Джаки Колинс
Грешниците (9)

9.

Домът на Джек Милан беше между акри поля заобиколени от електрифицирани огради. На входа имаше малка къщичка за пазачите. Никой нямаше достъп до голямата къща, освен ако не го пуснеше стражата. Това се дължеше на факта, че Джек имаше пет деца и в миналото бяха отправени няколко заплахи за похищение. Въпреки че децата вече бяха пораснали, той предпочиташе да не рискува.

Сънди седеше нервна в колата, докато шофьорът подаваше поканата й на пазача. След това колата се плъзна по дълга алея до голяма бяла къща в колониален стил.

Сънди се чувстваше нервна. Отначало беше решила, че Кери е права и трябва да отиде с придружител. Тя беше сигурна, че няма да познава никого. След смъртта на Паоло тя мразеше да бъде сред хора. В действителност беше на тръни цялата вечер.

Изглеждаше фантастично в дългата си черна рокля с пайети, която беше ушила за един филм в Италия. Не носеше нищо под нея и тялото й беше показано в най-благоприятна светлина.

Един иконом я поздрави и я поведе през къщата към наклонени ярко осветени тераси.

— Мис Сънди Симънс — обяви той по високоговорителите и я остави там.

Много хора, които пиеха на терасите, се обърнаха да я видят. Името й вече беше известно.

Зряла жена на около четиридесет години дойде при нея и протегна ръка.

— Здравей, скъпа Сънди, аз съм съпругата на Джек, Ели. Много се радвам, че те виждам. Ела с мен за да те представя.

Сънди веднага хареса топлата пълничка Ели. Тя я последва до една група и скоро лесно се включи в разговора.

Нямаше да е съвсем зле. След вечерята щеше тихо да се измъкне. Щеше да е изпълнила задължението си.

Тя говореше с един изрусен актьор, известно педи, и с една по-възрастна червенокоса жена, която държеше покровителствено педито за ръката, за да не реши изведнъж да отлети на някъде, когато чу глас на момиче:

— Сънди. Страхотно е, че те виждам. Как си?

Тя погледна момичето. Изглеждаше много курвенски, с дълга руса коса и гърдеста фигура, напъхана в лъскава червена рокля. Сънди си спомняше, че я е виждала някъде преди, но да я убият не можеше да се сети къде.

— Здравей — каза тя.

Момичето се засмя.

— Не ме ли помниш? Динди Сайдн — приятелката на принц Бено. Ходехме заедно на плаж в Рим. Ти и Паоло — господи, съжалявам, мисля, че не трябваше да го споменавам. Това, което се случи беше толкова ужасно. Бено беше съкрушен. Все пак спомняш си за мен, нали?

— Да, разбира се — тя бегло си спомни за нея.

— Е, тук съм. Обратно в родния ми град — продължи Динди — просто не се получи с Бено. Все пак предложиха ми филм и ето ме отново тук. Ще ми повярваш ли, че трябваше да бия път до Рим, за да ми предложат работа тук? Не е ли смешен животът? Ти изглеждаш страхотно. Добре ли прекарваш? Рекламата ти е чудесна. Хей, срещна ли се вече със Стив Магнъм? Много ще се радвам да го видя. Познаваш ли го?

Сънди поклати глава. Разбира се, знаеше кой е той. Филмова звезда, кръшкач, женен четири пъти все за известни дами, милиционер. Поне това можеше да се прочете за него.

— Той е голям приятел на Джек Милан — Каза Динди — така че предполагам ти ще се срещнеш с него. Не съм срещнала още Джек. Тук съм с един жалък оператор. Не познава никого. Не мога да разбера как, по дяволите, са го поканили изобщо. Между другото, къде си отседнала? Нека излезем заедно.

— Шато Мармон. Но наистина не излизам много и…

— Скоро ще променим това. Мога да те уредя с някои от истинските. Нещата малко затъпяват тук, ако се движиш само с важните клечки. Съгласна съм, че сцената е страхотна, но малко действие няма да навреди. Ще ти се обадя, сега трябва да препускам, ей там е един режисьор, на когото от няколко седмици съм хвърлила око.

Динди се извъртя в тясната си рокля и Сънди изведнъж се оказа сама. Тя се огледа. Скоро, надяваше се тя, ще сервират вечерята и нейното мъчение ще приключи.

Тя се чувстваше много самотна, но това беше постоянното й чувство от смъртта на Паоло насам. Няколко месеца преди това тя го беше гледала как деградира. Дали някога ще забрави фокусите, които правеше за да прикрие наркотиците от нея? Заравяше ги като куче под плочките в банята, криеше малки дози под дюшека, в поставките на осветителните тела, дори на тесните первази от външната страна на прозорците. Накрая тя мислеше за развод и седмицата преди той да умре го беше заплашила с това. Той плака като дете, пламенно й обещаваше колко добър ще стане, как този път ще се излекува.

— Сънди, скъпа — Ели Милан я побутна — слагам те на една маса с Джек. Маса номер две, ще видиш картичката с името си за мястото. Опитвам се да настаня всички.

Тя се усмихна.

— Благодаря ви.

Тя последва групичките хора, които бавно се отправяха към масите.

Динди седеше сериозна на една маса, ръката й беше небрежно положена върху рамото на дебел мъж. Очите му бяха залепени върху бюста й.

— Здрасти, Сънди — Джек Милан й махна от маса номер две.

Тя се приближи, отвърна с усмивка на усмивката му и се ръкува с хората, които вече бяха седнали там и които той й представи. Еб Стейн беше между тях със съпругата си — дама с конско лице, която гледаше кръвнишки.

Тя беше настанена до Джек, от другата й страна и имаше два празни стола.

— Изглеждаш чудесно — каза й той — страхотна си и във всекидневниците. Разбрах, че от Рейдиант ти предлагат договор.

— Да, те ми предложиха договор, но няма да го приема. Не вярвам на дългосрочните договори, много те ограничават.

Всички замълчаха шокирани.

Еб каза:

— Щях да приема, ако бях на ваше място.

— Аз се оправих не зле — каза спокойно Джек — вече съм с Рейдиант седемнадесет години.

— Не, хлапето е право — Стив Магнъм се беше появил, придружен от последната си стабилна приятелка Анжела Картър.

Той седна до Сънди.

— Зарежи го. Дългосрочните договори са неща от миналото. Рейдиант е кажи-речи единственото останало студио, което кара хората да подпишат и след това ги набутва в трета глуха. Не им позволявай да те убедят, хлапе.

— Няма — отговори тя, като се опитваше да откъсне поглед от него.

Лицето му беше толкова познато. В Рио, когато беше още ученичка, той беше любимата й филмова звезда.

Стив Магнъм беше съвсем запазен. На петдесет той носеше годините си с класа. Едва ли имаше пет фута и единадесет инча^[1] и беше много слаб — жлъчните му критици го описваха като мършав — но скулестото ум лице още беше запазило същото неутолимо изражение, което го беше направило супер звезда преди около двадесет и пет години. Стив Магнъм беше легендата на своето време. Жените бяха луди по него. Дори на бившите му четири съпруги не им омръзваше да повтарят, че винаги биха си го върнали. Беше сам вече от осем години и по рубриките във вестниците непрекъснато се питаха коя ли ще бъде следващата мисис Магнъм. Имаше кандидатки, но повечето хора, които бяха запознати с нещата, се обзалагаха, че въобще няма да има друга мисис Магнъм. Някои дори твърдяха, че би могъл да се върне при първата си съпруга, от която имаше три деца.

— Ей, виж — той огледа Сънди с прословутите си светлосини очи — добре се справяш досега. Дойде в града и причини голям смут. Дори показа на стария Еб и Джек къде зимуват раците.

Джек се засмя, но Еб се намръщи и се опита да не обръща внимание на съпругата си, която го сръга да каже нещо.

— Кери Сейнт Мартин се грижи за мен. Тя е страхотна. Сигурна съм, че трябва да й благодаря за всичките предложения, които получавам. Ако не беше тя, вероятно щях да съм се качила на следващия самолет за Рим.

Анжела се засмя сърдечно.

— Колко мило. И всичко това заради една никаква гола сценка. Скъпа, всички са бесни сега. Ако искаш да успееш в този бизнес, трябва да се научиш да се събличаш.

Тя обви Стив с ръка и го зазяпа с обожание.

— Да, сладур — каза Стив — и ти сигурно знаеш как да го правиш. На и извън екрана.

По време на вечерята Стив не преставаше да разговаря със Сънди. Тя си даваше сметка за присъствието на Анжела от другата му страна, която слушаше всяка дума и се опитваше да се включи.

Анжела му беше стабилна приятелка от три месеца и хранеше големи надежди, че ще продължи ролята си и дори ще я направи постоянна. Беше вбесена от интереса, който Стив проявяваше към Сънди. Кой идиот го беше сложил до нея? И какви, по дяволите, бяха тези излияния, които тя правеше за принципи и добри сценарии?

Тя почти не можа да повярва на ушите си, когато чу Стив да казва на Сънди:

— Знаеш ли, че ще бъдеш великолепна като богатата секси уличница в новия ми филм. Искаш ли да направим пробни снимки?

Анжела се надяваше, че Стив ще даде тази роля на нея. Не беше главна роля, но беше добра. Беше му намекнала, че я иска, но Стив се беше измъкнал. И сега той буквално предлагаше ролята на тази непозната кучка! А непознатата кучка отговаряше:

— Съжалявам. Не правя пробни снимки. Имам достатъчно италиански филми, в които играя и които бихте могли да видите. Не вярвам на пробните снимки.

Стив погледна Джек и двамата избухнаха в смях.

— Кучи син! — каза Стив. — Ти беше прав. Тази мръсница е различна.