем хладнокръвно безразличен и нейният гняв не го засягаше изобщо. Всичко това я караше да се чувства така, сякаш мерзавката е тя, а не той.

Но не тя бе излъгала, упорито си напомняше Ариел. Нито пък предявяваше към него някакви претенции, които той нямаше намерение да приеме.

Скоро стигнаха до вратата на нейната стая, но този път, вместо да се опитва да се скрие вътре, както бе направила тази сутрин, Ариел се обърна с лице към него. Той е един арлекин, помисли си тя, като скри в сянката на тъмния коридор това, което бе прочела в душата му. В него нямаше нищо сиво. Всичко бе черно или бяло; или очарователен и привлекателен, или отдаден на постигане на собствените си цели. Ариел изобщо не бе сигурна, че знае кое е истинското му аз, и двата образа се сблъскваха и бореха помежду си в съзнанието й.

— Добре ли прекара вечерта, Ариел?

Тя отвори уста, за да отвърне хапливо и нападателно, но се отказа, защото усети фалша на този отговор. Прекара добре, по-добре, отколкото бе очаквала. Но нямаше да позволи това да смути нейната непоколебимост или да извини измамата на Кристофър.

— Беше ми много приятно с лорд и лейди Белмет.

— Тогава вечерта е била успешна. — Той леко я целуна по челото и задържа вратата на стаята отворена. — Лека нощ. Спи добре.

Ариел отправи към него насмешлив поглед и се плъзна под ръката му.

— Лека нощ. — Вратата се затвори след нея и тя се облегна на нея, като се заслуша в заглъхващия звук от стъпките на Кристофър.

— Ти се върна, дете мое. — Чедила се появи иззад преградата на стаята и нетърпеливо започна да помага на Ариел да се съблече. — Прекара много време с годеника си. Вероятно тази вечер си го опознала. И си разбрала, че султанът наистина е направил мъдър избор. Ти си голяма щастливка. Рядко се позволява на жената да се среща със съпруга си преди женитбата и да има възможността да преодолее страха си от неизвестното.

Ариел не отговори и Чедила продължи своя монолог, като й помагаше да облече фината нощница. Когато Ариел бе готова за лягане, Чедила отстъпи назад и погледна към повереницата си. Прекрасната й бакърена на цвят коса падаше като атлазен щит, стигащ до кръста й, но тази вечер очите й бяха мрачни. Чедила не можеше да разбере как е преминала вечерта и това я тревожеше. Бе предопределено Ариел да се върне в Англия, да затвори цикъла на живота, който майка й и баща й бяха започнали. Не трябваше да се опитва да промени съдбата си.

Чедила считаше за свой последен дълг към любимата си повереница да се увери, че тя приема тази съдба. Но Ариел бе толкова пламенна и темпераментна, че понякога й се струваше, че се опитва да направлява течението на пролетен поток, преливащ от разтопен планински сняг. От своето място в ъгъла тя чуваше ритмичното дишане на Ариел, показващо, че най-сетне е заспала. Чедила се обърна и се върна в спалнята си. Тръгна направо към малкия шкаф, където държеше молитвеното си килимче. Трябва да продължа да търся напътствието на Аллах, помисли си тя. Неговите опитни ръце ще ръководят съдбата на детето на моето сърце.