Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sinners, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 18 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джаки Колинс. Грешниците

Оформление на корицата: Боян Филчев

ИК „Прозорец“

История

  1. — Добавяне

50.

Чарли винаги се будеше рано. Обичаше да плува преди да е станало твърде горещо. Тази сутрин беше особено нетърпелив да провери всичко, да огледа терасата и арката от цветя, специално издигната за сватбата, да пробва платформата, където трябваше да застане двойката, за да бъде оженена.

Дългите бели маси бяха готови да бъдат натоварени с храна. Раирани тенти, обсипани с цветя, щяха да ги пазят от слънцето.

Той сложи внимателно двете си филмови камери, японския аргус и болекса на специална маса. До тях бяха фотоапаратите — лайката, ролайфлекса и пентакса, както и спретната купчина филми.

Кери щеше да пристигне в единадесет, продуктите щяха да бъдат доставени в дванадесет, проповедникът в един, гостите в два. Сватбата щеше да се състои в два и половина. Имаше много време.

Погледна часовника си, едва минаваше седем. Нямаше какво толкова да се върши. Беше решил какво ще облече. Може би трябваше да се обади на стария Марш, да го събуди и да му каже да дойде за кафе. Маршъл беше отседнал с приятели наблизо.

След това чу да пристига кола и се запъти към алеята да види кой е. Колата изскърца със спирачки и Сънди Симънс слезе от нея.

Отначало той не я позна. Косата й беше разрошена, буйна и под очите й имаше големи сенки. След това я огледа цялата и си спомни. Никой не можеше да изглежда като нея!

— Подранила си малко, скъпа — пошегува се той и след това като забеляза, че тя не може съвсем добре да си фокусира погледа, отиде бързо до нея и я хвана за ръката. — Хей, какво става?

Тя се облегна на него, като дори не беше съвсем сигурна, че е намерила къщата, чувстваше се зле и уморена.

— Мисля, че ще повърна — измърмори тя.

Той я вкара вътре в къщата до тоалетната на долния етаж. Държа я докато повръщаше.

Какво ставаше? Да не е пияница? Или се е друсала с наркотици?

Тя не носеше нищо под потника. Сигурно е имала скандал с приятеля си. Но защо беше дошла при него?

Когато видя, че започва да се оправя, той я остави сама, влезе в кухнята и каза на прислужницата да приготви чай и препечен хляб. Изпи една голяма чаша с ябълков сок и взе две лъжици житни кълнове и мед. Беше настроен на здравословна вълна.

Тя не се показа двадесет минути. Беше измила лицето си и вчесала назад косата си.

Той я хвана за ръка, заведе я до столовата и я накара да изпие горещия сладък чай, който я очакваше.

Никой от тях не каза дума.

Тя се опъна назад в стола и се загледа през стъклените врати в приготовленията за сватбата.

Той си помисли, че никога не е виждал толкова красива жена.

— Това е най-хубавата чаша чай, която пия след като напуснах Лондон — каза тя най-накрая. — Може ли да ми сипеш още, моля?

Той й наля още една часа.

— Винаги си нося собствен чай — отговори той със смешен кокни акцент[1]. — Тези скапани янки изобщо нямат и понятие от чай.

Тя се усмихна меко.

Телефонът иззвъня и тя с яростни жестове показа, че не е тук.

Беше Маршъл. Чарли бързо приключи разговора, като му каза, че ще му се обади по-късно. Обърна се към Сънди и каза:

— Не мислиш ли, че трябва да ми кажеш какво става?

Тя кимна.

— Мисля, че трябва да ти кажа, тъй като дойдох и се изтърсих на вратата ти. Това е дълга история, а аз се чувствам достатъчно ужасно. Това, от което наистина се нуждая е баня и сън. Дойдох тук, защото не искам да изпусна сватбата на Кери. Разбираш ли, тя беше съвсем права, тя ме предупреждаваше, че…

Тя рязко спря, когато Маги се втурна вътре, облечена в къс хавлиен плажен елек, червената й коса беше на кичури.

— Оооп, извинете, да не прекъсвам нещо? — каза весело Маги. — Исках да стана рано и да помогна.

— Всичко е наред, скъпа. — Чарли беше тайно удивен.

Маги никога не беше ставала преди десет. Тя просто беше ужасно шумна.

— Маги, това е Сънди Симънс.

— Здравей — каза Маги, седна и грабна една препечена филия.

— Мисля, че стаята ти е вече готова — каза Чарли на Сънди. — Знаеш ли, скъпа, наистина беше мила изненада, че успя да дойдеш тук толкова рано. Хайде, ела да те заведа.

Той я заведе горе.

— Не обръщай внимание на Маги — каза той. — Тя е идиотка. Имаш ли какво да облечеш за сватбата?

— Нямам дори обувки.

— Ако ми напишеш размерите си, ще пратя някой до Сакс за дрехи — той я заведе в един апартамент за гости, който гледаше към градината.

— Наистина си много мил — каза тя. — Ще ти обясня всичко по-късно, но моля те, обещай ми, че няма да казваш на Кери.

— Нямам какво да й казвам, нали? Тя ще пристигне тук в единадесет, но аз ще я замъкна в другия край на къщата и ако ти останеш тук, аз ще дойда да те взема преди сватбата. Така става, нали?

— Да. Благодаря ти отново, Чарли. Просто не зная как да ти благодаря.

Аз зная — помисли си той — знам идеалния начин. Сбогом, Маги, беше кратко и мило.

 

Кери беше леко паникьосана и много нервна. Тя пристигна придружена от сестра си, дебело момиче, цялото облечено в розово. Каква грешка направи, че взе Мери Джейн със себе си. Тя не разбираше и дори не одобряваше цялата сцена. Да се ожениш за по-възрастен мъж беше лошо, но за бял — това вече беше ужасно. Цялото семейство на Кери беше единодушно в неодобрението си.

Тя набута Чарли в един ъгъл.

— Слушай, не че употребявам преди обед, но ако не искаш една припаднала булка в ръцете си, моля те, нека да попуша малко.

Той се ухили.

— Каква чудесна идея, мила, ела в спалнята ми.

— Нека само да се отърва от сестра си и съм там.

Те седнаха на леглото му, помайтапиха се малко и Кери каза:

— Не е ли тъпо? Защо трябва да се страхувам да се омъжа?

Чарли се съгласи, дръпна от тревата и й я подаде.

Когато те излязоха навън, Маги кръжеше насам-натам.

— Какво правихте вие двамата? — каза обвинително тя.

— Нищо, което би те заинтересувало, мила — отговори Чарли, като реши, че човек не може да направи дори една скапана крачка в собствената си къща без Маги да си пъхне носа.

Изкушаваше се да каже на Кери за Сънди. Беше му приятелка и вероятно можеше да разчита на нея? Но имаше нещо около Сънди и той знаеше, че не бива да я издава.

 

Сватбата мина прекрасно. Кери беше зашеметяваща булка в къса рокля от златен брокат с цветя в косата. Маршъл беше нервен и зачервен. Навсякъде гъмжеше от роднини от двете страни и въпреки че младоженецът и булката не правеха разлика между бяло и черно, двете групи роднини бяха настръхнали от предразсъдъци и негодувание.

Самата церемония беше кратка и проста, след това имаше шампанско, студен бюфет и огромна сватбена торта с надпис: „Най-сетне 100 процента!“

Чарли се опитваше да държи Сънди под око, но скоро след като Кери и Маршъл потеглиха за сватбеното си пътешествие и гостите започнаха да си тръгват, той я загуби. Беше се качила на колата си и заминала.

Бележки

[1] Произношение, характерно за бедните квартали на Лондон — Б.пр.