Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (43)

АНГЕЛ В ДОМА НА ЖИВОТА

(Те идват, крачейки в средата на нощта. Трима са и вървят заедно в места на вяра и неверие. Минават през местата за забавление на най-различни видове и най-сетне стигат до добре осветеното Авеню на гадателите; тръгват по него, като минават покрай астролози, нумеролози, гадатели на тарок и прорицатели на Ий Чинг.

В движението си напред те преминават от светли на по-тъмни места, от полумрак и тъмнина към здрач и нищета. Небето е провиснало чисто над тях и звездите блестят. Улиците се стесняват и сградите се навеждат към тях, канавките са пълни със смет; деца с дълбоко хлътнали очи ги гледат, почти безтегловни в обвилите ги майчини ръце.

Те стъпват върху боклука и тръгват през него. Никой не смее да заговори тримата. Силата около тях се чувства като миризма и волята им личи отчетливо.

Маниерите им са изящни, а те носят великолепни наметала. Минават през боричкащи се котки и натрошени шишета така, че все едно ги няма.

Над тях нещо ярко блясва в небето, тъй като светлината от света, разрушен от Сет, най-сетне достига до този свят като нова звезда, заливайки ги с цветове от синьо до червено.

Вятърът е студен, но те не му обръщат внимание. Думата за полово сношение е надраскана неграмотно на деветдесет и четири езика, но те не я забелязват.

Когато най-сетне стигат до една разнебитена машина, се заглеждат в някаква гнусотия, изрисувана на нейната врата.)

 

ПЪРВИЯТ

Тук е.

 

ВТОРИЯТ

Да влизаме.

 

ТРЕТИЯТ

Хайде.

 

(Първият бутва вратата с бастунчето си със сребърна глава и тя широко се отваря. Той влиза, последван от другите. Минават през коридор и той докосва друга врата. Тя също се отваря и те отново спират).

 

ХОР

Нима си ти?!

(Този със зелените очи, които светят в сумрака, кима.)

Защо сте тук?

 

МЪЖЪТ КОЙТО НОСИ ЖЕЛЕЗЕН ПРЪСТЕН

За да ти съобщим, че баща ти е мъртъв.

 

ХОР

А ти кой си?

 

МЪЖЪТ КОЙТО НОСИ ЖЕЛЕЗЕН ПРЪСТЕН

Познаваше ме като Стоманения Генерал. Аз убих Озирис и сам станах на парчета. Принцът ме събра и отново съм от плът, само за известно време. Дойдох да ти кажа как стоят нещата и да ти обясня пред всички, че това не бе извършено потайно или със зла умисъл, а стана в открит двубой по време на война.

 

ХОР

Ти си човек, който говори истината. От всички създания си единственият, в чиито думи не се съмнявам. И няма да търся удовлетворение, след като е станало в честен бой и във военно време. Как премина войната?

 

ДЕБЕЛ МЪЖ, ОБЛЕЧЕН В ЧЕРНО, ЕДИНСТВЕНОТО ОКО НА КОЙТО Е СИВО, ВЪРТЯЩО СЕ КОЛЕЛО

Принцът отново владее Средните светове.

 

ВРАМИН

Ние сме негови емисари, дошли да те помолим да се върнеш в Дома на живота, където можеш да управляваш вместо баща си като Ангел на това място^[1].

 

ХОР

Разбирам. А Сет?

 

ВРАМИН

Замина. Никой не знае къде е той.

 

ХОР

Това ми харесва. Дори много. Да, мисля, че ще се върна.

 

МАДРАК

(коленичил на едно коляно до Мегра от Калган) Кое е това дете?

 

ХОР

Моят син.

 

МАДРАК

Синът на Хор. Приготвил ли си му име?

 

ХОР

Още не.

 

МАДРАК

Моите поздравления!

 

ГЕНЕРАЛЪТ

И моите!

 

ВРАМИН

Много и от мен!

 

ХОР

Благодаря ви.

 

ВРАМИН

Дарявам му медалиона на Изис, който дава сила. Знам, тя ще бъде доволна, че внукът й го носи.

 

ХОР

Благодаря ти.

 

ГЕНЕРАЛЪТ

Дарявам му пръстен — частица от предишното ми тяло, което добре ми служеше. Той винаги ме е подсещал да бъда хуманен, когато се е налагало.

 

ХОР

Благодаря.

 

МАДРАК

Дарявам му моята тояга, за да го подкрепя. Защото съществува една древна традиция, съгласно която тоягите го правят по свой собствен начин, макар и да не знам защо.

 

ХОР

Благодаря ти.

 

МАДРАК

Сега трябва да тръгвам, защото отивам на покаяние. Поздрав на теб. Ангел на Дома на живота!

 

ХОР

Лек път и за теб, Мадрак.

 

(Мадрак излиза)

 

ГЕНЕРАЛЪТ

Има една революция, която съм длъжен да подкрепя. Отивам да потърся коня си. Поздрав на теб, Ангел на Дома на живота!

 

ХОР

На теб успешна революция, Генерале…

 

(Генералът тръгва)

 

ВРАМИН

А аз отивам в Дома на мъртвите, където сега съм господар. Поздрав на теб. Ангел на Дома на живота! Някой ден Принцът ще ти се обади от Марашек. Ще се съберат и останалите Ангели от другите Станции, за да ти засвидетелстват своята почит.

 

ХОР

Прекрасни стихове и светла лудост за теб, Врамин.

 

ВРАМИН

Благодаря ти и струва ми се, че това е всичко, което има да се каже.

 

ХОР

Така изглежда.

 

(Врамин вдига бастунчето си и пада една поема, която пламти на пода.

Хор се навежда, за да я прочете, а когато отново поглежда нагоре, зеленият мъж го няма.

Когато поемата избледнява и изчезва. Ангелът на Дома на живота е сигурен, че всичко се е случило наяве, но забравя думите на поемата, както и би следвало да бъде.)