Джаки Колинс
Грешниците (40)

40.

От кога си тук? — попита Натали, като вежливата фраза едва прикриваше отвращението към слабото босоного момиче, което Чарли беше довел на вечеря.

Филипа се прозяваше открито, не си даваше зор за прикрие зяпналата си уста с ръка и даваше възможност на всички добре да огледат сливиците й.

— Достатъчно дълго — каза тя с равния си леко северен акцент.

Тя беше накарала Чарли да обещае, че няма да им казва коя е до края на вечерята. Тя искаше да му докаже как се променя отношението на хората, когато разберат, че тя има титла.

Натали се задави с някакъв коктейл от дълбоководни скариди. Коя си мислеше че е тази мака кучка? Някоя, която Чарли е забърсал на онова ужасно хипарско събиране, където беше отишъл.

— Хареса ми облеклото ти — отбеляза Клей — много хубаво, много необикновено.

— Благодаря — Филипа хвърли една от редките си усмивки. — Купих го от една вехтошарска сергия на Портобело Роуд.

Тя носеше доста груба, почти прозрачна рокля. На места беше избродирана с дантела и беше разцепена около кръста й. Малкият й бюст оставаше прикрит и изскачаше навън само когато се протягаше за чашата с вино. Клей гледаше очаровано.

— Как мина концертът? — попита Натали. — Видях по новините, че едно момиче беше с бебето си там. — Тя потупа собствения си малък корем закрилнически. — Сигурно е било ужасно там.

— По-лошо за присъстващите, предполагам — каза Филипа, като извади една скарида от устата си и я огледа, преди да я сложи отстрани на чинията си.

— Нещо не е наред, ли? — попита Натали, когато това окаяно момиче направи същото с втора скарида.

— Мисля, че са скапани — безцеремонно отговори Филипа.

Всички спряха да ядат, а Натали се облещи. Ако имаше нещо, което да не понася, то това беше да се пилее храна.

— Не може да са скапани — каза тя бързо — купих ги от пазара аз самата тази сутрин.

Клей побутна чинията си настрани.

— Да не рискуваме, мила.

Очите на Натали се напълниха със сълзи от яд.

— Какво е следващото? — попита Клей.

— Печено агнешко — отговори Натали сопнато.

— А, приятели — каза Клей — семейство Алън сега ще ви поднесат малко гранясало печено агнешко.

И той избухна в смях.

— Не си забавен — каза Натали студено и като блъсна чиниите излезе от стаята.

— Не знам какво става с нея — каза Клей замислено — толкова дяволски чувствителна е напоследък.

— Тя е бременна — каза тихо Чарли. — Жените винаги са чувствителни, когато са бременни.

За момент си спомни Лорна, когато тя беше бременна с двете му деца. Това бяха най-щастливите периоди в живота му. Тя беше нежна, топла и чувствителна. Жените са красиви, когато са бременни. Той последва Натали в кухнята.

Филипа задърпа кожата около нокътя си и Клей й напълни чашата с вино.

— Къде се срещнахте със стария Чарли? — попита той.

— На една оргия — отговори Филипа и се концентрира върху нокътя си.

След вечеря те излязоха отвън на балкона за кафе. Натали беше спокойна и щастлива. Чарли беше изключително мил с нея. Неговата невероятна приятелка беше потънала в мълчание от цял час.

Струваше му се, че няма смисъл да казва на семейство Алън, че простата Филипа в действителност е лейди Филипа Лонгмийд. Чарли беше сигурен, че за тях няма да има никаква разлика.

— Днес наех шофьор — отбеляза Клей. — Едно приятно тихо момче. Ще може да развежда Натали наоколо. Лекарят каза, че тя трябва да се откаже от шофирането, заради гърба си или нещо подобно.

— Исках да ме оставиш аз да поговоря с него — каза Натали. В края на краищата аз ще съм тази, която ще е през повечето време с него.

— Ти спеше, скъпа. Както и да е, бях щастлив да го наема. Той ще бъде тук в десет сутринта, така че скоро ще можеш да го огледаш достатъчно добре. Името му е Хърбърт Линкълн Джеферсън. Какво ще кажеш за такова име^[1]?

 

Те седяха в ламборджинито пред дома на родителите на Филипа.

— Приятелите ти не ме харесаха, но не ми пука — каза тя.

— Е, ти не се държа по възможно най-чаровния начин, нали? Да кажеш на Натали, че скаридите са скапани. Можеше просто да си замълчиш.

— Защо?

— Защото така щеше да бъде учтиво.

— О, Чарли, не бъди толкова стегнат и неадекватен. Това е проблемът на вашето тъпо поколение, вие сте толкова заети с това да бъдете вежливи, че не можете да видите дори какво става под носа ви. Войни и насилие, гладуващи хора, млади хлапета се изпращат за да им пръснат мозъците и, което е още по-зле, ако загубят ръка или крак, просто ги изхвърлят в някоя гадна армейска болница и ги оставят да се скапят като боклук.

— Не искам твоите лекции. Знам какво става и аз не го харесвам като теб, но това е животът и трябва да го приемеш.

— Да го приема? — устните й се извиха саркастично. — Точно това ние няма да направим.

Тя излезе от колата и влезе в къщата, без да се обърне назад.

Чарли седеше тъжно и я гледаше как изчезва. Беше странно момиче. Караше го да се чувства виновен. Караше го да усеща, че животът му е толкова дребен и безсмислен и че не върши нищо. Все пак поне можеше да си отвори устата и да говори. Беше загрижена, а това беше забележително качество.

Колата изрева и потегли, и като се чувстваше подтиснат, той се върна в хотела.

 

Чарли и Лоръл почти не си говореха. Той не можеше да преодолее гнева си заради това как тя и Флос просто се бяха чупили на рокфестивала. Никой не го споменаваше, но между тя се беше установила някаква студена преграда, която всички забелязаха. Той спря да ходи в къщата им. Беше зает да чете обяви за собственост, като търсеше нещо, което можеше да прави в паузата, която му беше останала от анулирания филм. Нямаше причини в Англия до края на годината.

Виждаше се с Филипа. Почти всяка вечер тя идваше в хотела му и стоеше докато той четеше. Понякога ум четеше сценариите. Беше ярко критична и когато я опозна, тя се отпусна и беше много по-приятна личност, отколкото преди. Връзката им беше чисто платонична. Той не я харесваше сексуално, така че не я насилваше. Разбира се, всички мислеха, че го правят денонощно. Като се изключи това, че Клей минаваше понякога, те не се виждаха почти с никого.

Един ден Филипа каза:

— Майка ми ще прави едно от партитата си. Иска да те заведа.

Чарли я погледна изненадан.

— Мислех, че мразиш партитата.

— Мразя ги. Но тя непрекъснато ми говори за теб, така че в момент на слабост приех.

— Не знаех, че ти имаш моменти на слабост.

Тя се изчерви.

— Партито е утре вечер в осем. Ще дойдеш ли?

— Ако искаш.

* * *

Майката на Филипа, Джейн, беше в началото на четиридесетте. Беше слаба, стройна, чудесно издокарана, с типично английска красота. Въобще не приличаше на дъщеря си. Носеше дълга червена рокля и две тънки диамантени гривни на всяка китка. Косата й беше прибрана назад в кок и контрастиращо на съпруга са съпруга си, тя беше като еталон за добър вкус. Съпругът Сол, нисък и шкембест, с гигантска пура, забита неприлично между устните му, не обръщаше внимание на факта, че те дават парти. Носеше крещяща риза ала Палм Бийч и торбести кафяви панталони.

Джейн протегна елегантна ръка и каза:

— Толкова се радвам да се запозная с вас, мистър Брик. Филипа говори за вас непрекъснато.

Сол премести пурата в ъгъла на устните си и изръмжа с чист бруклински акцент:

— Ей, Чарли, сладур, гот е че та скивам. Кажи к’ва отрова шъ пийш.

Филипа не се виждаше никъде.

Чарли се устрои удобно на бара и се заприказва с Анжела Картър и придружителя й. Измина един час преди Филипа да се появи. Чарли едва я позна. Необикновено дългата й пусната коса беше направена в някакво подобие на прическа и вместо торбестите си рокли носеше бяла викторианска рокля и обувки! Лицето й с малкото количество грим, което беше сложила, не беше толкова интересно, но по-привлекателно.

— Изглеждаш страхотно — каза той с усмивка.

— Така ли? — изведнъж тя се превърна в доста срамежливо осемнадесетгодишно момиче, не беше вече суровото независимо хипи, с което той беше свикнал.

Майка й се появи и вдигна ужасено ръце.

— Филипа, какво си облякла? Частно казано, мистър Брик, просто не знам какво да правя с това момиче. Винаги изглежда така ужасно.

Израз на болка за миг премина по лицето на Филипа и изчезна също толкова бързо. Тя събу обувките си предизвикателно.

— Съжалявам, Джейн, знам, че мразиш миризмата на краката ми, но така е много по-здравословно!

Джейн се усмихна:

— Такова младо момиче, тя ще се научи, нали мистър Брик? Или да ви наричам Чарли? В края на краищата когато ни ебяхме на нейните годни, също трябваше да преминем през тази тъпа бохемска фаза, но толкова е досадно, докато тя трае. Съгласен ли сте с мен?

Те стояха от двете му страни: Филипа с навъсени и предизвикателни очи, Джейн уверена и уравновесена. Те чакаха да видят чия страна ще вземе той.

Той смени темата и каза:

— Къщата е наистина хубава. Дълго ли живеете тук?

Когато Джейн отиде да приказва с други гости, Филипа прошепна:

— Да се махаме. Това е наистина ужасно. Не мога да понасям всичките тези фалшиви хора.

Чарли тъкмо щеш да се съгласи, когато забеляза Динди на вратата. Тя беше облечена в бял сатенен свободен костюм с панталони, цепнат до кръста. Почернелите й гърди бяха едва прикрити, русата й коса беше бухнала около нацупеното й лице. Тя беше със Стив Магнъм и антуража му.

Чарли почувства пристъп на ярост като я видя. Той никога нямаше да забрави начина, по който тя беше говорила за Серафина в деня преди майка му да умре. Той я ненавиждаше и се вбесяваше, че тя прогресира така бързо. Тя го беше използвала, факт, който той винаги щеше да помни.

Той рязко изпи останалата част от питието си и каза на Филипа, която разсеяно си играеше с дългата си коса:

— Още едно питие и тръгваме. Така става ли, мила? — Не му се искаше да се измъкне в момента, в който Динди се появи.

През стаята тя го беше забелязала и на висок глас каза на Стив:

— Кой, по дяволите, е с Чарли?

— Чарли кой? — попита Стив, като леко се олюляваше.

— Човек може да си помисли, че ще се вреди с нещо по-добро от това — кикотеше се Динди. — Предполагам, лоши времена. Чух, че са анулирали следващия му филм.

Стив не слушаше. Той прегръщаше Джейн, с която навремето беше имал връзка.

Динди се отправи през стаята към Чарли.

— Здравей — каза тя високо.

Той искаше да не й обърне внимание, но почувства, че това ще й достави по-голямо удоволствие от един студен поздрав. Той кимна студено към нея:

— Динди.

— Понапълнял си, забелязвам — кикотеше се тя по обичайния си начин.

Той се усмихна студено. Тя го удари там, където го заболя — егото му.

В този момент Джейн се присъедини към тях, целуна Динди по двете бузи и заговори:

— Но, разбира се, вие двамата се познавате, нали? Наистина много трудно е да се запази в тайна кой за кого е женен в този град.

— Ти успяваш — измърмори Филипа почти беззвучно.

— Какво, мила? О, Динди, скъпа, познаваш ли малката ми дъщеря, тя ме кара да се чувствам почти древна. Филипа, това е Динди Сайдн. — Тя се усмихна мило на Чарли. — Бившата съпруга на мистър Брик, вие вече разведени ли сте, човек никога не знае?

Мълчаливо, Чарли разглеждаше трите жени: Джейн, толкова сигурна в себе си, с лек курвенски блясък в плоските сиви очи. Динди с изхвръкналия си бюст, огромна руса коса и гадно свити устни. Филпа, зачервена и леко паникьосана.

Той хвана Филипа с костеливата ръка и каза:

— Току-що си спомних за една много спешна среща, благодаря ви много. — И я преведе през стаята, през хола и навън през вратата.

— Слава Богу, че го направи — възкликна тя — не мисля, че бих издържала още една минута там. Наистина ли си бил женен за нея?

— Беше за кратко — измърмори той бързо. — Да се връщаме в хотела и да запалим една хубава голяма дебела отпускаща цигара с марихуана. Имам нужда да изкарам от носа си миризмата на тази крава.

— Коя — Джейн или Динди?

— И двете — те двете страшно си пасват.

 

По-късно, когато те и двамата се яха извисили и гласът на Нина Симон изпълваше стаята, Чарли я съблече.

Беше време. Бяха заедно вече седмици без да са били наистина.

Тя беше болезнено слаба и се вдърви в ръцете му, въпреки че не възрази нито с една дума. Беше скована от антипатии, стегната, суха, негостоприемна.

Той измъкна бурканче с вазелин и тя се отдръпна с отвращение. Цялата тази работа беше една грешка. Беше грешка.

Чарли почувства как цялото му желание го напуска и й каза да се облича.

Тя промърмори:

— Съжалявам. Казах ти, че не ми харесва. Предупредих те.

Той се заключи в банята и се загледа в отражението си в огледалото. Бавно свали модните си очила, които носеше и ги счупи на две. Какво се опитваше да докаже? Че е млад нехранимайко? Щеше д ай хареса достатъчно, ако беше някой млад жребец.

Когато излезе, тя си беше отишла.