Бъртрис Смол
Блез Уиндъм (5)

Четвърта глава

Минута след като се събуди, Блез се чудеше къде се намира. После си припомни вчерашния ден. Беше в Ривърс Едж. Беше женена и бе спала чудесно върху най-удобното легло. Изглеждаше й странно, че е сама в толкова голям креват. За пръв път в живота й се случваше да спи сама. Спусна крака от леглото и като извърна глава към възглавницата, намираща се до нейната, видя поставена върху нея една червена роза. Дръжката й бе обвита с широка небесносиня панделка, обсипана с перли. Като взе панделката, за своя голяма изненада тя забеляза, че в средата й висеше овален сапфир, обграден със златна рамка.

— О-о — възкликна тихичко тя. В скромния си дом бе чувала да се разказва за подобни бижута, но никога не бе очаквала, че ще притежава такова. Тя седна и нагласи панделката около челото си. После се сети, че може и да се огледа, скочи и се затича към огледалото. Завъртя главата си насам-натам, за да се огледа добре.

— Добро утро.

Тя се изви бързо и видя съпруга си да влиза през вратата, свързваща техните спални.

— Добро да е и за теб, сър, и много благодаря за подаръците!

— Кой от тях ти харесва повече? — попита той любопитно.

Тя замълча малко, като се колебаеше какво да каже.

— Не знам — каза най-после. — Обожавам розите и мисля, че е много романтично, когато един мъж подарява роза. Но пък никога не съм получавала такъв подарък като това бижу. Боя се, че ставам алчна, сър. И двата ми харесват много.

— Мисля, че алчността не е в характера ти, Блез — отговори той. — Красивите неща са предназначени за красиви жени. А аз имам да наваксам за загубеното време. В края на краищата аз дори не съм ти изпращал годежни подаръци.

— Не си ми правил подаръци ли! — възкликна тя. — Ами това, че се погрижи за благополучието на седемте ми сестри, милорд? Коя булка е получавала по-прекрасен подарък? Това беше повече от достатъчно.

„Колко е добра“ — помисли той и като премина разстоянието, което ги делеше, взе ръцете й и я притисна към себе си.

— А сега искам ти да направиш нещо за мен, Блез — каза той.

Тя реши, че й харесва да усеща ръцете му да я обгръщат. Чувстваше се на сигурно място в прегръдката му. Несъзнателно притисна буза до кадифето на халата му.

— Какво е то, господарю мой? — попита тя.

— Едно малко благодеяние. Наричай ме по име, Блез. Откакто си дошла, не си го направила нито веднъж. Наричаш ме „сър“, „господарю мой“, „милорд“, но нищо повече.

— Не бях сигурна, че е прието така, Едмънд — отвърна тя. — Мама ми каза, че трябва да получа твоето разрешение да те наричам по име. Тя каза, че някои мъже предпочитат обръщението „сър“ или „милорд“.

— Стоях буден през нощта и се чудех как ли би звучало името ми, произнесено от твоята уста — каза той.

— Колко странен комплимент, Едмънд. Внимавай, ще ми завъртиш главата!

Той се засмя. Хареса му, че е толкова умна и веднага се сеща как да му отговори.

— А сега да ти кажа нещо по-сериозно и необходимо — смени той темата. — Тази сутрин в единадесет часа ние с теб трябва да приемем благословията на отец Мартин пред църквата. Сестра ми Дороти и съпругът й Ричард ще ни бъдат свидетели заедно с Тони.

— Искам да повторя клетвата си, милорд. Този път пред съпруга си, не пред пълномощник. Дали отец Мартин ще ми разреши?

Той бе възхитен неимоверно.

— Не виждам защо да не разреши. Ще уредя и двамата да се закълнем вътре в църквата пред семейството ми, а после да застанем на стълбите, за да получим благословията. Тя трябва да бъде приета на открито, за да могат хората да видят.

Той я целуна и излезе. Влезе Херта с поднос, на който имаше топъл хляб, масло и мед и гарафа със сладко вино, разредено с вода.

— Тази сутрин няма да има литургия, милейди, и можеш спокойно да се насладиш на закуската.

След като се нахрани, тя изми лицето и ръцете си в леген с ароматизирана вода и внимателно изчисти зъбите си. След това камериерката започна да я облича с помощта на няколко слугини в кремавата кадифена рокля, бродирана с перли и злато. Прислужничките работеха мълчаливо и с широко разтворени очи се възхищаваха на красотата на новата си господарка.

— Искам да нося новата си панделка — каза Блез и Херта я завърза около главата й, като се усмихваше в себе си на несъзнателното кокетство на господарката си.

Около шията й бе сложен двойният гердан от розови перли, а в ушите — красивите обеци с перли и диаманти. За последен път подредиха дългата й коса и й подадоха обувките.

— Ела сега да се видиш в огледалото — каза Херта и хвана Блез за ръката. — Нали ти казах, че си прекрасна.

Блез се заразглежда с интерес. Майка й си имаше едно малко огледало, но тъй като дрехите им бяха толкова остарели, на Блез никога не й беше дошло на ум да се оглежда. Сега, като се видя в красивата булчинска рокля, тя остана изумена!

— Имам ли и други рокли като тази? — попита тя Херта.

— Негова светлост е приготвил пълен гардероб за теб, милейди. Имаш дузини обувки и рокли, всяка следваща по-красива от предишната. Имаш долни и горни фусти, бельо, домашни рокли, пеньоари, шапки от вълна, от коприна и от кожи. Няма да ти липсва нищо. Нали си графиня Лангфорд? Може някой ден господин графът да те заведе и в кралския двор.

Докато Херта й говореше, Блез се разглеждаше в огледалото. Значи беше богата жена. След цял живот бедност, която не й беше правила впечатление, сега изведнъж беше богата. Даже има и бижута! Изведнъж в огледалото зад нея се появи Едмънд. Тя извърна глава и го погледна усмихнато. Съпругът бе облечен с черен костюм. Жилетката бе украсена дори повече от вчерашната.

— Струва ми се, милорд Едмънд, че ние с теб сме красива двойка — каза тя.

— Аха — съгласи се той. — Така е. Мислиш ли, че това значи, че нашите синове и дъщери ще са също красиви?

Тя се изчерви, но отговори:

— Надявам се!

Двамата заедно слязоха по стълбите долу, където ги очакваше господин Антъни и една великолепно изглеждаща жена, придружена от възрастен мъж. И двамата им се усмихваха приятелски.

— Дороти! — извика графът и разцелува жената по двете бузи. После отстъпи и каза:

— Позволи ми да ти представя моята съпруга, лейди Блез Уиндам, графиня Лангфорд. Блез, сестра ми, Дороти.

Блез възпитано се поклони на лейди Уиндам, въпреки че по-възрастната жена трябваше да се поклони първа, тъй като Блез беше с по-висок ранг. Но това уважение достави удоволствие на новата й снаха.

— Хубаво момиче — измърмори по-възрастната дама. — Такава беше и Катерина, царство й небесно. Можеш ли да дариш синове на това семейство, Блез Уиндам?

— Надявам се, мадам — отговори Блез, като разбра, че Дороти Уиндам само се прави на строга.

— Хмм — беше отговорът на Доро и тъмните й очи блеснаха. — Моят съпруг, лорд Ричард — представи тя възрастния мъж.

— Здравейте, сър — поклони му се Блез.

— Ще се опитам да съм здрав, мила — дойде отговорът заедно с мила усмивка. — Каква радост си за това семейство, Блез.

Той взе ръката й и я целуна.

— Ако знаех колко галантни са мъжете в това семейство, щях да дойда и по-рано, сър — каза Блез и тъмносините й очи блеснаха закачливо.

— Даже и аз ли? — пошегува се предизвикателно Антъни.

— По този въпрос ще трябва да се замисля — отвърна остро Блез.

— Бъди мил с леля си, Тони — сопна се майка му. — На теб ти трябва съпруга, а тя има сестри, за които можеш да бъдеш подходяща партия.

Блез малко се изненада. Лорд Антъни да се ожени за някоя от сестрите й? За коя? Сигурно не за някоя от сладките Блис и Блайт. На тях им трябват по-богати съпрузи, особено на амбициозната Блис. Дилайт? Красивата малка Дилайт? Можеше да бъде тя, освен ако той не реши да изчака още пет години, за да израснат Ларки и Линет.

— Хайде, миличка — каза нежно Едмънд, като я хвана под ръка и прекъсна мислите й. — Скоро трябва да сме в църквата.

Пред вратата ги чакаше карета, тъй като църквата се намираше по пътя между двете села. Другото семейство Уиндам от Ривърсайд също имаше карета. Лейди Дороти твърдеше, че тя е за нейно удобство, но всъщност беше предназначена за съпруга й Ричард, който се движеше доста трудно и не би могъл изобщо да язди кон.

— Нямат ли други, деца, освен Антъни? — попита любопитно Блез.

— Антъни имаше двама по-малки братя — Ричард и Едмънд, и една сестра — Мери. Когато аз бях на десет години, а той на шест, имаше епидемия в Ривърс Едж. Другите деца починаха. Мери беше само на четири месеца, а момчетата на две и на четири години. Ние така и не разбрахме как сме оживели, защото също бяхме болни. Изглежда след това сестра ми повече не можа да забременее. Това я съсипа, защото тя много обича децата.

— О, бедната жена — каза Блез.

— Тя ще се радва много на внуците си, ако успеем да убедим този мой племенник да се ожени.

— А той защо не се жени?

— Не знам, изглежда не му харесва. Аз се ожених за Кати веднага щом навърших шестнадесет години.

— А кога е рожденият ти ден? — попита Блез. — Толкова малко знам за теб.

— На 28 август. Току-що навърших тридесет и пет години.

— А пък аз ще стана на шестнадесет на 30 ноември — каза тя. — Значи ти си бил женен от три години за лейди Катерина, когато съм се родила аз.

— Независимо от възрастта си, Блез, аз ти обещавам, че когато станем физически близки с теб, аз ще ти дам всичко от себе си, за да изпълня съпружеския си дълг — каза той, изненадан от мисълта, че тя го смяташе за достатъчно възрастен, за да й бъде баща.

— Сър. — Тя се изчерви, като разбра какво искаше да й каже, а той тихо се засмя.

Каретата спря пред църквата и кочияшите забързаха да спуснат стълбичката, за да слязат графа и графинята.

— Църквата се нарича „Свети Михаил“ и затова аз бях определил деня на сватбата ни в края на този месец, когато е празникът й — обясни Едмънд на жена си, докато й помагаше да слезе от каретата и я въвеждаше в църквата.

Вътре ги очакваше висок, белокос свещеник, облечен в бели одежди, избродирани със златни нишки.

— Добре дошла, детето ми — каза той на Блез. — Аз съм отец Мартин. Ако пожелаеш, аз ще бъда твой изповедник.

Свещеникът ги отведе пред високия олтар на църквата, където им разреши да изрекат отново сватбената си клетва, която Блез бе изрекла вчера пред пълномощника. Сега, когато произнасяше думите си пред Едмънд, тя се почувства много по-добре. Беше сигурна, че след церемонията ще го почувства много по-близък, отколкото досега. Докато свещеникът ги благославяше пред олтара, Блез скришом огледа каменната сграда. Не беше виждала преди толкова богато украсен храм. Имаше високи сводести прозорци със стъклописи, изобразяващи фигурите на апостолите и ангели. Беше изключително красиво. А свещниците пред олтара бяха златни.

Вътре в църквата имаше няколко прекрасни статуи на светци. Някои от тях бяха каменни, а други от дърво, но всички бяха обсипани със скъпоценности. Едната статуя изобразяваше архангел Михаил с вдигнат нагоре златен меч. Едмънд лекичко я стисна за ръката. Тя го погледна виновно, но кафявите му топли очи я гледаха с разбиране. „О, да! — помисли си тя. — Много лесно ще ми бъде да обикна този мъж“.

— А сега — каза отец Мартин, след като приключи кратката церемония — сватбената двойка трябва да пристъпи на стълбите на църквата, за да получи там благословията.

Когато излязоха от църквата, Блез видя, че поляната отпред и пътят бяха пълни с народ, които щом видяха графа и булката му, започнаха да ги поздравяват. Отец Мартин се усмихна и вдигна ръце за тишина. Когато всички замълчаха, така че се чуваше само повеят на вятъра и птичите песни, Блез и Едмънд коленичиха пред свещеника върху каменните стъпала и той ги благослови на висок глас, който се чуваше надалеч. Щом свали ръце от главите им и те се изправиха с лице към народа, всички започнаха да ги поздравяват на висок глас.

„Бог да благослови графинята!“ и „Дълъг живот и наследник за Лангфорд!“ се чуваха от всички страни.

Графът и графинята се качиха отново в каретата и придружени от тълпата, се отправиха по пътя към Ривърс Едж, където градините бяха приготвени за голямото тържество.

— Наредих този ден да бъде празничен — каза засмяно Едмънд.

Блез също му отвърна с усмивка:

— Колко ми се искаше да можеше и моето семейство да го сподели с нас!

Той вдигна ръката й към устните си и я целуна по дланта.

— Те ще дойдат веднага, щом ти се установиш окончателно тук, обещавам! — Очите му я погалиха и тя си помисли, че много харесва вълнението, което изпитва, когато го гледа.

На поляната пред Ривърс Едж бе издигнат покрит павилион за сватбеното тържество. Горяха огньове, върху които се печеше месо — един цял вол, сърни, овце, парчета говеждо месо цвърчаха върху жаравата покрай бреговете на реката. Множество маси, отрупани с хляб, жълти пити кашкавал, кошници с ябълки и круши бяха разположени по поляната. Бъчви със сайдер и бира бяха изтърколени до тях и слугите наливаха пълни чаши. По-късно щяха да поднесат на всички и от сватбената торта.

На подиума, предназначен за по-важните гости, имаше много и вкусни неща и бутилки с прекрасно вино. Младоженците се настаниха сред семейството и поканените гости. Това бяха все благородници от съседните имения. Повечето бяха с по-нисък ранг от лорд Уиндам. Само един — Оуен Фицхю, граф Маруд беше по-високопоставен. Лорд Фицхю погледна със завист към Блез.

— Дявол да го вземе, Едмънд! — каза той. — Откъде намери тази красавица? — усмихна се към нея. — Мадам, ако имате сестра толкова хубава като вас, аз съм кандидат за съпруг. Отегчителното същество, с което бях сгоден по рождение, почина от шарка и сега съм свободен.

— Имам седем сестри, милорд — отвърна Блез сериозно. — Ако само ми кажете изискванията си, сигурна съм, че баща ми ще може да ви помогне. Какво момиче ще ви хареса? Със златиста коса или с тъмни къдри? Имаме и червенокоса, но се боя, че ще ви се наложи да почакате осем до десет години, докато Глена порасне. Всички те са доста палави, но като възпитателка нашата майка няма равна. Тя е най-добрата без съмнение.

Оуен Фицхю избухна в смях.

— Кажете ми, мадам — успя да изрече смеейки се. — Всички ли умеят да говорят като вас?

Тя премигна весело.

— Всъщност, Оуен — намеси се Антъни, — по-младите сестри на леля ми са наистина прекрасни. И между тях има три, които са на възраст за женене. Аз самият може би ще взема една от тях. Как мислиш, лельо? Ти едва се омъжи, а ние вече успяхме да намерим подходящи партии за още две от сестрите ти. Твоята сватба наистина е много благодатна.

— Аз мисля, че вие сте много подходящ съпруг за някоя от сестрите ми, лорд Фицхю, ако наистина имате сериозни намерения. А що се отнася до теб, племеннико, ти пиеш доста много вино и говориш твърде свободно за неща, които не са твоя работа — завърши остро думите си Блез.

— А, ха-ха-ха! — изсмя се лейди Дороти. — Ето едно красиво момиче, което не е пленено от красотата ти, Тони. Ако и сестрите й са така благоразумни, за мен ще бъде удоволствие да имам такава снаха. — Тя се пресегна и потупа Блез по ръката. — Много ми харесваш, Блез Уиндам! — каза тя.

— Спокойно, любов моя — предупреди я Едмънд. — Ти много лесно се хвана на закачката на Тони. Ако продължиш така, той с удоволствие ще се заяжда и по-нататък с теб.

— Не искам да му доставям такова удоволствие — възрази тя тихо.

— Добре — отвърна той. — Значи ще доставяш удоволствие само на мен, сладка моя съпруго. — Той се пресегна под масата и леко стисна ръката й.

Блез го погледна под спуснатите си мигли, но като забеляза влюбения му поглед, пламна цялата.

Селските деца весело тичаха около павилиона. В смущението си Блез изви очи към тях. Чу как до нея съпругът й се смееше тихичко и този интимен звук предизвика леки тръпки по гърба й. Усети как дъхът й спира и се изплаши да не припадне. Група весели селски танцьори, чули за празненството, пристигнаха и помолиха графа да им позволи да повеселят гостите. Тъй като се смяташе, че тези селски танцови групи носят щастие, те веднага бяха поканени.

Следобедът беше слънчев и топъл. Танцьорите образуваха красиви фигури и радваха очите с разноцветните панделки по облеклото си и древните танци. Когато приключиха представлението, те бяха поканени да се присъединят към тържеството. Графът подари на водача им няколко сребърни монети. След това местните музиканти засвириха с гайдите си. Антъни Уиндам и Оуен Фицхю поканиха по едно от хубавите селски момичета на танц. Сватбеното тържество завърши след залез-слънце.

Тъй като се предполагаше, че младоженците са спали заедно снощи, след първата церемония бе решено да не се извършва обредът „изпращане в леглото“ за голямо неудоволствие на някои от гостите.

— Доста глупав обред, ако питате мен — каза лейди Дороти. — Спомням си какво притеснение изпитвах, когато се омъжих за Ричард. Щастлива си, че го избегна, Блез. Кажи ми, макар че може би още е много рано за това, мислиш ли да посрещаш Коледа в Ривърс Едж? Катерина винаги правеше великолепни тържества през всичките дванадесет дни.

— Бих искала да продължа традицията, мадам — срамежливо отговори Блез. — Но ще трябва да ме научите, защото аз никога не съм управлявала толкова голяма къща. Боя се, че простичките навици, които съм придобила в Ашби, няма да ми послужат в този прекрасен дом, на който съм вече господарка.

— Ами разбира се, бог да те благослови, Блез Уиндам! За мен ще е удоволствие да те науча, макар че си мисля, че преди да измине и година, ти няма да се нуждаеш повече от мен. И все пак ще съм щастлива да ти помагам. Защото повечето от обичаите са ми познати още от детските години. Ривърс Едж е голяма къща. Ти сигурно ще пожелаеш да поканиш семейството си да гостува през дванадесетте коледни дни — бъбреше лейди Дороти, доволна от поканата на младата съпруга за помощ.

След като сестра му и семейството й си тръгнаха към къщи, Едмънд доволно заговори на Блез.

— Това, което направи накрая, беше чудесно.

— Но аз наистина се нуждая от нейната помощ — отговори откровено Блез. — Щом съм член на това семейство, аз не мога да не се съобразявам с навиците, които са част от живота на Ривърс Едж, преди да дойда тук.

— Какво интересно същество си ти, Блез. Ти си чаровно невинна, но си много умна за възрастта си.

— Ласкаеш ме, господарю. Аз съм просто практична. Нищо повече.

Той се засмя на скромността й.

— Харесаха ли ти съседите ни?

— Много. Граф Маруд наистина ли си търси съпруга или само ми правеше комплимент?

— Наистина. Той беше сгоден дванадесет години за една девойка, която бяха избрали неговите родители. Миналата пролет тя почина.

— А той дали би бил добра партия за някоя от сестрите ми?

— Абсолютно! Той е на двадесет и пет години. Титлата му е древна, макар че земите му не са много. Но зестрата, която съм определил за сестрите ти, ще бъде напълно задоволителна за него.

— Ти вече намислила ли си коя от сестрите ти е най-подходяща?

— Още не го познавам толкова добре, че да мога да кажа, но мисля, че Блис или Блайт са подходящи. Може ли да поканим Оуен Фицхю за дванадесетте дни на Коледа у нас, милорд?

— Разбира се. Ще се зарадва. Той няма семейство и ще бъде сам. Прекарва малко време тук в именията си, защото пътува с кралския двор.

— Тогава съм изненадана, че не е намерил съпруга измежду жените там — каза Блез.

— В кралския двор има много жени, мила моя наивнице, но онези, които са свободни, обикновено не са от този тип жени, които човек избира за съпруга. Но ти не ги разбираш още тези неща.

Последваха спокойни есенни дни и седмици. Есента беше необикновено мека и топла. Всичко наоколо бе обагрено в златни цветове. Блез яздеше по земите, които принадлежаха на съпруга й, и беше изненадана от обширните гори, поля и ливади на графство Лангфорд. Имаше огромни стада овце и крави. Градините се простираха докъдето стига погледът. В горите можеше да се ловува, тъй като графството имаше кралско разрешение за това. Графът притежаваше девет села, заедно с двете, през които бе преминала при идването си. Сега тя повече от всякога беше наясно, че на нейните плещи лежи отговорността да дари графа с наследник. Никога до сега не беше си представяла, че един човек може да притежава такова богатство.

Едмънд Уиндам ухажваше младата си съпруга с умение, каквото само един възрастен мъж може да придобие. Нямаше сутрин, когато като отвори очите си, тя да не намери върху възглавницата си някое бижу или друга дреболия — израз на неговото внимание. И макар че винаги бе прекарвал по-голяма част от времето си в управление на имотите си, сега Едмънд временно бе изоставил тези си задължения и прекарваше по-голяма част от времето си с Блез.

Той установи, че тя е интересно момиче, с остър ум и интелигентност, което бързо научаваше всичко. Можеше да чете и да пише. Знаеше малко математика и църковен латински език. Всъщност той не беше очаквал тя да е толкова образована, след като е израснала в толкова отдалечено място като Ашби и бе водила съвсем обикновено съществуване. Тя имаше малка лютня, на която свиреше понякога. Гласът й бе сладък и ясен. Като разбра, че тя има склонност бързо да учи езици, той се зае да разшири познанията й по латински и започна да й преподава още гръцки и френски език.

Животът им преминаваше приятно и те завършваха всяка вечер в тих разговор пред запалената камина. Двамата седяха на килима пред веселите пламъци и той й разказваше историята на страната им.

Тя почти не я знаеше и с удоволствие слушаше историите за крале и кралици, рицари и девици, за битките в Англия, Франция и светите земи, за любовни истории и турнири, които той й разказваше с богатия си глас.

Най-интересни й бяха разказите за сегашното царстващо семейство. Харесваше й историята за това как принцеса Елизабет от Йорк се омъжила за Хенри от Ланкастър и по този начин се сложил край на войната между бялата и червената роза и Англия най-после получила мир. Тя дори заплака за горката кралица Катерина, настоящата жена на краля, която успяла да роди живо само едно от децата си — принцеса Мери. Сега се чуваха слухове, че след толкова години кралят искал да отстрани съпругата си.

— Ама как може? — попита Блез Едмънд една вечер.

— Има прецедент за тези неща — отговори й той.

— Но тя му е съпруга пред бога и пред хората!

— Хенри е крал на Англия, Блез, и той трябва, да има син. Изглежда Катерина Арагонска не можа да му роди, а сега, както говорят слуховете, тя вече е преминала възрастта, когато може да ражда. И други християнски кралици са се оттегляли с благословията на църквата. Някои дори са създали свои собствени манастири. Други са се оттегляли на тихо и спокойно място, за да осигурят щастие и сигурност на господаря си и неговото кралство. Според мен кралицата е горделива и властна жена — продължи той. — Крал Хенри не биваше да се жени за нея. Тя беше вдовица на брат му и ако старият крал не беше толкова алчен в желанието си да задържи зестрата й, тя отдавна щеше да се е върнала в Испания. Старият крал Хенри, бащата на сегашния ни крал, беше натрупал огромни богатства. Когато принц Артур умря, от зестрата на Катерина Арагонска бе изплатена само половината. Старият крал искаше да получи и другата част и сгоди вдовицата за по-малкия си син, който щеше да наследи короната — сегашният ни крал Хенри. Испанският крал Фердинанд беше също такъв скъперник като нашия. Той реши, че щом вече един от английските принцове е опитал сладостите на дъщеря му срещу половината й зестра, така би могъл да направи и вторият. И понеже англичаните не го заплашиха, че ще върнат Катерина, защото я сгодиха за младия Хенри, въпреки че беше с цели шест години по-малък от нея, той реши, че няма защо да си изпълни по-нататък задълженията. Тогава старият ни крал реши да му върне Катерина и да сгоди наследника си за френска принцеса. Но испанската зестра не бе платена така или иначе, а Хенри все пак се ожени за Катерина.

— Кралете не спазват ли моралните норми, сър? Защото пък ако беше дошла цялата зестра, а после върнеха Катерина, след като е овдовяла, пак щеше да е ужасно, нали? — възрази Блез.

— Моралът на краля обикновено се подчинява на неговите желания, сладката ми — каза усмихнато Едмънд. Доставяше му удоволствие, че тя разсъждава толкова логично. Нямаше да е зле да й преподаде и още малко знания от тази наука, която тя владееше естествено.

— А защо, след като баща му всъщност не е искал да го ожени за испанската принцеса, Хенри все пак го е направил? — попита Блез.

— Изглежда, че старият крал не е споделил плановете си с Хенри. Нали разбираш, Блез, той не е очаквал, че принц Артур ще умре. Големият син беше негова радост и гордост. Кралица Елизабет също. Тя умря по-малко от година след него при раждане, но някои казват, че е било от мъка. Старият крал така и не се съвзе след тяхната смърт. Не обръщаше голямо внимание на втория си син, когото всъщност беше определил за църквата и предпочете да ръководи кралството си сам. Накрая, едва на смъртното си легло, старият крал Хенри разбра, че крал Фердинанд го е надхитрил. Защото остатъкът от зестрата така и не беше изплатен. Ако бе поживял още, аз мисля, че той щеше да върне испанската принцеса, но за съжаление смъртта му дойде, преди да успее да съобрази това. Новият крал, нашият крал Хенри, тогава беше на осемнадесет години. Испанската принцеса беше дребна, червенокоса жена с хубаво, младолико лице. Кралят й се възхищаваше от малък. Той всъщност беше влюбен не толкова в Катерина, колкото в самата любов. И преди някой да успее да го разубеди, той се ожени за нея. Някои казват, че тя не може да му роди жив син и че фактът, че двете момчета, които му роди живи, умряха скоро след това, е наказание от бога за това, че кралят е взел вдовицата на брат си за жена. Аз самият не бих искал да отсъждам, но мисля, че кралицата трябва да се оттегли, за да даде възможност на краля да сключи по-плодоносен брак. Защото проблемът е в кралицата, а не в краля. Това поне е напълно ясно.

— Така ли? Как? Нали и двамата са отговорни за създаването на децата? Защо цялата вина да се хвърля върху горката кралица?

— Очевидно е, че в нея е вината, Блез, защото кралят има съвсем здрав син от друга дама.

— Как е възможно това, нали той е женен само за кралицата? — попита тя.

За момент Едмънд Уиндам остана абсолютно изненадан. Знаеше, че е невинна, но никога не бе подозирал, че наивността й е толкова голяма.

— Мъжете — каза тихо той, — дори и женените мъже, понякога намират забавление и наслада в леглото на други жени, освен на своите съпруги, Блез. Ако мъжът е особено сериозно обвързан с такава жена, тя се нарича негова държанка.

— А ти имал ли си някога държанка? — попита го тя безхитростно.

— Не.

— И никога не си любил друга жена, освен първата си съпруга, така ли?

— Не съм казал това, сладкото ми — отговори той, а в гласа му трепна смях. Протегна ръка и я привлече към себе си. — Но ти задаваш много въпроси за една съпруга — пошегува се той, а очите му излъчваха топлота и още нещо, което тя не разбираше какво е.

Дъхът на Блез спря. Сърцето й заудря бързо, а нещо вътре в нея се свиваше и разпускаше неудържимо. Той докосна с устните си нейните и тя усети как омеква. Целувките му имаха хипнотизиращ ефект върху нея, въпреки че вече няколко седмици той не преставаше да я целува, щом имаше възможност.

Той я положи върху килима, а тя все пак успя да продължи да говори.

— Но ако не задавам въпроси, как ще се науча, милорд?

Той прекара нежно пръст по подутите й от целувката устни.

— Аз ще те науча на всичко, което трябва да знаеш, сладка моя. През изминалите седмици отделих много време на гръцкия и френски език и на историята. И затова съм пропуснал една много по-приятна част от твоето обучение — нежните му пръсти с лекота разкопчаха шестте малки копченца, които държаха затворен небесносиния й пеньоар на гърдите. Като се наведе над нея и промъкна едната си ръка под раменете й, с другата той нежно погали за първи път гърдите й.

Тя въздъхна и за момент й се стори, че сърцето ще изскочи от гърдите й. За своя изненада, Блез откри, че не е изплашена. Напротив, докосването му й достави огромно удоволствие. С лека въздишка тя се надигна и притисна гръд към дланта му. Усети как зърното се втвърди, когато го докосна. Това движение го накара да изстене като ранен и като не можа да се сдържи, той отметна финия плат и я оголи до кръста.

— Едмънд!

За миг той сякаш загуби ума си. Покри меката и чувствителна кожа на нежния девствен бюст с целувките си, като се наслаждаваше на свежестта на кожата и нежния й аромат. Като че ли не можеше да насити първичното желание, което го бе обхванало.

Плъзгането на коприната, докосването на горещите му устни хвърлиха и нейните чувства в огъня. Някакво инстинктивно плътско усещане й каза, че това е желание. Нейният съпруг я желае! Ако би могъл и да я обича малко — помисли си тя тъжно. Ако не беше само страстта и желанието за наследник… Устните му обхванаха едното зърно и той силно го стисна. Това накара Блез да изстене на глас.

— Едмънд! О, милорд! — Тя леко се изви под него, като се мъчеше да се измъкне от плашещото я чувство, което предизвика у нея това докосване.

Той я желаеше! Мили боже, колко я желаеше! Искаше му се да разкъса коприната, която я скриваше от него. Искаше да покрие тялото й и да проникне дълбоко в топлината й. Всичките му мускули трептяха от страст, но ако не чу думите й, звукът на гласа й проникна в съзнанието му. Господи! Тя беше негова съпруга и негова по право, но как би могъл да разруши това крехко доверие и приятелство, което бе създавал през тези два месеца.

Той с усилие вдигна глава от гърдите й, за да види полууплашения и въпросителен поглед.

— О, Блез — каза той нежно. — Извинявай, че те изплаших, но ти сигурно съзнаваш, че ме изкушаваш безмерно. Не можах да въздържа желанието си към теб.

— До преди миг и аз не знаех, че ме желаеш, милорд — отговори тя задъхано. — И не го намирам за неприятно, Едмънд. Напротив, беше нещо твърде приятно.

— Възможно ли е — каза той с надежда — да си готова да станеш моя съпруга в пълния смисъл на тази дума?

За миг той забеляза следа от страх във виолетово-сините очи.

— Не още — прошепна тя. — Моля те, не още, господарю мой!

Той нежно я целуна по устните и ръката му леко погали гърдите й.

— Няма, сладка моя, няма, докато ти не го пожелаеш. Само тогава. Искам да навлезеш в любовта по свое, собствено желание, а не със страх.

Тя докосна лицето му с пръсти и го погали.

— Мисля, че започвам да те обичам — каза тя.

Очите й срещнаха неговите за миг. После тя се изчерви и погледна настрани.

В дните, които последваха, желанието помежду им нарастваше. Той сега не се притесняваше да я прегръща с любов, давайки все по-голяма свобода на ръцете си, а тя като че ли дори го окуражаваше. За пръв път, макар и напълно облечени, те бяха легнали на леглото й. Целувките и милувките му упражняваха ефекта на тежко вино върху нея. Той взе ръката й и я насочи надолу, под жилетката си и Блез за първи път докосна онази мъжка твърд, за която дори и не бе чувала. После, като изчака страхът й да отмине, той я накара да го погали.

— Това доставя ли ти удоволствие? — тихо попита тя.

Той кимна, а очите му блестяха от желание.

 

На другата сутрин той беше на лов в гората заедно с племенника си, но не беше весел.

— Значи още не си пробил стената на девствеността — подигра му се Тони. — Ако не го направиш скоро, чичо, ще започна да се опасявам за здравето ти. Пък и без да го извършиш, никога няма да имаш наследник. Не мога да си обясня как може да не си грабнал все още тази малка, хитра девойка.

Едмънд го погледна мрачно.

— Да не би да са ти омръзнали удоволствията с всички селски момичета, че се занимаваш с моя брак, Тони?

— Ах! — засмя се Антъни Уиндам. — Значи наистина още не си я дефлорирал? Твоят меч е готов, но нейната плът е все още затворена за теб! Ами направи го най-сетне, Едмънд! Тя те прави на глупак! Вие сте съпрузи. Ти си неин господар. Какво повече искаш. Важни са твоите желания, а не нейните.

— Не, племеннико, ти си глупавият! И стига си дрънкал, защото нямам желание да говоря за личния си живот с един невежа.

Антъни вдигна подигравателно очи към небето, но замълча. Никога не беше виждал Едмънд такъв. Възможно ли бе чичо му да се е влюбил в жена си? Тази мисъл го разтревожи, макар че не знаеше защо. После Едмънд спеши коня си и Антъни го последва в гъстата гора. За късния ноември тази сутрин бе необичайно топла и те даже се бяха изпотили.

През по-голямата част на деня ловуваха, но въпреки че кучетата на няколко пъти вдигаха дивеч, те не улучиха нищо. Най-после напуснаха гората в късния следобед. Бяха на мястото, където пътищата към Ривърс Едж и Ривърсайд се разделяха.

— Няма ли да ме поканиш на вечеря? — закачи го отново Тони.

— Не, няма — дойде тъжният отговор.

Далечна гръмотевица като че ли сложи удивителна върху отговора на графа. Той обърна жребеца си и се отдалечи, последван от слугите и кучетата си, като остави изненадания си племенник по средата на пътя.