Джаки Колинс
Грешниците (42)

42.

Да получи работа при Клей Алън беше лесно. Хърбърт отговори на едно съобщение във вестника, облече си единствения костюм, показа блестящите препоръки, които сам си беше написал и готово.

Работата беше лесна. Повечето от времето прекарваше като се мотаеше из кухнята на Алънови, тъй като никой от тях двамата не излизаше много навън. Обикновено Клей пишеше в помещението с плувния басейн, а Натали отиваше до Сакс или до семейство Магнъм. Тя изпращаше прислужницата на пазар и понякога той трябваше да закара гувернантката и децата им до нечия къща. Държеше се затворено, не общуваше нито с прислужницата, нито с гувернантката.

Клей му плати авансово и той си купи един стар сив буик.

Ако не беше Мардж, имаше всички основания да е доволен. Но тя беше станала непоносима. Командваше и настояваше, заяждаше се и пищеше. Най-лошото то всичко беше, че искаше от него сексуални услуги. Това го изненадваше, след като виждаше какво става непрекъснато в съседната къща.

Сега, когато имаше кола, внимателно планираше как да се отърве от нея. Първото нещо, което щеше да направи е да се махнат от тези вонящи съседи и да отидат някъде, където никой не ги познава. Нямаше да е лесно да се преместят и Мардж щеше да побеснее, но той имаше план, а сега с работа и кола нещата започваха да се проясняват.

Той намери време да проследи Сънди Симънс. Беше прочел за завръщането й от Рио и беше елементарно да изчака пред офиса на Кери Сейнт Мартин и да я следи, докато тя не го заведе до Сънди и къщата на брега. След това я следеше винаги, когато беше свободен. Той знаеше по кое време обикновено тя излиза от студиото и ако имаше възможност беше там. Понякога преспиваше цяла нощ в колата близо до къщата й и след това отново я проследяваше в седем сутринта, когато тя тръгваше за студиото. Дори и в този час тя беше красива с опънатата си назад коса и големите слънчеви очила.

Един ден той изчака Сънди да тръгне, след това и мексиканското момиче да отиде с детето на пазар. Беше лесно да се вмъкне в къщата през балкона. Той обиколи навсякъде, като нетърпеливо миришеше вещите й. Записа си телефонния й номер и взе няколко снимки от една голяма купчина, която беше на масата. В спалнята й пъхна в джоба си един дантелен сутиен и бикини; след това се изниза така, както се беше вмъкнал.

Той мислеше, че когато Мардж се махне от пътя му, той и Сънди ще бъдат заедно. Изобщо не можеше да си помисли, че тя може да му откаже, след като веднъж й обясни кой е.

Той и написа много писма, всяко едно по-добро от предишното. На два пъти дори рискува и й се обажда по телефона, но тя веднага затваряше и той реши, че най-добре ще е да изчака, докато му се отдаде възможност да й се разкрие.

* * *

Мардж изчака две седмици, преди да каже на Луела за своето откритие. Тя се чувстваше чудесно. Хърбърт правеше каквото тя поискаше и тя не желаеше да развали това.

Защо трябва да казва на Луела все пак? Това не беше нейна работа. Понякога Луела беше почти толкова подла колкото и Хърбърт, особено последната събота вечер, когато я накара да приеме един „кръг от приятели“ по най-неописуем начин.

— Не иска да правя това — протестираше Мардж. — Така боли!

— Да не искаш да напуснеш кръга? — попита студено Луела. — Много женище бъдат щастливи да заемат твоето място.

Мардж се съгласи, беше отвратена и се разплака.

Луела й се изсмя пред всички.

— Държиш е като шестнадесетгодишна девственица — подигра се тя.

По-късно се разкая, приготви на Мардж горещо мляко и си говори мило с нея.

Само гордостта от постижението я накара най-сетне да разкрие работата. Когато тя разказваше на Луела, грандиозността на това я шокира за първи път. Хърбърт беше убил едно момиче. Беше невъобразимо.

Започна да циври, да реве и да се паникьосва. Може би само това, че знаеше я правеше съучастник.

Луела потвърди най-сериозните й опасения.

— Разбира се, че си замесена — отбеляза тя. — Само това, че не си отишла в полицията, те прави толкова виновна колкото и него.

Мардж подскочи от уплаха.

— Ти също знаеш — изциври тя.

— Да, но аз може и да отида в полицията.

Лицето на Мардж се изкриви от ужас.

— Но, но ти няма да сториш това.

— Може би ще трябва. Не знаех, че ще се окаже толкова сериозно.

Мардж започна да реве високо. Защо изобщо й трябваше да се намесва? Защо изобщо се сприятели с Луела Крисп? Беше щастлива, когато гледаше телевизия и ядеше.

— Все пак — продължи Луела — може би като твоя приятелка ще мога да ти помогна. Разбира се ще трябват пари. Колко имаш?

— Хиляда долара — запелтечи Мардж. — Това е всичко, което имам, нещо като спестявания за стари години. — Тя направи болезнена гримаса. — За какво ти трябват пари?

Луела каза:

— Ако ще задаваш тъпи въпроси, мисля, че няма да мога да ти помогна. Нужен ни е професионален съвет и аз разбира се има приятел в главното управление на полицията. Хиляда долара няма да са достатъчни, ако искаме това разследване да бъде прекратено.

— Какво разследване? — изпищя уплашено Мардж.

— Не исках да те тревожа предварително, но подозирах какво е сторил Хърбърт, направих някои проучвания и открих, че те здравата работят по този случай.

— О! — Мардж побеля и устата й увисна отворена по някакъв странен начин, като че ли нещо се беше случило с челюстите й.

— Разбира се, да кажем с три хиляди долара ще можем да уредим всичко.

Мардж отново започна да плаче.

— Нямам три хиляди долара.

— Ами Хърбърт? — Луела мислеше трескаво.

Дали три хиляди долара не бяха твърде много? Мардж, тъпата кучка, беше повярвала на историята й, но дали Хърбърт нямаше да усети изнудването? Вероятно беше по-умен от Мардж, но колко по-умен можеше да бъде след като се е оженил за нея, в края на краищата?

— Хърби няма никакви пари — изви Маржд. — Винаги е на червено, все се оправя на заплата за това или онова.

— По-добре говори с него — каза Луела студено.

— Не мога да го направя! Той ще ме убие.

— Тогава с нищо не мога да ти помогна. Ще трябва да отида право в полицията, в противен случай ще попадна в същото положение, в което си и ти, а аз не искам да прекарам остатъка от живота си в затвора.

Мардж потръпна.

— Ще ти дам хиляда долара — каза тя бързо и ще говоря с Хърби, той ще измисли нещо. Така става ли? Това ще ни помогне ли?

Луела кимна.

— Мисля, че да. Само, че мисля, се моят приятел няма да може да чака дълго за останалите пари.

Хърбърт не се прибра в къщи тази нощ. Беше открил път към задния балкон на къщата на Сънди. Като пълзеше и после легна по корем, той успя да надникне през пролуката на пердетата в спалнята й.

Той изчака два часа след като светлините угаснаха, за да е сигурен, че всички са заспали. Особено беше напрегнат от мисълта, че малкото куче ще се събуди, ще започне да джафка и ще го издаде. Той се промъкна бавно и мълчаливо към нейния прозорец, после се повдигна и погледна вътре.

Имаше късмет. Тя не си беше дала труда въобще да се открие със завивките и той ясно я виждаше просната на леглото, покрита само с тънък чаршаф. Над чаршафа бяха метнати един дълъг загорял крак и една гола ръка.

Мина му през ума, че тя беше гола под чаршафа и че ако той прояви търпението да изчака, та ще се отвие цялата. Устата му пресъхна при тази мисъл, а дишането му стана учестено и тежко.

Щеше да бъде толкова лесно, помисли си той, да насили резето на прозореца и да влезе. Беше уверен, че веднага щом се разкрие като автора на писмата, тя ще го посрещне с отворени обятия.

Но беше твърде рано. Той не беше готов. Трябваше да бъде свободен.

Като дъвчеше долната си устна, той се сви неудобно и я наблюдава до зори. После се върна обратно в колата си и дремна докато тя излезе в седем часа и потегли към студиото.

Той я последва. Едва след като тя влезе благополучно през вратите на студиото, той се върна в къщи при Мардж.