Грег Беър
Кралицата на ангелите (49)

49

В дипломатическата квартира Сулавиер даде на Мери един час, за да си почине и да се приготви за преместването. Мери затвори вратата на спалнята, извади от палтото си четката за коса и я постави на стъклената тоалетна масичка до прозореца. Тя спусна щорите и мислено си преговори инструкциите.

Целият процес щеше да отнеме около десет минути. На вратата нямаше ключалка и тя затисна дръжката с един дървен стол. Мери се огледа бързо наоколо за допълнителни материали, от които се нуждаеше. Най-малко четвърт килограм стомана, 1/6 кг пластмаса с висока плътност и несесера с гримовете. Тя взе един поднос от неръждаема стомана от нощното шкафче и реши, че той ще й свърши работа. Взе и часовника до леглото, почти целият беше от пластмаса.

Мери събра предметите на купчина върху тоалетката. Развинти дръжката на четката за коса и извади отвътре една пластинка. Малко червено бутонче се показа на оголеното място. Поела дълбоко въздух и мислейки си за Ърнест, тя натисна копчето и остави дръжката на четката до купчината. Сива паста започна да се стича от дръжката и като някаква слузеста плесен премина през цялата масичка.

Сулавиер й беше дал един час, но тя предположи, че ще й позволи двадесет минути сравнително уединение. Не беше сигурна и в слугите — във всеки момент, под един или друг предтекст те можеха да се опитат да отворят вратата.

Докато чакаше, Мери реши да провери какво й бяха казали за забранените комуникации. Тя вдигна слейта си и натисна команда за директен достъп до Централата на полицията в Лос Анджелис. Предавателят в слейта беше достатъчно мощен, за да достигне първото ниво сателити на 350 км. Ако й бяха казали истината обаче, сигналът на предавателя трябваше да бъде блокиран от автоматичната намеса на по-мощен предавател. Мери предположи, че Хиспаниола гъмжи от комуникационни сателити, разпращащи фалшиви съобщения. Хиспаниола се нуждаеше от определени сателитни връзки, за да поддържа важни финансови и политически контакти.

На екрана се появи съобщение: Връзката — установена. Продължавайте. Мери вдигна вежди. Дотук никаква забрана. Дали очакваха да направи това? Тя написа: Проверка на самоличността.

PD регистрационен № 3254–461–21-C, продължете. Мери се съмняваше, че тайните служби на Хиспаниола знаеха регистрационния номер на съобщенията й, въпреки че ако я подслушваха, те вече го имаха. Тя помисли за момент и реши да бъде предпазлива, но да се възползва от възможността. Написа: Моля обадете се на Д. Рийв. Текст на съобщението: Задържана съм в Хиспаниола. Никаква информация за заподозрения. Отнасят се добре с мен. После добави: Използвам подаръка. Потвърдете, че е получено!

PD регистрационен № 3254–461–21-C: потвърждаваме, че съобщението е получено.

Мери се намръщи. Връзката беше установена. Мислеше да напише да я изведат оттук, но не се съмняваше, че правят всичко, каквото могат. Продължение на съобщението. Отивам до Леоганес извън Порт-О-Пренс. Туристически обект — пещера. Напрежението е огромно, може би се организира преврат срещу Ярдли. Доминиканци? Военни автомобили навсякъде по улиците. Отново потвърдете получаване на съобщението.

Мери погледна към тоалетната масичка. Сива лъскава паста покриваше купчината предмети, които вече се отсяваха. Няма потвърждение за получаване на сигнал. Разпадане на връзката. Съмнение за намеса. Ето ти я забраната! Поне й бяха позволили да изпрати съобщение, че е жива. Въздишайки, тя изключи слейта и клекна пред тоалетната масичка като подпря брадичката си с ръце.

Мери търпеливо гледаше как работи наното. Беше се получил една локва от паста и деформирани предмети, която постепенно се разширяваше в закръглена издутина. Вътре в нея наното формираше някакъв предмет като ембрион в яйце.

Още пет минути. В къщата беше тихо. Отвън долиташе ехото от хълмовете и планините наоколо. Мери си затвори очите, преглътна и събра мислите си.

Колко близо беше островът до гражданска война? Колко близо беше тя до това да я нарекат шпионка? Представи си как Сулавиер, нейният палач, говори за лоялността си към полковник Сър.

Сега издутината заприлича на буца. Мери можеше вече да различи основната форма. Ръкохватка, пълнител, мерник, цев. От едната страна излишната суровина беше избутана встрани. От другата страна се оформяше друга издутина — резервен пълнител.

— Готова ли сте госпожице? — попита Сулавиер през вратата. Тя за малко не подскочи. Той беше подранил. Без съмнение го бяха информирали за съобщението й, тя се държеше като лошо момиче.

— Почти — извика тя. — Още няколко минути.

Бързо си опакова куфара и хвърли отпадъците в кофата за боклук. Изми си лицето в банята, погледна се в огледалото, подготвяйки се за това, което можеше да се случи.

Тя взе новосъздадения пистолет от масичката и го постави в джоба на якето си. Той беше тънък и не го издуваше. Наното на тоалетката стана по-компактно и пропълзя обратно в дръжката на четката за коса. Бяха му нужни хранителни заряди, за да извърши още някое чудо: да потопи четката в кутийка с кола можеше да свърши работа, така й бяха казвали. Мери сглоби частите на четката и я пъхна в куфара, затвори капака, отмести стола от вратата и я отвори. Сулавиер се беше облегнал на стената в коридора и си разглеждаше ноктите. Той я погледна тъжно:

— Твърде много време, госпожице — каза той.

— Моля?

— Чакахме ви твърде дълго. Скоро ще се стъмни. Няма да ходим до Леоганес.

— Къде тогава? — попита тя.

— Оставям това на инстинкта си — каза Сулавиер. — Във всеки случай далече оттук, и то скоро.

Тя се чудеше как беше получил инструкциите си. Може би имаше имплантиран приемник, въпреки че тя предполагаше, че тази технология не се среща често в Хиспаниола.

— Опитах да се свържа с началниците си, но не успях — каза Мери.

Той повдигна рамене. Цялото му сияние и жизненост се бяха изпарили. Разгледа я с полузатворени очи, облегната назад глава и безизразни устни.

— Беше ви казано, че това е невъзможно — той наблегна на всяка дума.

Тя му върна същия поглед, едното ъгълче на устата й беше провокиращо повдигнато.

— Все пак, бих предпочела да остана в тази квартира — каза тя.

— Не вие решавате.

— Но нямам нищо против да отида до Леоганес.

— Госпожице, не сме деца.

Тя се усмихна. Отношението му несъмнено се беше променило, вече не й беше защитник. Нямаше нужда да потвърждава промяната и тя самата се държеше различно.

— Никога не съм мислила, че сте дете.

— В някои отношения ние сме много изтънчени, дори повече, отколкото можете да си представите. А сега да вървим!

Мери си взе куфара. Той насила го изтръгна от нея и я последва надолу по коридора. Минаха покрай Жан-Клод и Розел, които стояха в дневната с каменни лица и скръстени ръце.

— Благодаря — кимна им Мери и се усмихна любезно. Те изглеждаха шокирани. Ноздрите на Жан-Клод се разшириха.

— Хайде да вървим — повтори Сулавиер.

Мери пъхна ръка в джоба на палтото си.

— Те ще дойдат ли с нас? — попита тя.

— Розел и Жан-Клод ще останат тук.

— Добре — въздъхна Мери. — Както кажете.