Дан Симънс
Ендимион (35)

35

Отец-капитан де Соя използва силата на папския диск по нови начини.

Станция три-двайсет-шест по централното течение на Mare Infinitum, където са открили Хокинговото килимче, е обявена за зона на престъпление и поставена под военновременни закони. Де Соя докарва войници и кораби на Мира от плаващия град Света Тереза и поставя целия бивш мирски гарнизон и рибарите под домашен арест. Когато управляващият прелат на Света Тереза епископ Меландриано възразява срещу тази арогантност и оспорва границите на папските му пълномощия, де Соя отива при планетарния губернатор архиепископ Джейн Кели. Архиепископът се покланя пред папския диск и принуждава Меландриано да млъкне под заплаха от отлъчване.

Де Соя назначава младия лейтенант Спроул за свой адютант и свръзка по време на разследването и довежда от Света Тереза и другите големи градски платформи съдебни експерти и квалифицирани следователи, за да проучат местопрестъплението. Капитан С. Добс Пауъл, който е под арест в карцера на станцията, останалите членове на бившия мирски гарнизон и присъстващите там рибари са подложени на наркотика на истината и други опиати.

След няколко дни става ясно, че капитан Пауъл, покойният лейтенант Белиъс и мнозина от другите офицери и войници на тази отдалечена платформа са се договорили с бракониерите от района да позволяват нелегален улов на местна риба, да откраднат екипировка на Мира — включително една подводница, за която са съобщили, че е потопена от бунтовнически обстрел — и да изнудват за пари гостуващите рибари. Това изобщо не интересува отец-капитан де Соя. Той иска да разбере какво точно е станало през онази вечер преди два стандартни месеца.

Съдебните доказателства се натрупват. Кръвта и тъканта по Хокинговото килимче са тестувани за ДНК и резултатът е пратен в архивната секция на Мира в Света Тереза и на орбиталната мирска база. Открити са две различни групи кръв: повечето е идентифицирана като ДНК-модела на лейтенант Белиъс; втората отсъства в Мирските архиви на Mare Infinitum въпреки факта, че в него фигурират всички мирски граждани на морския свят.

— Как се е оказала върху летящия килим кръвта на Белиъс? — пита сержант Грегориъс. — Според показанията на всички, подложени на наркотика на истината, Белиъс е бил блъснат в морето много преди онзи тип, когото са хванали, да се опита да избяга с килимчето.

Де Соя кимва. Той е превърнал кабинета на бившия директор в свой команден център и сега платформата е съвсем претъпкана, с три пъти повече от предишните си обитатели. Три големи морски фрегати на Мира са закотвени до нея. Две от тях са бойни подводници. Бившата площадка за плъзгачи е пълна със самолети. Доведени са инженери, за да ремонтират и разширят площадката за топтери. Точно тази сутрин де Соя е заповядал в района да пристигнат още три кораба. Поне два пъти дневно епископ Меландриано праща писменото си възражение срещу растящите разходи. Отец-капитан де Соя не му обръща внимание.

— Според мен нашият непознат е спрял, за да измъкне лейтенанта от морето. Сбили са се. Непознатият е бил ранен или убит. Белиъс се е опитал да се върне в станцията. Пауъл и другите са го застреляли по погрешка.

— Да — съгласява се Грегориъс, — това е най-добрият сценарий, който чух досега. — През дългите часове, откакто ДНК-резултатите са пристигнали от Света Тереза, те са развили много други — заговори с бракониери, конспирации между непознатия и лейтенант Белиъс, убийство на бившите съзаклятници от капитан Пауъл. Тази хипотеза е най-проста.

— Това означава, че нашият непознат е един от онези, които пътуват с момичето — казва де Соя. — И че е милостив — ако не глупав.

— Може да е бил бракониер — казва Грегориъс. — Никога няма да разберем.

— Защо не, сержант? — пита де Соя.

— Ами, капитане, всички доказателства са там долу, нали? Той посочва вълнуващото се лилаво море зад прозорците. — Флотските момчета казват, че е дълбоко десет хиляди клафтера или повече — това са почти двайсет хиляди метра вода, сър. Каквито и трупове да е имало, вече са изядени от рибите. А ако избягалият е бил бракониер… е, Мирът няма централен ДНК-архив… ще трябва да търсим на неколкостотин планети. Никога няма да го открием.

Отец-капитан де Соя отпуска ръце и леко се усмихва.

— Това е един от онези редки случаи, в които грешите, сержант. Само гледайте.

През следващата седмица де Соя събира всички бракониери в радиус от хиляда километра и ги подлага на разпит с наркотика на истината. В процеса участват двайсет и четири морски кораба и над осем хиляди мирски служители. Разходите са огромни. Епископ Меландриано едва не получава удар и отлита на станция три-двайсет-шест по централното течение, за да сложи край на това безумие. Отец-капитан де Соя арестува свещеника и го праща в един отдалечен манастир, на девет хиляди километра, близо до полярната ледена шапка.

И решава да претърси океанското дъно.

— Няма да намерите нищо, сър — казва лейтенант Спроул. — Там долу има толкова много хищни риби, че нищо органично не може да стигне и на сто клафтера дълбочина, без да бъде изядено, та какво остава за дъното… а според измерванията ни през тази седмица, това са дванайсет хиляди клафтера. Освен това на Mare Infinitum има само две подводници, които могат да се спускат на такава дълбочина.

— Знам — отвръща де Соя. — Заповядах да ги пратят тук. Ще пристигнат утре с фрегатата „Страсти Христови“.

По изключение лейтенант Спроул остава безмълвен.

Де Соя се усмихва.

— Нали знаете, синко, че лейтенант Белиъс е бил прероден християнин? И че кръстоидът му не е бил намерен?

За миг устата на Спроул увисва отворена.

— Да, сър… Искам да кажа… да, но… сър, за да бъде възкресен, искам да кажа… не трябва ли да намерят тялото непокътнато, сър?

— Няма такова нещо, лейтенант — отвръща отец-капитан де Соя. — Само сравнително голямо парче от кръста, който всички ние носим. Мнозина добри католици са били възкресени само от няколко сантиметра непокътнат кръстоид и парченце плът, което може да бъде ДНК-тестувано и нормално развито.

Спроул поклаща глава.

— Но, сър… това е било преди повече от девет Големи прилива. Не е останал нито квадратен милиметър от лейтенант Белиъс или от кръстоида му.

Де Соя се приближава до прозореца.

— Навярно, лейтенант. Навярно. Но ние дължим на нашия брат християнин да положим всички усилия, нали? Освен това, ако на лейтенант Белиъс бъде дарено чудото на възкресението, той трябва да бъде обвинен в кражба, предателство и опит за убийство, нали?

 

 

Като използват най-съвършените налични методи, местните съдебни експерти са в състояние да свалят неидентифицирани отпечатъци от пръсти от една чаша за кафе от столовата, въпреки многобройните измивания, които тя е претърпяла през последните два месеца. С едно изключение всички хиляди невидими отпечатъци са идентифицирани като принадлежащи на гарнизонните войници или гостуващите рибари. Изключението е отделено заедно с неидентифицирания ДНК-модел.

— В дните на Мрежата — казва главният съдебен експерт доктор Холмър Риюм — мегаинфосферата би ни свързала с централния архив на Хегемонията за секунди посредством векторната връзка. Щяхме да получим информацията почти мигновено.

— Ако имахме малко сирене, бихме могли да си направим сандвич с шунка и сирене — отвръща отец-капитан де Соя. — Стига да имахме шунка и хляб.

— Какво? — пита доктор Риюм.

— Няма значение — отвръща де Соя. — Очаквам да получим информацията след няколко дни.

Доктор Риюм е озадачен.

— Как? Проверихме планетарните инфобанки. Проверихме всички бракониери, които заловихте… и трябва да кажа, че на Mare Infinitum никога досега не е имало толкова масови арести. Нарушавате деликатното равновесие на корупцията, съществувало тук от векове.

— Не се интересувам от деликатните равновесия на корупцията, докторе.

— Разбирам — казва Риюм. — Но не мога да разбера как очаквате информацията след дни. Нито Църквата, нито Мирът има централен архив на всички граждани на различните светове от Мира, още по-малко от Периферията и районите на прокудените…

— Всички мирски светове имат свои собствени архиви — тихо отвръща де Соя. — На кръщенията и тайнствата на кръста. На браковете и смъртите. Военни и полицейски архиви.

Доктор Риюм безпомощно разперва ръце.

— Но откъде ще започнете?

— Оттам, където има най-голям шанс да го открием — отвръща отец-капитан де Соя.

 

 

Междувременно в шестстотинте клафтера на морската бездна, до които се съгласяват да се спуснат двете подводници, не е открито нищо от бедния лейтенант Белиъс. На повърхността са зашеметени стотици дъгови акули и съдържанието на стомасите им е подложено на анализ. Отново нито Белиъс, нито останки от него или от кръстоида му. Събрани са хиляди други морски боклукчии в радиус от двеста клика и в хранопроводите им са открити парчета от двама бракониери, но нито следа от Белиъс или непознатия. На станция три-двайсет-шест по централното течение е отслужена погребална литургия за лейтенанта, за когото казват, че е умрял от истинската смърт и е намерил истинското безсмъртие.

Де Соя заповядва на капитаните на подводниците да се спуснат по-надълбоко. Капитаните отказват.

— Защо? — пита йезуитът. — Докарах ви тук, защото корабите ви могат да се спускат до дъното. Защо не искате да го сторите?

— Заради светлоустите — отвръща по-старшият от двамата капитани. — За да претърсваме, трябва да използваме прожектори. До шестстотин клафтера сонарът и дълбочинният ни радар могат да ги засекат и ние можем да ги убием на повърхността. Под тази дълбочина няма да имаме никакъв шанс. Няма да се спуснем по-надълбоко.

— Ще се спуснете — отвръща отец-капитан де Соя и папският диск проблясва на черния фон на расото му.

Старшият капитан прави крачка към него.

— Можете да ме арестувате, да ме разстреляте, да ме отлъчите… Аз няма да отведа хората си и кораба долу на сигурна смърт. Вие не сте виждали Светлоустия, отче.

Де Соя приятелски поставя ръка на рамото на капитана.

— Няма да ви арестувам, разстрелям или отлъча, капитане. И скоро ще видя Светлоустия. Навярно повече от един.

Капитанът не го разбира.

— Заповядах да пристигнат още три щурмови подводници от океанския флот — пояснява де Соя. — Ще открием и убием всеки светлоуст или каквото и да е друго представляващо опасност същество в радиус от петстотин клика. Когато се спуснете, районът ще е напълно безопасен.

Старшият капитан поглежда колегата си и после връща очи към де Соя.

— Знаете ли колко струва един светлоуст? Чуждопланетните рибари и големите фабрики в Тереза…

— Петнайсетина хиляди сейдона — отвръща де Соя. — Това е около трийсет и пет хиляди мирски флорина. Почти петдесет хиляди търговски марки. Парчето. — Йезуитът се усмихва. — И тъй като вие ще получите трийсет процента за откриването на светлоустите, за да могат корабите да ги убият, пожелавам ви успешен лов.

Двамата капитани припряно излизат.

 

 

Де Соя за първи път праща някой друг с „Рафаил“ да изпълнява задачите му. Сержант Грегориъс заминава сам с „архангела“ и носи със себе си информацията за ДНК-моделите и отпечатъците от пръстите, както и нишки от Хокинговото килимче.

— Запомнете — казва де Соя по теснолъчевия канал от платформата няколко минути преди „Рафаил“ да се прехвърли в квантовото пространство. — На Хиперион все още има сериозно мирско присъствие и поне два фотонни кораба постоянно в системата. Те ще ви откарат в столицата за възкресението ви.

Завързан в ускорителната си кушетка, сержант Грегориъс само изсумтява. Лицето му изглежда на екрана отпуснато и спокойно, въпреки предстоящата смърт.

— Ще изгубите три дни за това, разбира се — продължава де Соя, — и — струва ми се — не повече от един ден, за да проверите архива. И после се връщате.

— Ясно, капитане — отвръща Грегориъс. — Няма да си губя времето по баровете в Джактаун.

— Джактаун ли? — пита де Соя. — А, да… старият прякор на столицата. Е, сержант, ако искате да прекарате една истинска вечер на Хиперион в бар, пийте на моя сметка. Прекарахте достатъчно месеци на сухо с мен.

Грегориъс се ухилва. Часовникът показва трийсет секунди до квантовия скок и болезнената смърт.

— Не се оплаквам, капитане.

— Много добре — казва де Соя. — Приятно пътуване. А… и още нещо, сержант.

— Да, сър? — Десет секунди.

— Благодаря ви, сержант.

Отговор няма. Изведнъж от другия край на кохерентния тахийонов тесен лъч няма нищо. „Рафаил“ е извършил квантовия скок.

 

 

Пет светлоусти са засечени и убити от корабите. С командния си топтер де Соя отлита до всеки от труповете.

— Мили Боже, та те са по-големи, отколкото си ги представях — казва той на лейтенант Спроул, когато стигат над първата от рибите.

Мръснобелият звяр е над три пъти по-голям от платформата на станцията: маса от прикрепени на стълбчета очи, зейнали усти, свиващи се хриле, пулсиращи пипала, простиращи се на стотици метри, люлеещи се антени, на всяка от които има „фенер“, излъчващ студена светлина с огромна яркост — дори под слънчевите лъчи на повърхността — и усти, много усти, всяка достатъчно голяма, за да погълне подводница. Докато де Соя наблюдава, екипите вече се събират над взривилия се от налягането труп, секат пипала и очни стълбчета и режат бялото месо преди горещото слънце да го развали.

Успокоени, че районът е прочистен от светлоусти и други смъртоносни риби, двамата капитани на подводниците спускат корабите си на дълбочина от дванайсет хиляди клафтера. Там, сред гори от тръбни червеи, големи колкото секвои от Старата Земя, те откриват удивително количество потънали съдове — бракониерски подводници, смалили се до размера на малки куфарчета от налягането, една морска фрегата, която липсва повече от век. Откриват също и обувки — десетки обувки.

— Това се дължи на дъбилния процес — казва лейтенант Спроул на де Соя, докато двамата гледат екраните. — Странно е, но на Старата Земя също е било така. При някои от най-старите подводни спасителни операции — например по изваждането на един потънал кораб, наречен „Титаник“ — изобщо не са били открити трупове, морето е прекалено гладно за тях, а само много обувки. Нещо в дъбенето на кожата обезсърчава морските създания там… и тук.

— Извадете ги — заповядва де Соя.

— Обувките ли? — разнася се гласът на капитана на подводницата. — Всичките ли?

— Всичките — отвръща де Соя.

Мониторите показват огромното количество боклуци по морското дъно: неща, загубени от екипажа на платформата в продължение на повече от два века небрежност, лични вещи на удавили се бракониери и моряци, метални и пластмасови отпадъци, хвърлени от рибари и прочее. Повечето предмети са ръждясали и повредени от придънните ракообразни, както и от невъобразимото налягане, но няколко от тях са достатъчно нови и здрави, за да бъдат разпознати.

— Натоварете ги и ги пратете горе — заповядва де Соя, когато виждат блестящи предмети, които могат да са нож, вилица, тока от колан…

— Какво е онова там? — пита отец-капитанът.

— Кое? — казва капитанът на спусналата се най-дълбоко подводница. Той гледа повече към дистанционно управляемите оператори, отколкото към мониторите си.

— Онова блестящо нещо… Прилича на пистолет.

Картината на монитора се променя, когато подводницата се завърта. Мощните прожектори проследяват, връщат се и осветяват предмета и камерата го увеличава.

— Пистолет е — разнася се гласът на капитана. — Още е чист. Повреден е малко от налягането, но като цяло е непокътнат. Ще го прибера.

Де Соя иска да прибави „внимателно“, но премълчава. Годините му като капитан на фотонен кораб са го научили да оставя хората да си вършат работата. Той наблюдава захващащата ръка, която се появява на монитора.

— Може да е игленият пистолет на лейтенант Белиъс — казва Спроул. — Паднал е заедно с него и досега не е намерен.

— Доста е далеч — замислено отвръща де Соя, като гледа местещия се образ.

— Теченията тук са силни и странни — казва младият офицер. — Но трябва да призная, че не ми прилича на иглен пистолет. Прекалено… не знам… квадратно е.

— Да — съгласява се отец-капитанът. Подводните прожектори премигват над ръждясалия корпус на подводница, погребана на дъното от десетилетия. Де Соя си мисли за годините си в космоса и колко е пуст и различен от океаните на която и да било планета. Мисли си за прокудените и странния им опит да се приспособят към космоса така, както тези тръбни червеи, риби и придънни създания са се приспособили към вечния мрак и ужасното налягане. Навярно, мисли си той, прокудените разбират нещо за бъдещето на човечеството, което ние в Мира само отричаме.

„Ерес.“ Де Соя се отърсва от мислите си и поглежда към младия си офицер за свръзка.

— Ще разберем какво е съвсем скоро — казва той. — След час ще извадят всичко на повърхността.

 

 

Грегориъс се връща след четири дни. Мъртъв е. „Рафаил“ излъчва тъжния си светлинен сигнал, един фотонен кораб го пресреща на двайсет светлинни минути разстояние и тялото на сержанта е отнесено във възкресителния параклис в Света Тереза. Де Соя не чака съживяването на сержанта, а заповядва куриерската чанта да му бъде донесена незабавно.

Мирският архив на Хиперион е идентифицирал взетия от Хокинговото килимче ДНК-модел, както и частичните отпечатъци от чашата. И двете принадлежат на един и същ човек: Рол Ендимион, роден 3099 г. сл.Хр. на планетата Хиперион, некръстен; служил в хиперионската планетарна гвардия през месец Тома на 3115 г. сл.Хр., сражавал се в 23-ти механизиран полк по време на урсуското въстание — три грамоти за храброст, включително една за спасяването на войник от неговия взвод под вражески обстрел — базиран във Форт Бенджинг в района на Южния нокът в континента Аквила в продължение на осем стандартни месеца, дослужил остатъка от времето в станция 9 на р. Канс на Аквила, като патрул в джунглата, охраняващ от бунтовнически терористични акции в района на плантациите за фибропластмаса. Последен чин: сержант. Уволнил се (почетно уволнение) на 15-ия ден от месец Велики пости 3119 г. сл.Хр., местонахождение неизвестно допреди по-малко от десет стандартни месеца, 23-тия ден от месец Възнесение 3126 г. сл.Хр., когато е бил арестуван, съден и осъден в Порт Романс (континент Аквила) за убийството на господин Дабил Хериг, прероден християнин от Ренесанс Вектор. Документите показваха, че Рол Ендимион отказал предложенията да приеме кръста и бил екзекутиран с жезъл на смъртта седмица след арестуването му, на 30-ия ден от месец Възнесение 3126 г. сл.Хр. Тялото му било погребано в морето. Смъртният акт и докладът за аутопсията били нотариално заверени от местния мирски генерален инспектор.

На следващия ден отпечатъците върху сплескания древен автоматичен пистолет, изваден от океанското дъно, са идентифицирани: на Рол Ендимион.

Късчетата нишки от Хокинговото килимче не са идентифицирани от Мирския архив на Хиперион толкова лесно, но чиновникът човек, извършил справката, е включил ръкописна бележка, че такова килимче заема важно място в легендарните „Песни“, съчинени от поет, живял на Хиперион преди векове.

 

 

След възкресението си сержант Грегориъс почива няколко часа и отлита на станция три-двайсет-шест по централното течение, за да докладва. Де Соя му разказва за различните открития. Освен това съобщава на сержанта, че двайсет и четиримата мирски инженери, занимавали се с телепортала в продължение на три седмици, са докладвали само, че няма признаци древната арка да е била активирана, въпреки съобщенията на неколцина рибари от платформата за ярки проблясъци през онази нощ. Инженерите също докладват, че няма начин да се проникне в древната, построена от Техноцентъра арка, нито пък да се каже къде може да се е прехвърлил някой през нея.

— Същото като на Ренесанс В — казва Грегориъс. — Но поне получихте някаква представа кой е помогнал на момичето да избяга.

— Вероятно — съгласява се де Соя.

— Изминал е дълъг път, за да умре тук — продължава сержантът.

Отец-капитан де Соя се отпуска на стола си и пита:

— Наистина ли е умрял тук, сержант?

Грегориъс не може да отговори.

— Мисля, че свършихме работата си на Mare Infinitum — казва де Соя. — Или поне ще свършим след ден-два.

Сержантът кимва. През дългата редица прозорци тук, в кабинета на директора, той може да види яркия блясък, който предшества изгрева на луните.

— Сега накъде, капитане? Обратно към стария ред на претърсване ли?

Де Соя също гледа на изток и чака гигантският оранжев диск да се появи над притъмнелия хоризонт.

— Не съм сигурен, сержант. Хайде да оправим нещата тук, да предадем капитан Пауъл на мирското правосъдие в Орбита седем и да позагладим перушината на епископ Меландриано…

— Ако можем — казва сержант Грегориъс.

— Ако можем — съгласява се де Соя. — После ще изразим почитанието си на архиепископ Кели, ще се върнем на „Рафаил“ и ще решим къде да се прехвърлим. Може би е време да разработим някаква хипотеза за това накъде се е насочило това дете и да се опитаме да стигнем първи там, а не просто да следваме обиколката на „Рафаил“.

— Да, сър — казва Грегориъс, отдава чест, тръгва до вратата и за миг се поколебава. — А вие наистина ли имате хипотеза, сър? Основана само на няколкото неща, които сме намерили тук?

Де Соя гледа изгрева на трите луни и не се обръща към сержанта. Казва единствено:

— Навярно. Само навярно.