Бъртрис Смол
Блез Уиндъм (16)

Петнадесета глава

След няколко седмици лорд Морган отиде да посети трите си омъжени дъщери и да им обясни защо в Ашби няма да има сватба през август.

— Ти изобщо не изглеждаш разтревожен — забеляза Блис, докато кърмеше сина си.

— Не съм — отговори баща й. — Кормак О’Браян е мъж тъкмо за Дилайт, независимо дали тя може да го оцени точно сега.

— Ох — възкликна Блис. — Ти го описваш като доста очарователен, татко. Съжалявам, че не можах да се запозная с него.

В Къркуд нежната Блайт се засмя, когато чу новината.

— Дилайт — каза тя, като почти повтори собствените му думи към жена му — ще го преживее доста лесно и преди още да се усети, горкият Кормак О’Браян ще й бъде роб. Очевидно той бе луд по нея, татко.

Лорд Морган остави коня си при Кингсли и пресече с тяхната лодка реката на път към Ривърс Едж. Там намери най-голямата си дъщеря, заспала върху зелената трева в сянката на голямо дърво. Беше слънчев юлски следобед. Той я погледна и се усмихна. Блез бе станала още по-красива с годините, а и бременността изглежда й понасяше добре, защото хубостта й бе разцъфнала повече от всякога.

Той коленичи и я побутна.

— Блез. Татко ти е, мила. Събуди се.

Тя се размърда, прозя се и с въздишка отвори виолетово-сините си очи.

— Татко?

— Толкова хубав ден е, че реших да ти дойда на гости. Преди това бях при Блайт, а вчера ходих в Маруд Хол да видя какво прави новият ми внук.

— А мама?

— Тя е добре, но е малко разтревожена. Лорд О’Браян взе Дилайт със себе си в Ирландия.

Блез го погледна с изненада и уплаха. Тя седна и отметна кичура коса, паднал на лицето й.

— Какво? Защо, за бога, са отишли в Ирландия толкова скоро преди сватбата? Ще могат ли да се върнат навреме?

— Няма да има сватба в Англия. Ще я отпразнуват в Ирландия. Лорд О’Браян не можеше да остане далеч от земите си, понеже се бои, че съседите могат да му ги отнемат. Освен това се опасяваше, че бурите могат да му попречат да дойде в края на август за Дилайт. А пък не искаше да чака до догодина. Когато ние се върнахме след раждането на малкия Оуен, те вече бяха заминали.

— Доста съм изненадана, че Дилайт е тръгнала с него, без да дочака ти и мама да се върнете — каза Блез.

— Ванора каза, че лорд О’Браян е отвлякъл насила сестра ти — засмяно обясни лорд Морган и й разказа какво е видяла Ванора.

Като виждаше колко се забавлява баща й, докато разказва, Блез не можа да сдържи усмивката си.

— Ти не си натъжен от този обрат на събитията, така ли е, татко? — попита тя.

— Съжалявам само, че дългоочакваното от цялото семейство събитие няма да се състои тук, миличка, но знам, че Дилайт ще бъде много щастлива.

 

— Е — пошегува се Тони вечерта, когато Блез се сгуши до него в леглото. — Сега няма да има нужда да се караме с теб заради пътуването в състоянието, в което се намираш.

— Тогава ще намеря нещо друго, за което да се караме, милорд — отвърна му закачливо тя.

Той отметна косата й от тила и залепи горещите си устни на нежната й кожа. Притисна я до себе си и усети наедрелите й гърди. Тя замърмори нежно и се притисна по-силно до него, докато накрая той проникна в нея. Любиха се бавно и настойчиво, докато постигнат пълно удовлетворение.

— Ти си толкова страстен — пошегува се тя. — Какво ще стане, когато вече няма да можем да го правим? Не искам да нараним детето.

— Нито пък аз, ангел мой — прошепна той и се замисли дали тя изобщо го обича.

Лятото мина и графиня Лангфорд натежа като зряла есенна ябълка с детето, което носеше! Беше щастливо лято. Доро беше доволна. Ниса скоро щеше да стане на четири години. Блис и Оуен дойдоха да покажат наследника си. Блайт, Никълъс и децата им ги посещаваха редовно. Бяха се събрали и трите семейства. Трите сестри, разперили шарени поли, седяха настрани от другите и си говореха.

— Имам последни новини от кралския двор — каза Блис. — Адела ми пише редовно и тъкмо преди да тръгнем, получих последното й писмо.

— Как е кралят? — попита Блез.

— Отчаян, мила, просто отчаян — каза Блис. — Кралицата се е присъединила към двора и сега отказва да се оттегли. Кралят непрекъснато се мести, без да й се обажда, за да може да ухажва госпожица Болейн, но кралицата все го открива и до ден-два се появява до него. Адела казва, че всички са изтощени от безкрайните пътувания.

Сестрите се засмяха, като си представиха положението. Беше наистина смешно и Блис и Блез тайничко се радваха, че са си в собствените домове, а не се мятат насам-натам през горещите летни дни, за да придружават краля в усилията му да се отскубне от кралицата.

— Защо кралицата не се оттегли, щом Хал го иска? — зачуди се гласно Блез.

— Тя не харесва госпожица Болейн — отговори Блис.

— Е, това е ясно — отбеляза Блез. — Госпожица Ана е най-неприятното същество, което има навика да се поставя по-високо, отколкото всъщност заслужава.

— Тя е от добър произход, сестро — каза Блис. — Майка й е дъщеря на Томас Хауард, граф на Шърли. А пък сър Томас Болейн, баща й, е син на Маргарет Бътлър, дъщеря на граф Ормонд.

— Но пък бащата на сър Томас е бил търговец на дрехи в Лондон — отвърна Блез. — Госпожица Ана прилича на всички Болейн, защото е амбициозна като дедите си, които за две поколения се издигнаха от лондонския пазар до двореца Невер.

— Ние също сме били бедни — припомни й Блайт. — Спомни си, Блез, че ако Едмънд не беше се оженил за теб и не беше ни дал зестра, ние всички щяхме да сме си в Ашби без съпрузи и деца. Дори и татко нямаше да успее да създаде фермата си за расови коне без помощта на Едмънд. Няма нищо лошо в амбициозността, сестро.

— Мен не ме дразни толкова амбицията на семейство Болейн, колкото самата Ана. Кралят се нуждае от по-мила и по-разумна приятелка.

— Като кралицата ли? — попита Блайт. Тя не одобряваше усилията на краля да се отърве от жена си.

— Не, Блайт — отвърна Блез, която много добре знаеше за чувствата на сестра си. — Кралицата също не е лесна. И точно там е проблемът. Кралица Катерина би могла сама да се оттегли, за да може кралят да се ожени за млада жена и да има законни синове. Но тя не иска и оттам идва проблемът.

— Разбира се, че няма да иска — забеляза Блис, — щом знае, че ще бъде заместена от госпожица Болейн. Дъщерята на кралицата на Кастилия и на Арагонския крал не може да отстъпи мястото си на дъщерята на някакъв си кентски рицар.

— Нито пък трябва — каза Блез. — Аз бих искала кралят да се разведе и да се ожени отново, но той трябва да се ожени за подходяща жена от благороден произход. Например за някоя френска или германска принцеса, но не и за Ана Болейн.

— А какви са другите новини от кралския двор? — попита Блайт.

— Всичко се върти около „великия“ проблем на краля — засмя се Блис. — Казват, че госпожица Болейн все още не се е отдала на краля и той страда много.

— Страда, защото много обича женска плът — каза Блез. — Горкият Хал! Каквото и да мисля за госпожица Ана, трябва да се съглася обаче, че тя е целомъдрена — за разлика от добрата Мери.

— Тя умее да използва своята целомъдреност — подигра се Блис. — Размахва девствеността си като някаква велика награда пред умърлушения нос на краля. А той най-накрая ще се измори и това ще му омръзне. Тогава ще се сбогува с госпожица Болейн. А пък тя, за нещастие, не се е и огледала за съпруг. Ще й остане някой от придворните лигльовци за успокоение.

— Ниса! — извика Блез. — Веднага престанете да дразните Роберт с Мери Роз! Какви калпазанки са тия двете — засмя се тя към сестрите си.

 

Есента дойде. В деня на Вси светии бе отслужена литургия в памет на Едмънд. Блез, макар и много наедряла от бременността, настоя да присъства и несръчно коленичи за молитва. „Нещо се е променило“ — помисли тя. Едмънд й се струваше толкова близък преди, а сега, за свой ужас, тя почти не си спомняше лицето му.

Почти изтича в семейната картинна галерия, за да се вгледа в портрета му, благодарна, че го има. Но докато го гледаше, за първи път разбра, че Едмънд Уиндам наистина го няма с нея. И никога нямаше да се върне. Заплака. После усети на рамото си ръката на Антъни Уиндам. Той не каза нищо, нито я обърна към себе си, за да изплаче мъката си върху гърдите му. Той просто я прегърна и като вдигна очи към портрета на Едмънд, Блез си взе последно сбогом с нежния и обичан мъж, който беше нейният първи съпруг. Като избърса сълзите от лицето си, тя се обърна към Антъни.

С нежния си пръст той отне и последната й сълза.

— И сега, мадам, какво? — попита я нежно. Рязък спазъм изкриви лицето на Блез, докато го гледаше, но тя успя да се усмихне едва.

— Какво предстои ли, милорд? Мисля, че раждането на сина ти.

— Можеш ли да ходиш? — попита той изплашено. Блез кимна. Антъни я поведе към апартамента й и изпрати да извикат майка му. — Искаш ли да извикам твоята майка? Ако искаш, ще изпратя човек да я доведе.

— Много е късно, милорд. Нека по-добре да изпратим човек утре, който да съобщи за раждането на сина ни.

— Толкова си сигурна — засмя се той.

— Този път, да — съгласи се тя.

— Хайде, милорд, отивай си — извика Херта. — Това е женска работа. Ти си свършил твоята работа още преди девет месеца. — Тя се засмя.

Антъни не чака дълго. Отиде до семейния хол и изпрати пратеник да извика Блайт. Знаеше какво голямо значение има за Блез да има до себе си някой от своето семейство. После си наля чаша рейнско вино. Ниса подскачаше весело из хола.

— Мама ще си има бебе — обяви тя. — Точно сега го ражда.

— Знам — отвърна той.

— А дали бебето ще ме хареса, татко? — вдигна глава Ниса, както бе виждала да прави Блез хиляди пъти.

— Сигурен съм, че ще те хареса, Ниса.

— Ами ако аз не харесам бебето, татко, ще можем ли да го върнем?

— Не, миличко, но ти ще харесаш бебето, сигурен съм.

— А ти ще можеш ли да ме обичаш достатъчно, независимо че ще има ново бебе, татко? — Тя застана до коляното му и го загледа втренчено с лицето на Едмънд и очите на Блез.

— Ще обичам и двама ви, Ниса. В сърцето ми има достатъчно обич за сто бебета и никое от тях няма да вземе и капчица от обичта ми към теб.

Ниса кимна.

— А мама ще има ли четири бебета? Моята котка Флу това лято роди четири котета.

— Понякога жените раждат по две бебета наведнъж. Твоята баба Розмари четири пъти е раждала по две. Но аз мисля, че майка ти сега ще има само едно бебе.

В този момент вратата се отвори. Антъни вдигна поглед и видя майка си — усмихната с повито в ръцете й дете.

— Милорд — каза тя. — Ето го твоя син. — Тя се наведе и вдигна пелената от лицето на бебето.

— Господи — въздъхна той, когато погледна малкото личице, толкова приличащо на него.

— Колко е мъничък, татко — извика Ниса, която се бе вдигнала на пръсти, за да види братчето си. — Харесва ми!

В този миг бебето отвори очи и личицето му се изкриви в нещо като усмивка.

— И той ме хареса! — извика възхитена Ниса. — О, татко! Бебето също ме хареса!

— Разбира се, миличко, разбира се — каза Антъни, готов да заплаче от умиление. После погледна майка си. — Как е Блез?

— Не съм виждала толкова леко раждане. Тя се чувства прекрасно и моли да одобриш името, което е избрала. Иска да го нарече Филип Антъни Едмънд Никълъс. Казва, че той трябва да носи своето име, а не нечие друго.

— Да — каза той. — Тя е права, майко. Отивам да й го кажа веднага.

Той погледна още веднъж сина си и изтича към стаята на Блез. До този момент не беше разбрал дали тя в галерията скърбеше за Едмънд, или се сбогуваше с него. Сега вече знаеше! Но дали обича него? Господи, колко му се искаше да го обича с цялото си сърце така, както някога бе обичала Едмънд. Той имаше тялото й, но искаше и любовта й!

— Милорд, дръж се прилично — изплашената Херта се дръпна, защото той едва не я блъсна, когато влезе в стаята. Блез седеше на леглото и отпиваше от една чаша.

— Видя ли бебето? — запита го тя.

— Да! Страхотно момче, Блез! Благодаря ти! Най-после Лангфорд си има наследник!

— Одобряваш ли името му?

— Аз мислех, че ще го наречеш на Едмънд — отговори той.

— Блайт току-що нарече своя син Едмънд. Освен това, както казах на Доро, това момче трябва да има свое собствено име. Не твоето, нито на Едмънд, а бог знае, че на тази страна не й трябва още един Хенри! Нека той да бъде нашият Филип, милорд.

— Чудесно име, ангел мой.

Вратата на спалнята се отвори и оттам надникна Блайт. Махнаха й да влезе.

— Ето ме. Дойдох, защото ми казаха, че си започнала да раждаш, а пък намирам кръщелника си вече роден! Как ще го наречеш?

— Филип — отговори Антъни.

— Лорд Филип Уиндам. Добре звучи — каза Блайт.

Бебето бе кръстено на следващия ден. Блайт и Никълъс бяха кръстници. Пратеници тръгнаха към всички краища на имението, за да съобщят новината.

— Би трябвало да изпратим човек да съобщи на краля — тихо каза Блез. — Той ще пожелае да сподели нашата радост.

Антъни кимна и се разпореди.

Бебето се развиваше добре, а Блез бързо се възстанови след раждането, Ниса не се отделяше от бебето и непрекъснато настояваше да помага. Решиха, че цялото семейство ще се събере за празниците в Ривърс Едж. Блез не искаше да чуе за друго. Не бяха празнували дванадесетте коледни дни заедно вече няколко години. Точно преди Нова година пристигна пратеник на краля. Той донесе обвита в кадифе кутия с дванадесет сребърни бокала, гравирани с герба на Лангфорд — кралският подарък за бебето.

Блез беше доволна от щедростта на краля, но Блис рязко заяви:

— Ти си ги заслужила.

За момент Блез се загледа учудено в сестра си, но после се засмя насила.

— Предполагам, че е така.

— Аз мисля, че ти струваш много повече от дванадесет сребърни чаши — закачи Тони жена си.

— Е, поне никой не може да каже, че е син на краля — натърти Блис. — Той е доста по-щедър към своите копелета.

Цялото семейство се засмя на злобната, но вярна забележка.

Зимата дойде и покри всичко със снежна пелена. Само дърветата стърчаха черни на фона на сивото небе. И все пак зимата не беше тежка. Скоро снегът се стопи и се показа влажната земя с първите зелени кълнове.

Дните станаха по-топли. Блез изведе децата в градината под цъфналите ябълкови дървета. Ниса тичаше весело и се радваше на жуженето на пчелите. Филип се търкаляше, сядаше и се опитваше да пълзи. После заспа дълбоко, пъхнал палец в малката си устица. Тогава Блез видя съпруга си да идва към тях. Беше с още един човек, мъжът носеше кралска ливрея, а Антъни не изглеждаше доволен.

— Татко, татко! — завика Ниса, щом го видя. — Ето ни!

— Лейди Уиндам. Нося ви писмо от краля. Трябва да изчакам вашия отговор.

Блез стана и взе писмото. Счупи печата и прочете крайната бележка.

„До Блез Уиндам, графиня Лангфорд от Хенри, Крал.

Ела веднага. Нуждая се от твоята помощ.“

Блез подаде на мъжа си писмото на краля. Той бързо го прочете и тихо изруга.

— Дявол да го вземе! Какво пък иска сега от теб? Ти си моя!

— Преди всичко ние сме верни поданици на краля — напомни му тя, като хвърли бърз поглед към пратеника. Кралските слуги бяха толкова големи клюкари. — Трябва да се подчиня на кралската заповед и ти го знаеш. — Тя се обърна към пратеника. — Къде е сега кралят? — попита тя.

— В „Гринуич“, милейди.

— Ще се върнеш при краля и ще му кажеш, че ще ми бъдат нужни няколко дни, за да подготвя семейството си за отсъствието, но след това веднага ще побързам да дойда. Късно е. Сигурно ще останеш да преспиш.

— Благодаря, милейди — отвърна пратеникът. През следващите няколко дни къщата ехтеше от препирните на Антъни и Блез по отношение заповедта на краля.

— Забранявам ти да отиваш! — викаше Антъни сигурно за стотен път.

— Защо говориш неща, които знаеш, че няма да изпълниш? — питаше го Блез. — Да не искаш да навлечеш гнева на краля върху дома ни? Спомни си, че графство Лангфорд е дадено на това семейство от Хенри. То много лесно може да бъде отнето от друг Хенри!

— Как мислиш, че се чувствам аз, като знам, че на жена ми е заповядано да отиде в леглото на този сатир — ръмжеше той.

— Ти мислиш, че той ме вика в леглото си ли? — избухна в смях Блез. — Тони, повярвай, това е последното нещо, за което би помислил кралят сега. Той е прекалено зает с преследването на госпожица Болейн. Не знам защо иска моето присъствие, но съм сигурна, че не е, за да ме направи отново своя любовница.

— Тогава защо е изпратил да те викат, Блез?

— Няма да разбера, докато не отида — отговори тя съвсем логично.

— Нека да дойда с теб — настоя той, така както бе настоявал през последните два дни.

— Ти не си поканен, милорд. Освен това от теб има нужда тук. Пролет е и има много работа. Скоро овцете ще се обагнят. Ще трябва да се решава къде какво да се засее. Ти си граф на Лангфорд, Антъни, и от теб има нужда тук. Трябва да управляваме именията си, нали? — настоя тя.

Накара го да се чувства като малко момче. Понякога му се струваше, че тя принадлежи повече на Лангфорд, отколкото той. Само ако не я обичаше толкова много. Ако тя го обичаше поне мъничко! Може би тогава не би се боял толкова много от нейното заминаване. Но как би могъл да я спре? Кралят я бе повикал и тя трябваше да отиде. И така, въпреки нежеланието му, на следващата сутрин тя тръгна.

Почти през цялото време валя и пътищата бяха кални. Колелата на каретата затъваха и пътуването беше почти невъзможно. Закъсняха с два дни повече от очакваното. Най-после се показа „Гринуич“. Макар че никога не бе мислила, че ще се радва да види отново двореца, беше й приятно. За най-голямо нейно учудване, точно когато пристигнаха, слънцето се показа иззад облаците.

— Явно по поръчка на краля — каза тя на камериерката си. — Хал толкова мрази дъждовните дни.

Майордомът я заведе в апартамента, който някога й принадлежеше. Почувства се неудобно на познатото място, като че ли не беше го напускала. Като че ли нищо не беше се променило. Може би нямаше Антъни, нямаше Ниса и Филип. Дори Херта мърмореше под носа си.

Пристигна един много млад кралски паж.

— Милейди Уиндам? — попита той. Блез се усмихна и кимна на момчето. — Кралят ви изпраща поздравите си и ви моли, след като се освежите от пътуването, да го посетите в личната му стая. Предлага да използвате вътрешното стълбище.

— Кажи на краля, че ще бъда при него след половин час — отговори Блез.

Момчето се поклони и излезе.

— Не знам какво става, милейди. Ти би трябвало да си вкъщи, а не тук, в двореца. Да оставиш горкото си дете на дойка, а ти да трябва да пътуваш с превързани гърди, за да си спираш млякото! — мърмореше ядосана Херта.

— Знам, Херта, знам! — извика Блез. — Но кралят трябва наистина да има нужда от мен, за да ме накара да се отделя от близките си. Мислех си, че ти обичаш краля.

— Тогава беше така, но сега не е — отвърна камериерката. — Ти си Уиндам от Лангфорд и принадлежиш на Ривърс Едж, а не на „Гринуич“. Мисля си, че сега трябва да чакаш мъжа си, а не краля!

Блез тихо успокои прислужницата, която после й донесе вода да се измие след пътуването. Смени черния си пътен костюм с червена копринена рокля с бродерии, подходяща за кралския двор. Сплете красивата си коса в стегната плитка, която Херта украси със свежи червени рози. Сложи си гранатни обеци и гердан. После Блез се промъкна през скритата в ламперията врата и заслиза по тясната вътрешна стълба. Когато стигна долу, опипа стената и намери копчето, с което се отваряше вратата към стаята на краля. Натисна го и влезе в личната стая на краля. Пажът, с когото бе говорила преди малко, скочи прав от стола до камината и изтича към приемната на краля. Блез зачака търпеливо. Хенри Тюдор се появи изведнъж. Най-напред запълни вратата, а после и цялата стая с присъствието си. Затвори вратата зад себе си, а Блез му се поклони грациозно.

— Значи, мое малко селско момиче, ти отговори на моето повикване — каза той, като я повдигна.

— Можех ли да ти откажа, сър? — попита тя. — В писмото ти не се споменаваше тази възможност. Ако я имаше, аз бих останала в Ривърс Едж.

— Толкова голямо затруднение ли ти създадох, мадам? — попита кралят.

— Да — каза тя прямо. — Така е, Хал. За да дойда, бях принудена да прекъсна кърменето.

— Аз поднасям извиненията си на милорд Филип Уиндам — каза кралят със смях в очите. — Знам колко тежко съм го наранил и от какво съм го лишил.

Блез се засмя.

— Милорд, това е съвсем сериозно! — скара му се тя. — Скарах се и със съпруга си, който е убеден, че си ме извикал, за да ме прелъстиш отново. Трябваше да го уверявам, че твое величество е честен човек, който не би допуснал подобно нещо.

— Мадам, ти ме рани! — запротестира кралят и я обхвана в прегръдката си. Бързо я целуна по устните. — Дори и малко прелъстяване ли няма да има, Блез?

Тя поклати глава.

— Не, Хал, ни най-малкото! — твърдо настоя тя.

— Значи ти обичаш съпруга си, малко мое селско момиче.

За момент въпросът я завари неподготвена, но после истината блесна така ярко пред нея, че тя се зачуди как не е разбрала досега.

— Да, Хал — каза. — Обичам съпруга си. Обичам го много!

Кралят я погледна замислено и видя в очите й искрата на изненадата.

— Мисля си, Блез — каза той, — че сега ми дължиш повече, отколкото когато за пръв път влезе в тази стая.

— Да, Хал, мисля, че си прав — бавно промълви тя.

— Тогава сигурно и ти ще ми помогнеш, защото вярвам, че ти единствена можеш да ми окажеш помощта, от която се нуждая. — Той я заведе до стола, сложи я да седне и се настани срещу нея.

— Кажи ми, Хал, как бих могла да ти помогна, защото аз не мога да си представя как една обикновена провинциалистка би могла да бъде от полза на такъв велик крал.

— Ти знаеш — каза кралят, — че аз от много години се опитвам да разтрогна брака си, за да мога да се оженя за по-млада и годна да ражда жена.

Блез кимна.

— Има прецедент за подобен акт, милорд.

— Да, има, и въпреки това папата непрекъснато отказва, с което ме докарва до лудост. Защото аз се страхувам, че някоя нощ ще умра и тогава Англия ще бъде управлявана от едно недорасло момиченце. Тя ще трябва да се омъжи, а аз не вярвам, че нашите английски благородници ще бъдат доволни от управлението на някой чуждоземен принц, който ще й стане съпруг. Войната на розите може да избухне отново, Блез! Преди няколко седмици Габриел де Грамо, епископът на Тарб, дойде от Франция да разговаря за възможността за женитба на втория син на Франсоа — дук Д’Орлеан, и дъщеря ми Мери. Аз мислех, че преговорите вървят добре, но после епископът допусна възможността дъщеря ми да не е съвсем законна, тъй като моят брак не е съвсем законен. Той цитира текста от библията: „И да не покриваш голотата на братовата си жена. Тя е голота на твоя брат“ и „Ако мъж вземе жената на своя брат, това е нечисто. Той е покрил голотата на брат си и те ще бъдат бездетни.“

— Щом френският посланик предполага възможността моят брак с кралицата да не е законен, тогава аз всъщност съм ерген, нали? Булата, издадена от предишния папа, е невалидна. Аз не трябва да искам развод, а анулиране. Катерина обаче не иска да чуе за такова нещо. Тя упорито твърди, че нашият брак е законен и докато нейният племенник, Светият римски император, държи папата във Ватикана, аз няма да получа справедлив отговор. Катерина трябва да се съгласи да се оттегли. Заради това поисках да дойдеш ти. Искам да отидеш при нея. Тя е тук. Трябва ти, като жена, да я убедиш да ме освободи от тази нечиста връзка, която тя нарича брак. Докато не се освободя от тази жена, аз не мога да имам законни синове!

— Сир! — Блез беше и поразена, и шокирана. — Та ти си изпращал най-великите лордове на кралството да вразумят кралицата. Тя не е отстъпила и пред най-умните и логични аргументи. Кардиналът лично е говорил с нея и също не е постигнал нищо. Защо мислиш, че кралицата ще послуша мен? Аз бях твоя любовница, Хал! Появяването ми ще е обида за нея! Аз съм обикновена жена от не особено известно семейство. Как можеш въпреки това да ме изпращаш при нея? Как?

Кралят се наведе напред.

— Малко мое селско момиче, ти си ми последната надежда да постигна разбирателство с Катерина. Ако и ти не успееш да я убедиш, тогава аз ще й обявя война и кълна се пред теб в тялото на разпънатия Христос, че аз ще спечеля тази война! Катерина те харесва, Блез. Ти не си като Беси или Мери. Тя те обичаше достатъчно, за да накаже дори нашата дъщеря, Мери, когато се държа грубо с теб. Ако има и най-малкия шанс да те изслуша, аз трябва да го използвам. Затова ти трябва да говориш с нея. Заради мен.

— Милорд, тя няма да ме приеме. Аз съм никоя.

— Тя ще те приеме, защото аз ще я помоля да те приеме — отговори кралят.

— О, Хал! Хал! — нежно каза Блез. — След това помежду ни няма да има неплатени дългове! Независимо дали ще успея, или не, сметките помежду ни ще са чисти!

Той кимна.

— Съгласен съм, мадам. Направи това за мен й аз повече няма да те безпокоя.

— Толкова ли си влюбен, милорд? — попита тя тихо.

Той се изчерви от погледа й. Кралят се изчерви!

— Значи е очевидно, а?

— За мен да, но ти си ми приятел, Хал.

— Тя е най-добродетелната жена, Блез. Аз няма да позоря моята Нан. Някой ден тя ще бъде майка на краля на Англия.

— Ти ще се ожениш за нея? — Блез беше шокирана. — О, Хал, не бива. Ти трябва да имаш за съпруга принцеса.

— Един от моите предшественици — Едуард, познат под името Черния принц, е бил женен за Джоан, наричана „Красивата дева“. Тя също е била от Кент — каза кралят, без да обърне внимание на думите й. Може би дори не беше я чул. — Такава съпруга ми трябва на мен! Добро, здраво английско момиче!

Те поговориха още малко и после кралят я освободи. Блез изтича нагоре по тайната стълба към своя апартамент. Не знаеше дали да се ядосва, или да тъжи. Как би трябвало да говори с кралицата, за да я убеди да освободи краля от брачния съюз и дали това бе наистина брачен съюз? Тя не беше клирик, за да разбира от тези неща. Вярно е, смяташе, че кралят трябва да има съпруга, която да му роди синове, а горката Катерина вече не можеше да има деца. Но как би могла да моли кралицата да освободи краля, като знаеше, че той иска да я замени с госпожица Болейн?

Като влезе в апартамента, тя потърси Херта и я намери в дневната с един паж в ливрея на кардинал Улеи.

— А, значи се събудихте, милейди — каза Херта.

Блез се прозя леко и се протегна.

— Да, леглото ми дойде добре след това дълго пътуване. — Тя се обърна към момчето. — Вие ли желаете да ме видите?

Пажът учтиво й се поклони.

— Моят господар, кардиналът, моли да го посетите, когато ви е удобно, милейди Уиндам.

— Тогава ме заведете при него сега — каза Блез, като се чудеше дали изобщо ще я оставят на мира този ден.

Момчето я поведе по коридори, които тя дори не знаеше, че съществуват и не бе виждала през месеците на престоя си в „Гринуич“. Въведе я в личната стая на кардинала през врата, която тя не можа да забележи, преди да бъде отворена.

— Заповядайте, милейди. Негово преосвещенство ще дойде след малко.

Блез влезе в малката стая. Тук имаше само два малки тапицирани стола пред камината. Тя седна. Беше й станало изведнъж студено и протегна ръце към огъня, но се стресна от силен глас зад себе си.

— Толкова малки ръце, мадам, а съдбата на Англия е в тях. — Той се настани на другия стол и й махна с ръка. — Не, мадам, не ставайте. Ние не сме на официална среща — кардинал Улеи я погледна открито. Погледът му беше насмешлив, но тоя я гледаше с възхищение. — Вие сте още по-хубава отблизо — каза той. — По-рано съм ви виждал само отдалеч.

— Как бих могла да ви услужа, Ваше преосвещенство? — попита го тихо Блез. През цялото време, което бе прекарала в кралския двор, не бяха й обръщали толкова много внимание. Защо тъкмо сега?

— Вие бяхте при краля — заяви той. Тя не каза нищо. Той се усмихна, но очите му бяха някак изплашени. Не бяха очи на сигурен в себе си могъщ човек. — Не е нужно да нарушавате тайната си пред мен, мадам. Аз знам защо ви повика кралят. Той иска вие да защитите неговата кауза пред кралицата, нали?

— Не разбирам защо аз — каза Блез, без да отрече, нито пък да потвърди нещо пред кардинала.

— Защото желанието към онази млада кучка на Том Болейн го изяжда жив — каза грубо кардиналът. — Не смее да изнасили една благородна девственица и заради това си е внушил, че тя трябва да му стане съпруга. Какво мислите по този въпрос вие, милейди Уиндам?

— Аз мисля, Ваше преосвещенство, че щом кралят наистина има нужда от млада жена, която да роди синове за Англия, той трябва да се ожени за френска или германска принцеса или за някоя принцеса от северните страни.

Кардиналът кимна.

— С това, мадам, и ние сме съгласни. Гордата Катерина Арагонска няма да отстъпи мястото си на Ана Болейн.

— Но какво искате вие от мен, ваше преосвещенство? — попита Блез.

— От отговора ви, милейди Уиндам, разбирам, че вие не може да сте доволна от задачата, която ви е поставил кралят. Той ми казва, че вие, макар и да се подчинявате на желанието му, не сте съгласна с него.

Блез не каза нищо, но изражението й показа на кардинал Улеи, че правилно е преценил. Това не беше някоя лигава бивша любовница, а жена с принципи, на която и той, и кралят можеха да разчитат.

— Чуйте ме, мадам — продължи той. — Кралят може да си мисли, че е влюбен в госпожица Ана. Може да си мисли, че я иска за съпруга. Той сега може би дори вярва в това. Но то никога няма да стане. Ана Болейн никога няма да седне на английския престол като кралица, нито пък дете, родено от нея и краля, ще управлява някога Англия. Народът няма да позволи такова нещо! Кралят трябва да бъде освободен от оковите на Катерина и да се ожени отново, но аз ви обещавам, че това ще бъде за принцеса с кралска кръв, а не за дъщерята на някакъв кентски рицар. Разбирате ли ме, мадам? Вие можете да изпълните желанието на краля със спокойно сърце, въпреки че аз сериозно се съмнявам, че вашите думи ще имат някакъв ефект върху тази упорита жена. И все пак вие трябва да опитате всичко, за да може кралят да се освободи от нея и да се ожени за подходяща жена. Това е всичко, което исках да ви кажа. — Той подаде ръка и Блез коленичи и целуна пръстена му. — Момчето ще ви отведе обратно до апартамента ви, мадам — завърши кардиналът и стана от стола.

Едва се бе върнала, когато се появи друг паж. Без да се поклони, той се обърна към нея.

— Лейди Ана каза веднага да отидете при нея.

Гласът му беше неприятен.

Блез усети как кръвта й кипна.

— Хей! — каза тя грубо. — Нима не са те учили на маниери? Не видях да ми се поклониш? Аз съм графинята на Лангфорд и съм привикнала на далеч подобри обноски от тези, които ти току-що показа. Коя е тази „лейди Ана“, която желае моето присъствие? Само кралицата и сестрите на краля могат да поискат такова нещо от мен, но никоя от тях не се нарича Ана.

Пажът се изчерви от притеснение и се опита да започне отново:

— Милейди Уиндам — каза той и се поклони дълбоко. — Моята господарка, лейди Ана Болейн, заповяда да се явите при нея веднага.

— Кажи на твоята господарка, че току-що съм пристигнала след ужасно изморително пътуване от Херфордшайр. Много съм изтощена, за да разговарям с когото и да било сега. Кажи й, че се надявам да я видя утре — завърши Блез. Беше й дошло до гуша. Първо кралят, после кардиналът, а сега тази парвенюшка кучка!

— Е, момче — намеси се Херта. — Какво стоиш още? Хайде, върши си работата!

Когато момчето излезе, Блез се обърна към прислужницата си.

— Искам гореща вана — каза тя. — Искам я веднага. Без повече кардинали и крале, Херта! Искам само вана!

— Още докато говорехте, вече носеха водата, милейди — пошегува се весело Херта. — Онази голяма стара вана си беше точно там, където я оставихме, когато заминахме. Мисля, че след теб никой друг не е използвал този апартамент.

Скоро Блез се намери потопена в ароматната топла вода и почувства как умората напуска изтощеното й тяло.

— Остави ме. За пръв път от много месеци аз съм наистина сама? Жалко, че трябваше да дойда чак в „Гринуич“, за да намеря мъничко спокойствие.

Херта се засмя.

— Защото, когато сме вкъщи, ти приемаш много насериозно отговорностите си, милейди. Би трябвало да отделяш малко време и за себе си. Не можем винаги да идваме в „Гринуич“, за да си почиваш.

Блез се засмя, когато вратата се затвори, излегна се в приятната вана и затвори очи. За пръв път имаше време да помисли малко, след като бе пристигнала тук. За пръв път можеше да прецени думите си към краля в отговор на неговия въпрос.

„Значи ти обичаш съпруга си, мое малко селско момиче?“

И тя му беше отговорила, че го обича много. Осъзна, че това беше истината. Тя обичаше Антъни Уиндам. Може би не с онази младежка любов, която бе дарила на Едмънд. Тя щеше да си остане само за него. Любовта, която чувстваше към Тони, беше нещо, което се бе създало и пораснало в кратките месеци на техния съвместен живот, а тя не беше я забелязала. Искаше й се сега да излезе от ваната, да се качи в каретата и веднага да се върне и да му каже. Да му каже, че го обича. Че обича само него и никой друг!

Изведнъж откъм дневната се зачу караница. Вратата към спалнята се отвори рязко и в стаята нахлу Ана Болейн, а след нея — Херта.

— Как смеете да отказвате да се подчините на заповедите ми, мадам! — изкрещя Ана на Блез. Красивата й дълга коса се развяваше зад нея. Беше облечена изцяло в жълто.

За секунда Блез остана напълно объркана, но после изведнъж й хрумна какво би сторила Блис в подобна ситуация. Тя веднага взе решението. Погледна с безразличие към Ана и като се прозя, проговори провлечено:

— Не бива да се обличате в жълто, госпожице Болейн. Това прави кожата ви да изглежда бледа.

Лицето на Ана Болейн почервеня от ярост, а очите й се изпълниха с омраза.

— Някой ден аз ще бъда ваша кралица — каза тя с нисък, равен глас. — По-добре ще бъде да не предизвиквате гнева ми, мадам!

— По-добре вие да не разгласявате публично аспирациите си към определена позиция, госпожице Болейн — предупреди я Блез.

— Аз пожелах да се явите при мен, мадам!

— Аз пък реших да не идвам — отвърна Блез. — Коя сте вие, че да нареждате да ви се явявам? Едва днес следобед пристигнах от дълъг път. Изморена съм. Искам да се изкъпя на спокойствие.

— Ти си била при краля! Не отричай! — нападна я Ана.

— Да — каза Блез. — Бях при краля. — Тя взе парчето ароматен сапун, който й бе оставила Херта, и натърка ръцете си.

Очите на госпожица Болейн се присвиха злобно и тя почти засъска.

— Не си мисли, че можеш лесно да се върнеш в кралския двор и отново да станеш любимка на краля, мадам! Той е мой! Мой!

— Аз не съм дошла по свое собствено желание, госпожице Болейн — каза мило Блез.

— Какво искаш да кажеш? — Тонът на Болейн вече не беше толкова самоуверен.

Блез се засмя, като се наслаждаваше на несигурността на момичето и го остави да си мисли най-лошото.

— Кралят изпрати да ме повикат — каза най-после тя. — И аз, като вярна негова поданичка, пристигнах. Дойдох и намерих приятния си апартамент освежен и очакващ ме.

Тя вече бе измила ръцете и раменете си и сега започна да мие краката, като мъркаше от удоволствие.

Ана Болейн изпищя с тънък яден гласец:

— Ти не можеш да си го върнеш!

— Скъпа моя — отговори спокойно Блез. — Да не би да си мислиш, че можеш да управляваш краля? Той прави, каквото сам пожелае, а не онова, което ти или аз поискаме. По-добре е да разбереш това.

— Аз няма да ти позволя да го имаш! — Очите на Болейн щяха да изскочат от орбитите си. Тя вече не виждаше от ярост.

Блез се замисли за момент и реши, че се забавлява прекрасно. Тя бавно се изправи и излезе от ваната. Водата се стичаше по тялото и го правеше да изглежда още по-съблазнително на светлината от огъня в камината. Бюстът й беше по-едър от когато и да било. Коремът й бе приятно закръглен, а бедрата — прекрасно заоблени. Тя вдигна ръце, отпусна косата си и потокът с цвят на мед се разстла по раменете й. Една капчица вода се бе задържала случайно на гърдата й. Тя я отстрани, вдигна очи и се вгледа прямо в момичето насреща си.

— Можеш ли да предложиш на краля онова, което му давам аз? — промърмори с прегракнал глас, който упражни страхотен ефект върху другата. После й се изсмя в очите.

Госпожица Ана беше загубила дар слово и стоеше със зяпнала уста.

— Махай се от стаята ми, госпожице Болейн! — каза Блез високомерно. — Тук ти не си добре дошла, а освен това аз може би очаквам гост…

За нейна изненада момичето се извърна рязко и с хлипане избяга от апартамента.

— Е, милейди, никога досега не съм те виждала да се държиш по подобен начин, макар че малката кучка си го заслужи. Боже, какво жалко същество! Но да я подведеш така и да я накараш да мисли, че кралят иска пак да ти бъде любовник. О! Какъв срам, милейди! — Херта се изсмя. — Тя обаче е амбициозна — продължи Херта, докато бършеше Блез с хавлията. — Ти май си създаде голям враг в нейно лице, милейди.

— Аз няма да бъда тук дълго, че да успее да ми стори зло — отговори тихо Блез. — Истината, Херта, е, че кралят ме повика, за да се опитам да вразумя кралицата да го освободи, защото той иска да се ожени за Ана Болейн.

Херта поклати глава.

— Аз съм проста жена, милейди. И мисля, че колкото и дълго да служа на благородниците, никога няма да ги разбера.

Блез се засмя.

— Аз самата не съм сигурна, че ги разбирам, Херта — каза тя. — Но като вярна поданичка на краля не мога да не се опитам да изпълня молбата му.