Грег Беър
Кралицата на ангелите (32)

32

Денят на големия полет. Лос Анджелис — Хиспаниола за два часа. Зазоряване. Мери седеше неспокойна в дневната си, чакайки потвърждение от Д. Рийв. Концентрира се, за да потисне страха си. Скръбта й по Ърнест бе толкова искрена, все едно, че бе умрял.

Докато се протягаше и освобождаваше от напрежението, Мери хвърли поглед към картата на града, чрез домашната си pd мрежа. Видя Лос Анджелис като цветна мозайка. Всеки цвят показваше състоянието на даден район по шест показателя. Цветовете се сменяха всеки ден. Гневно червено се поддържаше вече шест месеца в дупките, там хищничеството на Селекторите нямаше покой.

Мери приключи тоалета си и застана гола пред едно високо огледало, вградено във вратата на банята. Кожата й сияеше от здраве, но все още имаше бледата драскотина отзад на бедрото. Най-малката от грижите й. Обличането на цивилни дрехи се изискваше винаги, когато pd работеха извън града. Ръкавите на изискания дълъг костюм стигаха до лакътя и бяха в розово — тъмноборовинков цвят. Ръкавиците бяха бели. По средната ивица на колана — статичен дизайн на цветя, поклатени от бриз. Елегантно, но в стандартите на служебните задължения. За момент не можа да се познае, взирайки се в младото момиче с уплашени очи — имаше безброй причини да се страхува и никоя от тях не бе рационална. Какво можеше да й се случи в Хиспаниола? Всяка година там отиваха милиони, за да се опитат да забогатеят. Хазарт. Добре платени и уважавани бели и черни мъже и жени, податливи на финансови изкушения, пътуваха натам.

Но Мери Чой отиваше в качеството си на държавен служител. Щяха да следят всичките й действия. Това я тревожеше.

Тя седна на дивана, наведена над чаша кафе и загледа по видеоекрана, показващ бледия изгрев над източните хълмове. Мери знаеше, че е подготвена за този ден и умствено и физически.

„Съжаление за Ърнест. Трябва да го забрави.“

Малко момиче, изумено от промяната. Какво биха си помислили майка й, сестрата, братът Лий. Тъга по тихите години сред всички тях; трансформирането й беше крайната обида, прибавена към по-ранните наранявания. Вече не е нито дъщеря, нито сестра. Аз избрах и проклети да сте всички вие. Но продължаваше да вижда себе си — все още ниска, със закръглено лице.

Окото й зърна мигащата зелена светлина на личния номер. Сигнализираше за идващо съобщение. Д. Рийв би използвал полицейската линия. Мери се почуди дали да отговори, ако е Ърнест. Имаше нужда от време. Съобщението свърши и светлината се превключи на кехлибарен цвят.

Мери изключи екрана и вдигна щорите за истинска гледка — отворен град и небе отгоре, прозорецът гледаше на север, към другите Гребени, опасани от облаци. Тук и там над града валеше дъжд. Тя хвърли поглед към кехлибарената светлина и бавно поклати глава — никога не би могла да остави дълго съобщение, без да го погледне.

— Плейбек на линията за лични съобщения — каза тя. Кехлибарената светлина премина в син плейбек.

— Здравей, М. Чой! Сандра се обажда. Срещнахме се в полицейската централа преди два дни.

Екранът показа и съпътстваща картина. Мери го включи и погледна образа: прекрасна бяла кожа, големи очи на сърна, на дясната буза се открояваха символите на агенцията и орбиталната гилдия.

— Реших да ти се обадя и да ти съобщя кога съм свободна. Както казах, трудно се намира приятна компания. През тази седмица ще работя, но през новогодишната нощ съм свободна. Ще празнуваме ли влизането в двоичното хилядолетие? Ето и кодът ми. Не се притеснявай и ми се обади. Довиждане.

Мери почувства угризение и каза на телефона да се изключи. От месец не бе имала много контакти с приятели, освен с Ърнест и другите от полицаи. Сега я търсеха и тя се зарадва на мисълта да сподели новогодишната нощ с някой нов, приятен човек.

— Изпрати съобщение до номера на Сандра — каза тя. — Сандра, тръгвам на път за няколко дни. Ще ти се обадя, когато се върна. Благодаря, че ми позвъни.

PD линията звънна с мелодия от камбанки.

— Здравейте, Мери Чой е.

— М. Чой, Д. Рийв. Приготвихме всичко за полета ти. Уредил съм двама от най-добрите вътрешнощатски и международни следователи да ви придружат. Те имат опит с Хиспаниола — години наред трябваше да се занимават с проблемите около полковник Сър. Мисля, че си чувала имената им: Томас Крамър от Щатски Интернационал, Хавиер Душеснес от Междущатски. Сега и двамата са на конферентна връзка. Т. Крамър, Вашингтон.

Появи се Крамър. Тъмнокос, в края на двадесетте и началото на тридесетте си години, с кръгло лице. Беше облечен в това, което pd смятаха за федерална маскировка — дълъг сив костюм, риза с колосана яка. Крамър беше pd от Лос Анджелис. Работата му бе да се свързва с федералните власти, за да обсъжда международни проблеми, които засягаха Лос Анджелис и южна Калифорния. Мери познаваше работата му — проследяваше адските корони и друг нелегален внос. До Крамър се появи още един: Мери не го разпозна.

— Х. Душеснес, Междущатски — представи го Рийв. — Хавиер е в Ню Орлиънс. Двамата ще се присъединят към вас в Хиспаниола по-късно тази вечер, няколко часа след пристигането ви. Смятат, че може да искате да поговорите преди заминаването, последни подробности.

Мери кимна учтиво. Душеснес и Крамър отвърнаха на поздрава. И двамата изглеждаха изморени.

— Отиваме при Полковник Сър да търсим убиеца — каза Крамър. — Надявам се, че Лос Анджелис е изчерпил всички други възможности.

— Намерихме резервация за полет до Хиспаниола на негово име — каза Мери. — И покана от самия Ярдли. Нашите източници не са го открили в града, а от надзора ни казаха, че от няколко дни не е правил нищо извън града.

— Значи получавате от надзора нещо повече от хъс — кимна Крамър.

— Карибски Суборбитални Североамерикански Въздушни Линии потвърждават, че билетът му до Хиспаниола е бил използван, но не могат да потвърдят, че той го е използвал. Поинтересувахме се чрез федералните и те предадоха загрижеността ни в Хиспаниола. Федералните ни казаха, че Хиспаниола е получила неофициално международно дипломатическо разрешение за разследване от самия Ярдли. Отричат, че Голдсмит е влязъл в страната, но ни е разрешено да претърсим Хиспаниола и да използваме цялата полиция.

— Подозирам, че федералните са упражнили огромен натиск над правителството на Хиспаниола — каза Душеснес. — Току-що затворихме две континентални клирингови къщи за адски корони. Федералните наистина прочистват къщите и това може да улесни нещата.

— След колко време ще започне истинската работа? — попита Рийв.

— Не преди да минат две или три седмици. Но, хей, федералните не ни казват всичко. Защо не изпратите някои от техните агенти да проверяват това?

— Помолих ги. Те са твърде заети за нещо толкова дребно — Рийв със съмнение поклати глава. — Хавиер говори френски и креолски. Томас е добре запознат с Карибските афери. Слушай какво ти казват, Мери.

— Разбира се — рече тя тихо.

— Внимавайте всички — каза Рийв. — Интересува ни каквото и да е, свързано с Ярдли и федералните. Внимавайте! — Загрижената нотка в гласа му бе искрена.

— Да, сър — кимна Крамър отегчено.

— Господа, благодаря ви за отделеното време.

— Ще се видим в Хиспаниола — каза Мери.

— Радвам се, че ще бъдем от помощ — промърмори Крамър.

Душеснес се усмихна мрачно и кимна.

— До скоро.

Образите им изчезнаха. Рийв остана.

— Не ти се разрешава да носиш оръжие, разбира се, и не можеш нищо да внесеш в Хиспаниола. Но има начин. Ще изпратя човек да те срещне на океанското пристанище на Лос Анджелис. Той ще ти даде нещо, което може да се окаже полезно, пъхни го в куфара си преди проверката на багажа. Инструкциите ще са ясни. Не е напълно законно, но е съвсем ново. Така или иначе, все още никой не си е направил труда да го обяви за незаконно. Надявам се, че няма да ти се наложи да го изпробваш.

Рийв изчезна без сбогуване. Мери пое дълбоко дъх и изключи екрана. Тя събра куфара си, хвърли бърз поглед на апартамента, нагласи двата арбайтера за поддръжка и затвори вратата след себе си.

* * *

Психиката не може нито да бъде обучавана, нито отклонявана от правия път на самокритикуване на смутеното съзнание.

Ърнест Нюман, Произходът на Съзнанието