Дан Симънс
Ендимион (41)

41

Призовката, която най-сетне освобождава отец-капитан де Соя от фактически домашен арест в квартирата на легионерите на Христос, е пратена не от Светата инквизиция, а лично от монсиньор Лукас Оди, заместник на министъра на външните работи Негово високопреосвещенство Саймън Аугустино кардинал Лурдъсами.

Разходката в града и през ватиканските градини поразява де Соя. Всичко, което вижда и чува — бледосините небеса на Пацем, пърхането на птичките в крушовите овошки, тихите удари на камбаните за вечерня — го изпълва с толкова силно вълнение, че той с усилие сдържа сълзите си. Докато вървят, монсиньор Оди бъбри за какво ли не.

Излизат от градината и се качват на един от външните асансьори, който се издига към галериите на ватиканския дворец. Швейцарски гвардейци, бляскави в своите древни униформи на червени, сини и оранжеви райета, застават мирно, когато двамата влизат и после излизат от телената клетка на асансьора. Войниците тук носят дълги копия, но де Соя знае, че те могат да се използват и като пулсови пушки.

— Спомняте си, че по време на първото си възкресение Негово светейшество реши да заеме този етаж поради пристрастията си към своя съименник Юлий Втори — казва монсиньор Оди и леко замахва с ръка към дългия коридор.

— Да — отвръща де Соя. Сърцето му бие бясно. Папа Юлий II — прочутият папа-воин, поръчал живописването на Сикстинската капела по време на управлението си от 1503 до 1513 г. сл.Хр., първи е живял в тези стаи. Новият папа Юлий — през всичките си прераждания от Юлий VI до Юлий XIV — е живял и управлявал тук почти двайсет и седем пъти по-дълго. Определено не е възможно да отива на среща със Светия отец! Когато тръгват по дългия коридор, де Соя успява да запази външно спокойствие, но дланите му са потни и дишането му е ускорено.

— Ще се срещнем с министъра, разбира се — казва Оди и се усмихва, — но ако не сте виждали папските апартаменти, разходката ще ви хареса. Негово светейшество има среща с Междузвездния синод на епископите в по-малката зала на сграда Нерви и ще отсъства цял ден.

Де Соя учтиво кимва, но всъщност вниманието му е съсредоточено върху фреската на Рафаел, която зърва мимоходом през отворената порта на папския апартамент. Той знае общите линии на историята: папа Юлий II се уморил от „старомодните“ фрески на такива второстепенни гении като Пиеро дела Франческа и Андреа дел Кастаньо, затова през есента на 1508 г. довел двайсет и шест годишния гений от Урбино Рафаело Санцио — известен също като Рафаел. В една от стаите де Соя може да види „Stanza della Segnatura“, изумителна фреска, изобразяваща Триумфа на Религиозната истина, на който се противопоставя Триумфът на Философската и Научна истина.

— Ааа — казва монсиньор Оди и спира, така че де Соя да може да погледа. — Харесва ви, а? Виждате ли Платон сред философите?

— Да — отвръща де Соя.

— Знаете ли на кого всъщност прилича? Кой е бил моделът?

— Не — отвръща де Соя.

— Леонардо да Винчи — казва монсиньор с намек за усмивка. — А Хераклит^[1] — виждате ли го? Знаете ли кого всъщност е изобразил Рафаел?

Отец-капитанът може само да поклати глава. Той си спомня мъничкия кирпичен марияистки параклис на родната си планета, пясъка, който постоянно навява под вратите и се натрупва под простата статуя на Девата.

— Хераклит е бил Микеланджело — казва монсиньор Оди. — А Евклид там… виждате ли го… това е бил Браманте^[2]. Влезте, влезте по-близо.

Де Соя едва дръзва да постави крак върху богатия гоблен, който служи за килим. Фреските, статуите, позлатата по стените и високите прозорци на стаята сякаш започват да се въртят около него.

— Виждате ли онези букви върху яката на Браманте? Елате, наведете се по-близо. Можете ли да ги прочетете, синко?

— R-U-S-M — чете де Соя.

— Да, да — подсмихва се монсиньор Лукас Оди. — Rafael Urbinus Sua Manu. Хайде, хайде синко… преведете го заради стареца. Тази седмица, струва ми се, имахте преговорен урок по латински.

— Рафаел от Урбино — превежда де Соя, като по-скоро шепне на себе си, отколкото на по-високия мъж, — със собствената си ръка.

— Да. Елате насам. Ще слезем с папския асансьор до апартаментите. Не трябва да караме министъра да ни чака.

Кардинал Лурдъсами чака зад дълго ниско бюро в Стая VI, Sala dei Pontifici — така наречената „Зала на папите“. Огромният мъж не се изправя, а се завърта странично на стола си, когато съобщават за отец-капитан де Соя. Де Соя пада на едно коляно и целува пръстена на кардинала. Лурдъсами потупва отец-капитана по главата и оставя всякакви официалности.

— Седни, синко. Настани се удобно. Уверявам те, че малкият стол е по-удобен от този трон с права облегалка, който ми намериха.

— Фредерико — изтътва кардиналът, — не можеш да си представиш колко съм доволен и щастлив, че си преживял толкова много смърти и неприятности невредим. Изглеждаш добре, синко. Уморен, но добре.

— Благодаря ви, Ваше високопреосвещенство — отвръща де Соя. Монсиньор Оди е седнал отляво на отец-капитана, малко по-далеч от бюрото на кардинала.

— Разбрах също, че вчера си бил изправен пред трибунала на Светата инквизиция — пронизвайки с очи де Соя, казва кардинал Лурдъсами.

— Да, Ваше високопреосвещенство.

— И е минало без смазване на пръсти, надявам се? Без железни девственици и нагорещени железа. Или са те поставили на дибата? — Хихикането на кардинала сякаш отеква в огромната му гръд.

— Не, Ваше високопреосвещенство — успява да се усмихне де Соя.

— Добре, добре — казва кардиналът. Светлината на лампата на десет метра над тях се отразява по пръстена му. Той се навежда по-близо и се усмихва. — Когато Негово светейшество заповяда Светата инквизиция да възвърне старото си название, някои от невярващите си помислиха, че дните на безумие и насилие в Църквата са се върнали. Но сега знаят, че не е така, Фредерико. Единствените правомощия на Светата инквизиция се състоят в ролята й да съветва Ордените на Църквата, а единственото наказание, което може да наложи, е да препоръча отлъчване.

Де Соя облизва устните си.

— Но това е ужасно наказание, Ваше високопреосвещенство.

— Да — съгласява се кардинал Лурдъсами. Добродушието е изчезнало от гласа му. — Ужасно. Но не трябва да се тревожиш за това, синко. Този инцидент е приключен. Името и репутацията ти са напълно реабилитирани. Докладът, който трибуналът ще прати на Негово светейшество, те очиства от всякакви петна по-големи от… как да кажем… от известна безчувственост към емоциите на един провинциален епископ с достатъчно приятели в Курията, за да изиска този разпит.

Де Соя не смее да въздъхне от облекчение.

— Епископ Меландриано е крадец, Ваше високопреосвещенство.

Приятните очи на Лурдъсами рязко поглеждат към монсиньор Оди и после се връщат към лицето на отец-капитана.

— Да, да, Фредерико. Знаем това. Знаем го от известно време насам. Ще дойде и редът на добрия епископ от далечния му плаващ град на онзи воден свят да се изправи пред кардиналите от Инквизицията, бъди сигурен в това. Бъди сигурен също, че в неговия случай препоръките няма да са толкова снизходителни. — Кардиналът се отпуска назад на стола с високата облегалка. Старото дърво проскърцва. — Но сега трябва да разговаряме за други неща, синко. Готов ли си да подновиш мисията си?

— Да, Ваше високопреосвещенство. — Де Соя е изненадан от бързината и искреността на отговора си. До този момент си е мислил, че би било най-добре тази част от живота и службата му да е приключила.

Изражението на кардинал Лурдъсами става по-сериозно. Огромните челюсти като че ли се стискат по-твърдо.

— Отлично. А сега, разбрах, че един от войниците ти е загинал по време на експедицията на Хеброн.

— Инцидент по време на възкресение, Ваше високопреосвещенство — отвръща де Соя.

Лурдъсами поклаща глава.

— Ужасно. Ужасно.

— Копиеносец Ретиг — прибавя отец-капитан де Соя, като чувства, че трябва да изрече името на мъжа. — Беше добър войник.

Малките очички на кардинала проблесват, сякаш от сълзи. Той поглежда право към де Соя и казва:

— Ще се погрижат за родителите и сестра му. Копиеносец Ретиг имаше брат, който е повишен в чин отец-командир на Бреша. Знаехте ли това, синко?

— Не, Ваше високопреосвещенство — отвръща де Соя.

— Огромна загуба. — Кардиналът въздъхва и поставя закръглената си ръка върху празния плот на бюрото. Йезуитът вижда трапчинките по опакото на дланта му и гледа към нея, сякаш е отделно същество, някакво безгръбначно създание от морето.

— Фредерико — изтътва. Лурдъсами, — имаме предложение за човек, който да попълни овакантеното след смъртта на копиеносец Ретиг място на кораба ти. Но първо трябва да обсъдим причината за тази мисия. Знаеш ли защо трябва да намерим и задържим това малко момиче?

Де Соя се изпъва на стола си.

— Ваше високопреосвещенство ми обясни, че момичето е дете на мерзък киборг — отвръща той. — Че представлява заплаха за самата Църква. Че е много вероятно да е агент на ИИ Техноцентър.

Лурдъсами кимва.

— Съвсем вярно, Фредерико. Съвсем вярно. Но не ти казахме как точно заплашва… не само Църквата и Мира, но и цялото човечество. Ако ще те пращаме обратно на тази мисия, синко, имаш правото да знаеш.