Дан Симънс
Ендимион (43)

43

Насред обяснението си за истинската причина за мисията на де Соя кардинал Лурдъсами се отпуска назад на трона си и маха със закръглената си ръка към високия таван.

— Какво мислиш за тази стая, Фредерико?

Приготвил се да чуе нещо жизненоважно, отец-капитан де Соя може само да премигне и да вдигне лице. Тази огромна зала е богато украсена, също като другите… не, по-украсена, защото багрите са по-живи, по-жизнени — и после открива разликата: тези гоблени и фрески са по-нови и изобразяват папа Юлий VI, който получава кръстоида от ангел Господен, други представят Бог, протегнал надолу ръка като във фреската на тавана на Сикстинската капела, нарисувана от Микеланджело, — за да удостои Юлий с тайнството на Възкресението. Де Соя вижда злия антипапа Тейлхард I — един архангел с пламтящ меч го прогонва. Други изображения и гоблени възвестяват славата на първия велик век от възкресението на самата Църква и експанзията на Мира.

— Оригиналният таван се е срутил през 1500 г. сл.Хр. — изтътва кардинал Лурдъсами, — като едва не убил папа Александър. По-голямата част от първоначалната украса е била унищожена. След смъртта на Юлий II Лъв Х наредил да я възстановят, но работата била много по-долнокачествена от оригинала. Негово светейшество поръча новата украса преди сто и трийсет стандартни години. Обърни внимание на централната фреска — тя е от Халаман Гена от Ренесанс Вектор. Гобленът „Възходът на Мира“ — ето там — е от Широку. Реставрирането на архитектурата е дело на каймака на пацемските майстори, включително Питър Бейнс Корт-Билгрут.

Де Соя учтиво кимва, без да се досеща каква е връзката с обсъждания от тях въпрос. Навярно кардиналът, подобно на много облечени с власт мъже и жени, е свикнал да се отклонява когато си поиска, тъй като подчинените му никога не протестират срещу изместването на темата.

Сякаш прочел мислите на отец-капитана, Лурдъсами се подсмихва и поставя меката си ръка върху кожената повърхност на бюрото.

— Нарочно споменах това, Фредерико. Не си ли съгласен, че Църквата и Мирът донесоха на човечеството епоха на безпрецедентен мир и просперитет?

Де Соя не отговаря веднага. Той е чел история, но не е сигурен дали тази епоха е безпрецедентна. А що се отнася до „мира“… споменът за горящите орбитални гори и опустошените светове все още го преследва в сънищата му.

— Църквата и нейните мирски съюзници определено са подобрили положението на повечето от бившите планети в Мрежата, които съм посещавал, Ваше високопреосвещенство — отвръща той. — И никой не може да отрече безпрецедентния дар на възкресението.

Гърлото на Лурдъсами изтътва в смях.

— Господи помилуй… какъв дипломат! — Кардиналът потърква тънката си горна устна. — Да, да, ти си съвършено прав, Фредерико. Всяка епоха има своите недостатъци и сред нашите са постоянните сражения с прокудените и още по-неотложната битка за установяване на Царството на нашия Господ и Спасител в сърцата на всички мъже и жени. Но както виждаш — ръката му отново посочва фреските и гоблените, — ние сме сред Ренесанс, също толкова истински и проникнат от духа на първия Ренесанс, който ни даде параклиса на Николай V и другите чудеса, които си видял по пътя за насам. А този Ренесанс наистина е духовен, Фредерико…

Де Соя чака.

— Тази… мерзост… ще унищожи всичко това — казва Лурдъсами, вече със съвсем сериозен глас. — Както ти казах преди година, ние не търсим дете, а вирус. И вече знаем откъде идва той.

Де Соя слуша.

— Негово светейшество имаше видение — продължава кардиналът с толкова тих глас, че почти шепне. — Ти знаеш, Фредерико, че Светият отец често е посещаван от сънища, дарени му от Бог, нали?

— Чувал съм, Ваше високопреосвещенство. — Този магически аспект на Църквата винаги е бил неприятен за де Соя. Той чака.

Лурдъсами маха с ръка, сякаш отхвърля по-наивните слухове.

— Вярно е, че Негово светейшество е получавал жизненоважни откровения след много молитви, пости и крайно смирение. Такова откровение беше и източникът на нашата информация за това кога и къде на Хиперион ще се появи детето. Негово светейшество се оказа прав тогава, нали?

Де Соя свежда глава в знак на съгласие.

— И едно от тези свети откровения подсказа на Светия отец да поиска от теб тази услуга, Фредерико. Той видял, че твоята съдба и спасението на Църквата и обществото са неразривно свързани.

Отец-капитан де Соя разтваря широко очи.

— А сега — изтътва кардинал Лурдъсами, — заплахата за бъдещето на човечеството му е била разкрита много по-подробно. Това наистина е най-големият опит на ИИ Техноцентър да ни унищожи, Фредерико. Същото механично зло, което е унищожило Старата Земя, което е използвало мозъците и душите на човечеството чрез паразитните си телепортатори и което е предизвикало нападението на прокудените, предшестващо Падането… тук е замесено същото Зло. Детето на киборга, тази… Енея… е техен инструмент. Затова телепортаторите са работили за нея, когато не признават никои друг. Затова демонът Шрайк е убил хиляди от хората ни и скоро може да убие милиони — навярно милиарди. Ако не бъде спрян, този… сукуб^[1]… ще успее да ни върне към Царството на Машината. От откровението — продължава Лурдъсами — Негово светейшество знае къде са в този момент изчадието на киборга и нейните жертви.

Де Соя се навежда напред.

— Къде, Ваше високопреосвещенство?

— На изоставената ледена планета Сол Дракони Септем — казва кардиналът. — Негово светейшество е съвсем сигурен. Освен това е съвсем сигурен за последствията, ако тя не бъде спряна. Сега тя бяга, за да си намери съюзници. Съюзници, които да й помогнат да унищожи Мира и да оскверни Църквата. До този момент тя бе като смъртоносен вирус в необитаем район — потенциална опасност, но преодолима. Ако сега успее да ни избяга, тя скоро ще постигне зрелост и пълна мощ… пълната мощ на Злия.

Над блестящото рамо на кардинала де Соя може да види гърчещите се фигури на фреската.

— Всички стари телепортали ще се отворят едновременно — почти вика червената фигура. — Демонът Шрайк… в милиони повторения… ще мине през тях, за да изтребва християни. Прокудените ще добият мощ от оръжията на Техноцентъра и ужасните ИИ технологии. Те вече са използвали подклетъчна машина, за да се превърнат в нещо повече и по-малко от човеци. Те вече са продали безсмъртните си души за машината, която ще ги адаптира към космоса, да ядат слънчева светлина, да съществуват като… като растения в мрак. Техните бойни способности ще нараснат хиляди пъти от тайните машини на Техноцентъра. Ужасната им сила няма да бъде отблъсната, дори и от Църквата. Милиарди ще загинат от истинската смърт, кръстоидите ще бъдат откъснати от тях, душите ще бъдат изтръгнати от телата им като биещи сърца от жива гръд. Десетки милиарди ще загинат. Прокудените ще се понесат с огън из Мира, оставяйки зад себе си развалини като вандалите и вестготите, ще унищожат Пацем, Ватикана и всичко, което познаваме. Те ще унищожат мира. Те ще отхвърлят живота и ще осквернят нашия принцип на достойнство на индивида.

Де Соя седи и чака.

— Това не трябва да се случи — казва кардинал Лурдъсами. — Негово светейшество се моли всеки ден да не се случи. Но времената са опасни, Фредерико… за Църквата, за Мира, за бъдещето на човешката раса. Той е видял какво може да стане и е посветил живота и свещената чест на всички ни като принцове на Църквата на предотвратяването на такава ужасна действителност.

Де Соя вдига поглед, когато кардиналът се навежда към него.

— Сега трябва да ти разкрия нещо, Фредерико, което милиарди вярващи няма да научат още месеци… Днес, в този час, на Междузвездния синод на епископите… Негово светейшество обявява Кръстоносен поход.

— Кръстоносен поход? — повтаря де Соя. Дори невъзмутимият монсиньор Оди издава тих гърлен ВЪЗКЛИК.

— Кръстоносен поход срещу заплахата от прокудените — гордо заявява кардинал Лурдъсами. — От векове само сме се защитавали — Великата стена е отбранителна стратегема, поставяща християнски тела, кораби и животи на пътя на агресията на прокудените, — но от днес, по Божия милост, Църквата и Мирът преминават в настъпление.

— Как? — пита де Соя. Той знае, че в ничията земя от сив космос между Мира и прокудените вече бушуват сражения, че хилядите парсеци са пълни с кораби, които нанасят удари и парират, нападат и се отдръпват. Но при наличието на време-дълга — максималното пътуване от Пацем до най-отдалечените райони на Великата стена е две години корабно време, повече от двайсет години време-дълг — почти или изобщо не може да има координиране нито на напредване, нито на отбрана.

Лурдъсами мрачно се усмихва и отвръща:

— Дори докато разговаряме, към всички планети в Мира и Протектората е отправена молба… заповед… да посветят ресурсите си на изграждането на един огромен кораб… по един кораб за всеки свят.

— Имаме хиляди кораби… — започва отец-капитанът и млъква.

— Да — потвърждава кардиналът. — Тези кораби ще използват новата архангелска технология. Но те няма да са като твоя „Рафаил“ — леко въоръжен куриер, — а най-смъртоносните бойни крайцери, които някога е виждал спиралният ръкав. Способни да се прехвърлят навсякъде в галактиката за по-малко време, отколкото е нужно на спускателна совалка да влезе в орбита. Всеки кораб ще бъде наречен на родния си свят, всеки ще има екипаж от предани офицери като теб — мъже и жени, желаещи да понесат смъртта и да получат възкресението — и ще е в състояние да унищожи цели рояци.

— Това ли е отговорът на Негово светейшество на откровението за опасността от детето, Ваше високопреосвещенство?

— Отчасти, Фредерико. Отчасти. Тези нови кораби ще започнат да се строят през следващото стандартно десетилетие. Технологията е сложна… много сложна. Междувременно киборгът сукуб продължава да предава заразата като разпространяващ се вирус. Тази част зависи от теб — от теб и от подсиления ти екипаж от търсачи на вируси.

— Подсилен ли? — повтаря де Соя. — Може ли сержант Грегориъс и капрал Кий да продължат да пътуват заедно с мен?

— Да — казва кардиналът. — Те вече са получили назначението си.

— Откъде идва подсилването? — пита отец-капитанът, като се опасява от възможността към мисията му да бъде придаден някой кардинал от Светата инквизиция.

Кардинал Лурдъсами разперва тлъстите си пръсти, сякаш вдига капак от кутия за скъпоценности.

— Само едно допълнение към екипажа ти, Фредерико.

— Служител на Църквата? — пита йезуитът и се чуди дали папският диск няма да бъде предаден на друг командир.

Лурдъсами поклаща глава. Огромните му челюсти се раздвижват.

— Обикновен боец, отец-капитан де Соя. Нова порода боец, отгледана за подновената армия Христова.

Де Соя не разбира. Звучи му така, сякаш Църквата отговаря на нанотехнологията на прокудените със свои собствени биомодификации. Това би противоречало на цялата църковна доктрина, на която е бил учен той.

Кардиналът за пореден път като че ли прочита мислите на отец-капитана.

— Нищо подобно, Фредерико. Някои… добавки… и много уникално обучение в нов клон на мирската армия, но все пак съвсем човешки… и християнски.

— Един войник ли? — объркан пита де Соя.

— Един боец — отвръща Лурдъсами. — Не от командната верига на мирския флот. Първият представител на елитните легиони, които ще предвождат кръстоносния поход, който Негово светейшество ще обяви днес.

Де Соя потърква брадичката си.

— А ще бъде ли под моето пряко командване, както Грегориъс и Кий?

— Разбира се, разбира се. — Лурдъсами скръства ръце върху дебелия си корем. — Ще има само една промяна — така сметна за необходимо Негово светейшество след съвещание със Светата инквизиция. Тя ще има свой собствен папски диск за персонални пълномощия при взимане на военни решения и за онези действия, които са преценени като необходими за съхраняването на Църквата.

— Тя — повтаря де Соя и напрегнато се опитва да разбере това. Ако и той, и този тайнствен „боец“ имат еднакви папски пълномощия, как изобщо ще могат да взимат решения? Всяка част от търсенето на детето досега е имала своите военни страни. Всяко решение, което е взимал, е било посветено на съхраняването на Църквата. Би било по-добре, ако просто го освободят и заменят, вместо това измамно споделяне на власт.

Преди да може да изрече мислите си гласно, кардинал Лурдъсами се навежда напред и заговаря толкова тихо, колкото позволява басовият му тътен:

— Фредерико, Негово светейшество все още те смята за важен за това… и за носещ главната отговорност. Но нашият Бог му е разкрил една ужасна необходимост, от която Светият отец се опитва да те освободи, тъй като познава абсолютната ти съзнателност.

— Ужасна необходимост? — пита де Соя, внезапно разбирайки точно какво означава това.

Лицето на Лурдъсами е цялото в ярка светлина и дълбока сянка, когато се навежда през бюрото.

— Изчадието на киборга трябва да бъде унищожено. Ликвидирано. Да се премахне вирусът от тялото Христово като първа стъпка към предстоящата оздравителна операция.

Де Соя брои до десет преди да заговори.

— Аз откривам детето — казва той. — Този… боец… го убива.

— Да — отвръща Лурдъсами. Не се обсъжда възможността отец-капитан де Соя да не приеме промяната в мисията си. Преродените християни, свещеници, особено йезуити и офицери от мирския флот не отказват, когато Светият отец и Светата Майка Църквата им поставят задача.

— Кога ще се срещна с този боец, Ваше високопреосвещенство? — пита де Соя.

— „Рафаил“ ще се прехвърли в системата на Сол Дракони Септем още днес следобед — съобщава монсиньор Оди. — Новият член на екипажа ви вече е на борда.

— Мога ли да попитам за името и чина й?

Отговаря му кардинал Саймън Аугустино Лурдъсами.

— Тя още няма официален чин, отец-капитан де Соя. Накрая ще бъде произведена в офицер от новосформираните легиони на кръстоносния поход. Засега вие и войниците ви можете да се обръщате към нея по име.

Де Соя чака.

— Което е Немес — изтътва кардиналът. — Радамант^[2] Немес. — Малките му очички се преместват към Лукас Оди. Монсиньор се изправя. Де Соя също побързва да стане. Аудиенцията очевидно е приключила.

Ръката на Лурдъсами се вдига в трипръста благословия. Де Соя навежда глава.

— Нека нашият Бог и Спасител те пази и закриля, и те дари с успех на това най-важно пътуване. В името на Иисус ние молим това.

— Амин — промълвява монсиньор Лукас Оди.

— Амин — казва де Соя.