Грег Беър
Кралицата на ангелите (14)

14

Към единадесет и половина предиобед Мери Чой получи пълния доклад с анализа от апартамента на Голдсмит. Той стигна до нея чрез оптическа връзка по кодирана полицейска честота. Мери го прочете, без да се задълбочава в подробностите, мислите й блуждаеха, докато пиеше сутрешния си чай. Мислеше за Хиспаниола — мястото, което преди време се наричаше Хаити или Доминиканска република. Мислеше за полковник Джон Ярдли. Всячески се стараеше да забрави операцията от сутринта и особено бедния Лон Джойс, заклещен в адската корона.

За миг затвори очи, след което отново се върна към доклада. Концентрацията й бе отслабнала и това я караше да се ядосва. Пред очите й се въртеше малката стая за изтезания, застлана със зелен килим, обградена от сиви стени.

С деветдесет процента сигурност Голдсмит бе изчакал пристигането на гостите си, които предварително бе предупредил да идват през интервал от петнадесет минути. Доказателство за това бяха деветте лични писмени покани, доставени им от неизвестен млад мъж. Копия от тях се намираха пред Мери. Целта на сбирката бе прочит на най-новия труд на поета, както и празнуване на рождените дни на трима от гостите.

Самият Голдсмит имаше рожден ден. Тази подробност бе убягвала от съзнанието й и фактът, че го научава едва сега я шокира и трябваше да поеме дълбоко дъх.

Беше напълно вероятно Голдсмит да ги е отвел до стаята един след друг, за да им покаже ножа със златна дръжка и широко острие, който някога бе принадлежал на баща му — използвал го, според собствените му думи, срещу „превъртели ченгета“. (Източник: видеозапис на интервю, взето от поета). Нападението всеки път бе осъществявано в гръб на жертвата, нещо като бащина прегръдка, завършваща доста изненадващо за потърпевшия. Този подход бе позволил на Голдсмит да остане достатъчно чист, готов да посрещне следващия си гост. Смъртоносният ход беше повторен цели осем пъти.

Мери отново стисна клепачи, ала този път държа очите си затворени доста по-дълго. После ги отвори и продължи да работи.

Диаграми, информация от следотърсачи, арбайтери, фотографии за топлинен анализ, илюстриращи движението на загряти тела в четири измерения, анализ на течността, разплискана по стените, кръвта на всяка жертва, представяна в различен цвят, чрез който се посочваше поредността на всяко нападение. Редът, в който бяха убивани ставаше приблизително ясен. По фактори като попиване, съсирване, изстиване и клетъчна смърт можеше да се съди с голяма точност за това.

Мери почувства, че й призлява.

Дойде ред на остатъците от човешка кожа, косми и влакна по килима и пода. Те бяха от преди не повече от четиридесет и осем часа преди извършването на престъплението, защото килимът бе успял да усвои останалите. Анализ бе направен и на слюнка и други телесни флуиди. Открити бяха следи от сперма и тъй като не бяха засечени смесени сексуални флуиди, принадлежащи другиму, това явно говореше за мастурбация. Голдсмит! Той живееше сам или почти сам.

Водопроводът и канализационната система в банята и ваната не показваха чужди клетъчни остатъци. Никой от интимните му приятели не ползваше привилегията да се къпе у Голдсмит. Същото потвърждаваха данните от прахообразните остатъци в системата на тоалетната. Голдсмит живееше сам, около три пъти седмично го посещаваха не повече от десетина човека, а срещите никога на продължаваха повече от два часа. Заключението бе явно: освен Голдсмит нямаше други постоянно пребиваващи в това жилище.

Нямаше домашни любимци, както бе характерно за всички гребени, нямаше дори и насекоми. Голдсмит използваше одобрени от закона вируси срещу тях.

Всички остатъци от нечовешки произход, които се намираха в метаболичния килим, влизаха в допустимите норми. Голдсмит не пушеше, не използваше никакви пудри или аерозолни лекарства. Голямо количество от този тип следи бяха внесени от неговите посетители в зависимост от навиците им и местата, откъдето пристигаха. Този тип анализи не бе по-малко важен от цялостната информация за телата, защото позволяваше да се открие с доста висока степен на вероятност домашния адрес на посетителите. Анализ на микробите, съответстващи на определени условия и модели на развитие. Рутинно претърсване, което в този случай даде резултат. Не след дълго полицията вече знаеше къде да търси своите заподозрени.

За да не бъдат пропуснати най-незначителните подробности, експертизи бяха направени и на остатъци от преди десет години, принадлежащи на трима предишни обитатели на жилището.

Въпреки всичко данните недвусмислено уличаваха Голдсмит.

Мери изключи клипборда си. Голдсмит сигурно щеше да отиде в Хиспаниола, но за какво ли му е притрябвал на Ярдли човек като него, зачуди се тя. Островната държава спазваше всички международни договори, но всеки знаеше истинската същност, прикрита зад външната внушаваща респект и приветливост фасада. Освен известните си курорти, тя предоставяше истински чадър на представителите на нетърпеливата за нови богатства буржоазия от Севера и Юга. Свободната от престъпност Хиспаниола, сама по себе си представляваше голямо престъпление.

Фактът, че младата крехка Мери бе изпратена от федералното правителство сама в сърцето на мрака, представляваше истински пробив във външната политика спрямо държавата на Ярдли. Хиспаниола бе по-мрачна и страшна от самата Африка, която в края на миналия век бе напълно обезлюдена от войни и епидемии. Това накара преди време полковникът да я засели отново с верни нему последователи. Голямата и сложна операция по заселването на Нигерия, Либерия и Ангола, изискваше истински организационен гении, а никой не можеше да отрече, че това бе един от най-големите таланти на Ярдли. Ако той приютеше в страната си Голдсмит, с когото споделяха твърде много общи възгледи, пукнатините в международните отношения щяха да се задълбочат. Федералното правителство щеше най-сетне да успее да се отърве от Ярдли и Хиспаниола, както и от обвързващите ги с него договори от времето на Рафкайнд. Такава ли наистина беше целта на тази сложна маневра?

Мери смяташе себе си за нещо далеч по-стойностно от обикновена пешка в нечия чужда игра. Искаше й се да бъде поне офицер, врязващ се по диагонал в територията на противника, разбивайки защитата му. С други думи тя нямаше да причини междудържавен конфликт със своите разкрития; така Мери, обикновен лейтенант от полицията, щеше да се превърне в оръжие в ръцете на своето правителство. Причината за всичко това според нея беше фактът, че Джон Ярдли доставяше машини за изтезания на Селекторите в Южна и Северна Америка. Те от своя страна бяха станали прекалено амбициозни, тъй като сред жертвите им вече доста често попадаха високопоставени политици от изпълнителната власт, сенатори и конгресмени, върху които прилагаха драконова справедливост.

В крайна сметка може би нямаше да има значение дали Ярдли е подслонил Голдсмит или не.

Представи си как цялата нация трепери след мрачната нощ на управлението на Рафкайнд, разпиляло тиня и нечистотии по целия глобус на земята.

Ако Ярдли й откажеше достъп, това автоматично означаваше нарушение на договореностите. Но ако с нея се случеше нещо на негова територия, той можеше спокойно да вдигне безпомощно рамене пред световната общественост и никой не би могъл да го закачи за това.

Мери събра екипировката си, закопча шевовете на униформата с плавни движения и за миг погледна отражението си в огледалото преди да напусне кабината, чудейки се какво бе станало с изсветлелите места по кожата, страдащи от недостиг на меланин. После пое с решителни стъпки по дългите сиви коридори, които водеха към изследователския център. По пътя си срещна Енсайн Мескис, когото бе виждала може би три пъти досега. Двамата размениха доброжелателни усмивки.

— Поредната дълга нощ, а?

— Да — отвърна тя. — Бихте ли предали, моля, моите искрени благодарности на криминолозите от Клетка Двадесет!

Кварталите на Лос Анджелис, които се намираха извън територията на Гребените, бяха разделени от полицията на Клетки, които напомняха същинска пчелна пита. Клетка 20 обхващаше районите в близост до Гребен Изток Едно.

— Няма проблеми — отвърна Мескис. — Да не би да напускате кабината си днес?

— Да. Тръгнала съм към Овърсайт. Имам работа там.

Мескис се усмихна съчувствено. Посещенията там не бяха сред най-приятните задължения на никой полицай.

— Благодаря ви за гостоприемството!

— Винаги сте добре дошла в полицейския хотел, лейтенант Чой — отговори любезно Мескис.

От двете страни на булевард „Сепулведа“ се издигаха старинни сгради, търговски центрове и места за развлечения, които бяха особено съблазнителни за преминалите терапия жители на Гребените. Точно те бяха клиентелата на търговските обекти, предлагащи известна доза риск; риск без да рискуваш нищо в действителност, беше всичко, което желаеха.

Мери продължи пеша. Обичаше да се разхожда, а днешният ден беше прекрасен. Въздухът бе чист, с повишено съдържание на озон. Океанският бриз носеше със себе си осезаем аромат на сол, далечни морета и йодни изпарения.

От другата страна на улицата нещо веднага привлече вниманието на Мери. Точно срещу нея се издигаше съзнателно обезобразена бетонна фасада, стара, съсипана от времето. Върху нея се виждаше стар неонов надпис и образ на гола жена, яхнала ракета. Зърната на гърдите й бяха очертани с кръг от червени лампи, които бяха в остър контраст с ярката дневна светлина. Половината от тях бяха изгорели, но все пак се четеше: „Малката Хиспаниола“ — надписът беше изписан с едри червени букви върху разкривен ред от пластмасови касетки от зеленчуци.

Мери побърза да отклони поглед встрани. Мисълта, че сигурно ще й се наложи да посети истинската потънала в бляскави светлини и хазарт Хиспаниола, я накара да продължи бързо напред.

Нямаше да й се наложи да ползва полицейския транзит. След два часа щеше да пристигне в Овърсайт, а утре щеше да продължи с Гребените. Сега поне за два часа възнамеряваше да посети Ърнест Хасида.

* * *

Понякога познавам приятелите си по-добре от самите тях. Наречете го мегаломания, наречете го проклятие, ваша работа. Истина е. Иска ми се и себе си да познавах така добре.