Бъртрис Смол
Блез Уиндъм (6)

Пета глава

Блез мразеше гръмотевичните бури. Тя се постара да прикрие нервността си, когато за нейно успокоение съпругът й се прибра. Едмънд не разбра за страховете й, понеже тя се мъчеше да ги прикрие, съзнавайки, че това са детински чувства. Есента беше суха. Дъждът бе започнал да вали тихо. Но днешният топъл ден, изглежда, бе предизвикал нарастващата страховитост на бурята, която последва.

Далечните гръмотевици приближаваха Ривърс Едж, небето над хълмовете просветваше с ярка, неземна светлина. Блез беше унила по време на вечерята. Едмънд стоеше тихо замислен, без да знае за страха, който тя изпитваше. Нямаше настроение за целувките и прегръдките, които всъщност не водеха доникъде. Подигравките на Тони го бяха засегнали по-силно, отколкото му се искаше да си признае. За пръв път след смъртта на първата си жена той си помисли, че би могъл да преспи с някоя от слугините и като се огледа, спря погледа си върху закръглената камериерка, която добавяше дърва към огъня в камината. Кафявите му очи се замъглиха весело. Боже, как ще му се подиграва Тони! Трябва да се замисли повече, преди да постъпи като пълен глупак!

— Отивай да си легнеш, скъпа моя — нареди той на изненаданата Блез.

Тя послушно стана и като му се поклони, излезе от стаята с треперещи нозе. Защо той бе избрал тъкмо тази нощ да я остави напълно сама? Смешно беше, че се бои, но трябваше да се справи със страха си. Тя решително изкачи стълбите към стаята си.

— Пригответе ми ваната — нареди тя на Херта и помощничките й.

— Да дръпна ли завесите, милейди? — попита камериерката.

Блез се поколеба малко, после смело каза:

— Не, искам да гледам бурята.

Тя се изкъпа в ароматната вода, докато навън нощта ставаше все по-черна, осветена от ярките отблясъци на мълниите.

Младите прислужнички притичваха бързо и приготвяха леглото на господарката си, светлорозовата й копринена нощница и подреждаха внимателно дървата в камината, за да не угасне огънят от някой по-силен повей на вятъра. Херта помогна на господарката си да излезе от ваната, бързо я изсуши и облече в копринената нощница, която се плъзна безшумно по тялото й. Докато изнасяха ваната от стаята, камериерката с обич разреса дългата кестеняво руса коса на Блез, после завърза панделките на пищната й шапка и я заведе до леглото.

— Искаш ли аз или някое от другите момичета да остане при теб да те пази, милейди? Бурята е доста силна и май няма намерение да затихне.

— Не — каза Блез смело, въпреки че изобщо не можеше да каже, че изпитва точно такова чувство. — Бурята не ми пречи. Лека нощ, Херта.

Херта се поклони и като пооправи за последно завивката й, тръгна да излиза от стаята.

— Приятни сънища, милейди — каза тя. „Сънища ли?“ Нямаше изобщо да може да заспи при тези гръмотевици и светкавици зад прозорците. Тя се сви в леглото и съжали, че не позволи на прислужниците да дръпнат завесите. Ако беше го направила, само щеше да чува гръмотевиците. Вятърът виеше около къщата, влизаше през комините и разлюляваше пламъците на огъня. По стените на стаята играеха странни сенки. Блез се разтрепери, като си спомни приказките на старата Ада за духове и призраци, които се появяват в бурни нощи като тази.

— Няма да се страхувам — зашепна си тя на глас и като се чу, като че ли малко се поуспокои.

Нощта ставаше все по-тъмна, а бурята се приближаваше. Струваше й се, че светкавиците и гръмотевиците удрят по къщата, а тя се намира в центъра на урагана. Заедно със силния гръм, който, изглежда, удари един от високите комини, защото се чу да падат тухли, всички добри намерения на Блез да бъде смела се изпариха.

Ужасена, тя започна да пищи. Ужасът я заливаше отвсякъде. Изплашените й викове се чуваха по целия етаж на къщата. Почти веднага вратата откъм спалнята на съпруга й се отвори и графът изтича в стаята й.

— Блез! Какво има, мила моя? От какво се изплаши толкова? Кошмар ли сънува? — Едмънд беше до нея и я взе в прегръдките си. Сладкият аромат, който се излъчваше от нея, замая главата му.

— Б-бурята! М-мразя гръм-мотевиците! — заекна тя мъчително, скрила глава в нощната му риза, тъй като той дори не бе успял в бързината да наметне халата си.

— Тогава защо не накара някоя от слугините да остане при теб? — попита я той.

— Защото… защото е д-детинско д-да се боя от гръм-мотевиците — хлипаше силно тя и затрепери, когато нов гръм удари по къщата. — Аз… аз не исках да си по-помислиш, че съм толкова глупава и се ббоя от малко гръммотевици!

„Малко гръмотевици ли?“ Ако тя не беше толкова ужасена, той сигурно щеше да се засмее на глас. Но бурята наистина беше страшна. Може би досега не беше имало толкова силна буря. Сълзите й измокриха нощната му риза, където тя беше скрила лицето си. Още трепереше. Ръката му успокоително погали златистата й коса, докато отвън се чу нов гръм.

— Искаш ли да остана при теб? — попита я той, като си мислеше колко сладка е тя така сгушена в него.

— Да, милорд.

Той нежно я сложи да се облегне върху възглавниците. Очите й блестяха от сълзи, а устните й бяха свити детински от страх.

— Но аз не мога да гарантирам за поведението си, Блез. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Трябва да бъда съвсем откровен с теб, сладка моя. — Той я гледаше сериозно.

Тя замислено прехапа устната с белите си зъби.

— Ти ще ме любиш, така ли? — тихо каза тя. В ъглите на устните му се появи усмивка.

— Така бързо ще забравиш бурята, обещавам — отговори той. — Но ако предпочетеш, ще те оставя, мила моя — завърши той.

Блез замълча, за да прецени положението, но нов силен гръм, придружен с ярък синкав блясък я запрати веднага обратно в прегръдката на съпруга й. Тя отчаяно се вкопчи в него и гърдите й се притиснаха до неговите. В този миг всички добри намерения напуснаха Едмънд Уиндам. Той все пак беше смъртен мъж, а не рицар на платоничните чувства от приказките. Блез беше негова жена и той отчаяно я желаеше. Тони беше прав. Тя си е негова! За бога, трябва да му принадлежи, стига се е поддавал на тези глупости! Той изпъшка и съблече нощната си риза, обхвана главата й с длани и я зацелува.

Неговата страст я изненада. През изминалите седмици се бяха целували и прегръщали, но никога досега не беше я целувал така. Устните му бяха настойчиви, караха нейните да се разтворят, езикът галеше вътрешността на устата й. Езиците им се срещнаха и тя трепна от чувствеността на това ново изживяване. Почувства как тялото й омеква от удоволствие и как се стреми да отвърне на неговата жажда. Вече не им бяха нужни думи. Едмънд я целуваше, докато тя умолително стенеше, за да спре, а горещите му устни се плъзнаха надолу по копринената кожа на врата й. Силните му пръсти отметнаха коприната на тънката й нощница и откриха златистата кожа, осветена от отблясъците на огъня. Със силна въздишка той зарови лице между нежната кожа на девствените й гърди и положи гореща целувка там, където туптеше сърцето й. Пръстите му галеха зърната и това докосване като че ли облекчи напрежението, обхванало цялото й тяло. Сега тя не се боеше, не! Нямаше никакъв страх, защото го обичаше. Съзна го поради страстта, обхванала плътта й. Знаеше го почти от самото начало. Да, тя обичаше своя съпруг! Но сега знаеше вече, че иска да я люби. Той повдигна леко глава и докосна с устни нежното зрънце на гърдата й. Тя срамежливо погали кафявата му коса. Устните му жадно засмукаха плътта й, а тя се изви нежно и обхваната от странен трепет, прегърна главата му.

С другата си ръка той я галеше нежно по корема, докосвайки интимния триъгълник по-надолу. Блез промърмори с явно удоволствие. Докосването му определено й харесваше и изкушаваше. Той игриво се опита да разтвори стегнатите й бедра и я погали интимно. Усети влажността на тялото й и продължи да напредва. При докосването тя въздъхна и несъзнателно разтвори бедра.

Едмънд повдигна глава и нежно я успокои.

— Нищо, мила, всичко е наред.

Тъмната му коса докосна гърдите й и в отговор те се напрегнаха. Той погали с пръст влажната й плът и Блез се надигна трепереща, изплашена от настъплението в най-интимното й място. Той веднага го отдръпна, но продължи да я целува.

— Вече не се боиш от мен, нали? — прошепна той и закачливо захапа леко устните й.

— Не, не се боя — отвърна тя без дъх. — Защото разбрах, че те обичам — успя да довърши.

— Наистина ли? — изненадан от честното й признание възкликна графът и я погали по бузата; — Наистина ли ме обичаш, Блез Уиндам? Възможно ли е да съм толкова щастлив, че да намеря любовта за втори път в живота си? — Той я зацелува нежно по устните. Никога не беше я желал така силно, както в този момент, но неизреченият въпрос в очите й изискваше и неговия отговор. — А ако и аз те обичах, мила моя, ти би ли била щастлива? — попита я той.

— О-о! — В този тих звук бе изразена цялата й надежда и желание. Лицето й засвети. — Обичаш ли ме? — попита го тя.

— От мига, в който зърнах възхитителния ти лик на портрета, който ми подари майка ти — каза той. — Макар че не посмях да призная това чувство даже и пред себе си.

— Заради лейди Катерина ли?

— Да. Чувствах се някак си неудобно, но като си спомня характера на Катерина, аз съм сигурен, че тя би желала аз пак да обикна и благословена да си Блез, аз наистина те обичам!

Целуна я силно, а ръцете й го обгърнаха в страстна прегръдка. От този миг светът престана да съществува за Блез. Устните и езикът на Уиндам бяха навсякъде, а нейните ръце го галеха по раменете и гърба.

Изведнъж усети тежестта му върху себе си, гърдите и бедрата му се прилепиха до тялото й. После усети нещо твърдо, топло и нежно да се притиска към бедрата й. Тя инстинктивно разбра какво е това и поиска да го докосне. Искаше да опознае този „инструмент“, който трябваше да отнеме девствеността й.

— Нека да те опозная „там“ — помоли и той насочи ръката й да докосне мъжествеността, която вече не бе покрита с кадифето на облеклото, а беше в естественото си и напрегнато състояние. Тънките й пръсти го погалиха леко, а после се затвориха в прегръдка.

Едмънд трепна и изстена високо.

— Ах, сладка моя! Ах! Божия благодат! — Не можеше да издържа повече на изкушението. Чудното й докосване го докара почти до пълен екстаз. Той отстрани нежно ръката й. — Стига, Блез!

— О, милорд, не ти ли доставих удоволствие? Аз мислех, че на теб ще ти хареса това, че погалих твоята мъжка сила. — Наистина се беше разтревожила.

Той се надигна, за да може да я погледне в лицето.

— Има моменти, мила ми съпруго, когато желанието на мъжа към жена му надхвърля всички останали чувства. Сега е такъв момент. Ще те взема, Блез, ще те имам сега! — изпъшка той.

Бедрата й изведнъж се разтвориха под него. Красивото й лице засвети от любов.

— Тогава вземи ме, милорд, очаквам те! — извика тя.

В този момент той се възхищаваше от нея толкова много, колкото и я обичаше. О, какви синове щяха да родят! Повече не можеше да чака. Той навлезе с тласък в готовото за него младо тяло. За момент проникването бе затруднено и той видя как през очите й премина болка, но тя смело се притисна към него и го прие в лоното си.

За момент на Блез й се стори, че всичко в нея се преобръща, толкова силно почувства страстното проникване. Бе пронизал моминството й, но всичко бързо отмина. Сега той лежеше отгоре, като позволи да си поеме дъх от болката, отбелязала неговия повик за любов. После леко започна да се движи, като проникваше дълбоко, а после почти изцяло се изтегляше. Тя очакваше завръщането му, като се извиваше и притискаше към него и се стремеше да не го остави да излезе. В полусъзнателното си състояние Блез усети непознато удоволствие. Сега разбра за какво удоволствие й бе говорила Ванора, защото това чувство бе наистина райско. Чувството за принадлежност между един мъж и една жена.

Тя не усещаше, че драска с нокти кожата на гърба на съпруга си и оставя следи по нея. Не съзнаваше, че се извива диво под Едмънд и го моли да не прекъсва невероятното удоволствие. Блез се издигаше нагоре и нагоре към звездите и над тях, докато отгоре й Едмънд с усилие сдържаше оргазъма си, очарован от силата, с която девствената му съпруга изживяваше в цялата й дълбочина плътската страст.

Най-после той се отдръпна и двамата останаха задъхани един до друг. Той пое ръката й и я стисна. С радост усети, че тя му отвърна. Изведнъж си спомни първата брачна нощ с Катерина и как тя бе плакала дълги часове, след като той бе предявил съпружеското си право. И въпреки че я бе обичал много и тя бе положила толкова усилия да го дари с деца, никога не бе изпитвала удоволствие от плътската любов. Никога не бе отвръщала с такова единение и страст на любовта му, както току-що бе направила Блез.

Почти със страх се реши да заговори.

— Нараних ли те, Блез?

Тя лекичко въздъхна.

— Беше моментно усещане, милорд, и бързо го забравих, защото после беше чудесно. Може ли пак да се любим?

Тя усети облекчението в тихия му смях.

— На мъжът му е нужно малко повече време, за да се съвземе след правенето на любов, сладка моя. Дай ми малко време и после ще го повторим.

— О, Едмънд, не съм знаела, че това е толкова прекрасно. Мислиш ли, че сме заченали дете?

— Възможно е — тихо каза той. — Но времето ще покаже.

— Можем да се любим непрекъснато, докато бъдем съвсем сигурни — отговори тя. — Аз искам голямо семейство. Надявам се, че и ти си готов за това.

— Мадам, ще се постарая да отвърна на твоите желания — пошегува се той, като се забавляваше от нейната сериозност.

Изведнъж усети, че тя е легнала отгоре му и го докосва закачливо с устни.

— Съвзе ли се вече, сър? — малкото й езиче приятно гъделичкаше устните му.

За свое учудване, той усети как желанието силно се надига в него. Господи, милостиви! Тя го караше да се чувства отново на осемнадесет години!

— Люби ме, лорд Едмънд — прошепна и очите й се изпълниха с горещо желание.

Той се пресегна и погали закръглените млади гърди, а тя леко се изви. Очите му се притвориха замислено и той, изпълнен с удоволствие, съзна, че като отне девствеността й, е освободил невероятния запас от страст на своята мила жена. Тя беше като млада разгонена кобила и за да задоволи желанията й, трябваше да бъде силен като жребец. Но тази мисъл изобщо не му беше неприятна. Като я положи върху себе си, Уиндам я целуна почти жестоко, но усети, че Блез му отвръща със сила, която не бе предполагал, че съществува у жена. Нямаше време за нежности. Той усети как се напряга, а Блез беше вече готова да го приеме. С мъчителен стон той проникна в нея.

Цялата нощ се любиха страстно, докато най-после изтощени и прегърнати заспаха в леката светлина на утрото. Херта, която влезе в стаята на господарката си в обичайния час, ококори очи и зяпна, като видя сцената, открила се пред нея. После с широка усмивка отстъпи тихо и затича да съобщи добрата новина, че младата графиня вече не е девствена. И че раждането на наследник на графството сега е само въпрос на време.

В следващите дни ярко разгорялата се страст между Блез и Едмънд стана очевидна за всички. Двамата не можеха да се отделят един от друг. Непрекъснато се докосваха, а страстните им погледи според Херта бяха като „искра в купа сено“. Прекарваха дългите есенни нощи затворени в спалнята й, не я напускаха почти до обяд. И ако Блез още не беше заченала, то сигурно не се дължеше на липса на желание.

Заради тази избуяла нова любов те забравиха и семействата си. Един ноемврийски следобед, когато лейди Дороти дойде да поговори с жената на брат си за коледните празненства в Ривърс Едж, тя беше радостно изненадана да чуе, че брат й и съпругата му си „почиват в спалнята на милейди“. С весел смях и деликатността на обигран дипломат, лейди Дороти се оттегли, като остави бележка, че ще се обади на другия ден.

От своя страна, Антъни Уиндам не беше чак толкова радостен и беше озадачен от недоволството, което изпитваше към Блез и Едмънд. Защо трябваше да го дразни, че чичо му и жена му са влюбени един в друг и се стремят да заченат своя наследник? Никога не беше се дразнил от това желание на Едмънд и смяташе, че е само въпрос на време граф Лангфорд да има свой наследник. Той също както Едмънд и Катерина се натъжаваше, когато усилията им всеки път оставаха невъзнаградени. Беше радостен, когато Едмънд се ожени отново, макар че не считаше, че точно Блез е подходящата съпруга, защото мислеше, че графство Лангфорд заслужаваше господарка от по-известен род, а не тази бедняшка издънка от брака между англичанин и ирландка, чиято единствена препоръка бе плодовитостта на майката.

Късно една сутрин той пристигна в конюшните на Ривърс Едж. Бяха празни. Явно конярите бяха извели конете на тренировки. Той слезе от коня си и го поразходи малко, за да изсъхне потта от ездата, и после го поведе да го върже в една от яслите. Когато му донесе малка крина със зърно, за да хапне, той чу откъм хамбара далечен женски смях. Любопитен да разбере коя е, тихо се придвижи да види кои от слугите се забавляват там. Може би щеше сам да получи малко ласки срещу мълчанието си? С жадна усмивка той се насочи към мястото, откъдето се чуваха звуците от любовната игра. Може би е някоя едра мома с големи гърди, помисли весело Антъни.

За своя огромна изненада той видя не двойка слуги, а собствения си чичо, легнал върху полусъблеченото тяло на жена си и добросъвестно полагащ усилия да я задоволи. За секунда той замръзна с поглед, вперен в еротичната гледка. Блез имаше доста дълги крака за дребния си ръст. Беше обута в черни чорапи, хванати с жартиери с розички по средата на белите бедра. Полата й бе вдигната над кръста, а корсажът — широко отворен, разкриваше закръглените й млади гърди със зачервени като череши зърна. Очите й бяха затворени, главата — отметната назад, устата издаваше тихи стонове на очевидно удоволствие. Косата й бе свободно пусната.

— Ах, сладка моя! Ах! — стенеше Едмънд в екстаз.

— О, скъпи, да! Да! Да! — отвръщаше му Блез. Наелектризиран от звука на гласовете им, Антъни едва се съвзе и се измъкна треперещ от обора. За секунда, докато ги гледаше, си беше представил, че е на мястото на Едмънд. Помисли си какво ли би почувствал, ако той сам би проникнал в любвеобилното лоно на Блез. За миг го прободе завист към Едмънд и му се прииска да го отстрани и да заеме неговото място над страстно извиващата се жена.

Изведнъж с ужас осъзна, че желае не друга, а жената на чичо си. Той желаеше Блез за себе си!

Антъни Уиндам стисна страдалчески очи. Дали наистина бе влюбен в Блез, или яркият образ на еротичната сцена по-скоро беше възбудил неговите желания и те случайно са се насочили към съпругата на Едмънд? Не можеше да разбере. „Трябва да се оженя — помисли той отчаяно. — Ако не се оженя и не създам собствено семейство, никога няма да бъда истински щастлив.“ Той несъзнателно се насочи към къщата и влезе.

— Господарят и милейди са на езда — каза домоуправителят. — Скоро ще се върнат, господин Антъни. Ще ги почакате ли?

Той кимна несъзнателно и се насочи към библиотеката, където седна пред камината с весело горящ огън. Камериерът му поднесе чаша с рейнско вино и го остави насаме с мислите му. „Дявол да го вземе! Тя е толкова хубава! Така прелестна!“ Дори и сега споменът го караше да изгаря от страст и той се засрами. Блез беше почтена жена, която не бе дала и най-малък повод да мисли за нея другояче. Тя беше влюбена в мъжа си, който е неговият чичо и най-добрият му приятел. Що за мъж беше той, Тони, щом можеше да пожелае жената на приятеля си? Само мисълта за това го накара да се почувства зле.

Той рязко стана. Трябваше да си иде. Трябваше да си тръгне, преди те да са разбрали, че е идвал. Как би могъл да ги погледне, след като ги е видял в такава поза в обора и след като изпитва подобни чувства? Преди да успее да се скрие, картината отново се появи пред очите му. Видя слънчевия лъч, изпълнен с танцуващи прашинки, който осветяваше разголения й крак. Шумоленето на сламата, стенанията на Едмънд и леките възгласи на удоволствие, излизащи от гърлото на Блез…

— Тони! — Едмънд бе влязъл в библиотеката, без да бъде чут от племенника си. — Господи, как си се замислил, човече! Какво те носи в Ривърс Едж?

За момент Антъни не можа да фокусира погледа си, но когато успя, почувства почти физическа болка, като видя излъчващото щастие лице на чичо си и усети вина от собствените си тъжни мисли.

— Тони? Да не се е случило нещо лошо? — Едмънд беше забелязал състоянието на племенника си.

Антъни бързо се съвзе.

— Не, Едмънд, няма нищо — каза той. — Мама ме изпрати, защото иска да ви покани за моя рожден ден на тридесети. Ще дойдете ли с Блез?

— На тридесети ноември ли? Боже мой, Тони! — извика лордът. — Ами че тогава е и рожденият ден на Блез! Тя ще стане на шестнадесет години. Ако не беше ми напомнил, щях да забравя за това. Умът ми съвсем го няма напоследък! Не, няма да дойдем ние в Ривърсайд. Вие трябва да дойдете тук. Ще направя празнична изненада на жена ми! Какво ли да й подаря? А, знам! Ще изпратя да поканят сестрите й! Нали е чудесна идея? Знам, че много й липсва семейството.

— Ха, това ще е чудесен подарък, Едмънд — тихо отвърна Антъни.

— Пък и ще можеш да поогледаш сестрите й и да решиш дали някоя от тях не би ти подхождала за жена. Вече преминаваш тридесетте, племеннико! Аз съм само с четири години по-голям и имам вече втора жена, а ти още не си се женил — пошегува се Едмънд. — Повярвай ми, Тони, хубавата млада жена е чудно нещо! Никога не съм бил по-щастлив!

— Значи — каза Антъни, като се надяваше, че думите му звучат шеговито, — най-после си победил моминската отбрана. Доста време ти отне, чичо!

— Ах! — въздъхна весело Едмънд. — Но си струваше чакането, племеннико! Катерина, царство й небесно, не се отдаваше с удоволствие, макар че настойчиво се стремеше към зачеване. А Блез е съвсем друго нещо! Не съм виждал друга толкова страстна жена. Това момиче е способно да ме издигне до небесата, Тони! Сега не ми е никак чудно, че лорд Морган е направил цели осем деца. Тези неща се наследяват и сигурно майката е не по-малко страстна от дъщерите. Няма да е зле и ти да вземеш някоя от сестрите на Блез за жена. Ще прекарваш райски нощи, уверявам те!

— Непременно ще помисля по този въпрос — отговори сухо Антъни. — И ще кажа на майка ми за идеята ти да изненадаш леля ми.

Когато Антъни съобщи на майка си за желанието на брат й да изненадат жена му с празненство по случай рождения й ден, тя веднага се съгласи.

— Рожденият ден на Блез е по-важен от твоя — каза тя на изненадания си син. После се усмихна лукаво. — Харесва ми идеята на Едмънд да покани някои от сестрите й. Това ще ни даде възможност да ги огледаме и да видим дали някоя от тях няма да е подходяща за твоя съпруга, Тони.

— Аз не мисля, че Едмънд ще ги покани всичките. Освен това само две или три от тях са на възраст, подходяща за женитба. А минавало ли ти е през ум, мамо, че може никоя от тях да не ми хареса? — закачливо се пошегува Антъни.

— Глупости — извика лейди Уиндам. — Те са много красиви и това е тяхното предимство. Освен това, благодарение на Едмънд имат и прилични зестри, а пък на теб, момчето ми, ти трябва преди всичко една млада и здрава жена. Просто трябва да хванеш онази, която ти хареса повече. Толкова е просто!

— Не, майко, не е така. Аз искам да обичам жена си и тя да ме обича — отговори той.

— По дяволите, Тони! Говориш като оглупяла девственица — скара му се майката. — А пък много добре знам, че не си такъв.

— Ти не обичаш ли баща ми? — попита той.

— Разбира се, че обичам баща ти, но тази обич дойде и се разви след сватбата. Ти знаеш, че аз и Едмънд сме деца от различни майки. Моята, бог да я благослови, беше доста плоска и кокалеста. Такава съм и аз. Дядо ти не беше човек, който да пилее безразсъдно златото си. Той бързо разбра, че каквато и голяма зестра да ми даде, няма да може да ме омъжи за кой знае колко велик аристократ. От друга страна, наследникът на по-малкия му брат ме искаше заради значителната все пак зестра. И така аз бях омъжена за баща ти, който е мил и добър човек и когото аз заобичах с течение на годините. Един брак, Тони, може да се направи успешен, ако избереш момиче от добро семейство, с което да можеш да се разбираш, след това ти сам ще изградиш щастието си. Какви са тези глупости, които ми говориш за „любов“? Любовта сама идва, щом я искаш, но тя идва след брака, а не преди него!

Той престана да спори. Как би могъл да обясни на майка си, че вече е влюбен? При това влюбен в жената на Едмънд. Пък и дали наистина е влюбен? Може би майка му все пак е права. Пък и между Едмънд и Блез се беше случило точно така. Трябваше да не ходи в Ривърс Едж до тридесети, за да поохладнеят чувствата му. А после с трезвен ум ще отиде на рождения ден на Блез, готов да може да избере някоя от сестрите й за своя жена.

След десетина дни, когато пристигна заедно с родителите си в Ривърс Едж, той с изненада установи, че освен него на празника бяха поканени и други мъже, търсещи съпруги. Оуен Фицхю, граф Маруд, вече беше там. Там беше и лорд Никълъс Кингсли от Къркуд. Блис, Блайт и Дилайт вече бяха пристигнали за изненада на сестра си.

Като ги видя, лейди Дороти промърмори одобрително под носа си:

— Такова красиво трио гълъбици май не съм виждала досега. — Тя се обърна към мъжа си и сина си. — Всяка една е подходяща, момчето ми, но ще е добре бързо да се решиш. Ник Кингсли и Оуен Фицхю няма да стоят с вързани ръце. Те и двамата си търсят съпруги, поне аз така знам.

— А ти коя би предпочела, мамо? — закачи я той.

— Ако става дума за деца, колкото е по-голяма, толкова по-добре — отговори тя, без да се засегне от закачката.

Съпругът й се засмя.

— Той може да няма избор, любов моя — каза лорд Ричард. — Я виж как горкият Маруд и Кингсли вече са поразени от близначките. Лорд Морган скоро ще установи, че дъщерите му не достигат при този наплив.

Лорд Уиндам от Ривърсайд беше наблюдателен човек. Като се вгледа в картината, жена му с тревога отбеляза, че е прав. Блис Морган явно бе хвърлила око на Оуен Фицхю и вече флиртуваше с него. Граф Маруд, който всъщност прекарваше по-голяма част от времето си в кралския двор, беше очарован, макар че нейната невинност беше очевидна.

Близначката й изглеждаше по-срамежлива, но това пък явно привличаше Никълъс Кингсли, който я гледаше като омагьосан и се въртеше около нея като пеперуда около свещ.

— Доро! Ричард! Племеннико! Добре дошли на празника по случай рождения ден на жена ми — каза Едмънд Уиндам и пристъпи към тях заедно с Блез. И двамата бяха усмихнати, а Антъни усети моментна болка в гърдите си.

Блез се поклони мило пред мъжете, а после хвана ръката на зълва си и я дръпна настрани.

— Ела да те запозная със сестрите си, Доро! Едмънд ги е довел в Ривърс Едж, за да ме изненада. Това е най-хубавият подарък за мен!

— Сигурно ти е подарил и нещо друго — закачливо светнаха очите на по-възрастната дама.

— О, да! Милорд е най-щедрият между съпрузите. Довечера ще ти покажа подаръка. Сапфири, Доро! Най-красивата огърлица и обеци със сапфири, с лек нюанс на виолетово в цвета им. Едмънд казва, че били с цвета на очите ми.

— Брат ми е станал поет напоследък — пошегува се лейди Дороти.

За нейно учудване брат й се изчерви от думите.

— Не се подигравай, Доро — замоли я той. — Не мога да скрия, че съм влюбен в това съкровище.

Дороти Уиндам леко потупа брат си по бузата.

— Ти заслужаваш щастието си, скъпи — успя да каже тя тихо, преди да бъде дръпната пак от Блез, която бързаше да я запознае със сестрите си.

По-възрастната лейди Уиндам хареса и трите. Близначките, току-що навършили петнадесет години, бяха омайни красавици. Макар и еднакви на външен вид, тя веднага намери начин да ги различи една от друга и те бяха много доволни. Бъбривата Блис изпъкваше пред срамежливата си сестра Блайт. „Няма да е лесна тази“ — помисли лейди Дороти, доволна, че тя вече е хвърлила око на Оуен Фицхю, защото Блис явно не би била по вкуса на Антъни. Другата пък беше твърде боязливо същество за нейния Тони. Щеше да му омръзне бързо-бързо.

Погледът й се насочи към третото момиче.

— А кое е това красиво същество, Блез? — попита тя с широка усмивка.

— Това е Дилайт — засмя се и Блез. — Тя е четвъртата дъщеря на родителите ми.

Лейди Дороти открито заразглежда Дилайт и установи, че тя също е много красива с тъмнокестенявите си къдрици и тъмносини очи.

— Колко голяма си, детето ми? — попита я тя.

— На седми юли ще стана на четиринадесет — дойде откритият отговор. — Скоро ще бъда жена и ще мога да се омъжа.

— Дилайт! — извикаха скандализирани сестрите.

— Сладката ми душица! — засмя се лейди Дороти. — Ти си много откровено дете.

— Аз мисля, че господин Антъни е най-красивият мъж на света — въздъхна Дилайт.

— Наистина ли? — пак се засмя майка му. — Е, добре, ще ти кажа една тайна, Дилайт. Аз също мисля, че Антъни е най-красивият на света. Изобщо не прилича на мен, слава богу. Той целият се е метнал на Уиндамови.

— Ами защо тогава още не се е оженил? — продължи да разпитва Дилайт за отчаяние на сестрите си.

— Защото още не е намерил подходящо момиче — беше отговорът.

— Дилайт, лявата ти буза е изцапана, а косата ти се е разрошила. Отиди да се оправиш — нареди Блез. — Мама би се сърдила много, ако не се представиш добре.

С лек поклон към сестра си и лейди Дороти малката побърза да излезе.

— Не бива да й се сърдиш — каза Блез. — Тя за пръв път излиза от къщи, пък и винаги е говорила всичко, което й минава през ума.

— Доста неприятен навик — натърти Блис, а лейди Дороти веднага реши, че Блис Морган наистина би била твърде неподходяща за нейна снаха.

— Дилайт не искаше да ви обиди, мадам — намеси се Блайт. — Аз мисля, че тя храни тайни чувства към лорд Антъни. И понеже скоро ще стане и жена, като всички момичета на тази възраст е склонна към романтика.

— Аз намирам, че тя е очарователно дете, също като теб, моето момиче — отговори лейди Дороти, без да обръща повече внимание на Блис.

Тази вечер лейди Дороти можеше да наблюдава с интерес как се разбъркваха нещата при сватосването. На прекрасния празник в Ривърс Едж бяха дошли всички благородници от околността. Повечето млади неженени мъже се въртяха около сестрите Морган, чието прелестно облекло подчертаваше още повече красотата им.

Блез беше облечена във виолетова рокля от тежко кадифе с богата бродерия. Квадратно изрязаното деколте откриваше прекрасните й закръглени гърди. Широките ръкави бяха обшити със злато и перли. Тя носеше подаръка от Едмънд — огърлица и обеци от виолетово-сини сапфири, обградени с богат златен обков. Лейди Дороти с удоволствие забеляза, че въпреки вниманието на всички, очите на Блез бяха непрекъснато обърнати към съпруга й, а той при всяка възможност я докосваше с любов.

Близначките бяха облечени в рокли от тъмносиньо кадифе, чиито малко по-светли фусти бяха бродирани със сребро и перли. Когато ги поканиха на гости в Ривърс Едж, им бяха казали, че там ги очакват нови тоалети и не е необходимо да носят нищо със себе си. И в най-вълшебните си сънища те не бяха виждали такъв лукс и блясък, какъвто им предостави Едмънд Уиндам. Красивите руси коси на Блис и Блайт бяха украсени със сребристи панделки, обшити с перли и розов планински кристал.

Що се отнася до Дилайт Морган, тя едва сдържаше възбудата си, като видя роклята от виненочервено кадифе, чиято фуста от червена коприна беше избродирана с черни цветя. Гъстата й коса се поддържаше от кадифени панделки, а на шията и ушите й блестяха първокласни гранати. И макар че близначките й се подиграваха, че няма бюст, тя беше толкова щастлива, че изобщо не им обърна внимание. Сините й очи не се отделяха от Антъни Уиндам, макар че той не го забелязваше, нито пък можеше да чуе безгласните й невинни молитви към Светата майка да й помогне той да й обърне внимание. За съжаление, смяташе я просто за едно очарователно дете.

След като официалната вечеря привърши, масите в голямата зала бяха отстранени и започнаха танци. Другите мъже изведнъж се намериха отстранени от близначките, които просто бяха окупирани от Фицхю и Кингсли. Скоро обаче, развеселени от разговорите и напитките, те дори и не забелязаха, че Блис и Блайт ги няма сред тях. Блайт, хванала под ръка лорд Кингсли, се разхождаше в картинната галерия на Ривърс Едж. Никой не чуваше тихия им разговор и ако някой се появеше, щеше да забележи откритото възхищение, с което Никълъс Кингсли я гледаше. Самата Блайт май не беше разочарована от вида на придружителя си, защото слушаше с интерес и попиваше всяка негова дума.

Блис пък от своя страна се намираше в една скътана ниша в голямата зала, където достигаше веселият шум на празненството, но нито тя, нито придружителят й можеха да бъдат видени от другите. Оуен Фицхю се беше надвесил над нея и красивото му лице изглеждаше замислено. Той й се усмихна, но като го погледна, Блис трепна.

— Е, котенце, ето ни насаме — каза тихо граф Маруд.

— Да, сър, а защо сме тук — смело запита тя.

— За да мога да те целуна, сладко коте. Ти имаш най-очарователната устица и съм сигурен, че не чуваш това за пръв път — отговори той.

— Не сър, не съм го чувала — каза Блис. — Аз и моите сестри водим доста самотен и затворен живот, в Ашби. — Погледът й беше спокоен, но сърцето се блъскаше развълнувано в гърдите й. Значи това значеше да флиртуваш!

— Никога ли не си била ухажвана? — попита той с недоверчив поглед.

— А вие ухажвате ли ме, сър? — изненадано го погледна тя със сапфиреносините си очи.

Той се подпря с ръка на каменната стена и се надвеси над нея.

— Може би. Ще ми дадеш ли сега целувчица, котенце?

Но Блис успя да се изплъзне.

— Сър! — проговори тя обидено. — Родителите ми не биха одобрили държание като вашето. Моите целувки са предназначени за онзи, за когото ще се омъжа, а не за всеки, който ги поиска! Освободете ме веднага!

— Да не би да искаш да кажеш, че никога не си била целувана, госпожице Морган? — Тъмните му очи разглеждаха красивото й лице и търсеха истината. — Тя беше най-възхитителното същество, което бе виждал, и макар да не го признаваше още, му се искаше да я има. Щеше да отдаде живота си, за да я предпази от ухажванията на всеки друг. И макар че красавица като Блис Морган можеше да му създаде доста неприятности, той бе готов да ги посрещне, но да не допусне до нея друг мъж.

— Да, господин графе — отговори скромно, но с победоносен тон Блис. — Никога не ме е целувал друг мъж, освен баща ми. Вие искате моите целувки — така ли? И на каква цена, моля? — Жертвата премина в настъпление.

Но все пак не беше толкова лесно да се сложи натясно Оуен Фицхю, макар и обзет от желание.

— Ще трябва да оценя прелестите ви, госпожице Морган.

— Веднъж отнета, невинността не се възвръща — възрази тя. — Да не мислите, че съм такава глупачка, че да пропилея за нищо най-голямото си богатство?

— Но аз не искам твоята девственост, котенце, искам само целувка — подигра се той.

— Моята първа целувка, обаче! — горделиво отвърна Блис, изчервена от грубите думи.

— Първата целувка е много сладка заради невинността си и е награда за онзи, който я получи — продължи да настоява той. — Но обикновено момичетата целуват съвсем по детски, когато им е за пръв път, а това е все едно да се целуваш със скумрия.

— Ох! — И тонът, и погледът на Блис изразяваха обида и тя ядосано плесна Оуен Фицхю.

Той точно това чакаше. Хвана китките й здраво и като я притисна до стената, не й позволи повече да помръдне. Така хваната, тя му даде първата целувка, а той изпъшка от удоволствие.

— А сега, котенце — прошепна той, — след като направихме първата стъпка, аз ще те науча да се целуваш истински. И ще е най-добре наистина да се научиш да ми доставяш удоволствие, Блис, защото отсега трябва да знаеш, че докато аз дишам, никога няма да целунеш друг мъж!

Блис усети как я изпълва огромна радост. Никога не беше предполагала, че чувствата са толкова възхитително нещо. Още в първия миг, когато той я бе погледнал днес, тя бе разбрала, че това е мъжът на мечтите й, и сега с пресъхнало гърло се обърна към него:

— Научи ме! — каза само тези две думи, но вложи в тях цялата си страст.

Но преди той да се наведе, един глас ги прекъсна.

— Не мога да позволя да компрометираш младата ми роднина, Оуен — каза Едмънд Уиндам.

Граф Маруд освободи Блис и се обърна.

— Имам намерение да придружа Блис до тях, за да поискам ръката от баща й, Едмънд.

Граф Лангфорд поклати глава.

— Значи ще си имаш компания, защото Ник Кингсли май е омагьосан от Блайт и сподели същите намерения.

— О, колко е прекрасно! — извика Блис и плесна весело с ръце. — Толкова ми се искаше заедно с Блайт да намеря щастието! Не исках да я оставям, но сега тя също ще се омъжи! О, ела, милорд! Бързо! Искам първа да честитя на сестра си! — Тя го хвана за ръка и го задърпа нетърпеливо към залата. — Блайт също ще иска първа да ни пожелае щастие — продължи тя, а Едмънд весело се засмя след двамата.

— Дали това не означава онова, за което си мисля? — Дороти Уиндам застана до брат си. — Маруд иска ръката й, така ли?

— Аха — отговори той. — А Кингсли си е харесал Блайт.

— Дявол го взел — изруга Дороти Уиндам. — Аз пък се надявах на някоя от тях за Тони.

— Никоя не би подхождала на Тони — отговори брат й.

Тя кимна.

— Прав си, но се надявам, че все някоя от сестрите на Блез ще му хареса. Предполагам, че може да е Дилайт.

— Дилайт е още дете, Доро! — възкликна графът.

— Тя сама каза, че скоро ще стане жена. Мога ли да не й вярвам? Освен това тя обожава Тони, което е добре.

— Каквото и да казва Дилайт, тя още не е жена. Детето няма бюст, Доро, и е много малко. Ако беше жена, щеше да е по-висока и да има закръглени гърди. Тя скоро ще бъде, но още не е узряла за женитба. Боя се, че Тони ще трябва да си потърси жена другаде.

— Всички подходящи момичета наоколо или са женени, или сгодени, или още малки — възрази сестра му. — Няма дори подходяща вдовица! Липсата на интерес у Тони към брака досега му пречи, когато вече е дошло времето. Не знам какво да правим, Едмънд. Дали да не го изпратим в кралския двор да си потърси съпруга?

— Точно сега кралският двор не е подходящо място да се намери почтена съпруга, но може би някой там има сестра или дъщеря, за които да търси съпруг. Добре, Доро. Изпрати го в кралския двор, но след Дванадесетата нощ. Бог знае, че тук той няма да може да си намери съпруга засега.