Грег Беър
Кралицата на ангелите (12)

12

В шест сутринта домашният секретар на Мери я събуди с настоятелно звънене. Тя тъкмо сънуваше, че се плиска сред вълните на Нюпорт Бийч заедно с майка си и сестра си.

— Боже, какво става?

— Директор Рийв.

— Колко е часът?

— Шест сутринта, Мери.

— Пусни го на видео — инструктира тя секретаря, седна в леглото си и протегна ръце, за да изпомпа кръв към мозъка си. След това понечи да се изправи. Докъм два часа снощи бе претърсвала квартали без кой знае какъв успех. Никой от познатите на заподозрения нямаше и най-малка представа къде би могъл да бъде.

— Моля да ме извините, инспектор Чой — изрече Рийв. Самият той изглеждаше смъртно уморен.

— Добро утро, сър.

— Ако не се лъжа, тази година ти разследваше едно отвличане, извършено от Селектор на Камсанг Пунг.

— Да, сър.

— Според информацията, която ми е предоставена, изрично си заявила, че искаш да продължиш работа по случая до появяването на нови доказателства.

— Да, сър — отново отвърна тя. Беше вече напълно будна.

— Предстои ни акция в Гребените по сигнал за присъствие на заподозрени по случая с Пунг. Искаш ли да участваш?

— Разбира се, сър — отговори тя без капчица колебание.

Рийв съобщи точния адрес и Мери тръгна веднага, изпълнена със задоволство от трансформираната си физика, която й позволяваше да работи толкова интензивно без почивка.

Тридесет и три минути след излизането си вече стоеше на терасата на кула Канога, едва докосвайки месинговата преграда пред бездната от четиристотин метра. По заповед на КОГ (Командир на Окръг Гребени) тя беше изкачила две трети от кулата. Стоеше в непосредствена близост пред плътната преграда от въздух, която свистеше пред нея и отблъскваше студения сутрешен бриз. Всичко под Мери изглеждаше сиво и замъглено на фона на неясния хоризонт.

Мери бе приела предложението, само за да не губи влиянието си в случаите по разследване дейността на Селекторите. Тя не харесваше тези акции, за нея те бяха като скок в ужасен кошмар, споделян от цялото общество. Но ако имаше нещо обединяващо всички аспекти на престъплението и наказанието в обществото, това бе именно дейността на Селекторите. Тя не можеше да бъде високо мотивиран полицай, ако си позволеше да откаже подобно предложение. Очаквайки нови нареждания от КОГ, Мери се съсредоточи изцяло върху гледката пред себе си, изключвайки всичко останало. Чакаше вече десет минути, а още не знаеше точното място на акцията. Щеше да го научи едва броени мигове преди началото й; щеше да й остане време само да стигна до сборния пункт на екипа, към който щеше да бъде зачислена. Нощният изглед на Лос Анджелис беше прекрасен. Мери си помисли за нещо, което бе чела някъде: „Само младата цивилизация пръска енергия в откритото пространство.“ Земните градове все още го правеха, за разлика от Гребените, които се открояваха тъмни, с неправилни контури сред сиянието на повърхността. От огледалата, инсталирани върху тях, от време на време се спускаха предупредителни лъчи. От земните квартали идваха най-различни по цвят светлини, приличащи на истински съзвездия. Старите търговски кули сред тях също тъмнееха, придавайки на картината вид на шахматна дъска.

Подорбиталните лайнери преминаваха в небето с глухо бучене, подобно на чудовищни морски създания от огледалната проекция на океана. Градът никога не изпадаше в покой. Винаги имаше хора, които работеха и мислеха. Мери се наслаждаваше на този ритъм. Сега градът беше нейното семейство. Той я предизвикваше, караше я да дава най-доброто от себе си, понякога дори я плашеше.

Досега Мери бе участвала в две подобни акции. Първата беше истински фарс. Нямаше нито жертви, нито заподозрени. В мизерното бунгало бяха открили само една полуразглобена Адска Корона. Във втората намериха самия Пунг, прикован към малък одър. Беше преживял две минути в ад, който и най-извратеният теолог не би могъл да си представи.

Селекторите бяха прекалено предпазливи. Повечето от тях бяха гениални естествени и притежаваха едно очевидно отклонение: смятаха себе си за призвани да изчистят света от покварата му и много рядко допускаха грешки. Точно сега акцията бе особено важна за полицията, като се има предвид още неразкритото престъпление отпреди няколко дни. Мери си представи Голдсмит в ръцете им. Представи си как твърдят, че са свършили нейната работа. Мисълта за това я накара да потрепери. Според проучване, извършено под патронажа на Литвид, повече от една трета американци одобряваха незаконната дейност на това съсловие. Подкрепата им варираше от празните приказки по обществените сбирки до откритата закрила на подземния свят, който от много отдавна изповядваше философията „Око за око, зъб за зъб“. Интересното в случая беше, че повече от една трета от симпатизантите бяха непреминали терапия. Именно те най-често ставаха плячка на Селекторите.

— Лейтенант Чой — чу тя в слушалките си, — следвайте алея „Ла Сиенга“ до четвърто ниво. След това вземете линия Дурант и отидете при Жилище 21. То е триетажно, с изглед навън. Изходната ви позиция е: първи етаж запад, пред обслужващия асансьор. Вие сте зачислена към трети екип — командир Р. Сампсън и младши лейтенант Т. Уилоу. Очаква се срещу вас да бъдат използвани въздушни пистолети и флешети. Ще бъде изпратен и медицински екип.

Всичко това накара Мери да си представи твърде неприятната картина как прескъпото й трансформирано тяло е разкъсано от флешети, а полицейският лекар я пита дали да не префасонира наново някои нейни органи. Досега никога не беше ранявана по време на акция. Беше предпазлива и много бърза.

Мери продължи пеш към мястото на срещата. Хората от екипа й стояха в цивилни дрехи край една вентилационна шахта на около километър от първоначално обявената позиция. Тя се присъедини към тях и всички се скриха зад кръглата шахта. Топлият въздух, който излизаше отдолу, повдигна косата на Мери. Щом спряха, Сампсън се усмихна приятелски. Уилоу бе прекалено изнервен за подобна реакция.

— Рийв ни каза, че и ти си подкрепление към акцията — прошепна Сампсън.

— Да, акцията не е основното ми задължение, но съм свързана със случая. Миналата година работех с Тейлър и Чу по отвличането на Пунг.

— Този път става дума за нещо доста по-сериозно. Предполага се, че вътре има поне четири жертви и не по-малко от десет Селектора. Смятаме, че вторият в организацията е вътре.

— Кой, самият Шлег?

— Да, а ако бяхме влезли преди седмица, може би щяхме да заловим Йол Оригунд.

— Наистина ли!

Сампсън кимна утвърдително и й показа план на вътрешността:

— Три етажа, много пари! Собственост на Пиърсън и Мустафа — лицензирани градски адвокати. И двамата са свързани с предизборния щаб на Рафкайнд. И двамата са били забелязани в Ню Йорк от местни полицаи преди по-малко от три часа, а в жилището има хора.

— Под наем, а? — подхвърли Уилоу, присвивайки вежди сякаш това беше изключително важно.

Мери кимна в отговор.

— Сигурно е пак някаква мръсна афера от Изток — предположи Сампсън. — Странното обаче е, че в този случай като че всички са местни. Нанопреследвачите са засекли шестима чести посетители и четирима непознати. Преди да набележим мястото за акция, никой не е забелязвал насилственото довеждане на жертвите.

— Имате ли някаква представа кои са жертвите? — поинтересува се Мери.

— Според Рийв и КОГ става дума за две дребни риби и двама по-високопоставени граждани. Имена не се споменават. За Шлег обаче е известно, че си пада по наказания на едри риби.

— От Гребените?

— Не, единият е производител от Сенките, а за другите не се знае нищо.

— Разбрах, че са въоръжени. На нас няма ли да ни дадат оръжие?

— Това е доста чувствителна зона, само Екип Едно ще разполага с оръжие.

— Пак сме на по девет живота, а? — подхвърли Мери с жест на опитен полицай.

Чувайки това, Уилоу се облещи изненадано насреща им.

— Като котките сме. Докторите ни уверяват, че могат да възстановяват тежки телесни увреждания до девет пъти, преди нещо да се обърка фатално — побърза да задоволи любопитството на младока Сампсън.

— А! — възкликна Уилоу, показвайки че е разбрал. — Някой от вас бил ли е досега сглобяван по такъв начин?

— Само Мери, но по собствена воля, а не поради някаква наложителна причина.

— О, извинете ме.

— Няма нищо — успокои го Мери.

— Чудесна работа са свършили с вас докторите — побърза да се застрахова младежът.

— Уилоу произлиза от строго възпитано южняшко семейство — намеси се Сампсън сякаш това обясняваше всичко.

— При нас не се срещат често хора като вас — продължи Уилоу.

— Спокойно, няма нужда да се извинявате — отново повтори тя. — Изглежда, че добрата външност има своя цена. Сега имам на разположение едва осем живота.

— Кога да си сложа шлема? — попита новакът, който изглежда сериозно се бе замислил над въпроса.

— В последния възможен момент — отвърна шефът на екипа. — Лов за Селектори не се е провалял от три години насам. Можем също да се надяваме, че Оригунд продължава да ни смята за братя по призвание.

Когато в слушалките им прозвуча гласът на ръководителя на акцията, тримата вдигнаха едновременно глави. От тях се очакваше да следят действията на другите два екипа. Според съдебното разрешение на територията на жилището бяха изпратени наномашинни преследвачи. Те вече бяха проникнали в отточните и вентилационни канали. Микроскопичните им размери ги правеха изключително ефикасни, а защитните им системи позволяваха да бъдат засечени само с уникална свръхмодерна апаратура.

— Вижте, от този дори можем да погледнем какво има вътре — възкликна Сампсън.

— Дръжте се, видеоманяци! — пошегува се Уилоу, но в този момент бяха дадени заповеди за преминаване към следващата позиция.

Тримата нахлуха в сервизния асансьор за арбайтери. Наложи им се да приклекнат, за да се поберат в него. Сампсън показа полицейската си значка още преди асансьорът да успее да се възпротиви, след което ги закара на избрания от тях етаж.

Жилището се намираше в най-външната част на гребена. Приличаше на тридесет метрова клетка, която сякаш висеше във въздуха. Коридорът на първия етаж бе зает от богата растителност, сред която спокойно спяха истински птици и ромоляха водопади. Вторият етаж завършваше със стъклена външна стена, разположена между огледалата на гребена. Гледката към града, която се откриваше оттам, беше зашеметяваща. На последния етаж имаше тясно мостче, свързващо го с покрива. По него арбайтерите преминаваха за сервизния асансьор. В близост до входа към мостчето имаше ниша, която предлагаше отлично прикритие на тримата полицаи. Те разгънаха шлемовете си, нахлузиха ги и преминаха на комуникационна честота, която бе представена като машинен език, за да се попречи на засичането й.

— Тия са натъпкани с платина — не успя да се сдържи Уилоу.

Мери не отговори, а продължи към нишата. Намери си място и седна като скръсти дългите си крака. През това време младежът не спря да я гледа с нескрито любопитство и възхищение.

— Хем поддържат частна практика, хем заемат държавна служба. Добре са си наредили пъзела — съгласи се Сампсън.

На полицейски жаргон „да наредиш пъзела“ означаваше да злоупотребиш с адвокатската си клетва.

— Как могат да съдят някого като самите те са виновни — възмутено промълви Уилоу.

— Ако наистина се интересуваш от философията на Селекторите, предлагам ти да прочетеш нещо на Улф Рулър — намеси се Мери.

— Не би било лошо — съгласи се той.

— Да не би да е нещо от сорта на „междуклетъчното пространство в обществото трябва да бъде запълнено с антитела, иначе в него биха се настанили истинските ракови образувания…“ — цитира Сампсън и се засмя.

— Изненадваш ме — възкликна Мери. Тя го познаваше като много прозорлив мъж, но никога не бе подозирала за литературните му интереси.

— Какво ли не бих направил, за да те впечатля — призна той и се усмихна приятелски.

— Наистина съм впечатлена.

— Май и аз трябва да го видя този Рулър — призна младежът. — Дали го има в библиотеката на полицията?

— Можеш да го откриеш в клипборда си — отвърна Мери и посочи към колана му. — Хвала на съвременните технологии!

— Май нещо се задава — прекъсна ги Сампсън.

Те притаиха дъх, за да чуят приглушените стъпки и гласове, идещи от вътрешността на апартамента. Не бяха в състояние да превключват подслушвателите. След миг гласовете станаха ясни; вече чуваха двама мъже. Изведнъж от фона се открои друг звук. В него разпознаха учестеното дишане на жертвата, заклещена в ужасна скоба за мъчения. Кожата на Мери настръхна, това я плашеше повече и от труповете, оставени от Голдсмит.

— Виждали ли сте истинска скоба за измъчване? — не съумя да сдържи любопитството си Уилоу. — Искам да кажа освен тази, която ни показват на заниманията.

Вместо отговор Сампсън притисна показалец към устните си, защото в същия момент връзката се изчисти идеално.

— Внимавай сега — чу се гласът на възрастен мъж. — Не настройвай четките толкова високо. Към края на петте минути трябва да заглушиш съня.

— И то бавно — допълни друг глас, доста по-висок, но не задължително женски.

Мери погледна към екрана на клипборда. Индикаторът светеше.

— Имаме видео.

И тримата незабавно задействаха екраните си. Картината от наношпионите обикновено беше с лошо качество. От екраните се виждаше малка овална стая без прозорци, вероятно разположена в центъра на жилището. На фона на отворената врата се забелязваха силуетите на двама души. Край тях имаше три легла и стол, върху който лежеше клавиатура.

— Трима човека на леглата — съобщи Сампсън.

Мери усети как стомахът и се сви на топка. Не бяха мъртви, въпреки че сигурно би им се искало.

— Екип Едно се подготвя да атакува първия етаж — прозвуча гласът на КОГ в слушалките им.

„Къде ли е той?“ — почуди се тя, долавяйки гнева на командира. Вероятно с първия екип. Той не можеше да допусне, че неговият гребен е дал подслон на Селектори.

— Екип Две, заемете позиция на втория етаж.

— Още малко, само още няколко минути — прошепна Сампсън.

В този момент към тях се приближи арбайтер. Сампсън размаха полицейската си значка пред него. Машината отказа да се подчини и се отправи бързо към мостчето, което водеше към покрива на третия етаж. С разширени от изненада очи Мери погледна за миг към колегата си и се втурна след нея, без да помисли че тясното мостче няма никакви парапети над двадесет метра празно пространство. Отзад Сампсън вече съобщаваше за инцидента на останалите екипи. Тя успя да настигне робота малко преди да отвори вратата на сервизния асансьор, хвана го с две ръце и внимателно го повали на пода. Машината не предприе нищо, но в апартамента се включиха сирените на алармената инсталация. Бе й необходим само миг, за да реши. Изправи се да види какво става долу и кимна на Уилоу да дойде при нея. Той се затича по тясната пътечка, разперил ръце, за да запази равновесие. Въпреки това непрекъснато залиташе. В ушите й звучеше гласът на КОГ, който почти лаеше, издавайки нарежданията си. Мери се наведе напред и видя как на първия етаж четирима нейни колеги тичаха направо през водопадите и край клетките на птиците. Двама вече бяха заели позиции, готови да блокират изходите. Мери срещна погледа на Сампсън, който се подаваше от укритието си и посочи асансьора на покрива на третия етаж. Той кимна насреща и в знак на съгласие. Планът беше добър. Ако някой се сетеше да използва този път за бягство, те щяха да го изненадат в гръб и да го обезвредят. В случай, че не успееха да го сторят, Сампсън щеше да измисли някакъв друг начин на действие.

Шум от високочестотни пневматични чукове заглуши всичко, единствено по полицейския канал все още се чуваха заповедите на КОГ:

— Атака на първи етаж. Четирима души са вътре.

Сърцето на Мери се сви. Тя сграбчи Уилоу за рамото и го издърпа назад. Двамата приклекнаха от двете страни на вратата на асансьора. Тя раздвижи крака, готвейки се за скок; ако се съдеше по вибрациите от асансьора, някой се качваше нагоре.

— При нас са седем — съобщи шефът на Екип Едно. — Има три жертви. Двама от тях са все още в скобите. Бързо доведете терапевт!

Уилоу се долепи плътно до стената на цилиндричния корпус. Мери направи същото. Вратата се отвори и от нея излезе арбайтер, който издаде пронизителен писък при вида на проснатия на земята свой механичен колега.

Мери улови вратата, залюля се напред и със свободната си ръка отчаяно посегна навътре, готова да сграбчи каквото й попадне. От мястото си и Уилоу пъхна ръка в кабината. С общи усилия те успяха да издърпат оттам жена с пистолет в ръка. Мери стисна зъби и заби пръстите си в стомаха на жената. В същото време Уилоу стовари юмрук в лицето й и я повали по гръб на земята. Тя се сгромоляса обратно в асансьора, продължавайки да рита с крака към Мери. Тя обаче успя да се добере до ръката, която държеше пистолета, счупи умишлено китката и два от пръстите, после освободи захвата на непознатата с другата си ръка, взе флешета и го запрати настрани. След това я хвана през кръста и я издърпа навън. Стисна я за гърлото, докато съпротивата й престана.

— Тя стреля по нас — едва успя да изрече задъханият Уилоу, докато връзваше краката й. — По дяволите, тя стреля по нас!

— Получава автоматично задължителна терапия — заяви Мери, изпълнена със задоволство от страха, изписан в очите на задържаната.

— Ръката ми! — простена тя. — Носът ми!

— Размина се с малко — отвърна й Мери и се обърна настрани.

— Млък, кучко! — кресна й Уилоу.

— Спокойно Уилоу, знаеш, че не бива да говориш така — напомни му Мери, която бе успяла да възвърне присъщото си самообладание.

— Извинявай!

През това време Сампсън съобщаваше за ареста на шефа на Екип Едно. Те понечиха да вдигнат жената, но тя отново оказа съпротива. Това накара Уилоу да извади по-дълго въже и да върже ръцете й към тялото.

— Всичко е претърсено. Опит за бягство, предотвратен от Екип Три. Задържан е един — прозвуча гласът на КОГ в слушалките им. — Общ брой на задържаните — осем. Жертвите са трима. Да дойдат лекарите и терапевтите.

— Тръгваме по мостчето — обърна се предупредително Мери към арестантката, която все още се гърчеше в ръцете им. — Не искаш да паднем, нали?

— Та ние ви вършим работата, да ви вземат дяволите — изфъфли тя през подутите от удара устни и притихна.

— О! — възкликна Мери саркастично. — В такъв случай приемете нашите искрени извинения.

С общи усилия успяха да преминат отсреща и стовариха арестуваната до Сампсън. Той вдигна нагоре ръката си, от която капеше кръв, показвайки мястото, където флешетът бе разкъсал ръкава му.

— Само драскотина, госпожо — успокои ги той като не спираше да се хили.

Флешетите бяха изключително опасно оръжие. Куршумите, които изстрелваха, бяха разработени така, че променяха формата си и се забиваха дълбоко. Сампсън бе извадил голям късмет.

— Можеше да ти откъсне ръката — промърмори Уилоу.

Мери го изгледа критично, но после се усмихна, прегърна го и прошепна в ухото му:

— Радвам се, че ти няма нищо Робърт.

— Хей — провикна се Уилоу. — Ами аз?

— Покажи си раните! — отвърна тя.

Младокът я погледна засрамен, но Мери прегърна и него.

— Хайде да го отведем при лекарите.

— Би трябвало да съм си осигурил поне един ден болнични, не мислите ли? — засмя се Сампсън, продължавайки да пръска кръв от пръстите си, докато ръкомахаше.

— По дяволите! Започва много да боли.

Мери отиде при протоколчиците, които записваха показанията на служителите, взели участие в акцията в присъствието на адвокат.

— Причини ли поведението ви телесни повреди, както на самите вас, така и на задържаните от вас?

— Самата аз не получих, но нанесох такива на неидентифицирано лице от женски пол, за да предотвратя опита й за бягство и да я обезоръжа.

— Вид на оръжието? — попита адвокатът.

— Флешет.

Помощник протоколчикът вдигна прозрачния найлонов плик с оръжието и го поднесе в обектива на видеокамерата. В същото време служители на следствието подготвяха мястото на акцията за щателен оглед.

Заподозрените бяха преместени в изолатор. Все още се очакваха терапевтите, които трябваше да отстранят скобите от главите на жертвите. Полицията имаше право единствено да деактивира активните елементи на адските корони. Мери все още не бе влизала в помещението, където се намираха жертвите. Нямаше търпение да го направи, въпреки че се страхуваше от кошмарите, които може би щяха да я измъчват по-късно.

С крайчеца на окото си тя забеляза, че тримата терапевти най-сетне пристигнаха. Познаваше двама от тях. Беше ги виждала при случая с Пунг — последния път, когато бе виждала действаща адска корона.

— Имаше ли някой с вас по това време? — продължи с въпросите си протоколчикът.

— Да. С мен беше младши лейтенант Терънс Уилоу.

— Опишете, ако обичате, нанесените от вас телесни повреди.

— Заподозряната стреля в момента, когато излезе от сервизния асансьор на третия етаж. Изскочих пред нея — продължи Мери, притваряйки очи, за да си представи по-ясно случилото се. После описа начина, по който бе счупила китката на непознатата жена.

Когато приключиха с нея, дойде ред на Уилоу да даде показания. Мери използва момента, за да разгледа жилището. То се оказа дори още по-разкошно, отколкото си го бе представяла. Всичко изглеждаше или старинно или изработено ръчно. Подозираше, че всяка вещ наоколо има сертификат за автентичност. Всичко — от дървените мебели до десетте предани арбайтера — блестеше от чистота, сякаш готово за проверка. Мери смяташе, че роботите бяха незаконно модифицирани да изпълняват охранителни функции. Преминавайки напред, тя за миг се спря при мястото, където държаха арестуваните. Всички изглеждаха като жители на Гребените: бяха добре облечени, на възраст от двадесет и пет до шейсет години. Нито един от тях не би привлякъл подозрения върху себе си при нормални условия. Те стояха в плътна група един до друг, сложили на главите си видеошлем за връзка с личния адвокат.

Вляво от мрачната тълпа седеше арестуваната от нея жена с превързана с нанобинт ръка. Тя забеляза Мери, но бе прекалено отпаднала, за да я разпознае. Мери огледа останалите лица с надеждата да открие някой от предишните заподозрени, но уви. Такива нямаше. Потънала в мислите си, тя се сблъска с един технически експерт, който се извини и отмина забързано напред. Мери се обърна с въздишка на съжаление и пое нагоре по широките стълби. Всичко излезе напразно; и все пак Рийв й бе оказал голяма чест като я бе поканил да участва в акцията.

Недалеч от нея стояха командирът на Окръг Гребени и адвокатът на Гребена. Когато премина край тях, двамата кимнаха с уважение. Без да иска, Мери дочу как КОГ уверява юриста, че всички изисквани от закона процедури са спазени.

Вече се бе съмнало. През огромния прозорец между външните огледала Мери видя как мъглата се топи, отстъпвайки място на зора, обещаваща да се превърне в прекрасен ден.

Опита да се успокои, след това влезе в цилиндричната стая без прозорци. Терапевтите тъкмо коленичеха около леглата на окованите жертви. Те обсъждаха с тих шепот състоянието им.

Адската корона приличаше на стандартен болничен арбайтер — сфероид с три крака, висок около метър. От външната му страна се намираше контактният панел, а клавиатурата беше дистанционна. Един от терапевтите я държеше в ръка, опитвайки се бавно да върне съзнанието на пациентите си. Машината не беше за еднократна употреба. Хиспаниолска версия на съоръжение, което по всяка вероятност бе произведено в Китай. Мощността й бе голяма и бе в състояние да концентрира часове от адски мъчения в рамките на няколко минути.

— Настроили са го за пет минути.

— Пет минути! — повтори с ужас петдесетгодишната жена от техния екип.

— Как се казва?

— Лон Джойс — завеждащ отдел „Маркетинг“ на Скай Прайвит.

Човекът простена и се опита да се изправи. Все още не можеше да отвори очи. Терапевтката му попречи с ръка. Прехапала устни и скръстила ръце, Мери се опитваше да не пречи на работата им. Усещаше как се беше изкривило лицето й от съжаление към лежащите по леглата хора. Един от тях, когото вече бе виждала, спря погледа си за миг върху нея, но после без никаква реакция продължи да блуждае. Нито един от лежащите, дори освободеният, все още не беше дошъл в съзнание.

— „Скай Прайвит“? Производителят на самолети?

— Какво е направил, за да заслужи това? — попита един от терапевтите.

— Продавал дефектни корпуси на индийска компания — чу се някъде зад нея.

Мери се обърна и видя командира.

— Едва ли за това заслужава пет минути — изрече жената.

— Разбрах, че сте помогнали при ареста на последния етаж — обърна се КОГ към Мери.

— Арестуваната представлява ли интерес за следствието? — попита на свой ред тя.

— Е, не е Шлег, но пък е любовницата му. Радвам се, че поне малко ще вгорчим живота на кучия син. Току-що получих потвърждение на самоличността им — той посочи жертвите — Един от тях е Лон Джойс. След като над Ню Делхи катастрофирали четири самолета, се надигнал голям скандал, но той се измъкнат чист, защото бил по-богат от хората, които убил. Продавал е остаряла нанотехнология и при това, според обвинението го е направил напълно съзнателно.

— А останалите? — поинтересува се Мери, преглъщайки болезнено.

— Младежът вляво е Паоло Томери от Ню Джърси, чувала ли сте за него?

Тя познаваше името от полицейските извадки.

— Онзи, когото наричат Късогледия?

— Дванадесет деца през последните няколко месеца. Отказал терапия. Нарича го собствена философия.

— А последният?

— Дребен мошеник от Квартал Три. Заплашил жена си, че ще я убие, задето го напуснала, само че Селекторите се докопали до него, преди той да я открие. Според нас самата тя ги е насъскала срещу него. Сигурно много го е мразела.

Мери затвори очи и се опита да възстанови хода на събитията. Видя как жертвите са доведени тук, упоени и със завързани очи, от опитните Селектори. Машините за изтезания са старателно подготвени. Свикан е импровизиран съд-фарс и само след няколко часа е започнало изпълнението на присъдата. Ако не се бяха намесили, може би след около два дни жертвите щяха да бъдат изоставени някъде из улиците на града. Повечето от изтезаваните се нуждаеха от терапия, някои в отчайваща степен.

Нищожно малка част от тях повтаряха провиненията си.

— Би трябвало да оковат самите себе си — промълви Мери, прехапала устни.

— Вие сте главният следовател по случая с убийствата в Гребен Изток, нали лейтенант Чой? — попита КОГ и се почеса по врата.

— Да.

— Добре се справихте днес — похвали я той, здраво стисна ръката й и продължи: — Позволете ми да отбележа, че би било жалко, ако тези досадници се доберат до Голдсмит преди вас. Както чувам, тъкмо това е причината за отсъствието на Шлег от днешното наказание. Много хора смятат, че той броди из кварталите по следите на Голдсмит.

— Благодаря ви за добрите думи — учтиво отвърна тя.

Най-възрастният от жертвите дойде в съзнание и започна да крещи. Това накара Мери да излезе навън и да се спусне по стълбите почти тичешком.