Бъртрис Смол
Блез Уиндъм (8)

Седма глава

Блис и Блайт Морган се омъжиха в последния ден на април 1522 година. След седмици дъжд денят беше ясен и хубав. Отец Джон извърши сватбената церемония в малката църква на Ашби. Шествието премина краткия път от къщи до църквата, обградено от народа на Ашби, който се възхищаваше на красотата на двете булки и ги поздравяваше с възхищение. Близначките бяха с еднакви рокли от кремав брокат с корсажи и ръкави, обшити със златна бродерия и перли. Разпуснатите им руси коси свидетелстваха за тяхното моминство. На главите си носеха венци от бели рози, а в ръцете си — букети от виолетки, вързани със златна лента. Единствената разлика беше в герданите. Блис носеше гердан от перли, на който висеше златен медальон с форма на сърце, обсипан с диаманти, а Блайт имаше гердан от перли и гранати. Двата гердана им бяха подарък от младоженците.

Церемонията бе извършена под открито небе пред църквата, за да може всички да гледат, тъй като помещението беше малко. После двойките влязоха вътре, за да изслушат сватбената литургия. След час се появиха пред радостната тълпа. Преди да тръгнат към къщи, лорд Морган официално покани всички присъстващи да се присъединят към сватбеното тържество. Масите бяха разположени на поляната пред дома, където бе направена и широка палатка, покрита с червен плат, за благородниците.

Храна имаше много, но тъй като стана доста топло през деня, запасите от бира почти привършиха. Свириха музиканти с тъпани и гайди, имаше и артисти. После сервираха двете сватбени торти, от които всички получиха по парче. Много от селските момичета си взеха и за вкъщи, тъй като вярваха в поверието, че ако момиче спи с парче сватбена торта до възглавницата, скоро ще срещне своя любим.

Когато се здрачи, запалиха факли. Изглежда, песните и танците щяха да продължат и през топлата пълнолунна нощ. Най-после, около три часа след залез-слънце, беше решено младоженците да се оттеглят в спалните си. Двете приготвени за тях стаи бяха една до друга.

Блис беше пламнала от възбуда. Тя с нетърпение очакваше акта на дефлорирането си, макар че дълбоко в себе си таеше и мъничко страх. Майка им беше казала какви са задълженията на съпругите, така че те знаеха какво се очаква от тях. Изглежда разказът на Ванора беше доста точен, но едва след разговора си с Блез, Блис се почувства съвсем спокойна.

— Любенето е нещо чудесно! — беше им казала тя предишната вечер.

— Кажи, кажи! — настояха близначките. Трите бяха сами, тъй като Блез твърдо настоя другите сестри да излязат.

— Всъщност е невъзможно да се опише — каза Блез. — Трябва да го почувствате, за да разберете.

— Но все има нещо, което би могла да ни кажеш — настоя ядосано Блис. — Първият път! Как е първия път?

Блез леко се засмя.

— Ние с Едмънд преживяхме първата си брачна нощ в истинския й смисъл едва няколко седмици след сватбата — призна тя.

— О! — очите на Блайт се закръглиха от изненада.

Блис, както винаги, беше по-откровена.

— И как си могла да изтърпиш такова отлагане? — попита тя. — Аз още не знам нищо за любенето, но съм толкова изпълнена с желание да бъда с Оуен, че не мога да спя нощем, и което е по-лошо, усещам някаква горещина да ме изпълва, а не разбирам защо.

— Ти познаваш Оуен и Блайт познава своя Никълъс. Но вие забравихте ли, че аз дори не бях виждала Едмънд до деня на сватбата ни? Как бих могла да желая мъж, когото не познавам? И когато споделих страховете си с него, той ме разбра и използва времето да ме успокои и ухажва, преди да консумира акта на бракосъчетанието ни. Аз мисля, че точно затова се влюбих в него. Заради неговото търпение и нежност. Питаш ме за първия път, Блис. Усещанията, които предизвика у мен близостта на Едмънд, бяха прекрасни. Нямам думи, за да ги обясня, но утре вечер, когато станете едно всяка със своя съпруг, вие ще го разберете. Има още нещо обаче. Каза ли ви мама, че при първата среща със страстта може да почувствате и болка?

— Не — отговори Блис заради двете.

— Тя се появява, когато съпругът ви проникне през девствената ципа. За мен това беше моментно пробождане, което след това повече никога не съм усещала. Мисля, че трябваше да ви го кажа.

Тази бе единствената мисъл, която помрачаваше очакването на Блис за първата брачна нощ. Сега, седнала в леглото и облечена в копринена нощница, тя очакваше Оуен Фицхю. Наоколо жените се въртяха и говореха и притичваха ту до нея, ту до Блайт, която бе настанена по същия начин в леглото си в съседната стая.

После се чуха силни възклицания и мъжки смях и сърцето на Блис се разтуптя. Вратата на спалнята се отвори. Оуен Фицхю, също в копринена нощна риза, бе бутнат в стаята. Граф Маруд веднага се обърна, изтика придружаващите го мъже и така затръшна вратата, че разтресе къщата. За момент някой натисна вратата отвън, но после се отказа.

— Оуен — чу Блис нечий глас отвън, — още не сме допили виното.

— Пийте без мен — отговори Оуен Фицхю. — Аз имам по-приятна задача и не смятам повече да си губя времето.

От другата страна на вратата се чу дружен смях.

— Лека нощ тогава, милорд и милейди. — Гласовете се отдалечиха към следващата врата заедно с втория младоженец. Блис беше придърпала чаршафите към гърдите си, леко изплашена от шума.

Оуен се обърна към жена си и се засмя.

— Е, котенце, ето ни най-после сами. — Той заобиколи леглото и с едно движение съблече нощната си риза.

Блис зяпна шокирана и тъй като беше много любопитна, не извърна очи. Никога не беше си представяла, че мъжкото тяло е толкова… интересно. Сапфиреносините й очи огледаха широките рамене и гърди, леко окосмени с тънки тъмни косъмчета. Когато свали поглед по-надолу, очите й се разшириха и тя прошепна:

— О-о!

Граф Маруд се засмя, защото знаеше какво е предизвикало учудването й.

— Ела, котенце — каза той и я накара да стане от леглото. — Ти вече видя моите хубости, нека сега аз да видя твоите. — И той с нежни пръсти разкопча нощницата.

Блис не се боеше и със свободно движение остави дрехата да падне. Не, наистина не се боеше от него, защото го обичаше. Тя вдигна очи да срещне погледа му.

— Е, милорд, получавам ли твоето одобрение, както ти получи моето?

Оуен беше изненадан, омаян, занемял. Блис беше красива не само в лицето. Тя притежаваше най-великолепните форми, които той би могъл да си представи за жена. Кожата й беше бяла като сметана, бедрата й — гладки и стегнати, гърдите — високи и заострени. Тя се извърна леко и той изстена от желанието, което вече едва сдържаше.

— Е, сър, да не би, като си ми дал сърцето си, да си загубил и езика си — подигра му се нежно Блис.

— Боже милостиви! Котенце! Ама твоята хубост надхвърля и най-необузданите ми мечти! Но за да не си помислиш, че не съм нежен любовник, моля те да ме целунеш, преди да съм умрял от страст по теб. — Той я притегли към себе си и впи устни в нейните.

Преди да се предаде на безумната страст, Блис само за миг помисли, че би искала Блайт да е също така щастлива точно в този момент. Сърцето й беше изпълнено с такова щастие, че ако можеше, би го споделила с целия свят.

„Срамежливата и нежна Блайт! Не бива да я плаша“ — мислеше Никълъс Кингсли, докато изпращачите му най-после се заизнизваха вън от стаята с пожелания за щастие и много деца. Той затвори здраво вратата пристъпи до леглото и се излегна до булката си.

— Не трябва да се боиш от мен, Блайт — започна той.

— Не се боя — отговори тя спокойно.

— Майка ти обясни ли ти всичко?

Тя кимна.

— Блез също ми каза някои неща, Никълъс.

— Обещавам ти, че няма да бързам, любов моя — каза той тихо.

— Щом така ти харесва — беше отговорът.

— Но аз искам да ти доставя удоволствие — продължи той.

— Надявам се, че ще бъде по-скоро, Никълъс.

Той изненадано зяпна към нея.

Блайт взе ръката на съпруга си в своята и тихо заговори:

— Чуй ме, милорд, моля те. Блез ми каза, че любенето е нещо прекрасно. Блис твърди, че няма търпение да се съедини с Оуен. Майка ни е родила вече девет деца и въпреки че наближава четиридесетте, все още изпраща тайнички усмивки на баща ни, когато си мисли, че никой не ги гледа. Такива неща не се правят, ако актът е неприятен. Явно той доставя удоволствие. Аз знам, че дефлорацията е болезнена, но Блез каза, че след това усещането е прекрасно. Ако не го направя обаче, аз никога няма да разбера дали е така, нали? Целуни ме, милорд.

Никълъс въздъхна с облекчение и като прегърна жена си, я зацелува, преди да я обсипе и с други нежности, които й доставиха безкрайно удоволствие.

За съжаление, Блез не остана в Ашби, за да чуе от сестрите си впечатленията им от брачната нощ. Тъй като нямаше достатъчно място, граф и графиня Лангфорд се отправиха с ескорта си към Ривърс Едж. Нощта беше спокойна и луната осветяваше пътя им.

— Изглеждаш изморена, любов моя — загрижено заговори графът. — Знаеш ли, ще трябва да помогна на баща ти да построи още едно крило на дома в Ашби. И сега няма достатъчно място за всички ни, а само две от сестрите ти са женени. Какво ли ще стане, когато всички се омъжат и се появят и внуци?

— Да, така е. Освен това първият внук ще се появи още преди да свърши годината, милорд — каза тихо Блез.

— Какво?! — Графът беше удивен. — Какво говориш?

— Казвам, че нося дете, милорд. Беше нужно само мама да потвърди съмненията ми, защото не бях сигурна, тъй като никога досега не ми се е случвало.

— Господи, Блез! Ти не бива да яздиш!

— И защо не, милорд?

— Може да пометнеш сина ми, сладка моя! Не знаеш ли това?

— Едмънд, аз съм добре. И няма да пометна нашето дете. Аз съм също като мама. Ще ти родя здрави деца, кълна се! Майка ми яздеше през бременностите си чак докато станеше толкова дебела, че да не може да се качи на седлото. Тя никога не е помятала и ти добре го знаеш.

Той поклати глава.

— Няма да ти позволя да яздиш — каза с глас, какъвто досега не беше чувала. — Щом си стигнем у дома, ще издам заповед да ти се забрани да влизаш в оборите.

— Да не би да мислиш, че за жена в моето състояние трябва инвалидна количка? — възрази тя.

— А ти къде мислиш да ходиш, че да трябва да яздиш? — попита той.

— Мислех да посетя Блайт и Никълъс. Те живеят наблизо, оттатък реката. Ами сестра ти? Да не би да ми забраниш да ходя и до Ривърсайд? Доро е толкова самотна след смъртта на мъжа си. Да не искаш да ме задържиш като затворничка само защото съм бременна?

— Твоето семейство ще идва да те посещава — отговори той упорито. — И ако искаш да отидеш при Доро, защо да не отидеш с колата, която теглят кучетата?

— С нея ли? — провикна се тя, а мъжете, които ги придружаваха, чуха и се засмяха. — Да не съм дете, че да ходя с кучешка каручка?

— Не се ядосвай, мила — замоли се той. — Аз ти мисля само доброто, на теб и на детето. О, Блез, горката ми Катерина загуби толкова много деца! Накрая загубих и нея самата. И когато се надявах поне да имам втора жена, аз намерих голямата си любов, която не искам да загубя. Обичам те!

— Едмънд! Да имаш дете, е нещо напълно нормално и естествено. Аз не съм чуплив предмет. А що се отнася до Катерина, как се чувстваше тя, когато не беше бременна?

— Не, Катерина постоянно боледуваше — отвърна той.

— Аз съм добре, милорд. Аз съм силна и бременността не ме прави безпомощна.

— Искам това дете, Блез!

— Аз ще го родя, графе, но ти не бива да се притесняваш непрекъснато, докато трае бременността ми.

— Заедно ще решаваме как ще пътуваш — отвърна той, като с това я накара да си мисли, че може да го убеди.

— Така е по-честно — усмихна се Блез, но знаеше, че ако той смята да я ограничава, жестоко се лъже. Но си замълча, защото не искаше да се карат.

Когато пристигнаха в Ривърс Едж, завариха Херта, която ги очакваше, приготвила топла, ароматизирана вана за господарката си.

— Херта, няма сапун — каза Блез.

— Ох, тези забравани — ядоса се Херта. — Не трябваше да ги оставям да си легнат, преди да проверя дали са свършили всичко. Аз ще изтичам и ще донеса сапуна веднага.

Блез затвори очи и се отпусна. Никак не беше трудно да изпълни заръката да си почине в топлата, ухаеща вана. После чу вратата да се отваря.

— Бърза си като младо момиче, Херта — каза тя. — Дай ми сапуна. — Със затворени очи тя протегна ръка и се изненада, когато получи целувка по дланта си. — Ох!

Едмънд се засмя и без да се бави, се вмъкна във ваната при жена си, като й подаде и калъп сапун.

— Изпратих Херта да си легне, сладката ми. Тя остарява и ми е мъчно да я виждам изморена. Освен това аз мога и сам да обслужвам жена си, нали?

— Но ти никога не си ме къпал — замислено отговори тя.

— Нито пък ти мене — засмя се той.

— Да, вярно. А сега може ли да опитам, сър?

Очите му се замъглиха.

— А ще ми доставиш ли удоволствие, вълшебнице?

— Ако не успея, ти ще имаш право да избереш наказание за мен, милорд — отговори тя.

— А ако успееш? — пошегува се той.

— Тогава ти ще бъдеш наказан. — Тя потопи сапуна във водата. — Обърни се.

Уиндам изпълни желанието й и Блез — малко несръчно, като разля вода по пода — започна да мие нежно гърба му.

Едмънд затвори очи и се отдаде на приятното усещане. Пръстите й докосваха мускулите на раменете му, галеха го по гърба като нежни топли пухчета.

— Защо не сме правили това и преди, мадам?

Блез се засмя.

— Не ни е идвало наум. — Тя плъзна ръце под водата и го погали.

Едмънд изпъшка от удоволствие.

— Магьосница! Ще ме убиеш с тези нежности!

— Обърни се, милорд — но се опитай да не разливаш водата — отговори тя.

Едмънд се подчини и Блез насапуниса гърдите му нежните й пръсти галеха зърната му и той почти се разтапяше от удоволствие. Ръцете й отново изчезнаха под водата и той усети лекото докосване по корема си и по-надолу… По лицето й не можеше да познае какво мисли, но ъгълчетата на устните й закачливо трептяха.

— А сега се облегни и ми подай крака си — каза най-после тя със сериозно изражение на лицето. — Вече си изкъпан — каза тя, след като изми и другия му крак. — Сега е мой ред. — Блез с усмивка му подаде сапуна.

Едмънд я накара да се обърне и започна да мие гърба й, както и тя беше измила неговия. Когато я погали по бедрата и после издигна ръце до гърдите й, тя се изви страстно към него.

— Стой мирна! — прошепна в ухото й и го захапа леко с белите зъби.

— Не мога — отвърна тя.

— Ах, ти, безсрамна малка магьоснице! — Той се изправи и я вдигна до себе си. Обърна я и веднага впи устни в устата й. Топлата вода я беше отпуснала и тя се облегна на съпруга си, замаяна от целувката и горещото взаимно желание.

Той я вдигна на ръце и я занесе в леглото. Двамата се търкулнаха мокри върху чаршафите.

— Искам да те любя, Блез — промърмори в ухото й. — Но не искам да направя нещо на детето… Тя едва отвори клепачи.

— Мама… мама каза, че няма нищо опасно… до края на юни. — Вдигна ръка и привлече главата му към гърдите си. Той въздъхна и ги зацелува унесено, докато тя повече не можеше да сдържа желанието си.

— О! Сега! Моля те, сега! — изстена тя.

— Не мила. Нека продължим този момент по-дълго. Скоро няма да можем да се наслаждаваме на това…

Когато Блез усети твърдата му мъжественост да прониква дълбоко в нея, изстена от удоволствие. И веднага запротестира, защото той се отдръпна почти напълно. Любиха се дълго и на няколко пъти се издигаха до звездите. Усещанията й бяха безкрайно приятни и за пръв път в младия си живот тя се почувства издигната във висините на върховното удоволствие.

Едва призори заспаха изморени и щастливи. През следващите няколко седмици чувствата им като че ли станаха още по-дълбоки. Двамата използваха всяка минута, за да се любят. И макар, че понякога следобед на Блез й прилошаваше, тя се чувстваше здрава и безкрайно щастлива.

 

Новината за предстоящото й майчинство се разнесе със скоростта на вятъра, макар че не бяха я съобщили официално. Както пролетта караше всичко да цъфти, така и Блез разцъфна от бременността. За да избегне спорове с жена си, Едмънд покани сестра си да остане в Ривърс Едж до раждането на детето. Дороти с радост прие, тъй като се чувстваше самотна в Ривърсайд. Антъни беше останал в кралския двор, но още не беше си намерил съпруга. Новото му положение като лорд Уиндам от Ривърсайд беше увеличило шансовете му, но дори и да беше харесал някоя, още не беше го казал на майка си.

На шестнадесети септември Блез и Едмънд отпразнуваха първата годишнина от сватбата си. В последния ден на ноември графиня Лангфорд навърши седемнадесет години. Беше доста наедряла, но цъфтеше от щастие, което даряваше и на всички около себе си. Едмънд беше спокоен, като виждаше, че месеците на бременността на жена му преминават без неприятностите, от които се беше плашил с горката Катерина. Вече бе уверен, че най-после ще се сдобие с наследник.

Той беше толкова успокоен от доброто състояние на жена си, че не започна да спори, когато Блез обяви, че ще празнуват Коледа както винаги в Ривърс Едж. Малко по-късно обаче се притесни, но сестра му го успокои, че тя ще се грижи Блез да не се преумори преди раждането.

— Коледа без семейството ще бъде тъжна, Едмънд — каза му тя. — Освен това Розмари Морган ще иска да бъде до дъщеря си при раждането на първото внуче. Кой по-добре от майка й би могъл да й помогне? Та тя самата е родила толкова деца!

— Блез е много взискателна домакиня — отвърна той — и съм сигурен, че ще поиска да ръководи всичко сама!

— Тя може да ръководи и от креслото в голямата зала, братко. Стига си се притеснявал! Бременността е нормално състояние за жената. Това не е болест — натърти накрая Дороти.

Очите на Блез весело блестяха, когато зълва й, с която бяха станали добри приятелки въпреки голямата разлика във възрастта й, й предаде разговора.

— Горкият Едмънд — каза тя. — Не знам кой от двама ни ще бъде по-облекчен, когато се роди детето. Той или аз.

— О! — отвърна Доро твърдо. — Мъжете нямат представа какво значи да носиш живот под сърцето си. Само една жена може да го усети. Спомням си с каква радост носех децата на Ричард. Мъжкото облекчение идва от раждането на наследник или наследница, от чувството за продължение на рода. Мъжете, Бог да ги благослови, са простосърдечни същества. Ако желанията им се изпълняват, те обикновено са доволни. А пък желанията им са прости: храна, облекло, подслон, жена, синове, богатство и мощ.

Блез се засмя на глас.

— Едмънд не желае мощ, Доро.

— Не, той не, но има мъже, които я желаят, мила. Пази се от тях, те могат да те унищожат.

— Моят живот е тук, Доро, с Едмънд. Аз никога не ще напусна Ривърс Едж за повече от малко гостуване на сестрите или родителите ми. Моят свят е простичък и спокоен и аз си го харесвам такъв.

Коледата наближи и семейство Морган и останалите роднини пристигнаха в Ривърс Едж за празненствата. Блайт и съпругът й Никълъс Кингсли живееха само на няколко мили оттатък реката. Лорд Кингсли беше поръчал да му построят удобна лодка, с която спокойно доплуваха по реката. Лейди Кингсли беше в почти толкова напреднала бременност, колкото и сестра й. Блис пък, изтънчена и слаба, пристигна от кралския двор с Оуен и Антъни. Облеклото й беше според последната мода, а тя самата знаеше хиляди клюки и ги разказваше на жените с часове.

Когато лорд Морган пристигна с жена си и Блез видя майка си, зяпна учудена:

— Мамо! Ама ти си…

— Бременна, Блез, точно като теб и Блайт. Няма нищо необичайно в това — усмихна се тя към мъжа си. — Ние с баща ти сме свикнали. И тъй като след вашето заминаване къщата ни се видя празна… Пък и Дилайт ще бъде през зимата на гости при Блис и Оуен… Чувствах се толкова самотна! Можех да полудея. И макар че вече съм на тридесет и четири години, реших, че искам още едно бебе.

— Само че ти, мамо, рядко раждаш само по едно — засмя се Блис. — И кога ще се роди нашата сестра или брат?

— В края на март или началото на април — отвърна лейди Розмари.

— Това се казва новина, мамо! — пошегува се Блез. — А пък аз си мислех, че ще съм единствена и ще бъда център на вниманието.

Розмари Морган се засмя.

— Така ще е, Блез. Виждам, че детето ти няма да чака още дълго, преди да се появи.

— Сигурно точно на Коледа — каза Блез. — Спомням си, че миналата година се помолих на Господ за такъв подарък.

Но молбата й не беше изпълнена. Рождество дойде и отмина, а детето на Блез не даваше признаци, че се готви да излиза от корема на майка си. Графиня Лангфорд започна да се изнервя. Като гледаше към Блис, тя въздишаше тежко. Колко красива беше сестра й! А имаше и друга изненада. Дилайт! За осем месеца, откакто беше сватбата на близначките, Дилайт беше пораснала неимоверно. Сега беше по-висока от големите си сестри, с красив бюст, на който дори и Блис не се подиграваше, защото завиждаше. На близо петнадесет години, Дилайт Морган обещаваше да стане ослепителна красавица.

Ларки и Линет вече бяха на единадесет години и половина, а Ванора щеше да навърши девет през февруари. Двете близначки шепнеха и се кикотеха приближили глави. Ванора вече бе изгубила бебешката си пълнота и обещаваше да стане красива девойка. Тя с удоволствие продължаваше да дразни Блис, която въпреки месеците, прекарани в кралския двор, все още се хващаше на закачките й. Най-младите от семейство Морган — Гавин и Глена — изглеждаха все още непроменени.

В последния ден на отминаващата година детето на Блез предяви правото си да се яви на бял свят. Тя беше благодарна, че цялото й семейство е тук, тъй като Едмънд бе обхванат от старите си страхове и изпадна в ужас за жена си. Когато раждането започна, тя с облекчение разбра от Блис, че баща й, Антъни и двамата зетьове са отвели Едмънд в голямата зала и го наливат с вино, за да го напият.

Блис и Блайт също бяха изпратени в залата, за да се занимават с малките, пък освен това Блайт също беше доста натежала от бременността, за да помага при раждането. Блис обаче сновеше нагоре-надолу и предаваше новините от двете групи.

— Не знам дали Дилайт не може да се занимава с малките, за да дойда и за да помагам — предложи Блис на майка си.

— Блис, бъди обективна. Дилайт отчаяно се опитва да привлече вниманието на Антъни. Защо, мислиш, тя толкова искаше да дойде в кралския двор тази зима? Той все още не се е спрял на никоя, а Дилайт вече може да се омъжи.

— Започнаха ли неразположенията й? — попита лейди Дороти.

— Преди година.

— Хммм — замисли се добрата жена. — Тогава може би и ние трябва да помогнем за уреждане на отношенията между тези двамата. Щом още никоя в двора на крал Хенри не му е завъртяла главата, Дилайт би била толкова подходяща, както никоя друга, бих казала аз!

Розмари Морган се усмихна, като знаеше колко биха се харесали думите на лейди Дороти на четвъртата й дъщеря. Защото Дилайт отхвърляше всяко възможно предложение на родителите си през последната година.

— Ще поговорим по този въпрос, Доро, но нека първо помогнем на Блез да се освободи успешно.

Раждането продължи през целия ден. Когато нощта настъпи, болките се усилиха и няколко минути преди полунощ детето се роди. В голямата зала чуха силния плач на бебето й Едмънд, макар и замаян от виното, скочи на крака. Блис хукна с развяна пола по стълбите. Всички зачакаха прави. Точно когато камбаните започнаха да възвестяват настъпващата 1523 година, Дороти Уиндам се появи в залата с повитото дете.

Тя отиде до брат си и положи бебето в ръцете му.

— Милорд — каза тя тържествено. — Това е твоята дъщеря. Блез роди едно чудесно здраво момиче!

Едмънд сведе поглед към бебето. Катерина бе раждала малки и бледи същества, които не доживяваха и няколко часа. Това бебе беше едро и розово. На главицата му се виеха тъмни къдрици и за своя изненада той забеляза, че сините очички са се втренчили спокойно в него. Повече от очевидно беше, че детето е жизнено. Какво значение, че е дъщеря, а не син! Щяха да имат и други бебета. Все щеше да има и момчета между тях! Той вдигна очи към Доро.

— Как е Блез?

— Щастлива, но ядосана, че не е родила момче. Трябва да я успокоиш — отвърна Дороти и взе детето от ръцете му.

Той пресече тичешком залата, докато роднините се скупчиха да видят новия член на семейството. Старата Ада си проби път през тълпата.

— Веднага ми дай бебето, лейди Дороти. Тук е прекалено шумно за едно новородено.

Когато влезе в спалнята, той завари Блез, сресана на плитка и преоблечена в нова копринена нощница, седнала в леглото. Розмари Морган тъкмо й подаваше сребърна чаша с отвара от билки, яйце и пиво, за да се подсили младата майка.

— Тя е великолепна — възкликна Блис за племенницата си. — Как ще я наречете?

— Не знам — каза Блез. — Не съм мислила, че ще имам дъщеря. Аз исках син!

— Името й е Ниса — каза Едмънд. — Дъщеря ми се казва Ниса!

— Ниса ли? Какво значи това? — попита Блез мъжа си.

— Помисли за гръцката дума, сладка — отговори й той.

За момент Блез замислено смръщи вежди и после се засмя. Майка й и сестра й я гледаха любопитно.

— Ниса значи начало!

— Точно така, мила моя. Точно това е нашата дъщеря — начало. Тя скоро ще има братя и сестри, скъпа. Засега обаче аз съм доволен. Имаме си здрава дъщеря и ти се чувстваш добре. Как мога да не съм доволен при тези обстоятелства!

— Но аз толкова се молих първото ни дете да е син и твой наследник — каза Блез.

— Аз пък се молех първото ни дете да се роди здраво — отговори той. — Молех се и ти да си ми жива и здрава. Не мога да забравя нещастната Катерина и недоносените й деца.

— Ниса трябва да има и християнско име. Иначе отец Мартин няма да я кръсти — каза Блез. — Нека това име да бъде Катерина, милорд, в памет на първата ти жена, ако нямаш нищо против.

Розмари Морган се усмихна в себе си, доволна, че дъщеря й постъпва толкова умно. Тя погледна към Блис с намек да се учи от сестра си, а после й направи знак и двете излязоха от спалнята, за да оставят родителите насаме.

Щом чу, че вратата се затвори, Едмънд се наведе и целуна жена си.

— Нова година е, скъпа моя, и това наистина е едно чудесно начало!

— Ти наистина ли не си разочарован? — Тя огледа лицето му внимателно.

— Никак, сладката ми. Толкова се радвам, че имам Ниса, колкото и че имам красивата й майка. Ти ми поднесе най-прекрасния новогодишен подарък, а сега аз трябва да ти поднеса моя. От днес малкото имение Гринхийл е твое. Приготвил съм всички документи. То е твое, ти си в правото си да се разпореждаш с него както пожелаеш. То дава малък, но приличен доход, който също е твой. Приеми го с моята благодарност за това, че ми дари толкова красива дъщеря.

Блез остана удивена от тази щедрост.

— Разбира се, Едмънд. Но този подарък е бил подготвен, ако роденото не е дъщеря.

— Не, Блез. Това е подарък заради първото ми дете.

Тя не можеше да повярва. Вече е собственичка! Има свои пари и може да прави с тях каквото пожелае! Блез погледна съпруга си.

— Благодаря, милорд — каза простичко.

Той взе ръката й и я целуна страстно.

— Не, мила моя, аз ти благодаря. Благодаря ти, че ми дари Ниса, благодаря ти, че ме обичаш. — Той се изправи. — А сега, мисля, че е най-добре за теб да си починеш, любов моя — каза графът и излезе от стаята.

Блез се облегна назад и се почувства изключително доволна. Когато старата Ада влезе в стаята с бебето, тя я помоли:

— Дай ми да видя пак дъщеря си. Толкова шум се вдигна заради нейното раждане, а аз още не съм видяла това малко чудо.

— Тя е едно прекрасно мъниче — съгласи се Ада. — Как ще я наречете?

— Баща й вече избра името. Първото й име е Ниса. Дъщеря ми е лейди Ниса Катерина Уиндам. — Блез сведе поглед към бебето, което Ада беше поставила в ръцете й. После се засмя. — По нищо не прилича на мен, освен може би по очите. Цялата се е метнала на Уиндам.

Бебето я погледна спокойно, затвори очи и заспа. Блез почувства как я заля майчинска обич и внимателно притисна детето до себе си.

— Спи спокойно, моя малка Ниса — каза тя и се наведе да я докосне с устни по челото. — Кой ще я наглежда, когато аз спя? — попита тя Ада, като й подаде детето.

— Наела съм бавачка, господарко Блез, и я обучавам, откакто сме дошли тук. Казва се Мейзи и е добро момиче. Но все пак тази нощ аз ще бдя над детето. Когато ти се роди, аз те наглеждах, ще гледам и малката лейди Ниса. Утре има време Мейзи и помощничката й Поли да се заемат със задълженията си. А сега спи, господарко Блез. Имаш нужда от сън. Това е най-доброто лекарство.

Старата Ада внимателно прегърна бебето и после го положи в кошчето му. Върна се, нагласи възглавниците на Блез и я зави. После седна пред камината.

Чак сега Блез усети колко е изморена. Майка й беше казала, че раждането не е било тежко, но тя все пак се чувстваше изморена. С доволна въздишка затвори очи и веднага заспа.