Джаки Колинс
Грешниците (43)

43.

Чарли беше в депресия. Рожденият му ден дойде и мина и той го отпразнува сам в хотела си.

Не се беше обаждал на Филипа от вечерта, когато си беше отишла от него. Беше се отказал от борбата.

Той излезе с Темз Мейсън, която му досаждаше с разговори за това по колко корици на списания се е появила тази година. Излезе с една секретарка от студиото с миша физиономия, и го отегчи страхотно. Излезе с една псевдоинтелектуалка, която пишеше по списанията, и която искаше да бъде връзвана и изнасилвана. Излезе с една руса красива сладурана, която за нещастие му напомняше на Динди. Излизаше с различни жени всяка вечер.

Една вечер, докато седеше отзад в мерцедеса с една шведска звездичка, той се скара на Джордж:

— Караш тази кола като автобус, не можеш ли да ускориш малко?

Джордж хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Съвсем не беше в стила на Чарли да му се сопва за дреболии, когато във всеки случай вече беше надвишил ограничението за скоростта.

Чарли се облегна, като се опита да избегне словесния порой на шведката. Тя не беше спряла цяла нощ. След пет минути, прекарани в нейната компания, той беше готов да й пререже гръкляна, а сега те бяха заедно от цели два часа.

— И така продуцентът ми каза: „Ти си красиво момиче, Лена, и звездата отказва да играе в един епизод с теб. Можеш ли да я обвиняваш?“, казва той. И затова е отрязаха. Разбира се, мога да го разбера, Клара е с десет години по-стара от мен и…

Чарли пусна радиото. Беше повече от достатъчно. Ще се обади на Филипа на следващия ден.

— Хайде, Джордж имам разговор в седем сутринта — каза той раздразнено.

Джордж натисна педала и колата профуча напред. Те приближаваха към променяща се светлина и като усещаше нетърпението на шефа си, Джордж натисна педала още по-силно. Тъкмо можеха да минат.

Това беше последното, което Джордж помнеше от преди катастрофата. Той дори не видя кадилака, който идваше от другата страна.

За частица от секундата, преди колите да се блъснат, Чарли разбра какво става и грабна момичето, като я покри с тялото си.

Събуди се два дни по-късно, в Седарс, в Ливанската болница.

Беше най-странното чувство: да си отвориш очите и да не знаеш къде си и какво става. Имаше система на ръката у, но освен това той не чувстваше и не виждаше никакъв белег от рана.

Беше в едноцветна бяла стая. Една сестра седеше до леглото у и плетеше, навела глава съсредоточено.

— Сестра — опита се да каже той. Гласът му прозвуча като приглушено грачене, точно толкова, колкото да привлече вниманието й.

Тя остави плетивото и подскочи.

— Мистър Брик — стресна се тя — вие сте буден, това е чудесно. Моля ви, не се движете. Ще повикам лекаря.

— Искам вода — каза задъхано той. Гърлото му беше подуто и нетърпимо сухо.

Тя вдигна главата му и му позволи да отпие няколко глътки, въпреки че той можеше да изпие цялата кана на два пъти. После тя излезе и се върна с доктора и още две сестри.

Бавно той сглоби историята в ума си. Двете коли, които пътуваха в противоположни посоки, се опитаха едновременно да минат при сменяща се светлина. Пътникът от предната седалка на кадилака беше починал. Шофьорът и Джордж бяха ранени на много места. Чарли, закриляйки момичето отзад, си беше ударил главата отстрани и беше в безсъзнание два дни. Момичето — Лена — се беше отървало с няколко натъртвания. Чарли имаше цицина на челото с размери на яйце и кофти резки на челото.

Беше късметлия, че е жив. Едва се беше отървал и лекарите не можеха да кажат колко време ще стои в безсъзнание. Можеше да бъдат седмици и дори месеци.

— Никога не съм си мислел, че на толкова много хора им пука — каза той на Клей седмица по-късно. — Трябваше да видиш някои от писмата, които получих, превъзходни бяха.

Той си мислеше за писмото от Лорна, писмо, изпълнено с цялата любов и нежност, които никога не му беше давала по време на техния брак. Господи, тя се беше променила. Но и той също.

— Много хора мислеха, че няма да се измъкнеш — отбеляза Клей. — Тези рани по главата са много коварни.

— Видях вестниците. Господи, английските почти ми бяха направили некролог. Но аз се чувствам добре. Всъщност, наистина не усетих нищо, освен дяволска болка, когато се събудих. Безпокоях се само за горкия стар Джордж. Той е изпотрошен навсякъде, където може да бъде трошен. Казват, че ще се оправи, въпреки че трябва да мине известно време. Не знам какво ще правя без него.

— Искам да поговорим за това. На наше разположение е онзи великолепен шофьор, който май никога няма да използваме. Натали е твърде уморена, за да пазарува, а аз все пак предпочита да се возя сам, така че той е твой.

— Чакай малко, аз не искам да…

— Без възражения, Чарли. Не ти трябва цялата тази история с разговори и търсене на някой, това момче ще ти свърши чудесна работа. Името му е Хърбърт. Ще ти го доведа утре. Всъщност, аз ще дойда с него.

Чарли с нетърпение чакаше да излезе от болницата. Лекарите бяха настояли да остане поне още една седмица под наблюдение, но той беше отегчен и нервен и чувстваше, че има нужда. Освен това имаше и филм, в който се снимаше; отлагането костваше много пари. Той знаеше, че докато е бил в безсъзнание, се е говорело за заместване. Режисьорът и продуцентът дойдоха да го видят и той ги беше убедил, че ще се върне до една седмица.

Посети го цял поток от хора.

Дойдоха Лоръл и Флос, приятелски настроени и загрижени, като носеха за подарък шоколадова торта, здраво натъпкана с трева, която Чарли, без да знае, беше дал на сестрите и те не бяха съвсем същите оттогава.

Беше щастлив а види Филипа, сериозна и с много извинения за последната вечер, която бяха прекарали заедно. В края на краищата, имаше много по-важни неща в една връзка от секса.

Шведската звездичка, която беше с него по време на катастрофата, се радваше на цялата публичност. Тя дойде да го посети с двама фотографи. Той се видя с нея, но не пусна фотографите. Тя беше вбесена.

Той знаеше, че на неговата възраст и положение е смешно да се разхожда с малки звездички само за да видят хората колко си го бива. Защо трябваше да го е грижа за това, което хората мислят?

Верен на обещанието си, Клей пристигна със своя шофьор, за да заведе Чарли в къщи.

Домът му беше неговият апартамент в Бевърли Хилс хотел, който изглеждаше подтискащо тих и празен, без Джордж да се мотае наоколо.

Клей го беше поканил да остане няколко дни с Натали и него, но Чарли отказа. Искаше да приключи с филма и после да си вземе отпуск. В известен смисъл нещата вървяха по най-добрия начин. Сега не беше ангажиран до края на годината и можеше да прави какво си иска.

Той отново се върна към навика си да работи в студиото по цял ден и да се вижда с Филипа вечерите. Използваше шофьора на Клей, но го намираше за студен и затворен и не можа да установи никакъв контакт с него. Това притесни Чарли. Той се нуждаеше от някаква връзка с хората, които работеха за него.

Филипа се оплакваше, че Хърбърт винаги я зяпа по странен начин. Чарли отговори, че това е така, защото повечето от нейните дълги хипарски дрехи са прозрачни.

— Виждала съм го някъде преди — каза тя. — Ще ми се да се сетя къде. Не ми хареса. Надявам се скоро да се отървеш от него.

На следващия ден Чарли даде на Хърбърт възнаграждение от сто долара и го върна на Клей.

Клей, който наистина не се нуждаеше повече от него, му даде заплата за една седмица и го освободи.

Близо седмица след това Филипа се сети къде го беше виждала.

— Беше на Стрип една вечер, преди няколко месеца. Той обикаляше наоколо с голяма черна кола и взе това момиче. Не я познавах, но си бяхме побъбрили — беше закъсала — имаше нужда от пари. Във всеки случай това влечуго с колата я взе и на следващия ден тя беше намерена убита на хълмовете.

Чарли се засмя недоверчиво.

— Това е смехотворно.

— Защо? — Лицето й беше обтегнато и сериозно. — Той беше, сигурен съм.

— О, хайде, говориш като в лош филм, скъпа. Във всеки случай, ако беше толкова важно, щеше да си спомниш за него по-рано.

— Мисля, че трябва да направим нещо.

Чарли се засмя.

— Какво ти е хрумнало? Да се обадя на Клей и да му кажа: „Ей, там за твоя шофьор — Филипа току-що си спомни, че го видяла да взема момиче преди няколко месеца, което по-късно било намерено убито“?

— Не мога да понасям когато си лекомислен, напомняш ми на майка ми.

Знаеше къде да настъпи.

— Добре, ако това ще те направи щастлива, ще се обадим в полицията и ще видиш, че случаят е би приключен на следващия ден и че Хърбърт или как му беше името ще те осъди да му платиш цяло състояние.

— Да го забравим, Чарли, нека просто да го забравим.