Бъртрис Смол
Блез Уиндъм (12)

Единадесета глава

Ривърс Едж

Есента на 1525 година — май 1527 година

Граф и графиня Лангфорд напуснаха двореца „Гринуич“ още преди обяд с четири карети. Две от тях возеха багажа и слугите, а в първата и втората пътуваха графовете Лангфорд и Маруд със съпругите си. Малкият конвой бе ескортиран от две дузини въоръжени конници. Заобиколиха Лондон, което им спести поне половин ден. Щяха да пътуват заедно по-голямата част от пътя, до границите на Ривърс Едж, където Оуен и Блис щяха да се отклонят на запад към Маруд Хол.

Пътната карета на Лангфорд беше голяма и удобна с кожена тапицерия на седалките и стените, и със стъклени прозорци, които можеха да се свалят и вдигат. Имаше достатъчно място Тони, който беше висок почти метър и деветдесет, да опъне краката си. Каретата беше широка и макар да седяха един до друг, между Блез и Антъни оставаше достатъчно свободно място. От двете страни на седалката, върху стената на каретата, бяха заковани малки сребърни свещници с по две свещи.

Блез се бе преоблякла в тъмнозелен пътен костюм, с пелерина, подплатена със сиви заешки кожи. Денят беше студен, но слънчев и тих. Конете се движеха бързо и равномерно. Антъни беше съобщил в Ривърс Едж да им изпратят допълнителни коне, за да могат да ги сменят, когато се изморят, и да пътуват по-бързо. Предварително бяха резервирани места, но хановете край пътя, за да могат да почиват, тъй като пътуването щеше да продължи няколко дни.

Двамата не разговаряха много.

— Ти бе така красива като булка, както и първия път, Блез — обади се сковано Тони.

„Необходимо ли е сега да ми напомня за Едмънд?“ — помисли си Блез, но после осъзна, че той е искал всъщност да й направи комплимент. Може би чак след като го е изрекъл се е сетил, че я наранява, като споменава за първия й брак.

— Благодаря, милорд — успя да му отговори. — Ти също беше може би най-красивият жених, когото съм виждала. Някои от дамите те гледаха доста захласнато.

И двамата не се решиха да кажат нещо повече и продължиха да пътуват в мълчание. Най-после Антъни отново се обади.

— Достатъчно топло ли ти е, Блез?

Тя кимна. Мълчанието продължи. Най-после той не издържа и като почука на кочияша да спре се обърна към нея:

— С твое разрешение, мадам, бих искал да пояздя малко.

— Разбира се, милорд — съгласи се тя и той скочи от каретата. Блез се усмихна на желанието му да се отърве от присъствието й, но после се замисли.

Така ли щяха да прекарат остатъка от живота си? Как биха могли да запълнят пропастта помежду си? Каретата потегли отново и Блез стисна клепачи, за да не позволи на сълзите си да рукнат.

Още в „Гринуич“ бяха сложили в каретата кошница с храна, но часовете минаваха и Блез реши, че не е гладна. Изглежда, на Антъни също не му се ядеше. Спряха за малко, само колкото да си починат конете, а пътниците да се облекчат, и потеглиха отново. Малко преди да се стъмни, спряха пред голям и удобен хан, носещ името „Лебедът“. Вътре беше топло и приятно. Но когато Блис слезе от каретата, беше силно пребледняла.

— Още следобед й стана лошо — обясни Оуен разтревожен.

— Никога няма да стигна жива до Маруд хол — драматично изплака Блис.

— Ти си само бременна, Блис, не си болна — скара й се Блез и се обърна към Оуен. — Какво направи ти за нея? — попита тя.

— Да направя ли? Че какво можех да направя? Опитвах се да я успокоя през последните няколко часа — каза Оуен. — Даже тя повърна в новата ми кадифена шапка и трябваше да я изхвърля. А беше с паунови пера! — завърши той сърдито.

Блез избухна в смях като си представи как Блис излива съдържанието на закуската си в новата модна шапка на съпруга си. Само ядосаните погледи на граф и графиня Маруд успяха да я накарат да се успокои. Тя се обърна към жената на ханджията.

— Ментов еликсир в топла вода за лейди Фицхю, моля.

После се обърна към Оуен.

— Утре ти ще пътуваш с Тони, а Блис ще дойде в моята карета. Имал си добри намерения, но като все си напомнял на жена си за състоянието й, си сбъркал. Това само е накарало Блис да мисли още повече за състоянието си, което предизвикало прилошаването. Нищо, утре аз ще се погрижа за нея.

Сега, Блис, ще ти поръчам лека вечеря.

— Не мога да ям — изплака Блис.

Жената на ханджията дойде с поднос и донесе на Блис исканото питие. Тя едва допря чашата до устните си.

— Пий, миличка — каза мило жената. — Веднага ще ти помогне.

Щом усети, че стомахът й се успокоява, Блис кимна.

— Сега е по-добре.

— Донеси за лейди Фицхю чиния с две парчета пилешко от гърдите, малко парче шунка без мазнина, филия хляб с мед и малка чаша сладко вино — каза Блез.

— А за господата, милейди? — попита жената, която веднага усети кой командва тук.

— Пилешко, шунка, говеждо, баница, сирене, супа, плодове, хляб, бира и вино. Каквото имате, за да им се напълнят стомасите — усмихна се Блез.

Антъни прегледа конете и разпореди на ханджията да настани удобно мъжете от ескорта. Двете млади семейства вечеряха заедно. След като се нахрани, Блис изглеждаше значително по-добре. Известно време останаха пред камината и похапнаха ябълки, но като знаеха, че утре ги чака отново дълъг път, се отправиха към стаите си. Херта беше вечеряла заедно с Бети и вече очакваше господарката си. Антъни дискретно изчака навън, докато съпругата му се приготви за лягане.

— „Много хубаво“ място за първа брачна нощ — замърмори Херта. — Някакъв си хан по средата на пътя!

Блез не каза нищо. Тя беше изморена и нямаше настроение да спори с камериерката си. Освен това тя знаеше какво ще последва, макар че се съмняваше, че то ще се хареса на младоженеца.

— Какво е това? — загледа се изненадана Херта. — Аз сложих новата ти бледолилава нощница, милейди, а не това досадно нещо. Кой си прави шеги с мен?

— Аз преместих лилавата нощница и я сложих в багажа — каза Блез. — Беше много лека за крайпътен хан без камина в стаята.

— Предполагаше се, че съпругът ще те топли — изрече Херта своето мнение по отношение на развалената от самата булка романтика на нощта.

— Съпругът ми („Боже, колко странно звучи тази дума сега“) ще иска да си почине, тъй като ще трябва да стане рано — отвърна Блез. Тя съблече роклята и бельото си и се изми с топла вода от малкия леген, който Херта бе успяла да намери. После си облече строгата бяла нощница с дълги ръкави. — Къде ми е нощната шапка? — попита Блез.

С недоволно сумтене Херта й я подаде. После, мърморейки под нос, разреса косата на Блез и я зави в леглото.

— Кажи на лорд Уиндам, че вече може да влиза, Херта, а после иди и си легни. Лека нощ — каза мило Блез.

Антъни Уиндам затвори вратата след камериерката на жена си и присви очи, за да свикне с мрака в стаята. Най-после я видя да го чака в леглото.

— Ти си особено привлекателна, мадам — каза той и започна да се съблича. Сега щеше да получи единствената компенсация от тази женитба и щеше да разбере на какви неща я е научил Хенри Тюдор, за да му доставя удоволствие. Поне това предимство щеше да има от женитбата си с любовницата на краля.

— Един момент, милорд — каза тя и той веднага разбра от тона й, че не може да очаква нещо добро.

— Какво има, мадам?

— Засега между нас няма да има интимни отношения — каза тя тихо.

— Защо? — усещаше как започва да му прилошава. — Може би все пак ще ме осветлиш по въпроса, защо „засега“ между нас няма да има интимни отношения? Да не би точно сега да ти е дошло неразположението?

— Не, милорд — отговори тя, като едва сдържаше остротата в гласа си и чувстваше как бузите й пламват.

— Тогава може би ще ми кажеш защо ми отказваш правата на съпруг? — Той пресече стаята и седна в края на леглото. — Боиш ли се от мен, Блез?

— Да се боя от теб? — Тя се изсмя. — Не, милорд, ни най-малко не се боя от теб. Но я ми отговори не се ли очаква от мен да родя наследник за графство Лангфорд възможно най-скоро?

— Да, така е — мрачно отговори той.

— Тогава, милорд, ако искаш да си сигурен, че синът, който ще зачена, ще е твой, а не на Хенри Тюдор, ще трябва да въздържаш желанията си спрямо мен през следващите три месеца. Аз не искам да има съмнения по отношение на бащинството на детето, милорд.

— Не бях помислил за това — каза той с изненадваща благодарност в гласа. — Мислиш ли, че може да носиш кралско копеле, Блез?

— Не знам — отговори тя простичко, като си мислеше колко лесно й беше да го излъже. Тя нямаше намерение да удовлетворява желанията му или любопитството му по отношение на онова, което е научила в леглото на краля, или поне тази нощ нямаше такива желания. Нито пък някоя друга нощ, докато помежду им имаше чувства единствено на омраза и съмнения. — Казвали са ми, че когато съществуват съмнения по този въпрос, е по-добре да се изчакат три пълни месеца, преди да се преспи е мъж. Жените от нашето семейство са с нередовен период и затова аз не мога да съм сигурна за състоянието си. Но не искам да натреса някое копеле, било то и кралско, на семейство Уиндам, Тони. Каквито и да са нашите противоречия, мисля, че ти не поставяш под съмнение моята лоялност към графство Лангфорд.

— Така е — призна той, макар да знаеше, че по този начин се осъжда на въздържание. — Но защо, по дяволите, не изчака достатъчно, преди да се омъжиш за мен, Блез? — попита той.

— Трябва да си припомниш, милорд, че самият крал определи деня на сватбата ни, а не аз — отговори тя.

— Така е — повтори той. — Кралят го определи и направи така, че да се отърве от теб колкото е възможно по-бързо, за да хукне подир Ана Болейн. Той изобщо не е мислил за нашето спокойствие, нали? Видя ли, че онази кучка хвана твоя сватбен букет, Блез? А видя ли я как се усмихна? Господи, този букет хвръкна право в ръцете й, като че ли насочен от магия!

— Горкият Хал! — каза тихо Блез.

— Горкият Хал, ли? Ами какво да каже горкият Тони, който трябва да спи на пода на студената стая?

Блез не можа да сдържи усмивката си. Той изглеждаше искрено объркан.

— Ако можеш да обещаеш, че ще се сдържаш — каза тя и се облегна назад, — ние можем да споделим това легло.

— Съгласен! — възкликна той и веднага се намести до нея. — Лека нощ, мадам.

Обърна се с гръб и се зави хубаво.

— Лека нощ, милорд — отвърна тя и духна свещта.

След малко, като го чу да диша равномерно, тя също се отпусна. Сви се под завивките и тихо въздъхна. Имаше все пак нещо успокоително в това да усещаш здравото тяло на мъж до себе си. „Ох, Едмънд — помисли тя, както й се бе случвало много пъти през последната година. — Защо трябваше да умираш? Толкова обичах нашия съвместен живот. Беше прост, тих и аз се чувствах спокойна. А най-вече, чувствах се обичана! Сигурно ти одобряваш Тони, но Бог знае, че между нас няма нищо… Не мога да понеса мисълта, че ще нося дете от човек, към когото не изпитвам чувства. Може би точно затова и не забременях от краля. О, какво да правя, Едмънд? Имам само три месеца отсрочка. След това няма да мога да откажа на Тони онова, което му се полага и по божия закон, и по закона на краля. С тези мисли Блез най-после потъна в неспокоен сън.

Антъни се събуди още преди зазоряване от шетнята на ханджията. Леко се протегна и се обърна бавно да я види как спи до него. Лицето й не се виждаше в тъмнината, а тялото й бе скрито под завивките. Неговата жена. Неговата жена Блез Уиндам. Блез Уиндам беше вече негова жена! Бе постигнал желанието си, но май нищо не беше спечелил. Антъни стана и тихо се измъкна от леглото. Докато се обличаше, можеше да наблюдава Блез на бледата светлина на предутринното небе.

Тя изглеждаше така невинна в съня си. Колко трудно му бе да приеме сега, че тази кротко спяща жена е била толкова амбициозна, че да стане кралска любовница. И макар да знаеше това, той пак я бе поискал за жена. Какъв късметлия излезе, че когато пристигна в кралския двор, Блез вече бе поомръзнала на краля. Иначе никога не би могъл да се ожени за нея. Меднорусата коса покриваше лицето й и се бе пръснала по възглавницата. Боже, колко е хубава! Как би могла да омръзне тази красота на някого, пък бил той и крал?

Той я побутна леко по рамото.

— Събуди се, Блез. Сутрин е и трябва скоро да тръгваме.

Тя отвори очи и му кимна.

— Да ти изпратя ли Херта?

— Да, моля те, милорд, ако обичаш.

Закусиха печени ябълки със сметана, шунка, твърдо сварени яйца и прясна топла извара с масло и конфитюр от сливи. Блез поръча за сестра си чаша тъмна бира, след което я накара да се разхожда почти цяла миля в студената утрин, преди да се качат в каретите и да потеглят.

— Ти прекалено си угаждаш и от това идват проблемите ти — каза Блез на сестра си.

— Но аз ще имам дете — оправда се Блис.

— Което е едно нормално събитие в живота на млада омъжена жена — засмя се Блез. — Много време си прекарала в кралския двор и вече си загубила представа кое е естествено и кое не. Става ти лошо, защото ядеш доста мазни храни и с много подправки. Я виж как запротестира тази сутрин, че яйцата били твърди, че не били залети със сос от марсала и сметана. По-добри са простите храни. Ти сигурно не искаш да станеш дебела, Блис. Ако продължаваш да се храниш, както досега, ще заприличаш на малка бъчва и след раждането няма да успееш да отслабнеш и да достигнеш елегантността, на която толкова ти завиждаха в двора.

— Знаеш как да ме убедиш — измърмори Блис. Но пък ти си била вече два пъти бременна.

Виолетово-сините очи на Блез се усмихнаха.

— Така е, Блис, знам. И е по-добре да ме послушаш. Иначе Оуен ще хвърли око на някоя по-тъничка.

— Никога! Той е толкова влюбен в мен, че никога няма да ме замени с друга — заяви Блис. — Но независимо от това аз ще спазвам диетата, която ме съветваш, защото не искам да стана дебела. — Очите й хитро се присвиха. — Стига толкова за мен, сестричке. Какво става с теб? Тони добър любовник ли е?

— Нямам представа дали Тони е добър любовник — каза спокойно Блез.

Блис зяпна и погледна изненадано сестра си.

— Какво! — После се съвзе и попита: — Кажи ми какво се е случило! Веднага!

«Е — помисли весело Блез, — поне днес Блис няма да има време да боледува.»

— Не се е случило нищо страшно или ужасно. Аз помолих съпруга си да изчака три месеца, преди да спи с мен, защото искам да бъда абсолютно сигурна, че не съм заченала дете от краля. Я си спомни горката Мери Болейн. Детето й се роди шест месеца след сватбата й с Уилям Хари и кралят не пожела да го признае официално за свой син, макар да е съвсем ясно, че е негов. Не бих допуснала да ми се случи подобно нещо. В графство Лангфорд няма да има незаконородени.

— А ти бременна ли си? — попита със страх Блис. — Не си, нали Блез?

— Я си спомни за нередовните неразположения на жените от семейство Морган — отвърна Блез.

— Каквито имаме май само аз и Дилайт — припомни й Блис. — Защо излъга Тони?

— Нямах намерение да го лъжа, сестро. Но съм изморена от необходимостта да се отдавам на «господаря» си. Кралят ме изнуди да го направя, а когато му омръзна, той ме ожени за Тони, който си мисли, че независимо дали ми харесва, или не, аз съм длъжна да изпълня задължението си като съпруга. Ти би ли се радвала да обслужваш желанията на мъж, когото не познаваш или не харесваш, Блис? Бъди честна пред себе си и кажи би ли го направила?

— Не — отговори бавно Блис. — Не бих го направила?

— Тогава ми влез поне малко в положението, скъпа. Трябва ми известно време не само заради мен, но и за да опозная Антъни Уиндам. Аз всъщност не го познавам, Блис. Може би съвместният ни живот ще ме освободи поне от яда ми към него. Все пак помежду ни трябва да има нещо, дори то да не е повече от уважение и приятелство. За мен е трудно да се върна в Ривърс Едж с мисълта, че Едмънд вече го няма, а съм съпруга на Антъни. Трудно ми е да приема, че ще спя с него в леглото, където сме се любили с Едмънд, където бе зачената и родена Ниса. И където умря нейният брат…

Блис бавно кимна.

— Не бях помислила за тези неща — каза тя. — Ти си много смела жена, Блез. Досега не бях го осъзнала, но е така.

Блез се засмя. Тя никога не бе получавала от Блис такъв комплимент.

— Не съм смела, Блис. Аз просто правя онова, което е необходимо, за да мога да оцелея. И винаги ще правя така.

Няколко дни по-късно сестрите си взеха сбогом и каретите потеглиха всяка по пътя към дома. Скоро след това каретата на граф Лангфорд мина през двете села и се спусна надолу по хълма към Ривърс Едж.

— Дявол да го вземе! — Без да иска. Блез употреби любимия израз на краля. — Толкова е хубаво да си бъдеш отново у дома.

Антъни не се сдържа и й се усмихна.

— Да — Съгласи се той. — Хубаво е да си у дома. Лейди Дороти Уиндам изхвръкна от къщата да ги посрещне и едва изчака Блез да слезе от каретата, за да я прегърне.

— О, моя мила Блез, колко е хубаво, че отново си у дома! Без теб Ривърс Едж не беше същият, но аз добре разбрах защо ти си тръгна! От спомените човек не може лесно да се отърве, особено от щастливите спомени. Аз знам, че брат ми би бил доволен, че ти се върна у дома.

— Мисля, мамо, че той също така би бил доволен да знае, че Блез стана моя съпруга. Ние се оженихме в «Гринуич». Преди пет дни кардинал Улеи ни благослови — каза тихо Антъни.

— Какво? — майка му остана смаяна.

— В личния параклис на краля. Булката ми бе предадена лично от Хенри Тюдор — завърши Антъни.

Дороти Уиндам избухна в сълзи.

— За бога, Доро, толкова ли си разстроена, че съм ти станала снаха? — попита Блез.

— О, Блез — изхлипа добрата жена. — Нищо не би могло да ме направи по-щастлива! Нищо! — заяви тя и отново силно прегърна младата жена. — Сега вече знам, че нашата фамилия ще пребъде!

— Мила Доро, има обаче едно нещо, което ти трябва да знаеш — започна Блез, но съпругът й я прекъсна.

— По-късно, ангел мой — каза весело Тони, но тя видя как очите му блеснаха заплашително. — Нека влезем вкъщи. Тук навън е студено.

Те влязоха в къщата и Дороти Уиндам ги поведе към голямата зала, където камините горяха ярко. Блез огледа залата и погледът й светна, като видя дъщеря си.

— Доро, това не може да е Ниса! — възкликна тя. Дороти Уиндам кимна.

— Тя е пораснала много. Не мога да повярвам! О, тя толкова прилича на баща си!

В този момент малкото момиченце ги видя и като се отдели от компаньонката, се спусна към тях.

— Татко! — извика тя, без да обръща внимание на Блез, и се хвърли в ръцете на Антъни. — Татко си дойде! — каза тя. — Какво си ми донесъл, татко? Какво?

— Доведох майка ти, Ниса — каза Антъни. — Нали това е чудесен подарък!

Ниса Уиндам се извърна в прегръдката му и наведе малкото си аристократично носле към Блез. Погледът на виолетово-сините очи, също като на майка й, не се промени. После тя отново се обърна към Тони.

— Не ми харесва. Махни я оттук, татко. Аз харесвам повече Хенриета. Искам Хенриета да ми е майка!

Блез се почувства като ударена силно и мълчаливо се обърна към Доро.

Свекърва й я потупа по ръката.

— Дълго те нямаше, Блез — обясни тя. — Малките деца бързо забравят. След няколко дни всичко ще се оправи.

— Защо тя нарича Антъни «татко»? — попита Блез.

— От момента, когато пристигнахме в Ашби да ви вземем, а теб те нямаше, Ниса го наричаше «татко». Никой от нас не успя да я убеди, че това не е баща й — каза с извинителен тон Доро. — Тя не си спомня Едмънд и това не означава липса на уважение.

Блез кимна.

— Искам Хенриета! Искам Хенриета! — закапризничи Ниса.

— Коя е тази Хенриета, която е заела моето място? — попита Блез. — Къде са бавачките на дъщеря ми Мейзи и Поли?

Мейзи и Поли изтичаха с поклони към нея.

— Добре дошла у дома, милейди — извикаха те.

— Вземете лейди Ниса — заповяда им Блез.

— Не — изкрещя Ниса. — Не! Не! Не! Искам си мамааа!

— Аз съм твоята майка, Ниса Уиндам — каза Блез и взе детето си от ръцете на съпруга.

— Не! Хенриета е моята майка! Искам Хенриета! — Тя бясно се задърпа от ръцете на Блез.

Блез подаде скимтящото дете на Мейзи, но Ниса я ритна с малкото си краче по рамото и бедната жена се преви от болка. Блез инстинктивно седна, но като сложи непослушното дете над коляното си, повдигна малката поличка и я плесна няколко пъти по задника. Ниса яростно закрещя по-скоро от яд, отколкото от болка. Едва сега Блез разбра колко е сгрешила, като е оставила детето си. Малката беше абсолютно разглезена, което си пролича и от ужасените лица на околните. Явно никой не се беше решавал да възпитава малката лейди Ниса Уиндам.

Преди някой друг да посмее да проговори, Блез ясно показа каква е сега нейната позиция. Тя накара дъщеря си да застане права пред нея и извика ядосано:

— Ниса Катерина Уиндам, млъкни!

Изненадана от строгостта към нея, малката млъкна и погледна към хубавата жена, която току-що я бе натупала. Очите й бяха пълни със сълзи, но гледаха ядосано.

— Слушай ме сега внимателно, Ниса Катерина Уиндам. Аз съм твоята майка и досега бях в кралския двор, за да служа на краля. Сега съм си дошла и очаквам от теб прилично държание не само спрямо равните ти, но и към слугите. Ти ще се извиниш на горката Мейзи, която в лошотията си нарани. После ще си отидеш в стаята, където ще вечеряш с хляб и мляко. Ще кажеш молитвата си три пъти, а утре ще дойдеш да се извиниш пред мен за лошото си държание. Тогава аз ще определя и окончателното ти наказание. Сега кажи «да, мамо», а после пожелай «лека нощ» на баща си и баба си Доро.

— Да, мамо.

— Къде е поклонът ти, Ниса? — строго каза Блез и си спомни за своята майка.

Ниса намръщено й се поклони, а после пожела нежно «лека нощ» на Антъни и Доро. Хваната за ръката на бавачката си, тя напусна залата, като на излизане отново погледна намусено към майка си.

— Върнах се тъкмо навреме — тихо каза Блез.

— Никой не можеше да се справи с нея — обясни Доро. — Тя има ужасен характер.

— И Блис беше такава — отговори Блез.

— А после — продължи Доро, — когато дойде Хенриета, тя я слушаше повече от всеки друг. И ние, честно казано, я оставихме, защото беше по-добре, отколкото непрекъснато да се караме с детето. Ниса би могла да преобърне къщата, ако поиска.

— Тя повече никога няма да го прави — каза Блез със сигурност. — Коя е тази Хенриета, Доро?

— Аз съм, мадам — едно дребно и изключително красиво момиче пристъпи напред и учтиво се поклони пред Блез и Антъни.

— Това е госпожица Хенриета Уиндам — обясни Доро. — Тя е единственото дете на по-малкия брат на Ричард, който беше женен за французойка. Сега Хенриета е сираче и дойде при нас. Такова е било последното желание на баща й. Тя пристигна, един ден след като ти, Антъни, замина.

— Ти си добре дошла в Ривърс Едж, братовчедке Хенриета — каза графът. — Надявам се, че ще бъдеш щастлива при нас.

— О, как бих могла да не бъда, след като съм в такъв хубав дом! — възкликна Хенриета и скръсти ръце, като се поклони наивно към Тони. — О, благодаря ви, милорд, че ме приемате! Ако майка ви нямаше такова щедро сърце, аз не знам какво щях да правя.

— Изненадана съм, че баща ви не се е погрижил за вас, госпожице Хенриета — каза учудено Блез.

— Уви! — въздъхна младото момиче. — Баща ми остави много дългове. Не ме предупреди поне да скрия бижутата на мама. Ако не бях се сетила да ги пъхна в джоба си, нямаше да имам средства дори за моята прислужница Сесил. Нямаше да мога и да дойда до Англия — очите й се напълниха със сълзи. — Бях принудена да продам почти всичко, мадам, за да платя пътуването.

— Горкото дете — съжали я Доро. — А после е трябвало да купи кола и кон, за да дойде до тук. Останали три дни без храна, докато пристигнат. — Тя се обърна към Блез. — Хенри беше по-малкият син. Баща им искаше той да се отдаде на църквата, но момчето не пожела и тогава беше лишено от собственост. Независимо от това Ричард го обичаше и се интересуваше от него. Той се ожени за французойка, която е била една от висшата прислуга във френския кралски двор. Когато аз и Ричард посетихме Златния бряг във Франция с кралския двор преди години, ги срещнахме там. Снаха ми умря скоро след това, а Хенриета ми каза, че баща й също починал миналото лято.

— Беше чума — каза младото момиче. — Подутината под мишницата му не се спука.

— Горкото дете — пак я съжали Доро.

— На колко сте години, госпожице Хенриета? — попита Блез.

— На седемнадесет години съм, мадам — дойде тихият отговор.

— Ще трябва да ти намерим съпруг — каза меко Блез. — И тъй като си на възраст като по-малката ми сестра Дилайт, аз ще я поканя в Ривърс Едж, за да си имаш компания — завърши Блез.

— Толкова сте мила, госпожо графиньо — отговори Хенриета, но кафявите й очи гледаха към Антъни, който говореше с майка си.

Очите на Блез се присвиха, докато оглеждаше момичето. Тя имаше малко овално лице и приличаше на французойка. Нямаше дори и намек за прилика със семейство Уиндам. Чертите й бяха остри, с тънък нос и плътни устни. Косата й беше дълга само до раменете и беше тъмна и къдрава. «Прави се на невинна — помисли Блез, — но има нещо твърде пресметливо в нея.» И все пак не можеше да се изхвърли на произвола на съдбата тази роднина на съпруга й, макар че Блез се съмняваше, че тя е така невинна, както се представя. Да! Трябва да й се намери подходящ съпруг — колкото по-скоро, толкова по-добре!“

По-късно, когато бяха седнали с Доро пред камината, свекърва й каза:

— Ти сигурно не си решила наистина да поканиш Дилайт в Ривърс Едж. Като открие, че Тони е вече женен, тя окончателно ще се почувства смазана.

— Дилайт е на седемнадесет години, Доро. Време й е да порасне. Антъни я отблъсна още преди три години, а тя все още си проваля живота, като си мечтае, че някой ден той ще я отведе от Ашби на бял кон. Говорихме вече за това с Блис. Време е Дилайт да се сблъска с истинския живот, а не да си мечтае „какво ли би било, ако…“ Утре още ще изпратя писмо до родителите си, за да им съобщя, че съм се омъжила за сина ти. Те трябва да знаят за новите ни взаимоотношения. Заедно с това ще поканя Дилайт в Ривърс Едж. Когато тя види, че аз и Тони сме съпрузи, може би най-после ще разбере, че той е загубен за нея. Чак тогава моите родители ще могат да й намерят съпруг, защото досега не можеха да я накарат да се омъжи за друг. Дилайт винаги е била изключението в нашето семейство. Винаги е била самотна, макар че по възраст е близко както до близначките, така и до мен, защото ние се оженихме рано, напуснахме дома и тя остана там, сред доста по-малките от нея. Може би, като се сприятели с госпожица Хенриета, тя ще се разсее малко.

— Може и да си права — съгласи се Дороти Уиндам. — Хенриета също се нуждае от приятелка на нейна възраст. Аз не харесвам нейната прислужница. Има нещо, което не ми харесва в нея, но, естествено, не мога да я изпъдя, защото е стара, пък и тя е единствената, останала с бедното дете от миналото му.

— Ти сигурна ли си, че тя е дете на Хенри Уиндам? — попита Блез.

— Да, Хенриета беше с родителите си, когато бяхме там. Тя беше малка, само на единадесет години. Не мога да забравя това странно, малко смешно френско личице. Само косата й е като на Уиндам, но майка й също беше тъмнокоса. Тя беше една от личните прислужници на кралицата. Незаконна дъщеря на някакъв благородник от дъщерята на търговец, така ни каза Хенри. Беше тиха жена. Мисля, че не съм разговаряла повече от два пъти с нея. Моят френски не е особено добър, а пък тя не знаеше английски.

— Но Хенриета говори доста добре английски — отбеляза Блез. — Бих казала, че го говори почти без акцент.

— Когато пристигнаха, това ми направи впечатление и тя ми каза, че баща й е настоявал тя да го научи добре. Мисля, че Хенри е имал намерение да я омъжи подходящо, ако намери пари за зестра. Освен това майка й е имала доста бижута, подарени й от господарката. Точно тях момичето е продало, за да дойде до тук.

— Как е живял Хенри Уиндам? — полюбопитства Блез.

Доро се усмихна.

— Най-вече с хитрост, с чар и с меча си, както ми каза Ричард. Това разби сърцето на свекър ми, който е искал синът му да стане епископ. Но Хенри е бил доста светски човек и не се е подчинил. Най-накрая бащата на Ричард го е лишил от наследство с надеждата, че ще му вкара ума в главата. Тогава Хенри заминал за Франция. Блис кимна.

— Е — каза тя. — Ние ще трябва да намерим някой подходящ съпруг за Хенриета. Едмънд даде щедра зестра на моите сестри. Аз ще се погрижа пък Антъни да даде зестра на нея. Но ще се опитам да я отстраня колкото е възможно по-скоро.

— Блез! — Дороти Уиндам бе изненадана от държанието на снаха си.

— Доро, аз почти година живях в двора на Хенри Тюдор. Това ми помогна да опозная добре хората. Мадмоазел Хенриета изобщо не е толкова невинна, за каквато се представя. Може би ти не можеш да го видиш, защото си добра и обичлива жена. Сигурно и Тони няма да го разбере, защото е мъж, а момичето му се увърта и подклажда мъжкото му его. Но аз го виждам. Тя вече е упражнила над дъщеря ми своето влияние, което аз не одобрявам. Затова искам да уредя напускането й колкото е възможно по-бързо. В това няма нищо лошо. Аз нямам намерение да я нараня. Просто искам да си отиде от моя дом.

— Не мога да те виня за това, Блез — отговори Доро. — Може би момичето знае малко повече, отколкото би трябвало, но е възможно и да се е бояло, че няма да я приемем, ако не си мислим, че е безпомощна и невинна. Аз не мога да я обвинявам за това. Тя наистина не ни познава достатъчно, за да се чувства сигурна. Нека не я подозираме без причина заради паметта на Хенри, а?

— Добре, Доро, но нека едновременно с това да търсим мъж, за когото да я омъжим — каза Блез.

— Как се оженихте с Тони? — попита Доро. — Когато той замина за кралския двор, аз не знаех, че има намерение да се жени за теб. Но съм по-изненадана, че сте се оженили в „Гринуич“, вместо да дойдете тук вкъщи, където и аз, и твоите родители щяхме да споделим това щастливо събитие. — Доро се усмихна на Блез, за да й покаже, че не се сърди, а е просто изненадана.

Блез въздъхна дълбоко.

— Има нещо, което ти трябва да знаеш, Доро — каза тя. — Няма да се чувствам добре, ако го скрия от теб. — И тя започна да разказва на сестрата на Едмънд как кралят е използвал обичта й към Ниса, за да я изнуди да му стане любовница. Как въпреки това тя после е изпитала нежност към него, защото той наистина е бил самотен и точно когато Хенри се е опитвал да реши как да се отърве от нея заради чувствата си към Ана Болейн, Антъни е дошъл и разказал на Хенри, че е обещал на умиращия Едмънд да се ожени за вдовицата му, за да се грижи за нея и децата й.

— Значи той е казал така на краля? — попита Доро.

— Да, и кралят настоя ние да се оженим, като по този начин разреши и своя проблем и позволи на Тони да изпълни обещанието си пред Едмънд — завърши Блез, която не бе забелязала това на Дороти Уиндам.

— Значи вие сте женени — каза тихо Доро. — Но ти обичаш ли сина ми, Блез?

Блез поклати глава.

— Недей да мислиш лошо за мен, Доро. Аз все още обичам Едмънд. Мисля, че винаги ще го обичам, но ще бъда добра и вярна съпруга на Тони, кълна се! Искам да преодолея омразата си към него.

Доро потупа ръката на снаха си.

— Не се бой, скъпа — каза тя. — Ти си направила точно това, което е трябвало, и аз знам, че ти ще направиш Тони щастлив. Той те обича.

— О, не, Доро, той със сигурност не ме обича. Ожени се за мен, защото обичаше Едмънд и защото му беше обещал, че ще го направи. Антъни е честен човек, но любовта няма нищо общо с нашата женитба.

Дороти Уиндам си замълча. Добре знаеше, че синът й обича Блез с цялото си сърце, щом е посмял да каже на краля една невероятна лъжа за последно желание на Едмънд, каквото тя знаеше добре, че никога не е имало. Но Блез не се съмняваше и Доро реши, че без да говори със сина си, не бива да й казва нищо. Що се отнася до Тони, той също не знаеше, че Блез бе станала любовница на Хенри Тюдор само, за да запази детето си. Но това също не можеше да се сподели, така че щеше да си мълчи. Тя одобри решението на Блез да не спи с мъжа си три месеца, така че когато бъде роден наследник на Лангфорд, да няма съмнения относно бащинството. Три месеца бяха достатъчни за сина и снаха й да изгладят противоречията си и може би даже да се заобичат.

Блез се настани отново в Ривърс Едж и след седмица се чувстваше така, като че ли никога не беше го напускала. Домакинството се водеше спокойно и Тони прекарваше по-голяма част от дните си в обиколка на имението, за да се увери, че хората са подготвени за настъпващата зима и че реколтата е добре прибрана в хамбарите. Тази година като че ли имаше повече сърни и елени в горите и затова Тони разреши на всяко семейство от именията да вземе по едно животно. Това беше невероятен подарък и хората непрекъснато благодаряха на господаря си, когато го виждаха да язди през селата.

— Дълъг живот и много синове за господаря — викаха подире му селяните, а той се усмихваше в себе си. Малък беше шансът изобщо да има синове, камо ли пък много, докато не мине проклетият тримесечен период, с който го бе задължила Блез. Но решението й беше умно и правилно и никой не можеше да я вини за това.

Лейди Ниса Катерина Уиндам все пак прие присъствието на майка си, макар че не стана по-послушно дете. Но със завръщането на Блез в живота на Ниса бе въведен ред. Това не й харесваше, но тя беше достатъчно умна да не показва неудоволствието пред майка си, която без колебание веднага я наказваше за неподчинението й. Първото й наказание бе да избродира кърпа, която да подари на отец Мартин за църковната служба. Първоначалните й усилия не бяха одобрени от майка й, която скъса неравните конци и я накара да започне отново. Ниса я гледаше сърдито.

— Искаш ли да ти покажа как да шиеш? — предложи Блез.

— Хенриета вече ми показа — сърдито отговори малката.

— Но това, което се е получило, не е красиво. Може би Хенриета не шие добре. Аз също не съм се справяла, но те уверявам, че не е трудно. Лелите ти Блис и Блайт шият много по-добре от мен и много по-бързо.

— Наистина ли? — заинтригува се Ниса.

— Да.

— Тогава може би лелите ми трябва да ме научат, мадам веднага отговори детето.

„Тя е умна — помисли Блез. — Истинска дъщеря на баща си, без съмнение.“

— Не сега, но ако дойдат за Коледа, аз ще ги помоля. Днес обаче ще трябва да се учиш от мен, защото аз съм тук, а тях ги няма.

— Тогава ти ми покажи… мамо — каза Ниса.

— Ето, дръж така иглата — показа й Блез. — Добре, детето ми. А сега направи бримка.

— Гледай! — извика възхитена Ниса. — Виж колко е красиво, мамо!

— Да — отговори Блез. — Ако го правиш по този начин, когато завършиш, ще бъде хубаво.

Дороти Уиндам се усмихваше, като гледаше майка и дъщеря с допрени една до друга глави. Блез беше започнала да си възвръща обичта на Ниса. Ако и Антъни успее да спечели Блез така лесно, както тя успя с дъщеря си… Защото показната им учтивост един към друг беше започнала да дразни. Даже, като че ли предпочиташе да се карат! Тогава поне щяха да покажат поне някакви чувства един към друг, мислеше си Доро.

Дилайт Морган пристигна в Ривърс Едж. Доро не беше я виждала известно време и беше изненадана от това, в каква красавица се бе превърнало момичето. За разлика от по-голямата си сестра, която беше дребна като майка си, Дилайт бе висока като баща си и стройна. Тялото й беше с идеални пропорции. Поздрави сърдечно Тони, но бе доста сдържана към сестра си.

— Как можа да се омъжиш за него? — попита тя Блез, когато останаха сами. — Как можа да го направиш, след като знаеш, че аз го обичам? Толкова ли е важна за теб титлата графиня Лангфорд, че се омъжи за наследника на мъжа си? Ти не го обичаш! Как можа? Та ти дори не го познаваш!

Блез разбра, че сега не е време за любезности.

— Аз не съм го избрала сама, Дилайт. Беше уговорка между Тони и краля. Пък и последното желание на Едмънд е било Тони да се ожени за мен.

— Ти би могла да го освободиш от обещанието пред Едмънд, Блез!

— Защо да го правя? — отвърна жестоко Блез. — Вече бях омръзнала на краля, а той има обичай да се освобождава от любовниците си, като ги омъжва. Аз не можех да бъда изключение. Освен това Антъни не те обича, Дилайт.

— Той дори не е имал време да ме опознае! — извика момичето. — Ти се погрижи за това! Ти го съблазни да дойде в кралския двор и го открадна от мен!

— Дявол да го вземе, Дилайт! Не мога да повярвам, че наистина вярваш в тази създадена от самата теб приказка. Ако аз исках да съблазня Антъни, нямаше да си правя труда да отивам в кралския двор с Блис и Оуен. Трябваше просто да остана тук, в Ривърс Едж, и щях да го хвана дори по-скоро. Антъни не е влюбен в теб, Дилайт. Той никога не е бил, а бог знае, че ти наистина положи много усилия, за да го спечелиш. Той не е мъж за теб, сестрице. Приеми този факт и уреди живота си по друг начин!

— Антъни обича мен, Блез. Ти си, която трябва да се примириш с фактите! — твърдо каза Дилайт. — Аз дойдох в Ривърс Едж, за да ти го отнема, и ще го направя!

— Ще трябва веднага да я изпратя обратно в Ашби — каза Блез на Доро, след като й разказа за разговора със сестра си. — Надявах се, че като ни види заедно с Антъни, тя ще се убеди, но тя, изглежда, не може да приеме нищо, освен онова, което си е внушила. Мисля, че чувствата й към Антъни са я разстроили душевно, Доро.

— Не — отвърна Дороти Уиндам. — Нека поостане тук, Блез. Може би компанията на Хенриета ще я разведри. А ако вие с Тони показвате малко повече привързаност един към друг, това също ще й помогне да се освободи от илюзиите си. Вие сте достатъчно вежливи един към друг, но въпреки че сте свързани с брак, изглеждате не особено привързани. Дилайт помни добре как се отнасяше с Едмънд. Ако искаш, аз ще говоря по този въпрос с Тони.

Блез усети как се изчерви от притеснение, но кимна. Колко смешно е, че свекърва й трябва да разговаря за такова нещо със съпруга й. Но тя знаеше, че Доро има право. Дилайт беше сърдита и се държеше глупаво. Беше необходимо да я убедят. Тя трябваше да приеме истината, защото въпреки уверенията на Доро, за Блез беше очевидно, че сестра й е на ръба на пълното отчаяние.

Беше ранна вечер и след като бе нагледала домакинството си, Блез стоеше до камината в хола, загледана в огъня. Наблюдаваше как големият пън се пръска в искри. Когато Антъни сложи ръка на рамото й, тя не се сепна, а просто обърна глава и го погледна. Той й се усмихна нежно, а после, за нейна изненада, наведе глава и я докосна с целувка по устните.

— Сестра ти ни гледа — прошепна й той.

— Доро говори ли с теб? „Защо ли сърцето ми се разтуптя толкова?“ — зачуди се Блез.

Той отново леко я целуна по устните.

— Да. Тя по майчински ми напомни, че никога не съм те целувал. Ти забелязала ли си го, ангел мой?

Сигурно бузите й се бяха затоплили от горещината на огъня, реши Блез, докато той я прегръщаше през кръста.

— Ние не се целунахме даже и на сватбата си, нали? — отбеляза тя.

— Кралят те разцелува сърдечно — припомни й той. — Но аз не. Знам, че има още два месеца, когато ще можем и да споделим леглото, ангел мой, но съм сигурен, че малки удоволствия като това не могат да ни бъдат отказани. — Той още веднъж я целуна леко.

— Тони… — започна тя.

Той сложи пръст на устните й.

— Блез, ти не ме обичаш, знам. И въпреки това ние ще съединим телата си, за да създадем новото поколение Уиндам. Аз няма да се любя с непозната. Не съм мъж, който би могъл да люби студено и без нежност. Може би ти никога няма да ми простиш за Едмънд, макар че аз наистина не съм го желал, но моля те да не ме мразиш, ангел мой. Опитай се да видиш истината такава, каквато е. Тя вдигна ръка и нежно го погали по лицето.

— Да, милорд, разбирам и съм съгласна. Антъни Уиндам, моля те да ми простиш, че те обвинявах. Ти не си отговорен за смъртта на Едмънд. О, ти го изкуши да отидете на лов тогава, така е, но Едмънд беше силен мъж. Той дойде, защото така искаше, а твоите думи само му дадоха повод да се измъкне от полуобещанието, което ми беше дал. А колкото до сина ни, сигурна съм, че единствено моята мъка и гняв предизвикаха преждевременното му раждане. Нищо друго. За неговата смърт съм виновна аз, а не ти. Не мога да обещая, че някога ще те обикна, милорд, но няма повече да водя война с теб. Може би ще ни трябва време, за да се опознаем и да открием, че може да се обикнем поне малко. А това със сигурност е по-добро от неразбирателството и омразата.

— А като се опознаваме — отговори той, — може би ще помогнем на малката Дилайт да приеме живота такъв, какъвто е. — Красивите му сини очи излъчваха топлина, каквато преди не бе виждала в тях, и Блез осъзна, че това не й е неприятно.

— Тя още ли ни гледа?

— Не, ангел мой, тя си отиде още след първата ни целувка — каза той.

Блез усети, че я изпълва радост. Той беше я целунал заради Дилайт, но после я бе целунал още няколко пъти, защото му беше харесало. Дори беше останал, за да поговори спокойно с нея за отношенията им и това беше направил заради тях двамата, а не заради Дилайт. Дали не беше го винила напразно? Дали омразата не беше я заслепила дотолкова, че да не може да разбере що за човек е той?

Тази Коледа нямаше големи тържества в Ривърс Едж. И Блис, и Блайт предпочетоха да не пътуват в състоянието, в което се намираха. Ранните и тежки снегове накараха лорд и лейди Морган със семейството си също да останат в Ашби. Но Дилайт не се интересуваше от всичко това, защото те с Хенриета Уиндам бяха станали близки приятелки.

— Не ме интересува дали някога ще видя Ашби отново — заяви тя на коледната вечеря.

— Не можеш да останеш тук завинаги — напомни й Блез. — Напролет ние с Тони смятаме да потърсим кандидати за ръката на Хенриета. На първи юни тя ще навърши осемнадесет години. Ти също ще станеш на осемнадесет на седми юни. И двете вече сте доста позакъснели със сватбите. На вашата възраст аз вече бях родила Ниса.

— А на следващата година вече беше кралска курва — отвърна троснато Дилайт, а Хенриета се изхили. — Как можа Тони да уважи желанието на Едмънд, след като ти безсрамно бе посрамила паметта му и името на Уиндам. Ето кое не мога да разбера.

Блез беше твърде объркана, за да отговори. Доро също. Но Антъни Уиндам скочи очевидно разярен.

— Отиди си в стаята, Дилайт — изрева той. — И няма да излизаш оттам, докато не ти разреша. Как смееш да говориш по този начин на жена ми, и то пред дъщеря ни?

Дилайт скочи разтреперана.

— Аз разбирам всичко, Тони — изплака тя. — Ти насила си отишъл пред олтара. Аз те разбирам и ти прощавам. — После се извърна и избяга от малкия семеен хол.

Хенриета също стана и с поклон се извини.

— Аз ще отида при нея и ще се опитам да я успокоя. Горката Дилайт! Сърцето й е разбито! — Тя побърза след приятелката си, а Блез и Доро отчаяно се спогледаха.

Хенриета бързо настигна Дилайт, хвана я за ръката и се скара:

— Ти си луда, Дилайт, да се караш така открито със сестра си. Нейното търпение и спокойствие към теб те правят да изглеждаш още по-глупаво. Нали съм те предупреждавала, скъпа?

— Той обича мен, а не нея — подсмръкна Дилайт. — Не мога да търпя да го виждам нещастен. Аз трябва да съм онази, която той да целува пред камината! Аз трябва да спя с него! От мен трябва да има деца! Не от нея! Не от Блез! Антъни е единственият мъж, когото обичам, Хенриета! Защо тя трябва да го има, а не аз?

— Всичко с времето си, скъпа — прошепна Хенриета. — С времето ти ще имаш Антъни и аз ще ти помогна, обещавам!

— А защо ще ми помагаш? — попита разплаканата Дилайт.

— Защото ти си ми най-добрата приятелка в целия свят, Дилайт Морган, ето защо! — каза Хенриета толкова убедително, че невинната Дилайт й повярва.

— Никога няма да заспя — упорстваше Дилайт, след като беше вече в леглото.

— Да, ще заспиш, защото аз ще ти дам нещо специално — каза Хенриета и като откачи малка торбичка от колана си, сипа щипка бял прах в чашата с вино и накара Дилайт да я изпие. След няколко минути изнервеното момиче вече спеше.

Хенриета погледна презрително към Дилайт. Колко наивно момиче! Малката глупачка си бе внушила, че братовчедът Антъни се е оженил за Блез просто заради дълга, но Хенриета можеше да види, че това няма нищо общо с истината. Антъни Уиндам беше влюбен в жена си и беше въпрос на малко време тя също да се влюби. Хенриета изтича в своята стая.

— Какви бяха тези викове в хола? — попита Сесил. Тя говореше на френски, тъй като едва разбираше английски.

— Беше Дилайт, бабо. Отново се скара със сестра си. Братовчедът Антъни я изпъди от хола. Аз сложих малката глупачка да спи.

— Внимавай, скъпа! Не бива да ми казваш „бабо“, защото някой може да чуе. Докато тези англичани си мислят, че съм ти слугиня и не говоря английски, те спокойно си разговарят пред мен. Аз мога да научавам много неща вместо теб!

Хенриета прегърна старицата.

— Не бой се, бабо. Аз дадох на Дилайт сънотворно, за да я успокоя, а всички останали са в хола. Тя се настани върху леглото. — Отново говориха, че искат да ме оженят, бабо. Братовчедката Блез казва, че Дилайт и аз сме вече остарели и щом дойде пролетта, ще ни намерят съпрузи. — Тя се засмя. — Красивата Блез, която е толкова сигурна в себе си и за живота си. Колко я мразя! Как я мразя, защото е жената на Антъни, за когото аз самата смятах да се омъжа. Нали точно това искаше татко?

— Да, да — отговори старицата. — Но сега това не може да стане, малката ми. Имаш късмет, че госпожа Блез реши да те остави тук и ще ти даде зестра, за да се омъжиш добре. Тя не е глупава, била е любовница на краля.

Трябва да си благодарна, че не знае плановете ти.

— Да не мислиш, че ще се оженя за някой дребен английски земевладелец, след като цял живот са ми обещавали благородник? Аз имам намерение да бъда госпожа графинята на Лангфорд, бабо!

— Шшт, Хенриета! Ами госпожа Блез, тя какво…

— Тя ще умре — изсъска Хенриета.

— А госпожица Дилайт?

— Точно тя ще убие сестра си, а после, като го осъзнае, ще се самоубие. Тогава ще остана аз, единствена, скъпа ми бабо. Аз ще съм тук да успокоявам горкия си братовчед Антъни, да наглеждам онази малка пикла Ниса, която му вика „татко“, и ще се омъжа за него, щом му свърши траурът.

— И как ще накараш госпожица Дилайт да извърши престъплението, малка моя? — попита Сесил.

— Трябва да я обработвам бавно и внимателно — каза Хенриета. — Дилайт трябва да бъде докарана до такова състояние, че да не се паникьоса в последния момент и да ми развали плановете. Така ще стане, бабо. Вярвай ми. Научих много неща в двора на крал Франсоа. Знам какво правя!

Старата французойка кимаше с глава, докато внучката й говореше. Собственият й съпруг беше италианец от кралския двор във Флоренция, където е бил аптекар. Той бе научил и жена си, и дъщеря си да познават отровите и лекарствата и да ги ползват. Заради тези й умения майката на Хенриета бе получила мястото си при френската кралица, която непрекъснато сипваше любовно биле във виното на съпруга си, за да задържи чувствата му към себе си. И майката, и бабата бяха предали уменията си на Хенриета с надеждата, че и тя някога ще заеме място в нечий богат дом. Хенри Уиндам обаче имаше други планове за нея.

— Ти ще бъдеш дама, моя малка Хенриета — непрекъснато й повтаряше той, когато тя порасна. — Някой ден аз ще се погрижа да се омъжиш за английски лорд и тогава твоят татко ще може да се върне у дома и да изживее старините си както му се полага.

Когато навърши единадесет години, тя отиде с родителите си на онази велика среща между двамата крале Франсоа и Хенри. Там случайно баща й срещна брат си и съпругата му. Хенри Уиндам не беше виждал семейството си отдавна, но между братята нямаше омраза. Тя си спомняше, че чичо й, лорд Ричард, й бе подарил сребърно бижу и бонбони. Спомняше си как той се тревожеше, че синът му не е женен…

После баща й беше казал:

— Ако Антъни Уиндам не е женен още, когато ти достигнеш възраст, тогава с божията помощ аз ще те събера с братовчед ти, малката ми!

Тя никога не забрави думите му и когато пристигна в Ривърс Едж, с удоволствие научи, че братовчед й още не се е оженил. И макар че беше разгневена, когато след два месеца той се върна от „Гринуич“ с булка, успя добре да скрие чувствата си. Но в идването на Дилайт Морган и нейната глупава страст към Антъни Уиндам тя видя своя шанс. Щеше да използва това празноглаво момиче, за да се отърве от съперницата си, а после да получи Антъни за себе си.

През дългата зима щеше да подклажда ревността на Дилайт. Внимателно. О, много внимателно. Ще поддържа страстта й към Антъни. Ще я води за носа умело, докато съвсем я лиши от способността да мисли самостоятелно, а тогава… Хенриета се засмя.

— Ще бъда най-елегантната графиня, бабо, нали? А после ще отида в кралския двор и ще изненадам старата си приятелка Ана Болейн. Тя много ще се изненада, нали?

Старата жена се изсмя.

— Наистина, малката ми! Горкият крал Хенри! Той няма да може да се отърве от госпожица Ана Болейн така лесно, както от другите си „любови“. Тая има намерение да получи всичко!

— Кралят иска да я чука бабо, но аз познавам Ана и мога да ти кажа, че ако ще да се спука от желание, няма да може да пъхне кралското си „величие“ в сладкото лоно на госпожица Болейн, докато не я направи своя съпруга! Тя е една горда малка кучка!

— Срамота е, че ти не беше толкова упорита в поведението си, малката ми, както госпожица Болейн. Иначе татко ти нямаше да умре от ужасните рани, които получи, когато защищаваше твоята чест. И то чест, която отдавна ти беше загубила, Хенриета!

— Татко никога нямаше да разбере за господин дука. Но онази госпожица Д’Омонт се домогваше също до него. — Тя трепна. — Аз не съм искала той да ме защитава. Освен това, бабо, ти знаеш, че аз обичам да се чукам.

— Да, дете — беше отговорът. — Но тук трябва много да внимаваш, за да не те разкрият.