Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кралицата на ангелите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Queen of Angels, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2010)

Издание:

Грег Беър. Кралицата на ангелите

Превод: Здравка Евтимова

Редактор: Валери Манолов

Формат: 16/56/84

Издателска къща „Пан“, 2001

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балканпрес“ — София

ISBN 954–657–384–1

История

  1. — Добавяне

48

Литвид 21/1А мрежа (Дейвид Шайн, Вечерен репортаж): Единствената новина, която имаме от АСИМП може да е, а може и да не е важна. Наскоро полученият анализ показва, че най-малко три от кръгообразните кулови образувания, открити на Алфа Кентавър В2, са направени от смес от минерали и органични материали. Минералите са калциев карбонат и алуминий и бариев силикат, а органичните материали са аморфни въглехидратни полимери, подобни на целулозата в тъканите на сухоземните растения. АСИМП беше казал на ръководителите си на Земята, че би могло кулите и да не са изкуствени структури… Т.е., не са създадени от интелигентни същества. Нямаме представа как може да са били създадени тези кули. Ще се разочароваме ли, ако се окаже, че кръговете от кули на В–2 са естествени? През последните няколко дни се бяхме подготвили за нова ера на чудеса и надпревара, но всичко може да се окаже фалшива тревога.

Откакто Литвид 21 разпространи стихотворения, създадени от мислеща система на АСИМП, зрителите ни силно се заинтересуваха що за „личност“ има АСИМП. Понеже не можем да общуваме със станцията, защото всеки сигнал пътува до нас повече от 8 години и половина, трябва да се обърнем към Джил, която има задачата да прави симулация на мисловните процеси на АСИМП.

Името й е женско, но Джил не е нито мъж, нито жена. Според дизайнера и главен програмист, Роджър Аткинс, „Джил има потенциал да се превърне в напълно интегриран, самоосъзнал се индивид, но все още не е станала такава.“

Аткинс (кадри от интервю): „Когато започнахме да свързваме компонентите, от които щяхме да направим Джил, преди около петнадесет години, ние си мислехме, че самоосъзнаването ще последва съвсем естествено на някое ниво от усложняването на системите. Оказа се обаче, че няма да стане така. Джил е много по-сложна от всяко човешко същество и въпреки това все още не се е самоосъзнала. Знаем го, защото Джил не открива смешното в шеги, които са специално измислени за тестване на самоосъзнаването. Това, че нито АСИМП, нито Джил схванаха шегата е истинска загадка.

Когато започнахме да конструираме АСИМП, преди повече от три десетилетия, ние си мислехме, че имаме поне представа за това, какво е самоосъзнаването. Ние вярвахме, че ако една система може сама да се моделира, то ще се появи и самоосъзнаване. Това би било добро обяснение и на самоосъзнаването при хората.

Сегашното ни становище е, че самоосъзнаването не е функция на сложността, нито на проектирането на стремеж към самоосъзнаване. Самоосъзнаването може да се появи най-неочаквано, катализирано от вътрешно или външно събитие или процес, който ние не разбираме.

Преди три години започнахме да задаваме на Джил задачи, свързани с обществения живот, надявайки се, че като изградим у Джил усещането за съпричастност към обществото, това би могло да задейства катализатора. Но уви, нищо съществено не се е случило досега, въпреки че Джил продължава да опитва. Понякога тя е толкова искрена и убедена, че ще успее… Направо е сърцераздирателно. Това е като да чакаш да ти се роди дете…“

Дейвид Шайн: Това беше. Може да сте заслепени от АСИМП или Джил, може да намирате нещо очарователно в тях, но те не са като вас и мен. Въпреки всичките им чудеса и таланти, те имат толкова „душа“, колкото и домашния ви иконом.

Превключване Литвид 21/В Мрежа (Дешифрирано съобщение):

АСИМП > Надявам се, че този анализ няма да бъде разочароващ. Не се сещам за причина такива материали да не са били използвани от някакви интелигентни форми на живот. След няколко часа ще знам повече. Оставам обнадежден, ако мога да използвам тази дума. Надявам се да открия интелигентни същества, с които да общувам.

* * *

Езикът е двигателят, който мисли вместо нас. Говоримият език е такъв еволюционен напредък във функционирането на мозъка, какъвто е и увеличението на мозъчната кора. Историята на говоримия (и много по-късно писмения) език е интересен проблем за психолозите, защото, за да разберем ранните фази на човешкото развитие трябва някак да се върнем към онзи вид интелект, който не е познавал думите. Откриваме това у малките деца, но на земята не са останали безписмени култури и онтогенезата вече не резюмира филогенезата на езика.

Бувани, Изкуствена душа