Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Creatures of Light and Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 20 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Роджър Зелазни. Създания от светлина и мрак

Фантастичен роман

Орфия, София, 1992

Превод от английски: Александър Бояджиев

Художник: Цветан Пантев, 1992

Редакционен екип: Александър Карапанчев, Атанас П. Славов, Димитър Ленгечев, Росица Панайотова, Светослав Николов

ISBN 954-444-021-6

 

Roger Zelazny. Creatures of Light and Darkness, 1969

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

НА ТОЗИ БРЯГ И ПЛИТЧИНА

Застанал на мястото си, той наблюдава Нещото Което Виеше В Нощта.

Сега то не вие.

Освободено, то се навежда към него, подобно на кула от пушек или брада без брадичка…

Вдигайки звездния жезъл, той очертава огнена шарка в средата му.

То продължава напред.

Огнените пламъци минават през целия светлинен спектър, преди да изчезнат.

То започва да вибрира, а неговите ръце коригират положението на жезъла.

То се намотава в посока към него, след което се оттегля.

Без да помръдне от мястото си, което е над облаците и всичко останало, той го обсипва с мълнии.

Разнася се някакво бръмчене.

Звездният жезъл вибрира в ръката му, издава виещ тон и изсветлява.

Нещото пада назад. Сет прави крачка по небето и атакува.

То се отпуска и пада, отдръпвайки се към повърхността на света.

Сет продължава да го преследва, като се изправя на някакъв планински връх. Някъде под луната вървят един след друг Принцът и Генералът.

Сет се засмива и по цялата дължина на създанието се разнася горещината на избухващо слънце.

То се обръща и нанася удар, докато Сет се оттегля през континента, сподирен от гъби от пушек.

Бури разтърсват рошавите си глави. Кълбовидна мълния прекосява небето. Вечният сумрак просветлява от езика на пламъка, който пада върху неговия преследвач.

Обаче то продължава да напредва и по пътя му се срутват цели планини. Далече по-долу земята се разтърсва, а обувките на краката на Сет хвърлят мълнии и гръм по местата, където той минава.

Дъждовете са като стена, а облаците стават все по-плътни. В ниското се появяват някакви очертания на комини, окичени с пламък.

Създанието пристъпва и нанася удар, чието очертание е нажежено до бяло, а после изсивява, за да се нажежи отново до бяло.

Звездният жезъл звъни като звънец и моретата прескачат своите граници.

Създанието е атакувано от всички елементи, но то още продължава да атакува.

Сет изръмжава и скалите започват да се стриват една в друга, а ветровете раздират шатрата на небето по цялата й дължина, след което двете половини с плющене се свързват помежду си.

Отново се чува воят на създанието, а Сет, който стои с единия си крак на морето, се усмихва в ръкавицата си и продължава да мята вихри и да нанася удар след удар.

А то все се движи напред в постепенно застудяващия въздух.

Ръката на Сет вдига тайфуни, а мълниите следват една след друга. Земята е разбита и потъва в себе си.

Сет и създанието нанасят едновременно поредния си удар, при което материкът под тях се раздробява.

Океаните започват да врат и цялото небе се опасва от северно сияние във всички възможни цветове.

В този миг три шиша от бяла светлина пронизват създанието и то се отдръпва към екватора.

Сет го следва, а след Сет следва хаосът. Над екватора отекват гръм след гръм, а в небето един след друг следват ударите на звездния жезъл…

Въздухът по средата е изпълнен от пушек с цвета на тревата. Времето, лакеят на съдбата, възстановява цветовете на фона отзад.

Разнася се вой, сподирен от ново отзвъняване, сякаш от камбана, а веригите на морето се разкъсват и водите се надигат, полюшвайки се като стълбовете на Помпей през оня ден, когато са били разтрошени и залети; горещината на врящите океани нараства заедно с тях; сега въздухът е плътен и невъзможен за дишане. С помощта на темпоралната фуга Сет разпъва създанието върху тлеещото небе; то продължава да вие, като не спира да замахва към него, отдръпвайки се след всеки удар назад. Бронята на Сет, макар и земна, е цяла-целеничка, защото Нещото Което Вие не успя да се докосне до нея. Сет разхвърля огнени езици, които лумват също като тези в деня на Гай Фокс. Създанието изригва на деветнайсет места и се срива върху себе си. Разнася се мощен рев, последван от мълнии, които отново го пронизват. Нещото Което Вие В Нощта се превръща в топка за боулинг. То надава вой, раздиращ тъпънчето на ухото; Сет посяга към главата си, но продължава да облива създанието със светлината на своя жезъл.

След това воят се понася от самия жезъл. Върху създанието пада острие от розова светлина.

То внезапно приема образа на възрастен мъж с дълга брада, висок няколко мили.

После вдига едната си ръка и светлина залива Сет.

Той вдига на свой ред жезъла и мрак поглъща светлината, а към създанието полита зелен тризъбец, който го удря в гърдите.

То пада и се превръща на сфинкс, а той поразява лицето му с ултразвукови вълни.

Създанието отново се срутва, превръщайки се в сатир, и той го кастрира със сребърни щипци.

Жестоко наранено, то се изправя на височина от три мили, приело този път образа на кобра от черен дим, а Сет разбира, че моментът е дошъл.

Вдига звездния жезъл и прави необходимата корекция.